Днес беше лекцията на тема policy routing (по-точно, multihoming с NAT и проблеми около това). Аз така и така не успях да си напиша презентацията, понеже ме хвана невралгията и ми беше трудно да мисля, добре, че имах написани бележките и командите преди това. Лекцията мина средно добре (хубаво, че Мариян помагаше), записите ще ги кача утре …
Around the discussion in slashdot today about Stephenson’s new book I found it strange how many people are afraid of thousand pages to read and how many weren’t able to read Cryptonomicon and Quicksilver. I fing it strange that a book can scare someone with its size, so I decided to write something for these stressed people – about some really great (and big) books and why they deserve to be read.
1) “The name of the rose” and “Foucalt’s pendulum” by Umberto Eco. They may be 10-15% of notes, but are incredibly well written, full with interesting things and it’s not a coincidence that they’re classic.
2) Cryptonomicon and the Baroque cycle by Neal Stephenson – maybe the second by depth writer after Umberto Eco. Incredibly interesting, covers all kinds of topics, reading him is an incredible pleasure.
3) “I, Claudius” by Robert Graves – the best book on the topic of Rome that I’ve found.
4) All that’s been published in the “Malazan book of the fallen” – until now (7 out of 10) there’s no weak book. Humongous world, lots of stories, lots of characters, it’s almost at my limit of remembering and co-relating stories and threads :)
5) “The GULAG archipelago” by Alexander Solzhenitsyn – the great historical significance aside, the book is really fascinating and well written.
7) “In absentia reports for Bulgaria” by Georgi Markov – I’ve already written about it…
7) “Requiem for Homo Sapiens” by David Zindell – depth, ideas, style… Although the action is somewhat linear, the series is incredible.
8) “The fountainhead” by Ayn Rand – mostly because of her philosophy and the incredible description.
9) “IT” by Stephen King – one of his best books.
I can go on and on, but I’m a bit constrained by the minimal size to be no less than thousand pages (or around that) – and there are some incredible things that are 500, 100 or even 10… It seems far easier to read than to write about the things I read, and writing about all that I read will be somewhat hard…
(I can do a posting on the topic of “my favourite books”, but remembering and writing them will take a week or two :) ).
Около дискусията днес в slashdot на тема новата книга на Стивънсън се учудих колко човека се притесняват от хиляда страници за четене колко не са могли да прочетат Cryptonomicon-а и Quicksilver-а. На мен ми е странно, че книга може да уплаши някой с големината си, та по случая реших да напиша нещо за стреснатите хора – няколко наистина хубави (и големи книги), и защо си струват да се прочетат.
1) “Името на розата” и “Махалото на Фуко” на Умберто Еко. Може да са 10-15% обяснителни бележки, но са невероятно добре написани, пълни с интересни неща и изобщо – не случайно се водят класика.
2) Cryptonomicon и Бароковия цикъл на Neal Stephenson – В общи линии втория по дълбочина на писането след Умберто Еко. Невероятно интересен, обикаля всякакви теми, изобщо книгите се четат с невероятно удоволствие.
3) “Аз, Клавдий” на Робърт Грейвз – най-хубавата книга на тема Рим, на която съм попадал.
4) Излязлото досега от “Малазанска книга на мъртвите” – до сега (7 от 10) няма слаба книга. Огромен свят, много истории, много герои, в общи линии почти на моя лимит да мога да помня и свързвам събитията и нишките :)
5) “Архипелага ГУЛАГ” на Александър Солженицин – освен сериозната историческа стойност, книгата е настина много въздействаща и добре написана.
6) “Задочни репортажи за България” на Георги Марков – вече съм писал по въпроса…
7) “Реквием за Хомо Сапиенс” на Дейвид Зиндел – дълбочина, идеи, начин на писане… Въпреки, че действието е донякъде линейно, поредицата си остава страхотна.
8) “Изворът” на Айн Ранд – основно заради философията и и страхотното описание.
9) “ТО” на Стивън Кинг – една от най-добрите му книги.
Всъщност, мога да изброявам много, но съм ограничен от това минималната дължина да се мотае около хиляда страници – а има страхотни неща и с 500 стр., или в 100, или в 10… Честно казано, по-сериозно трябва да пиша за нещата, които чета – само дето ми е много по-лесно да чета, отколкото да пиша (т.е. аз май съм анти-чукча :) ).
(може да напиша някой постинг на тема “мои любими книги”, но да си ги спомня и напиша сигурно ще отнеме седмица-две :) )
don’t celebrate today’s holiday)
To begin, Neal Stephenson has a new book – Anathem, I’ve already pre-ordered it (it’s expected to be published on the 9th of September).
Today BTC were again died for about two hours – some trouble with one of their upstreams. I have no idea why they needed two hours to move a route or just to drop one or two interfaces (I don’t think they don’t have the capacity to do so). Not to mention the incredible reactions of their helpdesk, which in the written explanation told us that we have no problem whatsoever (because they ran one traceroute and saw nothing). These people aren’t right…
(not to mention the “send us a screenshot” stuff. And that’s their VIP helpdesk)
I’ve written the main notes on the Thursday’s lecture, now what’s left is to make a presentation and some schemes (I wasn’t able to draw today in the office, I wonder if Visio works under wine – if yes, I’ll buy one).
And I went back to pidgin 2.2 – in 2.4 they’ve broken ICQ (and AGAIN have fucked the interface. Idiots.).
(днешния празник не го празнувам)
Като за начало – Нийл Стивънсън ще издава нова книга, Anathem, вече съм я pre-order-нал (очаква се да излезе на 9 септември).
Днес БТК за пореден път се сринаха за около два часа – проблем с единия им upstream. Грам идея си нямам защо им трябваха два часа да завъртят един route или просто да свалят един-два интерфейса (не вярвам да нямат свободен капацитет). Да не говорим за невероятните реакции на техния helpdesk, който в писменото описание на проблема ни каза, че па хептен нямало проблем (щото те пуснали един traceroute и нищо не видели). Тия хора не са наред…
(няма да коментирам “пратете ни screenshot”. Уж говорим с VIP helpdesk-а)
Написал съм си основните бележки за лекцията в четвъртък, сега остана да сглобя една презентация и няколко схеми (не успях днес да порисувам в офиса, чудя се дали Visio работи под wine – ако да, ще си купя едно).
А, и се върнах обратно към pidgin 2.2 – в 2.4 са строшили ICQ-то (и ПАК са омазали интерфейса. Идиоти.).
Dark and quiet
Happy absent look
The girlfriend
Мрак и тишина
Щастлив отнесен поглед
Любовницата
Some time ago I had this dream – to be a sysadmin in a women’s monastery… Looks like I’ve started working on it, but with the administration of a women’s forum.
(the usual admin work – making things work with minimal interference, they have their own moderator team :) ).
I also found out women aren’t the same species as men. There are topics in that forum that I can’t force myself to read – I’ve started rethinking the monastery idea too :) At least it’s calmer than anime.ludost (which might get renamed to “madness with some anime in it”).
Probably in some time I’ll be able to write something on the topic of supporting a forum or any free service for communications (there are a lot of similarities with UniBG).
(and last night I went through a sound file with a fax signal using audacity (and the recording was taken out from the RTP from a pcap file). I start to miss the porn times…)
Едно време имах такава мечта – да стана админ на женски манастир… Тръгнал съм по тоя път, само че с администрирането на женски форум.
(а админската работа си е админска работа – основно да гледам нещата да работят с минимална моя намеса, те мародераторски екип си имат :) ).
Открих също така, че жените просто не са същия биологичен вид като мъжете. Признавам си, има теми, които просто не мога да чета, много ми идват – почнах да размислям и за женския манастир :) Поне форумът е доста по-спокоен от anime.ludost (който може скоро да бъде преименуван на нещо от типа “лудост с малко аниме”).
Може би след известно време ще мога да напиша нещо по въпроса за поддръжка на форум или изобщо някакъв free service за комуникация (има например доста общи неща с UniBG).
(а снощи разглеждах звуков запис на факс сигнал с audacity (като записа беше ваден от RTP-то от един pcap файл). Почват да ми липсват времената с порното…)
Last night there was a gathering at Velin – me, Peio, iffi, v0rbe, the mad physicist and Deni, to listen to some music with some wine and whisky…
It was worth it to listen how Gotan Project filled the room, we also listened to some Tool, some stuff that Velin chose, some Morphine… These days I have to listen to an alternative and see what I’ll get for home.
(and in my head it still plays Epoca)
Peio has decided to make an interesting competition (I’m one of the donors of the prize fund), it’s interesting how close the stories will be to the reality (and who knows, maybe the reality will be the most interesting :) ).
(p.s. I wonder if I should be happy or angry, everyone last night decided that iffi was my girlfriend, just because I brought her… Please, don’t do that, my real one will start asking questions :) )
Събрахме се снощи у Велин аз, Пейо, iffi, v0rbe, пропадналия физик и Дени да послушаме малко музика, заедно с малко вино и уиски…
Струваше си да се чуе как Gotan project изпълва стаята, чу се малко tool, разни неща, които Велин пуска, малко Morphine… Тези дни трябва да се чуе една алтернативна система и да реша какво ще си взема за вкъщи.
(и си тананикам Epoca от снощи)
А Пейо е решил да пусне един интересен конкурс (чиито награден фонд подкрепям), интересно ми е доколко разказите ще се покрият с реалността (кой-знае, може реалността да се окаже най-интересната :) ).
(п.с. чудя се дали да се радвам или да се ядосвам, снощи всички решиха, че iffi ми е любовницата, понеже аз я доведох… Недейте така бе, ще почне любовницата да ми задава неудобни въпроси :) )
Today, I was strolling with Velin (who has finally returned from Albania) and in Oragne I found the La Revancha del Tango live DvD of Gotan project…
Gotan Project is something that I rarely listen to, mostly when I’m too tired and I need something calm and not-making-me-sleepy. You just can’t deny the beauty in their music and ideas…
Разхождахме се днес с Велин (който най-накрая финално се прбира от Албания) и в Orange попаднах на DVD-то на La Revancha del Tango live на Gotan project…
Gotan project са нещо, което рядко слушам, в общи линии когато ми е твърде уморено и ми трябва нещо спокойно и неприспиващо. Не може да се отрече красотата на музиката им и идеите…
I had some serious thoughts on working from bed today.
Last night the maintenance was until 12:30 – it was a brute force testing of one of three ISDN PRI cards to work in one of three slots, when screwed and not screwed. In the end it worked only once when not screwed and it never worked in screwed, and at some point the motherboard started to show conflicts of the card with itself (and at some moments to detect it as a display adapter, which really amazed me).
In the end we decided that the motherboard is fucked up, there’s no way to put such a card in, so we used another machine to push this traffic over SIP to it (until the customer decides to replace this machine)…
… after which we wen tot Toucan in studentski grad to send some colleagues that are leaving the company. We sang, had fun, I was about to die from the smoke and left for home, discovering that it was snowing (I have some weird luck with the snow these days)… And I’m still thinking to go to work.
Сериозно си мислех да си работя днес от леглото.
Снощи до 12:30 беше maintenance – беше направено пълно изчерпване на поставянето на една от три ISDN PRI платки в един от три слота, при вариант завинтена или незавинтена за кутията. В крайна сметка сработи само веднъж незавинтена и нито един път завинтена която и да е платка, освен това дъното почна в един момент да дава конфликти на картата със самата себе си (и в някои случаи да я познава като display adapter, което мен ужасно ме учуди).
В крайна сметка изводите бяха – това дъно е сдало багажа, няма как да се сложи тая платка на него, та беше използвана една съседна машина да качва тоя трафик в/у SIP и да го сипва към тая (докато клиента не реши с какво да сменим тая машина като цяло)…
… след което се отиде в Тукан-а в студентски град да изпратим няколко колеги, дето напускат. Пяхме, дивяхме, аз щях да умра от цигарения дим и тръгнах да си ходя, като открих, че вали сняг (много ми върви с тоя сняг тия дни) … И все пак мисля да ида на работа.
Ugly and tiring day. In the end I had to debug a pretty ugly problem and one elementary (and the second one took half an hour instead of two minutes, as I didn’t think to look in the first place I usually look), combined with the dying of two production machines (it wouldn’t have been a problem if it was only one, as there’s fail-over configured)…
So I’m in the office, as because of the crashes I have a maintenance after 22:00, drinking a coffee (not to fall asleep leaning on a rack), listening to Kultur Shock and keep my soul warm with thoughts on the last romantic event with the lover….
(woman, when are you coming back :) )
The event isn’t really as described in the books – it was a visit to a book store to see what new was published, and then going to a dinner with beer and pig greaves…
Too bad that the pub that serves that kind of things is a bit far and works only until 23:00 …
Крив уморителен ден. В крайна сметка трябваше да дебъгна един много крив проблем и един елементарен такъв (като втория отне половин час вместо 2 минути, щото не се сетих да погледна на първото място, на което гледам по принцип), заедно с един срив на две production машини (да беше само едната, нямаше да е проблем, щото си има failover)…
Та си в офиса, понеже заради срива имам maintenance след 22:00, пия едно кафе (за да не заспя, подпрян на някой rack), слушам си Kultur Shock и си грея душата със спомени за последното романтично изкарване с любовницата…
(моме, връщай се бре :) )
Събитието май не пасва много на нормалните виждания на хората за романтика – представляваше посещение на една книжарница, да видим какво е излязло, след което отидохме да пием бира и да ядем свински пръжки…
Жалко, че кръчмата, дето правят такива неща, ми е далече и работи май само до 23:00 …
A long time ago, when I was still a kid (living in Razgrad) every morning before I was sent to the kinder garden I cried and wailed that I don’t want to go – I stopped at somewhat the middle of the way, but then I repeated that on the next day.
Today I got up, saw the snow through the window and went back to bed, thinking if I had used something last night that can bring hallucinations. I had only read The Bonehunters, where there’s no snow (at least not in the part I’m on), so in the end going back to bed didn’t help to kill then snow… I really felt like “I’m not going to work”.
(in the end I went, I’ve grown up a bit :) )
It’s not normal to snow at this time of the year.
(and I’m also finding out that the Malazan Book of the Fallen is screwing up with my reading habits, the pile of books in Bulgarian is really growing…)
Едно време като хлапе (живеейки още в Разград) всяка сутрин преди да ме заведат на детска градина ревях и виках, че не искам да ходя – минаваше ми някъде по средата на пътя, ама това не пречеше да го повторя на следващия ден.
Днес сутринта станах, погледнах снега през прозореца и си легнах пак, замисляйки се дали не съм употребявал снощи нещо, което докарва халюцинации. Оказа се, че само съм си чел The Bonehunters, където никакъв сняг няма (поне в тази част), та в крайна сметка лягането обратно не помогна за разкарването му… Съответно се почувствах точно в състояние “мрън, не ми се ходи на работа”.
(в крайна сметка отидох, поне донякъде съм пораснал :) )
В общи линии – на нищо не прилича да вали сняг по това време.
(иначе и откривам, че Малазанската книга на мъртвите успява да ми обърка режима за четене много сериозно, купчината книги на български бая е порастнала…)
I’ve lost my training in getting drunk.
I slept through half the day yesterday, after which chervarium called to go out drinking – we drank in Krivoto and then I brought them to the Apartment… In total I drank 400ml of vodka (I thought about the last one being a small one, but the idea didn’t seem good), went to chervarium to finish drinking and then I got home on foot, to clear my head a bit.
I have my hangover. Evidently, it hates me too…
(I have this evil thought about writing an advertisement for chervarium like the one I wrote for Peio. Ladies, are you interested in 2m03cm tall sick mind ?:) )