татко Крокодил

Отвикнал съм да се напивам.

Вчера проспах половината ден, след което червото се обади да ходим да пием – пихме в Кривото и после ги заведох в Апартамента… Събраха ми се общи 4 водки (мислех последната да е малка, ама не ми хареса много идеята), ходихме у червото да допием малко и се прибрах пеша, уж малко да се освестя.

Мразя си махмурлука. Очевидно и той много ме мрази…

(мотае ми се мисълта да напиша за червото една обява като тая за Пейо. Дами, интересувате ли се от един 2m03cm висок болен мозък?:) )

… and some more stuff outside the big NSBOP posting.

I finally bought the latest book by Solzhenitsyn that was translated in Bulgarian, on the jews in Russia, the pile “to read” grew even more. I also went through Orange, where Svetla is working, ordered a book and asked to check for some more (the “Red wheel” cycle of Solzhenitsyn – it hasn’t been translated to Bulgarian, but at least the first three are translated in English).
(I’m in the beginning of “The Bonehunters” by Erikson (the sixth of Malazan Book of the Fallen), and I have to read carefully “Old times” by Harold Pinter (the play that “Return” is based on), it arrived some days ago).

Around the work a very interesting lecture topic showed up, I’ll start working on it in details in a few days. Looks like I’ll be presenting that at Astricon (if they take me there, otherwise the boss will be presenting it), and maybe at Openfest. The main problem is how to put it in 1 hour and not in 4…

(and what joy was the half-a-kilo of strawberries I ate today …)

… и малко други неща извън големия постинг за НСБОП.

Взех си най-накрая последната книга на Солженицин на български за евреите в Русия, купът за изчитане порастна още повече. Минах през Orange, където в момента работи Светла, поръчах си една книжка и освен това я помолих да провери за няколко други книги (цикъла “Червеното колело” на Солженицин – не са издавани на български, но поне първите три са преведени на английски).
(в началото съм на “The bonehutners” на Ериксън (шестата от Малазанска книга на мъртвите), а трябва и да изчета по-внимателно “Old times” на Харолд Пинтър (това, по което е правено “Завръщане”), пристигна тия дни).

Около работата се появи много интересна тема за лекция, тия дни ще започна по-подробното разписване. За момента се очертава да я говоря на Astricon (ако ме вземат натам, иначе ще я говори шефа), и може би на Openfest. Най-големия проблем е как да я събера в 1 час, а не в 4…

(а с какъв кеф изядох днес половин кило ягоди …)

A story that’s about time to get published. It happened to me some time in the summer of 2001, and this year all the obligations I had on old contracts should have expired.

Some pre-history – in the beginning the company I worked for (my first job in Sofia) was mostly deploying and running free porn hostings (mostly photos, 60MB quot, 200KB file limit, from the technical standpoint it was a pretty interesting task). The office was in a small apartment, the main servers in USA, we had some equipment and a nice connection to Orbitel, which we worked through. We also had one leased line to one of the colleagues’ home, who was working from there.

Because all kinds of people registered in the hostings (and they started really well, from 0 to 44Mbps in two weeks, and that in the 1999-2001 period – there were times when we were pushing more than the bandwidth of Bulgaria :) ), we had one-two people whose job was to look the whole day at what’s being uploaded and to remove what’s not acceptable – pirated software, child pornography and non-porn stuff (you can guess how physically damaging such work is :) ). What wasn’t blocked got automatically submitted to some search engines, to pull more traffic in (the hosting was living from advertisements).

So what happens – one of the colleagues misses one site with child porn (or it got replaced some time afterwards, I’m not sure), the site gets sent to the search engines, after which it gets discovered by FBI and they start searching who are we (and in the mean time I think the site got blocked by us). After some time they find out who we are (through the hosting), contact NSBOP (that was the name then, they became GDBOP later), and they started investigating us – eavesdropping lines, etc. (which brought some weird problems with our Internet connection as they had connected directly to the wire and that killed the connection a few times). They had also made up some weird scenario on how we did the job (the colleague with the leased line was the photographer, we processed and uploaded the photos, and I, because I’m from Dobrich had a channel for trafficking kids). So they make some arrangements with FBI and come to take us in – at the same time FBI goes at the co-location facility and takes the servers offline to look for bad stuff.

So, in one nice summer day we get a ring on the door. I can’t remember who opened, but the one that rang was a pretty nice red-headed girl, after who a ton of people stormed in and told us not to touch our workstations, after which they gathered us in the kitchen before sending us two by two to NSBOP. This was my first encounter of Yavor Kolev, the only thing I remember from him is his bragging of how much his gun costs (I think $500 or something like that).

They brought us to their office and told us to start writing explanations. We wrote two lines each (my name is so-and-so, I’m a student somewhere, and I’ve been with the company for a year or two), after which we waited for some time until the results of the examination became known…

I somewhat feel bad for the people that did the checking. Not only they found nothing, but they had to go through the whole cache of the browsers on the machines used to check the sites – the stuff our people went through for a month, they had to see in a day. According to the tale of one of the colleagues who was left there as a witness, at some point the checker just watched at the garden outside while hitting enter for the next picture. They felt a bit mad and decided to look also for unlicensed software, and found none such …

And because we had some linux machines (like my workstation and some servers), they have brought an expert to look at them. I looked afterwards at the .bash_history, and to I got somewhat amazed – except locate and find, nothing else was really done, some really simple measures could hide anything from such check (this wasn’t going to look into archive files, for example). Afterwards the lad was a student in the Network Security course and I made sure not to examine him…

I don’t see a lot changed in the last 7 years. They’re still so bad in the technical part, still so laughable in the way they work… A few times afterwards we’ve sent information on fraud and stuff that they deal with, and nothing happened – there wasn’t anyone to push them (and probably wasn’t going to be an action for the media). Not to mention their arrogant behaviour after they came in which is the usual one – looks like you owe them money …

I wonder if there’s a way for them to be taught something, to do some real work between the errands.

Една история, която е крайно време да напиша. Случи се някъде 2001 лятото, а тия дни трябва най-накрая да е изтекло каквото и да е по договор ограничение за разказване.

Малко предистория – в началото фирмата, в която работех (първата ми работа в София) се занимаваше основно с правене и поддържане на безплатни хостинги за порно (основно картинки, 60MB квота, 200КB ограничение на файл, от техническа гледна точка беше доста интересна задача). Офисът ни беше в едно апартаментче, основните ни сървъри в щатите, при нас имаше малко техника и една хубава линия до Орбител, през която работехме. Имахме и една наета линия до един от колегите, който работеше от вкъщи.

Понеже всякакви хора се регистрираха в хостингите (а те отлепяха много стабилно, от 0 до 44Mbps за две седмици, и това периода 1999-2001 – имаше периоди, в които ние бутахме повече трафик, отколкото имаше за цяла България :) ), имахме един-двама човека, които се занимаваха по цял ден да преглеждат какво се качва и да махат това, което не е приемливо – пиратстван софтуер, детска порнография и не-порно неща (може да си представите колко психираща е тая работа :) ). Каквото не беше махнато се submit-ваше автоматично по разни търсачки, за да докарва повече трафик (хостинга се издържаше от реклами).

Та какво се случва – единия от колегите пропуска сайт с детско порно (или просто бива подменен в по-късен момент, не съм сигурен), сайта бива пратен по разните търсачки, след което ФБР го открива и се почва търсене кои сме ние (през това време май сайта бива спрян от нас). След някакво време ни намират през hosting-а ни, свързват се с НСБОП (тогава още се казваха така, после станаха ГДБОП), и те започват да ни разследват – закачат се да подслушват линии и т.н. (което води до сериозни проблеми с връзката ни до Орбител, понеже се бяха закачали директно на жицата и ни бяха утрепвали връзката няколко пъти). Бяха си измислили и някакъв много смешен сценарий как точно сме вършели работата (например колегата с наетата линия бил фотографа, ние сме обработвали и качвали снимките, а аз щото съм от Добрич съм имал канал за трафик на деца). Съответно се прави уговорка с ФБР и идват да ни съберат – в същото време ФБР отива на място, сваля ни сървърите и ги преглежда за разни неприятни неща.

Съответно в един хубав летен ден ми се звъни на вратата. Не помня кой отвори, но звънящия беше една много красива червенокоса девойка, след която нахлуха едно кило хора и казаха да не пипаме машините, след което ни събраха в кухнята на офиса, преди да ни закарат до НСБОП. Там се видях за пръв път с Явор Колев, единственото, което съм запомнил от него е обясненията колко пари му струвал пистолета (май $500 или нещо такова).

Закараха ни по двойки до управлението и ни казаха да пишем обяснения. Ние написахме по два реда (казвам се еди-как-си, студент съм еди-къде-си, работя във фирмата от година или две), след което чакахме известно време, докато се разбере резултата от проверката…

Проверяващите чак ги съжалявам. Освен че не намериха никакво детско порно, трябваше да прегледат целия cache на browser-ите на машините за проверка на сайтовете – т.е. това, което един от нашите хора гледа за около месец, той трябваше да изгледа за един ден. По свидетелски показания от колеги, които са останали там за свидетели, в един момент проверяващия просто гледал през прозореца и натискал enter за следваща картинка. От яд решили да проверят и за нелицензиран софтуер, ама и такъв не намерили…

Понеже имаше няколко linux-ки машини (например моята работна станция и няколко сървъра), си бяха довели експерт, който да ги прегледа. Гледах си после .bash_history-то, и честно казано се учудих – освен locate и find, нищо друго в общи линии не беше правено, даже съвсем прости мерки щяха да успеят да скрият нещата, дето не искам друг да ги вижда (това даже нямаше да провери в архивирани файлове какво има). После тоя младеж даже ми беше и студент по мрежова сигурност, гледах да не го изпитвам аз…

В общи линии не виждам какво се е променило в последните 7 години. Все толкова кадърни са в техническо отношение, все толкова смешни са ми като работа… Няколко пъти сме пращали след това към тях сигнали за fraud и изобщо неща в техния ресор, и нищо не се получи – просто нямаше някакъв натиск отвън (и липсваше възможността за показна акция най-вероятно). Да не говорим за поведението им, след като нахлуха, стандартното арогантно, все едно им дължиш пари …

Чудя се, има ли вариант да бъдат научени на нещо, поне да свършват и малко полезна работа около изпълняването на поръчки.

The last evening we started with the System and Network administration with Linux – Case Studies course. The recordings can be downloaded for the intro and the first lecture.
(on the recordings in the background you can hear the sound of the fan of the projector, next time I’ll fix the placement of the camera)

There weren’t a lot of people, mostly because there wasn’t a lot of information about the course and that a lot of people were unable to enroll. Right now it’s possible with the filling of an application, we’ll look for how one should look like and will put it at the site.

Снощи беше уводната лекция на “Системна и мрежова администрация с Linux – case studies”. Може да си свалите записите на увода и първата лекция.
(на записите се чува на фон вентилатора на проектора, следващия път ще намеря как да сложа камерата малко по-далече)

Имаше малко хора, предполагам основно поради липсата на информация по въпроса и поради това, че доста не са усетили да го запишат. В момента е възможно записването с молба, ще потърсим един образец и ще го качим на сайта.

We’ll have a new course in FMI – different case studies of the system and network administration with Linux. The course is every Thursday in hall 325 of FMI from 19:00 (some days it might be from 18:00, we’ll notify the people beforehand. We have a site for the course, the current list of teachers is me, Boyan Krosnov, Marian Marinov and Nikolay Nedyalkov (I’ll also talk with Vlado Karavelov on the last cases with the hardware).

Here’s the conspectus:

00– architectures used in the case studies
01– recovery – building recovery systems
02– config management – svn/git
03– basic router – firewall, routing, openvpn, nat, bridge, bonding
04– policy routing/multihoming+NAT
N links, incoming DNAT, connmark
N links, outgoing SNAT, balancing
N links, load balancing/connection (2 subcases)
05– traffic control
latency optimization
fairness
deep packet inspection (layer 7 filtering)
06– dynamic routing
OSPF
BGP
VRRP
anycast
07– heartbeat failover
drbd/iscsi/FC
OCFS
application tracking (mysql)
08– load balancing
DNS loadbalancing
layer 4 loadbalancing (iptables/LVS)
layer 7 loadbalancing (squid/tomcat)
09– network troubleshooting
path mtu
layer 2 cases – unknown unicast flooding, mac address table problems
bgp problems – youtube problem, long prefix problem, uRPF
filter tracking (hping, tcptraceroute)
asymetric routing problems (looking glass)
10– system/kernel debugging
sigsegv tracing (gdb, ulimit), attaching gdb to live process
strace, ltrace (limitations) – ffmpeg case, libdb exim case
11– optimization
dynamic content/apache
static content
DB optimizations – indexes, query optimizations, explain
select * from pesho where pesho.a in (select gosho from table2);
hardware recommendations – db, router, storage, app server, voip server

Ще се води нов курс във ФМИ – различни case studies от системната и мрежова администрация с Linux. Курсът е всеки четвъртък в зала 325 на ФМИ, от 19:00 (някои дни може да е и от 18:00, ще се споменава предварително). Курса си има сайт, за момента ще го водим аз, Боян Кроснов, Мариан Маринов и Николай Недялков (ще се навива Владо Каравелов за последните неща около хардуера).

Ето го и конспекта:

00– architectures used in the case studies
01– recovery – building recovery systems
02– config management – svn/git
03– basic router – firewall, routing, openvpn, nat, bridge, bonding
04– policy routing/multihoming+NAT
N links, incoming DNAT, connmark
N links, outgoing SNAT, balancing
N links, load balancing/connection (2 subcases)
05– traffic control
latency optimization
fairness
deep packet inspection (layer 7 filtering)
06– dynamic routing
OSPF
BGP
VRRP
anycast
07– heartbeat failover
drbd/iscsi/FC
OCFS
application tracking (mysql)
08– load balancing
DNS loadbalancing
layer 4 loadbalancing (iptables/LVS)
layer 7 loadbalancing (squid/tomcat)
09– network troubleshooting
path mtu
layer 2 cases – unknown unicast flooding, mac address table problems
bgp problems – youtube problem, long prefix problem, uRPF
filter tracking (hping, tcptraceroute)
asymetric routing problems (looking glass)
10– system/kernel debugging
sigsegv tracing (gdb, ulimit), attaching gdb to live process
strace, ltrace (limitations) – ffmpeg case, libdb exim case
11– optimization
dynamic content/apache
static content
DB optimizations – indexes, query optimizations, explain
select * from pesho where pesho.a in (select gosho from table2);
hardware recommendations – db, router, storage, app server, voip server

Some notes that I should remember tomorrow.

I’ll be joining a new course in FMI, which is coming to be really interesting, tomorrow I’ll write some more.
(note, you’ll still be able to enroll, we’ll also have video recordings)

Two coffees are neutralized well by three beers.
(I didn’t get a lot of sleep last night. Not that I’m sorry about the reason for under-sleeping…)

Correlator for the logs for a few nagios-es can be written pretty easy – I needed some walking in the clean air to clean up the basic idea. In general, a database of beginning and end of the state of a service with a separate information of the state of the checking place in relation to the rest and calculating the weight based on it – shouldn’t be hard to write with some scripting and SQL.

There’s an interesting event in Harvartska in a month or two, I might speak there (Marian tells me that it’s still possible), let’s see.

Seems like that we fixed the ugly bug that we fought for three weeks. I have digital-analog conversions and the problems related to them
(and their mother)

Малко бележки, да не ги забравя за утре.

Ще се включа в един нов курс във ФМИ, който се очертава наистина забавен, утре ще има подробна информация.
(и отсега да кажа, все още ще можете да го запишете, ще правим и видео записи)

Две кафета се неутрализират добре от три бири.
(Не бях се наспал сутринта. Не съжалявам за причината да не се наспя де …)

Корелатор за log-овете от няколко nagios-а може да се напише доста лесно – трябваше ми да повървя малко на въздух само, да измисля някакъв приличен вариант. В общи линии описване в база с начало и край на състояние на услуга от определено място заедно с отделно описание на състояние на мястото спрямо останалите и така смятане на неговата тежест – не би трябвало да е особено сложно да се напише с малко скриптиране и SQL.

Има весело събитие в Хърватска след месец-два, може и да говоря на него (Мариян твърди, че все още имам възможност), да видим.

Май оправихме гадния бъг, дето го гонихме три седмици. Мразим аналогово-цифрови преобразувания и произхождащите гнусни проблеми.
(и майка им)

Today is a day for forgiveness. You ask for it and it’s given to you…

I can’t see the meaning. If there was something I had to forgive for, I won’t do it just because of this day, and if someone has to forgive me, to do it just because of this holiday seems a bit meaningless.

When something is too easy, it loses its meaning… Forgiveness has to be earned, or there’s no point in it if it’s for something that passes with time.

Днес се води ден на прошката. Човек иска прошка и му я дават…

На мен смисъла ми се губи. Ако има нещо, за което прощавам и не съм простил, няма да го направя и заради някакъв такъв ден, а ако някой има да прощава на мен, да го направи само заради празника пак ми се вижда безсмислено.

Когато нещо стане твърде лесно, си губи смисъла… Прошката трябва да се заслужи, или просто да няма нужда от нея, ако е за нещо, дето просто минава с времето.

(Congratulations, today’s the day of the women drinking :) )

From time to time some game pops up in the blogs – to write on some topic (five things that aren’t known about you, albums to take on a desert island, etc.) and to pass it to someone else, which have always seemed a bit boring…

So I’ve decided to start one that’s a bit more fun… It’s called “Pander^WHelp a friend”. The idea is to have a post like the one I made for Peio for one of you single friends and pass the torch to the next victim :)

So, I’m passing the torch, to Valery Dachev, Peter Subev and … (let’s find one more victim) Eneya.
(come on, lazy asses :) )

(Честит празник на женския алкохолизъм :) )

От време на време по блоговете се появява някаква игра – да пишеш по някаква тема (пет неща, дето не се знаят за тебе, албуми за вземане на самотен остров и т.н.) и да предаваш на други блогъри, които винаги са ми се виждали леко скучни – няма чак толкова тръпка в тях.

За това съм решил да пусна една игра, която да е малко по-весела… Казва се “Сводничи^WПомогни на другарче”. Идеята е да се пусне една обява като тая, която пуснах за Пейо за произволен ваш необвързан приятел/приятелка и да предадете нататък, към други жертви :)

Колкото до смисъла на цялата работа – иде пролет, ще е интересно да се чуе за нови хора из блогосферата, а и идиотския фактор на идеята хич не е за пренебрегване…

Та подавам щафетата, на Варели с Дачев, Боримечката и … (я да си харесаме още някой) Енея.
(айде, мързели :) )

Kultur Shock are grand.

The concert began with Balkandji and Cherno Ferede – it was nice (I hadn’t gone to a concert of theirs in a long time), they played a lot of well-known stuff which everybody sang (and which we even sing in the office from time to time :) ). After that Kultur Shock came on stage…

It was incredible. Great mosh, wonderful music, they gave themselves away, came out for three encores (one of them they did “Chai shukarie” and when they got off stage the crowd sang the refrain a few times before they came back). I’ll probably lack any voice tomorrow, but will have a muscle fever (if I don’t find my aspirin).

Also it should be noted that the Kultur Shock concerts show something that’s really lacking otherwise – the love between the Balkan nations. Everybody sang “Istanbul”, “Saraevo”, etc., even the company of macedonians that was next to me. The band itself is a demonstration of this – a Serbian, Bosnian and a Bulgarian at the same place …

(a side note – “blackbox” was not big enough. Can this be in a hall like “Hristo Botev” next time?)

Kultur Shock са велики.

Започна се с Балканджи и Черно фередже – беше забавно (отдавна не им бях ходил на концерти), свириха все познати неща, дето се пяха стабилно (и които си пеем из офиса от време на време :) ). След което на сцената дойдоха Kultur Shock…

Беше размазващо. Страшно пого, страхотна музика, раздадоха се докрай, три пъти излизаха на бис (единия път правиха “Чай шукарие” и след като слязоха от сцената публиката пяхме припева няколко пъти, преди те пак да излязат). Аз вероятно утре няма да имам глас, за сметка на което ще имам мускулна треска (ако не си намеря аспирина).

Също трябва да се отбележи, че концертите на Kultur Shock изкарват на показ нещо, което иначе липсва – любовта между балканските народи. Всички пяха и “Истанбул”, и “Сараево” и т.н., и т.н., включително и компанията македонци, дето беше до мене. То и самата група е демонстрация на тоя принцип – сърбин, босненец и българин на едно място …

(да отбележа – blackbox ни беше малък. Следващия път може ли някоя зала като “Христо Ботев”?)

(I’ve wanted to write this for a week and never found the time)

I have a really good friend, whom I want to help – Peio Popov. He needs a woman, because he’s getting really crazy.
(this is the result of one beer-drinking with him and Velin)

Some information about him:
Dimensions: 195cm height, 105 kg weight;
He’s trained boxing some years ago (it’s visible on his figure, his face is not broken enough);
Likes running (e.g. he’s tenacious);
He has a good sense of humor (although a bit weird);
Said he likes to sleep with the girl cuddled (which is a rare gift);
(he also says that he’s really warming)
A good IT specialist;
There’s always something you can talk to him about;
Likes poetry.

Some requirements for the woman:
To be brunette (this is somewhat of a discrimination);
To be at least 21 years old (the rule half of his age plus 7);
To be about half of his weight;
To be able to drink with her (this is something every real woman can);
Not to be slow or depressive;
(not slow – e.g. to be able to walk with him when he’s in a hurry)
It’s not a problem if she’s technically competent :) ;
To be able to think (this was something I had to enunciate);
To like the outdoors (this is something that Peio has to elaborate);
Acrobatic;
Not to be scared easily.

Because a lot of people asked – one, two photos of Peio.

Anyone willing send an email to peip(atsign)peio(dot)org with a photo in full stature (his request).

I also want to note that this IS NOT an attempt to make all women run away from him.

(Това се каня да го напиша от една седмица, и все не оставаше време)

Имам един много добър приятел, на който искам да помогна – Пейо Попов. Той има нужда от жена, защото тотално се побърква.
(това е плод на един разговор с него и Велин на бира)

Малко информация за него:
Висок е 195, 105 кг;
Тренирал е бокс като по-млад (личи му по фигурата, иначе не са му намачкали достатъчни физиономията);
Обича да тича (т.е. достатъчно е издръжлив);
Има чуство за хумор (леко странно);
Обичал да спи гушнат с девойката (това си е рядко умение);
Твърди, че много топлел;
Ценен компютърджийски кадър;
Има винаги за какво да се говори с него;
Обича поезията.

Малко изисквания към девойката:
Да е чернокоса (тва малко бие на дискриминация);
Да е над поне 21 години (правилото неговата възраст, разделена на две, +7);
Да е някъде около два пъти по-лека от него;
Да може да се пие с нея (това всяка истинска жена трябва да го може);
Да не е бавна или мрънкаща;
Да може да върви с неговото темпо, като той бърза;
Не пречи да е технически грамотна :);
Да може да мисли (това трябваше аз да го формулирам);
Да я влече на открито (това май Пейо трябва да го разясни по-подробно);
Акробатична;
Да не се плаши лесно.

Понеже много хора поискаха – една, две снимки на Пейо.

Желаещите да пишат на peio(кльомба)peio(точка)org със снимка в цял ръст (по негово изискване).

Държа да отбележа, това НЕ Е опит да откажем всички жени от него.

And a bit of clarification, as it seems to be needed.

The blog got renamed to Terrarium of Soberness, because there’s one more person writing in it – Ivan Zhilin. He’s also a sober guy like me (he’s a part of the inventory in a place where they also server non-alcoholic drinks) and is of the type of animal that can be found in a terrarium.

It’s not like that I don’t have multiple personalities, but my parts use my name when they write here.

Also this cup on my desk is not vodka, but natural juice Sobieski.

I’m tired.