татко Крокодил

This is going to be an everyday one, as the rest of the stuff needs to stay a bit more in my head…

First, today my cousin gave birth to a girl, 2.750kg (I was the same weight), the baby’s name is Nia – congratulations :)
(does this make me an uncle?)

I’m looking for a new backpack, as my old one is dying, it survived me for two years. Here’s my current one, it has survived a lot of punishment from me (like putting inside 20m VGA cable, laptop, a projector and some more stuff), but with the quantity of books I’m carrying it seems I need a bigger one…

What else I’ve seen, like the new and old models of HP I don’t really like, and I had some quarrels with Samsonite on the warranty and wasn’t really happy… But if there’s a model that’s a bit bigger than my current one, with better handles I’ll buy it :)

So, does anyone have any ideas about that?

(topic that I’m thinking about writing – some observations on the support of a forum (anime.luodst), the last protest and why I have some bad thoughts about it, and may be (and hopefully not) something political).

Едно съвсем битово писание ще взема да драсна, че другото трябва да ми постои още малко в главата…

На първо място, днес братовчедка ми роди момиченце, 2.750кг (колкото съм бил аз), казва се Ния – да ни е честито :)
(това чичо ли ме прави?)

Търся си нова раница, че старата вече сдава багажа, изтрая ме две години. Ето това ми е текущата раница, издържа на голямо количество тормоз от моя страна (събирал съм вътре 20м VGA кабел, лаптоп, проектор и допълнения), но с количествата книги, които разнасям, май ми трябва и по-голяма…

Това, което съм виждал, като например стария и новия модел на HP не ми харесват изобщо, а Samsonite един път им се разправях за гаранцията и не ме зарадваха изобщо… Ако се намери малко по-голям модел на моята, с по-хубави дръжки обаче ще си го взема :)

Та някой да има идеи по въпроса?

(теми, на които мисля да пиша – малко наблюдения за поддръжката на един форум (anime.ludost), последния протест и защо от някъде ме гонят неприятни мисли, и може би (и не дай си боже) нещо на политическа тема).

Around the latest events in the blog-sphere, the police shit, protests, etc. some trolls started to show up.

Those are a set of scum that are trying:
1) To write posing as Michel in some comments, trying to provoke violence, etc.;
2) To write threatening comments (gentlemen from Spain and RDVR-P., why do you think we’re born yesterday?);
3) To behave as really smart and trying to pass wisdom to us, in the direction ‘keep quiet’ (e.g. not fully threatening).

On the responsibility I’ve written before. I feel no respect for people that don’t want to take the responsibility for what they’re writing, so whomever I catch after today I’ll write about online. To be known what they’re doing.
(at least they could do it as it should be, they can’t do one anonimisation right)
(wankers)

Около последните събития с блоговете, привикванията, протестите и т.н. започнаха да се появяват и първите troll-ващи коментари.

Т.е. набор от мижитурки и подобни се опитват:
1) Да се правят на Мишел в разни коментари, като искат да предизвикат насилие, безредици и т.н.;
2) Да пишат заплашителни коментари (господа от Испания и от РДВР-П., що си мислите, че ние живеем по дърветата?);
3) Да се правят на много умни и нравоучителни, в горе-долу посоката ‘мълчи си там’ (т.е. не съвсем откровено заплашващи).

За отговорността писах преди. Не изпитвам грам уважение към хората, които не искат да поемат отговорността за това, което пишат, точно заради което всички такива, които открия от тук нататък ще ги описвам, нека ги има online. Да знаят какво вършат.
(поне да го вършеха като хората, те една анонимизация не могат да докарат)
(мухльовци)

Monday I got drunk. Extremely. In a Cuban bar with my favourite human for drinking, started with one cocktail (mine was mohito, but with some really good Cuban rakiya, called kashasa), then with big whiskies… Somehow I managed to go back home at 4, after I walked her home (she called me a cab, it was really needed :) ).

In the morning I helped Mira to bring her new big bed from the entrance to home (the delivery people refused), so I while being still asleep with all my talent managed to fall on the floor, to scrape my leg (there’s a great scar) and to hit my left shoulder in such a way that I dislocated it when afterwards I was putting on my bathrobe (I’m bloody good…).

And in spite of that I felt good, even without the tripe soup and with the weird feelings in the head… Stuff like this should happen at least every two months, so you can clean yourself.

And to remind you – tomorrow in front of NDK there’s a protest from 19:00, for Strandja and for the problem with Michel (optimiced). Details can be found at the horrific instigating rebellious site savestrandja.ludost.net.

Update: Fixed the link, seems that I’m still drunk ….

В понеделник вечер се напих. Ама юнашки. В един кубински бар с любимия си човек за пиене, по един коктейл (моя беше мохито, само че с някаква доста добра кубинска ракия, кашаса се казва), и после по големи уискита … По някакъв начин се прибрах към 4, след като я изпратих (тя ми повика такси, имаше нужда :) ).

Сутринта помагах на Мира да си пренесе новата спалня от входа до вкъщи (доставящите не щяха), та съвсем талантливо недоспал успях да се издумкам на пода, да се одера по крака (бая белег съм направил) и да си хлопна ръката, така че после да я извадя, докато си обличам хавлията (ама съм талант…).

И все пак ми беше хубаво, въпреки липсата на шкембе чорба и странните усещания в главата ми… Изобщо хубаво е да се правят такива неща поне веднъж на два месеца, за да се прочисти човек.

Да спомена – утре пред НДК има демонстрация от 19:00, за Странжда и също за проблема с Мишел (optimiced). Подробности има на ужасния провокаторски бунтарски сайт savestrandja.ludost.net.

Update: оправих link-а, май наистина още ме държи …

Responsibility.

Is the mother of it.

I’m reading the comments/articles aroundwhat happened with Mishel Bozgunov and the comments around it, and I definitely need to write the lines that follow.

(the people that read me know how tangled and misty I write – write to me to tell me what needs clarifying, as my thoughts are as tangled as my writings :) )

Let’s start from the phrase that the journalists have more protection than the normal people when they’re writing about such events, unlike the normal people. Someone asked – can’t we all bloggers be journalists?

No.

I’m one of the people that’s ashamed of most Bulgarian journalists. The thing with the protections sounds like “if you’re a journalist, you’ll get away with it’ (because someone is paying you to write it and he’s protecting you, for example). Also, there are some more reasons that I don’t want any special protection to be able to tell my own opinion:

1) Constitution of Republic of Bulgaria, Article 6. (1) All people are born free and equal in dignity and rights.

2) again there, Article 39. (1) Everyone has the right to express opinion and to spread it through speech – written or oral, through sound, image or in another way.

3) I CARRY my own responsibility for what I say. I accept it fully knowing that someone will try using my words against me, will find something threatening in them and will attack me, that it will disturb someone’s sleep, that I’m talking about getting rid of the current government and changing the system.

Let me elaborate on 3. I’m also hosting savestrandja.ludost.net, fully knowing what’s on the site and what are the messages in it. I’ve done by my own free will, fully understanding what I’m doing. I’ve taken that responsibility.

This will be the first chapter on what I’ll be writing on the topic of civil disobedience – the Responsibility. Because that’s what’s missing from most people that obey the circumstances, orders, rules, laws, etc. without questioning or thinking – refusing to take the responsibility for their actions, pushing it upwards. But when you decide not to obey, you take the full responsibility for your actions and their consequences.

That might include being taken in by the militia, pardon, police, some people might try to scare you, to shoot you (although this is rare, it’s kept mostly for quarrels in the high-level mutras, and we’re not that “high”), etc. fun things, which are mostly a (very) light form of the stuff that was before 1989. Even so there’s also the chance of some “inconvenient” people getting fired from companies that work with the state administration, just of their “inconvenient-ness” (and those companies know very well why they can work with the administration, even the kids know how exactly can you work for the state and get paid).

The fact still remains that to have a citizens’ society, a democratic state, etc. there must be one responsibility taken by the citizens. Not only from the ordinary people, only from the state administration, not only by the politicians, but by EVERYONE TOGETHER. Everyone must be able to take responsibility for his actions and non-actions – and if he/she cant, the rest must take the responsibility for him and act accordingly.

This means watching politicians and not allowing them to become corrupt – to be put on trial like everyone else, To take the responsibility for what they’ve done.

For the state officials to take responsibility for what they’re doing. To remember who’s usefulness have they been hired.

For us to take it. Not to give bribes to support the current system.
Not to stay quiet.
Not to be scared.
Not to follow the phrase “A heat that’s bent is not cut” (which has always sounded weird to me, it should be easier that way, at least from the technical point-of-view).
To carry our own responsibility for out participation in the different societal actions (for example, for voting – and also for not voting. Some people thing that voting is the end of their responsibilities).

History is not really in favour of the people that have taken the responsibility. The ones that haven’t obeyed orders were shot, the one that did we put on trial later and got away with less. Those, who kept quiet, lived, those who didn’t, suffered.
But just think what the world would be without those people.

Maybe the biggest crime of all communist and related regimes is the murder of the idea of personal responsibility – it just piled up, and when it got inconvenient, a scapegoat was found.
(for example, case 4/1990 and the results of it (or the lack of such)).
(the same crime is being done also now, because nobody is teaching responsibility to the children.)

And to finish this somewhat messed up writing – it might sound weird, but The responsibility is important part of freedom. Truth, responsibility and struggle make freedom possible.

Отговорност.

Му е майката.

Чета отразяването на случката с Мишел Бозгунов и различните коментари около нея и определено имам нужда да напиша следващите редове.

(хората, четящи ме, имат идея колко объркано и заплетено пиша – пишете ми кое трябва да изясня после, те и моите мисли са по същия начин :) )

Да тръгнем от фразата, че журналистите имали повече защита от обикновените хора, когато пишат за такива събития, за разлика от обикновените хора. Някой тръгна да пита – ами не можем ли всички блогаджии да се пишем журналисти?

Не.

Мен поне ме е срам от повечето български журналисти. Това със защита звучи като ‘ако си журналист, ще ти се размине’ (щото ти плаща някой да пишеш тия неща и той те пази например). Освен това, има няколко причини, поради които аз не искам някаква специална защита, че да мога да изразя собственото си мнение:

1) Конституция на РБ, Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

2) Пак там, Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

3) Аз НОСЯ отговорност за това, което говоря. Поемам я с пълното знание, че някой ще се опита да използвам думите ми срещу мен, че ще намери в тях нещо заплашващо го и че ще ме нападне, че ще смутя нечии сънища, че призовавам към сваляне на текущата власт и промяна на системата.

Нека развия точка 3. Аз също така host-вам savestrandja.ludost.net, знаейки много добре какво има на сайта и към какво се призовава в него. Направил съм го собствено желание, с пълното съзнание какво правя. Поел съм отговорност.

Това ще бъде първата глава в това, което мисля да пиша на темата за гражданското неподчинение – Отговорността. Понеже точно това липсва на повечето хора, които просто се подчиняват на обстоятелствата, заповедите, всички закони и т.н. без да се замислят – отказват да поемат отговорност за действията си, а я предават нагоре. Когато обаче откажеш да се подчиниш, ти поемаш пълната отговорност за действието си, както и последиците от него.

Това може да включи да те приберат милционерските, пардон, полицейските органи, да се опитват да те сплашат, да ти теглят куршума (е, това по-рядко, пазят го само за саморазправи на мутренско ниво, па ние не сме стигнали толкова “високо”) и т.н. весели неща, (много) олекотена форма на прилаганите от преди 1989. Дори би имало шанс и да се уволняват разни “неудобни” хора от фирмите, които имат вземане-даване с държавната администрация, ей-така, понеже не са удобни (а тези фирми много добре знаят на какво дължат да могат да работят с ДА, то всъщност и децата знаят как точно можеш да вършиш нещо за държавата и да ти плаща).

Фактът в крайна сметка си остава, че да има гражданско общество, демократична държава и т.н. трябва да има една отговорност, поета от гражданите. Не само от обикновените работещи хора, не само от работещите в ДА и подобията, не само от политиците, а от ВСИЧКИ ЗАЕДНО. Всеки трябва да може да поеме отговорността за действията и бездействията си – а ако не го може, останалите трябва да поемат отговорността заради него и да действат по съответния начин.

Това значи да се следят политиците и да не им се позволява корупция – да бъдат съдени както всички останали. Да поемат отговорността за това, което са направили.

Да поемат държавните служители отговорност за действията си. Да си спомнят да работят в чия полза са наети.

Да я поемем ние. Да не даваме подкупи, за да подкрепяме съществуващата система.
Да не мълчим.
Да не ни е страх.
Да не следваме фразата “преклонена глава сабя не я сече” (която винаги ми е била странна, така би трябвало даже да е по-лесно, поне от техническа гледна точка).
Да си носим отговорността за участието си в различните процеси на обществото (например ако не гласуваме, да поемем отговорността, ако гласуваме – също. Някои хора считат, че щом са гласували, то са направили каквото може, и стигат дотам).

Историята не е много в полза на поелите отговорността. Тези, които не са изпълнявали заповеди, са били избивани, тези, които са се подчинявали, после са били съдени и са се отървали по-леко. Тези, които са си мълчали, са оживели, тези, които не са, са страдали.
Помислете си обаче какво щеше да стане, ако ги нямаше тези хора.

Може би най-голямото престъпление на всички комунистически и подобни режими е, че успяха да убият идеята за лична отговорност – тя се натрупваше, докато стане толкова много, та да трябва да се намери изкупителна жертва.
(например, дело 4/1990 и резултатите от него (или по-скоро липсата на такива)).
(Невероятно престъпление се извършва в момента, понеже никой не възпитава отговорност в децата.)

И накрая, да завърша тая леко объркана тирада – може да ви звучи странно, обаче Отговорността е важна част от свободата. Истината, отговорността и борбата правят свободата възможна.

The reason for this post is this posting from optimiced’s blog, the news about the event described there were hear a bit earlier in the comments of some other blogs…
(for the non-bulgarian readers – the police is tracking blogers and warning then not to speak anything that is related to not-lawful demonstrations, like some of those for Strandja).

I don’t know about you, but I saw this as normal. Why – because in the end it looks like that the state is against us, not with us. Their whole idea is to give the power in the hands of a small group of people to implement their own interests on the expense of the rest of us… I’m a bit tired of the selective application of the laws (and the idiocies in the laws we have).

The wrongness of this is somewhat obvious.

So the rest might be saying “I’m not here to remove the government”, but I’ll say the opposite – people (I can’t find a good word for your kind of similarity to the human kind), I want to get rid of you. I want to get rid of your ugly system and methods. With pleasure I’ll line you up the wall and shoot you myself.
(or will find a more effective and visible way for getting rid of you, as a warning for those coming after you).
I’ll even accept calmly the idea that the revolution eats its children, and will just leave enough information for those following me to repeat what I’ve done when it’s needed.

There are people who get tired of crap like this and want to leave. There are also people that such stuff makes them more willing and confident.
(I even like it, which is not really correct)

Update: Wait, it’s in fact GDBOP, why should anyone be amazed – they’re more corrupt than the road police…

Поводът за това е този пост от блога на optimiced, за което се чу малко по-рано в коментари по други блогове…

Не знам защо, обаче не ми се вижда ненормално. Замислих се защо – ами защото в крайна сметка изглежда, сякаш държавата работи срещу нас, а не за нас. Цялата и идея е да се даде власт на някаква малка група хора да реализират собствените си интереси за сметка на останалата част от държавата… Малко ми е омръзнало избирателното прилагане на законите (и малоумията в законовата ни база)

Това че не е правилно, е очевидно.

Та за това – може другите да казват “Аз няма да свалям правителството”, но аз ще кажа точно обратното – господа (не мога да се сетя друг израз за странния ви вид човекоподобност), аз пък искам да ви разкарам. Искам да разкарам и гнусната ви система и методика. С голямо удоволствие САМ ще ви разстрелям.
(или ще намеря някакъв по-ефективен и зрелищен метод за отърване от вас, като предупреждение за останалите).
Даже спокойно ще приема идеята, че революцията изяжда децата си, и просто ще оставя достатъчно информация за тези след мен да повторят упражнението, когато се наложи.

Има хора, които им идва твърде много от подобни изпълнения и искат да се махнат. Има и такива, които това само им дава повече желание и увереност.
(всъщност, чак ми е забавно, което може би не е особено правилно)

Update: Всъщност, това са ГДБОП, какво ни учудва това? Те са по-корумпирани от КАТ даже…

(12:10:16) valqk^: Има налични тениски от 10та годишна среща на LUG-BG.
(12:10:46) valqk^: 21 бройки – 11 бели, 10 жълти(патешко жълто), има размер _само_ L
(12:10:55) valqk^: Цена: 6лв/бр
(12:12:01) valqk^: Тениските се намират на Джеймс Баучър #18 – в офиса с пейката и шадраванчето – по диагонал на ФМИ, до посолството, по посока семинарията.
(12:12:14) valqk^: за контакти: Валяк, valqk(at)lozenetz(dot)org

The new week started…

I found that I’m definitely not reading with the speed that I’m buying books with. I have the feeling that around books I’m like a vampire around blood donations… The last thing I bought (Saturday) were 1,2,3, and 5th volumes of Stalin’s complete works (it’s worthy to understand one of the greatest butchers in human history, if only to guard against new ones).

I finally found the DVD from the concert of Revyu/Upsurt/Hipodil (Yo-po-po-po-po-po-po ala-bala! :) ).

Stalin’s books provoked a very interesting conversation at Slaveykov with Svetla – seems like that what you can find in the literature for the period between 1944 and 1989 is really softened… This is visible in collections like “The History, Inhabited by People” – most people have softened their memories or don’t feel like talking about some stuff, and there are some really scary stories of people who just couldn’t keep it inside. I asked Svetla if she wants to tell what she had lived through, and the answer was “I don’t want to go back there!”…

In the comments around my previous posts someone had written how Georgi Markov was “just propaganda”… I’m thinking that the best answer is http://www.nbu.bg/historyproject/. In fact, there’s enough literatyre on the topic and a lot of people, who remember what it was then. And you can’t really open the eyes of someone, who refuses to see… As Solzhenitsyn says in the GULAG Archipelago (probably he’s propaganda too :) ), people don’t want to open old wounds, to remember what it was, it’s past – just that if we forget it, we’ll repeat it…

My writing seems especially bad today, I have some ideas and nothing good goes out. Especially on how our state (and most of the world) are walking into being police states – our idiot have started pushing the idea absolutely all earnings to have to be declared, to be able to make financial dossiers of them, some other are trying to make voting compulsory, and about the crap about Strandzha and the national parks as whole I don’t really feel like talking about, the only stuff that comes to mind is mostly recipes for napalm… I also laughed almost to tears how at an English airport James Hefield (Metallica’s vocalist) got detained, because he had a beard and was looking like a taliban (I’m looking more like a taliban than him, but whatever), and I’m really wondering if the drugs are taking are really bad, or the ones that the rest of the world is taking.

It’s about time to start writing some stuff on the topic of “Civil disobedience”…

Почна се новата седмица…

Открих, че определено не чета със скоростта, с която си купувам книги. Имам чувството, че около книги съм като вампир в център за кръводаряване… Последното, което си купих (в събота), са 1,2,3 и 5ти том на събраните съчинения на Сталин (според мен си струва да бъде разбран един от най-големите палачи на тоя свят, с идеята да не се появяват повече такива).

Взех си най-накрая и DVD-то от концерта на Ревю/Ъпсурт/Хиподил (Йо-по-по-по-по-по-по ала-бала! :) ).

Книгите на Сталин провокираха много интересен разговор на Славейков със Светла – в общи линии се оказва, че това, което може да се намери в доста от литературата за периода м/у 1944 и 1989 е доста омекотено… Това се вижда и в сборници като “Историята, населена с хора” – повечето хора сякаш са омекотили спомените си, или просто не искат да говорят за някои неща, като има няколко наистина страшни разказа, на хора, които просто не са могли да се сдържат. Питах Светла дали тя не иска да разкаже това, което тя е преживяла, и отговора беше “Не искам да се връщам там!”…

В коментарите около предните ми неща някой беше писал как Георги Марков бил “просто пропаганда”… Мисля си, че най-добрия отговор е http://www.nbu.bg/historyproject/. Всъщност, има предостатъчно литература за четене и достатъчно хора, които помнят какво е било. Който не му се гледа, никой не може да му отвори очите… Както казва Солженицин в ГУЛАГ-а (сигурно и той е пропаганда :) ), хората не искат да се отварят старите рани, да се припомня какво е било, нали е минало – само дето ако го забравим, ще го повторим…

Не ми върви писането днес, имам разни идеи, но никакви не излизат. Особено нещата за това как държавата ни (и целия свят) вървят към максимално полицейски режими – наскоро нашите идиоти са почнали да пробутват идеята да се декларират абсолютно всички доходи на хората, за да може да им се прави финансово досие, други се опитват да направят задължително гласуването, а за простотията около Странджа и изобщо националните паркове не ми се говори, на акъла ми идват основно варианти за бъркане на напалм … Смях се до сълзи за новината как на едно английско летище са прибрали за малко James Hetfield (вокала на Metallica), щото имал брада и приличал на талибан (то аз имам по-талибански вид от него, ама айде), и все повече и повече се чудя аз ли съм на кофти дрога, или по-голямата част от света.

Крайно време е да се заема да пиша някои работи на темата “Гражданско неподчинение”…

“Long live 10th of September, day of the People’s Militia – the only prop of the people’s power!”
Georgi Markov, “In absentia reports on Bulgaria” (a motto).

Congratulations to the Ministry of Internal Affairs (MVR) with the wish for you to think if you want to go back to those times.

“Да живее 10-и септември, Ден на Народната милиция – единствена опора на народната власт!”
Георги Марков, “Задочни репортажи за България” (лозунг).

Честит празник на МВР, с пожелания да помислите дали искате да се върнете в онези времена.

The day was for a protest, but the fun stuff began before it :)

At some point savestrandja.hit.bg died, then just some dashes showed up, then it got erased, etc.. Pretty quick I was able to find who’s taking care of the site, made a vhost at marla, uploaded it and it got spread pretty fast. Then after some talks with people around hit.bg it was cleared that it wasn’t because o them (which would’ve been pretty weird, the people there have almost my opinion on reacting to political pushes), so I made the guy to change his passwords, etc..
(and I guess you won’t have any problems imagining me laughing maniacally while watching the traffic to the new site. And the mutra we have for a mayor of Sofia should think again before telling anyone next time what has to be removed from Internet and what kind of crap to speak of exactly – I understand that he’s going for Stalin’s image, but at least he needs the mustaches…)
(in fact, one of the main reasons to go was exactly Boyko’s reaction – such things must not be tolerated from nobody)

I went to the protest without the backpack, left it at the office – didn’t seem like a good idea to have my laptop with me if some shit happened (which I really expected, and carrying it through the police stations is a bad iedea). Arriving at the place was easy. I traveled with Dimiter Vasilev, and it turned out that in the same car was Tanya Djekova (she recognized me by one conversation on the phone with Peio on overthrowing the government :) ).

The protest itself went pretty well. Fully improvised, containing all kinds of people, some of them carrying their musical instruments, there all kinds of banners, some people lied like at a funeral, there was a lot of shouting (my throat somewhat died, thankfully it was trained at Balkandji’s concerts). At some point another bus of policemen came (I was one, but there might have been two, as I saw another wave of them), some girls were giving them flowers, it was just great …

And then on “Tzar Osvoboditel” from the direction of SU a great column of policemen, as far as the eye can see, started marching in our direction. Turned out that today it was the training parade for tomorrow’s holiday of the police (and that seems the reason that we saw two armored cars of the gendarmerie on the way to the protest…). In the first moment they were greeted with a loud boo-ing, which then went down, in the end those people aren’t (that much) responsible for what’s happening. On the other hand, it their minister had shown up, most probably he would be beaten and they would’ve watched from the side while smoklng…

There are also the news that there’s some positive movement on the case, and there’s the chance to fix Strandzha’s statute before it gets mangled, I hope this would happen. The good shouting really reminds you how bad the air in Sofia really is…

(these events have also a strong social effect, I met people that I haven’t seen for a long time :) )

I’m waiting for the photos from the event :)

Денят беше за демонстрация, но веселите неща започнаха по-рано :)

По някое време savestrandja.hit.bg изпадна, появи се нещо само с чертички, после беше затрито и т.н.. Много бързо успях да намеря кой се занимава със сайта, направих един host при мен, качихме го и го разпространихме. После след малко разговори с разни хора около hit.bg се изясни, че проблема не е при тях (което щеше да е наистина учудващо, там хората имат горе-долу моето мнение за политическия натиск), та се накара човека да си смени паролата и т.н. неща …
(а предполагам няма проблем да си представите как точно злобно се хилех, докато гледах как върви трафика към новия сайт. А мутрата, дето я има за кмет на София, може следващия път да си помисли какво точно трябва да сваляме от Internet и какви глупости да говори – разбирам, че го влече образа на Сталин, ама поне да си пусне мустаци…)
(всъщност, една от основните причини да ида беше точно реакция на Бойко – такива неща не трябва да се толерират от когото и да било)

Занесох се на самата демонстрация без раница, оставих я в офиса – прецених, че ако се случи някоя простотия (което очаквах), не ми се иска да се мъкна по районните с лаптопа си и т.н. Стигането до мястото беше в общи линии безпроблемно. Пътувах с Димитър Василев, а в същата маршрутка се оказа и че е Таня Джекова (позна ме по един разговор по телефона с Пейо как ще сваляме правителството :) ).

Самата демонстрация протече много добре. Изцяло импровизирана, всякакви събрали се хора с разни музикални инструменти, лозунги, лягания по кърпи, скандиране на различни лозунги (гърлото ми малко сдаде багажа, добре, че е тренирано от концерти на Балканджи). По някое време ни докараха още един автобус полицаи (аз поне толкова видях, ама май са били два, понеже после видях още една вълна), някои девойки им подаряваха цветя, изобщо картинка…

И изведнъж по “Цар Освободител” от посока СУ се зададе огромна колона полицаи, докъдето ти стига погледа в общи линии. Оказа се, че същия ден бил тренировъчния парад за утрешния празник на полицията (за това и видяхме по пътя два БТР-а на жандармерията …). В първия момент бяха посрещнати със гръмко ‘Ууууу’, след което обаче понамаля, в крайна сметка точно тия хора не носят (кой-знае каква) вина по въпроса. Виж, ако се беше появил министъра, най-вероятно щеше да бъде пребит, а подчинените му щяха да гледат отстрани и да си пушат…

Има също така новини, че има движение по случая, и има шанс да оправят статута на Странджа, преди да я окепазят, дано се се получи. Хубавото крещене добре припомня колко гнусен е въздуха в София…

(също така тези събития имат силен социален ефект, видях се с хора, дето не бях виждал от бая време :) )

Чакам да видя снимките от събитието :)

Because the site at hit.bg died, savestrandja.ludost.net is already working, for those who are interested.

Понеже това в hit.bg падна, savestrandja.ludost.net вече работи, за който се интересува.

Update: Сайта в hit.bg се върна, но ще оставя и тоя за всеки случай. Който трябва, има account да го update-ва.

There was a protest today on Eagles’ bridge on the flash mob principle on the Strandzha problem. I should’ve gone…

But I’m finding that in fact I need to think a bit on what’s happening…
(the last three things I’ve read, were “The GULAG Archipelago”, “Slave to Freedom” by Yordan Bozushki and “Putin’s Russia” by Anna Politkovskaya, and now I’ve started with “Control over the special security forces” – they’re pushing me to some such thoughts, especially after reading the definitions of citizens’ society).

I’m sitting and wondering, why are we demonstrating. Honestly. I can’t deny the pleasure from the adrenaline and the crowd, especially when you know what you’re fighting for and that thing is just the right to breathe… But it seems that I’ve became too cynical and I’m wondering, what’s this going to accomplish? Even if the public opinion sides with Strandzha (and I don’t mean just the 10000-20000 demonstrants and such), there aren’t elections soon, so not a lot of people will go on getting dividends from this, and it’s much more possible all the hate to be directed to an not-directly-elected-by-the-people institution, like the High Administrative Court, and to stay at that. The minister might even get some dividends from it from the appeals.
(and looking at how little information is there in just a few media outlets, it seems to me really not too likely that someone is working on the scandal to use it – even if it is, his/her PR is not really good, or is just working only over the net)

Still, there’s remaining feeling for the Sizifial pushing of the rock. About that it’s going to go quiet after a few months, because the people get tired – in the end there will be just a few left, who can easily be crushed… For that in the end we’ll be behaving humanely to organizations/institutions/creatures that have done nothing to deserve this respect. Because of that in the end we’ll have to go to EU to push our government, so something changes, which will be the final slap in the face – because we can’t fix our problems, we’re going to hope that someone else will fix them for us. It’s somewhat pathetic.

The bad thing is that the solution that I have in mind includes selective murdering of the people that do such things – one by one, until by Pavlov’s method they don’t get a conditioned reflex that when they try to the same shit as the ones with Strandzha and Irakli, to get paralyzed.

And the idea stays – these people need to be hit there, where it hurts. Otherwise there’s nothing to make them stop.