татко Крокодил

Friday is sysadmin day. What should we do about it?

Петък се оказва, че е деня на sysadmin-а. Кво да направим по въпроса?

Yesterday I was at a “Yuvigi” concert in Fans, was incredible… They played “Orion” by metallica, “YYZ” by Rush, a 20-30 minutes compilation of Dream Theater stuff, some of their own stuff and a ton of other stuff… The audience wasn’t big, but was merry and was worth listening to (and they haven’t played this year).

And another important event – Zhoro Chorbadziyski has ran Bulgarian library – read, people :)

Вчера бях на концерт на “Ювиги” във Fans, направо ми се напълни душата… Направиха “Orion” на metallica, “YYZ” на Rush, един 20-30 минутен колаж от неща на Dream Theater, няколко от техните парчета и какво ли не още… Публиката беше малко, но пак си беше доста весело и си струваше да се чуят (а не бяха свирили от миналата година).

И едно много важно събитие – Жоро Чорбаджийски е пуснал Българската народна библиотека – четете, хора :)

Saturday was a day for rest… Friday was obvious that everyone is damn tired, the last weeks weren’t really easy :) I wen to the anime meeting, drank a few beers, after which I went to the Beerfest, where Vasko Krupkata (“Vasko the Patch”) was playing with Kaskadyori (“Stuntmen”) (they played the saddest Bulgarian song in the last 50 years – “The dog from the endmost district”). I also have to find something to help my memory – I saw some people that I’ve taught to at the Network security course and coundn’t remember their names, and for someone even their faces…

Friday I found out that the bridge between Mladost and Mussagenitza is enclosed with some ugly metal fences, so I had to walk somewhat around it (I went home on foot, it’s a good thing for me0. I wonder how long will they be building the metro, and if I should look for a shorter way through the river that flows under the bridge (because there doesn’t seem to be another bridge there).

And now I’m lying on the balcony in the cold with the laptop (I fucked up my wireless in the last update, but then fixed it – it’s my fault that I forgot to download the latest firmware), listening to nice music and cooling down after the nice beer drinking… This is life (and tomorrow I’ll be sleeping through the day :) ).

And for a finish here’s something fun from micrphobic’s blog.

Съботата беше ден за почивка… В петък си личеше, че всички са утрепани, последните седмици не бяха особено леки :) Ходих на anime среща, пийнах си там няколко бири, след което се замъкнах до Бирфест-а, където свири Васко Кръпката и Каскадьори (изсвириха и най-тъжната българска песен за последните около 50 години, “Кучето от крайния квартал”….). Трябва и да измисля нещо за тая моя памет – видях се с няколко човека, на които съм водил “Мрежова сигурност” и не им помнех имената, а на някои и че изобщо са ми били студенти…

В петък открих и че се оградили моста м/у Младост и Мусагеница с разни гадни железни огради, та ми се наложи да заобикалям малко (прибирах се пеша, че е полезно да се разхождам). Чудя се колко време ще строят там метрото, и дали да си търся някой по-кратък път през реката, дето тече под моста (понеже на картата не изглежда като да има друг мост).

А сега си се излежавам на терасата на хладно с лаптопа (бях си омазал wireless драйвера, ама го оправих – сам съм си виновен, че не бях свалил новия firmware), слушам си тиха музика и се охлаждам след приятното пиене на бирички. Живот… (а утре смятам да проспя деня :) ).

Като за завършване ето и нещо забавно от блога на micrphobic.

(I know, I knoooow, I haven’t written in a long time again)

Not a lot to write – Saturday we got drunk at the birthday of a colleague (congratulations, Petyo!), and in the last week and a half some thing are looking up :)

I also decided to pay some attention to anime.ludost.net, I haven’t visited it in months, and there are some pretty interesting things (like this thread, see from the third image onwards).

From some time I’ve installed munin on marla, turns out to be a pretty good tool to monitor the machine (found it some time ago when I needed to see what was happening on a DB server).

(знааам, знааам, пак не съм писал от бая време)

Няма и много за писане – в събота се напихме на рождения ден на един колега (честито, Петьо!), и като идея в последната седмица и половина изглежда как някои неща като че ли вървят на по-добре :)

Реших и пак да обърна малко внимание на anime.ludost.net, че не бях се вясвал там от месеци, па се намират интересни теми (например тази, вижте от третата картинка нататъка).

От известно време съм качил munin на marla, оказва се доста полезен инструмент за наблюдаване на машината (открих го преди известно време докато ми се налагаше да следя какво точно товареше единия ни DB сървър).

Yesterday was the network security 3 exam (“Audit of information security’), the stats from which are 16 examined, from them 2 didn’t pass (and there were something like 50 that enrolled). A nice surprise were two guys that are first year and had made their project really well, and also demonstrated the right kind of thinking (e.g. the presence of thinking :) ). In the end a lot of people didn’t show up, so we’ll see if we need to have another date, and one for september…

And in FMI there isn’t wireless, which doesn’t stop a guy to take his AP there and to connect it in the network (and because they don’t have dhcp, you have to listen a bit to the network and to pick an unused IP…). Also it turned out that there was some maths conference and there was a really big crowd of mathematicians, there almost weren’t free rooms (and Nedyalkov had told the people that the exam is in 325, so I had to put some signs where did we move).

And now I need to sleep, because hell knows what’s happening next week…

Вчера беше изпита по мрежова сигурност 3 (‘одит на информационна сигурност’), от който статистиката в общи линии е 16 изпитани и от тях двама скъсани (и около 50 записали се). Приятната изненада бяха двама първокурсници, които се бяха справили наистина добре с възложената им задачка и просто демонстрираха правилно мислене (т.е. присъствие на мислене :) ). В крайна сметка бая хора не се бяха явили, та ще видим дали ще требе да даваме други дати, а сигурно ще требе и дата за септември…

А във ФМИ може да няма wireless, но нищо не пречи човек да си замъкне AP-то и да си го закачи в мрежата (а понеже нямат dhcp, и да заслуша какво минава по мрежата и да си избере едно неизползвано IP…). На всичкото отгоре се оказа, че има някаква конференция и там се мотаеше тълпа математици, почти нямаше свободни зали (а Недялков беше казал, че изпита е в 325, та трябваше да лепя листи по вратата къде сме го преместили).

А сега смятам да се наспя, че кой-знае какво ме чака в идващата седмица…

I’m guilty :)

I didn’t have time to write in the last week-two, for which I confess that the problem was mostly mine – there wasn’t a lot of time to sit and write between reading some stuff (for some of it read below) and the work (which never ends, and it always looks that everything is getting worse :) ).

Fun home news – I have one more female flatmate (friend of Dobromira, also called Dobromira…), so now I’m living with three women – sometimes I wonder if I’m not going insane (or if I have any brain at all :) ). I had to pull some cables and to do some rearrangements of the equipment, which weren’t hard and seem like I was just looking for a reason to do them. Now my workstation with the audio, etc. is just next to the kitchen and I can eat while watching again Futurama :)

Something interesting that I read soon and really deserves mentioning is “Angel tongues” by Dimiter Dinev – for the people that liked “I lived the socialism” this book will be something they’ll read without stopping (even though there are some heavy moments in it). To me at least it helps me fill some holes in the ideas about the life when I was little…

Enough for now, I’ll be sleeping after I drank from the raspberry sleeping potion.

(p.s. for some reason I keep listening to the performance of “Orion” by Dream Тheater. Makes me want to get a bass and learn to play it.)

Виновен съм :)

Не ми оставаше време да пиша в последните седмица-две, за което си признавам, че проблемът си беше основно мой – нямаше кога да седна да попиша между четенето на разни неща (за някои от тях по-долу) и работата (която никога не свършва, и винаги положението изглежда все едно се влошава :) ).

Забавни домашни новини – имам още една съквартирантка (приятелка на Добромира, също се казва Добромира…), та сега живея с три жени – чудя си се на акъла в някои моменти (в други – дали го имам изобщо :) ). Наложи ми се опъна малко жици и да направя малко размествания на техниката, които не бяха сложни и май просто си търсех причина да ги свърша. Сега машината ми с озвучението и т.н. е точно до кухнята и спокойно мога да си ям докато гледам наново Futurama :)

Нещо интересно, което четох наскоро и което си заслужава да се спомене е “Ангелски езици” на Димитър Динев – на хората, на които им е било интересно “Аз живях социализма” тази книга ще я прочетат на един дъх (въпреки тежките моменти). Поне на мен ми помага да попълня разни празноти с идеи около начина на живот, докато съм бил малък…

Толкова засега, аз ще ходя да спя, след като си пийнах от малиновото приспивателно.

(п.с. по някаква причина в последно време слушам изпълнението на “Orion” на Dream Theater. Докарва ми желание да си взема бас и да се науча да свиря на него.)

We have a notification system that when there’s a problem rings us, and if we press 1 after the message thinks that we’ve accepted to fix the problem (otherwise if nobody acknowledges it, it calls again).

Last night it rang at 1:40. I accepted the problem, fell asleep again, half an hour dreamt about fixing the problem, woke up, logged in and found out that the problem was gone.

“We’re the crazy ones, the rest are gone”.

Имаме notification система, която при срив ни звъни, и ако натиснем 1 след съобщението, приема, че сме приели да оправим проблема (ако никой не приеме, звъни пак).

Снощи звънна в 1:40. Аз приех да се заема с проблема, заспах пак, половин час съм сънувал, че оправям проблема, след което се събудих, log-нах се и открих, че е изчезнал.

“Лудите сме ние, а другите ги няма”.

BASTARDS!

(I’m writing this after I had to write a nasty workaround)

Google will tell you that if you want to delete the empty lines from a file with sed, it’s done with s/^$//d . Yes, but really no, if you’re using GNU sed which comes with Debian stable, in which this option (/d) is missing – not implemented, and not even mentioned in the man page, so this is not really doable. And I want to have one single sed script which does something and if there’s error to be able to see it right away, not to have to do magic through 5 files, etc…

Interesting that in *BSD there’s no such problem, and with sed 4.0.9 in other distributions. BASTARDS.

ГАДОВЕ!

(пиша това след като ми се наложи да пиша гнусен workaround)

Google ще ви каже, че ако със sed искате да изтриете празните редове от един файл, се прави със s/^$//d . Да, ама НЕ, ако ползвате GNU sed, който върви с Debian stable, в който тая опция (/d) я няма – нито като да се поддържа, нито се споменава в man-а, и точно това не може да се направи. А аз пък искам да мога да дам един цял script на sed, той да го изпълни, и ако има грешка, да мога да го разбера веднага, не да правя магии през 5 файла и т.н…

Интересното е, че на *BSD тоя проблем го няма,и на sed 4.0.9 на други дистрибуции. ГАДОВЕ.

Saturday and Sunday were pretty interesting – I went with Zoa, francky and Mira to Rodopite mountains. We went to the Yagodinska cave and the Devil’s throat, climbed to the Wonderful bridges (and went to the river, where Mira managed to get wet, so we had to dry her clothes on the AC in the car), ate incredibly good trout in the hotel where we slept, and bought 4 litres of raspberry rakiya (which is just incredible).

So much for the fun, the rest is normal – work, sleep, work, crap, etc. :) Even now I’m thinking on working a bit more on project “Murdzho”…

Събота и неделя се оказаха доста интересни – отидохме със Zoa, francky и Мира до Родопите. Посетихме Ягодинската пещера и Дяволското гърло, качихме се до Чудните мостове (и се разходихме през рекичката, където Мира успя доста добре да се намокри, та и сушихме чорапите на парното на колата), ядохме страхотна пъстърва в хотела, в който бяхме отседнали, и за капак си купихме оттам 4 литра малинова ракия (която е просто невероятна).

Толкова за преживелиците, останалото си е нормалното – работа, спане, работа, простотии и т.н.:) Даже ей-сега мисля да поръчкам още малко проект “Мурждо”…

Too bad there’s no one to take a picture of me…

I’m lying in an inflatable chair, my feet are on another chair, I’m drinking wine, listening to Killing joke and finishing some stuff… I can’t imagine a nicer situation (some people would exclude the work, but I like it :) ).

Every week looks worse than the previous one, harder, with more crap – as much stuff gets fixed, more gets broken :) But in the end the things get fixed, there’s enough to drink, and there aren’t a of things comparable to the one-liner that reboots the modems of 400 users.

I’ll pour myself a bit more. I wonder if the end users have any idea what happens :)

Жалко, че нямам кой да ме снима…

Излегнал съм се на един надуваем стол, вдигнал съм си краката на една табуретка, пия си вино, слушам си Killing joke и довършвам разни работи… Не мога да си представя по-приятна ситуация (някои хора биха изключили работата, ама аз пък си я харесвам :) ).

Всяка седмица изглежда по-зле от предишната, по-тежка, с повече простотии – колкото повече неща се оправят, толкова повече се чупят :) В крайна сметка обаче нещата се оправят, пиене има, а малко неща могат да се сравнят с удоволствието да пуснеш едноредов script, който да рестартира модемите на около 400 клиента.

Ще си налея още. Чудя се крайните потребители дали са съвсем наясно какво всъщност им се случва :)