татко Крокодил

Първи ден на работа след отпуската.

Не се спрях на едно място в общи линии, имах 4 mail-а с общо около 10на задачи, с които стигнах донякъде, но ще си трябват още няколко дни. Изобщо веселба с пълна сила…

Пристигнали ми бяха бутилките на Клайн в офиса (още в понеделник, децата си бяха играли с тях два дни). Страшно са забавни, особено както можеш съвсем неочаквано да се олееш с тях :)

Не успях да ида на протеста за Рила (нищо, че е при мене saverila.ludost.net).

ИББ днес беше в Кривото в Студентски град – мястото не е лошо, въпреки че аз видях малко зор, докато го намеря.

Спи ми се.

Отпуската води до интересни занимания…

Вчера си прибрах монитора от ремонт, реших да пусна и двата на dual-head и открих, че видео картата ми (radeon 9200) просто не може да ги издържи, на единия изход монитора трепти (а пробвах всичките възможни настройки, вкл. нещата с ‘reduced blanking’). По случая си търся AGP карта с някакъв nvidia chipset, да видим дали ще откия нейде по магазините (повече ATI няма да си взема, тия имат ужасни карти и още по-ужасни драйвери, тия на nvidia поне работят).

Разкарах theregister и slashdot от swamp.ludost, просто давеха останалите неща. Определено не трябва да се смесват блоговете с подобни източници с много шум и малко сигнал.

Навих се най-накрая и тая сутрин успях да отлепя и да ида на теста на Менса за интелигентност. Самия тест беше 45 въпроса за 20 минути. Резултата ми е 122 (82% отговорени въпроси), изводите:
1) Сутринта не ми е най-доброто време;
2) Забравил съм да правя тестове и да си следя времето (останаха ми 7 неотговорени въпроса и сигурно съм объркал и последния);
3) Имам документ, който показва, че съм тъп – перфектното оправдание, като ме товарят с много работа.

(Елен ми даде страхотна идея за надпис на тениска, ще ида да си я напечатам тия дни)

Нещо полезно – SpamHaus DROP list.

Накратко, списък с мрежи които са или hijacked, или са САМО и ЕДИНСТВЕНО със спамери. Мрежи, дето трафика от тях освен да се филтрира няма какво друго да се прави.

Направих си експеримента на marla и на една фирмена машина и открих няколко спамера на форуми :) Ето една забавна извадка за user-agent-ите за няколко дни:

xxxx:/var/log/apache# grep 85.255.120.58 site1/access_log |cut -d " -f 6|sort|uniq
Mozilla/2.0 (compatible; MSIE 3.02; Windows CE; 240x320)
Mozilla/3.0 (x86 [en] Windows NT 5.1; Sun)
Mozilla/4.0 (compatible; MSIE 6.0; Windows NT 5.1; MRA 4.6 (build 01425))
Mozilla/4.0 (compatible; MSIE 6.0; Windows NT 5.1; Q312461)
Mozilla/4.0 (compatible; MSIE 6.0; Windows NT 5.1; SV1; .NET CLR 1.0.3705; .NET CLR 1.1.4322; .NET CLR 2.0.40607)
Mozilla/4.0 (compatible; MSIE 6.0; Windows NT 5.1; SV1; .NET CLR 1.1.4322; .NET CLR 2.0.50727)
Mozilla/4.0 (compatible; MSIE 6.0; Windows NT 5.1; SV1; .NET CLR 1.1.4322; XMPP Tiscali Communicator v.10.0.2; .NET CLR 2.0.50727)
Mozilla/5.0 (Windows; U; Windows NT 5.0; de-DE; rv:1.7) Gecko/20040707 Firefox/0.9.2
Mozilla/5.0 (Windows; U; Windows NT 5.1; fr; rv:1.5) Gecko/20031007 Firebird/0.7
Mozilla/5.0 (Windows; U; Windows NT 5.1; rv:1.7.3) Gecko/20040913 Spacebug/0.10 (aka Firefox/0.10)
Mozilla/5.0 (Windows; U; WinNT4.0; en-US; rv:1.2) Gecko/20021126
Mozilla/5.0 (Windows; U; WinNT4.0; en-US; rv:1.5) Gecko/20031016 K-Meleon/0.8
Opera/8.0 (Macintosh; PPC Mac OS X; U; en)

Ще сложа тоя филтър на няколко места, ще помогне поне донякъде с намаляването на спама.

Първи ден от отпуската…

Понеделник предадох квото имах като задачи на другите, написах един report, наругах който трябваше, след което вместо да си тръгна трябваше да се занимавам с изясняване на всякакви дивотии…

В крайна сметка се прибрах и поспах :)

Вторник ми беше първия ден от отпуската и мина в работа. Занесох си монитора на ремонт, раницата на ремонт (открих, че старата се побира спокойно в предния джоб на новата), подстригах си краищата на косата, след което отидох на среща с едни вероятни клиенти да изясним какво им трябва и т.н… Следващия вторник трябва да мина през всичките тия места пак :)

Направи ми сериозно впечатление майстора, на който оставих раницата – стар, уморен човек, който обаче е единствения, който се занимава с тая работа – официалните представители на Samsonite и кило други фирми за в общи линии скъпи раници/чанти/куфари пращат хората към него, щото няма към кой друг. А той си е сам с трите си инсулта (по неговите думи)…
Колко мъка има по тоя свят.

Взех си и излязлата най-накрая “Произход” на Стивън Бакстър.

Жив съм :)

(трябва да напиша нещо кратко на тема “Защо сървърното не е склад и не трябва да се ползва като такъв”)
Както казва законът на Мърфи, винаги в петък ще се намери нещо спешно за правене. След като стоях в офиса до 22:30 да оправям разни бози отидох да се лекувам…

След лечението с C2H5OH и изпращането на акомпаниращите открих, че е 5:00 и се прибрах (т.е. повикаха ми такси, че аз не бях съвсем на фокус). Сега след упражнение от тип “клин клин избива” даже и не ми е зле :)
(и разбира се ми намериха работа за ранната сутрин, гадовете)

Вчера подкарах нещо много грозно (и полезно за мен) нещо – swamp.ludost.net, базирано на Venus, с копирани неща от темите на Ясен за planet.fsa-bg.org. Още не съм вкарал theregister.co.uk, понеже омазва цялостния вид, мисля да си поиграя с css-а (като го разуча :) .

Твърде ми е отнесено да пиша по разните “забавни” събития от изминалата седмица около нашата мила родина, ще пробвам нещо довечера…

Ден втори от чистенето на Авгиевите обори. Спи ми се.

Тая седмица съм в стария офис, понеже доста хора са в отпуска и някой трябва да държи фронта…

Определено започна запомнящо се. Сутринта ме вдигнаха да оправя някакъв проблем, който се оказа в това кой dns дава dhcp-то (и как оня dns грам идея си няма за някои неща), след което в крайна сметка стигнах до офиса и обясних, че трябва да се почисти и подреди.

Съответно деня мина в оправяне на появилите се проблеми, изчистване и подреждане на офиса, както и изчистване и подреждане на едната малка складова стаичка и едното малко сървърно (ползвано за склад поради недостига на място). Натрупахме бая голям куп боклук за изхвърляне, подредихме останалото (например – кашон със счупени дискове :) ), даже остана място да се наредят някои машини…

Също така открих, че не съм загубил робовладелските си способности :) Кога ли support-а ще ме отстрелят, не е ясно :)

(пиши, крокодил изпаднал)

Няколко дни се каня да седна да пиша и все ме домързява. Сега седнах, и забравих половината неща, да видим кво ще излезе.

Реших да препрочета Yokohama Kaidashi Kikou, тъкмо има нови излезли неща от последния път (обнових си архива). Перфектно е за четене докато навън вали, а за фон е пуснато едно от следните неща:
1) Концерти за пиано на Рахманинов;
2) My kingdom (EP) на FSOL;
3) едно CD с неща на Бетовен, което трябва да намеря.
(по случая се точи целия FSOL на FLAC-ове, за да напиша някои неща на audio CD и да ида да ги чуя при Велин)

Защо YKK е толкова велико не мога да обясня. Мога да се опитам да използвам думичката “зен”, но сигурно няма да нацеля начина.

Провеждам тестове на кашасата – не мирише добре, ама вкусът става :)

Тия дни вали, времето ми напомня на есента (която ми е любимия сезон), да видим колко ще се задържи.

AP-то на Славейков с ESSID “linksys” нещо не му работи net-а. Някой да има идея кой му е собственика ?:)
(Много съм загубен. Пуснах си на Славейков browser-а в offline режим, за да покажа няколко неща на Светла, след което се прибирам вкъщи и се чудя как никой нищо ново не е писал през деня.)

Мисля кило глупости на политическа тема, ама те май ще са отделно.

Крайно време е да си пусна собствен агрегатор, в който да могат да се виждат директно и коментарите по постингите, както и да има маркирани новите неща от последното ми четене. Искрено се надявам да не трябва само да си го пиша, че определено не ставам за целта и по-скоро ще врънкам Дачев да добавя неща в неговата система на bgit.net.

От понеделник започват прожекции от 21:30 пред Народния театър на различни записи на Караян. Трябва да се посети поне един-два пъти.

Горан Брегович е направил вариант на операта “Кармен”. Човекът е гений и изрод, ако имах шапка, щях да му я сваля.

Страшен ден…

В 2 през нощта ме събудиха да оправя един проблем. Лаптопа ми отказа да запали, добре, че имам ключа си и на другата машина… Оправих го (routing-а ни е взел да става заплетен, тия дни ще умувам над картата) и си легнах да спя пак…

Сутринта отидох до Adsys да видя какво му има на новия диск, и в крайна сметка след малко рокади и копиране се оказа, че и двата работят… Оставих новия за всеки случай за тестове, ще карам до понеделник със стария…

Отидох до офиса, където преди да се добера до бюрото си трябваше да мина през две срещи на малко жега. Весела гледка ме чакаше – още една плочка от окачения таван се беше намокрила, паднала и строшила, тоя път на моето бюро. Почистих си го, псувайки усилено, след което свърших малко полезна дейност.

Деня обаче завършва добре… Отидох на един купон на 15км от офиса, на 10тия етаж на някакъв блок, откъдето хващам wireless, вися си на терасата, наслаждавам се на гледката и се радвам на живота.

(p.s. не почвайте да играете Desktop Tower Defence. Няма спирка.)

Защо все като се сетя да блогна, трябва да е за няколко неща? Не може ли да съм подреден, да си направя категории, да пиша всяко нещо в подходящата и така?
(очевидно не)

Вчера беше втория тест по мрежова сигурност, който според мен беше по-лесен, според студентите – не… Резултатите са бая кофти, доста ругахме, докато ги проверявахме. По същия начин са и част от курсовите работи (Пенчев прегледа една и ме пита “Колко точки да пиша на нещо, което е превод/копиране на маркетинговите данни на 4 продукта?”).
Изобщо като гледам резултата, си мисля, че не може само студентите да са толкова зле, една част от това се дължи на нас… Аз поне мисля да не водя лекции следващия семестър, а да се хвана с нещо по-полезно (за него – някой друг път).

Нещо по-интересно – хванах се да решавам проблема “Какво правим, ако имаме 5 отдалечени точки, и искаме да имаме един multi-point vpn, през който те да могат да си комуникират?”. Едното решение (което ползваме в момента) е между които две ни трябва, да си направим някакъв тунел, което е адски гнусно за поддръжка. Друго решение е да се избере една за централна, което няма как да направим, понеже 1) става SPOF, 2) нямаме място с толкова много bandwidth.
В крайна сметка се оказа, че има едно решение – WanDaemon, и по-точно частта му Etud – ethernet over udp daemon, което е точно това, което ми трябва. Оказа се даже, че с малко занимавка се компилира и работи под FreeBSD, остана да си напиша няколко скрипта за разхвърляне на конфигурацията (адреси на останалите, routing и т.н.) по отделните машини (определено няма да пусна някой динамичен routing, Voland обеща да ме застреля, ако се пробвам :) ).

Също така е добре да се отбележи, че поведението на държавата ни около идването на Буш напомня на поведението и от преди 50-60 години спрямо СССР…

Блудния крокодил се завърна да напише няколко реда…

След Бароковия цикъл ми се дочете Cryptonomicon-а и го прочетох пак. Хартиените неизчетени книги са вече прилична купчина.

Червото замина за една седмица в щатите, няма да има с кого да пеем в офиса.

Записахме лекцията за отдалечена администрация в четвъртък, записахме и днешната лекция за voip, записите са на стандартното място.

С курса мисля да приключим до средата на юни, с финалното изпитване. Срокът за заявяването на втората част е до края на юни, и си мисля, че май няма да го правим.

Имаше избори тия дни, като гледам на почти никой не му пукаше. Тая система плаче за смяна.

Burn-out-а ми е почнал да достига ненормални висоти. Ще гледам да си отспя около 24ти.

От бая време не бях писал на голямата си машина (е, все пак съм през ssh до другата)…

Наскоро около блога на Пейо попаднах на израза от $title – въпреки, че съм чел по темата за концлагерите не му обръщал внимание досега и реших, че за първи май може да се напише нещо подходящо :)
(като уточнение – това няма ГРАМ общо с концлагерите и свързаните теми)

Изразът “Работата ще те направи свободен” звучи доста подходящо при мен. Тя е извор е на безкраен брой забавления (т.е. проблеми за решаване), на нови неща, които уча – а на всичкото отгоре и ми плащат … Реално мен си ме прави свободен (е, или поне не ми пречи на свободата :) ).
(някой би казал, че не е така – трудно намирам време за разни странични неща, като пиене, писане на лекции и т.н.,постоянно съм уморен (което си е така по принцип :) ), но в крайна сметка аз успявам да свърша каквото съм сметнал за полезно, и нищо досега не е успяло да ме спре :) ).

Първоначално си мислех да го напиша от гледна точка на компютърджиите, но се замислих – колко от тях/нас работата ги/ни прави свободни? Колко се оплакват, че ги затормозява, че ги ограничава, че им е тъпо, но нямат избор (трябва да се живее от нещо) и т.н.? Част от тях се оплакват просто ей-така, понеже умората води до такива моменти, но останалите наистина така се чувстват. Тях работата ги прави роби…

Тук малко ще се припокрия и с една друга моя идея (т.е. че я изповядвам, не че аз съм я измислил – мързи ме да търся източника) – че всеки сам си е виновен, и винаги има избор. Не винаги ни харесва, но го има :) Няма кой друг да обвиняваме.
(може би ако се оплакваме по-малко и правим повече неща, няма да ни е толкова зле ?:) )

Arbeit Macht Frei – зависи само от нас самите.

(въпреки, че изразът се асоциира с други работи, и се появява написан на разни бели дъски из разни фирми след работа до 4 сутринта – донякъде като оплакване, донякъде като осъзнаване …)

(не, днес не е първи април, това си е съвсем сериозно)

Изби ме нещо – девойката я няма, аз си препрочетох Швейк, а след последния update работната ми среда се движеше гадно – та си преинсталирах лаптопа с Ubuntu.

Няколко думи за самото Ubuntu – инсталатора се наложи да го бърникам да тръгне както аз искам (изпитваше някава странна нужда да ми затърка целия диск, иначе отказваше да се инсталира – малко grep, strace и редактиране на python-ски код – оказа се, че не разпознава ReiserFS), след което изсипа някаква система на диска и запали. Последва прилично количество борене с Xgl и compiz, но в крайна сметка заработи прилично (останаха няколко дребни бъга). Смених и системния locale от bg_BG.UTF-8 на bg_BG.CP1251, за да мога да си работя с моя си терминал (UTF-8 поддържат май само gnome-terminal, Konsole и xterm, които са бавни до смърт).

Изкомпилирах си мои само transset-df и gaim (понеже не понасям 2.0, a 1.5 няма по принцип в edgy), подкарах си мрежата по същия начин като в Debian-а, и сега всичко в общи линии си работи. Наложи се да си конфигурирам наново само evolution-a. Оказа се, че в edgy не са строшили mrxvt както в Debian.

Определено AIGLX-а, който са сложили сега в X е доста по-куц от Xgl реализацията като скорост (въпреки че имам едно мръсно предположение, че голяма част от проблема е в разните scheduler-и). Няма никакво премигване, когато се сменят работните пространства, което доста помага да нямаш желание да си строиш машината :)

Мисля да спра да си ползвам оттук нататъка машината за опитно зайче за каквото ми хрумне, най-много да си направя един chroot с debian unstable за разни експерименти.

Днес направих най-изродския си тестов setup до момента. Включва ISDN, два телекома, 10mbps MAN връзка през БТК, TDMoE, T.38, NAT, факсове и asterisk. Схемата му изглежда като червата на умряло животно.

Мина лекцията за wireless datalink и routing протоколи, част 1 и част 2 са на стандартното място (доста добре се получи).

Следващата лекция ни е чак на 13 април, поради великденските празници – успяват да ни хванат две лекции.

Аз все повече и повече откривам, че съм повреден. Повечето хора, изправени пред това да направят нещо, което още не им е ясно с някакъв софтуер, се хващат да го цъкат, да четат документация, да питат други хора. Аз по някаква причина използвам някакъв brute force метод, който включва ровене в документацията с google, четене на strace dump-ове, ровене с grep в source и в dump-а на базата нещото и изобщо всякакви такива подмолни груби методи… До преди малко се рових как точно ще стане номера с писането на оценките на студентите в moodle, и накрая стигнах до извода, че в общи линии се озовават в mdl_assignment_submission таблицата (а, Чорбаджийски, имаш 30 точки на първия тест :) ).
Мразя сложните системи, ама ми е забавно да ги ровичкам.

(още си спомням как намерих настройката на courier-mta да не bounce-ва съобщения с проблеми с MIME, с grep в source, и колко php/perl/python код съм debug-вал с ltrace и strace)

Добре поне, че не си дописах някой дребен мръсен hack вътре, какъвто навик имам. Някой ден ще си събера всичките patch-ове, които съм писал за един или друг проблем, ще си ги разпечатам и ще ги залепя на стената, за да ми напомнят да не правя такива работи.

(В неделя си update-нах машината и минах от Xgl на X с AIGLX, пак с compiz. Доста се lag-ва, трябва да го прегледам защо.)

Няколко хубави дни…

В петък се вися до никое време в офиса да правим build-ове на един наш софтуер (които така и така не станаха добре, понеделник ще има още борба по въпроса), след което последва дълго спане.

В събота отидох на концерт на Балканджи, за пръв път от няколко месеца – Fans-а беше пълен, дивя се, пя се, изобщо пълния набор весели моменти, накрая пак бях свалил няколко кила от пот (и бях вмирисал девойката :) ).

Събраха се и малко снимки и филми от рождения ми ден, от които искам да спомена танцът на пияния и изпаднал крокодил, в изпълнение на мен, червото, Венелин, Наков (който не беше наясно кво прави) и брат ми. Трябва да се гледа с усилени яркост и контраст.

Мина уводната лекция по мрежова сигурност.

Прилично беше, въпреки оплакванията на Жоро (ще му мине, скоро ще си спомни как се води :) ), имаме и видеозаписи на va.ludost.net/files/netsec/2007 (в началото аз се правех на статив, та резултата за това е такъв треперещ). Аз тоя път успях да говоря спокойно и без да се запъвам, само по свидетелства на очевидци доста по-бързо от нормалното човешко говорене (ще гледам да се поправя :) ).

А аз тая сутрин се успах зверски – чух си телефона в 9, спрях го, казах си – още малко и ставам, след което в 12 ми звъня Мира да ме пита къде съм, че разни клиенти чакали…

Снощи ИББ беше весело …

Тръгна се от обяснението на Антон за това, че си написал сам heartbeat, понеже нормалния не му харесвал – след което каза, че си пренаписвал всичко с повече от 20 опции – което веднага доведе до въпроса защо още не си е написал жена, при условие, че Галя със сигурност има повече от 20 настройки :) Оттам вече се почнаха идеи, предложения за beta test-ове и какво ли не още, а девойката отиде в другия край на масата и каза, че ще ни саботира с всички сили…
(забравих си очилата там и сега са в Галя. А дано оцелеят :) )

Иначе в последно време по-малко рисувам и повече пиша – тоя път миграционни планове, има сериозна вероятност около 14-15 да летя за Белгия за една миграция. Малко ще е странно да пътувам на 14ти, разнасяйки бутилка, ама историята познава и по-страшни неща…

В сряда на ИББ стигнах до важния извод, че не трябва да си забравям чадъра там.

Върнаха ми го в много странен вид… И понеже е трудно да обясня чудовищността на деянието, извършено върху незаслужилия го предмет, можете просто да видите снимките…

Иначе голяма част от четвъртъка мина в рисуване на мрежови топологии и се оказа, че А3 не ми е достатъчно, та трябваше да се хвана да я правя на А2 – един от колегите се бъзикаше, че ще мине утре през УАСГ да ми го отпечата :)

(а, и някой да знае филтър за SVN който не позволява commit на файлове с определено разширение, които са в DOS текстов формат?:) )

Справихме се.

Пренесохме офиса :) Никой не вярваше, че ще се справим с всичките глупости, монтажи, мрежи, тоци и кво ли не още, имаше хора, дето бяха болни и такива, дето учат за изпити, и пак успяхме.

Мисля да черпя нашия support по няколко бири, щото оцеля с мене през цялата дивота :)