Posts Tagged ‘жица’

2016-04-22

Friday, April 22nd, 2016

Трябва да пиша по-редовно, да не се получава миш-маш като тоя по-долу.

Както обикновено, ми върви на дебъгване. В последната седмица от по-странните неща се сещам за:
– build на android image (за нещо, правено и писано от (некадърни) китайци);
– Java/groovy;
– Python;
– И нормалното количество VoIP бози.
За да завърша картинката, обмислям да седна да подкарам VAX-а, който виси в initLab.

Тая вечер ходих на концерт на “band H.”, хора, които свирят Tool. Прилично се справиха, въпреки че им куцаше ритъма на моменти (което не е учудващо, Tool са учудващо гадни за свирене).
(по някаква причина в същия ден имаше 3 концерта – band H., Smallman и Irfan, не беше лесен избора)
(random човек ме разпозна на концерта и каза колко се радва на разните проекти като initLab, дето правим)

Седнах да подкарвам най-накрая сертификати от letsencrypt за нещата по marla, и успях да наслагам на половината, преди да ме удари resource limit-а при тях. Следващата седмица ще ги довърша. Разписах нещата с acme-tiny, базирано на нещо, което Петко беше драснал за лаба, оказва се сравнително просто (ако config-а е подреден както трябва) да се parse-ва apache config-а и да се смята какви точно сертификати да се генерират за кого.
(открих кофа неща, които вече не се host-ват при мен и ги почистих)

Събрал съм резултатите от теста на FOSDEM-ската техника (сравнение на запис на stream-а и encode-нат резултат, от нашия и от FOSDEM-ския setup), и като цяло с още малко пипване това може да се окаже достатъчно лесно за по-малки конференции (на които не си влачим 6-7-8 човека от екипа).

На opendata.government.bg тия дни пак качиха нещо интересно (тоя път – целия търговски регистър от 2008ма досега) и пак претовариха нещастната виртуалка (която е един debian в/у microsoft hyper-v). Обмислям някаква магия да може да преживява такива неща по-лесно, щото не се очаква да намалеят интересните данни.

За който се интересува, върви световното първенство по snooker, прилично забавно е. Тия дни пътувахме в метрото и tether-нати през телефона ми и с един таблет си гледахме вървящия мач…
(да живее технологията)

И не си спомням нещо друго да ми се е случвало.

2015-09-26 wickeda

Saturday, September 26th, 2015

Снощи бяхме на концерт на Уикеда в Маймунарника. По закона на Мърфи валя през повечето време и си беше прилично хладно.

Самият концерт не беше никак лош, като явно бързаха, щото вместо една песен свиреха по 2-3-4 едновременно. Получаваше се доста забавно (особено като вкараха Hava Nagila в средата на нещо) и доста радващо. От друга страна, веднага си пролича силата на класическата музика, като изсвириха “Killing in the name of” и публиката се разскача двойно повече (не само за да се стопли).

(а около парка беше пълно с хора, които се опитваха да се приберат от другия концерт – май Слави Трифонов на стадион “Васил Левски”)

2015-09-19 Apocalyptica в Пловдив

Saturday, September 19th, 2015

Бях на концерт на Apocalyptica в Пловдив вчера ден.

Бях им чул малко от последния албум и не успях да изслушам изцяло и една песен – тоя им вокалист звучи гадно, а барабаните заглушаваха всичко. Същото това нещо се повтори на концерта, придружено с някакви разминавания в timing-а на музикантите (или на мен главата ми е почнала да възприема с различна скорост различните честоти), като дори старите и добри неща звучаха накъсано и в общи линии май само “Ruska” (ако не се лъжа) и началото на “One” се получиха добре.

Имам чувството, че са започнали да звучат като поп-група, от най-стандартния тип, като дори започва да се губи дори челото, звучи като някаква нормална китара. Няма я плътността и идейността на старите им неща, има просто шум с малко струнни неща в него.

За сравнение като се прибрахме в хотела пуснах “Inquisition symphony” да я чуе Снежи, и дори на гадните колонки на лаптопа си личеше разликата.

Като цяло, нищо общо с първия им концерт в Пловдив или с тоя им през 2006-та в София.

2014-11-30

Sunday, November 30th, 2014

Снощи (до тая сутрин) бях на концерт на Concrete Sun, Villagers of Ioannina City и Smallmanband, на стандартното място в mixtape.
(добро прекарване на в общи линии първия/втория ми безработен ден)

Влизането се забави с около час (което май е стандартно), но първата група почна почти веднага след като хората влязоха. Concrete sun изобщо не ми бяха интересни, звучаха стандартно и плоско, като … в общи линии новата metallica. Бяха и малко прекалени във викането към публиката, но явно тва им е стила на действие.

Вторите бяха Villagers of Ioannina City и тотално размазаха. Не знам дали мога да ги опиша, но имаха една отнесена китара, доста приличен (и добре чуващ се) бас, един човек на духови инструменти (да гледаш как някой подскача и куфее с кларинет е любопитно), клавир и доста странни ритми. Като цяло, странен и ставащ за танцуване метъл (няколко човека отидохме след като свириха да си вземем CD-то им, аз тъкмо си го въртя).

А smallman си бяха smallman. Свириха си с кеф, изсвириха всякакви интересни неща и завършиха заедно с клавириста на Villagers с едно изпълнение на Angel на Massive attack. Раздвижихме добре куфелния мускул, попяхме/повикахме и като цяло преживяването си струваше висенето до 3 :)

2014-06-01 Smallman – envision

Sunday, June 1st, 2014

Smallman си издадоха третия албум и направиха концерт в Terminal 1.

(аз цял ден бях на websummit-а, дето не спрях да говоря, и накрая даже имах лекция (която ще кача по-късно). Стоях прав през цялото време и сега ми е малко уморено… Имаше весела случка – загубил съм си калъфа за очила и понеже трябваше да ги нося в раницата, ги сложих в една от картонените кутийки от вазелина, дето червото ми беше подарил за рождения ден. После беше останала някъде отзад на нашия щанд, чудя се дали е притеснила някого).

Преживяването беше супер. Свириха си новия албум и доста от хубавите стари неща
(например Ocean), не говориха много, просто свириха и радваха хората (аз мисля, че бях ухилен през повечето време). Дори невероятната гъчканица (билетите бяха свършили бързо, даже 80те допълнителни за разпродаване на входа) не можа да ми помрачи удоволствието.

И мисля както съм вече прилично неадекватен да си легна.

2014-03-02 Sativa и Center

Sunday, March 2nd, 2014

И пак имаше концерт на Sativa и Center в JetRock, като миналата година.

Силно размазващо, претовари ми се куфелния мускул. Sativa бяха приятни, Center луди, и накрая имаше половин час импровизация от музикантите от двете групи плюс още някакви (вкл. барабанистът на “Mental Architects”, които определено трябва да чуя). Може би ми е толкова весело, щото ми е разбъркан мозъка все още, но определено трябва това да го правят по-често :)
(миналата година импровизацията беше час и половина, ама нека да не бъдем алчни)

(питах, Sativa имали 4 записани и немиксирани парчета, та може някой ден да изкарат албум)

2013-10-27

Sunday, October 27th, 2013

Вчера беше дълъг ден.

В петък бяхме setup-нали всичко за Wordcamp Sofia 2013 (със сравнително малко проблеми), и в събота се проведе самото събитие.

Трябваше да се стане в ранната сутрин и цял ден да се тича и чака (както обикновено става по конференции). Един от хората, дето за пръв път участваше в организацията си каза, че не е успял да види и 20 минути лекции, а аз му обяснявах, че е нормално и очаквано…
(имаше някакъв сериозен проблем с програмата, почти всички правеха по-къси лекции и оставаха едни огромни дупки без нищо за правене)
Записи очаквайте тия дни.

Последва събиране на техниката (в рамките на 20-30 минути) и замъкване до лаба да се остави, след което отидох на ГотикФест-а, за очакваните интересни концерти…

Хванах последните две песни на The AXE project (които не звучаха лошо), бяха започнали с час и половина закъснение. Последваха Фанагория, които поне според мен тотално не си уцелваха ритъма. След тях имаше едни доста интересни румънци – Dark Fusion, на които май трябваше да си взема албума (не забелязах да се продава, ама и не гледах чак толкова).
Следващите бяха “Войвода” и също бяха интересни, въпреки че в един момент започнаха да звучат сравнително еднакво, а след тях – “Sisters of Radomir” (бяха останали от предния ден, ама пък за днешния бяха отпаднали “The Strings”, които наистина ми се искаше да чуя).

И после дойдоха Smallman и свириха. Бяха много добри, въпреки че басистът им е със счупен крак и му се налагаше да свири седнал (а той е един от най-интересните инструменти в групата), и въпреки че не бяха последна група, бяха викнати на бис.

И всичко завърши с Irfan. Вече беше станало 02:00, и преди това се бях крепял от музиката, но irfan са по-спокойни и едвам стоях до края. Пак бяха с оригиналната си вокалистка (Деница), но определено не звучаха толкова добре, колкото си ги спомням, най-вече имаше твърде много записан фон на музиката. Казаха, че издават нов албум април 2014, да видим той как ще е…

2013-06-29

Saturday, June 29th, 2013

Като за ден за почивка отидох на концерт на Center в Jet rock.

Jet rock се оказа приятно място, не особено широко, но с добра вентилация.

Започнаха (със закъснение) Sativa, които пак са инструментален метъл, но по-леки, като цяло доста интересно звучаха и май ще си струва да се чуят пак. Имат някакви неща в Soundcloud, ако искате да ги чуете.

После след малко почивка засвириха Center и бяха направо размазващи (в един момент имаше спор дали на барабаниста първо ще му счупи врата или столчето). Изсвириха си албума, изсвириха няколко нови неща, след което направиха една около-едночасова импровизация, по време на която няколко пъти се сменяха музиканти (барабаниста на sativa замести барабаниста на center, после замести и басиста, единия китарист на sativa замести единия на center, който най-накрая излезе на сцената и каза “Айде стига толкова”:) ). Аз се надявам за следващия им концерт вече да ми се разрешава да куфея…

(също така скоро албумът им щял да се появи в bandcamp, за хората, които не са се добрали до CD-то)

2013-04-12 концерт/албум на Center

Thursday, April 11th, 2013

(вчера изкарал половината нощ в обмисляне как точно да спре да ме боли (на около три стъпки от идеята за вадене на нерв с тъп нож), а днес отидох на концерт. Вече и не се учудвам.)

Center си представиха албума в Mixtape, получи се доста приятно като атмосфера, а самата им музика беше страхотна (преди малко се rip-на cd-то и си го слушам). Инструментален метъл, в който идеите се преливат по някакъв много приятен и готин начин.
(накратко, намерете си го и си го купете)

Завършиха с една импровизация, която трябва да бъдат убедени да запишат и качат някъде. Накратко, недошлите пропуснаха.

2012-10-13 концерт на Smallmanband, Кайно йесно слонце и Alithia

Saturday, October 13th, 2012

(концертът започна в 22:30 и свърши към 02:30)

Започнаха странните австралийци от Alithia, които свириха нещо странно (пишеше “astral core” или нещо такова), имаха добри идеи и ми се видяха някакси недовършени. Взел съм си двата им диска да ги прослушам и да видя как са на студиен запис.

Последваха Кайно йесно слонце, които са любопитна музика за такъв концерт – много ambient, много спокойно, чак цялата публика насяда пред сцената, за да ги слуша. Лошото е, че те трябва да свирят в някоя опера/филхармония или някакво такова място, в което публиката мълчи – те самите са тиха група и никой не могат да надвикат, включително партито от съседната дискотека.

Smallman пак свириха страхотно, въпреки че бяха бая уморени и че имаше няколко криви технически проблема. Направиха и няколко нови парчета, да видим кога ще се появи албума (нищо не споменаха по въпроса). Усещането след тях е някакво размазано и спокойно, не като след нещо с много куфеене (не че нямаше).

2012-03-17

Saturday, March 17th, 2012

Снощи (т.е. четвъртък вечерта) ходих на концерт на Smallman, Center и Vrani Volosa (след което до 4 си говорихме с разни хора в Кривото, спах от 5-6 до 12 и в момента довършвам разни работи, та имам малко време да пиша).

Събитието се проведе в Mixtape (или както може да бъде открито в net-а – “Mixtape 5”). За пръв път бях там и мястото се оказа доста добро – хубав звук, добра сцена, имаше си място, точно като за такива концерти.

Започнаха Center, за които вече съм писал – пак бяха много радващи и приятни (чудя се кога ли ще издадат нещо). Vrani volosa се оказаха донякъде интересни, имаха няколко добри песни, но към края направиха една 15-минутна, която в общи линии беше едно постоянно повторение, а и нямаше кой-знае колко разнообразие в останалите им.

Smallman (споменавал съм ги накратко, двата им албума са в списъка на нещата, които си струват), от друга страна бяха неповторими. Различно е като излезе група, която е наясно с това какво може, която не е продължение на нечие его – вокалът между песните говореше тихо и спокойно, нямаше стандартните подканвания и сценични похвати – най-вече защото нямаше нужда. Музиката си беше от типа, в който всеки си се потапя и наслаждава по свой начин. Неслучайно ги наричат ” “Tool” от Асеновград ” – всеки забелязва приликата даже да не ги е слушал преди – но не в смисъла на копие на стила, а просто метъл с много мисъл и идея в него (и вокал, който може да докара истински емоции в гласа си).
Изсвириха и една нова песен, чудно кога ли ще направят трети албум.

Update: Добри хора ми писаха, че Center до края на месеца ще влязат в студио да записват (оригиналния източник), та може да очакваме нещо сравнително скоро, а Smallman са обещали есента да почнат да работят по третия са албум.

2012-02-16 Deathmøle, “Meade’s army”

Thursday, February 16th, 2012

Четейки си Questionable Content попаднах на новия албум на Deathmøle (виртуалната група на Jeph, авторът на комикса).

Преди година-две една девойка ми беше казала, че метълът е музика, в която няма весели/щастливи чувства (с редки изключения). Това, което Jeph прави е нещо такова – весел, щастлив метъл (основно инструментален), навява спокойствие и не е нещо скучно или баладична лигня. Един приятел музикант каза, че това е музика, в която нищо не се случва и мисля, че е добро описание – почти като “Yokohama Kaidashi Kikou”. Музиката става за фон на работа, на почиване, на игра на Quake (желанието ми да играя стари игри малко по малко върви напред, след dune2, doom2 и warcraft 1) и даже на четене на някои по-леки работи. Писах му да питам на кого е кръстена песента “Ramona” (първата песен от “Meade’s army”, последния албум), понеже звучи наистина красиво.
(YKK е нещо, за което тук не съм писал подробно (а трябва), писал съм едно кратко review в goodreads)

След като чух няколко различни албума изглежда, че пиенето на антидепресанти (някакво SSRI) не се отразява на музиката му – и преди, и сега има същото настроение. Не изглежда да се отразява и на комикса.
(т.е. ето един пример, че не е толкова лошо да си пиете хапчетата)

p.s. bandcamp са един сайт с добре измислен, логичен и даже работещ модел за продаване на музика. Направо е учудващо, че се намират толкова здравомислещи хора. Човек може да чуе целите песни на 128kbps mp3-та и ако ги хареса, да си купи flac-ове или нещо друго, цените са прилични, човек може да плати повече, ако има желание, самият сайт е съвсем изчистен и работещ, а така като гледам и начините за работа с музикантите са много добре изпипани.

p.p.s. Това се опитах да го напиша снощи и се получи няколко порядъка по-лошо. Отдавам го на вредния ефект на ИББ без алкохол.

2011-12-08 бас 2

Thursday, December 8th, 2011

Днес на ИББ изскочи една интересна тема, за която май пак е време да пиша.
(темата беше провокирана от това клипче и най-вече от музикалните инструменти в него)

Преди около 3 години си взех бас. В началото бях адски зле, после много зле, сега може би стигнах до нивото на адски много зле (има кило записи някъде, мислех си да направя един текущ на нещата, които горе-долу докарвам, но звуковата ми карта за записи е в initLab в момента, а аз съм достатъчно пиян да пропускам струни и прагчета). Двете оправдания защо го направих са “криза на средната възраст” (не минава, щото май не съм стигнал дотам) или че съм си взел голям инструмент да компенсирам за други неща (това успява да мине пред незапознатите :) ).

Всъщност, основната причина да си го взема беше звукът. Китарата (въпреки, че имам и такава) си остава за мен някакъв лек, детски инструмент – близки, тънки струни, никакво задържане на тона (колкото и да е добра) и липса на усещането, което баса докарва – като го държиш, вибрацията на струните се усеща в тялото, като цяло обратната връзка е пряка и доста силна.
За това имам и колебания дали някой искам да си взема контрабас или upright bass, да видя какво е.

Също така музиката, писана да звучи добре на бас просто звучи по-добре и усещането от това най-накрая да успееш да я изсвириш е невероятно. Два страхотни примера са “Orion” и “Anesthesia” на Metallica (второто съм го слушал и като малък, но май чак сега успявам донякъде да разбера колко е красиво). Други примери могат да се намерят в Tool (“Schism”, който още не мога да свиря, “46&2”, от което докарвам части), или в много простите неща на Offspring, например “Gotta get away” или “Change the world”. А ако на някой му се прииска нещо по-злобно, може да пробва “Killing in the name of” на Rage against the machine.

Изобщо, правенето на нещо със собствените ти ръце, особено нещо толкова лесно усещаемо като музика е нещо, което всеки трябва да пробва поне веднъж. Не е задължително да кара хората да го слушат, може просто да му се радва.

2011-11-11 Amorphis

Friday, November 11th, 2011

Накратко за концерта на Amorphis.

Беше в новата зала на 4ти километър. Мястото е наистина добре направено, чисто, с всичката нужна инфраструктура (въпреки лекото претоварване на тоалетните, но това беше основно заради продаваната бира). Може би гардеробът трябваше да е включен в цената на събитието, но и така беше поносимо.

Започнаха едни испанци, “Naheman”, които основно показаха, че звукът в залата става, но те самите – не.

После бяха “Leprous”. Много странна група, със странни ритми и идеи, стигнах до извода, че пак трябва да ги слушам (и ще взема да им изровя какво са издали). Те бяха подгрявали и на Therion, май и тогава ми направиха впечатление.

Самите Amorphis направиха направо кратък концерт – час и половина (или поне на повечето хора им се видя кратък), който беше наистина добър, само може би звукът трябваше да е малко по-силен. Свириха си с кеф, изсвириха повечето си наистина хубави неща (за съжаление, нищо от “Far from the sun”), но не беше достатъчно съвсем да прегракна и всичко да ме боли :)

2011-11-01

Tuesday, November 1st, 2011

Убедиха ме да ида на един концерт в “The Box”, на Center и Talbot.
(някой няма ли да направи свестен сайт за групите да си правят страници, myspace е ужасяваща боза)

Center бяха доста интересни (за концерта ми каза единия им китарист, Дидо, който помня още преди 15 години като свиреше с разни странни групи в Младежкия дом в Добрич). Свирят инструментали (т.е. нямат вокал), водят се нещо като stoner metal, но са и доста весели. Свириха сравнително кратко, но приятно, казаха, че тия дни ще почват да записват и може да издадат нещо догодина.

Talbot бяха в общи линии скучни като музика, но забавни да се погледат. Групата представлява двама естонци, единия на барабани и вокал, другия на бас, купчина ефекти и вокал. Любопитно беше какво може да се постигне с баса и шумът от него, както и как човека свиреше с едната ръка на баса, а с другата си играеше с ефектите.
(само дето са doom metal, който си е скучен по принцип…)

2011-06-25

Saturday, June 25th, 2011

Няколко пъти подред блогнах трезвен, стига толкова.

София е най-хубава през лятото. Има достатъчно зелени места, много деца са изритани в посока баби и дядовци, много хора са на почивка, останали са разни веселяци и изпаднали типове като мен.
(през август ще е най-изчистено)

Ходих да вечерям в Дивака (тешеката глава в шкембе е нещо страхотно, хората, дето не ядат карантии не разбират), след което се замислих да си хвана ли метрото или да се прибера пеша. Понеже ми бяха споменали, че имало някакво голямо черво около езерото Ариана (което реших да проверя, преди да пратя chervarium да му се радва) реших да е пеша, взех си една бира за из път и тръгнах през парка.

Борисовата градина по това време е странно място. Ако човек не се притеснява от всякаквите странности (като мен например) мястото е много приятно и доста весело. Спрях се до езерото с лилиите да послушам някакви хора с тъпан и тромбон, заради които през останалата част от пътя си мислех 1) откъде мога да си намеря софтуер за симулиране на барабани и 2) някакви ритми, които не мога да напиша.
(май намерих нещо по темата, утре ако не ми е умряло желанието може да пробвам разни неща)

Та бирите, изпити по пътя (отклоних се към Плиска да си взема още една (имаха само Загорка и Ариана, нямаха Staropramen, гадове)) и всичките тия мисли доведоха до това, че вървейки към вкъщи засякох Digger, който се прибираше и вървеше в обратната на моята посока. Което беше странно, щото живеем в общи линии в съседни блокове… Оказа се, че леко съм се объркал и не съм от страната на квартала към реката, а другата, и блокът който виждам, е с пощата, не другия жълт. Накратко – изпих три бири и се загубих в квартала, в който живея.
(това разбира се се дължи на това, че бяха само три бири. Ако бях се напил като кирка, или щях да се прибера с такси, или автопилотът щеше да ме прибере без никакви проблеми)

Сериозно се замислих обаче, че след китарата и баса следващия инструмент трябва да е тъпан. Не знам обаче след това съседите дали ще ме изселят или разстрелят.

2011-04-14

Thursday, April 14th, 2011

Изкарахме страхотно ИББ, успях да запозная Светла и Яна, подробностите – като изтрезнея и ми ги припомнят. Следва малко музика.

Cryptomnesia имат само един албум – Primordial Oddity (който се разпространява безплатно и може да се намери на archive.org). В общи линии е работа на един човек, съдържа елементи на всякакъв метъл и на класическа музика и има в общи линии перфектен звук на различните инструменти. От двамата професионални музиканти, на които го дадох да го чуят, този, за който смятах, че му е по-близко по стил го намери за какафония.

Kyuss са странна група. Водят се stoner metal, но не виждам нищо надрусано в тях, просто красива музика. Имат много любопитна китара, хубави идеи и вокал, който се понася. Името им се произнася Кайъс, не Кюс, както ми хрумна в първия момент. Някой ден ще мога да опиша защо ги намирам за толкова красиви, вероятно като се опитам да изсвиря intro-то на “Thumb” на баса.
Може да е за начина, по който се … люлее … китарата.

Primordial са изпаднали ирландци. “Rome burns” е прекрасен пример за хубава жица, а ритмите им са страхотни.

Такива неща ме карат да се чудя защо хората не слушат жица…

2011-04-09 стар концерт на “Хиподил”

Saturday, April 9th, 2011

Около няколко реда в twitter си спомних първия наистина размаващ концерт, на който ходих.

Хиподил тъкмо бяха издали “С гол в ръката нож” и бяха тръгнали на турне из България. В Добрич свириха в дребничката зала на младежкия дом и аз в ония си невръстни години (1996-1997ма някъде) бях отишъл там на поредното такова събитие (иначе свиреха основно разни локални метълски и подобни групи).

Стана феноменално пого, имаше и хвърляния от сцената (там нямаше достатъчно място за crowd-surfing), включително разни хора после откриваха отпечатъци от подметки по странни места от дрехите си. Звукът беше страхотен (т.е. достатъчно силен, не мисля, че тогава съм можел да оценя и чистотата му), а нещата които свириха – съвсем класически. Още си спомням как звучаха “Море от алкохол”, “Елено моме” и Misirlou (което тогава беше известно като “Soundtrack-а от ‘Криминале'”), както и ефекта от последното върху цялата публика…
Помня как на следващия ден отидох и си купих трите им касетки.
(едни приятели имаха намерението на завършването си да поздравят учителката си по литература с изпълнение на “Клиторен оргазъм”, в чиито припев се пее “Путка незадоволена / ти си!”)

А текстовете им май още остават в категорията класики. Прости, просташки и просто забавни, например:

Грозна си като салата, неразбиркана с оцет
По-си дребна от заплата, по-си плоска от тапет


Корабът се акостира сред море от алкохол
Екипажът бе гипсиран, капитанът беше гол
Всички болни от проказа без съмнение за СПИН
Някой смело се изказа, че не му е хуят син

припев:
Ракия, и бира, и водка, и ром
Пиеме всичко, дай одеколон!


Галилео, Галилео – още ли да ти налея
Ти доказа – тя се врътка, с всяка по-голяма глътка

От там нататъка може сами да си потърсите текстове. Оставям на любопитните да си намерят останалите им текстове и песни и да се забавляват :) Интересни са първите им 4 албума, останалото – не толкова (а последните неща на Светльо Витков са си жива боза).

Трябва да си организираме някой ден запой със слушане и пеене на тия работи.

2011-04-07 Kultur Shock

Thursday, April 7th, 2011

Мина поредния концерт на Kultur Shock.

Беше в малко тясна зала, която имаше 4 колони по средата (крепежните елементи, не озвучителните) и беше малко странно къде трябва да стои човек, за да чува добре звукът (оказа се – отстрани, до озвучението). Малко неприятно беше и че имаше доста стъклени бутилки и съответно доста счупени.

Беше размазващо, както обикновено. Свириха с кеф, новият им състав изобщо не отстъпва на стария, даже са още по-голяма картина, и изобщо имаше невероятна връзка с публиката. Погото почти не спря, Gino накрая почна да говори директно на сръбски, че да го разбираме по-добре, излязоха няколко пъти на бис (май изобщо не ги броих), изобщо купонът беше невероятен. Не знам друга група да може да направи подобно нещо (и нарочно си прегледах блога, преди да го кажа), дори и огромното шоу на Rammstein или смазващия концерт на Apocalyptica не докараха такава връзка и такова усещане за отдаване и размазване.

(а в един момент хората поляха с бира сцената и цигуларката, която хич не беше щастлива, Gino успя да я поприкрие, след което обясни на микрофона, че връзката между цигуларя и инструмента е като между майка и дете, да внимават, и ако искат да пръскат някой, да пръскат него. Беше обилно полят след това :) ).

2011-03-27 “Донеси ми главата на принца 2”

Sunday, March 27th, 2011

Представлението “Донеси ми главата на принца 2” беше… странно.

Не е театър в точния смисъл на думата, по-скоро е комбинация от пиеса и концерт (на група, която се казва “Natural Born Wizzards”). Историята е продължение на тази от книгите на Зелазни и Шекли, като основно използва героите от там и са си измислили собствена история. Направили са го много добре – дотолкова, че в един момент се превивах от смях и май още малко ме боли стомаха – а музиката беше страхотна. С голям кеф слушах пак след 10на години “Донеси ми главата на принца” и може би най-доброто им парче, “I crave you”.

Актьорската игра също беше на ниво (което при малката сцена в Angel heart си е постижение). Като цяло, цялото нещо беше толкова добро, че май ще се ходи да се гледа пак на 1ви април.

Очаква се и да издадат целия soundtrack.

Update: Пропуснал съм да напиша, но е хубаво човек да е чел книгата преди представлението, някои неща става малко по-ясни.