Posts Tagged ‘невралгия’

2014-05-23 една година след “болница 03”

Friday, May 23rd, 2014

Точно преди една година ми направиха дупка в главата.

Не знам дали станах по-добър човек (по-скоро не), но освен някакви дребни болки
не е имало никакъв друг проблем след това. Да не те боли е хубаво нещо.

(Ася, благодаря)

2014-03-19 трева

Wednesday, March 19th, 2014

Има много изписано и изговорено на темата за тревата/марихуаната, наказуемост, полезност/вредност и т.н.. В последния проект за НК има някакви малоумия по темата, и понеже не ми се навлиза в спора, искам просто да споделя едно мое лично наблюдение.

Преди да ме оперират миналата година ме боля много. Стигнал бях до момента да не помага тегретола (в големи количества) и ми изписаха трамадол (опиат, от по-началната категория, но все пак на зелена рецепта), който помагаше и с който внимавах.

Опиатите са и много ефективни, и много опасни. Нямаме други толкова добри обезболяващи (дори оперативното прекъсване на нерви може да не е толкова ефективно), но от друга страна се стига до физическо пристрастяване и други неприятни странични ефекти.

Понеже не беше ясно дали операцията щеше да реши проблема (имаше шанс проблемът да не идва от артерията, която притискаше нерва, имаше шанс и да не се получи), реших да проверя дали все пак нямам някакъв друг резервен вариант, освен опиатното наркоманство. Един приятел ми намери малко трева от някакъв много успокояващ/отпускащ сорт и тествахме.

Нямаше особено отнасящ ефект, и не ме хвана по някакъв сериозен начин, но сложи една горна граница на болката – пробвах се да си предизвикам проблема, и не се получаваше стандартния каскаден ефект. Т.е. се оказа, че тревата в моя случай (на невропатична болка) е достатъчно добър заместител на опиатите, и определено подейства по-бързо от тях.

YMMV, на мен ми помогна. Бях планирал ако операцията не свърши работа, да редувам тревата и опиатите, така че да не привиквам към нито едното от двете, и си мисля, че ако имаше вариант докторите да я предписват на подобни случаи (доколкото знам, помага и на хора, болни от някакъв рак), светът щеше да е едно малко по-приятно място.

Update: Казаха ми, че все пак си ми личало, че съм бил пушил.

Update 2: Направо не мога да повярвам, българския съд е направил нещо добро по въпроса.

2013-05-31 болница 09

Friday, May 31st, 2013

И финално.

Реинтегрирах се обратно в нормалния си живот, просто по-усмихнат. Миналата вечер бях на ИББ, видях се с хората и те ме видяха, че съм жив и съвсем нормално си изкарах вечерта, без да се уморя особено много. Успях да стана в 10 (имах едно притеснение, че ще се ококоря в 6 и няма да мога повече да заспя), да изкарам цял ден в офиса (и да ремонтираме 3-4 неща), да подрънча малко на баса (докато бях в болницата, ми беше хрумнало една част от Mantra как точно трябва да е), и даже да послушам музика (което преди си беше трудно).

Имам още някаква идея защо ми е толкова усмихнато – защото оживях. Преди операцията бях отделил известно време да си подготвя завещание, да уредя кой с какво ще се занимава от проектите ми и всякакви такива emergency неща, и това имаше доста влияние върху мен – помня как писах базовото завещание на 3-4 пъти, понеже все ми ставаше малко криво и се прекъсвах с нещо друго. Даже фактът, че ползвах интересни tool-ове (погледнете ssss) и си бях направил процедури нищо да не се види (т.е. забавният фактор) не помогнаха много.
Ако събера желание, може да направя една лекция на тема “подготовка за евентуално умиране”, ама се чудя дали ще има който и да е желаещ да я слуша, а аз там нямам и чак толкова много неща за казване.

За сметка на това май утре ще направя един lightning talk как да си преборим притесненията, би трябвало да се получи:)

(а тук за два дни в работата преборих проблеми като за една седмица и се чувствам още по-щастлив, въпреки че някои от нещата бяха гадости от типа “тва никога не е работело и чак сега разбираме”)

2013-05-29 болница 08

Wednesday, May 29th, 2013

Днес ми е последния ден в болницата, лежа си, чакам да ми оформят документацията (някъде около 2 щяло да стане) и се занимавам с някакви дребни работи.
(после ми се доспа и сега дописвам)

Понеделник и вторник бяха социални дни. Като изключим няколкото проблема, дето бяха се вяснали в мое отсъствие и оправих още като си хванах лаптопа (т.е. съвсем сигурно е, че нищо ми няма), останалото време си говорих с хората, с които се бях запознал, и с няколко нови, които скоро ги оперираха. Информирането на хората не е съвсем на ниво, та разказвах внимателно разните интересни неща, какво да очакват и т.н..
Може някой ден да им направим една брошура за пациентите, “какво ще ви се случи и защо не е страшно”.

Хванах и поредните признаци, че трябва да си ходя (освен неудобството, че им хабя едно легло) – по-предната вечер сънувах девойки, тая нощ – софри с ядене. Помня как си говорехме с Боян и Велин, докато ги приготвяха, и после като бяха готови се юрнахме цялата тълпа, и пеехме нещо малко като “мастика”, ама в него в текста имаше и “и торта дайте”…

Днес мисля да мина през ИББ поне за някакво време и да се броя за тотално излекуван. Има някакви дребни неща, дето още усещам по нерва (и дето ще се възстановяват/наместват още няколко месеца), но като цяло нямам останали притеснения. Остана да ми кажат кога мога да пия и разни такива неща само :)

Много благодаря на всички, които ме посетиха и ме спасиха от скуката, особено в реанимация. Много съм благодарен на всичкия медицински персонал, ама това наистина не знам как мога да го изразя, та ще го мисля.

2013-05-27 болница 07

Monday, May 27th, 2013

(Много благодаря на Жилин за добре свършената работа)

И най-накрая пак си се добрах до лаптопа, та да разкажа какво се случи…

Най-важният момент: поне за момента операцията сработва, като чисто статистически нещата са много в моя полза :)

В четвъртък сутрин имаше будене в 6 и после към 8 ни събраха хората за рязане сутринта (май бяхме 8-9) и заведоха като групичка горе в операционната. Майка ми и брат ми бяха там на стълбите да кажат едно здрасти, след което ме заведоха в един студено зелено помещение и ми казаха да се събличам, можех да си оставя само слиповете и чорапите. Сложиха ме на масата, завиха ме, вързаха ме с един колан да не падам (дебел, здрав, кожен, вероятно с него египтяните са теглели блоковете за пирамидите), набодоха ме с една система, анестезиоложката ми каза, че ще ми сипе една малка ракия, и това беше.
(note to self, да и демонстрирам какво е малката ракия, да казва по принцип “малка бъчва”)

Почнали са ме в 9 сутринта, като най-много време е отнело да ми пробият черепа (два-три часа, хирургът се оплака от мен), свършили са работата, затворили са ме и към 2-3 са ме знесли в реанимация. Събудили са ме още в операционната, и първите ми въпроси са били Ася какво прави у нас, и къде са им генераторите…
(доколкото разбирам, в около 13-14 часа блогът ми е бил като DoS-нат, ама не изглежда така по системните графики, та мисля, че сравнително спокойно е издържал да се появи update-а:) )

Някъде тук се връщат и част от моите спомени, в силно надрусано състояние се върнах от една прекрасна халюцинация в реанимацията, гледайки един бял таван и една доста приятна гледка в дясно от мен (към София, отвисоко, даже прелитаха птици).
Ася е била с мен по пътя до реанимация, но аз помня нещо от типа изплувам от една халюцинация и виждам нея. Тя ми каза, че всичко е минало ок, аз се ухилих и пак потънах в някаква друга, в която май присъстваше брат ми. Отворих пак очи и мина д-р Рангелов (хирурга), който май за пръв път видях усмихнат, шляпна ме и ме пита що се хиля, обясних, че щото не ме боли.
(аз в това време се влюбвах в одеялото, с което ме бяха завили – беше ми нечовешки студено)
После влезе майка ми да ме види, че съм добре, после мина баща ми с хирурга, и накрая останах да си лежа, вързан за леглото, да изплувам от упойката и да си мисля, че главата ми е залепена с лепило за възглавницата, че да не мърдам (и усещането беше такова). После се оказа, че не било така, ама аз не мисля, че бях напълно адекватен през тоя ден.

Първата нощ в реанимацията беше ад. Упойката беше минала, но си болеше самата рана (7 cm разрез) и можех да спя само на лявата страна, а там още ме болеше ръката, та с един фенобарбитал, на пресекулки по някакъв начин спах, на фона на поне 3 различни пищящи машинки и един човек с маска за дишане, от който звуците бяха като от филм на ужасите. Не ми хрумва нищо друго, дето може да се сравни с това преживяване.

На втория ден ми даваха да се изправя и да си контролирам леглото (болничните са доста контролируеми), можех да се раздвижа и да гледам напред назад, да се опитам да си trigger-на болката (и да не се получи:) ).
На третия ден ми дадоха да ходя (и може би тогава трябваше вече да са ме свалили долу, ама бяха празници), и с колкото сили имах ходех напред-назад из отделението (което си е малко), даже прочетох разни разлепени заповеди по стените (но ми бяха забранили книги по принцип, което си беше бая гадно). Бях невероятна гледка – почти гол, само по едни калцуни и един памперс за възрастни, от едната страна леко обръснат, от другата страна прическа тип “принцеса Лея”… В отделението няма огледала, обаче после си видях физиономията и идея си нямам как персоналът не умираше от смях.
(сестрите, докторите и санитарите там са някакви невероятни хора, поне от моето 5-дневно общуване с тях)
На четвъртия ден бяха свижданията (неделя) и аз бях предал инструкции да не се ddos-ва реанимацията (щото все пак и други хора щяха да искат да си видят близките), а и гледката на повечето пациенти щеше да дойде бая на някои от хората, та съвсем внимателно се събрахме някъде около входа (аз прав/седнал, хората около мен и с там подходящото облекло) и сме си говорили два часа, които на мен определено ми се видяха по-малко.

И в понеделник минаха сутринта докторите, казаха ми да се махам от там и се озовах в … цивилизация.

Интензивното е странно място. Може би всеки трябва да го изпита (не че го пожелавам на когото и да е), но е като да попаднеш в много подредено място, с много правила, които не знаеш, обаче е в общи линии почти най-безопасното на тоя свят. Хората са доста интересни (и разговорите им също, което помага като няма нищо друго за разсейване, освен псувните на съседа по легло, дето и не бяха интересни)… Успокоява някакси и колко по-малко страшна и натоварена е нашата работа :)
Също така процесът на почувстване пак човек е интересен. Да можеш да се изправиш, да можеш да се изпикаеш сам (след като ми свалиха катетъра, което беше кратко, но невероятно болезнено), да се изпикаеш прав, да стъпиш на земята, сам да си напълниш шишето с вода от чешмата, някакви такива странни дребни неща…

Та, сега съм в цивилизацията. Не ме носиха на легло, и докато слизахме с по-малкия асансьор, аз се смях с глас, щото се видях в огледалото (иначе тук огледалата са сериозна рядкост). Направих си с лаптопа снимка, но тя не предава смешността на вида ми…

Искаше ми се да изляза по-рано, но май обещах да не бягам от болницата и ще стоя май до сряда… Ако някой иска да ме види, май свижданията са м/у 16 и 18 (пак трябва да се консултирам), аз съм на 6тия етаж, тоя път в 22 стая, средно легло.

Update: Всъщност, един важен въпрос. Беше ли ме страх? Да. Доста. Даже според мен начинът, по който водят пациентите до операционната е такъв, че да не духне някой. Предната вечер ми беше бая притеснено, но май сутринта в един момент тотално изчезна, още преди да се качим даже. Ако знаех какво ме чака в интензивното, определено повече щеше да ме е страх и вероятно и по-трудно ще се навия (но в текущия случай, дори и да знаех, пак щях да го направя).

И, Лъчко ме е нарисувал. Такива сестри нямаше (и такива униформи), но па за сметка си знаеха работата и бяха ефективни :)

още един update: Към очовечаващите неща трябва да се сложи и “първото нещо с истински силен вкус” (един мъфин от Мариела).

болница 06

Sunday, May 26th, 2013

„Жив съм, утре трябва да съм онлайн.“ –vasil

болница 05

Saturday, May 25th, 2013

Васил е добре. Сърдит е, че не му дават да чете. Утре има прозорец за свиждане в интервала 16:00 – 18:00, ако някой иска да го види – Реанимацията на нервохирургията (ет. 7) на болница Иван Рилски. Да си носят еднократни престилки (продават се в аптеките). Не може повече от двама наведнъж да влизат в стаята, ако има повече хора се чакат на вратата.

Интересно, как ще му се получи плана в неделя вече да не е в болницата.

All pray the Great Cthulhu.

болница 04

Friday, May 24th, 2013

Васил е като след операция – добре като цяло. В реанимация е още, но скоро трябва да го върнат в отделението. Засега всичко е наред, няма нищо притеснително.

All pray the Great Cthulhu.

болница 03

Thursday, May 23rd, 2013

Васил е опериран, дава симптоми да е жив и здрав.

I, for one, welcome out new, better, mended crocodile. All pray the Great Cthulhu.

2013-05-22 болница 02

Wednesday, May 22nd, 2013

Довърших разни неща, та да мога да изкарам спокойно няколко дни offline, изкъпах се, избръснах се и мисля да спя след малко, да успея да се наспя за ставането в 6!!! сутринта. Влизам в 8 в операция, до 14 трябва да е ясно какво е станало.
(около часовете на спане тук основната ми реплика е “тия не са хора”)

Стигам до интересния извод, че вероятно болниците са направени нарочно да са такива, та ако човек веднъж мине от там, никога повече да не иска и да е свръх грижлив към здравето си. Аз лично не само нямам желание пак да влизам в такова място, ами и отсега обмислям най-лесния начин да се измъкна, след като приключа с операцията.
(няма да го описвам тук, щото може врагът да ме чете)

Мина да ме види dreamkeeper в официалните часове за посещение и си поговорихме, докато не ме отмъкна една сестра да ми вземе още кръв. Ако ми вземат и трети път, ще си помисля, че си сглабят друг крокодил от ДНК-то ми.

Та така, аз отивам да спя, ще пиша като съм в състояние.

2013-05-21 болница 01

Tuesday, May 21st, 2013

Status report от болницата:

Сутринта/около обяд ме приеха – имаше преди мен малко спешни случаи заради някаква катастрофа. Взеха ми кръв, снимаха ми белия дроб, утре ще ме прегледа един кардиолог (че днес не се намери), и така.

Обстановката изглежда като в студентско общежитие, само дето храната я носят по стаите (тегретола много помага да ям каквото ми се даде и да не обръщам много внимание) и леглата имат колела и вероятно може да се организира състезание по коридора. Изглежда е имало upgrade преди известно време, на някаква подвижна рама има закачени монитори с touch screen интерфейс, на които човек може да гледа телевизия, да звънне някъде, да ползва някакъв internet и т.н., и се хранят по един ethernet кабел. Като гледам са PoE, но все би трябвало да има начин да се plug-на там и да видя какво върви…

По някаква причина вместо на 32 на всички им изглеждам на 22 и сестрите май ме заглеждат.

По принцип съм в стая 24 на нервоонкологичното отделение (ет. 6 на “св. Иван Рилски”), но свиждания има само сряда и неделя от 16 до 18 (или нещо такова). В сряда всички трябва да са на ИББ, в неделя аз мисля да не съм тук вече :)
(интересен термин, “свиждания”, дали и в затвора изглежда така?)

2013-05-01 дупка в главата

Wednesday, May 1st, 2013

И малко подробности около здравословното ми състояние:

Ясно е, че имам невралгия на тригеминуса, а тия дни ходих да ми направят едно MRI, на което откриха (много много вероятна) причината да се случва – кръвоносен съд, който опира в нерва и явно го натиска от време на време.

Има решение, микроваскуларна декомпресия (т.е. да бръкнат и да разделят кръвоносния съд от нерва и да го изолират), на което планирам да се подложа този месец. Прекарах известно време на говорене с различни хора и четене по темата, и въпреки че е бъркане в главата ми, не мога да намеря причина да не го правя, а и репутацията на хирурга, при който ще съм е много добра. Дотогава ще си карам на тегретол, трамадол и лидокаин – вече май стабилизирах дозата на първото, ще гледам да не увеличавам второто, а с третото си пръскам в устата за някои по-крайни случаи.
(интересно как опитът да работя пиян ми помага да работя като ми се вие свят от лекарствата).

Почти съм свършил с планирането на worst-case сценариите (т.е. кой да се занимава с marla и т.н. ако случайно умра, което така и така е хубаво да го има), в някой отделен post ще кача нещата. Вероятно ще са криптирани с ключ, разпределен м/у няколко човека, но за там трябва да напиша и малко код.

Аз съм добре, а скоро даже ще имам и повод да се хваля, че имам дупка в главата :)

2009-07-12

Sunday, July 12th, 2009

(продължавам да слушам Hungarian Rhapsody no.2 на Лист. Оказа се, че нейде се намира и запис на Рахманинов как свири началото, само че поне това, което аз намерих е с доста гадно качество, и май и не е от най-добрите му изпълнения).

Нищо интересно не се случва наоколо, така като гледам. Като изключим един запой в петък вечер в Шедьоврите (където core-ix почна да поръчва shot-ове, които аз допивах, поради липсата на интерес наоколо, интересно нещо беше черния aftershock с абсент).

(следващите неща ги пиша тука, за да ми напомнят в бъдеще)

Не трябва да почвам да пия антиконвулсанти. Не трябва и да ги спирам после, не трябва изобщо да ми идва идеята :) Развитието на нещата тръгва така – първо ми е по-спокойно, нямам тикове и т.н., може би и болката от невралгията е по-малко, после в един момент се усещам, че съм твърде скапан и че правя невероятно глупави грешки, и че мисленето ми никакво го няма (а тоя път имаше и екстра, поради липсата на болка успях да си докарам някакъв оток на ставата на лявото рамо). Следва (бавно) спиране, резки промени в настроението (т.е. изведнъж си спомням какво е да имам някакъв ентусиазъм), едно зло напиване (понеже не съм пил от бая време), някой друг припадък (като страничен ефект от спирането, напиването и излишния ентусиазъм) и съм склонен да добавя в списъка и “депресия” :)
(езикът ми почти зарастна)

Тук горе-долу идва момента, в който човек осъзнава как е по-добре да се справя с някои проблеми по много трудния начин (с много стискане на зъби), вместо да търси велики генерални решения, които са по-лоши от проблема. Или както казва Машинев, “По-доброто е враг на доброто”.

В края на месеца ще се празнува пак деня на системния администратор. Не съм сигурен дали запазихме маса някъде, ще го отбележа тука като разбера.

2009-04-27

Monday, April 27th, 2009

Като за начало, изкарах прилично количество от миналата седмица в Токуда по тестове около невралгията. Изводът: имам мозък (изглежда зле, ама не ми се занимава да сканирам нещата по-добре), нямам повреди в нервите и ми изписаха разни гадости да пия (едното е nootropil, другото е габаневрал (антиконвулсант в ниски дози)). За момента не помага на болката, но помага на съня.
(казаха да пия не повече от една бира. гадове.)

Работата си е много, както обикновено. Дебъгвам странни неща (последния лог, от който вадих нещо, беше 33GB, мисля си дали не може да се направи less като за големи логове).

Скъсах си първата струна на баса (т.е. най-дебелата). Не беше и нарочно… Имах късмет, че не се скъса изцяло (представлява две усукани жички, увити с трета) и ми се размина сериозен удар (въпреки, че тази е леко отпусната, настроена в D вместо стандартното E, Tool лошо ми влияят). Новите струни определено звучат по-добре, имат един специфичен звънящ звук. Радва душата :)

2008-04-11 Мрън…

Friday, April 11th, 2008

… или тазгодишните ми преживелици с невралгията и причините да не съм особено адекватен и да съм зарязал малко задачи.

Започна се преди около две-три седмици с пулсиращо главоболие от дясната страна на главата, тръгващо (тогава) от мястото, на което се намираше десния ми горен мъдрец (изваден преди година-две). Болката се появяваше в ранната сутрин (около 4-5) и не можеш да заспя за около час, въпреки аулина и невралгина…

Разходих се до зъболекаря си, който ме прегледа внимателно, намери една пукната пломба от другата страна (която по-късно сменихме) и каза – пич, проблема ти не е от зъби, най-вероятно е от уши-нос-гърло. Разходих се до Торакс, където попаднах на тежък случай на малоумие, който ми предписа повече разходки и един антибиотик, който си пих и нямаше особен ефект.
(а физическото натоварване засилва донякъде проблема)
(това беше окрито експериментално и с любовницата….)

След една наистина крива нощ отидох до болницата в бизнес парка, където една невроложка ме прегледа, заключи “невралгия на тригеминуса”, предписа ми друг антибиотик – augmentin, дето хапчето му едвам ми минава през гърлото – (за предишния пита – “ама те тоя още ли го изписват”), стандартната milgama N и едно сиропче (като болкоуспокояващо) и каза, че на петия от седем дни антибиотик трябва да изчезне проблема.
(само на мен ли всеки път ми идва да напиша/кажа “наркотик” вместо “антибиотик”?)

Да, ама не. В предпоследния ден на антибиотика пак се появи (през деня), а снощи така жестоко ме удари, че си седях на стола и гледах да не издавам плашещи мучащи звуци, след което все пак с малко помощ успях да си легна и да заспя … Два часа не успяха да подействат аулина и невралгина, което ме навежда на мисълта, че изобщо не действат, а то просто си отшумява…

В понеделник пак ще се ходи при докторката, понеже днес я нямаше. В момента пак малко се обажда, ама аз превантивно съм изпил един течен аналгин и си седя на топло в стаята, а шала си не съм го свалял половината ден…

Та така – ако в последно време сте си говорили с мен и не съм бил особено наред – дрога и невралгия са ми оправданията :)

2005-12-27 23:43

Tuesday, December 27th, 2005

Днес успях да утрепя мрежата на нашия етаж, докато се занимавах с един switch… Беше картинка, Voland после помоли desync да намират начин да ме уморяват вкъщи колкото се може повече, че да не ми се пренася болестния ентусиазъм на работа.
(девойката се прибира на 29ти, тогава желанието за работа ще се пренесе на друго място :) )

Пак ми се появи невралгията, но този път съм се заел с нея от по-рано. Ще си ям редовно, ще си пия витамините, пък да видим кой кого.

2005-03-02 19:52

Wednesday, March 2nd, 2005

Споменах ли, че да си болен е гадна работа?
(да, тоя постинг ще е основно мрънкане)

Станах с 37.8 температура, и по някакъв начин успях да ида до магазина за провизии (понеже не бях ял много, и невралгията се обаждаше) и до аптеката (оказа се, че амидофена е спрян от производство, и ми дадоха течен аналгин). Изпих една ударна доза от 2 аспирина, 2 течни аналгина, един фервекс и един витамин C, дремнах малко, и след това правех опити да свърша нещо.

Успях да създам една листа за Пейо (добре, че беше въпрос на 3-4 команди), и правих опити да чета. В това си състояние обаче ми е адски трудно да се съсредоточа и да обмислям нещо. Сега обмислям идеята на Валери, да се препотя, да си тегля един душ, да изпия една подобна ударна доза, и да спя …

p.s. Ако някой ползва gaim, и има проблеми с получаването на съобщения от разни клиенти (т.е. gaim-а казва ” (There was an error receiving this message. The buddy you are speaking to most likely has a buggy client.)”), може много лесно да се оправи с пипване на един ред в source, ако някой се интересува, ще пусна patch.

2005-02-03 21:48

Thursday, February 3rd, 2005

Много е странно да разбереш, че нищо ти няма, и да ти иде да изпсуваш…

Сутринта отлепих с много зор, отидох на рентген, и после при зъболекаря, който ми каза, че фактически нищо ми няма. Каза ми да се прегледам при невролог, което и направих – диагнозата ми се оказа нещо дълго с “невралгия” (или нещо такова, не запомних) в нея, и ми изписа кило лекарства. Искрено се надявам до утре съвсем да не ме боли (сега е съвсем слабо, но това може да е остатъчен ефект от 2та аулина сутринта).

Няколко дни нормално спане, малко дивеене на 6ти, и ще се докарам в състояние да мога да си водя спокойно лекцията на 13ти.

През целия ден чета “The confusion” – мъкнах я навсякъде с мен, и просто нямам думи, направо си е удоволствие да се чете. Така като гледам, ще я сдъвча до края на следващата седмица, и ще хвана “The System of the World”. Чакам скоро flipflop да ми върне “Quicksilver”, за да я дам на Пенчев – с “Cryptonomicon”-а успях да му наруша съня, мисля си, че и другите книги на Стивънсън ще имат същия ефект в/у него :)