татко Крокодил

Това е един от дните, в които се радвам, че не нося никакво оръжие със себе си…

Бяхме тръгнали да се прибираме от работа с маршрутката, когато видяхме как една полицейска кола беше спряла до един джип на околовръстното, и двама полицаи пишеха нещо, а наоколо имаше една-две проститутки. Катина реши да снима събитието с телефона си, което полицаите видяха и ни привикаха да ни запишат кои сме, що сме.

Тя реши малко да се заяжда, поговорихме си с полицая (който постоянно изтъкваше момента с конституцията и правото му да не го снимаме и т.н., каза ни как ние може да го мразим, ама там не всички са лоши хора и т.н. – добре звучеше, въпреки че не помня точните думи), та в крайна сметка неясно как се стигна до това, че тя се подписа на протокола като свидетел, че проститутките са предупредени. Бяхме си изгубили около половин час, та се занесохме до маршрутката и си седнахме…

След което до маршрутката се появиха трима цигани – не, няма да ги нарека роми – цигани, голи до кръста, с ланци и т.н., почнаха да заплашват Катина, как така снима и т.н., да я снимат с техните телефони (тримата имаха някакви дребни гъзарски gsm-и), и изобщо стандартното подобно поведение.
Хвана ме бяс. Знам се колко съм тъп и колко малко мисля в такива ситуации, за това не мъкна с мене някоя глупост от тия, дето ми се мотаят вкъщи (и дето се събират в раницата, няма да помъкна мачетето я), та си седях тъпо на мястото, бях си отворил предния джоб на раницата, дето ми стои комбинирания инструмент (чук и т.н., има едно много хубаво остро и късо острие на него) и изчаквах.
В крайна сметка тия се дръпнаха (след разни работи от типа “те полицаите си отидоха”), появиха се проститутките и тръгнаха пак заедно към маршрутката, ама една жена викна на шофьора да кара, не вижда ли, че “тука ще ни изколят”.

Няма да пиша сега коментар към историята. Само някой може ли да ми каже как мога да намеря един полицай, като знам номера на колата му и фамилията му? Имам желание да си поговоря с него, преди да напиша нещото на темата за това колко жалка работа сме…

Small and useful thing, could get included in some of the courses:

Let’s say you’re interested in the connections of an ISP – how many different transit providers it uses. For this tools and data from the RIS project of RIPE are used.

The first thing needed is to download the dump of the whole BGP routing table of some peer of the RIS project from the rawdata archive – I’m using the data from LINX because there’s the biggest number of peers and the view should be the best possible (in theory this could be done with the data from all 15 places, but I felt lazy).

The second is libbgpupdate, to be able to understand the downloaded data. There’s a tool in the package, bgpdump, that can get the data from the rawdata stuff. Here’s one entry:

TIME: 06/01/08 07:59:54
TYPE: TABLE_DUMP_V2/IPV4_UNICAST
PREFIX: 4.0.0.0/8
SEQUENCE: 2
FROM: 195.66.224.54 AS286
ORIGINATED: 05/29/08 03:29:13
ORIGIN: IGP
ASPATH: 286 3549 3356
NEXT_HOP: 195.66.224.54
ATOMIC_AGGREGATE
AGGREGATOR: AS3356 4.69.130.82

We’re interested in the ASPATH. So for 8866 (BTC) we run the following:

./bgpdump  ~/bview.20080601.0759 |grep 'ASPATH.* 8866$' |sed 's/8866 8866/8866/g;s/8866 8866/8866/g ' |sed 's/.* \([0-9]*\) 8866$/AS\1/'|sort|uniq

So what this does is to filter all the ASPATHs that end with this AS, and to remove everything prepended and get the previous autonomous system. The result looks like this:

AS1299
AS3549
AS6453
AS702
AS8400
AS9050

If you add to it this

 
|xargs -n1 whois -h whois.ripe.net |grep as-name

the result will be this:

as-name:        TELIANET
as-name:      GBLX
as-name:        GLOBEINTERNET
as-name:        AS702
as-name:        TELEKOM-AS
as-name:        RTD

Of course, this isn’t perfect – it’s possible that in this exact moment some announcement might have been withdrawn, etc., but the check in two separate dates should give pretty decent information.

Малко и полезно упражнение, може да се включи в някой от курсовете:

Да речем, че се интересувате за връзките на един доставчик – колко различни транзитни доставчика ползва. За целта се използват инструменти и данни от RIS проекта на RIPE.

Първото нещо, което трябва, е да се свали dump-а на цялата BGP routing таблица от някой от peer-ите на RIS проекта от rawdata архива – аз използвам данните от LINX, понеже там има най-много peer-и и би трябвало да има най-добър поглед (на теория може да се направи със данните от всичките 15 места, ама мен ме домързя).

Второто е libbgpupdate, за да може да се разберат свалените данни. В пакета има един tool, bgpdump, който може да вади данните от rawdata-та. Ето какво вади за едно entry:

TIME: 06/01/08 07:59:54
TYPE: TABLE_DUMP_V2/IPV4_UNICAST
PREFIX: 4.0.0.0/8
SEQUENCE: 2
FROM: 195.66.224.54 AS286
ORIGINATED: 05/29/08 03:29:13
ORIGIN: IGP
ASPATH: 286 3549 3356
NEXT_HOP: 195.66.224.54
ATOMIC_AGGREGATE
AGGREGATOR: AS3356 4.69.130.82

Това, което ни интересува е aspath-а. В общи линии пускаме като за 8866 (БТК) пускаме

./bgpdump  ~/bview.20080601.0759 |grep 'ASPATH.* 8866$' |sed 's/8866 8866/8866/g;s/8866 8866/8866/g ' \
 |sed 's/.* \([0-9]*\) 8866$/AS\1/'|sort|uniq

В общи линии – всички ASPATH-ове, които завършват с тази автономна система, като от тях се махне всички prepend-нато и се отреже от тях предишната автономна система. Резултатът изглежда по следния начин:

AS1299
AS3549
AS6453
AS702
AS8400
AS9050

Към цялото нещо може да се добави

 
|xargs -n1 whois -h whois.ripe.net |grep as-name

и резултата изглежда ето така:

as-name:        TELIANET
as-name:      GBLX
as-name:        GLOBEINTERNET
as-name:        AS702
as-name:        TELEKOM-AS
as-name:        RTD

Разбира се, това нещо не е перфектно – може в точно тоя момент някой от announcement-ите да е паднал и т.н., но проверката за две отделни дати би трябвало даде достатъчно точна информация.

Upsarine helps…

We celebrated yesterday iffi’s birthday in the park. I had spent the day in walks around – first to Praktiker to get the gift, then to the other end of Sofia to get some shoes as the previous ones had their sole broken.

So we gathered at Eagles’ bridge, bought the non-alcoholic stuff and went to the park, where we found place around some tables. Kanev pulled out an interesting device, a CD case that had also integrated speakers which we hooked to a mp3 player and that provided sound (although we couldn’t compare with the rumble from a nearby disco).

My gift was a set for weaving barbed wire – 100 metres of wire (2.7mm), two pairs of pliers and one set of pincers. Turns out that I got a bit overboard with the wire – I should’ve taken the 1.4mm one, as this one was extremely hard to cut and bend (and that’s a reason for part of my muscle fever).

Then we drank, spoke, etc., chervarium showed up, we also tried making a musical instrument by stretching a piece of wire between a bench and a tree (but the sound was weak, we didn’t have a resonator), after which by Eneya’s idea we went to the Apartment to eat cake.
(we also sang “Mnogaya leta” and “Happy birthday, fuck you” to the birthday girl :) )

The way to there was pretty funny, I distinctly remember the moment when chervarium and were sitting in front of the “Vasil Levski” stadium and he was trying to set fire to a tree. We passed through Mimas for a sudzhu, ate it in a jiffy and got in the Apartment…

… where we finished drinking, we were pretty noisy with chervarium, and the girl there didn’t want to give us alcohol in the end (so I wrote her on a sheet of paper the address of my blog, as an explanation why alcoholism is good), we discussed some maths (if e^pi > pi^e) and stuff around languages (which I can’t remember). Then we left, as the place was closing.

I have wounds on my knuckles on the left hand, I have no idea what from.

And my hangover was the usual one. At least my head is clean (here’s the good effect of alcohol :) ).

Упсаринът помага…

Празнувахме вчера рождения ден на iffi в парка. Аз деня го бях изкарал в разхождане – първо до Практикер да и взема подаръка, после до другия край на София да си взема обувки, че на предните им се строши подметката.

Та се събрахме на Орлов мост, взехме безалкохолно и се запътихме към парка, където си намерихме място около едни маси. Канев извади някакъв интересен device, калъф за CD-та, който има вградени колони, към който закачихме един mp3 player и вече имахме и озвучение (въпреки че не можехме да се сравним с тътена от едно заведение наблизо).

Моя подарък беше комплект за плетене на бодлива тел – 100 метра поцинкована тел (2.7мм), два чифта клещи и един керпеден. Оказа се, че малко съм се олял с телта – трябваше да взема 1.4мм, щото тая се оказа ужасно трудна за рязане и огъване (от това ми е част от мускулната треска).

Последва пиене, разговори и кво ли не, появи се и червото, имаше опит за правене на музикален инструмент като се опъна парче тел между една пейка и едно дърво (само дето звука беше слаб, нямахме резонатор), след което по идея на Енея решихме да идем в Апартамента да се яде торта.
(изпяхме на рожденичката “Многая лета” и “Happy birthday, fuck you” :) )

Пътят до там беше бая весел, помня много добре момента в който с червото седяхме пред стадион “Васил Левски” и той се опитваше да запали някакво иглолистно дърво. Минахме през Мимас за по едно суджу, изядохме го набързо и седнахме в Апартамента…

… където си допихме, с червото бяхме доста шумни, а девойката накрая не искаше да ни дава пиене (та и написах на листче адреса на блога ми, като описание за полезността на алкохолизма), обсъждахме математика (дали e^pi > pi^e) и нещо около езиците (което не си спомням). После се изнесохме, че затваряха заведението.

Имам рани по кокалчетата на лявата ми ръка, идея си нямам от какво.

А махмурлука ми беше съвсем на ниво. Поне съм си прочистил главата (ето го и полезното действие на алкохола :) ).

the moon weights
being watched by
drunk crocodile

(If you’re reading this no more than a hour after it was published and you’re in Sofia, you could see what I’m talking about)

(if not – you can see this photo, made by Kanev and given to me by iffi)

луната тежи
гледа я ухилено
пиян крокодил

(ако четете това в рамките на един час от публикуването му и сте в София, може и да видите за какво става въпрос)

(ако не – може да видите тая снимка, правена от Канев и дадена ми от iffi)

Some news on the course in FMI – the deadline for the course papers is 25.06, at IBB (“Krivoto” at the corner of Dondukov and Budapesta, after 19:00), the writing of grades, etc. is at 28.06 in hall 314 of FMI, from 13:00. As you know, dear students, you need to have course papers, because we still lack another way to do exams :)
(we might think of something, but don’t count on it)

… and here’s the place to say that I don’t intend to participate in any more courses in FMI. I don’t think that the form is doing the job it should, for example the last course was too high-level for the students. We also lack the time (or at least I do) to prepare good lectures and the stuff related to the course – it was easy while I was a free-lancer, but with my current job it’s pretty much impossible.

Through the summer I’ll think a bit more on it and will see what will come out of it.

(and at the moment BTC have broken their routing in a pretty bad way for Bulgaria, damn)

Малко новини за курса ни във ФМИ – срока за предаване на курсовите проекти е 25.06, на ИББ (“Кривото” на ъгъла на Дондуков и Будапеща, след 19:00), нанясянето на оценки и т.н. е на 28.06 в зала 314 на ФМИ, от 13:00. Както знаете, мили студенти, трябва да имате курсови проекти, защото ние не сме измислили друг начин да ви изпитваме все още :)
(може и да измислим нещо, ама не разчитайте на това)

… и тук май е мястото да кажа, че не смятам да участвам в повече курсове във ФМИ. Не мисля, че формата върши толкова добра работа, най-малкото с последния курс преподаваме материал, който повечето студенти изобщо не схващат. Освен това нямаме времето (или поне аз) за добра подготовка и всичко, свързано със самия курс – докато бях на свободна практика, беше по-добре, ама с текущата ми работа това е просто невъзможно.

През лятото ще помисля малко по-сериозно по въпроса и да видим какво ще излезе.

(а в момента БТК са потрошили много сериозно routing-а си за вътре в България, мъкаааа)

It’s not that I like the idea that much, but I’ll write a bit on the blog and its software. The main reason for this are the footnotes…

So I’m removing them. The main reason to add them was that without thinking very seriously, I remembered how useful were to me when I wrote some other documents (like my lecture at the LUG-BG seminar, 2004 or “How to write a course paper for the Network Security course”), but I didn’t really think about the medium where I used them. The footnotes are pretty useful when you can see in one glance them and what they refer to, which is pretty hard in this case – but I don’t intend to add a paginating plugin for wordpress, to make the blog look like a book (even as it sounds pretty interesting).
(Because of such reason I myself hate the footnotes that are at the end of the book or the chapter – because of this I had to read Umberto Eco with two bookmarks – one to know where I am in the text and one for the footnotes. It’s better if they go from one page to the next, instead of having to turn to the end a back all the time)
(the other way would be to find an environment, which allows writing in more than one dimension, this way the things in brackets could be perpendicular to the stuff they’re related to)

Otherwise, let’s mention the rest of the additions:

MyTwitter – shows my last 5 tweets. I wonder if I should just use some micro-blog part there, but for the moment I’ll keep it.

Live preview of comments – mostly because of the request of Niki Bachiyski, I don’t really have a problem with that, if someone is annoyed by it, I’ll look for a way to be disabled by the user.

Subscribe to comments – extremely helpful (first seen again at Bachiyski :) ), I’ve always hated when I had to go back to some blog to see if I someone had replied to a comment of mine. In most cases I even forget that I’ve commented somewhere…

We all know Akismet.

And, of course, a ton of hacks in the code itself, like the support for two languages (pretty ugly, but works for me), some modifications of the tag cloud and I-can’t-remember-what-else (and I’m too lazy to diff, because I don’t really remember which was the last version that I had updated to). My CSS was written with the help of a lot of people that understand this kind of stuff (not like me, who just changes something and hits reload to see the result).

So, how the hell could I decide to use someone else’s platform, that won’t even allow me to touch the code. It’s a completely different thing to roll up your sleeves and start hacking someone’s beautiful code…

And something a bit off-topic – I feel that I’ve started writing worse and worse. Seems to me that it’s because I write mostly in the evening after work, when my head is not really there, or Saturday, when I’m too lazy, or Sunday, when I have a hangover from Sunday and feel even lazier. I should definitely do something about it.

Не че много ме радва идеята, но май ще попиша малко за самия блог и софтуер. Основната причина са всъщност бележките под линия…

Та така – махам ги. Основната причина да ги сложа беше, че без да помисля малко по-сериозно, се сетих колко са ми били полезни, когато съм писал други документи (например лекцията ми от LUG-BG семинара през 2004та или “Как се пише курсова работа за курса по мрежова сигурност”), само че не се замислих къде точно съм ги използвал. Бележките под линия са удобни, когато с един поглед можеш да обхванеш лесно и това, което четеш, и бележката, която се отнася за него, само че това е доста сложно в тоя случай – но определено нямам намерение да добавям и страниращ plugin за wordpress, че да докарва вида на блога в книгоподобен вид (колкото и забавно да звучи).
(По подобни причини и аз самия мразя бележките под линия да са на края на книгата или на края на главата – така се налагаше да чета Умберто Еко с две отбелезки – една за докъде съм стигнал и една докъде съм в бележките. Предпочитам ако трябва да прелеят на другата страница, отколкото постоянно да разгръщам)
(другия вариант е да си намеря среда, която позволява писане в повече от едно измерение, така нещата в скоби може да са перпендикулярни на това, към което се отнасят)

Иначе, нека спомена нещо и за другите добавки:

MyTwitter – показва ми последните 5 tweet-вания. Чудя се дали просто да не си добавя някаква microblog част там, но за момента ще си е това.

Live preview of comments – основно по молба на Ники Бачийски, аз лично не виждам особен проблем с това, ако някой го дразни, мога да измисля начин да се изключва от потребителя.

Subscribe to comments – ужасно полезно (първо го видях пак при Бачийски :) ), поне мен винаги ме е дразнело, че се налага да се връщам по разни блогове за да проверявам няколко дали ми е отговорил на някой коментар. Аз в повечето случаи не помня даже, че съм писал някъде…

Akismet-а всички си го знаем.

… както и едно кило мазаници директно в самия код, като поддръжката за блог на два езика (доста куца, м/у другото, ама на мен ми върши работа), малко модификации за tag cloud-а и не-помня-какво-още (а ме мързи да си вадя diff, понеже грам идея си нямам до коя версия бях update-нал последно). CSS-а е писан с помощта на много хора, които разбират от тия работи (за разлика от мене – аз пипам и reload-вам да видя какво съм сътворил в общи линии).

И кажете ми как после да реша да ползвам на някой друг платформата, по която даже не мога да пипам по кода. Друго си е да запретнеш ръкави и да намажеш на някой хубавия код….

И нещо в страни от темата – усещам как пиша все по-зле и по-зле. Като гледам се дължи на това, че пиша основно вечер след работа, когато главата ми никаква я няма, или в събота, когато ме мързи, или в неделя, когато па имам махмурлук от събота и ме мързи още повече. Определено трябва да се направи нещо по въпроса.

The spectacles in this country are a matter state policy.

First Stanishev orders for DANS to check on CSKA’s finances, etc., then there’s a lot of noise that the European Football Championship is broadcasted by only one cable channel that has 60% coverage ((about which SEM thought about two years after the auction, etc.. Nothing new – seems like by the Constitution all the officials have to be really incompetent and ignorant when it comes to their real job)).

There’s just this question left – is it worthy to do anything to encourage more real individuals, thinking people? Is it worthy to give them any chance, or it’s up to everyone to fight to be an individual (as one wonderful person insists, one that has done this totally by herself) – should I think about that, or just the herd has to be left to kill itself and vegetate and to be interested just in the ones that fall off/struggle away from it?

Зрелищата в тая държава са държавна политика.

Първо Станишев разпорежда ДАНС да проверят на ЦСКА всичките неща, после се вдига шум до бога за това, че европейското първенство по футбол го излъчвала само един кабелен канал, дето има около 60% покритие ((за което са се сетили от СЕМ две години след като е минал търга и т.н.. Нищо ново – май по конституция чиновниците трябва да са остро некадърни и неебателни, като се опре до истинската им работа)).

Нека. Да беше го спечелила някоя телевизия с 5% покритие – феновете щяха да се сплотят и да гледат заедно по кръчмите, а не-толкова феновете щяха да си намерят друго занимание (даже, въпреки че звучи невероятно, да прочетат някоя книжка). Не знам защо всички толкова се зомбират – изглежда, че ако нямат някакъв постоянен външен стимулатор, най-накрая почват да мислят, виждат колко е гнусна цялата ситуация, и започват да пият или изобщо да се чувстват нещастни…
(изобщо, в Рим е било “хляб и зрелища”, при нас е “алкохол и зрелища”)

Даже по-голямата част от младото поколение ((т.е. тия, дето са около ’89, да речем)) е тръгнала в тая посока. В последния Капитал има нещо за тийнейджърите ((няма ли някой да намери свестен превод на тая крива дума)), какви били умни, просветени и т.н., само дето имам чуството, че те като Диоген са ги търсили с фенер, че да ги открият такива. Да бяха минали през подлеза между НДК и Лозенец някоя вечер, покрай “Double Vision” и “Amor” ((известни повече като “Double Teen” и “Аборт”)), за да видят всъщност каква е ситуацията. То и в матурите се видя – повечето не искат да пишат някакъв текст и да излагат собствени разсъждения (докато все пак се справят с теста), като има сериозни съмнения как писалите нещо им е било сериозно помагано.

Изобщо – повечето хора могат спокойно да влязат без приемен изпит в клуба по интереси “Овча мисъл”.

Нека съм честен – познавам страшно много хора от всякакви възрасти, които има собствена глава, мислят, учат, работят и т.н., просто ми се струва, че все повече намаляват. Малко са хората, с които можеш да обсъдиш някоя книга, с които като се напиеш да си говориш на теми от разни науки ((случвало се е за 4 часа с червото да минем през физика, биология, генетика, история, математика и не-помня-още-какво)) и изобщо с които да комуникираш без чуството, че онова отсреща е по-тъпо ((и безсмислено)) от умрялото стайно растение в ъгъла на стаята…

Май остава само един въпрос – дали си струва да се направи нещо, за да има повече истински личности, мислещи хора и т.н.? Струва ли си да им се дава шанс по някакъв начин, или всеки сам трябва да си извоюва това да е личност (както настоява един прекрасен човек, който така се е изградил) – дали аз да мисля някакъв начин за това, или просто трябва да се остави стадото да се самоубива и вегетира и да се интересувам само от тези, дето изпадат/се изтръгват от него?

Evidently drinking helps.

Today IBB was again fun. We discussed “pi” in non-euclidean spaces, how there wolves fucked a dead dog in front of our office (as a way to get away from the topic of mathematics), the MMORPG we designed (World of Sodomcraft, with nations like three-breasted 12-years old nymphomaniacs and Anatolian desert dwellers), servers and I-can’t-remember-what-else…
(most topics except the mathematical ones were continuations of conversations from the office. I have no idea why Galia (one of the girls at IBB) tells me that she would never work with us)

I keep listening to Artery -their concert in Sofia is uploaded at this torrent (and somewhere at stroeja.com), and the lаst recording in that file is how before the concert the drunk souls are doing “Black sea” by Todor Kolev. I’ve started thinking new song lyrics (“I worked in the IT, IT”) and someday I might even do a recording.
(and even though the people are having tons of fun, you just can’t miss all that sorrow in Yanko’s voice… Somewhere in Youtube you can find a video with “a short history of the group”, where he explains how they sat somewhere in Prague and “played, we got some money given by passer-bys, at some time we were sending someone to the nearest shop for food, then we played again, then the police was coming, taking us all all of our money, and it was like this for 6 months”)

Очевидно пиенето помага.

Днес ИББ беше пак весело изпълнение. Обсъдиха се “пи” в не-евклидови пространства, как три вълка са правили секс с умряло куче пред офиса ни (като отклонение на темата от математиката), MMORPG-то, дето измислихме (World of Sodomcraft, с нации от типа на тригърди 12-годишни нимфоманки и анадолски пустиняци), сървъри и помня-ли-още-какво…
(повечето теми без математическите бяха продължение на разговори от офиса. Не мога да си обясня що Галя (една от девойките на ИББ) обяснява, че не иска да работи при нас)

Аз продължавам да слушам Артерия – концерта от София е качен на torrent (и нейде по сайта на Строежа), като последното парче от записа е как преди концерта пиянските душици свирят/пеят “Черно море” на Тодор Колев. По случая мисля нов текст (“Аз работих в айти-то, айти-то, айти-то) и някой ден даже може да се направи един запис.
(а освен, че хората адски се забавляват, не може да не се чуе всичката мъка в гласа на Янко… Нейде по youtube има един клип с “кратка история на групата”, в която се обяснява как седяли на едно място в Прага, и “… свирехеме, пускаха ни пари, по някое време пращахме някой до близкия магазин да вземе малко салами да хапнем, после пак свирехме, после идваше да ни прибере полицията и да ни вземе парите, и така 6 месеца”)

(this is a translation from the hand-written stuff last night in The Apartment)

I’m starting to drink again:
Vodka x3, 2x elder juice, one strawberry juice.

Съпротива.net (Resistance.net) – a book of a Bulgarian author – Hristo Karastoyanov, nice, a bit torn (this seems to be the modern style), about a madhouse. There are also a lot of fun moments of the type “DOS”, Shtirlitz thought, “You’re DOS”, Muller thought.

I’m drinking in the Apartment. One date failed and I’m quietly getting drunk. I’ve bought some books from Orange (where Svetla is working now), about the first I already wrote, the other one is some stuff by Solzhenitsyn, the third one is The Fifth Elephant by Pratchett (in original).

I looked in the bookcase here, they have all kinds of things, even some treasures (like “The name of the rose”). Turns out that it won’t be a problem to leave them a box of books.

(the vodka is a nice thing)

While I was at Orange, Svetla gave me the coordinates of their central office, according to her it shouldn’t be a problem to distribute books like the ones by Bukarski or Tisho. Now, how much would Komitata or Tisho like that I have no idea, but I’ll give them the address anyway.
Or we’ll make IBB a market for such books – informal, just to be able to feed the authors we like.
(And Tisho’s book is pretty nice. With this kind of development in a few more books they can start translating him :) ).

I need to play a bit with the wireless that’s here, or to finally get GPRS. Not that I don’t like hand-writing, but it’s horrible ((extremely horrible, I feel like translating from Chinese)) – I have no idea how I’ll read it (but I’ll definitely scan it).

I thought for a while who do I feel like drinking with (and after yesterday’s post I think it’s clear how important is for me to drink) and found out that except with E., with whom was the date tonight and who is sick (probably because she doesn’t drink enough) and maybe chervarium, there’s nobody else. Seems like I’ve started hating the people again, even with the girls here I can’t get into a conversation.
(at least here I can read, especially when I don’t carry the laptop)

I should send E. some stuff by Bukarski, I have the feeling that she’ll like them.

At some moments I feel like asking the local boss “Are there any technical problems to be soled around here?” – they use macs, but that will just make the exercise more interesting. Is this a sickness?
Looks like I really like fixing problems, the hard situations when in 20 minutes you need to save the day, at some times I wonder if I’m attracting them in some way. I had some such moments in which I wondered if I’m not causing them, so I digged in a few problems and it looks like it’s not so (although I don’t trust myself, I check a few times and I still don’t trust me).
(to be noted – the nice red-haired girl from the personnel)

Tomorrow will be the test if my normal alcoholism (e.g. getting drunk up to twice a week) is a problem for the neuralgia. If it is – there will be some nerve-killing (on both sides, as it’s moving). Otherwise the reason is known – sinusitis, goes around my nose and moves the whole thing (and the nasal drops are a temporary solution). And there’s a limit of the spicy stuff I can eat without dying…
(I wonder how much more can I write on 1/3 glass of elder juice + vodka?)

Knowing how hard it’s for me to write otherwise and how easy it’s when I’m drinking, I’m starting to understand how “War and peace” was written. It’s good that I’m remembering that I’ll have to translate this. (And this especially – to decode, too, as there’s no OCR that can decode it) ((even I have a hard time reading it)).

So there’s the question – fourth vodka, or to go home? There’s a unhappy half a bottle at home which I haven’t touched in three months, I feel a bit guilty.

(I’ll be sorry that I didn’t take the laptop, I hope I’m able to read this) ((yes, I’m really sorry))

——-
Fourth vodka. I’ll read Solzhenitsyn.
——-

I refuse to translate the rest :) As a finish, just to mention – I got home in some way, my mother heard me singing between the buildings “Gorda stara planina” (the national anthem), the flatmate heard me vomiting (the sound has been like the one of drowning cat) and that’s that. I haven’t gotten drunk since the 16th of March, it was about time :)

(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)

Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.

Съпротива.net – книга от български автор – Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.

Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).

Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.

(хубаво нещо е водката)

Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити – не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги – неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).

Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) – не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).

Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)

Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.

На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” – те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина – изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)

Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е – ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна – синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)

Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално – и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).

Остана въпроса – четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.

(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))

——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-

Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)

Some times I wonder if the situation is so bad, or it’s just me…
(a side note – does someone know how should footnotes be put in a blog? ideas appreciated…)

I just finished reading the last issue of Capital (some time ago I had a hard time giving them money, e.g. subscribing to their electronic edition, it would be nice for them to clean up their act) and I started wondering if there’s anything in this state that it has done right?

One of the few places that something is somewhat being done is the National Revenue Agency, so now the people don’t compare declaring your revenue and paying taxes to repetitive anal sodomizaton. Even there, under all the pressure to do something (because without money the stat will die) they still have problems. For the rest, it starts to get scary when you start thinking about them …

We have Ministry of the interior (this is the extremely stupid official translation, should be Ministry of Internal Affairs) are protecting the crime instead of protecting FROM crime. They’re making attempts at reforming, which are mildly stated pathetic, at least the new minister is able to sound somewhat right (and someday we might find out exactly how much people do work there).

We also have Governmental Agency for Informational Technologies and Systems, who haven’t done anything useful.

We have tons of ministries and agencies that work like real-estate agencies.

We have a parliament and government which are trying to find the middle ground between reforms, anti-corruption for the European Union and that to keep their games and stealing alive.

We have BTC (which for me is still a state structure) which finally gave access (after a medium-sized fee, which is probably comparable to the profit from the ADSL customers for a month) to the ADSL infrastructure to other ISPs (which should’ve happened a few years ago, according to the priavatization contract), at prices, which makes you wonder what’s the point. Maybe the only good thing in this is that it will push the creation of more alternative routes.

We have one Sofia, in which the transport problem will be totally insufferable this September, which is drowning in dirt (thankfully, it rains sometimes), the construction is still tragic (where they build, what they build, etc), and…

This is the reason everyone here drinks – otherwise one question starts to get asked – “What the fuck am I still doing here?”, there’s no more the other question – “Can or can’t I go to these people and kick them out?”…

(small addition – I’m not going to talk on the education, as I don’t feel like really swearing)

На моменти се чудя наистина ли е толкова зле ситуацията, или на мен ми се струва…
(btw, извън темата, някой да знае как точно се слагат бележки под линия в един блог? дайте някоя идея…)
(update: Благодаря на Георги Христозов, че ми спомена за wp-footnotes)

Преди малко си дочетох броя на Капитал ((а колко зор видях преди време да им дам пари, т.е. да се абонирам за електронното издание, няма да им навреди да си оправят бакиите)) и се зачудих, има ли нещо, дето да е свършила тая държава и то да е като хората?

Едно от малкото места, дето успява да свърши нещо приблизително прилично май е НАП, че хората сега не сравняват подаването на данъчни декларации с еднопосочно пътуване към Анадола с бака високооборотна грес под мишница. Дори и там, въпреки убийствения натиск да стане нещо (понеже без пари държавата ще вземе да умре) пак има проблеми. За останалата част страх да те хване, като почнеш да говориш…

Имаме си МВР, дето пази престъпността, а не ОТ престъпността. Правят опити за реформа, които са меко казано жалки, поне новия министър успява да звучи правилно ((може и някой ден да разберем например колко точно човека работят там)).

Имаме си ДАИТС, от които едно умно нещо не е излязло.

Имаме си хиляда министерства и агенции, дето работят като агенции за недвижими имоти.

Имаме парламент и правителство, които се опитват да намерят средата м/у това да се направят на реформатори и че се справят с корупцията като за пред Европейския съюз, и това да не си нарушат всичките далавери.

Имаме си БТК (за мен тя още си е държавна структура), дето пусна най-накрая ((след една средно голяма глоба, която вероятно им е сравнима с печалбата от ADSL клиентите за един месец)) достъп до ADSL инфраструктурата на други доставчици (което трябваше да стане преди бая години според приватизационния договор), на цени, при които човек се чуди точно де е смисъла. Може би единственото хубаво е, че така се подкрепя изграждането на алтернативни трасета.

Имаме си една София, в която транспортния проблем ще стане съвсем непоносим тоя септември, която се дави в мръсотия (добре, че понякога вали), строителството продължава да е трагична история (откъдето и да го погледнем – и къде строят, и как строят), и …

Ето за това всички тука пият – щото иначе почва да се задава въпроса “Абе, да му еба майката, аз какво правя все още тука?”, даже вече го няма въпроса “Аз мога ли или не мога на тях да им еба майката?”…

(малка добавка – а за образованието нищо не искам да кажа, не ми се псува истински)

I went to the presentation of “Loaned soul” by Tisho – it was nice, especially the reading of a part of the book (I also met a lot of people, who I hadn’t seen in a long time). I bought the book and I’m reading it now…
The Bulgarian authors have one specific style of story-telling, I have the feeling that it comes from the language. Tisho hasn’t ran away from it, but he’s readable and not overblown (even Georgi Markov can be seen in that style (although he’s incredible), except in the “Reports”, maybe just Ivan Popov was able to write in a completely different style). The book is nice (at least the part I’ve read), I just have this bad feeling that in a book so short such a story can’t be developed, I hope I’m wrong :)
(A request from the crocodile to the Bulgarian authors: “Please write more, I don’t want the book to be over shortly after I start it…”)

At IBB Guninski gave us a pretty interesting problem (which brought a few hours of fun calculations to me, chervarium and Stefan) – there’s a system of N equations with K variables (N>k), find a solution that is workable for the maximal number of equations. It mostly falls to finding the biggest K groups of linearly-dependent equations, but that looks like a NP-complete problem.
(or at least it seems like this to us, does anyone have a better idea? :) )
That wasn’t the only fun thing, I met a friend I haven’t seen in 4-5 years (there was a minute when we were looking at each other and were wondering if we know the other person), the usual stuff was spoken, and Mariela brought me the Diablo Swing Orchestra CD.

The big project is starting to materialize in the distance. We’ve designed the database, then today decided to change it, but I hope to have that done until the end of the week and to start coding, so we would have something to play with.