татко Крокодил

IBB this Wednesday will be at the winter garden of Krivoto on Dondukov and Budapeshta, not as usual down in the basement.

ИББ тази сряда ще бъде в зимната градина на Кривото на Дондуков и Будапеща, не долу в мазето, както обикновено.

The first day at work went well – I managed to get up on time (with some difficulties), there was a great pub near the office with paunch soup and great dishes, and in the evening we celebrated desync’s birthday (Sertys even gave him for a present a shovel…).

Първия работен ден мина добре – успях да стана навреме (с малко зор), намери се хубава кръчма до офиса със шкембе чорба и страхотни готвени работи, а вечерта празнувахме в Дивака рождения ден на desync (даже Sertys му подари права лопата…).

A short update…

Monday I’m starting work as a sysadmin in Securax (and I have to get some bureaucratic stuff done).

Today we did the linux-bg seminar for December, with just two lectures (but this time the video streaming went pretty well, with no cuts). The recordings will show up soon, I’ve done all the cutting.

I can’t get any rest these days – I wake up at the weirdest moments, there are constantly parties, and I’m so tired that it’s hard to say ‘no’. And more celebrations are coming…

Кратък update…

От понеделник започвам работа като системен администратор (по случая трябва да си вадя свидетелство за съдимост и други подобни глупости) в Securax.

Днес направихме семинара на linux-bg за декември, само с 2 лекции (но тоя път видео предаването мина доста добре, без никакви засечки). Записите ще се появят по някое време, аз съм ги нарязал вече.

Тия дни не мога да си почина – будя се в съвсем странни моменти, постоянно има някакви купони, а аз от умора малко трудно казвам ‘не’. А се задават още празници…

I’ve been planning to write about my experience with google – it’s not a lot, and it’s just the hiring process (not the whole process, as everyone knows, they didn’t hire me :) ), I guess some people will find it interesting…

It all began in July 2005, when I got a really interesting letter from one of their head recruiters, Ravi (using the xooglers’ principle, I’ll use just the first names), which I looked at for a long time – it looked like a strange type of spam… In the end the headers were right, and the idea to work there seemed interesting (as admin of the clustering systems, which is probably the most interesting thing there), and we made an arrangement for a phone call. I was also asked where would I want to apply – the proposition was valid for 3-4 places in the USA (where I won’t go no matter what), Zurich and Dublin (which sounded good – their drinks are ok, and it’s not that long way :) ).

Because I had some other work to do, the first talk was at the 15th of August (when I had came back from What The Hack! and had came to my senses), it was a few easy questions (how many hosts can you have in /19 for example), I couldn’t suppress the laughter at some of them :) After that I got asked to sent them a document in which I had filled how do I grade myself on a few things, and then waited for the serious interviews to be scheduled.

They were at 19th and 25th of August (I then found what a wonderful thing the hands-free is). The questions weren’t really hard, and the people decided to question me on the spot there, so the planning started for a trip to Ireland. Here it started to get merry…

The trip began with a fall-start – they weren’t able to get me normally the ticket, so I got to the airport in the early morning to find out that I have to go back home and sleep (they had found me a flight that took out in the early morning from Sofia and was in Dublin by noon, with some staying in Prague). After some apologies there was the organising of the second flight, at 30th of September, who went well…

The flight was ok, but was 40 minutes late, which was mostly because of some kind of a power outage (some storm took out a pole). At the passport control there was another delay, because before me there was some Russian/Ukrainian student, who half an hour looked for her documents, after which I got to the taxis, where there was a queue (and was organised really nice, I didn’t wait long). I also found out that the weather forecast for Dublin by default should be ‘rain, and it might stop from time to time’ (and because I’m smart I haven’t taken my umbrella, good thing that I had brought my hat from WTH).

I got to their office normally (in the beginning the taxi driver didn’t know their address, so she called them to ask them where are they :) ), where because I was late they reordered my interviews a bit. I got put in a room and 6 people took turns asking me on all kinds of questions – there wasn’t anything particularly hard, and the people themselves turned out to be nice and interesting. The place itself looks good, with a fun and merry atmosphere (because I got there Friday). After all this I went to the hotel to get some sleep (I was really tired, I even took short naps on the chair between the interviews). In the hotel it turned out that my reservation was for next month, but they had some free rooms and didn’t leave to sleep on the sidewalk :)

At the 12th of October I was told that the interviews there were ok, but they wanted to talk a bit more with me, so I got another interview scheduled with Ben, the clustering division boss at the 19th of October. It was mostly clearing up how well do I work in a team, especially in a team of people smarter than me (I have no idea why, but they thought that I’ve been in a environment where I’m the smartest – they haven’t been here :) )(there was some delay in the beginning, turned out that they had my phone number wrong in their database…). The idea was that to be the last interview, but then followed one more at the 20th of October (which almost didn’t take place, they had problem with their calendar application). It was mostly ideological – why do I want to work there, what do I like about the job, how do I handle stress, etc..

After that I got told that they liked me and were going to make me an offer – they just wanted some recommendations from previous employers (e.g. to give them a way to contact them). It was easy, and in a week they decided that they want me to do another interview with Ben, which never took place – they had again a problem with the calendar, and in the end we decided that there was no point in this interview, it was on some specific questions about link farms.

Then there was some waiting, and at the 18th of November I got a mail from them with one “Thank you for the interest, but we don’t think you’re a good match for the position, if you want to ask something, write us”. I asked about the reasons (then after a few weeks wrote to Ravi to tell me what was it, but he didn’t know :) ), and explained that if the position isn’t as interesting as the previous one, not to bother with me, there aren’t a lot of things that will make me relocate….

I have no idea if it’s so, but I think that their hiring process tries also to test the patience of the candidates :) A few times I bit my tongue before asking them if they want some help with their hiring process :) Well, I would’ve liked it there, the people were nice and the job seemed great, but there’s also that I feel great to be home…

От доста време се каня да напиша за всичките си преживелици с google – те не са особено много, и реално са само процеса по наемане на човек (донякъде, както всички знаят, не ме наеха :) ), предполагам, че ще е интересно …

Цялата работа започна още юли месец 2005, когато получих едно много интересно писмо от един от главните им recrutier-и, Ravi (на принципа на xooglers ще пиша само първо име), което дълго време оглеждах – видя ми се като странен вид спам… В крайна сметка header-ите бяха верни, на мен ми се видя интересна идеята да кандидатствам там за работа там (като админ на клъстерните системи, което май си е най-интересната работа), и направихме една уговорка за телефонен разговор. Бях запитан и къде искам да съм – предложението беше за 3-4 места в Щатите (където не бих отишъл по никакъв начин), Цюрих и Дъблин (което звучеше добре – поне пиенето им става, а и е близо :) ).

Понеже имах малко други занимания, първия разговор направихме на 15 август (след като се бях върнал от What The Hack! и се бях поосвестил), представляваше няколко лесни въпроса (колко машини може да има в /19 например), на някои от които май и се изхилих :). След това ме помолиха да им пратя попълнен един документ как сам се оценявам по няколко параграфа, и последва насрочването на сериозните интервюта.

Те бяха на 19ти и на 25ти август (тогава открих и колко хубаво нещо е hands-free-то). Въпросите не бяха особено сложни, и като цяло хората решиха да ме препитат на място, та се започна планиране на пътуване до Ирландия. Тук вече започна да става весело …

Пътуването започна със фалстарт – не бяха успели да ми вземат нормално билета, та отидох в ранната сутрин на 22 септември, за да открия, че трябва да се върна вкъщи и да си отспя (бяха успели да ми намерят полет, който отлепяше в ранната сутрин оттук и пристигаше в Дъблин по обед, с малък престой в Прага). След известно количество извинения и т.н. последва уреждането на втори полет, на 30 септември, който мина съвсем нормално …

Полетът поне беше добре, но закъсня с 40 минути, които се дължаха най-вече на спиране на тока на летище Дъблин (някаква буря отнесла някакъв стълб май). На паспортния пропуск имаше друго забавяне, понеже пред мен имаше някаква руска/украинска студентка, която половин час си търси документите, след което се добрах до такситата, за които имаше опашка (и беше много добре организирана, не чаках много). Открих също така, че прогнозата за Дъблин би трябвало по подразбиране да е ‘дъжд, може и да спира от време на време’ (а аз с всичкия си акъл не си бях взел чадъра, добре, че си носех шапката от WTH).

Стигнах спокойно до офиса им (в началото таксиджийката не беше наясно с адреса, та им звънна, да ги пита де се намират :) ), където понеже бях закъснял ми преподредиха малко интервютата. Сложиха ме в една стая и ми се изредиха 6 човека да ме разпитват по всякакви въпроси – нямаше нещо особено сложно, а самите хора се оказаха много приятни и интересни. Самото място изглеждаше доста приятно, с весела и шумна атмосфера (понеже уцелих петък). Аз след цялото преживяване се замъкнах до хотела да поспя (бях леко утрепан, даже подремвах м/у интервютата на стола). В самия хотел се оказа, че са ми направили резервацията за следващия месец, но все пак имаха свободни стаи и не ме оставиха да спя на улицата :)

На 12 октомври се разбра, че интервютата там са минали добре, но поискаха да си поговорят още малко с мен, та ми насрочиха интервю със Бен, шефа на клъстерната дивизия за 19ти октомври. То представляваше изясняване на това доколко мога да работя в екип, по-точно екип от хора, които са по-умни от мен (неясно защо бяха решили, че аз съм бил в среда, където съм бил най-умния и т.н. – те просто не са идвали тук :) ) (имаше малко забавяне в началото, оказа се, че са ми объркали телефона в тяхната база…). Идеята беше това да е последното интервю, но след него все пак последва още едно, на 20 октомври (което за малко да не се проведе, имаха объркване с календарното приложение). То си беше в общи линии идеологическо – защо искам да работя там, какво си харесвам в работата, как се държа при натоварване и т.н..

След това най-накрая ми казаха, че са ме харесали, и че ще ми правят оферта за работа там – само ми поискаха препоръки от бивши работодатели (т.е. директно да им дам варианти за контакт с тях). Това стана лесно, и след една седмица все пак те решиха, че искат да направя още едно интервю с Бен, което обаче не се състоя – оказа се пак проблем с календарното приложение и организацията им там. Бен ми звънна след това да се извини, и в крайна сметка с него се разбрахме, че точно от това интервю няма смисъл, беше по някакви специфични въпроси около link farms.

Последва известно време чакане, след което на 18ти ноември най-накрая получих писмо от тях с едно ‘Благодарим за интереса, но не смятаме, че сте подходящ за тази позиция, ако все пак нещо ви интересува, пишете ни’. Питах каква точно е причината (след няколко седмици писах и на Рави да ми кажат каква е, ама май никой не беше съвсем наясно :) ), и обясних че ако не е за толкова интересна позиция, да не се занимават с мен, малко други неща биха ме накарали да се пренеса…

Не знам дали е било наистина така, но поне според мен целия процес има и за цел да изпита търпението на кандидатите :) На няколко пъти си прехапвах езика да ги питам не искат ли помощ с организационния си процес :) Иначе – хората ми харесаха, вероятно и работата там щеше да ми хареса, но пак го има момента, че ми е приятно да съм си тук…

Today I went with Pisobella to watch Night Songs at Hambara, and thankfully I had reserved tickets earlier, because they were again sold out earlier (that’s somewhat a problem of the place itself, it can fit comfortably up to 50 people). It was a really good idea that with each ticket there were 50 g. whisky (it was some kind of promotion, but it still is a good idea).

About the show itself I’ll just say that it was great… It’s mostly a sad play that made everybody laugh. Something really interesting is that if Vesela (who was the main character and was pretty incredible) is able to drink in the same way IRL as she was drinking in the play (and that was pure whisky), she’ll be able to out-rink chervarium :) So if anyone hasn’t watched it, there are shows at 19th and 21th (and at the 14th, but finding tickets will probably be a hard work, probably including killing someone), go and see it :)

Днес ходих с Pisobella да гледам Night Songs в Хамбара, и добре, че бях си запазил билети от по-рано, че пак бяха свършили предварително (за това има вина и самото място, събира само 50 души). Много добра идея беше това, че с всеки билет вървяха 50 г. уиски (то беше някаква промоция, ама това не пречи да е добра идеята).

За самото представление ще кажа само, че беше направо страхотно… Беше в общи линии тъжна пиеса, на която всички се смяха. Нещо много интересно е, че ако Весела (която беше в главната роля и беше направо невероятна) може да пие така на живо, както го правеше там (а тя пиеше чисто уиски), то спокойно можем да я пуснем да се надпива с червото :) Та който не го е гледал, има представления на 19 и 21 (то и на 14 има, ама намирането на билети вероятно ще е много сложна работа, свързана с убиването на някого), идете и го вижте :)

For a present for this new year I want a device that can record my thoughts when commanded to do so. It’s not normal to get up at 4:50, just to add something in the conspectus for the next course… One of these days I’ll upload it somewhere to hear some comments, because the people that are going to be teaching it with me are keeping quiet.

Искам за подарък за нова година устройство, което може да ми записва мислите по команда. Не е нормално да стана в 4:50, за да допиша нещо в конспекта за следващия курс… Тия дни ще кача конспекта нейде наоколо, да се чуят малко коментари, че хората, с които се каним да го водим си мълчат.

The explanation about the situation with online.bg has gone into a lot of other blogs, it’s interesting if the information will get to the press…

In the evening I went with chervarium to a concert at O!Shipka in memory of Chuck Schuldiner, who died 4 years ago. Three groups player – Euphobia (who were young and pretty incapable – I haven’t heard so crippled versions of Crystal Mountain and Roots, Bloody Roots), Act of grotesque (who reminded me of neo-nazis, and played stuff that was boring for me), and Agnostic Feint (who were decently melodic). There was a good mosh, thankfully I wore my steel-capped boots – a lot of people stepped on them… At some point I managed to hit chervarium’s cigarette with my hair and to catch some fire, but there weren’t any visible problems (it just smelled a lot :) ).

Описанието на ситуацията с online.bg плъзна и по другите блогове, интересно ми е дали информацията ще стигне и до пресата….

Вечерта с червото бяхме на концерт в О!Шипка в памет на Chuck Schuldiner, който почина преди 4 години. Свириха три групи – Euphobia (които бяха млади и бая некадърни – не бях чувал по-осакатени версии на Crystal Mountain и Roots, bloody roots), Act of grotesque (които ми навяваха мисълта че са нео-нацисти, иначе свириха скучни за мене неща), и Agnostic Feint (които бяха прилично мелодични). Получи се добро пого, добре, че бях с обувките със стоманено бомбе – няколко пъти ми минаваха през краката… По някое време успях да закача огънчето от цигарата на червото и да си запаля леко косата, но нямаше видими поражения (само бая миришеше :) ).

This evening in Divaka we had a meeting to drink a bit and to speak on the situation at online.bg – Assen Totin came, and we questioned him for a few hours. A lot of things got clearer, one of which – that the journalists are dirtbags – we already knew…

A short chronology – on 30th November (Wednesday) at online.bg’s office arrive to good people from NSBOP with the FBI guy for Bulgaria and say that there’s child pornography on their machines, take the free hosting machines and take the four admins for witnesses. Then there is a first interrogation, after which they keep them in custody. After that they’re accused of infringing on copyrights (because of the mp3s and movies on the machines), and Friday they’re set remain in custody, not to be able to hinder the investigation (the arguments of the judges’ decision are that they’re smart people and may interfere with the gathering of evidence).

(p.s. I accept corrections on the facts, I might’ve garbled something because of the late hour).

Вечерта в Дивака се събрахме да пием и да си поговорим малко за ситуацията с online.bg – дойде Асен Тотин и го подложихме на кръстосан разпит за няколко часа. Изясниха се доста неща, едното от които – че журналистите са мърлячи – си го знаехме…

Кратка хронология – на 30 ноември (сряда) пристигат в офиса на online добрите хора от НСБОП заедно с човека на ФБР за България, казват, че има детска порнография на машините, вдигат free хостингите и вземат четиримата администратори като свидетели. Следва първи разпит, след който ги задържат на място. После им се предявява обвинение за нарушение на авторските права (понеже е имало много mp3-та и филми на тези машини), и в петък им се определя мярка за неотклонение задържане под стража в следствието (решението на съдийския състав е аргументирано с това, че са твърде умни и може да попречат в събирането на доказателствата).

Последва тотално оплюване от всякакви видове медии, комбинирано с изтичането на информация,нещата, които се пишеха, си бяха ужасни. Медиите раздухваха историята с пълна сила, та в крайна сметка взе да излиза, че фондацията, в чиято сграда се помещават се издържа от детска порнография, а системните администратори са се заминавали с правенето и разпространението и.

В четвъртък (7 декември) online.bg правят пресконференция (чиито запис ще качим тия дни), на която обясняват, че самите администратори нямат нищо общо с порнографията и обвиненията са други (което разбира се беше пропуснато от всички вестникарски материали). Разбира се, много от последвалите статии ( като в Стандарт (които в момента биват съдени за тази малоумна статия, Delwin е написал много хубаво опровержение) изобщо не споменават, че даже и самото обвинение е за нарушаване на авторските права и тотално изкривяват ситуацията и думите на Асен Тотин…Има и някои свестни статии, като описанието на пресконференцията в Computerworld.

Финалното развитие за момента е, че в петък (9 декември) се е провело обжалване на мярката за неотклонение и по-разбрания и информиран съдийски състав я е сменил на подписка, та да могат хората да се приберат вкъщи, и да може online.bg да работи нормално… Направо не мога да си представя героизма на останалите двама човека там (единия от които младши администратор), които удържаха фронта и по време на сриването на софийския MAN – трябва да ги черпя по една бира, нали са upstream на моя LAN доставчик.

А на кой free сървър в България не могат да се намерят детско порно, mp3-та и филми – не знам, сигурно на най-малките… За това всяко от тях си има terms&conditions (правила за ползване), в които се казва какво е разрешено, какво е забранено и къде може някой да се оплаче, ако види проблеми. Реално не е възможно за един доставчик да следи за тези неща и да чисти “лошите” работи – просто потребителите са много и не е възможно да им се насмогне. За това и закон за електронната търговия (неприет все още), който въпреки че има доста глупости в себе си, спазва няколко от важните директиви на ЕС – да каже, че доставчиците на свързаност, дисково място и т.н. НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА КАКВО КАЧВАТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМ.

(Ако някой държи да спори с мен по въпроса за контрола на хостингите – може да го направи като ми даде една бира, че ми пресъхва гърлото. Работил съм 4 години във фирма, която се занимаваше основно с това, и знам как изглежда НСБОП вътре точно заради подобни проблеми.)

А за журналистите и журналистките ще вземем да направим един курс (за някои – с добавка електрошок) за да обясним някои елементарни неща от internet, работата с него и какво всъщност става…

(п.с. приемам корекции по фактите, може да съм объркал нещо от късния час).

What a day… In the morning it turned out that two out of the five core switches of the Sofia MAN had problems, and the Bulgarian was partitioned pretty badly (through online.bg I had access just to international traffic, digsys and mobikom). With a lot of pains (and the irreplacible help of Mishinev) through some places I managed to read my mail and then to start spreading rumors about the problem. The dual head turned out to be pretty useful – on one of the monitors in the background there was a tcpdump running, one mtr to marla and on top of all an xdaliclock (which stays there by default).
(and I had ran this in a terminal: watch -n 20 -d “w3m -dump ‘http://gandalf.online.bg/cgi-bin/lg.pl?query=summary&router=217.75.128.24′” )

Peio gave me something classical from my childhood – “Kolyu gol” (“Kolyo naked”) by Valyak – a song written about their bassist Drunk Kolyo (who I’ve seen once lying on a bench in the Dobrich park, watching the morning with a blissful expression on his face).

Брех, какъв ден… Сутринта се оказа, че два от петте core switch-а на софийския MAN са се строшили, и българския net се беше нацепил бая сериозно (аз през online.bg имах достъп само до international трафик, digsys и мобиком). С бая мъки (и незаменимата помощ на Машинев) през разни места успях да си прочета пощата и след това да разпространявам слухове за проблема. Dual head-а се оказа много полезен в случая – на единия ми монитор постоянно течеше на фон tcpdump на връзката ми навън, едно mtr до marla и най-отгоре един xdaliclock (който по принцип си виси там).
(а в един терминал бях пуснал watch -n 20 -d “w3m -dump ‘http://gandalf.online.bg/cgi-bin/lg.pl?query=summary&router=217.75.128.24′” )

Пейо ми даде нещо класическо от моето детство – “Колю гол” на Валяк – песен, писана за техния басист Пиян Колю (който веднъж съм засичал облегнат на една пейка в добричкия парк да гледа с блажено изражение утрото).

A weird day. I woke up and found out that I have to recrimp the cable in my room, the old jack had failed…

The evening we were at Nedyalkov’s, celebrating his name day – we drank, sang, I met a lot of people I haven’t seen for a long time (like Dobrikov), it was the usual party … I managed also to attend a synchronous pissing while walking, done by chervarium and desync on the way home.
(and to tell desync oyt – I saw him eating a Toblerone today :) )

Странен ден. Събудих се и открих, че трябва да си crimp-на наново кабела в стаята, стария жак беше сдал багажа…

Вечерта изкарахме в Недялков, празнувайки имен ден – пихме, пяхме, аз се видях с разни хора, с които не се бях виждал от бая време (например Добриков), изобщо нормалния купон… Успях да присъствам на синхронно пикаене в движение, изпълнено от червото и desync по пътя за вкъщи.
(и да изпортя desync – днес го видях да яде toblerone :) )