татко Крокодил

Снощи в средно пияно състояние около един спор с Гунински (дължа му една бира) написах едно тестово програмче…

Въпросът беше следния – ако имаме две множества с 2^16 елемента, като всеки елемент може да е от 0 до 2^32, какъв е шансът сечението на двете множества да не е празното множество. Понеже количеството алкохол не предразполагаше към математика (а червото само ни препсува и отказа да го сметне), написах следното нещо, което да вади някаква статистика:
(да се отбележи, за пръв път успявам да използвам qsort() :) )

#include <stdio.h>
#include <unistd.h>
#include <sys/types.h>
#include <sys/fcntl.h>
#include <stdlib.h>

#define LEN 65536

#define NTEST 100

static int compare(const void *a, const void *b)
{
        if (*((int *) a) > *((int *) b)) return 1;
        if (*((int *) a) < *((int *) b)) return -1;
        return 0;
}


int do_whatever()
{
	int s0[LEN],s1[LEN];

        int i=0,j=0;

        int rndsrc;
        rndsrc=open("/dev/urandom",O_RDONLY);
        read(rndsrc,s0,(sizeof(int)*LEN));
        read(rndsrc,s1,(sizeof(int)*LEN));
        close(rndsrc);

        qsort (s0,LEN,sizeof(int),compare);
        qsort (s1,LEN,sizeof(int),compare);

	while ( (s0[i]!=s1[j]) && (i<LEN) && (j<LEN))
	{
		if (s0[i]<s1[j]) { if (!i<LEN) i++; }
			else {if (!j<LEN) j++;};

	}
	if (s0[i]==s1[j]) return 1;
        return 0;

}

int main()
{
	int i,num=0;

	for (i=0;i<NTEST;i++)
		num+=do_whatever();
	printf ("tests %d true %d false %d\n",NTEST,num,NTEST-num);
	return 0;
}

Гунински твърдеше, че шансът клони към 1, и е прав – според програмката излиза над 1:2, което си клони към 1 :)

А, да, Шопов, как можа да ме черпиш две бири, след като бях пил толкова. Половината сутрин ми се искаше да съм умрял :).

Който помни повече от празнуването – да пише.

Another proof that we live in an absurd.

And because of this I want to officially ask the meteorologists to fix their forecasts, because all this heat is not good for us. Not only to give us some rain, but also some cool weather, so it would be good for drinking the rakiya.

Поредното доказателство, че живеем в абсурд.

По случая искам официално и аз така да помоля синоптиците да си оправят прогнозата, че тия жеги не ни се отразяват добре. Освен дъждец да пуснат и малко хладно временце, така да става да си пием ракийката.

Some days ago I found all the 4 seasons of “The New Statesman”, really funny (and dark) comedy made made between 1987 and 1992. Looks like their incarnation of Bay Ganyo in the politics and in some ways really reminds me of our politicians… Also it’s the definite inspiration of the BOFH (Bastard Operator from Hell) by Simon Travaglia.

There seems to be also a reason nobody here to do such things – we’re looking at it all the time in our real political lief. I’ll leave the lists of such cases to some other people (like Delian and Grigor), I’ll talk a bit something else – how people react to it (looking at myself and from some other observations).

We live in an absurd. From the beginning to the end. Getting mad about something is hard, because the organism overloads – so much shit is happening that if you do care, you’ll die of a heart attack in a few months (I for such reasons stopped reading news for a few weeks). The meaning of the protests seems obvious – right now some people are trying to remove the National Park statute from Strandzha, in spite of all that was done against it, and about the corruption and the current events with the stopped funds I don’t really see the point in talking about. Probably I’m not the only one hoping that EU will slap really good our government, but I also doubt very much that this would do any good.

We’ve stopped caring, we’re tired. Most people prefer to do their job and in that way to do something worthwhile, instead of yelling somewhere – because that doesn’t help. That’s maybe the reason that there’s any development in this country – because there are still people that do their job (and who get pissed more and more). They manage do make a corner for themselves in which they live and push and push – because the rest is so completely absurd and meaningless that there are just a few enthusiast left trying to do something. Blogs are writing on this, people are reading them, and they the things die – because nobody has the strength and will to deal with crap. Because what’s left for us (at least which I see) is an armed coup (and knowing the politicians we have, they’ll also sell us the weapons for this).
Just that the coup will have to be repeated a few times and the rulers shot, so on the principle of Pavlov’s dog we could have some rules that could be useful. We’ll have to do the calculation on how much a coup is worth and if the loses from it will be less than the ones from the current pack of idiots that govern us.

As for the elections – let’s see. Every year they change the law, every time it’s the same despicable group (and it’s getting worse, as we’re working on electing a mutra). We’re left with a state apparatus and system full with petty thieves (it was pitiful reading the conversations of the guy from NSBOP who got arrested – for how much money he sold himself).

There are moments for me in which I wonder what the hell I’m doing here, and why don’t I get out and come back in 50 years to see how it all has crumbled, so we can start anew.

Тия дни си намерих всичките 4 сезона на “Новият политик” (“The new statesman”), много забавна (и мрачна) комедия от 1987 до 1992. Изглежда като техния вариант на Бай Ганьо в политиката, и в общи линии страшно много напомня на нашите политици… Също така е очевидния вдъхновител на серията за BOFH (Bastard Operator from Hell) на Simon Travaglia.

Има изглежда и причина никой да не прави такива неща у нас – ние това го гледаме почти постоянно в истинския ни политически живот. Ще оставя на други хора (например Делян и Григор) да изброяват и описват всичките случаи, аз ще се спра на един друг момент, а именно реакцията на хората (изхождайки си от моята гледна точка и малко наблюдения).

Живеем в абсурд. От-до. Ядосването за нещо е почнало да става трудно, от претоварването на организма – толкова много простотии се случват, че ако се интересуваш от всяка, ще умреш от сърдечен удар за няколко месеца (аз така бях спрял да чета новини за седмица-две). Смисълът от протести е направо очевиден – в момента се опитват директно да премахнат статута на национален парк на Странджа, въпреки всички, което беше направено по въпроса, а за другите неща като корупцията и текущите събития със спрените фондове не мисля, че има особен смисъл да говоря. Сигурно не съм единствения, който таи надеждата ЕС да забие наистина сериозен шамар на нашите управляващи, но също така адски се съмнявам, че това ще свърши някаква работа.

Спряло е да ни пука, уморени сме. Повечето хора предпочитат да си свършат работата и така да се получи нещо, вместо да ходят да викат някъде – защото от това нищо не се получава. То и за това има някакво развитие в държавата – защото все пак има хора, които си вършат работата (и които им писва все повече и повече). Успяват да си направят някакво кътче, в което да живеят и бутат ли, бутат – щото всичко останало е толкова абсурдно и безсмислено, че твърде малко ентусиасти са останали да се опитват да направят нещо. Блоговете пишат по въпроса, четат се, обаче оттам нататък нещата умират – защото никой няма сили и желание да се занимава с гадости. Понеже единствения начин, който поне аз смятам, че е останал е въоръжения преврат (и познавайки нашите политици, те ще ни продадат и оръжието за целта).
Само дето вариантът с преврата трябва да се повтори няколко пъти и да се разстрелят текущите управляващи, така че на принципа на кучето на Павлов да имаме едни управляващи, дето стават за нещо. Ще трябва да се направи сметката колко струва един преврат и дали ще е по-малко от загубите от бандата идиоти, които ни управляват в момента.

Колкото до изборите – да видим. Всяка година се пише нов закон, всеки път е същата жалка пасмина (сега е и по-зле, щом се каним да изберем мутра). Останали сме с държавен апарат и система, пълни с кокошкари (беше направо жалко да се четат разговорите на оня от НСБОП, който арестуваха – за колко малко пари се беше продавал).

Вече има и моменти, в които се чудя какво правя тук, а не се махна и не се върна след 50 години да видя как се е сринало, та да може да се започне наново.

Important news: on the 25th of July (Friday) we’ll be celebrating sysadmin day in Krivoto, on the corner of Dondukov and Budapeshta, after 19. We’ve reserved tables, all admins are invited :)

(yes, we know that it’s the day of Metallica’s concert, but it’s not our fault that they picked the wrong day :) )

Важна новина: на 25.07 (петък) ще се празнува деня на системния и/или мрежов администратор в Кривото, на ъгъла на Дондуков и Будапеща, след 19. Запазили сме маси, поканени са всички админи :)

(знаем, че тогава е концерта на Metallica, ама не сме им виновни, че са избрали точно тоя ден за целта :) )

I just finished “Toll the Hounds” (book eight of “Malazan Book of the Fallen”) and here are some fresh impressions…

I’m not going to tell what’s happening inside, it’s really worthy reading (and they’re weird enough and will probably take two days to summarize anyway).

The book itself seems written in an even better way than the ones before. There are moments when in the end or beginning of a chapter there’s a pretty nice descriptional synopsis of what’s currently happening, which helps in keeping the story in your head. The story lines are acceptably much, and the action never stops, from page one to the end (which makes it pretty heavy to read at times). Also there’s a really good ending that wraps the story lines well.

In short – it was worthy the 12 hours it took for me to chew through it :)

Току-що свърших “Toll the Hounds” (осма книга от “Малазанска книга на мъртвите”) и ще напиша малко пресни впечатления …

Няма да обяснявам какво се случва, нещата просто си струват да се прочетат (т.е. са толкова странни, а и вероятно ще отнемат два дни да се обобщят).

Самата книга е написана може би дори и по-добре от предишните. Има моменти, в които в началото/края на главата прави един много приятен описателен обзор на случващото се, което улеснява ориентирането в историята. Също така сюжетните линии бяха приемливо много, а действието просто не спира, от първата до последната страница (което прави книгата доста тежка за четене на моменти). Освен това пак е написал много добър край и е навързал всички сюжетни линии.

Накратко – струваше си четенето и около 12те часа, които ми отне да я издъвча :)

Взех си няколко дни отпуска (до сряда). Трябва си, писна ми да сънувам rack-ове и работа.

Around one of iffi’s posts and my comment for it two photos of me surfaced – 1 and 2.

(and I have the feeling how I’ve disillusioned the female part of my readers)

Около един post на iffi и моя коментар ми намериха следните две мои снимки – 1 и 2.

(и си представям как съм отказал женската част на аудиторията ми от мен)

I’m tired.

The week on the hard side of the week included waking in the morning because of a slammed door (something exploded), carrying servers and racks, working Saturday (because there wasn’t other time to take care of a customer), thousands of things on the project, making pidgin builds because of the broken ICQ, taking care of transportations and payments (I hate to be bothered with crap), and one day of working mostly with headphones as the noise from the fans made it pretty hard to hear my thoughts.
(and we’ve started working on another thing that will take at least a year, we’re still planning it)

On the other side “Toll of the Hounds” by Steven Erikson arrived (it starts pretty well, I even replaced my desktop background with picture from the cover), managed before that to read through “Star tide rising” in English by David Brin (definitely in original some things are far better, especially the dirty haiku in the beginning), I also bought a book with mottos from the communism and one with documents from the State security.

I don’t remember most of the rest. Today I drank a coffee to debug a problem and felt really sleep afterwards, so I’m drinking this beer now and I’ll probably sleep afterwards.

It’s even hard to think, it took two hours to finish this. Even the normal human contact tires me…

(but on the other hand today I found some pretty interesting musicians around Popa – with two tarambukas, one ringing thing and a wooden tube tube with one incredible bass sound – I hope to hear them again)

Уморен съм.

Седмицата от тежката си страна включваше будене в ранната сутрин от тръшната врата (гръмнали нещо), мъкнене на сървъри и rack-ове, работа в събота (че не остана време за един клиент), хиляди дивотии по проекта, правене на build-ове на pidgin заради счупването на ICQ, уреждане на транспорти и плащания (мразя да ме занимават с глупости) и един ден в работа със слушалки, че от бученето на вентилатори трудно си чувах мислите.
(освен това сме почнали да движим още едно нещо, дето ще отнеме поне още година, сега още правим планове)

От друга страна пристигна “Toll of the Hounds” на Стивън Ериксън (започва много добре, смених си даже фона на desktop-а с картинката от корицата), успях преди това да издъвча на английски “Звездната вълна се надига” на Дейвид Брин (определено в оригинал някои неща са много по-добри, особено мръсното хайку в началото), взех си и една книга с лозунги от комунизма и още една с документи от ДС.

В общи линии останалото ми се губи. Изпих едно кафе днес да debug-на един проблем и след него ми се доспа зверски, та си пийвам и тая бира и мисля да спя.

Всъщност даже ми е сложно да мисля, това го пиша два часа. Даже нормалния човешки контакт ме уморява…

(за сметка на това днес попаднах на страшно интересни музиканти около попа – с две тарамбуки, нещо дрънчащо и една дървена тръба с невероятен басов звук – надявам се пак да ги засека)

I was thinking on writing something on the stupidities of ICANN, new domains, etc., but I don’t feel like getting angry. It’s really showing that one of the main supporters of this is Veni Markoski. The way it’s going, we’re going to have an ITU of the Internet.

So I’ve been thinking on writing a bit on music. Not only I have a pretty messed up taste, I also have the ability to listen to something for a thousand times and to obsess horribly, so it also happens that I collect a few versions of the some track. I’ll mention them, as they’ve had some influence on me (and the psychiatrists agree). So:

First is Triad by Tool from the Lateralus album – one of the songs that inspires me to get a bass guitar. There aren’t a lot of versions of it – mostly concert ones and a few pretty bad amateur ones. But that’s one of the things I find myself drumming in a lot of moments (like after sex, on the girl (it’s not that good rhythm for sex otherwise :) ) ).
(I’ve been in my head for at least three years).

Next one is Orion by Metallica, from Master of puppets – I have the album version I’ve also found the concert version by Dream Theater, the one by Rodrigo y Gabriela (on classical guitar), and the live version from Rock am ring by Metallica with their new bass player. It’s also one of the reasons for me wanting to get a bass, and it’s pretty nice to try and play it in some pipe somewhere (I get weird looks in the bus while doing that).

Then it’s White Rabbit by Jefferson Airplane – it’s pretty recent, I got it from The Simpsons (it’s there three times, every time at a pretty drug-related scenes… Weird, it’s also in Fear and Loathing in Las Vegas, but I haven’t paid that much attention to it there). I’ve found the version by Collide, a remix of that one and the version of Sanctuary. I should look for a concert one, there should be at least a few… And the song is the most drugged one I’ve heard :)
(and the list of movies it’s in is pretty big)

Misirlou – mostly known to people like the soundtrack to Pulp fiction, written somewhere in 1927, re-arranged for electric guitar around 1962 by Dick Dale (you can find easily in YouTube one of his performances from 1963), after which it’s being done by a lot of groups on different occasions (I’ve listened to Hipodil playing it live a long time ago). There are also versions by the Surf Coasters (Japanese, really good) and Mermen, both of which I’ve found in archive.org (live recordings, good quality). There’s also a difference in the way Dick Dale plays it now (who, for my astonishment has been playing in the last 40 years). I’ve also found a few versions with the old arrangement, also sound interesting.
(the one by black eyed peas is weak)
(somewhere on data.bg there’s also a live performance by “Control Panel”, nice one)

“My Kingdom” by Future Sound of London, from Dead Cities – really beautiful track, maybe somewhat connected with my childhood memories of Ennio Moricone’s music (e.g. the OST of La Piovra). The versions I’ve found are only remixes by FSOL themselves, one EP with 5 tracks which (maybe without one :) ) are really worthy to be listened at a calm and a quiet place.
(it might be possible to rearrange this for bass, drums, flute and something else, I wonder how will it sound…)

“O Fortuna” from Carmina Burana by Carl Orff – there are a lot of ways it’s been played, by a lot of different people. I can’t think of all the versions I’ve heard :)

YYZ by Rush – some years ago Mictor gave it to me, on a Tribute to Rush. I’ve found the original and the version of Dream Theater, pretty nice instrumental :)

There are a lot of other things that I’ve played a lot, but not with this kind of passion :) I’ll just mention “In da gadda la vida” na Iron Butterfly (mostly the cover by Bling Guardian), California uber alles by Dead Kennedys and I’m too lazy to dig for more …

Мислех си да пиша по темата за глупостите на ICANN, новите domain-и и т.н., но не ща да се ядосвам. Много показно е кой е най-големия привърженик на идеята – Вени Марковски. Както е тръгнало, ще си имаме ITU за Internet.

Та си мисля от едно време да пиша малко за музика. Освен, че имам доста объркан вкус, имам и способността да слушам едно нещо по хиляда пъти и да се вманиачавам ужасно, та ми се случва да събирам по няколко версии на едно също парче. Ще взема да ги спомена, понеже са ми повлияли и доста сериозно (и психиатрите се съгласяват с мен). Та:

Първото е Triad на Tool от албума Lateralus – едно от нещата, заради които искам да си взема бас. Няма много негови версии – основно концертни такива, както и няколко много неприятни аматьорски такива. За сметка на това то е едно от нещата, които се усещам, че се барабаня в много моменти (например след секс, тактувам си върху девойката (иначе за ритъм не става чак толкова :) ) ).
(в главата ми е поне от три години)

Следващото е Orion на Metallica, от Master of puppets – освен албумното изпълнение съм намирал концертния вариант на Dream Theater, тоя на Rodrigo y Gabriela (на класически китари), както и живия вариант от Rock am ring на Metallica с новия им басист. Пак е от причините да искам да си купя бас, а е много приятно да си го тактува човек върху някоя тръба (в 280 все ме гледат странно, като го правя).

После следва White Rabbit на Jefferson Airplane – то е сравнително скорошно, попадна ми от Simpsons (има го три пъти вътре, все на тежко наркоманските сцени… Странно – има го и в Fear and loathing in Las Vegas, ама не съм му обърнал внимание). Намерих досега версията на Collide, remix на тая същата версия и варианта на Sanctuary. Трябва да потърся и някое концертно изпълнение, би трябвало да има поне няколко… А, и песента е една от най-наркоманските, които съм чувал :)
(списъкът на филми и т.н., в които я има е бая сериозен)

Misirlou – познато на повечето хора като soundtrack-а на Pulp fiction, направено е някъде около 1927, преаранжирано за електрическа китара около 1962ра от Dick Dale (в YouTube лесно се намира едно негово изпълнение от 1963), след което правено от доста групи по различни поводи (слушал съм как го правеха на живо Хиподил едно време). Намират ми се версии на The Surf Coasters (японци, много добри) и Mermen, като тях намерих в archive.org (записи на живи изпълнения, доста добри). Има и сериозна разлика как го свири в момента Dick Dale (който, за мое учудване, наистина свири от около 40 години). Открих и една-две версии, които са свирени по стария начин (без жицата), също звучат интересно.
(а това на black eyed peas е слабо)
(някъде по data.bg има и една версия на “Control Panel”, някакво живо изпълнение, прилично)

“My Kingdom” на Future Sound of London, от Dead Cities – много красиво парче, може би донякъде свързано с детските спомени от музиката на Енио Мориконе (т.е. soundtrack-а на “Октопод” (La Piovra)). Версиите, които съм намирал са само remix-и на самите FSOL, едно EP с 5 парчета, които (може би без едно :) ) много си струват да се слушат на спокойствие.
(това вероятно може да се преаранжира за бас, барабани, флейта и още нещо, как ли ще звучи…)

“O Fortuna” от Carmina Burana на Carl Orff – има много прочити, свирено от много различни хора. Не мисля, че мога да се сетя всичките варианти, които съм чул :)

YYZ на Rush – пусна ми го Миктор едно време, от един tribute за Rush. Намерих си оригинала и варианта на Dream Theater, много весел инструментал :)

Има и други неща, които съм си въртял сериозно, но не с такова настървение :) Ще спомена само “In da gadda la vida” на Iron Butterfly (по-точно cover-а на Blind Guardian), California uber alles на Dead Kennedys и ще ме домързи да ровя за още …

I’m at FMI, waiting for some students to show up to be graded for the latest course…

The week was hard. Excluding the project, server room changes and the arrangements for 3-4 transportations there were also:

IBB Wednesday, where we also accepted course papers (nobody brought one), we drank well;
Bachelor party Thursday, I didn’t survive until the strip club, but still the drinking was good;
Wedding Friday (last night), at which (unbelievable) we drank well again, was really fun, and I need to ask for copies of a few very fun photos.

And in this line of thought – congratulations to Aldim/Amelia, e.g. Alexander and Hristina :) And I hope they’ll stop accusing me of having anything with them getting married, it would’ve been on my conscience if I had one :)

(and can someone tell me how at the exam of a course of advanced system and network administration we can have students that can’t think of a way to differentiate at a load balancer the http and smtp traffic (and can’t remember those protocols, either)?)

Вися във ФМИ и чакам да се появят малко студенти да ги изпитаме за курса…

Седмицата беше тежка. Освен проекта, промените по сървърното и уреждането на 3-4 транспорта имаше и:

ИББ в сряда, на което и приемахме курсови работи (никой не донесе), добре пийнахме;
Ергенско парти в четвъртък, не удържах до ходенето на стриптийза, ама пак беше добре пийването;
Сватба в петък (снощи), на която (да не повярваш) пак добре пийнахме, много беше весело, трябва да поискам няколко специфични снимки.

И в тоя ред на мисли – честито на Aldim/Amelia, т.е. Александър и Христина :) И да спрат да ме обвиняват, че нося вина за сватбата им, щеше да ми тежи на съвестта, ако имах такава :)

(а някой може ли да ми каже как на изпит на курс по advanced system network and administration могат да дойдат студенти, които не се сещат как могат на един load-balancer да различат http от smtp трафик (и не могат да се сетят и кои са точно тия протоколи)?)

Това е един от дните, в които се радвам, че не нося никакво оръжие със себе си…

Бяхме тръгнали да се прибираме от работа с маршрутката, когато видяхме как една полицейска кола беше спряла до един джип на околовръстното, и двама полицаи пишеха нещо, а наоколо имаше една-две проститутки. Катина реши да снима събитието с телефона си, което полицаите видяха и ни привикаха да ни запишат кои сме, що сме.

Тя реши малко да се заяжда, поговорихме си с полицая (който постоянно изтъкваше момента с конституцията и правото му да не го снимаме и т.н., каза ни как ние може да го мразим, ама там не всички са лоши хора и т.н. – добре звучеше, въпреки че не помня точните думи), та в крайна сметка неясно как се стигна до това, че тя се подписа на протокола като свидетел, че проститутките са предупредени. Бяхме си изгубили около половин час, та се занесохме до маршрутката и си седнахме…

След което до маршрутката се появиха трима цигани – не, няма да ги нарека роми – цигани, голи до кръста, с ланци и т.н., почнаха да заплашват Катина, как така снима и т.н., да я снимат с техните телефони (тримата имаха някакви дребни гъзарски gsm-и), и изобщо стандартното подобно поведение.
Хвана ме бяс. Знам се колко съм тъп и колко малко мисля в такива ситуации, за това не мъкна с мене някоя глупост от тия, дето ми се мотаят вкъщи (и дето се събират в раницата, няма да помъкна мачетето я), та си седях тъпо на мястото, бях си отворил предния джоб на раницата, дето ми стои комбинирания инструмент (чук и т.н., има едно много хубаво остро и късо острие на него) и изчаквах.
В крайна сметка тия се дръпнаха (след разни работи от типа “те полицаите си отидоха”), появиха се проститутките и тръгнаха пак заедно към маршрутката, ама една жена викна на шофьора да кара, не вижда ли, че “тука ще ни изколят”.

Няма да пиша сега коментар към историята. Само някой може ли да ми каже как мога да намеря един полицай, като знам номера на колата му и фамилията му? Имам желание да си поговоря с него, преди да напиша нещото на темата за това колко жалка работа сме…

Small and useful thing, could get included in some of the courses:

Let’s say you’re interested in the connections of an ISP – how many different transit providers it uses. For this tools and data from the RIS project of RIPE are used.

The first thing needed is to download the dump of the whole BGP routing table of some peer of the RIS project from the rawdata archive – I’m using the data from LINX because there’s the biggest number of peers and the view should be the best possible (in theory this could be done with the data from all 15 places, but I felt lazy).

The second is libbgpupdate, to be able to understand the downloaded data. There’s a tool in the package, bgpdump, that can get the data from the rawdata stuff. Here’s one entry:

TIME: 06/01/08 07:59:54
TYPE: TABLE_DUMP_V2/IPV4_UNICAST
PREFIX: 4.0.0.0/8
SEQUENCE: 2
FROM: 195.66.224.54 AS286
ORIGINATED: 05/29/08 03:29:13
ORIGIN: IGP
ASPATH: 286 3549 3356
NEXT_HOP: 195.66.224.54
ATOMIC_AGGREGATE
AGGREGATOR: AS3356 4.69.130.82

We’re interested in the ASPATH. So for 8866 (BTC) we run the following:

./bgpdump  ~/bview.20080601.0759 |grep 'ASPATH.* 8866$' |sed 's/8866 8866/8866/g;s/8866 8866/8866/g ' |sed 's/.* \([0-9]*\) 8866$/AS\1/'|sort|uniq

So what this does is to filter all the ASPATHs that end with this AS, and to remove everything prepended and get the previous autonomous system. The result looks like this:

AS1299
AS3549
AS6453
AS702
AS8400
AS9050

If you add to it this

 
|xargs -n1 whois -h whois.ripe.net |grep as-name

the result will be this:

as-name:        TELIANET
as-name:      GBLX
as-name:        GLOBEINTERNET
as-name:        AS702
as-name:        TELEKOM-AS
as-name:        RTD

Of course, this isn’t perfect – it’s possible that in this exact moment some announcement might have been withdrawn, etc., but the check in two separate dates should give pretty decent information.