татко Крокодил

Малко бележки, да не ги забравя за утре.

Ще се включа в един нов курс във ФМИ, който се очертава наистина забавен, утре ще има подробна информация.
(и отсега да кажа, все още ще можете да го запишете, ще правим и видео записи)

Две кафета се неутрализират добре от три бири.
(Не бях се наспал сутринта. Не съжалявам за причината да не се наспя де …)

Корелатор за log-овете от няколко nagios-а може да се напише доста лесно – трябваше ми да повървя малко на въздух само, да измисля някакъв приличен вариант. В общи линии описване в база с начало и край на състояние на услуга от определено място заедно с отделно описание на състояние на мястото спрямо останалите и така смятане на неговата тежест – не би трябвало да е особено сложно да се напише с малко скриптиране и SQL.

Има весело събитие в Хърватска след месец-два, може и да говоря на него (Мариян твърди, че все още имам възможност), да видим.

Май оправихме гадния бъг, дето го гонихме три седмици. Мразим аналогово-цифрови преобразувания и произхождащите гнусни проблеми.
(и майка им)

Най-накрая направих едно прибиране от офиса пеша – отне ми около час, а вятъра през повечето време ми духаше в лицето, иначе беше приятно.

Снощи за пръв път от две години направих спагети и станаха много добре – май не съм забравил как става. Чудя се да си направя ли пак тая вечер.

Цялата седмица беше борба с няколко много неприятни бъга (някои от които още не са оправени), някои при нас, някои при клиенти. В един момент чак спря да ми е забавно, май ми трябва малко почивка :) От запомнящите се моменти е как утрепах marla докато се опитвах да използвам модификацията на един exploit, за да patch-на последния security проблем, как си отрязах достъпа до една клиентска машина като и омазах default route (понеже мрежовата и конфигурация беше невероятна мазаница) и още няколко такива весели изпълнения… Добре поне, че не се получиха големи проблеми от цялата тая работа.

Почнал съм да чета “Малазанска книга на мъртвите” на английски, свърших първи том миналата седмица, мисля да довърша втори тая събота и неделя.

Уговорих се с Богомил да открия дискусията в blog camp-а за подслушването в Internet (и мисля да навия и Боян Кроснов да се включи). Ще ми е интересно да видя кой ще се появи за да участва – ще е хубаво да има представители на различни типове ISP-та, понеже няколко от моите идеи може би не са съвсем верни и искам да ги проверя…

Сменям IP-то на zver.fsa-bg.org, мисля старото да изпадне след около две седмици – ако някой го ползва директно по IP, да си оправи настройките.
(настройката за entry-то в bg.pool.ntp.org ще я сменя утре, понеже трябва новото IP да си докара достатъчен rating).

Официално заявявам, че lighttpd е по-добро от thttpd за големи файлове при голямо натоварване. Като ползва sendfile дава възможност на kernel-а да си оптимизира доста по-добре достъпа до диска и машината работи доста по-ефективно.

А най-странното е, че посрещнах 15ти февруари без махмурлук :) Изобщо в последната седмица пих съвсем малко (не спрях съвсем, щото много си мразя абстиненцията) и се чувствам доста по-свеж.

“Thornography” на Cradle of Filth се оказва един невероятно мелодичен албум, някой е казал, че някои от нещата в него напомнят на Iron Maiden и е прав…

Последните 4-5 дни все ми се гади сутрин, определено е тежък махмурлука след три тежки напивания за четири дни. Тоя път не бях толкова тъп и си пиех по някоя бира от време на време, да не ме удари и абстиненцията :)

Борихме два-три дни гаден бъг в един наш add-on за asterisk, един ден сме се чудили как да направим някакво IPC, което да не persist-ва при execve() и ще се вижда между няколко thread-а, които нямат общи неща (понеже restart-а на asterisk представлява execve(argc,argv) в един signal handler, странна идея). По случая имаше много псуване на темата чия OS какви IPC примитиви има и как точно работят, кое в кой стандарт го има и в кой го няма и какво ли не още… Върхът май ще е като се опитам да компилирам цялото на Debian/kFreeBSD-то, което инсталирах днеска (и бях обявен за извратен тип).

Червото си взе нов лаптоп и му подкара FreeBSD, в/у което в момента върви compiz (с nvidia драйверите). Да го видим как ще го ползва, от сега изкарва половината време в текстовата среда, понеже я вижда по-добре…
(пак по-добре от windows-а на предната му машина, за някои неща беше адски неудобен)

И нещо, за което се чудех дали да пиша, но си струва да се отделят няколко реда…
Не ми е ясно как може да има жени, които да демонстрират … Не е съвсем глупост, ще опиша ситуацията, па вие си решете.
Ходи момата с един приятел, след което по някое време го зарязва бая гнусно и си хваща някакъв чичка (който и става и шеф). Следват неприятни дни за моя приятел, алкохолизъм и т.н. (а той и няма толкова махмурлук, няма спирачка като мене :) ), всякакви веселби… След което тя се захваща опити да го запознава с новия си приятел (и май и да го привлече да работи при нея), с типичното си змийски поведение. Това, че не се стигна до бой в един от тия случаи поне за мен си е учудващо.
Аз и не мога да си обясня как някой иска да се занимава с жена, която дори би си помислила да направи подобно нещо – то е някаква комбинация от нахалство и липса на инстинкт за самосъхранение.

Пак не съм писал от 4 дни, нещо съвсем се отнасям.

Довърших си настройките на домашната работна станция, compiz-а работи като слънце (доста по-приятно от metacity-то). Оправих си и малко настройките по мрежата, сега phoebe.ludost.net е на router-а, а не се прехвърля навътре (ще взема някой ден така да спра да си ползвам работната станция за сървър).

Търся работа за майка ми – от предната работа я уволниха, понеже казала на един user да rtfm.
(после как да не се гордея с нея)

“Завръщане” има още едно представление на 3.02, трябва да си взема билет. Някой да има път натам ?:)

Влизам във форма – снощи съм изпил около половината от 750мл бутилка водка и нищо ми нямаше сутринта.

Щях да пиша review на “Requiem for Homo Sapiens” на Дейвид Зиндел (4 книги – Neverness, The fallen god (единствената, преведена на български), The wild и War in heaven), само дето ме мързи – само ще кажа, че книгите са страхотни и си струва човек да се потопи за известно време в тях.

Има update за wordpress, само дето няма patch, та трябваше сам да си diff-вам 2.3.1 и 2.3.2. Да видим и как точно ще го apply-на и с какво ще се сбие…

Снощи унищожих парче история – преинсталирах си работната станция вкъщи…

Машината беше с Debian инсталиран около 1998 (не мога да си спомня Hamm или Slink беше), който от тогава до днес беше само upgrade-ван (мисля, че след woody минах направо на unstable). Докато backup-вах разни неща, гледах какво толкова има в момента на машината, и да го кажа така – определено и личеше, че съм я ползвал за всичките си възможни експерименти …
(а е минала през три различни дъна и 5-6 харддиска…)

Преинсталирането с ubuntu беше свързано с малко приключения, понеже 1) мрежовата ми карта нямаше boot ROM и се наложи да измъкна една от съседна машина, 2) около смяната на router-а съм минал от dhcpd2 към dhcpd3, в което next-server опцията я няма по подразбиране, та трябваше да си я добавя и 3) root partition-а ми беше само 1GB, което малко не стига за инсталация на цялата работна среда, та трябваше да правя инсталация само на базова система и после apt-get install ubuntu-desktop (след като си активирах LVM нещата).
(а цялото желание за преинсталиране ми дойде като реших да си сложа NVidia-та, дето си бях купил преди няколко месеца, реших да си сложа compiz и xgl и открих как последното в Debian го няма)

Май и съм пропуснал да спомена – вече не ми е router alpha-та, взех си едно дребничко PC да върши тая работа. Да видим кога ще си играя с OpenVMS-а…

Като продължение на предишния постинг, едно обяснение на цялата ситуация, понеже изглежда има нужда :)

Та, пак трите фрагмента:

Фрагмент 1:

char *pesho="pesho";

Фрагмент 2:

char *pesho=(char *) malloc (6);
strcpy(pesho,"pesho");

Фрагмент 3:

char pesho[6]="pesho";

Първият фрагмент записва низа в секцията .rodata (преди изпълнимия код на програмата) и насочва указателя натам. По принцип там не може да се пише (освен ако не работите под DOS или нещо подобно, което няма защита на паметта), но може да се предава напред-назад като указател.

Вторият фрагмент заделя памет в heap-а и записва в нея string-а. Указателя може да се предава навсякъде, там може да се пише и т.н..

Третия фрагмент е има два под-случая: ако pesho е глобална или локална променлива. В първия случай паметта се заделя в .globl секцията, където се пишат глобалните символи с имената им, за да може динамичния linker да се ориентира кое къде е – този може да се предава навсякъде като аргумент на функция, може да се пише отгоре му и т.н.. Втория случай е локален за функцията, заделя памет в stack-а и записва в него стойността. Указател към това може да се предава към функциите, които текущата вика, но не и на функцията, която е извикала настоящата (понеже при излизането от функцията тая памет вече се de-alloc-ва).

Който иска да види как точно стават нещата, може да си напише нещата в една програмка и да я компилира до асемблер с

gcc -Wall -o pesho.s -S pesho.c

и да разгледа pesho.s, там си личи най-добре.

Нещата са тествани на няколко unix-а (32 и 64битови) и на 32битово Visual C++.

Тия дни ми стана интересно, дали програмистите могат да кажат каква е разликата между следните 3 фрагмента и кое в кой случай може/не може да с ползва? Най-малкото не си спомням някога да са ми го преподавали:

Фрагмент 1:

char *pesho=”PESHO”;

Фрагмент 2:

char *pesho=(char *) malloc (6);
strcpy(pesho,”PESHO”);

Фрагмент 3:

char pesho[6]=”PESHO”;

(например как в единия от случаите не трябва да се опитваме да пишем в string-а, как другия не можем да го връщаме като резултат и т.н.)

Deploy-нахме системката. Вместо за 30 минути – за 4 часа, заради хилядите магии, дето трябваше да се правят около routing и т.н.

Останаха няколко дребни неща за допипване (не от мен) и идея как би трябвало да се направи цялостно комуникацията, за да не е мазало (пак най-вероятно не от мене).

Открих също така, че 100г водка на обяд действа твърде приспиващо.

Ден основно за дебъгване…

Като за начало ми отказа дисплея на лаптопа, та се хванах да го гледам какво му е… Не съм го открил, та за това си работя с големия монитор закачен към лаптопа, ама така па не мога да го нося в леглото…

После се появи един клиент и дебъгвахме с него разни неща няколко часа – единия проблем се оправи бързо, за другия чак преди малко успях да намеря решение и да го пратя (утре пак ще се забавляваме).

Трябва да си намеря няколко подобни проблема за през празниците, да имам с какво да се веселя :) Изглежда само така мога да си оправя способността за съсредоточаване (щото днеска гледах 5 минути един булев израз, докато реша как трябва да го променя).

Последва пускане на “Спрете ни тока, не искаме вода” на Хиподил, закачане на кафе машината към генератора и игра на тенис на маса. Да видим дали ще дойде тока преди да ми свърши батерията на laptop-а.

Така и така имам да убия половин час…

След малко е deployment-а, да видим как ще гърми. Изпих едно кафе, че да не заспя…

Вчера деня беше да ми докара желание да убия някой, днеска се събираха патрони, да видим утре кой как ще го отнесе :)

“Покривът” на Георги Марков е страхотна книга, вземете си я и я прочетете.

“Руски дневник” на Анна Политковская в също много добра, но и много тежка книга. Де да се намираха и при нас такива журналисти…

А, и да не остана и аз назад от Богомил – една обява за работа… Търсим си office assistant, да носи на простотия, да знае английски, да може да пие, да има умения по разправяне с държавната администрация и т.н.. CV-та на моя mail :)

Мина и тая седмица… За да не се побъркам, имах един проект, който да правя и вчера в общи линии беше приключен, с монтажа на машините и няколко теста. Пускането им в production вероятно ще е следващата седмица.

В общи линии да се подкарат 6 машини в 3 клъстера със софтуер, мрежова конфигурация и т.н. се оказа, че отнема около 3-4 дни, монтажа – около 3 часа (най-вече защото трябваше да се правят допълнителни дупки в едни релси за монтиране). Имаше няколко по-странни момента със специфичния хардуер, който трябваше да се ползва, с това, че трябваше да се запази колкото се може повече текущата мрежова конфигурация (за да не се налагат разправии с 3-4 други фирми), както и с разни специфични изисквания на разни програмисти, но нищо много специално (най-много да бях го направи за един ден по-малко).
(а самия проект кой е – ще напиша в CV-то, след като поработи поне малко време :) )

В понеделник пак се връщам в лудницата. Така като гледам, има бая насъбрали се неща, вероятно между празниците ще наваксвам с тях (така и така тогава натоварването би трябвало да е по-малко). Да живеят работата и алкохола :)

Първия ден от отпуската винаги е свързан с вършене на нещо…

Отидох най-накрая да си взема новото захранване за лаптопа от Adsys (прилична тухла е :) ), поръчах си нова батерия (текущата е взела да сдава багажа), минах през Хеликон да си напазарувам малко книжки (излязъл е втория Сарантион, последната книга на Политковская и са издали няколко неща на Лъвкрафт).

Харесвам я тая книжарница, само там на фон може да са пуснали радио по което да върви първо “Пълен кретен” на Gabana (все едно за мен са я писали:) ), а после “Hail and kill” на Manowar. Направо не ми се излизаше…

Мразя понеделниците. Днешния още повече.

Сутринта ме събуди лошия alert. Сведено беше до побъркало се iptables правило, което ми remap-ваше един source порт и трошеше много жестоко един SIP.

Вън вали та се не знае.

Написано след известно debug-ване на pidgin (v2.2.2), който crash-ва като се закачи в jabber.
(bug ID 3995)

--- libpurple/protocols/jabber/caps.c   2007-09-29 19:39:08.000000000 +0300
+++ ../../pidgin-2.2.1/libpurple/protocols/jabber/caps.c        2007-11-19 15:46:46.000000000 +0200
@@ -435,6 +435,7 @@
        key->node = g_strdup(userdata->node);
        key->ver = g_strdup(userdata->ver);

+       if (!query) return;
        value->ext = g_hash_table_new_full(g_str_hash, g_str_equal, g_free, jabber_caps_ext_destroy_value);

        for(child = query->child; child; child = child->next) {

С нетърпение чакам следващата простотия.

Вървят си две лекции в ранната сутрин, а аз си вися и блогвам на рецепцията на OpenFest…

В събота успях да отлепя в около 6:40 (след като няколко пъти ми звъня телефона и един път сънувах, че ставам), след което се занесохме до Военния клуб да разполагаме кабели, техника и т.н., понеже предната вечер имаше някакво друго събитие и нямаше как.

Сътоветно няколко човека бяха строени да опъват жиците, аз кримпвах и разполагах камери и цялата работа беше приключила точно навреме да се почнат самите лекции. Във видео записите има няколко проблема, които се оправиха в движение, догодина ще отделя малко повече време за предварителна настройка и тестове…

Моята лекция не беше голяма излагация (поне не колкото мината година), пресрочих (с помощта на Делян :) ) с около 20 минути времето си, а можеше и много повече, ако бях решил наистина сериозно да се разпростра върху темата… От нещата, които изпуснах бяха малко подробности за IAX2, за T.38 (което щеше да доведе и до много реплики от червото), проблемите с Echo cancellation-а и какво ли не още… Това е то като се опитвам да вкарам един цял курс в една лекция.

(един от резултатите от лекцията беше около два часа разговор с Цецо от Spnet на темата ISDN и телефонията in general).

Присъствах само на една друга лекция (което си е рекорд, по принцип от нерви не успявам да седя на лекции на събития, в които съм от организацията), тази на човека от Wikipedia за това как се справят. Наистина страхотна лекция, особено идеите им за ‘general availability’ вместо ‘high availability’, как базите им са в/у RAID0 и изобщо как няма някаква цялостна backup стратегия :)

Вечерта напълнихме кривото и пихме и се забавлявахме (Пейо каза, че добре се се наковали), аз се прибрах към 22:00 вкъщи да поспя… Това, заедно с преместването на времето помогна много да се наспя и да се събудя и без телефона.

В неделната сутрин техниката и т.н. беше разположена за десетина минути и всичко си тръгна спокойно и нормално. Аз даже мисля да се скрия под някоя маса и да си чета книжката.

Въпреки че не се прави така, посред нощ смених на единия vhost на marla web сървъра от apache2 на thttpd. Изводите:
1) apache2 е гадна работа за сервиране на големи файлове.
2) 64битовата архитектура е сладка работа, VSIZE на процеса е около 7GB и не му пука.
3) thttpd хич не е лошо.
4) има някакъв гнусен момент с apache, големи файлове, I/O-то и scheduler-а.

Почти ми е готова презентацията за Openfest, мина редакция при Жоро Чорбаджийски, остава при още двама човека… Пак добре ще се изложа.

Преподредих си хола, преместих си машината, кабела с net-а… Думите обаче не могат да опишат цялото занимание, та само мога да кажа, че бая се забавлявах :)

Набутаха ме вчера да участвам в една дискусия на IDG (през гадната им web система), “Предимства на корпоративните VoIP решения”. Участника от страна на Cisco според мен беше bot на принципа на Eliza, който просто paste-ваше информация от техните брошури, другите бяха интересни, а от присъединилите се да задават въпроси и т.н. имаше доста хора, които искаха наистина решение (надявам се да съм помогнал) и такива, които всъщност грам идея си нямаха за какво става въпрос. Пълна излагация, според мен това беше нещо, чрез което няколко фирми да си направят реклама, май нашите хора сбъркаха, че пратиха техничар да върши маркетингова работа :)
(сериозно, тия маркетингови хора ми звучат като ботове, сигурно няма да издържат тест на Тюринг)

Иначе – два дни отпуска заради една събота и една неделя от последния deployment, като ме будиха едната сутрин с идиотски проблем, другата имах задачка в пощата (па аз бях забравил да си я спра), а в неделя следва deployment при един клиент. Как да не се пропие човек :)

(слушам “Где же ваши руки” на Шнуров, не ми е ясно защо, ама не мога да спра да го въртя)

Има нещо сбъркано в нашето семейство. В петък вечер майка ми си е донесла две машини от офиса да инсталира, а аз правя update на една система (заради която утре трябва да съм там да видя как се е счупила).

Фон го играе “The song remains the same” (филмът).

След това нещо поне един месец ми се иска да не пипам каквото и да било свързано с PHP и javascript…

Пак не съм писал цяла седмица…

Самата седмица беше от ония, за които остава само спомена за натоварването – няма някакви завършени или започнати неща (или ако има, са се загуби в потока на други дивотии), просто ти се иска на края на деня да си легнеш, а сутрин не можеш да си обясниш смисъла от ставането.
Типичен край на отпускарския сезон.
(то един отпускарски сезон, аз само 5-6 дни съм взел тая година май от платения си отпуск).

За капак в петък чак успяхме да почнем тестовете на нещо, което трябва да пуснем в неделя и да се ползва от понеделник, и се озовахме в ситуацията на хората, откриващи за пръв път, че не всичко, дето лети се яде… Остана да оправяме финални проблеми в неделята, и да се надяваме да заработи.
(в понеделник сутрин ще сме пак на линия, да видим какво точно ще гръмне на живо)

Ебал съм го! И ще го преборим, и ще се наспя някой ден, ако живота ти предлага проблеми, какво пречи да се забавляваш с решаването им.

Разбира се, имаше и хубави неща тая седмица – дойдоха ми няколко книги от Amazon (тукашните издатели печатат като гламави учебници (с бая съмнителна образователна стойност)), успях да си взема най-накрая USB звукова карта, която да не шуми (Creative Xmod), която трябва да тествам при Велин (който се губи нейде по запои) и след около час официално ще стане есен – която ми е любим сезон…

Официално обявявам есента за дошла. Днес пихме първата греяна ракия – едната съквартирантка е настинала, та последва пиене на греяна ракия и разтриване (и аз трябваше да си пийна, да докажа, че не е отровна). Да живей (ракията :) ).

(а някакви идиоти в Белгия за прекопали една от оптиките, през които минаваме)
(тъкмо написах това и я оправиха)