татко Крокодил

Вчера беше VarnaConf.

Като увод, защо се случи цялото нещо – Радослав Станков (Радо) и още някой разбрали, че ще се засекат във Варна, мислили какви лекции да направят в локалния hackerspace, след което решили, че няма лошо да направят една конференция, Радо пуснал няколко mail-а до университетите някой дали има свободна зала и от Варненския свободен отговорили. В началото бяха 4 лектора, после в един момент 11, питаха ме и мен дали искам да правя записа и streaming-а, и така за две седмици се случи цялото нещо.
(Радо може да му хрумне да напише нещо по-подробно по въпроса, ако реши да върне блога си от мъртвите)

Аз пристигнах в четвъртък във Варна с Жоро Митев, като преди това бях пратил кашона с техниката по куриери. Видяхме локалния hackerspace (Varnalab), където вечерта Кънев изнесе 3 часа лекция за vim, видяхме се с локалните хора и изобщо си изкарахме весело.

В петък отидохме до Варненския Свободен Университет, за да разположим техниката и да видим залата (за която преди това Радо ми беше пратил малко снимки), което направихме за час-два (за какво можеше да стане по-добре – след малко). Последва мотаене, ядене, пиене и пак лекция във VarnaLab за увод в Ruby (пак от Кънев – после аз съм обичал да говоря много :) ).

Самата конференция беше много добра. Започнахме с 20тина минути закъснение (Радо закъсня, трудно ми е да му го простя, щото е спал повече от мен), но всичко си работеше и с много усилия успяхме горе-долу да спазим половината график. Имаше 80-100 човека (очакванията на всички бяха за 2-3 пъти по-малко), съответно има сериозен шанс това да стане редовно ежегодно събитие.

От лекциите си спомням следното:

Радо направи много хубава лекция за как добре да пишем и ремонтираме код;
Стефан (Кънев) изнесе стандартния си вид представление/лекция (имаме голям късмет, че не е религиозен лидер), която по броя slide-ове и информация в тях трябваше да е около час и половина, а той имаше по програма половин час;
Митьо (Димитър Димитров) говори за Ruby on Rails, като за разлика от Кънев имаше slide-ове и информация за 3 часа;
Андрей Радев показа “Как да превземем света с vim” и надмина показаното от Стефан в четвъртък. Накрая обясняваше как човек може да си направи с vim не само собствен lightsaber, но и lightsaber chainsaw, или дори lightsaber chainsaw nunchaku (с което съм напълно съгласен). Демонстрацията му в рамките на 10 минути на няколкото модула/скрипта, които той сам си е писал мисля, че напълно шашна публиката;
Калин Чернев говори за hackerspace-ове;
Аз мрънках от програмисти (презентацията ми в pdf или odp), вероятно ще разпиша цялата си лекция като blog post в идните дни;
И Христо Дешев разказа за полифазното спане, или как да спим по-малко, като спим да речем по половин час на всеки 4 или различни други варианти.
(имаше още две лекции, но бях доста отнесен/зает, за да ги слушам)

Важен feature на лекцията беше, че на обяд имаше безплатна пица за всички присъстващи (и понеже аз стоях при техниката, Митьо ме спаси от гладна смърт, като ми донесе няколко парчета).
(изобщо във Варна живях основно на пици, те са перфектната храна)

Последва after-party в някаква пицария – хапнахме, пийнахме, говорихме, говорихме, говорихме на хиляди теми, след което аз се прибрах да спя, и след няколко часа трябва да се метна на автобуса и да се прибера в София.

От сега да се извиня за качеството на звука в stream-а – явно ще трябва да си нося слушалки следващия път, понеже в лудницата и слушането на колонките на лаптопа не съм схванал колко точно шум има, който има шанс да почистим от записите. За следващия път ще вкарам звука от пулта директно в камерата, като понеже това директно с кабели вероятно няма да стане, ще търся тия дни някакво устройство за безжичен пренос на звук (или ще убеждавам кръжока по електроника, че ще им е интересно да сглобят нещо такова).
(имаше и оплаквания, че имало отпечатъци по обектива на камерата – нямаше, просто екранът, на който прожектирахме имаше размазвания от това, че някакви хора бяха драскали по него и се бяха опитвали да го трият…)

(Имам примерен отрязък от звука, в който Кънев представя лектора и после лектора говори известно време, ако някой има идеи какво би помогнало като филтри и т.н., моля да каже)

А догодина може да е два дни, или с два потока, да има повече хора (не се засякохме с летния ученически лагер на БАН, където ходят учениците, класирали се по олимпиадите по информатика и информационни технологии, и на тях щеше да им е интересно) и да не почваме в ранната сутрин (т.е. 9:20) :) (разбира се, като запазим колко лесна беше организацията :) )

(а в моя pipeline вече са два post-а – как се прави streaming/запис/encoding/рязане, и онова мрънкане за програмистите, някой ден ще ги напиша)

На 11.08 (събота) във Варна, във Варненският Свободен Университет ще се проведе VarnaConf – еднодневна конференция за developer-и. Аз ще имам една кратка лекция там (основно мрънкане), но се очертава да има по-интересни неща, програмата и лекторите могат да се видят на сайта.

Ще се stream-ва (освен ако нещо тотално не се сбози) на http://stream.initlab.org:8787/vc.ts, където в момента върви на loop едно клипче с програмата и “Too Tight” на Falik за фон. Мисля, че с vlc най-добре ще може да се гледа, но до събота има много време всички да тестват и да кажат дали имат някакви проблеми (и да си ги решат). Ако има желаещи, в София в initLab може да се организира прожекция – има всичко нужно за целта, само някой трябва сутринта да отвори.
(може като Радо се събуди по някое време да предложи по-хубав клип и някаква друга creative commons музика)

Вероятно ще пътувам няколко дни преди конференцията за Варна, та ще имам време да вися във VarnaLab и да преча на хората (най-вече на Кънев, който иска да върши работа и да води полезни workshop-и на хората). Ако някой му се намира по-интересна идея за моето време там (невключваща плаж и други подобни гадости) да пише.
Също така, ако някой там може да откликне на някаква част от тоя ми призив, също да пише :)

Update: Оправих url-то на stream-а, бях пропуснал порта (8787).

27 юли, от 19:00 в мазето на “Кривото” на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща” ще си празнуваме пак sysadminday. Всякакви админи и подобни са поканени :)

Крайно време беше да седна да органзирам архивите на различни записи, които имаме от всякакви конференции. Днес пуснах va.ludost.net – wiki и файлове, достъпни по http, ftp и rsync (rsync://va.ludost.net/va).

(Кодовото име на проекта е “Гогортолоз”, което според един sms от Кънев значело “крокодил” на арменски. Дори да не е вярно, думата радва.)

Изрових всичките неща, които имах на ludost.net, разните видеа от vasil.ludost.net/netsec от мрежовата сигурност, linux курса в ТУ, както и всякакви архиви на openfest (вкл. някакви raw записи от 2005, понеже ги нямам нарязани и ще се наложи едно бая сложно упражнение да ги подредя и синхронизирам, а тия, дето нарязах едно време са леко неоткриваеми, както и тия от 2006та).

Качих там и лекцията на Кънев за програмирането и тази на Лари от лаба. Очертава се да записваме все повече и повече неща, ще се качват там. Приемам идеи какво още да кача там.

В петък, 8ми юни от 19:00 в initLab ще има лекция на Larry Maloney, представител на HackerDojo по темата за hackerspace-овете, тяхното развитие и те какво са научили, докато са правили HackerDojo.

Лекцията ще е на английски, има някакъв шанс да я запишем и качим.

Update: Може да се гледа на http://tyler.ludost.net:8787/lab.ts
Update 2: Има и запис на лекцията. Би трябвало да има и още един, от един фотоапарат, ще кача и него като го обработя.

Събирането за подготовката на OHM2013 мина добре. Видяхме един голям и много хубав hackerspace, на Яна и пирографираха с лазер една бисквитка, пихме до никое време (бутилката Lagavulin свърши за нормално време, червото много помогна), избрахме някакъв начален дизайн (Bob T. Hacker беше особено интересен, не беше избран, но хората така и така са навити да направят една огромна надуваема кукла да се извисява над събитието). Показаха и избраното място (т.е. най-най-вероятното, все още може да се случи нещо странно) – намира се до езеро, по-голямо е от това за HAR2009, предполага се, че ще събере над 3000 човека (т.е. няма да има върнати) и е близо до цивилизация, има шанс да мога да спя нормално и в човешки условия.

Ходих в Амстердамския университет, да погледна как водят една магистратура по системна администрация (запознах се на един купон с човек, който учи там), и донякъде ми стана тъжно, донякъде умрях от завист. Не е само това, че си имат достатъчно хардуер, свързаност и т.н. да си правят всякакви експерименти, но и всички е организирано като да е удобно и подходящо за учене, а програмата им е настина добра (даже на едно от централните бюра стоеше “The Practice of System and Network Administration”) – например в момента бяха на Penetration testing. Не вярвам да видя подобна програма (и правилно преподадена) в който и да е български университет…

Успях и да посетя една книжарница и да се натоваря с книги (добре, че куфарът ми е само 10кг от позволените 20, та ще мога да ги пренеса), основно с неща, които не би ми хрумнало да си търся в online книжарниците – малко Hunter S. Thompson, сборници разкази, новата на Скалзи, както и едно хартиено копие на Watchmen. Поне ще имам какво да чета по обратния път, след като си издъвках двете книги на път за насам.

А, и ако не съм казал – в Холандия е студено.

Организираме прожектиране на лекциите от 28c3 в initLab, от 27ми до 30ти декември. Имаме предварителен списък какво мислим да гледаме и поне две стаи, в които да прожектираме (може да ползваме и третата).

(почти са ни одобрили регистрацията за гарантиран bandwidth, така че не трябва да има проблеми)

Мина OpenFest 2011. Половин ден setup, два дни ставане в 8 (с много мъка, не го бях правил в последните поне 6 месеца). Това го пиша в силно скапано състояние и може би ще го довършвам на сутринта.

Мисля, че поставихме рекорд в сглабянето на целия setup (около 4 часа) и в разглабянето (около 30 минути). Този път на по-малката зала (реално галерията на Интерпред) си правехме сами почти цялото озвучаване. Благодарение на Олег имахме и хубави камери, така че трябва да имаме нещо-като-HD видео записи, като се сетим да ги encode-нем, нарежем и качим.
(тая година записите са безотговорност на Стефан Леков, ругайте него)
Оказа се, че един-два клипа на Вика Ермолева са добрия начин да се тества звука в голямата зала.

Ползвахме забавен хардуер. Щеряна в багажника си носеше един switch, който ползвахме за отвън, който освен дизайн като за армейски приложения и прилично количество портове имаше прекрасното свойство, че като го изключехме и ставаше приятно тихо. Мишо па беше направил един router с малко patch-ване на една кутия, в която освен дъно с atom процесор беше набил един малък switch заедно с кутията.
(има някъде снимка как ядем втория ден в/у тая кутия от баницата, която па Владо от ФМИ беше направил през нощта. Много хубава баница, спаси ни от гладна смърт)

Докато правехме мрежата, успях да строша едни клещи. Може да се види снимка на самите клещи и на останалото парче от ножа им, забито в кабела. Държа да отбележа, че аз ги стиснах съвсем нормално, те просто казаха “прас”.
(те не можеха и един жак да кримпнат както трябва, та поради липса на други клещи Владо от ФМИ трябваше да прави единия жак използвайки малка отвертка и тия клещи като чук)
Друг весел гаф беше как в неделя на баптистите, които имаха някаква служба точно под нас единия им микрофон се оказа точно на честотата на един от нашите и слушахме малко неща на английски за Господ, докато намерим какво точно да изключим от наша страна. Хората в залата бая се смяха, а аз се радвам, че се падна в почивката основно.

Владо също така получи титлата “Рицаря на поялника”, защото освен, че в петък прави единия кабел за озвучаването на място, в събота оправяше на Нейчо connector-а на захранването на лаптопа – бяха се скрили в единия джоб (малката стая до залата) и пояха в/у един стар хард диск.

Лекторите бяха… трудни за описване.

Червото беше насмукан прилично двата дни (за което бях обвинен напълно несправедливо аз и малиновата ракия, дето си носех за подкрепа – той пие само бира), като първия ден мисля, че успя да уплаши всички в залата, като зададе въпрос на английски с такава сила, че го чуха извън Интерпред.

Пейо си направи лекцията за електронните пари, като времето в общи линии не му стигна, въпреки че бързаше и прескачаше разни забавни подробности (които е разказвал на бира, например за задачата за византийските генерали). Обеща да блогне нещо по темата, с многото link-ове, от които е чел, чакам го с нетърпение.

В lightning talk-овете имаше весели моменти.
Сашо Шопов говори за преводите на gnome и започна по следния начин:
– Кой в залата мрази Gnome3?
(гора от ръце)
– Имаме останали малко балони от партито, ще ви дам после да духате.

Боян Кроснов разказа за тяхната проста хеш функция, базирана на AES инструкциите в новите процесори (подходящо кръстена aesaes). Полезна е за всички, които трябва бързо да пълнят хеш таблици.

Получи се един забавен момент с лекциите на Наков и Кънев. Почна се с това, че Кънев представяше Наков с изрази от типа “ако имаше бог на програмистите, той (Наков) щеше да е неговия пророк”, “ако хората си кръщаваха децата на програмисти, то повечето момченца щяха да са му съименници” и т.н. (препоръчвам на всички да гледат тоя запис, като ги изкараме). Преди това аз бях навил Наков да сложи тая снимка (която може да бъде описана само като “Владо Василев опъва Стефан Кънев”) в презентацията си (той така и така говореше за курсове), което доведе до бурен смях в залата и въпрос от Кънев дали аз съм организирал тоя момент (за което си признах).
(Наков беше най-гръмогласния лектор от всички, като изключим някои моменти на червото)

Очакваше се империята да отвърне на удара, което и се случи в лекцията на Кънев. Първо се започна с един заговор (в който и аз участвах), той реши да си води лекцията в костюма, в който си беше на сватбата на iffi, с папионката и т.н.. Съответно подредихме нещата така, че да се пусне theme от James Bond, и той да влезе някъде по средата. Крайният ефект беше, че той беше единственият лектор, на който ръкопляскаха преди да си започне лекцията :)
Съответно той започна лекцията си с обяснение, че преди е слагал картинки с нарисувани мустаци на Мариян, ама тая година вместо това просто е решил да се облече по-добре. Също така показа една снимка от сватбата, включваща мен, него и приятелката му, обяснявайки със стрелки/балони как човек като види тази снимка си мисли за него “какъв добре облечен човек”, а за мен “кой е тоя просяк и какво прави там”…
(определено ще си струва да се види и този запис)

Владо Василев па направи много хубаво описание на initLab, и май доста хора научиха за мястото, да видим дали някой нов човек ще се вясне.

Мартин Райков направи лекция за RFID research-а и технологията като цяло, които беше правил с малко мое участие в initLab. За перипетите преди да направим лекцията май трябва да пиша отделно, но имаше всякакви хора, които се чудеха колко добра идея е да се говори за тия неща, колко нещастни хора и фирми ще има, как някой може да брои разказването на тая информация за престъпление и т.н..

За лекцията на червото се носеха разкази и слухове, как щял да падне докато говорел и т.н., но аз поне не видях нищо такова няколкото пъти като минах от там. Определено си беше пийнал (2л бира преди да дойде още) и говореше на английски (пак признак за насмуканост при него), ама си беше разказал всичките технически неща, не беше паднал (въпреки очакванията) и не всички хора избягаха от залата, докато говореше. И това ще е запис, който трябва да се гледа.

Организацията дойде тежко на някои хора. Пазя си сметката от близкия магазин, щото се смяхме като излезе – беше точно за 10.24 (касиерката определено ни изгледа странно като обяснихме, че е хубаво кръгло число). Не мисля, че много други хора и на феста ни разбраха…

В антрето през двата дни reprap хората печатаха разни странни неща от пластмаса и разказваха на всички заинтересувани какво точно представлява цялото нещо. В неделя Радо седна и от логото на openfest направи един модел, който към края на вечерта вече бяха успели да отпечатат, беше се получил доста добре :)
(заради reprap хората също така оправях wireless мрежата на един windows-ки лаптоп, гадна работа)

И двата дни напълнихме Кривото, пихме веселихме се, а на втория ден аз включително си демонстрирах закуската на Мишо (който я намира за ужасно гнусна) – поръчах си едно сурово яйце, счупих го, изсипах жълтъка в една чаша, посолих го леко и си го изпих. Вкусно си беше (така и така последните две сутрини не бях успял да закуся).

Щандът с книги беше доста приятен, тая година си напазарувах две книги – Network Warrior, която е доста добра за начинаещи да си допълнят знанията по мрежи (въпреки че е доста cisco ориентирана) и една “hackers – heroes of the computer revolution”, леко историческа.

Вероятно пропускам нещо друго забавно, което се е случило, допълвайте.

(също така – Сашо Станев, забравеният ти калъф за очила е в мен, измисли кога да ти го дам)

Омъжихме iffi за Канев. Кратки бележки, щото не ми се пише разказ (ще оставя на нея това забавление)…

Церемонията се проведе в траурния (или май беше обреден) дом в Хиподрума. Церемонията беше сравнително кратка (въпреки че в един момент се зачудих няма ли един scroll-bar да прескочим част от нещата). Имаше процедура по настъпване м/у булката и младоженеца, в която тя имаше сериозно предимство, понеже от роклята не и се виждаха обувките.

Стефан Кънев се беше облякъл в костюм с папионка, което доведе до новия му прякор (“Джеймс”, щото мязаше на Джеймс Бонд), и до това в един момент (без да искам) да го сбъркам със сервитьора и да му поръчам още уиски.

По стандартна българска традиция се изпи много. Аз може да съм го докарал до около половин литър уиски.
Имаше прилично количество танцуване и куфеене. Още ме болят врата и гърба.
Главата пък изобщо не ме боля.

Около стандартната традиция с разчупването на питката имаше десет големи трохи на пода, което в общи линии се тълкува като да имат десет деца. Аз нямам нищо против, ще подпомогне размножителната ми програма. На булката, от друга страна май не и хареса особено идеята…

Най-добре облечен па беше Илфа, с един килт. Щеше да е голяма картинка, ако се беше включил в хорото.
(всъщност, според мен по сватби се танцуват хора основно за да се показват женски крака. Късите поли/рокли определено помагат)

Поканата за сватбата (която получих на самата сватба :) ) беше доста интересна, и с един комикс от xkcd на гърба (преведен). Имаше също така неща от xkcd по тортата (на които в момента нямам снимки).
(бях отбелязан на поканата и в списъка с гостите като “крокодила”. На персонала им беше малко странно)

Аз издържах до около 12 (пиенето беше почнало в около 6:30), май по това време и младоженците се канеха да ходят да си легнат.

Мина Chaos computer club camp 2011. Няколко човека бяха там (и са се прибрали преди няколко часа), а други си висяхме тук в initLab и гледахме живите предавания (понеже ни домързя да отидем и т.н.). Ето малко впечатления от нещата, които гледахме:
(информация за записите)

Уводната лекция призова за космическа програма – да можем да си качваме спътници и хора в орбита, за да не се налага например постоянно да разчитаме на наземните жични и безжични мрежови връзки, както и като цяло че това е следващата стъпка. Повече информация за програмата има тук.

Лекцията за OpenLeaks описа текущия прогрес и събираше хора да им помогнат да прегледат системата, как работи и т.н.. Не беше особено интересна, но имаше много забавно развитие след края на camp-а – CCC са изключили/изгонили Daniel Domscheit-Berg, има малко информация по въпроса в Spiegel online.

Introdution to satellite communications не успях да гледам както трябва, понеже лекторката никак не се чуваше, може да пробвам пак на записа, но не изглеждаше достатъчно интересно, поне в първите 20 минути.

Bicyclemark направи лекция за fairphone, проект за мобилен телефон, който не разчита на елементи, добити от “конфликтни зони” (т.е. от такива, в които хората се избиват и продават колтан и т.н. срещу оръжие).

Пропуснах Transition telecom на Rop Gonggrijp, а още няма излязъл запис. мъка.

GPRS Intercept беше поредната демонстрация от GSM-базираните неща – демонстрираха (евтино) подслушване и декриптиране на GPRS трафик. Демонстрацията проработи :)

Започнахме втория ден с What’s brewing in Brussels, едно описание на случващото се в Брюксел и влиянието му върху европейския съюз (особено в частта за data retention директивата). Имаше малко информация за действията на разни групи (като AK-Vorat) и че все пак може да имаме шанс да преборим тая директива.

Solid rocket engines беше много информативна и добра лекция за дизайна на ракетни двигатели. Описаха структурата, едно прилично количество много добре обяснени формули и различните твърди горива. Перфектен увод в темата:)

Steal everything, kill everything беше лекция по темата social engineering и физическа сигурност – как един човек, който се занимава с това е прониквал в различни места, какво е успявал да направи и т.н.. Като цяло доста забавна лекция, но и доста тъжна, понеже се оказва, че някакви ужасно стари и класически методи продължават да работят и да са толкова лесни за прилагане.

От Hacking DNA хванах горе-долу половината, но беше доста интересна (и на края може даже да се чуе въпрос от червото). Накратко става въпрос как в един hackerspace хората могат да си правят различни ДНК експерименти.

Imagine the future of money ми беше силно неразбираема лекция, може би тия дни ще седна и ще прочета теорията им, понеже определено нищо не успях да разбера от презентацията им, освен че имат някакъв странен банков инструмент.

Не успях да гледам Who’s snitching my milk, но препоръчвам на всички да си свалят презентацията и да я прегледат :)

Третият ден изглеждаше да е най-силен. Аз пропуснах Runtime reconfigurable processors (нещо по темата FPGA).

Продължихме с Decentralized clustering, което се оказа лекция на хората от Telecomix за постигнатото около отрязването на internet-а в Египет и подпомагането на комуникацията на хората в подобни ситуации, както и за бъдещите им планове (да се угасят за известно време, преди да продължат нататъка, и да решат какво точно ще правят).

Open-source 4G radio беше описание основно на WiMaX технологията, как работи и показване на малко записан от ефира трафик. Още няма разработки по темата за чупене на криптирането, но основните неща, като сваляне от ефира и пакетния формат са ясни.

Reviving smart-card analysis беше страхотна лекция по темата как точно се вади информация от смарт карти, как се reverse-engineer-ват чрез различни средства и малко съвети как производителите биха могли да ги направят по-добре.

Лекцията на деня (и може би на целия camp) обаче беше Black OPs of TCP/IP на Дан Камински. Комбинира няколко забавни неща, като bitcoin (как може да се пробие анонимността), един вариант за генериране на двойка ключове от парола и накрая – n00ter, софтуер, чрез който може да се разпознае дали ISP-то ви ви забавя трафика към определени сайтове (т.е. дали прави някакви мизерии по темата net neutrality), като използва няколко много забавни hack-а, например пакети с грешни tcp checksum-и и spoof-ване на трафик по забавни начини.

Завършихме деня с Applied research on security of TETRA radio – поредният проект на Харалд Велте. Този път беше се хванал да заслуша различните TETRA мрежи, да опише стандарта и многото проблеми – например как по-голяма част от мрежите не ползват никакво криптиране, въпреки много добрите възможности, които има в стандарта (например end-to-end).

Четвъртия ден започнахме с Poker bots – опитът на няколко човека да направят bot-ове, които играят покер – като се тръгне от мрежовата част и се стигне до теория на игрите и стратегиите за игра.

Open-source photovoltaics беше лекция как в общи линии да си навържем слънчеви панели, батерии, лампи и малко електроника.

A short history of IPv4 беше лекция на Alex от RIPE за историята на IPv4 от гледна точка на RIR-овете – от създаването на протокола, през различните методи за alloc-ване на ресурси до днешни дни и идеята, че май трябва да ползваме IPv6. Имаше и един интересен отговор (поне за мен) – като питах какво мислят по темата за продаването на блокове от адреси, Alex каза, че RIPE няма нищо против цялото нещо, понеже така или иначе не биха могли да го спрат.

Последния ден започнахме с Introduction to multicast security – накратко как стандартните методи като SSL/TLS не работят, трябва да се ползват RTSP и като цяло различни методи за дистрибутиране на ключа и т.н..

The Arguna rocket family беше една от най-добрите лекции по темата за космическата програма. Показаха няколко различни версии на една ракета, тестове с тях и възможностите им, а може скоро и да успеят да стигнат ниска орбита.

Data mining your city беше също интересна лекция, но ние вече сме слушали подобно нещо на workshop-а на OKFN, който се случи в initLab преди няколко месеца.

Та – събитието като цяло беше с добро излъчване (като изключим проблемите от първия ден) и на всички лекции можеше да се задават въпроси през irc каналите за различните зали (като поне от мен са задали десетина въпроса). Не беше същото като да отида там и в добрия, и в лошия смисъл – от една страна го нямаше контакта с интересните хора и възможността да обиколя workshop-ите, от друга – не спах на палатка в дъжд и не слушах червото как ми хърка…

От сряда до неделя (10-14ти август) организирам гледане на живите предавания от CCC Camp 2011 в initLab. Програмата е доста интересна, в страницата на самия lab има страничка с какво ще гледаме първия ден, за следващите ще се публикува на сайта какво ще гледаме (и се приемат предложения).

Отпразнувахме деня на системния администратор.

Напълнихме (“изправихме”) Кривото, пийнахме добре (даже имало един заспал пак), и изговорихме огромно количество глупости.
Измерихме колко е дълъг един бит във въздуха около нас (при 12.5cm дължина на вълната на 802.11 и QAM модулация, около 37.5cm, т.е. 3 пика), което па тръгна въпроса – ако погледнем колко wifi, wimax и HSDPA трафик тече около нас, и като сметнем, че половината от него (горе-долу) е порно, дали не трябва да се притесняват всякаквите там вярващи хора, че през църквите и джамиите им текат ужасяващи неща почти постоянно (и вероятно ги замърсяват)?
(друг момент беше, че ако админите знаеха точно какво тече през switch-овете, щяха да ходят всяка сутрин да ги мият, да не лепнат пакетите…)

А аз май ще си поиграя с glusterfs, че това може да реши въпроса с дистрибутираната поща. Повече по темата – тия дни.

Стандартно като всяка година, ще празнуваме деня на системния администратор (29 юли) в “Кривото” на ъгъла на Дондуков и Будапеща, долу в мазето, след 19:00 – запазили сме две-три маси.
(желаещите да дойдат може да пуснат някой коментар, ако трябва да запазим още)

Мина поредния концерт на Kultur Shock.

Беше в малко тясна зала, която имаше 4 колони по средата (крепежните елементи, не озвучителните) и беше малко странно къде трябва да стои човек, за да чува добре звукът (оказа се – отстрани, до озвучението). Малко неприятно беше и че имаше доста стъклени бутилки и съответно доста счупени.

Беше размазващо, както обикновено. Свириха с кеф, новият им състав изобщо не отстъпва на стария, даже са още по-голяма картина, и изобщо имаше невероятна връзка с публиката. Погото почти не спря, Gino накрая почна да говори директно на сръбски, че да го разбираме по-добре, излязоха няколко пъти на бис (май изобщо не ги броих), изобщо купонът беше невероятен. Не знам друга група да може да направи подобно нещо (и нарочно си прегледах блога, преди да го кажа), дори и огромното шоу на Rammstein или смазващия концерт на Apocalyptica не докараха такава връзка и такова усещане за отдаване и размазване.

(а в един момент хората поляха с бира сцената и цигуларката, която хич не беше щастлива, Gino успя да я поприкрие, след което обясни на микрофона, че връзката между цигуларя и инструмента е като между майка и дете, да внимават, и ако искат да пръскат някой, да пръскат него. Беше обилно полят след това :) ).

Представлението “Донеси ми главата на принца 2” беше… странно.

Не е театър в точния смисъл на думата, по-скоро е комбинация от пиеса и концерт (на група, която се казва “Natural Born Wizzards”). Историята е продължение на тази от книгите на Зелазни и Шекли, като основно използва героите от там и са си измислили собствена история. Направили са го много добре – дотолкова, че в един момент се превивах от смях и май още малко ме боли стомаха – а музиката беше страхотна. С голям кеф слушах пак след 10на години “Донеси ми главата на принца” и може би най-доброто им парче, “I crave you”.

Актьорската игра също беше на ниво (което при малката сцена в Angel heart си е постижение). Като цяло, цялото нещо беше толкова добро, че май ще се ходи да се гледа пак на 1ви април.

Очаква се и да издадат целия soundtrack.

Update: Пропуснал съм да напиша, но е хубаво човек да е чел книгата преди представлението, някои неща става малко по-ясни.

За който не е разбрал и няма да ходи на концерта на Epica – на 26.03, в Angel heart ще се играе пак “Донеси ми главата на принца” (или по-скоро продължение). Последния път, когато това се игра беше през 2001 и ми е оставило достатъчно дълбоки спомени, за да искам да ида пак :)
(правено е по книгата на Роджър Зелазни и Робърт Шекли)

(пускам новината с малко закъснение, щото исках първо да си взема билети…)

Снощи беше отпразнуван крокодиловден.

Идея си нямам колко изпихме, но бележките са в мен, ще взема да ги сметна накрая. Изкарах до около 2 и ги оставих да допиват.

Пак имаше танца на пияния и изпаднал крокодил, и май ще да е последното изпълнение. Крайно време е да се измисли някаква нова дивотия. Има огромно количество записи, вероятно няколко ще бъдат качени.
(трябва да има и снимки, ама не е ясно колко ще бъдат качени – има бая компромати из тях)

Както обикновено, в списъка подаръци има невероятни дивотии (не мога да си спомня кое от кого беше):
Лопата (от digger)
Плуваща играчка – хуй – за вана (навива се и размахва крака) и дъвка с хлебарка (от Весо).
Магнитни топчета (според физика и надписа на кутийката – 216 на брой) и 4×4 кубче на Рубик (което остана там, понеже почти го разглобиха оставих там да го сглобят наново)
Лула и тютюн (от Ици, после как да обясня, че не пуша…)
Часовник-бомба (за събуждане)
Една тениска с крокодил и надпис “bio debugger”, от Алекс.
Два афиша с Hannah Murray и две чаши, в които като налееш гореща вода отстрани им се появява тая картинка (на едната е малко по-различна версия) (от Линда).
Една табела със много ценен надпис, в общи линии отмъкната от някъде.
Три торби дрехи от Галя и Ирина (с надписи, че са чисти).
Разтегаема вилица и завеса за баня с кръв по нея.
Една кутийка черен хайвер.
Едно музикално устройство (в което се духа и е с клавиши като пиано) от Петьо, Катина и Виктор.
Устройство за правене на перца за китара от произволни неща (нещо като перфоратор) от Мариела.
Drinking игра от Мишо.
Някакво количество пиене (един Jack Daniels с чаши, един Dimple, един 12-годишен Tullamore dew и един sample с 3 single-malt уискита (Lagavulin, Talisker, Ragganmore))
Билет за Kultur Shock, увит в билет за Lepa Brena (Mastika i Boza tour), за 31ви февруари в Sin city, сектор 6 без 10, маса 3 (правостоящи отгоре и), от iffi и Канев.
USB лампа и вентилатор с допълнителни батерии (от Тинчев и Чорбаджийски).
Странен device за раздухване на барбекю, комбиниран с отварачка (от maxbam).
Двата тома на “Задочни репортажи за България” на Георги Марков (от immortal).
Новите задочни репортажи и “Машина за легитимност” (от Пейо).
“Жълтите очи на крокодила” (от Бобсън).
“Половите инфекции” и “Синдром на раздразненото дебело черво” (от Каравелов и д-р Михов)
“501 must-read books” (от Крис, както каза – meta-подарък)
Един голям плюшен задник (т.е. сърце, ама всички знаем оня виц за кардиолога).
Скицник, тетрадка и моливчета, като да ходя в първи клас.
Една статуетка с надпис “питието определя битието” (от blade runner).

Ако има още нещо, припомнете.

И така, отиде се на FOSDEM. Червото и компания не успяха да се доберат до багер, та нямаше големи ексцесии.

Престоят в Брюксел си беше ок – температурата беше по-висока от тая в София, за сметка на това имаше бая вятър. Бях в един хотел, който явно от доста време не беше ремонтиран сериозно (на самия център), а стаята ми гледаше към улицата и още на първата вечер реших, че ще се спи с тапи за уши (след като към 2 някакви хора минаха под прозореца ми пеейки).
Също така бирата им може да е малка (330ml), но па е 8% в много от случаите. Добре си пийнахме. По свидетелски показания червото почти заспал на масата, след като изпил 20-и-нещо бири.
Хубавите жени бяха основно в подсъдна възраст. Мъка.

Успях да присъствам на следните лекции:

1) Политическата лекция на Ебен Моглен. Основният въпрос беше как свободата на мрежата изостава и как услугите, които ползваме, от достъпа до разните web-базирани услуги са твърде централизирани и лесни за спиране/атакуване от разни хора, на които ние не вярваме особено (например щатското правителство). От една гледна точка идеята е добра, но като се заговори за реализацията, се почна едно обясняване как идеята е да имаме всички по едно малко устройство, което да играе router/server за отделните хора, да се mesh-ват и да може да се минава откъдето си искаш към Internet. Технически няма подобна реализация и не е ясно дали изобщо може да стане (текущите mesh протоколи с над 1000 точки почват сериозно да се шашкат, а и всичките са intradomain, т.е. когато устройствата са под един административен контрол). Да не говорим, че всяко едно тоталитарно правителство с малко инвестиции в микровълнови фурни и малко patch-ване да работят на отворена врата могат да убият всичкия wireless в един град без особени усилия…

2) Лекцията за Clang и LLVM – нищо ново, накратко по-бърз и по-добър компилатор от gcc, заради новата си по-изчистена архитектура.

3) Две лекции (“DevOps and more” и “I’m going M.A.D.”) за конфликта м/у разработчици и оперативни хора и какво може да се направи по въпроса. В тон с оптимистичния тон на конференцията идеята беше, че може двата типа хора да работят заедно и да се избегнат стандартните проблеми (например софтуер, който е тотално неизползваем в production). Идеята е добра, но имам някакви съмнения за реализируемостта и.

4) Дискусията за реформата в Gentoo – умряла работа почти като самата дистрибуция (въпреки техните твърдения). Излязох на средата, понеже нищо не се чуваше от това, което се говори (FOSDEM определено трябва да помислят за озвучаване на всички зали, не само на големите).

5) Debian GNU/kFreeBSD (известно още като “абоминацията”) – разказаха как проектът вече го има в последния stable release на Debian, просто е маркиран като technology preview (но си работи, има си инсталатор и т.н.). Имаше въпрос дали FreeBSD хората са щастливи от това, и отговорът беше, че са – повечето patch-ове, който debian-ци са написали, са приети във freebsd ядрото.

6) Practical Go programming – пак нищо особено интересно. Езикът не изглежда зле, има някакъв приличен framework, но не е нещо особено и велико. Може би и това му е основното предимство – лесен и чист начин човек да си свърши работата, без глупости.

7) Storage технологиите, които facebook ползва за съхраняване на съобщения – една доста притеснителна лекция. Фокусът беше в/у как те са реализирали складирането на 15 милиарда съобщения и 120 милиарда chat-а на месец, 25TB данни с възможност за индексиране и търсене. От архитектурна гледна точка изглежда съвсем нормално (например три копия, като ако едно изчезне, веднага се прави ново такова) и описаха софтуера който ползват (всичкия е отворен и те постоянно интегрират собствените си промени обратно в upstream-а и реално ползват официалната версия), но плашещият момент беше идеята им как пазят всичко, което минава през тях (вкл. sms-и, email-и и т.н.) и колко хубаво било това. Беше техническа лекция, та не вървеше да се зададе политическия въпрос “защо трябва да ви вярваме за каквото и да било”…

8) Лекцията на Johnatan Corbet (редактор на lwn.net) за проблемите в linux kernel development-а – доста интересно, беше събрал доста примери за провали около kernel development-а (както каза той, не е интересно да обясняваме колко добре се справяме, щото човек реално се учи от грешките си). Беше интересно, даде на *bsd хората около мен причини да се подхилват (те ако направят такава лекция за техните издънки ще е поне два пъти по-смешно, ама не смеят)…

Успях да говоря с хората, които правят GTA04 – следващия openmoko телефон, т.е. такъв, чиито софтуер е изцяло отворен и под контрола на потребителя. Очаква се скоро да имат нещо готово и използваемо, изглежда и че софтуерът е претърпял сериозна еволюция в последните две години, та най-вероятно ще си струва да се пробва пак.

Не можах да изобщо да посетя Data analytics, Security и Telephony track-овете (които през повечето време бяха препълнени и нямаше как да се стигне дотам). Ако вместо два събитието беше да речем 5 дни в по-малко (и по-големи) зали, можеше да е малко по-лесно…

Още две лекции от CCC Kongress-а.

Първата беше за проблемите на PDF формата. Нещата изглеждат толкова трагично, колкото с flash-а миналата година – странно специфициран формат, няма валидация (т.е. няма дефиниция на валиден pdf), може да се прочете всичко, включително странна комбинация между zip и pdf или exe и pdf. Имаше демонстрация на странен код в pdf, като в крайна сметка хората питаха точно колко опасно е да си свалим PDF-а с нейната презентация от слайда…
Записът е mirror-нат при мен.

Втората беше по темата за юрисдикцията и data haven-ите. Водена беше от една девойка, която се занимава с юридическата част на проект DoD, чиято цел е да пази хората от злоупотреби с DMCA и други подобни проблеми. Лекцията е доста интересна, въпреки че е леко америко-центрична, но е пълна с интересни наблюдения и данни.
И този запис е mirror-нат при мен.

Лекция, която директно засяга неща, които ползваме всекидневно – “Chip and PIN is broken”, т.е. всичките дебитни карти, които се използват в момента из България. Интересно за гледане, накратко – има огромни дупки в цялата система и измамите не са нещо особено сложно, а банките и свързаните с тях учреждения отричат до последно, че нещо лошо е възможно да се случи.

На моменти не ми е ясно как изобщо някой може да прави система, която да има такива елементарни проблеми, например да не се подписва цялата транзакция, да се вярва за PIN-а само на терминала и т.н..

Mirror-нал съм записът при мен.

Едно полезно следствие от тази лекция е, че за едно количество измами банките не могат да се измъкват и да казват “системата е защитена, проблемът е във вас (крайния клиент)”. Не мога и да не цитирам отговорът на един от професорите от Cambridge на изискването да бъдат махнати материалите от един сайт на университета, понеже дават информация за атаката (въпреки, че банките са били предупредени бая месеци преди това):
”
Second, you seem to think that we might censor a student’s thesis, which is lawful and already in the public domain, simply because a powerful interest finds it inconvenient. This shows a deep misconception of what universities are and how we work. Cambridge is the University of Erasmus, of Newton, and of Darwin; censoring writings that offend the powerful is offensive to our deepest values.
“