татко Крокодил

От няколко места виждам вариации на темата, та ми се стори уместно да напиша нещо.

Ще започна с нещо от Камил Галеев, който на моменти има много добри обяснения. Важният момент в това е, че хората, които са на власт/в позиция да взимат решения/вършат нещо, не могат да имат крайни позиции. Вършенето на работа в екип с някого изисква компромиси, и е далеч по-лесно да работиш с хора, които са съгласни с теб и с които може да си сглобиш обща цел, отколкото с такива, които трябва да бъдат насилвани.

От това има няколко посоки на изводите:

Първо, хората/организациите с крайни позиции са такива, които никога не са стигали до свършване на нещо реално. Неспособността да направиш някакъв компромис и да се промениш/пренасочиш, за да се справиш с някаква промяна в обстановката води до това да си по-зле от тези, които намират вариант и да “отпаднеш” по някакъв начин.
(тук има огромна скоба и малко примери, понеже може да се разбира по грешния начин…

Опциите за компромис и промяна на посоката винаги са повече от една. Първи пример, някой на база на горното може да каже “Това значи ли, че Украйна трябва да направи компромис с Русия?” и отговорът там е, че те са направили много компромиси със западния свят/ЕС, за да могат да продължат да се бият. Дали тези ще са им достатъчни, е отделен въпрос.

Друг пример, на скоро обяснявах нуждата от “черна каса” и бях гледан с огромно учудване, че това се налага в наши дни. Моето твърдение е, че на практика няма организация, в която да няма нещо подобно, просто защото има неща, които не могат да се случат без подобен фонд за плащания, които нямат насрещен документ. Имам някакво количество примери от моята практика, за които по очевидни причини няма да разкажа, и само ще отбележа, че всяка достатъчно голяма организация от едно ниво нагоре има нещо подобно, известно като “discretionary фондове”, с които определени хора разполагат по собствено усмотрение за благото на организацията. С тях се злоупотребява, но ползите от тях надминават загубите.
Чувал съм твърдение, че има организации без такива, но тогава тези неща се случват, като определени хора поемат тези разходи от собствения си джоб. В повечето НПО-та е така и за това в счетоводството на доста от тях може да се намери “и за <нещоси> на тоя член му платихме толкова пари”, като нещото е от типа на “да стои и да изглежда добре”
край на скобата)

Второ, съвсем нормално и здравословно в една организация е да има някакво количество спорове и да се достига до решение с дискусия. Мисля си, че сме супер повредени от много години на “един спасител, който знае всичко”, но очакването да има един-единствен диктатор/ръководител/авторитет и той да е прав за всичко е идиотщина и като цяло сбъркано. Смислените лидери (думата не ми харесва, но не ми хрумва по-добра) не взимат решенията ей-така, без да се консултират, и дори в повечето случаи работата им не е да вземат решението, а например да решат кога има някакъв приблизителен консенсус или достатъчно голямо мнозинство за някакво решение, и да прекратят дискусията.
Много полезна е идеята за rough consensus, дошла от IETF. Може да се каже дори, че организации работещи на еквивалента за тях на “rough consensus and running code” (щото не всички живеят на код) са по-здрави и работещи от тези, които не го правят.

За това и аз лично много се зарадвах на записа от заседанието на ПП, на което обсъждат правителството с ГЕРБ – понеже е пример за всичките неща по-горе и за смислен процес по взимане на решение (въпреки че чисто практически изтичането на записа има неприятни последици). Може би след някакво количество години подобни записи ще се използват за обучителни материали :)

(изобщо, може да не съм от ПП, но от време на време Кирил Петков свършва нещо, с което ми се издига в очите, което като цяло е огромна рядкост за български политик)

Тия дни от Дневник ме разпитваха някакви неща за видео streaming-а (“видеонаблюдението”) на изборите и решиш да доразкажа някакви подробности, ако на някой му е интересно.

Моят опит с тези неща идва от няколко места – генералното ми занимаване със сервиране на файлове и видеа, streaming-а на конференции (OpenFest и най-вече FOSDEM), и накрая – инфраструктурата и схемата, която сглобявах за tibroish.bg за излъчване на предишните избори.
(предишните видео-наблюдения бяха саботирани там, където вероятно ще бъдат и тези, на ниво секция, и на практика имаше твърде малко stream-ващи, може би около 1%. Съответно, цялостната схема не е минала пълен тест в production, но не успявам да намеря причина да не работи.)

(код на всичкото на tibroish)

Според мен, подобна система може да се реализира с почти подръчни средства. В нея няма нито един много специализиран, сложен или невиждан досега компонент. От друга страна, точно това не е правено особено много и има много интеграционна и тестова работа, която не намалява с идването на изборите, та най-големият проблем всъщност са сроковете.

Ще тръгна по потока на данните и ще обясня моето виждане (и как в общи линии работеше системата за streaming в tibroish, която за тези избори е спряна).

Самото заснемане се прави с телефон.
– Хардуерът на модерните телефони е доста добър, и като качество на картината, и като звук;
– в тях има хардуерен encoder за видео, който може да го сдъвче доста добре на хубаво качество;
– два варианта за свързаност (мобилна мрежа и wifi, като в този случай само мобилната мрежа вероятно ще се ползва);
– място за събиране на записи – на повечето телефони 6-часовия, 2.7GiB запис на 1mbps ще се събере във вътрешната памет и няма да има нужда от SD карта;
– самия телефон си има поддържаща операционна система и готови библиотеки;
– вграден UPS;
– ако трябва да се осигурят 12000 устройства за нещо и да се изпрограмират, телефоните нямат равни, понеже като цяло имат подобно производство.

Конкретно в tibroish нямахме особен избор, и задачата беше допълнително затруднена от това, че трябваше да поддържаме random телефони, което ако някоя фирма прави цялостното решение, няма да е проблем.

Приложението на tibroish има в себе си и video streaming, и е open-source, съответно може да се използва тази му част като основа.

Първата задача на приложението е да се оторизира пред зададен централен сървър и да разбере къде да си изпраща видео потока. Подобни системи и схеми има в най-различни видове и са нещо, което почти всеки е правил. Това е услуга с малко натоварване, свястна база данни и сравнително защитена от атаки (по темата сигурност ще пиша отделно).

След като получи информацията, приложението започва да записва и ако може, да stream-ва. Ако може, понеже в някакво количество секции internet няма и няма достатъчно мобилно покритие, за да излъчи 1Mbps видео.

Стойността 1Mbps идва от някакъв опит и проби/грешки, за повечето нужди в 1Mbps на 1280×720 (720p) може да се смести картина с четим текст и като цяло всичко да е добре различимо, при подходящ H.264 профил. Не съм успявал да докарам поносимо видео на по-малка разделителна способност, а 2Mbps ще е доста сложно за мобилната мрежа. Като опция, вероятно може да се записва на различен bitrate, но това ще увеличи доста натоварването на телефона.

Stream-ването го бяхме реализирали по RTMP. В момента опциите за подобно нещо са:
– WebRTC базирано – генерира UDP/RTP трафик и като цяло губи пакети, понеже е ориентирано за комуникация с ниска латентност. Голямото му предимство е сериозната поддръжка в телефоните и като цяло, понеже се използва много, но е доста по-сложно и като цяло неподходящо.
– Нещо файлово-базирано – например да генерира на телефона HLS фрагменти и да ги качва директно един по един – това би било страхотно решение и изисква най-малко от инфраструктурата, но не съм виждал такова.
– RTMP(S) – стандартен протокол в/у TCP, от ерата на Flash-а. Все още стандартът за stream-ване (всичките платформи като twitch, youtube и facebook май само него поддържат) и има добра open-source поддръжка. Аз все още ползвам nginx-rtmp за повечето streaming и стига да не се подава странно видео, работи добре.

Тук задачата в крайна сметка е да има видео и да изглежда добре, латентност от 5-10-30 секунди е поносима.

Този поток от данни с всички останали се праща до приемащ сървър. Сметките всеки може да си ги направи, при 1Mbps на поток и като цяло 12Gbps, ако се раздели на 50 виртуалки (както аз го бях направил), натоварването става поносимо и се издържа от и събира на почти всякаква машина в някаква cloud услуга. Единият път за tibroish използвах Hetzner, но има и други, които могат да свършат работа. За конкретния случай дори комбинация от няколко български доставчика ще свърши работа, и вероятно дори самите мобилни оператори могат да предоставят подобна мижава инфраструктура.
(по моя опит, нужната инфраструктура за това не стига размерите дори на среден cloud provider, може би е като един малък такъв. 12 Gbps и 30 TiB данни за записите би трябвало да не са нещо особено за когото и да било)

От гледна точка на сигурност, адресът на приемащия сървър се дава на приложението от централния, малко преди да е започнал streaming-а. Това се прави да се ограничи периодът, в който ще може да се подготви и засили DDoS атака, понеже такава ще има, както всяка година има спрямо сайта на ЦИК. Доколкото знам, ИО са отработили система за защита, и поне според мен може да се направи уговорка с мобилните оператори точно този трафик да не излиза никъде от мрежите им и да върви по трасета, които няма как да се DDoS-нат отвън.

След като трафикът стигне на приемните машини, от там те могат да генерират HLS потоци (за които няма нужда от reencode-ване, т.е. просто се препакетира трафика, което не яде почти никакъв процесор, от моите експерименти – бях пускал няколко-стотин потока към един сървър, докато сгъне) и може да се гледа. Като цяло гледането ще е по-малката част от трафика, и HLS се проксира доста лесно, та в tibroish просто ползвахме CloudFlare за proxy/филтър пред гледането. Мисля, че това е опция и за всеки друг, който го прави.

И на последно място, някъде трябва да има една красива страница, от която да се вижда къде има работещ stream и да може да се избере/гледа stream. Това се сглабя сравнително лесно (и пак го има в tibroish), като цяло начини да показваш видео – бол…

Няколко проблема, които не съм споменал горе:

– Цялото нещо има нужда минимум от DDoS защита. Може да се очаква да бъде блъскано усилено, ако се намери къде е, за това аз бих разчитал на елемента на изненадата (да не се вижда къде е докато не започне събитието), random имена на сървърите (и всичко в dns зоната, което не е тези сървъри, сочи към някакви blackhole-нати адреси, да затруднява допълнително), подходяща DDoS защита с подходящ капацитет и почистване на трафика, и различни, големи доставчици за проксиране, които да могат да издържат.

– Не сме правили запис, и не мога да кажа какви мотики може да се ударят там. Според мен и сметка на салфетка вътрешния storage на телефоните ще се справи, за удобство може да се пише И на SD карта, там е основно въпрос на логистика. Проблемът на SD картата е, че доста по-лесно изчезва…

– ЦИК има изискването да могат да се четат номерата на бюлетините. Това изисква най-вече добро осветление и поставяне на камерата, което не е от най-простите неща за обясняване (камерата има почти второстепенна роля). Според мен 1Mbps ще се справи със задачата.

– Не е ясно дали може да се записва звук или не. В tibroish го бяхме спрели директно, понеже юристите не можаха да се произнесат, според мен би бил страхотна идея да се записва и stream-ва, колкото и да е зле.

Та, технически може да стане. Практически – времето е малко и ще е сложно, и както обикновено, ще бъде саботирано в секциите. Ако няма конкретни глоби и наказания за липса на видео-наблюдение, може да се очаква поне 20% от него да не работи и да няма запис. Честно казано, ако видя да се случи от 50% от секциите, ще го броя за чудо.

Приемам всякакви идеи и корекции, че това ми е brain dump от една ранна сутрин :)

Днес се проведе първата Национална конференция на “Да България”.

Обичам заниманията с неща, които други не са правили. Днес това беше реализираното електронно гласуване за всичките точки от дневния ред, което изглежда е първото такова нещо, правено в България, като малка демонстрация, че е нещо, което всъщност може да работи. В рамките на няколко часа бяха направени 45 гласувания, едно от които с интегрална бюлетина. От наблюденията ми на подобни неща (например на учредяването на партията), дори с перфектна организация и много преброители няма как едно гласуване да е под 10 минути, а тук се справяхме за 2-3. Цялата технология беше разработена от няколко човека (от приложението до backend-а) и издържа съвсем спокойно на цялото натоварване без на сървъра да му мигне окото.

В периода, в който вървеше live stream нямаше гласувания, но се надявам в някой момент да можем да публикуваме запис от протичането на едно примерно гласуване – режисьорската работа какво кога къде да показвам на моменти ми идваше много, особено при темповете, с които работехме към края, когато всички вече бяха свикнали със задачите си.

Не беше най-уморителното събитие, в което съм участвал (OpenFest и FOSDEM определено са по-страшни, а gaming турнира в рамките на Animes Expo беше в порядъци по-неприятен), но определено ще имам нужда да си почина малко.

Днес е Take Action Day за чл. 13 по новата директива по темата авторски права и Internet, за която писах и преди.

Сайтове по темата – saveourinternet.eu, FB страница, twitter.

Писнало ми е да обяснявам на някакви хора, че не трябва и не може да се цензурира internet-а, но явно трябва да се повтаря от време на време.

(това трябваше да го напиша преди седмица, ама работа, умора, други оправдания)

Някога бях чувал историята (за която не намерих потвърждение и май трябва да поровя още малко), че всички ресторанти в България, без значение какви са, трябвало да предлагат шопска салата и още нещо, за да са сертифицирани, че може да работят (не помня дали другото беше пържени картофи или кебапчета). Това звучи малко странно за да речем китайски или суши ресторант…

На подобен принцип МОН искаше да придърпа ТУЕС (училище, което реално е под шапката на ТУ) към себе си и да го уеднакви с останалите (още подробности има на сайта на асоциацията на завършилите там). Аз съм от хората, които и една добра дума не могат да измислят за ТУ-София (самия университет, студентите там не са виновни за състоянието и управлението му, само са пострадали от това), но да се отнеме автономията на ТУЕС ми се вижда твърде лоша идея.

Работил съм с хора, завършили къде ли не – random ПМГ-та, езикови гимназии, СМГ, НПМГ, ТУЕС и НПГ-КТС в Правец (което май вече са го придърпали), и ако трябва да избирам с хора откъде трябва да работя, поне за момента ТУЕС е на първо място. Хората от там имат желание да вършат работа и им е интересно, което изглежда да е доста по-рядко срещано в останалите. Заради това и написахме от името на ФОП (фондацията зад OpenFest) писмо по темата. Ходих и преди седмица да помагам (съвсем малко) във видеото и т.н. на HackTues и в един момент, гледайки какво става там реших, че това изглежда като правилната гимназия, в която Иги да иде да учи, като порасне…

А е късно да пиша по темата, понеже поне засега това изглежда да свърши работа и засега нещата ще са ок.

Около чл. 13 в петък ще се организира дискусия по темата, на 23.03 (петък) от 15:00 в Сохо (и ще се излъчва на живо). Казва се “Филтри и предразсъдъци: Технически аспекти на предварителното филтриране на съдържание онлайн”.

(Даже вестниците вече писаха за това, крайно време е да довърша тоя post)

Та, има “нова” директива на ЕК, за унифициране на законите за авторските права из европейския съюз.
(нова – на 10на години е, ама чак сега се опитва да влезе, и има някакви бегли шансове да се вкара по времето на нашето председателство)

В нея има количество глупости, но частта, с която имам занимание е чл. 13, който в общи линии казва “internet/hosting доставчиците са отговорни за съдържанието, което се качва при тях и трябва да го филтрират”. Не знам за вас, но за мен цялото нещо е твърде много deja vu, в последните 20на години все някой се опитва да пробута нещо подобно, в някакъв вид. Това без значение, че няма как да се направи работеща система, без значение, че всъщност е инфраструктура за цензура (но по-мощна от тази, която има в закона за хазарта) и че в крайна сметка няма да доведе до подобрение за когото и да е, освен може би хората, които продават “филтриращи” системи.

Един от хубавите доводи за това, че такава система няма как да стане идва от wikipedia – има две правителства, които са им поискали да филтрират съдържание, Иран и Китай. Не знам за колко са добре технологично иранците, но ми се струва, че китайците ако можеха, вече щяха да са направили работеща такава система и нямаше да занимават wikipedia. Нещата, които аз съм виждал, са неефективни и с достатъчно грешки (и false positives, и false negatives), че да са неизползваеми за среден размер сайт, понеже така и така някой трябва да преглежда проблемите.
(Вероятно не съм единствения, дето поради идиотщини на youtube постоянно има отворени няколко copyright dispute-а. В един момент човек решава да си ползва собствен streaming и да не го занимават с такива неща…)

Та, има една инициатива по темата това да не влезе, article13.bg, към които съм се включил. Подкрепя ги фондация “Отворени проекти”, initLab и всякакви други добри хора. Вижте, подкрепете, споменете на всички, дето ще ги засегне (всички хостинги, например…).

Учредителното събрание на ДА България беше по-интересно, отколкото очаквах, и горе-долу толкова тежко, колкото очаквах.

Не е тривиална задача да се съберат на едно място 1500 човека (мисля, че на други места писаха за огромната опашка и препълнената зала, аз ако не бях от техническия екип не е ясно кога щях да успея да вляза). Още по-малко тривиална е с такова количество хора да се учреди политическа партия (законовият минимум за учредителното събрание е 500 човека, но въпреки това в оня ужасяващ студ хората се бяха вдигнали, явно от притеснение, че може да не съберем кворум).
А да се реализира гласуване с вдигане на ръка на целия устав точка по точка, разни хора и управителни органи и това да се събере в един ден си е постижение. Имам някакви спомени как едно време партии са се учредявали по цяла седмица с конгреси и изказвания, определено е имало причина (особено ако едно гласуване отнема половин час да се преброи). Щях да мрънкам на някой защо нямаме електронно гласуване, ама после се усетих, че ще е перфектното нещо да се заядат в съда и да не приемат регистрацията …

Официален запис ще има по-нататък (хората, които снимаха имат отделно материал от всички камери, а и вероятно ще искат да стабилизират някои моменти), но аз преди това съм изрязал от dump-а интересната за мен час – представянето на членовете на националния съвет, около 100 човека с 30 секунди за всеки (които никой не пресрочи). Правих една разбивка по професии (която не е съвсем точна, явно съм пропуснал няколко човека и трябва да намеря време да го гледам пак), изглежда по следния начин:
18 адвокат
10 ИТ
9 предприемач
7 преподавател
5 юрист
4 икономист
3 студент
3 музикант
3 мениджър
3 маркетинг
3 инженер
3 бизнесмен
2 психолог
2 политолог
2 писател
2 оператор
2 неясен
2 лекар
2 журналист
2 дизайнер
1 фотограф
1 фармацевт
1 социолог
1 реклама
1 математик
1 лесовъд
1 издател
1 еколог
1 директор планинска спасителна служба
1 блогър
1 бивш спортист
1 актьор

(описанието им е ужасно субективно и основно моя работа, не винаги пряко отговарящо на думите им, та ако някой иска нещо по-точно, да види като се появят официалните данни или да гледа сам).

Хората, които видях там отговарят на моя критерий – изглеждат да може да се върши работа с тях (с някои и съм работил). Има много адвокати и юристи (но не са мнозинство :) ), и вероятно това е партията с най-много ИТ хора в неин орган. Не изглежда и да има заблудени хора, че ей-сега магически ще вземем властта и ще решим всичките проблеми на човечеството, т.е. ясно е че цялото нещо ще е мъчително, бавно и трудно (накратко, като прилична част от ежедневната ми работа:) ).

p.s. търсят се още хора, които имат желание да се включат, подробности има на сайта, който иска може и да ме пита директно.

Та, Brexit. Не мога да спя и пия немско уиски, но обещавам да няма политическо влияние от него.

Първоначалната ми идея беше да си излея целия ужас и отвращение от случилото се (как за пореден път страх и лъжа вършат страхотна работа), ама това е стара история и не е особено интересно. Доста по-интересно е КАК се случват нещата.

(за какво – в момента кучето е хванало колата и се чуди какво да я прави. Нямат никакви планове, двете им основни партии се опитват да си изберат ново ръководство без да се разпаднат, половината отговорни за цялата работа подадоха оставка, силно забавно).

Следях нещата първо през блога на Чарли Строс. Той ми стана интересен по темите първо като говори за шотландския референдум, последствията от него и разни обяснения по темата, но около brexit написа още няколко интересни неща, които си струва да се погледнат, и които директно могат да се видят из последните му post-ове.

Около това седнах да гледам twitter, и около това – live coverage-а в The Guardian. Да се види какво става отне минимално време (трусовете, неподготвеността, може би само “кой направи много пари от цялата работа” не е съвсем ясно все още, ама това се показва по-късно).

Та, британците яко са го закъсали. Даже не закъсали, ами са като кокошка без глава в торна яма, още се опитват да си намерят главата и да решат какво да правят, щото никой не искаше това да се случи, с някакви изключения, които па очакваха някой друг да знае какво да прави. В момента целия им civil service си е събрал усилията да измисли спасение, и вероятно даже report-а за войната в Ирак и тяхното участие, който трябва да излезе утре няма да докара кой-знае какви проблеми.
(но със сигурност ще е интересен за четене, особено по темата какво са успели да изрежат от него)

Далеч по-интересно е обаче да четем неща, свързани с нашата политика и да сравняваме. Може би не точно по-интересно, но МНОГО образователно…

Нашите политици са по default като кокошките без глава. Повечето им изказвания не са насочени към интересите, които обслужват или към извънземните, дето им предават в главата, огромна част от това, което казват (може би всичко) е шум, който няма реално значение (т.е. дори не може да се търси подтекст в него) и освен това имаме достъп до минимално количество информация за случващото се, понеже голяма част от него се случва толкова надълбоко, че трудно можем да видим даже отражението му в публичното пространство. Да се опитваш да вадиш смислена информация от това е загубена кауза и голяма част от причината да се опитвам да не чета български новини.

Та, англичаните ще се оправят – те имат здрава и бая силна парламентарна система, комбинирана с доста прилична и вършеща работа администрация. Вероятно ще им е гадно, ще излязат с по-умряла икономика и дори има шанс да намерят начин да не излязат от ЕС, но ще се справят и ще могат да продължат. Ние обаче, без огромния натиск от ЕС ще девалвираме в полу-бананова република (щото нямаме банани), някаква калпава олигархия по руски пример, само че по-зле, щото нямаме петрол за продаване.

От друга страна, тия дни гледах сайта на Нова Зеландия за емигриране и е доста добре направен.

Още ми е трудно да го повярвам, ама има законопроект за закон за противодействие на тероризма.

Ще обърна внимание само на една част (засега) – чл. 16-17, при “обосновано предположение” може да се наложат следните “превантивни мерки”:
1. забрана за промяна на местоживеенето без разрешение;
2. забрана за напускане на страната без разрешение;
3. забрана за посещаване на определени места, райони и обекти;
4. забрана за напускане на определено населено място без разрешение;
5. забрана за достъп до интернет;
6. забрана за притежаване и използване на повече от един телефонен номер;
7. забрана за осъществяване на контакт с определени лица;
8. периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител;
9. отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване на нови.

Има и други забавни неща, ама кой би се хванал на бас, че това няма да се използва срещу политически неудобни хора?:)

На strategy.bg (горния link) могат да се оставят коментари какво мислите по въпроса.

Малко въведение – пред около седмица публикуваха проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, в който се предвижда идеята за електронната идентификация (реално електронен подпис в личната карта), с допълнително възможност за ICAO безконтактен паспорт.

От фондация “Отворени проекти” пуснахме становище по въпроса, което initLab подкрепи, и се надяваме още хора да се зачетат и коментират.

Проблемът е в безконтактната част, която я вкарват неясно за мен защо – сигурността на всякаквите такива системи е трагична, атаките са много, и май нито една от тия системи не е оцеляла над 2-3 години без да я счупят (а за тази и ще има доста повече желаещи). При условие, че един договор за издаване на такива неща е по 10 години, такава технология си остава лоша идея. А ще е кофти да отпадне цялото нещо, понеже вграденият подпис в личните карти ни приближава още повече към някакъв лесен начин за работа с държавната администрация и други такива неща online и е стъпка в правилната посока.

Та, ако смятате, че има нещо полезно, което да кажете – на сайта на предложението може да пуснете коментар. Самият сайт е доста куц – праща ви паролата по mail-а в plaintext, и има всякакви малоумни неща, като да не може да се слага каквато и да е латиница в title на коментара, и какво ли още не – но е официалният начин да се пращат коментари към институцията, която е изготвила законопроекта и поне донякъде са задължени да им обърнат внимание.

(и преди да съм разписал хилядите неща от openfest, нещо, което ми се мотае в главата поне от година, и което Public Choice III ми доизясни)

Нещо много фундаментално в живота (и информатиката) е trade-off-а, или компромисът. Оказва се твърде често срещан, и реално погледнато незаменим като метод за решаване на проблеми. За съжаление ще трябва да дам някаква формална дефиниция, понеже ще ми трябва надолу …

Прост пример за компромис е да имаме някакви пари N и двама човека, A и B. Нека да имаме функция U(P, X), която за P ∈ {A, B} и 0 < X < N може да ни даде някаква “полезност” на свършеното от човека, като целта ни е да максимизираме U(A, X) + U(B, N-X). Безкомпромисните решения са X=N или X=0 (т.е. да дадем всичко само на единия), всичко останало е някакъв компромис м/у тях, за да се получи по-добър резултат.
(моля също така да се консултирате с вица за сферичния кон във вакуум, преди да продължите)

Повечето технически проблеми включват някакъв вид trade-off, за да се решат, дори има стандартен такъв термин, time-memory trade-off за всякакви алгоритми и решения, т.е. принципът, че с повече памет (поне до едно време) може да се спести време. Един сравнително прост пример, който ми хрумва е lookup дали даден IP адрес е блокиран или не – това може да се реализира с:
– прост масив – яде малко памет, търси се линейно и като цяло е бавен;
– хеш – яде повече памет, търси се константно (worst-case – линейно) и е по-бърз;
– дърво – яде още повече памет, търси се логаритмично, и
– bitmap – един масив от 2^26 байта, в който всеки бит отговаря на отделен адрес, който яде много памет и в който lookup-а е константен.

Когато за някой проблем може да се максимизира всичко и да се постигне ситуация “и вълкът сит, и агнето цяло”, техническият термин за решението е “hack” и е любим на всички ни.

Проблемът е, че няма hack за всичко, и реално всички организации, действия и решения, които включват други хора изискват някакъв тип компромис. Живеейки в свят, в който сферичните коне (особено във вакуум) са рядкост, се налага да правим доста такива, за да постигнем каквото и да е. Може да се каже, че цялото ни общество се крепи на компромисите.

А хората не харесват компромиси. Явно някъде ни е заложено, че трябва да стане нашето и хората по принцип дърпат в собствената си посока, като отпускането в чуждата рядко се приема като нещо хубаво, като загуба и отстъпление от собствените принципи. Поради това много компромиси не издържат с времето и се налага или да се преразглеждат, или да се разпаднат.
Никак не помага и това, че няма как да се оцени един компромис, като с функцията по-горе. Тия дни във връзка с openfest ми беше зададен (съвсем хипотетичния) въпрос – дали не е по-добре да се направи една лекция, която е много полезна и информативна, за 50 човека, отколкото една по-малко информативна (с базови неща и т.н.) за 1000 човека. На такъв въпрос смислен отговор няма, начинът да се разбере е да се проведат, да се направи изследване след това м/у хората по някакъв начин (например колко пари биха дали за една такава лекция), да се сумират нещата, да се сравнят, и после да осъзнаем, че принципът на икономистите не води до особено смислени неща и да зарежем упражнението.

Също така има хора, които много трудно приемат компромисите с каквото и да било. Така много често се изпада в ситуация, в която нищо не може да се свърши заради един блокиращ индивид (какъвто случай ми разказваха наскоро), и където липсата на желание/способност за компромис и нежеланието да се търси hack водят до всякакви проблеми (или неслучващи се неща).
(от друга страна, полезността на тези хора за някои неща не може да се отрече, та се налага да се прави компромис с безкомпромисните понякога :) )

Та, накратко, life sucks, and then you die. Единственото смислено нещо, което виждам да може да се направи е да се мисли метод, който без да обижда хората да може да оценява компромисите и да може да се смята как точно да се направи един компромис. От друга страна, не мисля, че е особено възможно и се надявам някой да покаже, че не съм прав :)

(подготовката за openfest върви с пълна сила, курсът по системна администрация свърши, за тях – друг път)

Двама човека пишат доста усилено (и смислено) за електронното гласуване – Делян и Божо. Двамата успяха да внесат интересна промяна в моето мнение по въпроса…

От техническа гледна точка има ужасно много, което може да се сгреши. Може реализацията и дизайна да са затворен процес, да го пишат идиоти, да разчита на счупена криптография, да работи само под IE6 и какво ли още не. Може да се изредят хиляди хора да се опитат да си оставят backdoor вътре.

Обаче това не е от такова значение за самия въпрос – трябва ли ей-сега на референдума да подкрепим електронното гласуване.

Според мен трябва да се подкрепи. Не целим нещо перфектно и велико, целим промяна на ситуацията. Не мисля, че има много хора, които не са наясно с количеството измами, които се правят в текущия принцип на гласуване и са в доста голяма част отговорни за политическата ситуация и принципите за търгуване с гласове и влияние. Промяната в това трудно може да е в по-лоша посока и още един играч в цялата работа (“злите хакери” например) на мен ми се вижда като напредък.

Имаме референдум за електронното дистанционно гласуване. Очаквам скоро да имаме такъв и да се строят новите сгради от използвана тоалетна хартия.
(като ми прати някой нещо такова се усещам колко ми е хубаво, че не чета новини)

Като за начало, на последния CCC конгрес имаше две лекции по темата, за проблемите на internet гласуването в Норвегия и в Естония, полезни са като идея за проблемите, както и предишното нещо, което написах по темата.

Не мисля, че някой изобщо схваща колко ужасяващо е счупен целия ни технологичен стек и колко лесно се атакува, от хардуера, през firmware, през операционните системи, през протоколите до user-facing нещата (особено browser-ите). Всичко подлежи на атакуване и чупене срещу сравнително малко пари (човек може да си купи нужните exploit-и за под $500k и за още $100-200k може да си реализира цялата атака, което е в общи линии под 1/10 от парите за една нормална кампания).

Също така, единствената работила някакво време система за online гласуване е тази в Естония, която се крепи в общи линии на единия човек, който я е писал, заедно с екипа, който е подбрал. За да се намери такъв човек в България, на който хората да вярват и да може да свърши работата ще ни трябва клъстер от Диогеновци, които да ходят и да го търсят със свещ из страната.

Накратко, идеята е учудващо лоша, почти невъзможна от техническа гледна точка и тотално невъзможна от социална, и изглежда малко като гигантски опит да се хвърлят едни пари за нищо. Склонен съм да кажа, че хората, които пробутват online гласуването са тези, които смятат, че ще получат поръчката да го пишат.

Днес Конституционният съд на Република България обяви за незаконен data retention-а (сезиран от Омбудсмана по молба на Асен Тотин). Днес по-късно се чака пълното мнение на съда, но като цяло задължението на ISP-тата по въпроса отпада.
(самите членове от закона може да се видят тук, вече има и новина с подвеждащо заглавие)

Искам искрено да помоля всички, които побутваха тия неща в закона и цялата директива за data retention да идат да се застрелят и да спрат да ни губят времето с малоумията си.

На разни места още се среща идеята, че трябва да направим възможност за гласуване по internet (не говоря просто за електронно гласуване, с машини вместо бюлетини, което си има отделен набор проблеми).

От чисто теоретична страна има няколко нерешими проблема:

Купуването на гласове става още по-лесно. Ако хората могат да гласуват отдалечено, нищо не пречи на купуващите гласове да си setup-нат едно място за гласуване, където да се изреждат платените хора и да си подават гласовете. За такова нещо защити няма и няма как да има (това със следенето колко се гласува от един IP адрес е тривиално за прескачане, през tor или произволен ботнет). Не казвам, че в момента не е възможно (практиката показва обратното), но с internet-базираното гласуване нещата стават тривиални.

Става много трудно да се гарантира тайната на гласуването. Има две действия в системата – идентификация и подаване на глас, и е твърде лесно да се остави каквото и да е дребно нещо, през което да може да се свърже конкретен човек с конкретен глас. В съществуващата система нещата са достатъчно добре подредени и разделени, че по принцип да може крайния потребител (гласуващия) да види какво се случва и да е по-трудно да се реализира система за следене кой как гласува (и по-лесно за хващане). Аз лично не мога да измисля как в електронна система нещата могат да се разделят достатъчно добре и достатъчно добре доказано, че да е приемливо.
(изобщо няма да коментирам колко зле са ни крайните работни станции и дали няма да проима троянски коне, които да следят тия неща)

Другите проблеми – как се идентифицираш, кой ще пише софтуера, с какво приложение ще се гласува, колко/как ще се тества, дали/как ще се пусне кода – са в общи линии решими, но горните два при съществуващите технологии не виждам как ще се оправят. Аз поне досега колкото решения съм мислил или чувал, все съм намирал как ще се строшат, или в няколко странни случая решенията са твърде сложни за нормални хора (донякъде дори и за мен бяха).

Разбира се, изобщо не отказвам някой да ми обясни колко не съм прав и да даде примерна система, че така и така ми се чупи нещо :)

“Чичо Тони, тримата глупаци и ДС” (и трейлър).

Почти никой не прави у нас филми, дето да си заслужават времето дори да ги изтеглиш, какво остава да ги гледаш. Явно па тези, които си струват, се намира кой да ги преследва и да се опитва да ги спре/забрани.

Весела Казакова е направила филм за човекът зад голяма част от анимациите, които се водят на Доньо Донев, и който не е признат основно защото ДС не са го харесвали. Пробвайте се да отделите малко време, да не трябва да се примиряваме с “Хубав е филма, като за български”.

Весела Казакова е говорила пред Капитал по темата.

(цял ден оперативки, по работа и турнето, и между тях успях да събера ето това събитие)

Ходих на “Непознатите истории на социализма I: Забравени или заличени. Лагерите на смъртта”. Представляваше прожекция на кратки неща и разказ от Христо Христов накратко за историята на лагерите.

Случи се в някакво странно място до малките пет кьошета (essence center) и беше организирано от някакви хора, който май бяха някаква българска либертарианска организация. Имат идея да направят още две такива лекции, една за ефектите от плановата икономика и една за ефектите на тоталитаризма върху образованието.

Започнаха с прожекция на кадри от два филма, които със разкази на свидетели разказваха за убийствата в лагерите и мъченията в ДС (записал съм като заглавие “Присъда: въдворени”, но не го намирам, надявам се някой каже как точно се казват). Ставаха много добре за увод и определено трябва да се гледат от незапознатите.

След това Христо Христов разказа за разследванията си за лагерите. Спомена доста интересни неща, които трябва да погледна, например:
Спомени на Петър Семерджиев, който е лежал по лагери преди и след 1944;
Книга на Крум Христозов, в която има и рисунки на самите лагери (никъде няма запазени снимки, т.е. вероятно няма никакви);
Самият лагер в Ловеч по някакво счетоводство за няколкото години, в които е работел е изкарал 6м лв, което определено искам да проверя как е станало (Солженицин има много интересни изследвания за неефективността на съветските лагери);
Има поклонение всяка последна събота на март в Ловеч за жертвите в лагера, организира се от хора от самия град;
Планира се да има по-голямо и пълно издание на книгата на Христов за лагерите, с по-пълна и подробна история (това беше въпроса, който се канех да му задам, но той сам си каза);

Във въпросите някой запита защо всички говорят само за съветските и нацистките лагери, а никой не споменава тези, които били организирани в Либия от италианци, или от англичаните в Индия. Аз лично от него разбрах, че е имало такива и вероятно ще се заровя в темата…

(лекцията беше записана, не знам къде ще се появи записът, но ще пусна link, ако чуя нещо по темата.)
(сайтът на Христов е desebg.com, има доста информация за книги и филми по тези въпроси)

Както писах, основният извод от конгреса е “we’re screwed”.

Ако на ИББ някой пита “Коя ви е родината” и хората се замислят коя страна ги е направила това, което са, прилична част ще кажат България, друга част ще кажат НРБ, но доста биха казали Internet.
(интересно, никога не бих могъл да се срамувам толкова от целия internet с всичките глупости в него, колкото от произволна част на държавната ни администрация, например)
Факт е, че една прилична част това ни е изградило като (бих искал да кажа “хора”, но не е ясно доколко е вярно) индивидуалности, и всичко, което посяга на нещо толкова основно и толкова важна част от начина ни на живот не може да бъде оставено без последствия.

Точно поради това всичко, което се изясни на конгреса (голяма част от което знаехме, но имахме нужда от една обща картина) е толкова гадно. Усещането е като да откриеш как си завъдил хлебарки – като откриеш писмените им планове да те изнасилят и използват за развъдник на яйцата си.

Краткият извод е, че ни се налага за твърде много неща да почнем от нулата. Очаквам в близките месеци разни хора да се занимаят по-сериозно с отворения хардуер и да се стигне и до малки процесори от дискретни компоненти (понеже поне доколкото аз знам няма как да се продадат троянизирани транзистори), да се появи някаква идея за ремонт на DNSSEC и SSL/TLS, да се пуснат още повече https сървъри (аз вече планирам следващата ми машина просто да няма http), някакво (вероятно) малко количество хора да почне да мигрира към собствени услуги или поне такива извън щатите, и може би някакво проникване на тази информация в други среди, не само на родените в internet-а.

Очаквам също така и още по-силен натиск от страна на държавните учреждения, под всякакви форми. Чудя се кога ли ще се появят неща на тема “Internet” в закона за МВР например…

Та, от една страна сме преебани. От друга страна, както казва Пратчет, като се биеш срещу много голям противник, е по-лесно да го уцелиш…

Режисьорката Малина Петрова е пуснала за свободно сваляне/гледане филма си “Сърцето умира последно” (link-ове при мен и в youtube).

Филмът е документален, направен основно със записи от процеса срещу Трайчо Костов и различни документи около него. Много го препоръчвам като пример как точно действа един репресивен апарат, и какво може да се очаква от една зависима съдебна система. Струва си да се изгледа, въпреки че е правен преди 30на години и качеството му леко страда (encode-нах го от dvd, което имаше съвсем същото качество).

Не мисля, че някъде другаде лъсва толкова добре гнусотата на тогавашната система, освен в задочните репортажи на Георги Марков.

(преди време Пейо е писал за филма, сега Йовко, който и ми го даде)