Без лого (No Logo)
Friday, February 25th, 2005Изчетох “Без лого”, ето я и обещаната рецензия.
Книгата е разделена на 4 части – “Без пространство”, “Без избор”, “Без работа” и “Без лого”. Първата част се спира на пренатоварването на всички възможни пространства в полезрението и живота ни като цяло с реклама, методите и последиците от това, втората – на изчезването на избора във почти всяка област, поради сливания и различни тактики от страна на големите корпорации, третата – за влиянието на марките и корпорациите върху трудовия пазар, като се обръща сериозно внимание на различните експлоататорски фабрики в Китай, Филипините, Виетнам и т.н., както и на т.нар. mcjobs (работни места за малко пари, които се водят временни, а не са), а четвъртата – за това какво се прави по въпроса. Книгата е написана със сериозно количество емоционален заряд (който обаче не пречи на логиката на изложението, и не дразни), и аз лично трудно се сдържах да не започна да чета направо четвъртата част (която, честно казано, ме разочарова. Може и повече да се направи).
За мен лично книгата съдържаше много нова информация, както и доста, която имах, но не бях успял да си подредя толкова добре. Много добре се описва глобалното явление да се отдава повече внимание на продажбата на продукта, отколкото на самия продукт, да се търси количеството, вместо качеството, и изобщо да няма никакви етични и морални норми (и дори на най-простото дългосрочно мислене), когато става въпрос да се изкарат по-големи печалби. Има нещо много дразнещо в това светът да работи точно на обратния принцип, на който ти работиш …
(И понеже както всички знаят, ако не работех по въпроса да си обуздавам егото, то нямаше да се събира в София (някой би казал, че и не се справям много добре), аз предпочитам да променя света, отколкото да променя себе си, поне когато става въпрос за това)
Доста странно е освен това да четеш книга, която напомня на 1984, но се отнася за реалния живот.