татко Крокодил

(накратко, щото никакво време за нищо не остава)

Правим streaming на протестите от София в други градове и обратното. Ще сме на Орлов мост тая вечер от около 8 (вчера бяхме там, ама беше в много beta версия). Опитваме се да предаваме в Пловдив, има желаещи и от Варна, който друг има желание, да се обади. По принцип stream-а трябва да се вижда на http://www.ustream.tv/channel/danswithmesof, ако някой иска да stream-ва по-сериозно, мога да му дам достъп до vlc-то, през което restream-ваме.

Записите са готови, могат да бъдат видени на va.ludost.net/files/plovdivconf/2013. Lightning talk-овете са отделени в отделна директория, и като един, който наистина трябва да се гледа искам да спомена този на Митьо за социално-ангажираните техничари, мисля, че той събра най-много овации от цялата конференция.

(и искам специално да благоря на локалния младши кадър Христо, който отговаряше за звуковата режисура и се е справил страхотно :) )

(адски ми се спи, сигурно ще update-вам после пак)
(имало е идеята събитието да се казва МайнаКонф)

Направихме си PlovdivConf 2013. Получи се много добре, прекарахме си добре в Пловдив и май пак ще се ходи там.
(записи и т.н. тия дни)

Пристигнахме в петък следобеда (аз, Стефан и Яна), видяхме се с локалните хора, подготвихме си залата (имаше няколко дребни проблема, ама за един час бяхме готови), хвърлих си багажа в хотела и отидохме да видим локалния hackerspace.

Hackafe е приятно място, със странна топология (повечето стаи имат по поне три врати с изключение на тоалетната (която има две, като и двете не се заключват), а Кънев като разгледа каза, че според него това е не-планарен граф). Има място за всичко, има основните нужни неща – ток, net, хладилник за бира, място за сядане, тераси, вода, изобщо мотае се идеята да ходим да водим от време на време и там някакви лекции (като мине горещия сезон).

В събота си проведохме конференцията. За съжаление не взехме пример от Ratio, съответно трябваше да стана (с голям зор) в 8:30, за да започнем към 10:00. Учудващо, имахме минимално количество проблеми, събитието премина страхотно :) Напълнихме залата на около 90% (и доста от хората останаха до края), имаше много свободно място извън нея и обядът се получи много добре (бяхме поръчали сандвичи от “Тости”, които локалните хора много хвалят). Свършихме тениските – даже има желание да пуснем допечатка :)

Ligtning talk-овете се получиха много добре, локалните хора разказаха доста интересни неща (а аз разказах, че пробутвам метеорологична станция), като накрая завършихме с една от Митьо за социалното ангажиране на компютърджиите, която вероятно ще е от първите, които трябва да качим.

Приключихме с after party в hackafe, като някой хора приключваха след това с after-after party и after-after-after party, та на сутринта имаше доста изстрадали индивиди… На самото after party се катерихме по покрива на hackafe-то с Владо Джувинов, за да видим има ли къде да се монтира метеорологичната станция – оказа се, че нямат гръмоотвод или каквото и да е удобно за целта, и че не си мият покрива…

Имаше голямо количество разговори и идеи, особено за следващите конференции, които трябва да сортирам в главата си… Едно от най-важните неща, които решихме на post-mortem-а беше да си напишем checklist, за да не изтърваме някакви неща (като например да носим достатъчно разклонители).

(а Пловдив е приятен град, като изключим ужасяващата жега)

Програмата.

Като за ден за почивка отидох на концерт на Center в Jet rock.

Jet rock се оказа приятно място, не особено широко, но с добра вентилация.

Започнаха (със закъснение) Sativa, които пак са инструментален метъл, но по-леки, като цяло доста интересно звучаха и май ще си струва да се чуят пак. Имат някакви неща в Soundcloud, ако искате да ги чуете.

После след малко почивка засвириха Center и бяха направо размазващи (в един момент имаше спор дали на барабаниста първо ще му счупи врата или столчето). Изсвириха си албума, изсвириха няколко нови неща, след което направиха една около-едночасова импровизация, по време на която няколко пъти се сменяха музиканти (барабаниста на sativa замести барабаниста на center, после замести и басиста, единия китарист на sativa замести единия на center, който най-накрая излезе на сцената и каза “Айде стига толкова”:) ). Аз се надявам за следващия им концерт вече да ми се разрешава да куфея…

(също така скоро албумът им щял да се появи в bandcamp, за хората, които не са се добрали до CD-то)

Наваксвам с работата (чакам да се преналеят едни бази) и реших да блогна това, че ми се мотае тия дни в главата.

Основната група хора по протеста е такава, че почти връща вярата в човешкия род. Днес гледах как една групичка хора си носеха малка бутилка от минерална вода и я ползваха за пепелник, ако не друго, това е най-чистият протест, правен някога в тая държава…

Има шанс да не сработи. Не е лесен за оценяване, но го има и по стар админски принцип, че е хубаво човек да има резервен вариант, аз съм тръгнал да го планирам. Все още е в доста начална фаза и има доста още да се мисли, но основната идея е следната:

Да се изнесем. Не говоря само за себе си, говоря за осигуряване на възможност/service за всички, които желаят да могат ЛЕСНО да пренесат себе си, семействата си и работата си другаде, даже може би заедно.
Знам за поне една фирма, която така хората се събраха и се изнесоха заедно с бизнеса си в Испания – можем да създадем подобен вариант за големите и малки софтуерни и подобни фирми, които има тук. Ако съществува работеща схема, то ще може включително и да се издърпват по-свестните млади кадри натам, а те – семействата си и т.н.

Целта е най-вече “sending a message”. Чрез изнасянето на 100к хора има приличен шанс икономиката да се зачуди откъде и идва. Това би бил наистина усещащият се протест – просто нашите данъци няма да ходят в бюджета. Не знам дали всеки народ си заслужава управляващите, но си мисля, че и държавата поне донякъде трябва да си заслужи хората.

Ще правим конференция в Пловдив (6 юли, има повече данни на страницата), както стана VarnaConf миналата година. Ще е първата от “турнето” конференции, които мислим да направим из разни градове. Целта ни е да са еднодневни, на средно техническо ниво, с локални и с доведени от нас лектори, и най-вече да са забавни.
Входът е свободен :)

И нещо по-забавно от тия дни.

След единия от протестите ходих да си напазарувам храна, и на входа на магазина някакъв човек ме спря и каза “може ли да ви задам един странен въпрос?”… Аз така и така не бързах, казах, че е ок, и човекът ми обясни, че е перукер, и че ако реша някой ден да си режа косата, да ида при тях – щели да се справят добре, и давали добри пари…

Замислих се да му кажа ли, че е леко закъснял и да му покажа белега от операцията, но реших, че не си струва да го тормозя с такива разкази.

Тия дни съм тотално блокирал, около протестите и свързаните с тях глупости (например преди малко са утрепали страницата на БСП, щото един кретен от техните обяснил, че протестирали интернет лумпените). Добре си беше, като не четях новини.

Трябва да вдигнем един лозунг “не на цензурата в internet”…

Няколко сайта са си вдигнали други domain-и/адреси (има информация в коментарите по предния post), което си се очакваше, елементарно е да се постигне (thepiratebay го правят въпреки, че ги гонят много по-жестоко) и вероятно адски евтино (един domain е под $10, още някакви адреси/тунели/reverse proxy-та лесно се намират, пак за малко пари, особено при малкото трафик), т.е. ще им е далеч по-лесно на тия сайтове просто да пускат някакви отделни url-та за България, така и така не е ясно как ще се махне филтъра, ако се лицензират.

А за хората, дето не им се занимава да търсят url-тата – да си свалят и подкарат TOR browser bundle, хем ще ги анонимизира, хем ще могат да заобикалят всякакви подобни глупости (може само да се наложи да пипнете noScript да пуска javascript за определени сайтове). Просто е, работещо е и съвсем законно, откъдето и да се погледне.

А по темата за съществуващата ситуация само мога да кажа, че ми е криво, че още не мога да пия.

Update: Не знам да се смея ли на тоя, или просто да ми е тъжно за него.

Имаше някъде едно такова писание “като дойдоха за X, аз не се обадих, щото не бях X”… Чорбаджийски е писал по темата, а аз получих преди малко следния mail от един от colocation-ите си:

Уважаеми клиенти,

Във връзка с разпореждане на Председателя на Софийския Районен Съд относно
беттинг компании, които нямат лиценз, издаден от българската Комисия по
хазарта, се налага съгласно изискванията на Закона за хазарта да бъде
филтриран достъпът от територията на страната до следните интернет страници:

1. www.bet365.com
2. http://www.bet365.net/
3. https://www.goldbet.com/
4. https://www.goldbetsports.com
5. www.betin.com
6. www.sportingbet.com
7. http://www.morganbet.eu
8. http://betuniq.eu/
9. http://www.planetwin365.com/
10. www.unibet.com
11. http://www.bet-at-home.com/
12. https://www.doxxbet.com/
13. http://www.efbet.com/
14. http://globetcasino12.com/
15. http://www.ladbrokes.com/
16. http://betfair.com/
17. http://offsidebet.com/
18. https://www.tempobet.com/
19. http://www.888.com/
20. http://www.betfred.com/
21. http://www.jetbull.com/

Срокът за изпълняване на решението на Председателя на Софийския Районен Съд
е днес, 18.06.2013, 18:00ч.
Ние следва да изпълним тези разпореждания в указания срок.
Информацията е публикувана тук на страницата на Комисията по хазарта:
http://www.dkh.minfin.bg/bg/pubs/4/546

Избраха Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Имам чувството, че ще идем на протеста и това ще се окаже един голям майтап, щото няма начин нещо чак толкова малоумно да е вярно.

Явно не съм свършил със серията мрачни постове :)

Следвайки стандартната админска практика да се планира за всякакви ситуации, преди да вляза в болницата седнах да си направя завещание, консултирайки се с разни разбиращи хора. Ето малко информация по темата, със стандартния disclaimer (вицът “не съм експерт”):

Първият въпрос беше как точно да реша въпроса с паролите (дискът ми е криптиран, някои неща по него също). Решението беше ssss, схема, разработена от Ади Шамир за разделяне на някаква информация м/у много хора без те да могат да я разберат поотделно (сравнително близко до идеята да раздадете на хората различни неща, които като се XOR-нат, да дават това, което трябва). Схемата дава възможност и за redundancy, т.е. в моя случай един стринг от три мои пароли беше разделен на 8 части, като бяха нужни 6, за да се възстанови. От тях пет са в различни хора, три са в самото завещание, като целта е хората без завещанието да не могат да стигнат до тях, но със самото завещание и без двама човека пак да могат да се извадят.
Тук има един проблем, че в крайна сметка е практически възможно без мен самият да ми се измъкнат паролите, но рискът е сравнително приемлив.

Последваха количество юридически консултации. Полезните неща, които научих бяха следните:
– Има дефинирани наследници, които имат запазен дял, т.е. например ако сте женен, не може да оставите всичко на локалната проститутка, някаква част е запазена за жена ви и децата ви;
– По принцип има данъци за наследството, но те са над 250 000 лв (според чл. 36 на закона за местните данъци и такси и т.н.), та за хора като мен, дето нямат недвижимо имущество и всичко, дето притежават се събира в тия граници не са проблем. Някои хора прехвърлят предварително различни неща, моят случай не е такъв.
– Завещанието трябва да е собственоръчно написано и подписано, иначе трябва да се плаща по едни други такси заверяването му от нотариуса.
(отдавна не бях писал толкова много на ръка)
(Подготвянето на самия текст се оказа неочаквано тежко, на няколко пъти прекъсвах, за да върша нещо друго – не очаквах толкова да ми повлияе.)
– Даденото при нотариуса завещание се отваря, когато някой отиде там да го поиска – отварят го, гледат дали е споменат, ако да – дават копие. Нямат начин да разберат през някоя система, че се е случило (т.е. имат, ама трябва всеки ден за всичките хора със завещания да цъкат), но поне информация се праща в Агенцията по вписванията, та хората да знаят къде да търсят.
– В завещанието ми има една част, която казва тялото ми да се дари на близко медицинско учебно заведение, ако е възможно. Споменаха ми, че това трудно ще стане, понеже доста често завещанията се отварят след погребението, та да спомена – казал съм го, обърнете внимание и не изхвърляйте ценния материал :)
(иначе МЗ е уредило горе-долу нещата в наредба 2 от 18.05.2012)
– Самите завещания (ако имате няколко) се гледат по дата, и могат да отменят предните или просто да ги допълват (малко като обектното наследяване). Изобщо най-важните неща за писане вътре са кой сте, кога сте го писали и подписът.
– Хубаво е всичките наследяващи да са добре идентифицирани, с три имена или данъчен номер/БУЛСТАТ.
– Няма trigger-и в цялата работа, и в общи линии всичко освен завещанието ви става невалидно в момента на смъртта. Исках да оставя някакви оборотни пари за наеми и т.н., ако умра и единственият вариант се оказа да се направи с някой доверен човек.

Като цяло съм разочарован сериозно от съществуващия легален и банков инструментариум. Хубавото е, че поне има някакви сносни default-и, които би трябвало да вършат работа на повечето хора, и ако не държите да правите нещо извън тях, може да си спестите всичките тия забавления.

Това ми е в общи линии lightning talk-а от Rails girls, май беше най-скучния.

Пълна шуробаджанащина, преди една седмица са ми рязали в главата, сега ми дават да говоря по конференции. Искам да поздравя Стефан Кънев с тоя talk :)

Всички имаме някакви притеснения, при някои от нас те започват да стават блокиращи и проблемни. Прекарвам някаква част от времето си да говоря с хора с такива проблеми и виждам как хората понякога не успяват нищо да направят само заради това. Тия дни стигнах до един много прост извод, който искам да кажа днес:

Намерете си правилната перспектива, от там нататъка всичките ви притесненения стават дребни и решими.

Добра гледна точка е “заради теб не умират хора” и “няма да умреш” от това, което вършиш. На мен много ми помогна престоя в реанимация, за да си затвърдя тоя поглед и да мога спокойно да кажа, че последствията от това, което правим не са съизмерими с притесненията ни за тях.

Не е нужно да минавате през същото като мен, за да си изградите такава перспектива – може просто да идете да сте доброволци някъде по странни места (имаше хора, които се занимаваха с циганските махали например), може да се занимавате с парапланеризъм, някой сериозен проект с обществено влияние и какво ли не още. А и никога не е късно да опитате нещо ново :)

Един друг хубав момент е, че точно това влиза в категорията “it gets better” – всеки път, в който преборим страховете си и постигнем нещо, прави следващия малко по-лесен, докато накрая притеснението остане като едно много дребно напомняне, че се хващаме да решаваме нещо по-сериозно.

Накратко – няма страшно :)

И финално.

Реинтегрирах се обратно в нормалния си живот, просто по-усмихнат. Миналата вечер бях на ИББ, видях се с хората и те ме видяха, че съм жив и съвсем нормално си изкарах вечерта, без да се уморя особено много. Успях да стана в 10 (имах едно притеснение, че ще се ококоря в 6 и няма да мога повече да заспя), да изкарам цял ден в офиса (и да ремонтираме 3-4 неща), да подрънча малко на баса (докато бях в болницата, ми беше хрумнало една част от Mantra как точно трябва да е), и даже да послушам музика (което преди си беше трудно).

Имам още някаква идея защо ми е толкова усмихнато – защото оживях. Преди операцията бях отделил известно време да си подготвя завещание, да уредя кой с какво ще се занимава от проектите ми и всякакви такива emergency неща, и това имаше доста влияние върху мен – помня как писах базовото завещание на 3-4 пъти, понеже все ми ставаше малко криво и се прекъсвах с нещо друго. Даже фактът, че ползвах интересни tool-ове (погледнете ssss) и си бях направил процедури нищо да не се види (т.е. забавният фактор) не помогнаха много.
Ако събера желание, може да направя една лекция на тема “подготовка за евентуално умиране”, ама се чудя дали ще има който и да е желаещ да я слуша, а аз там нямам и чак толкова много неща за казване.

За сметка на това май утре ще направя един lightning talk как да си преборим притесненията, би трябвало да се получи:)

(а тук за два дни в работата преборих проблеми като за една седмица и се чувствам още по-щастлив, въпреки че някои от нещата бяха гадости от типа “тва никога не е работело и чак сега разбираме”)

Днес ми е последния ден в болницата, лежа си, чакам да ми оформят документацията (някъде около 2 щяло да стане) и се занимавам с някакви дребни работи.
(после ми се доспа и сега дописвам)

Понеделник и вторник бяха социални дни. Като изключим няколкото проблема, дето бяха се вяснали в мое отсъствие и оправих още като си хванах лаптопа (т.е. съвсем сигурно е, че нищо ми няма), останалото време си говорих с хората, с които се бях запознал, и с няколко нови, които скоро ги оперираха. Информирането на хората не е съвсем на ниво, та разказвах внимателно разните интересни неща, какво да очакват и т.н..
Може някой ден да им направим една брошура за пациентите, “какво ще ви се случи и защо не е страшно”.

Хванах и поредните признаци, че трябва да си ходя (освен неудобството, че им хабя едно легло) – по-предната вечер сънувах девойки, тая нощ – софри с ядене. Помня как си говорехме с Боян и Велин, докато ги приготвяха, и после като бяха готови се юрнахме цялата тълпа, и пеехме нещо малко като “мастика”, ама в него в текста имаше и “и торта дайте”…

Днес мисля да мина през ИББ поне за някакво време и да се броя за тотално излекуван. Има някакви дребни неща, дето още усещам по нерва (и дето ще се възстановяват/наместват още няколко месеца), но като цяло нямам останали притеснения. Остана да ми кажат кога мога да пия и разни такива неща само :)

Много благодаря на всички, които ме посетиха и ме спасиха от скуката, особено в реанимация. Много съм благодарен на всичкия медицински персонал, ама това наистина не знам как мога да го изразя, та ще го мисля.

(Много благодаря на Жилин за добре свършената работа)

И най-накрая пак си се добрах до лаптопа, та да разкажа какво се случи…

Най-важният момент: поне за момента операцията сработва, като чисто статистически нещата са много в моя полза :)

В четвъртък сутрин имаше будене в 6 и после към 8 ни събраха хората за рязане сутринта (май бяхме 8-9) и заведоха като групичка горе в операционната. Майка ми и брат ми бяха там на стълбите да кажат едно здрасти, след което ме заведоха в един студено зелено помещение и ми казаха да се събличам, можех да си оставя само слиповете и чорапите. Сложиха ме на масата, завиха ме, вързаха ме с един колан да не падам (дебел, здрав, кожен, вероятно с него египтяните са теглели блоковете за пирамидите), набодоха ме с една система, анестезиоложката ми каза, че ще ми сипе една малка ракия, и това беше.
(note to self, да и демонстрирам какво е малката ракия, да казва по принцип “малка бъчва”)

Почнали са ме в 9 сутринта, като най-много време е отнело да ми пробият черепа (два-три часа, хирургът се оплака от мен), свършили са работата, затворили са ме и към 2-3 са ме знесли в реанимация. Събудили са ме още в операционната, и първите ми въпроси са били Ася какво прави у нас, и къде са им генераторите…
(доколкото разбирам, в около 13-14 часа блогът ми е бил като DoS-нат, ама не изглежда така по системните графики, та мисля, че сравнително спокойно е издържал да се появи update-а:) )

Някъде тук се връщат и част от моите спомени, в силно надрусано състояние се върнах от една прекрасна халюцинация в реанимацията, гледайки един бял таван и една доста приятна гледка в дясно от мен (към София, отвисоко, даже прелитаха птици).
Ася е била с мен по пътя до реанимация, но аз помня нещо от типа изплувам от една халюцинация и виждам нея. Тя ми каза, че всичко е минало ок, аз се ухилих и пак потънах в някаква друга, в която май присъстваше брат ми. Отворих пак очи и мина д-р Рангелов (хирурга), който май за пръв път видях усмихнат, шляпна ме и ме пита що се хиля, обясних, че щото не ме боли.
(аз в това време се влюбвах в одеялото, с което ме бяха завили – беше ми нечовешки студено)
После влезе майка ми да ме види, че съм добре, после мина баща ми с хирурга, и накрая останах да си лежа, вързан за леглото, да изплувам от упойката и да си мисля, че главата ми е залепена с лепило за възглавницата, че да не мърдам (и усещането беше такова). После се оказа, че не било така, ама аз не мисля, че бях напълно адекватен през тоя ден.

Първата нощ в реанимацията беше ад. Упойката беше минала, но си болеше самата рана (7 cm разрез) и можех да спя само на лявата страна, а там още ме болеше ръката, та с един фенобарбитал, на пресекулки по някакъв начин спах, на фона на поне 3 различни пищящи машинки и един човек с маска за дишане, от който звуците бяха като от филм на ужасите. Не ми хрумва нищо друго, дето може да се сравни с това преживяване.

На втория ден ми даваха да се изправя и да си контролирам леглото (болничните са доста контролируеми), можех да се раздвижа и да гледам напред назад, да се опитам да си trigger-на болката (и да не се получи:) ).
На третия ден ми дадоха да ходя (и може би тогава трябваше вече да са ме свалили долу, ама бяха празници), и с колкото сили имах ходех напред-назад из отделението (което си е малко), даже прочетох разни разлепени заповеди по стените (но ми бяха забранили книги по принцип, което си беше бая гадно). Бях невероятна гледка – почти гол, само по едни калцуни и един памперс за възрастни, от едната страна леко обръснат, от другата страна прическа тип “принцеса Лея”… В отделението няма огледала, обаче после си видях физиономията и идея си нямам как персоналът не умираше от смях.
(сестрите, докторите и санитарите там са някакви невероятни хора, поне от моето 5-дневно общуване с тях)
На четвъртия ден бяха свижданията (неделя) и аз бях предал инструкции да не се ddos-ва реанимацията (щото все пак и други хора щяха да искат да си видят близките), а и гледката на повечето пациенти щеше да дойде бая на някои от хората, та съвсем внимателно се събрахме някъде около входа (аз прав/седнал, хората около мен и с там подходящото облекло) и сме си говорили два часа, които на мен определено ми се видяха по-малко.

И в понеделник минаха сутринта докторите, казаха ми да се махам от там и се озовах в … цивилизация.

Интензивното е странно място. Може би всеки трябва да го изпита (не че го пожелавам на когото и да е), но е като да попаднеш в много подредено място, с много правила, които не знаеш, обаче е в общи линии почти най-безопасното на тоя свят. Хората са доста интересни (и разговорите им също, което помага като няма нищо друго за разсейване, освен псувните на съседа по легло, дето и не бяха интересни)… Успокоява някакси и колко по-малко страшна и натоварена е нашата работа :)
Също така процесът на почувстване пак човек е интересен. Да можеш да се изправиш, да можеш да се изпикаеш сам (след като ми свалиха катетъра, което беше кратко, но невероятно болезнено), да се изпикаеш прав, да стъпиш на земята, сам да си напълниш шишето с вода от чешмата, някакви такива странни дребни неща…

Та, сега съм в цивилизацията. Не ме носиха на легло, и докато слизахме с по-малкия асансьор, аз се смях с глас, щото се видях в огледалото (иначе тук огледалата са сериозна рядкост). Направих си с лаптопа снимка, но тя не предава смешността на вида ми…

Искаше ми се да изляза по-рано, но май обещах да не бягам от болницата и ще стоя май до сряда… Ако някой иска да ме види, май свижданията са м/у 16 и 18 (пак трябва да се консултирам), аз съм на 6тия етаж, тоя път в 22 стая, средно легло.

Update: Всъщност, един важен въпрос. Беше ли ме страх? Да. Доста. Даже според мен начинът, по който водят пациентите до операционната е такъв, че да не духне някой. Предната вечер ми беше бая притеснено, но май сутринта в един момент тотално изчезна, още преди да се качим даже. Ако знаех какво ме чака в интензивното, определено повече щеше да ме е страх и вероятно и по-трудно ще се навия (но в текущия случай, дори и да знаех, пак щях да го направя).

И, Лъчко ме е нарисувал. Такива сестри нямаше (и такива униформи), но па за сметка си знаеха работата и бяха ефективни :)

още един update: Към очовечаващите неща трябва да се сложи и “първото нещо с истински силен вкус” (един мъфин от Мариела).

„Жив съм, утре трябва да съм онлайн.“ –vasil

Васил е добре. Сърдит е, че не му дават да чете. Утре има прозорец за свиждане в интервала 16:00 – 18:00, ако някой иска да го види – Реанимацията на нервохирургията (ет. 7) на болница Иван Рилски. Да си носят еднократни престилки (продават се в аптеките). Не може повече от двама наведнъж да влизат в стаята, ако има повече хора се чакат на вратата.

Интересно, как ще му се получи плана в неделя вече да не е в болницата.

All pray the Great Cthulhu.

Васил е като след операция – добре като цяло. В реанимация е още, но скоро трябва да го върнат в отделението. Засега всичко е наред, няма нищо притеснително.

All pray the Great Cthulhu.

Васил е опериран, дава симптоми да е жив и здрав.

I, for one, welcome out new, better, mended crocodile. All pray the Great Cthulhu.

Довърших разни неща, та да мога да изкарам спокойно няколко дни offline, изкъпах се, избръснах се и мисля да спя след малко, да успея да се наспя за ставането в 6!!! сутринта. Влизам в 8 в операция, до 14 трябва да е ясно какво е станало.
(около часовете на спане тук основната ми реплика е “тия не са хора”)

Стигам до интересния извод, че вероятно болниците са направени нарочно да са такива, та ако човек веднъж мине от там, никога повече да не иска и да е свръх грижлив към здравето си. Аз лично не само нямам желание пак да влизам в такова място, ами и отсега обмислям най-лесния начин да се измъкна, след като приключа с операцията.
(няма да го описвам тук, щото може врагът да ме чете)

Мина да ме види dreamkeeper в официалните часове за посещение и си поговорихме, докато не ме отмъкна една сестра да ми вземе още кръв. Ако ми вземат и трети път, ще си помисля, че си сглабят друг крокодил от ДНК-то ми.

Та така, аз отивам да спя, ще пиша като съм в състояние.