татко Крокодил

Last event day of HAR…

After about 6-7 hours we’ll start turning off the network and rolling it up. I’ll be here until Wednesday/Thursday, then I have a flight with a lot of waiting on airpors and at 1-2 in the night of the 21st I’ll be in Sofia. I’m still not extremely nostalgic, but I definitely feel like going home :)

Yesterday I didn’t go to anything except the google native client exploitation (which was pretty interesting), the leectures on GSM and the one by the lockpickers I’ll see later at home – in the halls it was really warm and I was constantly falling asleep :)

In the morning I didn’t feel like getting up at all, although I went to bed early. Seems like I managed to overload myself here, too :) I’ll sleep for two days in Sofia before going to work.

I’ll write some general stuff on the event later.

Последен събитиен ден на HAR…

След около 6-7 часа почваме да гасим мрежата и да събираме. Аз ще съм тук до сряда/четвъртък, после ме чака един полет с доста стоене по летища и на 21ви в около 1-2 през нощта ще съм си в София. Още не ме е хванала толкова носталгията, ама определено ми се прибира :)

Вчера не ходих на почти нищо освен лекцията по темата за exploit-ването на google native client-а (която се оказа доста интересна), лекциите за GSM нещата и тази на lockpicker-ите ще си ги гледам после на спокойствие – в залите беше ужасно топло и постоянно заспивах :)

Сутринта изобщо не ми се ставаше, въпреки че легнах рано. Май и тука съм успял да се преуморя :) Ще се поспи два дни в София, преди да ида на работа.

Ще напиша едни по-подробни генерални впечатления по-нататъка.

The day started with a boring lecture on BGP/MPLS, etc., which mostly said “if someone has access to your core network, can do bad stuff”. Well, duh.

In the afternoon there was a great panel with the boss of BREIN (the dutch RIAA) and two people, really fun. Especially the moment in which the BREIN guy was saying how thepiratebay was making a lot of money and someone on the mike asked “And do you know where that money is, I want some of it” – turned out that one of the TPB people is at the conference. We almost died laughing… It was really interesting, especially in the end the moderator said that all of the arguments on both sides he had described 10 years ago in his doctor thesis. It’s a bit sad…

There were a few fun problems on the network – like that someone has looped their switch that was also eating the STP packets and was flooding us with broadcast, some people had bridged the wired and wireless networks (fuck knows why, that didn’t create any problems). We also needed to replace a 99m UTP cable with fiber as it was flapping…
But the funniest discovery was that all the flow control needs to be disabled, as some of the switches when some ports overloaded started to send upstream pause frames and were fucking up their upstream link.
(and just a bit ago we fixed one problem of the co-lo center by unplugging a cable, as some machine had managed to overload their foundry switch. We left it to them to find out why – and we’re waiting for them to tell us, maybe the machine was doing bridging).

Dan Kaminsky’s lecture was great, we continued to talk afterwards, with his whisky (we drank well, I definitely need to bring him a bottle). He is saying that until the end of the year the root will be signed, and that in year or two we’ll see serious usage of DNSSEC. I told him that he’s too optimistic, he replied – when have you seen an optimistic security guy?:)

And of course, there was one really successful hack in the network – because we support DDNS update for the people on DHCP, someone registered wpad.visitors.har2009.net (WPAD is a protocol for automatic proxy configuration), after which he gave the people that connected to him himself as a proxy server and started to listen to the traffic. In short, around 800 idiots^Wpeople started using that… At some point we setup the wpad in our part of the network and I’m recording the traffic to it, to see who is trying to use it and with which client.

Recordings from the talks can be found here, I’m mirroring them at the end of each day to home.

(and a new day is starting, with a lot of fun things. I should’ve uploaded this last night, but got lazy after so much drinking)

Денят започна с една скучна лекция за BGP/MPLS и т.н., която в общи линии се свеждаше до това “ако някой има достъп до core мрежата ви, може да прави лоши неща”. А добро утро.

Следобеда имаше страхотен панел с шефа на BREIN (холандската RIAA) и двама човека, беше адски забавно. Особено момента, в който човека от BREIN обясняваше как thepiratebay печелели много пари и някой на микрофона пита “А да знаете къде са тези пари, искам някаква част от тях” – оказа се, че един от хората от TPB е на конференцията. Умряхме от смях… Иначе беше доста интересно, включително водещия на панела най-накрая каза, че всичките доводи от двете страни ги бил описал преди 10 години в доктората си. Доста тъжна работа…

Имаше няколко забавни проблема по мрежата – единия беше от това, че някой беше loop-нал switch-а си, който изяждаше STP пакетите, и съответно плюеше стабилно количество broadcast към нас, разни хора бяха bridge-нали wired и wireless мрежата (дявол знае защо, реално никакъв проблем не беше). Трябваше и да сменим един 99-метров UTP кабел с оптика, понеже правеше проблеми…
Най-веселото откритие обаче беше, че всичкия flow control трябва да се изключи, понеже при някои случаи един от switch-овете започваше да праща pause frame-ове и потрошаваше връзката си нагоре.
(а преди малко оправихме проблема на co-location центъра с изваждането на един кабел, понеже някаква машина претоварваше foundry-то им. Остана да разберат защо сървъра, закачен там им претоварваше switch-а – чакаме да ни кажат, най-вероятно bridge-ваше)

Лекцията на Дан Камински беше страхотна, продължихме разговора и след това, с неговото уиски (добре си пийнахме, трябва да му занеса една бутилка). Той твърди, че до края на годината root-а ще бъде подписан, както и че до година-две ще видим сериозно прилагане на DNSSEC. Казах му, че е твърде голям оптимист, а той отговори – ти па кога си виждал security човек, дето да е оптимист?:)

И разбира се, имаше един наистина успешен hack в мрежата – понеже поддържаме DDNS update за хората на dhcp, някой си регистрирал wpad.visitors.har2009.net (WPAD е протокол за автоматична конфигурация на proxy-та), след което раздал на хората, дето се свързали към него себе си като proxy и почнал да слуша трафика. Накратко, около 800 идиота^Wчовека тръгнали да го ползват… По някое време закачихме wpad-а към нас и в момента записвам просто кой се опитва да си говори с него, да ги преброя после и да видя кои клиенти го правят.

Записи може да се намерят ето тук, аз си ги mirror-вам на края на деня до вкъщи.

(и започва нов ден, днес има бая интересни неща. Аз това трябваше да го кача снощи, ама ме домързя след толкова пиене)

First event day.

Nothing broke seriously, at some point I got bored and went out to debug users’ problems. From the list of lectures today there aren’t that many interesting to me, I went to see one of the security guy from XS4ALL (which was pretty interesting), in the evening I’m thinking about a few. Tomorrow there’s a long list of interesting stuff, I’ll see what when.

They started the local GSM network, I already connected to it with one of my cards. It’s mostly like this – you try to connect to NL 42 (or 204 42, as it’s seen in some phones), you receive one SMS with some registration data in a web page, and after registration you can register in it and use it. Becuase of some regulatory issues you can’t link it with another network (and they still lack the code that pulls audio out of it). They’re using OpenBSC, not OpenBTS (that’s an implementation based on GNUradio), but they’re expecting the OpenBTS people to show up at osome point.

The backup blanket arrived (Marian showed up yesterday), which really helped sleeping. Marian’s arrival also included also the bringing of liter-two rakiya (really good), the drinking of which moved to the exchange of hard liquors with the polish. In the morning half the NOC was looking a bit hung-over :)
(and it definitely helped sleeping)

It still hasn’t rained today.

Първи събитиен ден.

Нищо не се чупи сериозно, от скука обикалям от време на време да дебъгвам user-ски проблеми. От списъка лекции днес няма чак толкова интересни, ходих на една на security човека на XS4ALL (която беше доста забавна), вечерта се колебая между няколко варианта. Утре има сериозен списък интересни лекции, ще се мисли кое къде.

Пуснаха локалната GSM мрежа, закачил съм се за нея с едната си карта. В общи линии се прави следното – опитва се човек да се закачи за NL 42 (или 204 42, както се вижда в разни телефони), получавате един SMS с разни данни за регистриране в един web, след което след няколко минути може пак да се регистрирате в мрежата и тя си работи. Поради разни законови пречки не може да бъде закачена към някоя друга мрежа (а и в момента нямат кода, който да вади audio от мрежата). Ползват OpenBSC, а не OpenBTS, което е цялостна реализация с GNUradio, но май се очаква и OpenBTS хората да се появят по някое време.

Пристигна ми резервната завивка (Мариян се появи вчера), което доста улесни спането. Пристигането на Мариян също така включваше и докарване на литър-два ракия (мноооого ароматна и приятна), чието пиене прерастна в размяна на твърд алкохол с поляците. Сутринта половината NOC гледаше накриво :)
(определено и се спа по-лесно)

Днес още не е валяло.

Fun.

So, we have a working DHCP in failover mode, working in the 52 VLANs and everything seems fine. But, I think that all its developers are idiots, as I’ve hit a few really stupid problems.
(background information – we’re using the same version on the same hardware, on a freebsd and ubuntu).

1) When a peer is defined, both sides have to be named in the same way, or it would refuse to link. Seems stupid to me.
2) Again in the peer definition, if peer port and port are the same, it refuses to connect. WTF.
3) If both machines’ clocks differ with more 60 seconds, it doesn’t link. Tis is OK, but then one of them crashes with SIGSEGV.
4) While in failover mode, you can expect all kinds of weird messages looking like errors, which are actually normal, like:

dhcpd: bind update on 87.76.100.23 got ack from SERVER2: xid mismatch.
dhcpd: bind update on 87.76.104.41 from SERVER2 rejected: incoming update is less critical than outgoing update

5) From time to time they might lost connectivity and stay in a weird hanging mode, in which they easily overflow a pool. Most probably the problem is this one, but I haven’t seen a solution yet, I think it’s not fixed in 4.1 either. The only way to know that has happened is by doing

grep 'failover peer' /var/log/syslog

and the last thing at the end is

dhcpd: failover peer SERVER2: peer moves from normal to communications-interrupted

(without any commonications-interrupted to normal transition later)

I tried running dhcpd 4.1, but it had some weird issues too (although I tested it just for a bit, I got a bit mad at the compilation – had to hack some things and to remove the dhcpv6 support).

In short, the failover protocol is crap.

Веселба.

В общи линии имаме подкарано работещо DHCP във failоver режим, работи си в 52-та VLAN-а и всичко изглежда наред. Смятам да обявя обаче developer-ите му за идиоти, понеже досега се набих в няколко наистина идиотски проблема.
(като информация – бутаме една и съща версия на един и същи хардуер на едно freebsd и едно ubuntu).

1) Когато се дефинира peer, трябва от двете страни да е с едно и също име, иначе отказва да се закачи. Вижда ми се рядко глупаво.
2) Пак в peer дефиницията, ако port и peer port са едно и също, пак отказва да се закачи. WTF.
3) Ако имат разлика в часовниците над 60 секунди, не се закача. Това си е OK, ама после веднага единия от двата crash-ва със SIGSEGV.
4) Докато се работи във failover, може да очаквате всякакви странни съобщения, изглеждащи като грешки, които са нещо нормално, например:

dhcpd: bind update on 87.76.100.23 got ack from SERVER2: xid mismatch.
dhcpd: bind update on 87.76.104.41 from SERVER2 rejected: incoming update is less critical than outgoing update

5) Може от време на време да загубят връзка и да останат в странен зависнал режим, при който страшно лесно ще напълнят някой pool. Най-вероятно проблема е този, но никъде не съм видял решение, май и в 4.1 няма. Единственото, по което може да се познае, че е станало нещо такова е, ако при

grep 'failover peer' /var/log/syslog

последното, което видите е нещо като това:

dhcpd: failover peer SERVER2: peer moves from normal to communications-interrupted

(без да има после от communications-interrupted до normal)

Пробвах да пусна dhcpd 4.1, но то също имаше разни проблеми (въпреки че го пробвах съвсем за малко, издразних му се на компилирането – трябваше да пипна няколко неща и да махна dhcpv6 поддръжката).

Накратко, failover протокола им е пълна мазаница.

Today it finally got warmer.

We’re finishing the network now, I think that most cables are pulled, tomorrow/the day after it the switches will probably be lit. The DHCP setup took more than expected because of problems in isc-dhcpd – at the moment you run it in failover mode, it starts to have some weird issues and to give strange error messages (and, to die with SIGSEGV in some cases). I had to read the source a few times, to be able to understand why some stuff happens (at least there were comments that explain a lot more than the documentation)…

Another fun moment is that the food is pretty good and I’ll probably be eating healthy for whole 12 days – something that hasn’t happened in a long time (this much).
(and the Dutch food is weird, but edible)

In the last days I wake up at 7 in the morning because of the cold. It’s nasty, but I might have found a solution (and Marian arrives in two days and I’ve asked him to bring some stuff :) ).

And it finally rained, which is amazing – there were three consecutive days without rain.

Днес най-накрая се постопли.

Довършваме мрежата в момента, мисля, че повечето кабели са опънати, утре/вдругиден ще се запалят и switch-овете. Вдигането на dhcp-то отне малко повече от нормално нужното време заради проблеми в isc-dhcpd – в момента, в който се пусне във failover режим, започва да прави криви проблеми и да дава станни съобщения за грешка (и в някои случаи – да гърми със SIGSEGV). На няколко пъти ми се наложи да чета source, за да схвана защо се държи по определен начин (поне там се намират коментари, като ги няма по документацията)…

Друг забавен момент е, че храната хич не е лоша и най-вероятно ще се окажа, че ще ям здравословно цели 12 дни – нещо, което определено отдавна не ми се е случвало в такъв размер.
(а холандската храна е странна, ама става за ядене)

Няколко дни се будя в 7 сутринта заради студ. Крива работа, ама май съм измислил решение (най-малкото Мариян пристига след няколко дни и съм му поръчал да донесе няколко неща :) ).

Чак сега заваля, направо учудващо – имаше три поредни дни без дъжд.

We’re here at Budapest airport, drinking beers and waiting for flights.
(at first their net wasn’t working, but it came back, probably they’ve rebooted their router. I wondered if I should go and ask them if there was any problem).

I had to get up at 4 in the morning (I heard my phone and my first thought was “and why shouldn’t I snooze”), got to the airport and with some problems we flew ot Budapest. We already figured how to get to the event, so what’s left is to make our way in Holland…

My luggage turned out to be 22.8kg, probably on the way back it will be more, as the main export product of Holland is the rain.

Висим си на летище Будапеща, смучем бири и си чакаме полетите.
(първоначално net-а им не работеше, ама се освести, вероятно си бяха наритали router-а. Колебаех се да ходя да ги питам дали имат проблем)

Трябваше да стана сутринта в 4 (чух си телефона и първата ми мисъл беше “А защо да не си доспя”), добрахме се до летището и с малко проблеми се долетя до Будапеща. Знаем как да се доберем до мястото на събитието, така че остана само малко да се оправим в Холандия…

Моя багаж се оказа 22.8кг, вероятно наобратно ще е повече, понеже така и така основния експортен продукт на Холандия е дъжда.

Професионални деформации. Или може би просто съм си зле по принцип, знам ли …

Ходих тия два дни на aniventure. Приятно събитийце – намерих си страхотна лепенка за лаптопа, нарисувана от човека с бухалката (май се казваше Любо), една девойка ми нарисува крокодил, запознах се с някои user-и от anime.ludost форума, беше доста приятно, като изключим липсата на internet (имаше някакво затворено AP, а моя 3G модем е в един колега) и гъстотата на хората.
(аз определено не понасям тълпи. Изкарах повечето време в някой ъгъл близо до контакт и/или говорейки си с един двама човека, не отидох на нито една лекция заради гъчканицата).
(също така пак няколко девойки ме хванаха да ми връзват плитки. АМАН)

Изнесох и една късичка реч по темата за anime.ludost, що е то (трябваше да се направи някакво представяне). Беше средно зле, текста го качих някъде във форума.

А към края на втория ден, понеже събитието се проточи, хората, дето играеха охрана, ме оставиха само мене (т.е. аз си предложих услугите, щото нямах какво да правя и не се бях набутал в залата, щото там нямаше да мога да дишам) и от едно на друго аз се оказах в цялото пренасяне и разичстване, защото имаха 20 минути останали и беше настанал един малък ужас… Включих се в огранизирането, носенето и т.н., и накрая се разходих с една девойка да и помогна да качи една стълба 5 етажа, щото тя нямаше как.
(в някакъв (изглежда, рядко срещан при мене) проблясък на здрав разум бих се сетил, че с невралгията и вадещата се ръка това хич не е добра идея)

Ще взема да се пробвам да спя. Може насън да има нещо за оправяне, знам ли …

Вчера беше деня на системния администратор. Учудващо, днес нямам махмурлук.

Успях да изчистя последните неща, дето ме чакаха, преди да изляза в отпуска – в четвъртък си занесох железата в telepoint (хубаво място, хубави хора – направо радост за душата), в петък следобеда най-накрая cogent ми запалиха порта към тях (чудихме се да няма някакъв проблем с negotiation и т.н., па то се оказа, че е закачен грешния порт). Оставих три-четири страници оперативна документация по текущите неща, които правя, та колегите да могат да се оправят, ако трябва (в краен случай може и да се опитат да ми се обадят, ама знам ли какво ще му се случи на телефона ми :) ). Остана само да пусна един autoresponder за mail-а ми (или да видя някой да го поглежда веднъж на два-три дни), ама го отложих, щото тия, които имам, нямаха функционалността, дето ми се иска (т.е. освен всичко и regex филтър по header-ите да решава дали да отговаря или не).

Аз занесох две кутии бонбони (е, по-скоро пратих Катина да ги вземе), а потребителите ми подариха патронче водка…

По някое време в петък сутрин Йоцо ми се обади да каже, че им хрумнало в bTV да направят репортаж за деня на sysadmin-а, и че още никой админ не били навили да говори. Аз се опитах да се измъкна и да уредя Ади от Орбител, ама нейния отговор бил нещо от типа “Не ме занимавайте, само това ми е на главата”, та в крайна сметка прецакаха мене… Дойдоха, снимаха ме някъде пред сградата, тръгнаха си. Аз реших да си мълча по въпроса, ама се оказа, че твърде много хора гледат телевизия (и ми се обадиха даже).
(защо гледате телевизия бре, хора :) )
Както и да е, запис може да се види на сайта на bTV или да се свали от vasil.ludost.net/netsec/btv-sysadminday.flv. Отрязали са любимата ми част, където казах, че системните администратори са цинични и уморени хора. Също така, да, знам, трябваше да се обръсна.

Днес като за почивка се наспах и мисля да посетя Aniventure. Утре даже се очертава да говоря малко там…

Преди да съм забравил – тоя петък в Кривото на “Дондуков” и “Будапеща” ще си празнуваме пак деня на системния администратор.

Сънувах как не мога да докарам началото на Forty six & 2, най-вече щото не виждам де са прагчетата (или май ги нямаше), и за това по ръката някъде си бях написал всяко къде е с номерче в двоична бройна система.
(преди малко проверих, познавам къде е, само дето с тия схванати ръце е жива трагедия)

Тази седмица нямах почивен ден. В момента проектите на главата ми са местенето на офиса (за него след малко), няколко връзки на няколко места с различен bandwidth към различни доставчици, един co-location (т.е. подкарвам router, switch, едно сървърче и един SAN, като ги включа, едвам си чувам мислите) и кило дреболии, дето няма кой друг да ги свърши.

Събота и неделя пренасяхме офис. Разглабяха се бюра, разкачаха се машини, прави се мрежа почти наново (местим се в съседно помещение и ужаса не е толкова голям, колкото можеше да бъде), закача се ток, за два дни почти докарахме офиса до не-особено-плашещо състояние. Аз оставих малко кръв по разни места (така е то, без жертвоприношения не става), а в първия ден в жегата бяхме се събрали банда говеда, ходещи голи до кръста и разни девойки наоколо бяха седнали да ни зяпат (и не искаха да плащат такса за гледката).
Изводът от цялото нещо е – всички на лаптопи и на wireless.

Изтощих се почти до смърт двата дни. Може да се приеме, че това е като тренировка за HAR, ама ме съмнява там да има и страничните проблеми, дето се появяваха…

Имам сериозното желание да се клонирам.

Утре пак ще е ад. Към доподреждането на офиса очаквам и мрънкането на всички, които не присъстваха, но все нещо няма да им хареса…

Върнах се.

За два дни навъртяхме на Оливър (на Велин колата) около 900 километра. Кола-слънце :)
(да отбележа пак, до Приморско ходихме, не до Поморие)

Магистралата си беше добре, но извън нея на моменти си беше тих ужас. На отиване имаше един участък от Созопол до Приморско, по който трябваше да караме по тъмно, и който си беше почти като планински път (само дето не с толкова остри завои). Локалните си караха по него съвсем спокойно, ама като го минаваш за пръв път си е мъка. Също така между двете части на магистралата винаги се получавам един малък ужас, понеже в двете посоки се движат камиони и едно прилично количество идиоти с инстинкт за изпреварване.

Също така правеше сериозно впечатление как ние бяхме едни от много малкото, които спазваха някакви ограничения (като на моменти имаше откровени самоубийци). Велин като един младши шофьор кара доста внимателно (е, където позволяваше настилката по магистралата си я минахме със 180, където не – със 140), стигнахме съвсем прилично и ни бяха бая чудни някои от идиотите по пътя.
(особено някои индивиди, каращи golf-ове).

Приморско … на мен ми изкара нервите. Хубаво ми беше, че навсякъде по улиците има палачинки (доста добри, но все пак тия тука на 5те кьошета са по-добри) и прилично количество полуголи девойки, обаче оттам нататъка цялото усещане на семейния курорт с нищото за правене, милиони начини за източване на пари, застроеност навсякъде и тихо прокрадващото се отчаяние (на почти всички къщи имаше надписи за свободни стаи, май не видях място без такъв) просто ме побъркаха. Сутринта станахме (след като по някое време мина един камион да събере боклука и изглежда да събуди всички, които не са се събудили от детските викове), теглихме си по един душ, разходихме се малко, изядохме по една палачинка, седнахме в един бар (който беше май най-несемейно-ориентираното място наоколо), пихме по малко безалкохолни неща и се изнесохме.
(опитахме се да отмъкнем и сервитьорката, ама тя не се нави. Пита ни само за кой концерт сме дошли)
(ако бяхме спрели с колата пред заведението, можеше и да успеем :) )

Забавно беше как наоколо имаше афиши за някакво facebook парти, чудя се как ли щяха да реагират, ако бяхме се изсипали с Велин – аз с три account-а без достъп до нито един и той без (може би щях да му дам единия от моите и да го пиша като alter ego).

Иначе не ми се наложи да си ползвам 3G-то изобщо – на двете бензиностанции по пътя (OMV-та) имаше работещ wireless, както и в хотела (изглежда, това е новия бизнес на БТК, да продава подобна услуга). Имах в началото един проблем с прекарване на всичко през ssh тунел и с upnp-то, но май го преборих съвсем.

Статистика за пътя – 900 km, тръгнахме 16:30 от София и стигнахме 22:30, в обратната посока тръгнахме към 15:00 и стигнахме в около 20:30.

И за доказателство, че съм бил там – ето снимка от моя телефон на морето.

I’m in Pomorie. Haven’t been so close to the sea in 7-8 years (4-5 years ago I went to Dobrich).

The week was pretty nasty and then yesterday Velin called and said – I’m thinking about going to the sea and I need a navigator. After he didn’t agree with my observation that with car like his if you’re going to the beach you have to take a girl with you (and after we couldn’t find one :) ), we took off at 16:30 from Sofia and in the evening we quietly arrived in Pomorie (it was calm most of the time, excluding the driving in the dark on the somewhat narrow road from Sozopol onwards).

The place is like every resort… Half-naked women and men, pubs, bars, small children and probably a beach (but I don’t think we’ll get to it). There’s some wireless to btc-adsl (so I don’t need to use the 3G at least in the hotel). It’s a bit noisy (I wondered in the morning if I should throw Velin at the garbage truck, and then we discussed methods on dealing with small children), and for some reason I don’t feel different, it’s like I’m in Sofia (just the net is slower and the bed is softer).

As usual, if someone needs me – I’m not here :)

В Приморско съм. Не бях идвал толкова близо до морето от 7-8 години (преди 4-5 ходих до Добрич).

Седмицата си беше прилично гадна и вчера Велин се обади и каза – мисля да ходя до морето и ми трябва навигатор. След като не се съгласи с моят довод, че по принцип като ходи с такава кола до морето, трябва да вземе девойка, не мен (и след като и не се намери девойка за целта :) ), се вдигнахме към 16:30 от София и вечерта спокойно си пристигнахме в Приморско (спокойно, като изключим нощното каране на последната леко тясна и неприятна отсечка от Созопол).

Мястото е като всеки курорт… Полу-голи жени и мъже, кръчми, малки деца и вероятно плаж (но не е ясно дали ще стигнем до него). Има някакъв wireless към btc-adsl (та не се налага да ползвам 3G-то поне в хотела) и така. Малко е шумно (сутринта обмислях дали не мога да замеря боклукчийския камион с Велин, а с него после обсъждахме подходящи методи за разправа с малки деца), и по някаква причина не се чувствам различно, все едно съм си в София (само дето net-а е по-бавен и леглото е по-меко).

As usual, на който му трябвам – няма ме :)

Update: s/Поморие/Приморско/g

(I keep listening to Hungarian Rhapsody no.2 by Liszt. Turns out that somewhere exists a recording of Rachmaninov playing the first part, but what I found is with a pretty bad quality and doesn’t seem to be of his better performances).

Nothing interesting happens around. Excluding one drinking session Friday evening in the Chef’d oeuvre (where core-ix started ordering shots, which I was finishing as nobody else around was interested enough, the dark aftershock with absynth was interesting).

(next things are here to be a reminder in the future)

I must not start taking anti-convulsants. I must not stop them afterwards, and I must not get the idea at all :) It always goes the same way – first I’m calmer, no seizures, probably less pain from the neuralgia, etc., then at some point I start feeling too tired and see that I’m making some really stupid mistakes and my thinking has gone away (and, this last time as an extra I managed to get some swelling in the left shoulder joint because of the lack of pain). Then follows a (slow) stopping, then some mood swings (for example, I remember what enthusiasm feels like), a really good drinking session (because I haven’t had alcohol in a long time), some big seizures (as a side effect of the stopping, drinking and the excess enthusiasm) and I’m inclined to add “depression” to the list :)
(my tongue has almost healed)

And here’s the moment at which you understand how it’s better to fight some problems in the really hard way (with a lot of gnashing of teeth) instead of going for great solutions that are worse than the problem. Or, as Mashinev says “Better is an enemy of good”.

In the end of the month we’ll be celebrating again the day of the system administrator. I’m not sure if we reserved tables somewhere, I’ll note it here when I find out.