татко Крокодил

We’re here at Budapest airport, drinking beers and waiting for flights.
(at first their net wasn’t working, but it came back, probably they’ve rebooted their router. I wondered if I should go and ask them if there was any problem).

I had to get up at 4 in the morning (I heard my phone and my first thought was “and why shouldn’t I snooze”), got to the airport and with some problems we flew ot Budapest. We already figured how to get to the event, so what’s left is to make our way in Holland…

My luggage turned out to be 22.8kg, probably on the way back it will be more, as the main export product of Holland is the rain.

Висим си на летище Будапеща, смучем бири и си чакаме полетите.
(първоначално net-а им не работеше, ама се освести, вероятно си бяха наритали router-а. Колебаех се да ходя да ги питам дали имат проблем)

Трябваше да стана сутринта в 4 (чух си телефона и първата ми мисъл беше “А защо да не си доспя”), добрахме се до летището и с малко проблеми се долетя до Будапеща. Знаем как да се доберем до мястото на събитието, така че остана само малко да се оправим в Холандия…

Моя багаж се оказа 22.8кг, вероятно наобратно ще е повече, понеже така и така основния експортен продукт на Холандия е дъжда.

Професионални деформации. Или може би просто съм си зле по принцип, знам ли …

Ходих тия два дни на aniventure. Приятно събитийце – намерих си страхотна лепенка за лаптопа, нарисувана от човека с бухалката (май се казваше Любо), една девойка ми нарисува крокодил, запознах се с някои user-и от anime.ludost форума, беше доста приятно, като изключим липсата на internet (имаше някакво затворено AP, а моя 3G модем е в един колега) и гъстотата на хората.
(аз определено не понасям тълпи. Изкарах повечето време в някой ъгъл близо до контакт и/или говорейки си с един двама човека, не отидох на нито една лекция заради гъчканицата).
(също така пак няколко девойки ме хванаха да ми връзват плитки. АМАН)

Изнесох и една късичка реч по темата за anime.ludost, що е то (трябваше да се направи някакво представяне). Беше средно зле, текста го качих някъде във форума.

А към края на втория ден, понеже събитието се проточи, хората, дето играеха охрана, ме оставиха само мене (т.е. аз си предложих услугите, щото нямах какво да правя и не се бях набутал в залата, щото там нямаше да мога да дишам) и от едно на друго аз се оказах в цялото пренасяне и разичстване, защото имаха 20 минути останали и беше настанал един малък ужас… Включих се в огранизирането, носенето и т.н., и накрая се разходих с една девойка да и помогна да качи една стълба 5 етажа, щото тя нямаше как.
(в някакъв (изглежда, рядко срещан при мене) проблясък на здрав разум бих се сетил, че с невралгията и вадещата се ръка това хич не е добра идея)

Ще взема да се пробвам да спя. Може насън да има нещо за оправяне, знам ли …

Вчера беше деня на системния администратор. Учудващо, днес нямам махмурлук.

Успях да изчистя последните неща, дето ме чакаха, преди да изляза в отпуска – в четвъртък си занесох железата в telepoint (хубаво място, хубави хора – направо радост за душата), в петък следобеда най-накрая cogent ми запалиха порта към тях (чудихме се да няма някакъв проблем с negotiation и т.н., па то се оказа, че е закачен грешния порт). Оставих три-четири страници оперативна документация по текущите неща, които правя, та колегите да могат да се оправят, ако трябва (в краен случай може и да се опитат да ми се обадят, ама знам ли какво ще му се случи на телефона ми :) ). Остана само да пусна един autoresponder за mail-а ми (или да видя някой да го поглежда веднъж на два-три дни), ама го отложих, щото тия, които имам, нямаха функционалността, дето ми се иска (т.е. освен всичко и regex филтър по header-ите да решава дали да отговаря или не).

Аз занесох две кутии бонбони (е, по-скоро пратих Катина да ги вземе), а потребителите ми подариха патронче водка…

По някое време в петък сутрин Йоцо ми се обади да каже, че им хрумнало в bTV да направят репортаж за деня на sysadmin-а, и че още никой админ не били навили да говори. Аз се опитах да се измъкна и да уредя Ади от Орбител, ама нейния отговор бил нещо от типа “Не ме занимавайте, само това ми е на главата”, та в крайна сметка прецакаха мене… Дойдоха, снимаха ме някъде пред сградата, тръгнаха си. Аз реших да си мълча по въпроса, ама се оказа, че твърде много хора гледат телевизия (и ми се обадиха даже).
(защо гледате телевизия бре, хора :) )
Както и да е, запис може да се види на сайта на bTV или да се свали от vasil.ludost.net/netsec/btv-sysadminday.flv. Отрязали са любимата ми част, където казах, че системните администратори са цинични и уморени хора. Също така, да, знам, трябваше да се обръсна.

Днес като за почивка се наспах и мисля да посетя Aniventure. Утре даже се очертава да говоря малко там…

Преди да съм забравил – тоя петък в Кривото на “Дондуков” и “Будапеща” ще си празнуваме пак деня на системния администратор.

Сънувах как не мога да докарам началото на Forty six & 2, най-вече щото не виждам де са прагчетата (или май ги нямаше), и за това по ръката някъде си бях написал всяко къде е с номерче в двоична бройна система.
(преди малко проверих, познавам къде е, само дето с тия схванати ръце е жива трагедия)

Тази седмица нямах почивен ден. В момента проектите на главата ми са местенето на офиса (за него след малко), няколко връзки на няколко места с различен bandwidth към различни доставчици, един co-location (т.е. подкарвам router, switch, едно сървърче и един SAN, като ги включа, едвам си чувам мислите) и кило дреболии, дето няма кой друг да ги свърши.

Събота и неделя пренасяхме офис. Разглабяха се бюра, разкачаха се машини, прави се мрежа почти наново (местим се в съседно помещение и ужаса не е толкова голям, колкото можеше да бъде), закача се ток, за два дни почти докарахме офиса до не-особено-плашещо състояние. Аз оставих малко кръв по разни места (така е то, без жертвоприношения не става), а в първия ден в жегата бяхме се събрали банда говеда, ходещи голи до кръста и разни девойки наоколо бяха седнали да ни зяпат (и не искаха да плащат такса за гледката).
Изводът от цялото нещо е – всички на лаптопи и на wireless.

Изтощих се почти до смърт двата дни. Може да се приеме, че това е като тренировка за HAR, ама ме съмнява там да има и страничните проблеми, дето се появяваха…

Имам сериозното желание да се клонирам.

Утре пак ще е ад. Към доподреждането на офиса очаквам и мрънкането на всички, които не присъстваха, но все нещо няма да им хареса…

Върнах се.

За два дни навъртяхме на Оливър (на Велин колата) около 900 километра. Кола-слънце :)
(да отбележа пак, до Приморско ходихме, не до Поморие)

Магистралата си беше добре, но извън нея на моменти си беше тих ужас. На отиване имаше един участък от Созопол до Приморско, по който трябваше да караме по тъмно, и който си беше почти като планински път (само дето не с толкова остри завои). Локалните си караха по него съвсем спокойно, ама като го минаваш за пръв път си е мъка. Също така между двете части на магистралата винаги се получавам един малък ужас, понеже в двете посоки се движат камиони и едно прилично количество идиоти с инстинкт за изпреварване.

Също така правеше сериозно впечатление как ние бяхме едни от много малкото, които спазваха някакви ограничения (като на моменти имаше откровени самоубийци). Велин като един младши шофьор кара доста внимателно (е, където позволяваше настилката по магистралата си я минахме със 180, където не – със 140), стигнахме съвсем прилично и ни бяха бая чудни някои от идиотите по пътя.
(особено някои индивиди, каращи golf-ове).

Приморско … на мен ми изкара нервите. Хубаво ми беше, че навсякъде по улиците има палачинки (доста добри, но все пак тия тука на 5те кьошета са по-добри) и прилично количество полуголи девойки, обаче оттам нататъка цялото усещане на семейния курорт с нищото за правене, милиони начини за източване на пари, застроеност навсякъде и тихо прокрадващото се отчаяние (на почти всички къщи имаше надписи за свободни стаи, май не видях място без такъв) просто ме побъркаха. Сутринта станахме (след като по някое време мина един камион да събере боклука и изглежда да събуди всички, които не са се събудили от детските викове), теглихме си по един душ, разходихме се малко, изядохме по една палачинка, седнахме в един бар (който беше май най-несемейно-ориентираното място наоколо), пихме по малко безалкохолни неща и се изнесохме.
(опитахме се да отмъкнем и сервитьорката, ама тя не се нави. Пита ни само за кой концерт сме дошли)
(ако бяхме спрели с колата пред заведението, можеше и да успеем :) )

Забавно беше как наоколо имаше афиши за някакво facebook парти, чудя се как ли щяха да реагират, ако бяхме се изсипали с Велин – аз с три account-а без достъп до нито един и той без (може би щях да му дам единия от моите и да го пиша като alter ego).

Иначе не ми се наложи да си ползвам 3G-то изобщо – на двете бензиностанции по пътя (OMV-та) имаше работещ wireless, както и в хотела (изглежда, това е новия бизнес на БТК, да продава подобна услуга). Имах в началото един проблем с прекарване на всичко през ssh тунел и с upnp-то, но май го преборих съвсем.

Статистика за пътя – 900 km, тръгнахме 16:30 от София и стигнахме 22:30, в обратната посока тръгнахме към 15:00 и стигнахме в около 20:30.

И за доказателство, че съм бил там – ето снимка от моя телефон на морето.

I’m in Pomorie. Haven’t been so close to the sea in 7-8 years (4-5 years ago I went to Dobrich).

The week was pretty nasty and then yesterday Velin called and said – I’m thinking about going to the sea and I need a navigator. After he didn’t agree with my observation that with car like his if you’re going to the beach you have to take a girl with you (and after we couldn’t find one :) ), we took off at 16:30 from Sofia and in the evening we quietly arrived in Pomorie (it was calm most of the time, excluding the driving in the dark on the somewhat narrow road from Sozopol onwards).

The place is like every resort… Half-naked women and men, pubs, bars, small children and probably a beach (but I don’t think we’ll get to it). There’s some wireless to btc-adsl (so I don’t need to use the 3G at least in the hotel). It’s a bit noisy (I wondered in the morning if I should throw Velin at the garbage truck, and then we discussed methods on dealing with small children), and for some reason I don’t feel different, it’s like I’m in Sofia (just the net is slower and the bed is softer).

As usual, if someone needs me – I’m not here :)

В Приморско съм. Не бях идвал толкова близо до морето от 7-8 години (преди 4-5 ходих до Добрич).

Седмицата си беше прилично гадна и вчера Велин се обади и каза – мисля да ходя до морето и ми трябва навигатор. След като не се съгласи с моят довод, че по принцип като ходи с такава кола до морето, трябва да вземе девойка, не мен (и след като и не се намери девойка за целта :) ), се вдигнахме към 16:30 от София и вечерта спокойно си пристигнахме в Приморско (спокойно, като изключим нощното каране на последната леко тясна и неприятна отсечка от Созопол).

Мястото е като всеки курорт… Полу-голи жени и мъже, кръчми, малки деца и вероятно плаж (но не е ясно дали ще стигнем до него). Има някакъв wireless към btc-adsl (та не се налага да ползвам 3G-то поне в хотела) и така. Малко е шумно (сутринта обмислях дали не мога да замеря боклукчийския камион с Велин, а с него после обсъждахме подходящи методи за разправа с малки деца), и по някаква причина не се чувствам различно, все едно съм си в София (само дето net-а е по-бавен и леглото е по-меко).

As usual, на който му трябвам – няма ме :)

Update: s/Поморие/Приморско/g

(I keep listening to Hungarian Rhapsody no.2 by Liszt. Turns out that somewhere exists a recording of Rachmaninov playing the first part, but what I found is with a pretty bad quality and doesn’t seem to be of his better performances).

Nothing interesting happens around. Excluding one drinking session Friday evening in the Chef’d oeuvre (where core-ix started ordering shots, which I was finishing as nobody else around was interested enough, the dark aftershock with absynth was interesting).

(next things are here to be a reminder in the future)

I must not start taking anti-convulsants. I must not stop them afterwards, and I must not get the idea at all :) It always goes the same way – first I’m calmer, no seizures, probably less pain from the neuralgia, etc., then at some point I start feeling too tired and see that I’m making some really stupid mistakes and my thinking has gone away (and, this last time as an extra I managed to get some swelling in the left shoulder joint because of the lack of pain). Then follows a (slow) stopping, then some mood swings (for example, I remember what enthusiasm feels like), a really good drinking session (because I haven’t had alcohol in a long time), some big seizures (as a side effect of the stopping, drinking and the excess enthusiasm) and I’m inclined to add “depression” to the list :)
(my tongue has almost healed)

And here’s the moment at which you understand how it’s better to fight some problems in the really hard way (with a lot of gnashing of teeth) instead of going for great solutions that are worse than the problem. Or, as Mashinev says “Better is an enemy of good”.

In the end of the month we’ll be celebrating again the day of the system administrator. I’m not sure if we reserved tables somewhere, I’ll note it here when I find out.

(продължавам да слушам Hungarian Rhapsody no.2 на Лист. Оказа се, че нейде се намира и запис на Рахманинов как свири началото, само че поне това, което аз намерих е с доста гадно качество, и май и не е от най-добрите му изпълнения).

Нищо интересно не се случва наоколо, така като гледам. Като изключим един запой в петък вечер в Шедьоврите (където core-ix почна да поръчва shot-ове, които аз допивах, поради липсата на интерес наоколо, интересно нещо беше черния aftershock с абсент).

(следващите неща ги пиша тука, за да ми напомнят в бъдеще)

Не трябва да почвам да пия антиконвулсанти. Не трябва и да ги спирам после, не трябва изобщо да ми идва идеята :) Развитието на нещата тръгва така – първо ми е по-спокойно, нямам тикове и т.н., може би и болката от невралгията е по-малко, после в един момент се усещам, че съм твърде скапан и че правя невероятно глупави грешки, и че мисленето ми никакво го няма (а тоя път имаше и екстра, поради липсата на болка успях да си докарам някакъв оток на ставата на лявото рамо). Следва (бавно) спиране, резки промени в настроението (т.е. изведнъж си спомням какво е да имам някакъв ентусиазъм), едно зло напиване (понеже не съм пил от бая време), някой друг припадък (като страничен ефект от спирането, напиването и излишния ентусиазъм) и съм склонен да добавя в списъка и “депресия” :)
(езикът ми почти зарастна)

Тук горе-долу идва момента, в който човек осъзнава как е по-добре да се справя с някои проблеми по много трудния начин (с много стискане на зъби), вместо да търси велики генерални решения, които са по-лоши от проблема. Или както казва Машинев, “По-доброто е враг на доброто”.

В края на месеца ще се празнува пак деня на системния администратор. Не съм сигурен дали запазихме маса някъде, ще го отбележа тука като разбера.

I finally bought my plane ticket to HAR2009 – I’m flying out on 8th of August, coming back on the 20th. Now I have to get a tent, something to sleep on and to dig out the list of needed stuff that we made last time.
(it’s not in the blog, fuck knows where did I put the damn file)
If someone else is coming, they can sign in the wiki and tell which flights are they taking, we might move in a group (someone said that it’s more pleasant to get lost with some company).

I managed to resolve one extremely stupid problem, there was one asterisk to be run behind some weird link, the machine needed to take the address over DHCP and with it it was taking MTU 576. It would be nice, if the retarded device on the other side was fragmenting the packets right (if AT ALL). In the end I explained to the dhclient not to listen for interface-mtu and it worked perfectly. Bloody crap.

I had to live on two soups today (yesterday I chewed on my tongue a bit because of a seizure). They were delicious (especially after not eating since the day before), but they’re not exactly food… But, in two days the problem will go away and hopefully I’ll catch up.

And the rain makes it possible to listen to a lot of stuff that otherwise won’t match the weather, like currently a piano version of Hungarian rhapsody no. 2 by Liszt (which most of you should know from Tom and Jerry :) ).

Взех си най-накрая самолетния билет за HAR2009 – летя на 8 август, връщам се на 20ти. Следва купуване на палатка, шалте и изравяне на списъка с неща, дето си бяхме направили предния път.
(странно, няма го в блога. кой-знае къде е забутан проклетия файл)
Който друг мисли да идва, може да се запише във wiki-то там и да каже с кои полети и т.н. е, може да се движим в пакет (твърди се, че било по-приятно да се губиш с компания).

Преборих нечовешки глупав проблем, имаше да се подкарва asterisk зад някаква странна връзка, машината трябваше да си взима адреса по dhcp и с него вземаше и MTU 576. Всичко би било добре, ако малоумното устройство от другата страна се усещаше да ми фрагментира правилно (или ИЗОБЩО) пакетите. В крайна сметка набиването на ръка да не слуша за interface-mtu свърши прекрасна работа. АМАН от кретенизми.

Днес живях на две супи (нахапах си езика около един припадък вчера). Определено бяха вкусни (след като не бях ял от предния ден), ама не са точно храна… До два дни обаче проблема ще изчезне и ще се навакса.

А дъждът дава възможност за слушане на всякакви неща, които иначе не биха пасвали на времето, като в случая изпълнение на пиано на Hungarian rhapsody no.2 на Liszt (която много от вас би трябвало да знаят от Том и Джери :) ).

Припомниха ми пак, че трябва да пиша…

Като за начало, някой да знае добра психиатрична клиника? Аз вече имам втори профил в twitter и три във Facebook, и не помня да съм правил нито един от тях, мисля, че шизофренията ме е хванала много сериозно… Другия вариант би бил па някой да ми прави безплатна реклама на услуга “поддържане на социален живот”, и ако е така, мисля да ги пусна да се състезават, да се види кой ще е най-добрия.
(да изясня – аз мой профил във fb нямам, не съм си правил, нямам достъп, и не ми се занимава)
(а май последната дивотия била, че последните два профила обявили, че са in relationship. Не мисля, че моята шизофрения може да стигне чак дотам).

Разни хора пишат по темата как след изборите трябвало да станем още по-политически активни и други подобни работи. Може ли да спрете да ме занимава с глупости, дами и господа? Не е ли правилно да се очаква хората, дето са назначени на някаква позиция, да си вършат работата без някой постоянно да им казва какво да правят всяка една минута? Изобщо, все повече става правило да не се разчита на който и да е да си върши работата и да трябва да му се казва за всяко нещо. Не знам защо си мисля, че постоянен директен микроконтрол е нужен само, ако държавата тотално се е разпаднала, а съм разбрал да сме стигнали дотам…

Изобщо, има си сериозна причина да се занимаваме сериозно с политика основно по избори. Тя е за да имаме време да си вършим и нашата работа:) Който иска, може да сметне колко точно страшно за икономиката би било, ако всеки отделя по час-два на ден за занимаване с политика и колко ще е реалната цена на подобно нещо (освен колко точно безсмислено ще бъде).
(имам пряко наблюдение от смислеността на разговорите за политика в нашия офис)

Накратко – не ме карайте да върша на някой друг работата. Правя го постоянно, ПИСНАЛО МИ Е и ако смятах, че мога да се справя по-добре, щях да се кандидатирам. Или да използвам събраните три мазета калашници и патрони и да вземем властта (червото отдавна иска да е министър на вътрешните работи).

To note for the Nth time. If you see a Vasil Kolev’s profile in Facebook, it’s not mine. If I make one, I’ll first note it here, and then I’ll probably go shoot myself.

Държа да отбележа за пореден път. Ако видите профил на Васил Колев във Facebook, не е мой. Ако си направя, първо ще отбележа тук, и после най-вероятно ще се гръмна.

Съвсем накратко.

Ръката ми е добре. Намериха разни отоци в рамото ми и т.н., пия нещо анти-възпалително и чакам да ходя на едно ЯМР. Както казах и преди в коментарите (неясно защо това беше най-голямото притеснение), маструбирам с дясната ръка, та не се притеснявайте за мене.

Спирам тегретола (и по лекарско нареждане, по правилния начин, не рязко). Ефектът от него беше, че съм по-уморен и не си предизвиквам толкова често невралгията (т.е. с движения на лицето, за което трябва да се измисли нещо), но страничните ефекти почнаха да ми идват в повече. Миналата седмица в петък бях за малко на работа и успях да си хвана поне две грешки (и ми намериха още една), от типа, които по принцип не правя.
(усещането е бая гадно)
И да си оставя напомняне – никакви подобни променящи-личността гадости. Чувствам се ненормално уморен и крив, може би разбирам какво е ПМС…
(не ми тече кръв, споко)

Уморен съм, пак да кажа, и кафето няма особено положителен ефект – от малоумен уморен тип ставам неспираем малоумен такъв (и да, това е различно от нормалното ми състояние :) ), Aquarius успя да направи доста добра демонстрация какво съм на рождения ден на iffi. Детоксикация и спане, ако на някой му трябвам и ме няма online, не ми звънете.

And some changes on the mirrors on marla.ludost.net…

From some time I’m not a kernel mirror, so I removed that part. I added amd64 to what I sync (it’s being downloaded right now, should be done by tonight), and currently the big mirror list looks like this:

debian-non-US (somewhat dead)
debian-security (once every 3 hours)
debian/amd64 (every morning at 4)
debian/i386 (every morning at 4)
gentoo (no idea, the maintainer should say)
gentoo-portage (no idea, the maintainer should say)

Let’s see how much space there will be after syncing amd64, I can add something else if requested.

(is there a lot of point to the mirrors? Except as a backup and not to overload the main site, doesn’t seem to be a lot of sense, we have enough bandwidth)

И малко промени по mirror-ите на marla.ludost.net…

От известно време не съм kernel-ски mirror, та почистих тая част. За сметка на това добавих amd64 към това, което синхронизирам (в момента се точи, до довечера трябва да е на място), и за момента големия mirror списък изглежда по следния начин:

debian-non-US (умряла работа)
debian-security (веднъж на 3 часа)
debian/amd64 (всяка сутрин в 4)
debian/i386 (всяка сутрин в 4)
gentoo (грам идея си нямам, maintainter-а да се обади)
gentoo-portage (грам идея си нямам, maintainter-а да се обади)

Да видим с колко място ще остана след синхронизацията на amd64, може по желание да се добави още нещо.

(реално смисъл от mirror-и има ли? Май освен за резерва и да не се претоварва главния сайт друг смисъл няма, достатъчно bandwidth имаме)

Soooo…

Two days ago I had dislocated my shoulder again, and this morning at some moment I felt that I can’t lift it. So I thought it’s half dislocated and went to the nearest hospital where a X-ray showed that my bones are at the right place. What’s left is that something more got torn, and there’s no running away from surgery. So, I’ll have to go to an echograph, MRI (I need to go see my personal doctor), cutting and probably in Holland I’ll have to use someone to carry my stuff around :)

Not so pretty – I can type with both hands, if I use my right to first place my left somewhere, I definitely can’t play (except if I find a way to tie my left hand to the guitar’s neck) and still haven’t thought up a way to sleep (as I sleep on my left side). I’ll take some sick leave, but I’ll still be doing some work.