татко Крокодил

I’m listening to “Ticks and Leeches” by Tool (from “Lateralus”) and I’m thinking how some songs have a moment that you want do drown in… In this one it’s the pass line after the quiet period – when the song is listened at maximum (without a distortion), you can feel like a part of the strings…

And I’m writing this because of a weird thing happening today… After a phone call, which was really fitting but still painful I wrote in the twitter “God, I find the way you’re fucking with me to be incredibly amusing :)”. Five minutes after that one of the core switches in the network crashed and everything died, so I had to kick the support to go reboot it really fast…

So, if he exists, he definitely doesn’t lack a sense of humour :)

Слушам си “Ticks and Leeches” на Tool (от “Lateralus”), и се замислям как в някои песни има един момент, в който на човек му се иска да просто да се удави в него… В тази песен е началната бас линия след тихия период – когато песента е усилена на максимума на колоните (без кривене), имаш чуството, че си част от струните…

А пиша такива работи, понеже ми се случи странна и весела случка… След едно телефонно обаждане, което хем беше на място, хем си беше болезнено написах в twitter-а “Господи, чак ми е забавен начина, по който се ебаваш с мене :)”. Пет минути след това ми crash-на един от основните switch-ове в мрежата и всичко се успа лошо, та трябваше да изритам support-а много бързо да идат да го рестартират…

Е, ако го има, поне не му липсва чуство за хумор :)

CABOB got married.

It all began with a ceremony in the “St. George” church with all the fun moments – we wondered if chervarium will evaporate in flames on crossing the threshold, v0rbe got told to take his hat off, we all worked hard not to laugh idiotically on the parts how the woman should listen to the man and how their life should be calm… The acoustics in the church were incredible, I wonder if some day we can bring Velin’s audio there and to listen to it.

We continued in restaurant “Bilyana” (oh, this name) in Studentski grad, with a lot of drinking (whoa, what a great rakiya) and all kinds of fun, like breathing through all the balloons with helium… This time we skipped the dance of the drunk and fallen crocodile, but danced a Danube horo (according to the people around everybody danced in a different way and I got asked why have I tried to make a mosh with the people around). Extremely fun, just at some point I decided to go home as I had started having trouble breathing (and Savov almost kicked me for leaving so early :) ).
(and what great blackmail material we have …)

I’m coughing like mad, damn smokers.

I still haven’t solved my problem. It’ll probably become worse and I’m getting more and more depressed, but I seem to be used to it. At least I’ve decided what to do.

Оженихме го CABOB.

Почна се с церемония в църквата “св. Георги” със веселите си моменти – чудехме се червото дали няма да избухне в пламъци като прекрачи прага, на v0rbe му направиха забележка да си свали шапката, всички гледахме да не се хилим идиотски на моментите с това как жената трябвало да се подчинява на мъжа и как живота им да бил спокоен … Акустиката в църквата беше много добра, чудя се можем ли да занесем на Велин уредбата там един ден и да я прослушаме.

Продължихме в ресторант “Биляна” (ех, това име) в Студентски град, с много пиене (еххх, тая ракия) и всякакви забавления, като например да издишаме балоните с хелий… Размина ми се танца на пияния и изпаднал крокодил тоя път, но направихме едно дунавско хоро (което според очевидци всеки е танцувал по различен начин, а мене ме питаха защо съм се опитвал да правя пого). Весело беше с пълна сила, само по едно време реших да се прибера, че не ми стигаше вече въздуха (и Савов щеше да ме срита, че се отлепям толкова рано :) ).
(а какви компромати има наснимани …)

Кашлям като гламав, проклети пушачи.

Проблемът си още не съм го решил. Очертава се да става по-лошо и да се сдухвам прогресивно, не че не съм си го свикнал. Поне съм решил какво да правя.

The concert for the celebration of 20 years of Nuclear Blast turned out to be pretty good…

It started with a group from Rousse with some really good ideas and horrible implementation (if they take care to arrange the parts in theirs songs, they’ll be incredible), continued with The revenge project (nothing too interesting) and after them Agathodaimon (who were ok).

After them Benediction went up on the stage. I’m not a big fan of their style, but they played great, the mosh was great (I dislocated my shoulder only once :) ), and they gave themselves away :)

Then followed Edguy, who weren’t so interesting (although they did The Imperial March), and in the end came Amorphis.

They were worth the wait. Even with the problems in the sound they were great with their melodic riffs and vocals, played some of their really great songs and finished with Black Winter Day. They didn’t play Higher ground, but I’ll live with it :)

Also I found out again that fate is constantly watching for the good moment to sneak up on your from behind and to hit you with a blunt object. A few times. I have a pretty interesting problem to solve…
(only an idiot like me could call it “interesting”…)
(every time I start being able to tolerate myself, something like this happens that makes me reconsider.)

I’ll write a bit more on the previous posting, after I take care of the “interesting” problem…

Концертът по случай 20 години Nuclear Blast се оказа доста добър…

Започна една русенска група (Overdawn) с много добри идеи и доста кофти реализация (ако вземат да подредят като хората моментите вътре в песните си, ще са страшни), продължи се с The revenge project (нищо кой-знае колко особено) и след тях Agathodaimon (които бяха прилични).

След това на сцената се качиха Benediction. Не съм особен фен на стила им, но свириха страхотно, стана добро пого (само един път си извадих ръката :) ), и изобщо се раздадоха :)

После бяха Edguy, които пак не бяха толкова интересни (въпреки че направиха The Imperial March), и накрая на сцената се качиха Amorphis.

Струваше си чакането. Въпреки проблемите в озвучението звучаха страхотно, с техните мелодични рифове и вокали, свириха няколко от наистина добрите си неща и завършиха с Black Winter Day. Не ми изсвириха Higher ground, ама ще го преживея :)

Освен всичко се убедих за пореден път, че съдбата постоянно дебне подходящия момент да ти се промъкне отзад и да те халоса с тежък тъп предмет. Няколко пъти. Имам доста интересен проблем за решаване…
(само идиот като мене може да нарече проблема “интересен”…)
(всеки път, като мога поне донякъде да се понасям, се случва нещо такова, дето ме кара да се преосмисля.)

По предния постинг ще напиша още нещо, само да си реша “интересния” проблем…

This posting by Irina Marudina made me think (and get angry) again of the hypocrisy and sheepness of the people.

There’s a law that that forbids the sale of alcohol and cigarettes to people under 18 years of age. And where the hell is the purpose? We did an informal questioning in the office and of some random people and there wasn’t any one who has started his drinking after he was 18 (I know a few people who didn’t start before that, but they don’t drink at all). It’s the same with the smokers…

So, a bunch of people are trying to deny their kids the thing they did when they were minors. The same thing they keep doing. Forgetting that when you disallow a kid to do something you’re in fact pushing him/her to do it…

So enough bullshit. Let’s allow everyone to drink and smoke as much as they want (when they don’t interfere with others). After a good quantity of hangovers, arrests and some deaths the people will learn and the situation will balance itself, why should we use such artificial measures just for the show that we care for the younger generation?

(in the same principle – legalize the weed, hard drugs, put them for sale at the drug stores at their real prices – in just a few years there will be a lot of addicts and then they’ll all die. It’s called survival of the fittest.)

Ето този постинг на Ирина Марудина ме накара да се замисля (и ядосам) за пореден път на лицемерието и стадността на хората.

Има закон, който забранява продажбата на алкохол и цигари на лица под 18 години. И къде точно е смисъла на проклетия закон? Направихме едно неформално запитване във офиса и на разни произволни хора и нямаше нито един, който да не е почнал да пие след като е навършил 18 години (имаше няколко човека, които не са почнали преди това, но те и по принцип не пият). Същото е и с пушачите…

Та така, един списък с хора се опитват да забранят на децата си това, което те са правили като малки. Като в същото време и те самите продължават да го правят. Изобщо забравяйки, че да забраниш нещо на едно дете е все едно да го подтикнеш да го направи…

Та стига глупости. Нека се позволи на всички да пият и пушат колкото искат (стига да не пречат на другите). След прилично количество махмурлуци, престои в районното и няколко смъртни случая хората ще се научат и нещата ще се напаснат сами, защо трябва с подобни изкуствени мерки само да се прави нищо и да се бием в гърдите, че ни пука за младото поколение?

(на същия принцип – разрешете тревата, алкохола, силната дрога, пуснете ги по аптеките на реалните им цени – за няколко години ще има доста наркомани и после ще изпукат. Естествен подбор му казват на това.)

A few rankings of the blogs showed up, so I decided to post one of mine – the ranking that will beat all others (and will be ranked first in the raking of the rankings, they’re about 5 at the moment).

It’s based on the following things:
1) A list of the Bulgarian blogs, a bit cut (taken from Valery Dachev, the original one was about 7000 entries, now it’s about 300, in which someone has written lately).
2) It gets updated every two minutes.
3) It’s based on a very complex function, used by programmers for solving extremely difficult provlems (always surrounded by commends like “XXXX don’t touch/don’t look”, by cryptographers and some other great men. The Rand() function.

Why my ranking is the best?

Because it’s updated every two minutes and there’s always the chance that your blog will be first, and the ones of the people you don’t like are last. What more could you want?

And here it is.

(start commenting, you hordes of people without sense of humor :) )

Появиха се няколко класации в блоговете, та реших да пусна и аз една – класацията, дето ще надмине всички останали (и съответно ще бъде на първо място в класацията на класациите, те май станаха 5 вече).

Класацията се базира на няколко неща:
1) Списък на българските блогове, леко поорязан (взет от Валери Дачев, оригиналния беше около 7000 записа, сега съм го ограничил до около 300, в които последно е писано).
2) Обновява се на всеки 2 минути.
3) Базира се на много сложна функция, използвана от програмистите за решаване на трудни проблеми (винаги заградена с коментари от типа на “XXXX не пипай/не гледай”, от криптографите и други такива велики хора. Става въпрос за Rand().

Защо моята класация е най-добрата?

Ами защото като се обновява на 2 минути, винаги има шанс по някое време вашия блог да е на първо място, а тия на хората, дето не обичате – на последно. От това по-добра класация, здраве му кажи.

Ето я и самата нея.

(коментирайте, о орди на оперираните от чуство за хумор :) )