татко Крокодил

Добрите хора, дето анализират активните проби на големия китайски firewall са пуснали инструменти за преглеждане на логове – bz2 или директно git clone https://www.bamsoftware.com/git/active-probing.git . Няма лошо да свалите и да тествате дали се намира нещо по вашите логове, ако е много, може да питате researcher-ите дали ще им е полезно :)

За някои типове логове се налага малко пипване, например в grep-garbage-http.py да се пипне regex-а да е

combined_log_re = re.compile(r'^([\w:._-]+) ([\w._-]+) ([\w._-]+|"[\w._-]*") \[(.*) ([+-])(\d\d)(\d\d)\] "(.*)" (\d+) (\d+|-) "(.*)" "(.*)"')

(маха се $ накрая, понеже в моите логове накрая се сипва vhost-а)
За един друг тип логове направих

sed 's/^[a-z0-9:.]* //' 

за да почистя от началото vhost:port (понеже се оказа, че имам и такива)

И кратка равносметка на 2015:

– Приключих с първия пас на редактирането на Reverse engineering for beginners, и може да помисля за втори в/у новите неща, които са се появили.
– Правихме пак курс по сигурно програмиране, след който заедно с още няколко неща там вече нищо общо не искам да имам с ФМИ.
– Направих нов не-курс, този път си сглобихме малко ISP, като някаква част от setup-а му остана за net-а на initlab.
– Пуснах ipv6 тунелен брокер за разни хора, дето си нямат ipv6 у тях (и вече някои от тях правят странни топологии :) ).
– Направихме доста събития от турнето;
– Случи се openfest 2015, където с Яна бяхме главните координатори. Не беше леко преживяване, и още не съм си подредил мислите по въпроса. (Видео-записите – скоро).
– Почнах пак работа в securax, като още ме е срам да казвам, че се водя мениджмънт (и за да компенсирам, админствам малко неща).
– Направих една лекция, и написах една друга до средата. Мисля, че трябва да отделя малко повече време в писане.
– Пак не блогвах достатъчно.

(мислех да кача малко снимки, дето съм правил на 32c3, но повечето са на бутилки от whisky workshop-а)

(и преди да съм разписал хилядите неща от openfest, нещо, което ми се мотае в главата поне от година, и което Public Choice III ми доизясни)

Нещо много фундаментално в живота (и информатиката) е trade-off-а, или компромисът. Оказва се твърде често срещан, и реално погледнато незаменим като метод за решаване на проблеми. За съжаление ще трябва да дам някаква формална дефиниция, понеже ще ми трябва надолу …

Прост пример за компромис е да имаме някакви пари N и двама човека, A и B. Нека да имаме функция U(P, X), която за P ∈ {A, B} и 0 < X < N може да ни даде някаква “полезност” на свършеното от човека, като целта ни е да максимизираме U(A, X) + U(B, N-X). Безкомпромисните решения са X=N или X=0 (т.е. да дадем всичко само на единия), всичко останало е някакъв компромис м/у тях, за да се получи по-добър резултат.
(моля също така да се консултирате с вица за сферичния кон във вакуум, преди да продължите)

Повечето технически проблеми включват някакъв вид trade-off, за да се решат, дори има стандартен такъв термин, time-memory trade-off за всякакви алгоритми и решения, т.е. принципът, че с повече памет (поне до едно време) може да се спести време. Един сравнително прост пример, който ми хрумва е lookup дали даден IP адрес е блокиран или не – това може да се реализира с:
– прост масив – яде малко памет, търси се линейно и като цяло е бавен;
– хеш – яде повече памет, търси се константно (worst-case – линейно) и е по-бърз;
– дърво – яде още повече памет, търси се логаритмично, и
– bitmap – един масив от 2^26 байта, в който всеки бит отговаря на отделен адрес, който яде много памет и в който lookup-а е константен.

Когато за някой проблем може да се максимизира всичко и да се постигне ситуация “и вълкът сит, и агнето цяло”, техническият термин за решението е “hack” и е любим на всички ни.

Проблемът е, че няма hack за всичко, и реално всички организации, действия и решения, които включват други хора изискват някакъв тип компромис. Живеейки в свят, в който сферичните коне (особено във вакуум) са рядкост, се налага да правим доста такива, за да постигнем каквото и да е. Може да се каже, че цялото ни общество се крепи на компромисите.

А хората не харесват компромиси. Явно някъде ни е заложено, че трябва да стане нашето и хората по принцип дърпат в собствената си посока, като отпускането в чуждата рядко се приема като нещо хубаво, като загуба и отстъпление от собствените принципи. Поради това много компромиси не издържат с времето и се налага или да се преразглеждат, или да се разпаднат.
Никак не помага и това, че няма как да се оцени един компромис, като с функцията по-горе. Тия дни във връзка с openfest ми беше зададен (съвсем хипотетичния) въпрос – дали не е по-добре да се направи една лекция, която е много полезна и информативна, за 50 човека, отколкото една по-малко информативна (с базови неща и т.н.) за 1000 човека. На такъв въпрос смислен отговор няма, начинът да се разбере е да се проведат, да се направи изследване след това м/у хората по някакъв начин (например колко пари биха дали за една такава лекция), да се сумират нещата, да се сравнят, и после да осъзнаем, че принципът на икономистите не води до особено смислени неща и да зарежем упражнението.

Също така има хора, които много трудно приемат компромисите с каквото и да било. Така много често се изпада в ситуация, в която нищо не може да се свърши заради един блокиращ индивид (какъвто случай ми разказваха наскоро), и където липсата на желание/способност за компромис и нежеланието да се търси hack водят до всякакви проблеми (или неслучващи се неща).
(от друга страна, полезността на тези хора за някои неща не може да се отрече, та се налага да се прави компромис с безкомпромисните понякога :) )

Та, накратко, life sucks, and then you die. Единственото смислено нещо, което виждам да може да се направи е да се мисли метод, който без да обижда хората да може да оценява компромисите и да може да се смята как точно да се направи един компромис. От друга страна, не мисля, че е особено възможно и се надявам някой да покаже, че не съм прав :)

Опрях до там да имам един текстов файл с какво имам да върша всеки ден, че да мога да си следя всичките задачи. Явно ще трябва в него да слагам и “блогни” от време на време.
(знам, че някакви хора ползват модерни работи като календари, обаче за мен един файл в git, комбиниран с vim, който commit-ва на всеки save се оказва перфектното решение)

Занимавам се с всякакви скучни работи:
– Оправям хартии по фондацията, например писмо до ДАНС, че няма да перем пари и финансираме тероризма (вече не се учудвам какви глупости изисква държавата;
– Разни хора правят мрежата на OpenFest, а аз рисувам картинките;
– Случва ми се да спя;
– Пиша правила за очаквания co-location на initLab (който ще се случва, има само дребни подробности за дооправяне).

… и всякакви неща, дето вече не помня. Случи се RuseConf, в което нямах участие (освен малко акъл отдалечено и да събера малко техника в кашони), но за което ще режа записите, като ми ги донесат.

От по-интересните неща:
– направих банички (за Снежи), след като не ми се беше случвало едно 12-13 години. Станаха прилично :)
– подредихме и направихме по-прилично мрежата на лаба, с Пешо и Марио, та сме на малко от заветната цел да навържем и лампите отвън да се контролират автоматично и да не трябва да се притесняват хората от тъмната уличка;

И за да пропусна групата “ужасни неща”, няма да говоря по работа :)

Честото блогване се оказва сложна задача… Няма много неща, които да са интересни и да стават за писане, и дори да има, все се оказвам достатъчно уморен, че да не ми се занимава и да оставям тая работа за неделята (докогато съм забравил вече доста от това, за което бих писал).

В новините (които са почти официални вече) – на 15.08 ще се случи VarnaConf (където мислим вече да има два потока), а на 7ми и 8ми ноември – OpenFest 2015.

init Lab започва да изглежда все по-приятно, и тия дни наснимах едно обикаляне около и в него (с gopro-то на Пешо, което се оказа супер удобно за подобни цели). Не е особено подредено (Петко чак му стана гузно и леко подреди рубинената стая, преди да я снимам), но е доста удобно за всякаква работа.

Тунелния проект се движи прилично. Малко статистики:
14 потребителя;
14 заделени мрежи (1 /49 (за isp.initlab.org), 2 /62 и 11 /64);
23 дефинирани тунела;
9 вътрешни BGP peer-а на marla, 8 на tyler.
Нямам прилични статистики за трафика (и имам колебание дали да ги показвам). Така като гледам, се движи съвсем прилично, ползва се и си работи съвсем добре (въпреки че още е с quagga).

СПИМИСЕ.

Anyway, седмицата беше пълна с всякакви весели неща:

– Имам си MNT-KROKODIL в RIPE (за което имам да черпя Драго).

– 7-8-9 човека, вързани по тунели, няколко и с BGP (които могат да се видят в моя nagios). Все още хората се добавят на ръка, Мариян е почнал да пише интерфейс (явно му е скучно).

– Пуснахме IPv6 в ISP-то, дооправихме някакви неща, повече – в status report-а. Две бързи интересни неща – IPv6 на alpha-та и nagios-а на ISP-то (user/pass guest/guest).
– По горната тема, трябва да пусна looking glass-ове. Приемам идеи за неща, които поддържат bird, cisco и quagga и не искат да им се прави черна магия, че да тръгнат (тоя от сайта на bird е тотална трагедия).

– Преди година и нещо, след една лекция на Боян Кроснов за инфраструктура, доста хора се заинтересуваха да видят истински datacenter. Два месеца след това бях направил една уговорка с Telepoint, и миналата седмица (никак не се забавих) в четвъртък и петък с групи от по 5-6 човека обиколихме и видяхме как изглежда и какви забавни неща има (например овлажнители на въздуха). По принцип е ориентирано към студенти, та ако има още интересуващи се, пишете ми, за да събера пак една-две групи.
(целим се в сряда като ден за посещение, щото тогава тествали генераторите…)

– Тъкмо привършва HackTUES, на което не можах да отида, заради курса и всичките останали забавления, жалко.

– И идва BurgasConf, следващата седмица. Мразя да пътувам, но съм обещал… Тази година няма да говоря там, имах идея за една лекция, но там ще се иска още много research.

Качих един progress report за ISP курса, в който вероятно съм пропуснал някакви неща, но участниците ще си кажат и ще се допълва.

Тия дни около курса се чудех с какви IPv6 адреси да го правя, и накрая се реших, навих един LIR (благодарности на Драго от delta) да ми request-нат адреси и ASN. По случая вече си имам AS200533 и 2001:67c:21bc::/48, които ще използвам и за курса, и да направя един малък тунелен брокер за IPv6 тунели за желаещи (с дублиране на тунелните, BGP и такива забавни неща), очаквайте подробности по някое време, като успея да се заема сериозно.

Иначе, жив съм – имам си кило занимания около разни проекти, openfest (очаквайте новини), ходих да консултирам студенти във ФМИ по мрежи (трагедия), изпитахме си хората за мрежова сигурност 2 (по-малка трагедия), ходих днес на театър на “Контрабасът” (беше страхотно). Определено трябва да пиша повече, почва да ми се губи какво съм вършил…

Питаха ме тия дни “как да си говорим без да ни подслушват”, и понеже е просто, ето какво препоръчвам аз (и съм ползвал). Това не включва operational security неща (не говорете близо до други хора, не си качвайте записите някъде, не си давайте компютъра на непознати и т.н.), а само как да си направим setup, който може да се използва правилно. Базиран е на неща, които аз съм правил, т.е. конкретните препоръки са от моята практика.

Идеята е да имате end-to-end криптография (т.е. само крайните точки да могат да декриптират информацията) и forward secrecy (т.е. ако случайно някой ключ изтече, това да не дава възможност да се подслушва бъдещата комуникация). Това се постига с два протокола – OTR и ZRTP.

И двата са близки по идея, като първия се занимава с обмяна на текстови съобщения, втория с предаване на глас.

Като за начало – някакво собствено желязо, с криптиран диск, с debian stable и автоматични security update-и.
Ползвам debian, понеже си е стабилно и security update-ите работят както трябва и не чупят системата.
Криптирания диск е допълнителна мярка за сигурност. Реално на сървъра няма да пазите кой-знае каква важна информация, но си остава добра идея. Това влачи със себе си проблема, че на рестарт някой трябва да въвежда passphrase, но за това има начини да се прави по сравнително сигурен начин.
Виртуалните машини са твърде лесни за атака, че да се разчита на тях. Вариант са, защото при тоя setup данните не са чак толкова важни, но не ги препоръчвам.

Понеже всичката комуникация ще върви по TLS, е добре да си имате правилно подписан сертификат. Всички сме наясно, че сигурността на сертификатите е малко трагична, но помага понякога да се хванат разни MITM атаки. Има сравнително евтини CA-та, като скоро и ще работи това на EFF, което ще е съвсем безплатно.
Ако искате да избегнете всичките възможни атаки, може да си направите собствено CA и да го инсталирате по клиентите, но е по-сложно и доста често не се спазва както трябва и просто се казва на клиента да приема всякакви сертификати, което е лоша идея.

Следващата стъпка е XMPP (Jabber) сървър. Аз лично използвам ejabberd, понеже е сравнително прост за конфигурация, бърз и ако не трябва да дебъгвате S2S, направо идеален.
В него трябва да спрете некриптираните връзки като цяло, и да не включвате S2S (server-to-server) модула, така че да е ясно с кой говорите. Можете да си включите и конференциите, но за тях още няма end-to-end криптография.

Финално, трябват ви open-source клиенти, които да поддържат двата протокола (OTR и ZRTP). По принцип jitsi поддържа и двете и е доста добър избор (въпреки че е доста тежко и писано на java), като работи под всички desktop операционни системи и има alpha за android. За телефони (ios и android) за съобщения има chatsecure (само OTR). Също така аз самия ползвам pidgin с OTR plugin, който обаче няма ZRTP (и като цяло много кофти аудио поддръжка).
(някой може да допълни с още клиенти)

Този setup ви дава възможност да си говорите с end-to-end криптография и да сте много трудни/невъзможни за подслушване (по последните документи от NSA, OTR е нещо, за което не са намерили никакъв вариант да го счупят).

(мразя днешния ден, та да взема поне аз да свърша нещо полезно)

Тия дни около курса по мрежова сигурност си update-нах системата за build-ване на презентации и съответно съм я качил в github. Бая улеснява живота:

– Може да си добавяте картинки както си искате, системата ги resize-ва и следи коя презентация от кои зависи и я rebuild-ва;
– Както и преди, може да си пишете текста на презентацията заедно със слайдовете и се extract-ва автоматично;
– Може да си правите страници със заглавия ( ‘###’ и на следващия ред ‘#### някакво заглавие’ и ще запълни цялата страница с него);
– Вече няма нужда да пишете каквото и да е в Makefile-а, той автоматично захапва всички .pandoc файлове в текущата директория.

Сложил съм и един по-приятен пример, от който може да се гледа. При желание и с малко пипване в Makefile може да не ползвате моята зелена схема (която някои хора не харесват).

Днес получих поредното потвърждение за любимия си израз “Системният администратор се учи на гърба на потребителите”.

Правехме някаква миграция на obshtestvo, и около нея се налагаше няколко пъти да се drop-ват и преналиват едни бази. Хванах се на няколко пъти как съм пуснал DROP DATABASE и чак след това съм погледнал къде съм го пуснал, и не го бях сбъркал нито един път.
(нещото беше малко под пара, иначе гледам да правя нещата по-бавно)

Това не-сбъркване е продукт на МНОГО омазвания преди това, изгубени данни, възстановяване от backup-и и псуване. Трябва да има такива практически, реалистични упражнения и занимания за хората, които се занимават с админстване, просто защото “добрите практики” не стигат, особено като човек бърза, а аз още твърдя, че добър админ се познава по това как се справя като го вдигнат в 4 сутринта с махмурлук…

И по темата, тия дни се каня да си обявя новия не-курс, подробности за това – скоро.

Този петък и събота се поведе поредното издание на Rails Girls Sofia. Аз бях там да помагам инфраструктурно, и около някакви разговори стигнах до странни изводи…

(Като за изясняване на термините, искам да кажа, че “социалната програма” в смисъла в който аз я ползвам е нещо като героизма – нещо важно, полезно и от което реално не би трябвало да има нужда, ако нещата си бяха наред. Това е начинът да се внесе малко повече нужно равенство в една система и да се загладят по-острите ѝ ръбове, и реално малко системи с достатъчно хора в тях могат да си струват да се живее в тях без нещо такова.)

RailsGirls е социална програма на IT обществото. Тя цели да помогне на едно малцинство (жени, които нямат никакъв опит и твърде малко опции) да видят какво представлява програмирането, какво могат да правят те и дали би било подходяща област за тях. Като цяло целият формат е ориентиран така, че в ден и половина да може да покаже достатъчно основни неща, за да си изяснят хората какво е това програмирането, какво иска като мислене и дали да продължат опитите да се занимават.
На теория от това не трябва да има никаква нужда – това трябва да се случва с всички хора в училище (заедно с много други варианти за професионално развитие), където хората да са придобили някаква основна представа, след което да могат и след 10-20 години да решат, че това им е интересно и да седнат да го учат (я с online курсове, я в разните софтуерни академии, или във ФМИ на СУ или ПУ). Реално обаче в момента нивото на преподаване на информатика не се подобрява, а върви в посоката “да обясним на децата как да са юзъри” (против което ние едно време правехме опити да се борим, и май пак трябва).

Та по всякакви такива причини ние реално правим социални програми – турнето, OpenFest, курсовете из ФМИ (дето са твърде много, че да ги изброявам) – реално опитвайки се да запушваме дупки в съществуващата система. Не знам дали не е загубена кауза, но мисля, че успяваме да направим някаква разлика и браво на всички хора (особено на Митьо), че бутат подобни проекти.

(и който не е щастлив от това, което се прави, може да се заеме да направи нещо по-добро. Ще помагаме даже…)

Отпразнувах пак крокодиловден. Направих го на 27ми, понеже 23ти се падаше в понеделник, а от МТСП ме помолиха да не се пада преди работен ден, че от колективния махмурлук БВП-то на страната видимо падало.

На хората им хареса, няколко казаха, че трябвало да празнувам рождени дни всеки месец (щото така се виждали всякакви хора). Миналата година протестите вършеха тая работа, като се стопли, може да помислим за още някакви…
(или де да знам, конференция само с една лекция и двудневно afterparty …)

Следва стандартния списък подаръци, доколкото успявам да се сетя:
Бутилка Laphroaig (Мартин);
Бутилка Glenfiddich (Щеряна);
Котка (звучи ето така), или по-точно Digitech bass synth wah ефект (bofh);
Билети за Apocalyptica в Пловдив (там съм ги слушал за пръв път преди бая годин) (iffi и Калоян);
Ваучер за Декстрофобия и един за 3keyrooms (едното от Ива/Калоян, другото от Явор/Таня и още някой, не помня кое как се падаше);
смарткарта за pgp ключове и четец за нея от Merlijn и Моника (ще си сменям явно ключа тия дни);
Един zero-day от RealEnder (тестван, работи, да видим дали иска да го публикува);
Бинокъл (не помня от кого);
Мегафон, ще свърши добра работа по конференциите (Пешо);
Лампа и крушка за нея (Пенчев, Велин, Боян), че нямало у нас достатъчно приглушено осветление (замислих се да си взема още 2-3);
Lego, някакъв багер (Боян), разни хора изявиха вече желание да идват у нас да го сглобяват;
Метроном (Кънев) (без коментар);
Книгата “Плетене на една кука for dummies” (Никсън);
Книгата “Никой не обича крокодила” (Бобсън), някаква древна руска от 1974та;
Мангата “Fullmetal alchemst”, 1ви том (Антоанета);
Книгата “Алекс” на Пиет Льометр (Бойчо);
Книгата “Уискито на Шакълтън” на Невил Пийт (Миши), заедно с една картичка, която вероятно Снежи няма да ми разреши да сканирам и кача, но е много забавна;
“Книжка за зайчетата-самоубийци” (Владо младшия) – питайте google за bunny suicides;
Торбичка желирани крокодили (fredson);
Една рисунка на глухарчета (Нели);
Плато за сервиране на мезета (Мариела и Румен);
Чаша с крокодил в нея (нещо такова) (Румен);
и финално, майсторски клас за уиски тестване (от голяма група хора – Митьо, Стефан, Боян, Яна, Марио, Владо Василев, Стеф, Витков, Недко, Точо, Петко, Мариян, dzver, Кунев и Гери, Благовест, Печкин, Пламен и pCloud-ския екип), както и торба родопски био-картофи.

(извън тия неща, Снежи ми подари странна възглавница/шапка за спане навсякъде. Невероятно плашещо изглеждам с нея…)

Ако се сетя/открия още нещо, ще дописвам.

Update: Също така едно bonsai дърво (от Наков), което май не става за ядене.

Тия дни гледах малко филми, които ме докараха до желанието да попиша.
(човек би си помислил, че като безработен ще имам повече време за такива неща, ама на…)

Гледах “The imitation game”, след което прочетох “Alan Turing: The Enigma”(по която уж е правен филма) и крайното ми мнение е, че не струва:
– Ненужно драматичен е, през цялото време основната ми мисъл беше “тука прекаляват”;
– Избрали са за ролята на Тюринг актьор, който играе аутисти и психопати (и докарва още повече драматичност);
– Сериозно се различава от реалността (има доста неща в wikipedia по въпроса) – например Enigma-та е счупена от поляците, след което англичаните доразвиват идеята, като ролята на Тюринг е сериозна, но не е като на единствен човек, който е бутал цялото нещо;
– Споменали са само малка част от работата му, криптоаналитичните му занимания не са по-важни от машината на Тюринг и приносът му в създаването на информатиката (“Computer science” звучи по-подходящо, ама “компютърни науки” не изглежда добре). Силно препоръчвам на всички програмисти и изобщо компютърджии “The Annotated Turing: A Guided Tour Through Alan Turing’s Historic Paper on Computability and the Turing Machine”, обяснение на paper-а му по темата изчислимост, в който могат да се видят в общи линии за пръв път различни основни програмистки похвати.

(самата му биография, която съм споменал по-горе не препоръчвам толкова, написана е доста зле)

А днес гледах “Citizenfour”, на чиито принцип е трябвало да направят филма за Тюринг.
(и това е филм, който трябва да гледате, и за който силно се надявам (и изобщо не вярвам) да го дават по кината в България)

Гледайки плановете от началото на годината:

С четенето на сериозни книги като гледам съм се справил, въпреки че ми пак ми висят някакви неща, дето са бая интересни и важни и не намирам време за тях (статистиката в goodreads);
Ходих на Балканския компютърен конгрес (даже говорих);
Почнах да поспивам чак като напуснах работа в края на декември (горе-долу);
Свирих… пак твърде малко, въпреки че поне вече си организираме дрънчане в лаба;
Техническите лекции тая година ми бяха свързани с работата – криптография, сигурност, web услуги, може да се каже, че все пак съм наблегнал на техническите;
Изобщо не съм писал сериозно в блога.

Иначе, като цяло:

Годината мина в конференции и работа. Поне по списък съм направил 5 лекции по всякакви теми, и май си бяха много, а конференциите са около 10, плюс още едно-две събития:
Два пъти RailsGirls София (екип)
Ro[ug]e conf 2014 (екип, лектор)
RIPE-SEE-3 (лектор)
HackFMI 3 (жури)
PlovdivConf (екип)
BurgasConf (лектор)
VarnaConf (екип)
CryptoBG конферецията (посетител)
YAPC-Europe (екип)
EuroBSDCon (екип)
Balccon (лектор)
Openfest (екип)
(след няколко дни) 31C3 (посетител)
Това по никакъв начин не е нормално.

Като гледам, едвам съм писал в блога.

Напуснах работа в края на ноември и още си почивам, като още нямам конкретен план. В списъка ми е да реша и дали да оставам в България (не че има голям шанс да се махна, твърде закостенял съм, както казват някои хора) и да видя с какво точно ми се занимава (най-вече с мрежи и/или дебъгване).

От ходенето в офиса тотално изгубих желанието да се виждам с повече хора и се надявам 1) да успея да си върна поне някаква част от него, 2) да оцелея на 31c3.

Заех се сериозно да редактирам Reverse engineering for beginners, харесва ми, и има поне още два месеца работа там.

Пренесохме initlab на по-голямо и хубаво място, в малко странен квартал.

Не направих не-курса за системни администратори поради липса на време, но пък имам идея за BGP workshop.

Продължава да не ме боли главата.

И понеже паметта ми тотално сдава багажа, не мога да се сетя други неща, дето съм вършил през годината и дето да си струват да се споменат тук, ако някой има желание, може да допълва :)

Може би така изглежда щастието.

От някакво време се канех да видя какво друго е писал Оруел, и в крайна сметка п
рез антикварни книжарници и подобни успях да си събера комплекта от 11 тома със
събраните му неща извън по-дългите (романите, както и “The road to Wigan pier” и “Homage to Catalonia”). Отгоре на купа е и едно издание на романите му, които о
баче съм чел (планирам да препрочета “1984” в оригинал, след като свърша с тия тухли (в момента съм към средата)).

Има няколко сериозни причини да искам да ги изчета.

Като за начало, Оруел е един от най-добре пишещите на английски автори. Неговото владеене на езика е страхотно, като успява да го комбинира с много прост и ясен изказ, което го прави перфектният пример за всеки, който иска да пише. Може би
донякъде мога да го сравня с Георги Марков в българския език.

След това, Оруел е един от най-честните хора, които съм чел. Способен е да защитава до край убежденията си и да казва каквото мисли директно и ясно (и си проличава британското в него, въпреки, че е груб, пак звучи добре), но в случаите, когато се окаже, че не е прав, е способен да се извини и да си каже в прав текст, че е сгрешил. В повечето му есета освен това, за което говори се старае да опише и собствената си гледна точка и нещата в него самия, които може да са повлияли на написаното.

А нещото, което на мен ми липсваше беше как се е случило да е такъв човек, исках да проследя развитието на мислите и идеите му. Определено не съм съгласен с доста от тях (но мисля, че и той към края не е бил съгласен, не съм стигнал до там), но разсъжденията му провокират доста и в мен.

(прескачам дребните неща, например как показва влиянието на липсата на новини и как се променя мнението на хората през войната, или стотиците ревюта на книги, които е написал и от които си харесвам неща за четене).

Като цяло, важно и интересно четиво. Жалко, че винаги ще си остане гадно усещане за недовършеност, което идва като отворя поредния том, и в началото видя в хронологията:
“21 January 1950 Orwell dies of pulmonary tuberculosis, aged 46.”

(in other news, ще се ходи на Балканския Компютърен Конгрес, където и ще говоря, но за това – в следващите дни)

Тия дни си смених (пак) заглавието на блога, и от нямане на работа (или по-точно като почивка от разни неща, като например писане на лекции) и поради повредите, които се получиха в главата ми от четене на философски и подобни книги (“Моите правилни възгледи за всичко” на Лешек Колаковски (бля), книжката с афоризмите на Талеб (клишета от задник) и “The other side of sadness” на George Bonanno (страхотна книга)) реших да попиша малко глупости.
(приемете предното гигантско изречение като предупреждение)

(“In this moment I am happy” не знам откъде идва, брат ми си го беше написал на вратата едно време)

tldr: Светът/животът са прекрасни.

Та, светът е прекрасен. Слушам много хора да се оплакват от него, от живота и вселената като цяло, но това винаги е една изкривена картина, в която са извадени само нещата, които не им харесват.

Има няколко важни неща, които се пропускат:

Повечето проблеми са временни. Времето ги оправя, ние ги забравяме, или просто осъзнаваме колко незначителни са. Рядко има смисъл да им даваме да ни пречат да се радваме на живота.

Винаги има нещо интересно около нас. Да ти е скучно е признак или на някаква депресия, на тъпота или просто на нежелание да се направи нещо по въпроса. Човек с достатъчно желание и малко вътрешен мир може да си живее добре даже сам в главата си (както аз правя от време на време).
(като допълнение – винаги има нещо хубаво наоколо)

Имаме избор. Ако ще да е дали да живеем или не, избор винаги се намира под една или друга форма, остава да се възползваме от него.
(аз лично съм против самоубийството и дори съм говорил на хората против него, но да отнемеш избора и като цяло надеждата за някакъв резервен вариант е нещо доста гадно и не бих го причинил на никой)

В общи линии как се чувстваме е въпрос на личен избор. Дори да ни липсва способността съзнателно да го решим и реализираме, в наши дни се продава достатъчно добра дрога, че да го поправи.

Спасението на давещите се/нещастните/страдащите си остава в техните ръце.

(бяха ми споменали, че звуча будистки – мисля, че будистите са по-скоро на принципа “животът е гаден, ама какво от това/ние ще се справим и ще ни е спокойно въпреки това”, което аз намирам за примиренческо и като цяло за грешно)

Втория ден, след като се намързелувах и се появиха хора в Краковския hackerspace, отидох да ги видя.

Мястото не е лошо (и сравнително лесно се намира). Имат звънец, който отваря вратата автоматично, ако позвъниш Y в морзов код (ама дългите тонове трябва да са наистина дълги, над секунда), прилично количество място, бая хардуер и като цяло весели хора. Бяха малко под пара, че предната вечер беше имало хакатон, а през деня щеше да има някакъв workshop, но успяхме да поговорим и да ми покажат мястото, ако имате път натам – идете им кажете здрасти :)

А аз в неделя сутрин докато тихичко си работех ми опука дисплея на лаптопа, та по случая тия дни ще съм малко offline през деня (ще съм на RIPE SEE-3 и ще съм малко ограничен в това кога ще мога да съм си пред машината).

(имах един таблет с мен и от него свърших някакви неща, ама клавиатурата му е нечовешка. Добре поне, че gps-а му работеше добре и че offline картите на OSM са точни, та да ми е полезен)

И днес беше деня на посещението в Аушвиц.

(четох си по пътя “Dominion” на C.J.Sansom, частта в която изселват евреите в Англия, беше странно)

Обиколката продължи няколко часа – първо в Аушвиц 1, после в Аушвиц 2 – Биркенау. Първият лагер е доста по-малък, вторият прилича на набор бараки за животни посред полето. Доста са запазени, особено телените огради и доста от сградите, и си е интересно да видиш на живо как са изглеждали нещата (и например как изглеждат два тона човешка коса). Не мисля, че преживяването е за хора с по-слаби нерви, нищо, че екскурзоводите са доста внимателни и се стараят да обясняват спокойно и нетормозещо.

Жалко, че няма така запазени лагери от ГУЛАГ-а, да може да се направи едно хубаво сравнение.

И дойде време да си използвам странния подарък за рождения ден – екскурзия до Аушвиц/Биркенау (Освиенцим).

Полетът ми беше в нормално време и с online checkin-а даже идиотското задръстване по Цариградско шосе не беше проблем. Летях през Виена и стигнах съвсем спокойно в Краков (само в последния полет имаше някакъв пиян руснак с трима цивилни полицаи около него).

Валеше, сега още духа доста вятър, но май времето не е много по-различно от София.

Съвсем лесно си намерих мястото за спане (един много готин таван в една кооперация без асансьор), след което с помощта на един таблет с gps и osmand на него си намерих един супермаркет, в който да си напазарувам храна (който освен, че супер много приличаше на малките български от рода на Пикадили експрес, беше и бая евтин).
(цените в/у две са в лева, в/у четири – в евро, доста лесно се смята)

Та, аз мисля да се излежавам, чета и може да попиша по една лекция, ако на някой му трябвам – няма ме :)

(обществено-полезната работа я свърших, писах mail на админа на www.uni-sofia.bg, че са vulnerable за heartbleed проблема)

Има много изписано и изговорено на темата за тревата/марихуаната, наказуемост, полезност/вредност и т.н.. В последния проект за НК има някакви малоумия по темата, и понеже не ми се навлиза в спора, искам просто да споделя едно мое лично наблюдение.

Преди да ме оперират миналата година ме боля много. Стигнал бях до момента да не помага тегретола (в големи количества) и ми изписаха трамадол (опиат, от по-началната категория, но все пак на зелена рецепта), който помагаше и с който внимавах.

Опиатите са и много ефективни, и много опасни. Нямаме други толкова добри обезболяващи (дори оперативното прекъсване на нерви може да не е толкова ефективно), но от друга страна се стига до физическо пристрастяване и други неприятни странични ефекти.

Понеже не беше ясно дали операцията щеше да реши проблема (имаше шанс проблемът да не идва от артерията, която притискаше нерва, имаше шанс и да не се получи), реших да проверя дали все пак нямам някакъв друг резервен вариант, освен опиатното наркоманство. Един приятел ми намери малко трева от някакъв много успокояващ/отпускащ сорт и тествахме.

Нямаше особено отнасящ ефект, и не ме хвана по някакъв сериозен начин, но сложи една горна граница на болката – пробвах се да си предизвикам проблема, и не се получаваше стандартния каскаден ефект. Т.е. се оказа, че тревата в моя случай (на невропатична болка) е достатъчно добър заместител на опиатите, и определено подейства по-бързо от тях.

YMMV, на мен ми помогна. Бях планирал ако операцията не свърши работа, да редувам тревата и опиатите, така че да не привиквам към нито едното от двете, и си мисля, че ако имаше вариант докторите да я предписват на подобни случаи (доколкото знам, помага и на хора, болни от някакъв рак), светът щеше да е едно малко по-приятно място.

Update: Казаха ми, че все пак си ми личало, че съм бил пушил.

Update 2: Направо не мога да повярвам, българския съд е направил нещо добро по въпроса.