татко Крокодил

Това се каня да го напиша от едно известно време, след dcap сертификацията си мисля, че е крайно време.

Идеята ми е, че няма смисъл да се учи за изпити, понеже това прави резултата от изпита безсмислен.

Като малко предварителна история – всичките изпити и подобни явления, на които съм бил и които реално бих приел като оценка за мен са правени в някакво нормално състояние, без подготовка и в доста случаи – в под-оптимално състояние. Например LPI201 го взех с махмурлук, недоспиване, още май леко пиян и преди това трябваше да оправя видео предаването на семинара, LPI202 втория ден на един openfest на който трябваше да водя лекция и да участвам в организацията, dCAP-а – с jet lag, постоянно ненаспал се, настинал и май леко пил.
(изобщо не ми се мисли за разните изпити в университета)
(а матурата си по математика взех за два часа и изчезнах да оправям един гръмнал сървър… За нея па хептен не се бях готвил)

По този начин получения резултат показва истинските възможности на човека. Всеки може да зазубри материала, да вземе изпита за какво ли не, след което да го забрави – това не е реална оценка, а заобикаляне на системата. Това е и част от причината, че реално погледнато една университетска диплома просто казва, че човека е изтраял 4-5 години да го занимават с разни работи и е добутал, но нищо повече – не се казва дали е харесвал това, което учи, дали наистина го знае и може да го прилага, дали изобщо може да мисли и т.н..
(тук не говорим за българските университети, където дипломата в повечето случаи и това не значи)

Ако някой ден например реша да направя истински курс по системна администрация, изпита ще е една вечер пиене и на следващия ден студентите да им се дадат два rack-а техника, части от които не работят, кило кабели, външни връзки, малко резервен хардуер и 30-40 страници документация, кяото изглежда като минала през торнадо, след което да трябва да я подкарат да работи както е била преди.
(може да се смиля и да им оставя една-две касетки лента с backup-и, за които да се чудят отде да намерят лентово устройство).

Може да се направи изключение за изключително трудните изпити, като например CCIE (донякъде и dCAP) – ако можеш да направиш практическата част в нужното време, то това в общи линии значи, че можеш да правиш и почти всичките реални нужни setup-и. Повечето изпити обаче просто не са такива и могат да се минат със зубрене (за мен например CCNA би имал смисъл, ако се даваха по 10 минути вместо 30-60).

Разбира се, остава въпроса как точно човек може да придобие нужните знания и способности, за да може да взема така изпити. Аз винаги съм препоръчвал практическия опит и да се учиш на гърба на user-ите, само трябва да се намери подходящо място за целта :)

Много обичам да дебъгвам. На гроба ми (ако ми направят такъв, мисля да си даря трупа на медицинския факултет на СУ) може да напишат точно това (въпреки че наскоро червото откри странно значение на bugger и се оказа, че debugger може буквално да се преведе като “обезпедерастител”).
(а bugger идвало от българин/богомил, те били обвинявани, че са хомосексуални и от там останало едно такова значение, ако не вярвате – вижте на това бележката най-отдолу)

Днес така ми се обади Велин по някое време, с предложението с iffi и Ели да ходим да ядем/пием нейде в студентски град. Отказах бая грубо – налагаше ми се да port-на едно прилично голямо и странно парче код от asterisk 1.2 до 1.4, а тестването му изискваше специфична среда – някои от проблемите, в които се набих, нямаше как да ги симулирам в моята тестова постановка (трябва да направя нещо по въпроса). Определено открих нови и странни съобщения за грешка и научих подробности за API-то, без които определено бих могъл да живея…
(не трябва да ми се дава да пиша код. Да patch-вам – може, ама толкова)

(Колко е хубаво, че жените са такива странни създания и има какво да им се дебъгва – иначе щяха да са ми скучни и сигурно и секса нямаше да ми е толкова интересен…)

В крайна сметка всичко тръгна към 20:00 (минаха всички тестове, имаше забавни погледи от колегите, докато си държах по една слушалка от двете страни на главата и казвах “Омммммммммм” (просто защото “ало” омръзва)), пийнах си малко от плоската бутилка, дето си нося и щастлив се прибрах.

(Догледах си Coupling, последния епизод е малко лигав към края, но иначе е супер)
(Environments II се оказа музика, на която може да се работи – това поне аз много рядко го срещам)

Съботата пак се оказа ден за мързел.

Вчера играхме RISК с Венски, iffi и още няколко човека, играта се оказа интересна и идейна, въпреки че нещо не ме влекат игрите на дъска, в които има и зарове. Показаха ми и ГО, което май ще взема да проуча по-подробно.
(намерих си qgo)

А средството за отпускане беше гледане на трите излезли епизода от третия сезон на Dexter. Не знам защо, но коленето на хора на фона на весела музика и разните други изпълнения (например показването на клас от малки деца как точно прави blood spatter analysis), както и цялостното излъчване на сериала ми влияят както YKK (една глава от комикса).

Даже не ми се пие …

И така…

Беше забавна седмица, стига да се гледа отстрани. В понеделник се успах за ходенето си на лекар, в сряда успях да стана и да ида, пратиха ме на поредните изследвания (които, ако бяха излезли положителни, щяха да ми вадят сливиците, ама не стана) и почнах физиотерапия. Сега всяка сутрин ходя ми бият ток в главата, ултразвук, и да ме пекат на една лампа.
Честно казано, не ми пука ако ще и в контакта да ме включат, стига да се реши проблема с невралгията…

Наложи ми се да разучавам пращането на binary sms-и, за пореден път се замислих как всичко, свързано с телефонията е нескопосано, омазано и наследено от времето на телеграфа. “You’re in a maze of twisty standards, all incompatible”.

Не мога да се оправя със спането – днес трябваше да ходя на протеста, но се успах (а май и ми звъняха сутринта за нещо), успях по някое време да се събудя, хапнах, дочетох си Anathem и проспах останалата част от деня (което отдавна не ми се беше случвало).

А за самия протест чух малко неща (брата успя да отиде), но за него май ще пиша отделно, заедно с темата за България. Все още не ми дошла музата…

Събудих се в 17:00, мислейки си, че е сутрин. Доста време ще мине, докато се освестя.

По желание на няколко човека (май двама :) ) в коментарите на предишния пост, ще взема да напиша точка по точка какво не харесвам в САЩ и защо не бих живял там. Да се отбележи – това си е лично мнение, за някой друг тези неща може и да са хубави :)

На първо място, неща, които изобщо не ми харесват:
1) Строителството и изобщо къщите – не ми понася. Ниско, едноетажно, ей-така да го има все едно, почти никакъв стил и плътни огради. Даже едно българско село ми изглежда по-добре, даже гадостите, дето строят в момента в София.
(да се отбележи, аз съм виждал само Phoenix и Los Angeles, може и да има други по-свестни места. Иска ми се да видя Ню Йорк :) ).
2) Обслужващия персонал е БОЛЕЗНЕНО любезен. Не ти вдигат телефона с нещо по-кратко от 8-9 думи (Заведение X, добър ден, как мога да ви помогна, казвам се Джон Смит), така говорят почти през цялото време, а на всичкото отгоре докато ядеш минават през 5-10 минути да питат как си/сте, дали е добра храната и т.н., което пък прекъсва разговора на масата. Ако се държаха малко по-спокойно, щеше да е далеч по-добре…
3) За сметка на това е пълно с хора, които са невероятно нахални. Изглежда като антипод на обслужващия персонал, случи ми се няколко пъти да имам желание да хлопна някой по тиквата да се държи по-прилично.
4) Имперски мерни единици, фаренхайт. Абе, хора, вие за системата SI чували ли сте?
5) Жените наоколо – или са някакви намацани моделки и т.н., или не стават. Май съм видял две изключения.
6) Проверките по летищата – в Европа беше много по-добре, никъде не ме накараха да си сваля обувките и т.н..
Update:
7) Начинът, по който цялата им култура пилее ресурси, т.е. даже ми беше обяснено, че това е част от културата им.

Неща, които са ми странни, ама се преживяват:
1) Там аз съм наистина дребен – всички хора са просто по-големи (високи и т.н.), даже не говоря за затлъстелите.
2) Тоалетните им са странни, въпреки че мога да оценя донякъде идеята защо са така.
3) Взимат телевизията на сериозно и гледат новините.
4) Разните дребни социални порядки, като как се оставя бакшиш и т.н..

Неща, които даже ми харесаха:
1) Храната. Яде се, като идея става, мога да живея на нея, стига да си я подбирам. Пържолите им хич не са лоши, стига да са ги опекли добре :)
2) Пиенето – имат си водка, имат бира, имат уиски… Може да нямат ракия, ама не е като да няма пиене :)

… а мен снощи ме посрещнаха на летището червото, Стефан и Ирина и отидохме вкъщи да пием :) Това е то да се прибереш вкъщи :)

Хубаво е да си си вкъщи.

Обичам есента, ама и не точно тоя студ. Та докато си стоя на топло вкъщи и си мисля как ме чака удар да ида от 9 на 39 градуса, мисля да напиша нещо по темата за кво съм чел в последно време, така и така трябва да си почина малко от лекцията.
(

vasil@shrike:~/securax/astricon/lecture$ wc speech.txt
  488  4326 23666 speech.txt

)
(а още не съм си написал слайдовете и не съм си генерирал някои неща, накрая само ще ги говоря без да ги показвам)

Успях преди няколко седмици да додъвча “Евреите и Русия” на Солженицин. Преводът е ужасяващ, а стилът на Солженицин и не е от най-лесните за пренасяне на друг език. Частта преди революцията не беше толкова интересна, но пак си струва да се прочете. Книгата използва страшно много източници и е доста безпристрастна.

Другата, която прочетох беше пак на Солженицин, “Август 1914”, старото издание (т.е. без частта “Ленин в Цюрих”, която си поръчах отделно). Книгата си е роман, разказващ за началото на Първата световна война в Русия, гледано през очите на хората, определено е интересна с обзора на мисленето на хората (което в някои моменти от гледната точка на нашето време изглежда адски наивно). Написана е доста увлекателно и въпреки, че я четох на английски, пак много ми харесва. Също така искам да отбележа за един от коментиращите в моя блог по темата как Солженицин бил възхвалявал царския режим и т.н., че няма да е лошо да прочете това, за което говори глупости.
(да живеят online книжарниците за стари книги)

“Улица без име” на Капка Касабова е книга написана от жена, която на 16 (през 1990) със семейството си е напуснала България и се е върнала през 2006-2007. Книгата съчетава детските и спомени и новите преживявания, с малко разкази за историята на страната (доста добре подбрани и сравнително верни), издадена е първо в Англия. Много ми хареса, издъвках я в общи линии докато пътувах напред-назад (предимството на автобуса пред маршрутката – имаш чисти 20 минути за четене :) ).

“Досието Пикадили” на Христо Христов, който най-накрая се е добрал до досието на агента, за който се предполага, че е убил Георги Марков – изглежда ще е последната книга по въпроса, освен ако не се случи нещо странно, като например да се намерят от някъде унищожените материали и т.н.. Човекът шапка му свалям, че толкова е ровил въпроса, май един от малкото свестни журналисти в България. Искрено се надявам да допише темата за лагерите.
(което ми напомня, някой да знае откъде мога да намеря първата му книга за лагерите?)

“Последната теорема” на Артър Кларк и Фредерик Пол – интересна книга, в типичния на Артър Кларк стил. Струва си да се прочете (както всичко негово), написана е прилично увлекателно и прави развитие на една-две негови идеи за бъдещето. Изглеждат малко наивно…

Очакват се: “Nation” на Тери Пратчет, “Anathem” на Нийл Стивънсън и “Ленин в Цюрих” на Солженицин. Надявам се поне едната да успея да взема преди да отпътувам за щатите, да имам какво да чета там.

И нещо забавно – ходих на кило изследвания днес (около фарингита в гърлото и т.н., имаше един въпрос защо ми е толкова отслабнал организма), та да спомена – нямам СПИН и хламиди :) За сметка имам EBV (както и половината човечество), да видим…
(не припаднах тоя път, докато ми вземаха кръв (щото ме сложиха на едно легло) и после взех три вафли на сестрите там, че предния път им бях изял техните)

Светът наистина е малък…

Днес на ИББ Пейо ми донесе подарък – бутилка от бира, пълна с нещо, което да опитам. Налях си го в една чаша, отпих прилично – оказа се вода със странен привкус…

Оказа се блатна вода (е, т.е. от някое езеро) в Хамбург, изпратено от една приятелка от едно време. Идея си нямам как Пейо се е засякъл с нея, но си изпих спокойно бутилката и си спомних един такъв весел случай, в който с нея и още една девойка изпихме две бутилки вино в парка в Добрич, след което аз напълних едната с вода от езерото и изпихме и нея. След няколко дни другата девойка пита “А какво имаше в третата бутилка” и остана малко шашната от отговора…

Спомням си как бях разказал за пиенето на вода от езерото в Добрич на една девойка, с която ходех докато бях първи-втори курс – тя отказваше да ме целува няколко дни след това…

Може би не е чак толкова лошо, че всички простотии, които съм вършил като по-малък се връщат :)

Финалът на процеса срещу Hans Reiser.

Не знам що се чувствам толкова странно, докато му чета обясненията. Може би защото ми се вижда в някакво отношение адски логично, как точно го е направил, спокойно, ясно… Изглежда ми като нещо, което аз бих направил.

Няма да ме има за два дни в София, ще се празнува 80тия рожден ден на дядо ми в Свищов. Взел съм си с мен един 3G модем (през който минавам в момента, мъка, все едно съм на dialup), но не се очаква да се вясвам кой-знае колко online.

Излизам от София за пръв път за около година и половина.

Басът (като звук) минава през всякакви стени, той в общи линии си е като част от тях. Така докато човек си чете, може да усети/чуе нещо такова, което да му напомни на La Del Ruso на Gotan Project, да си го пусне, да си извади баса (т.е. китарата) и да си го дрънка тихичко (след като нацели точно къде е).
(даже не проверих дали има нужда от настройка, прозвуча си вярно)

Или се излекувам, или фарингита и работат ми изпиват мозъка.

И малко новини около моето боледуване.

Сутринта отидох на лекар (и май най-накрая попаднах на свестен такъв), който ме прегледа подробно и каза “остър фарингит с идея за преминаване в хроничен такъв”, преписа ми 10-дневен курс на лечение (без антибиотици), забрани ми да пия бира (мрън) и така…

Ще си стоя вкъщи ден-два (ако ми падне температурата под 37, може и да поработя малко), в петък пак съм на преглед, в понеделник най-вероятно пак на работа.

Да се прибереш с 39.0 температура (и да се чудиш цял ден що си толкова уморен) не е болест. Болест е да блогнеш за това.

Падна на 38.5/38.6, меря я на половин час, утре пак ще се ходи на лекар. Тва на нищо не прилича, за три седмици два пъти на антибиотик и квото-е-там още не е умряло.

Около един post на iffi и моя коментар ми намериха следните две мои снимки – 1 и 2.

(и си представям как съм отказал женската част на аудиторията ми от мен)

Уморен съм.

Седмицата от тежката си страна включваше будене в ранната сутрин от тръшната врата (гръмнали нещо), мъкнене на сървъри и rack-ове, работа в събота (че не остана време за един клиент), хиляди дивотии по проекта, правене на build-ове на pidgin заради счупването на ICQ, уреждане на транспорти и плащания (мразя да ме занимават с глупости) и един ден в работа със слушалки, че от бученето на вентилатори трудно си чувах мислите.
(освен това сме почнали да движим още едно нещо, дето ще отнеме поне още година, сега още правим планове)

От друга страна пристигна “Toll of the Hounds” на Стивън Ериксън (започва много добре, смених си даже фона на desktop-а с картинката от корицата), успях преди това да издъвча на английски “Звездната вълна се надига” на Дейвид Брин (определено в оригинал някои неща са много по-добри, особено мръсното хайку в началото), взех си и една книга с лозунги от комунизма и още една с документи от ДС.

В общи линии останалото ми се губи. Изпих едно кафе днес да debug-на един проблем и след него ми се доспа зверски, та си пийвам и тая бира и мисля да спя.

Всъщност даже ми е сложно да мисля, това го пиша два часа. Даже нормалния човешки контакт ме уморява…

(за сметка на това днес попаднах на страшно интересни музиканти около попа – с две тарамбуки, нещо дрънчащо и една дървена тръба с невероятен басов звук – надявам се пак да ги засека)

Не че много ме радва идеята, но май ще попиша малко за самия блог и софтуер. Основната причина са всъщност бележките под линия…

Та така – махам ги. Основната причина да ги сложа беше, че без да помисля малко по-сериозно, се сетих колко са ми били полезни, когато съм писал други документи (например лекцията ми от LUG-BG семинара през 2004та или “Как се пише курсова работа за курса по мрежова сигурност”), само че не се замислих къде точно съм ги използвал. Бележките под линия са удобни, когато с един поглед можеш да обхванеш лесно и това, което четеш, и бележката, която се отнася за него, само че това е доста сложно в тоя случай – но определено нямам намерение да добавям и страниращ plugin за wordpress, че да докарва вида на блога в книгоподобен вид (колкото и забавно да звучи).
(По подобни причини и аз самия мразя бележките под линия да са на края на книгата или на края на главата – така се налагаше да чета Умберто Еко с две отбелезки – една за докъде съм стигнал и една докъде съм в бележките. Предпочитам ако трябва да прелеят на другата страница, отколкото постоянно да разгръщам)
(другия вариант е да си намеря среда, която позволява писане в повече от едно измерение, така нещата в скоби може да са перпендикулярни на това, към което се отнасят)

Иначе, нека спомена нещо и за другите добавки:

MyTwitter – показва ми последните 5 tweet-вания. Чудя се дали просто да не си добавя някаква microblog част там, но за момента ще си е това.

Live preview of comments – основно по молба на Ники Бачийски, аз лично не виждам особен проблем с това, ако някой го дразни, мога да измисля начин да се изключва от потребителя.

Subscribe to comments – ужасно полезно (първо го видях пак при Бачийски :) ), поне мен винаги ме е дразнело, че се налага да се връщам по разни блогове за да проверявам няколко дали ми е отговорил на някой коментар. Аз в повечето случаи не помня даже, че съм писал някъде…

Akismet-а всички си го знаем.

… както и едно кило мазаници директно в самия код, като поддръжката за блог на два езика (доста куца, м/у другото, ама на мен ми върши работа), малко модификации за tag cloud-а и не-помня-какво-още (а ме мързи да си вадя diff, понеже грам идея си нямам до коя версия бях update-нал последно). CSS-а е писан с помощта на много хора, които разбират от тия работи (за разлика от мене – аз пипам и reload-вам да видя какво съм сътворил в общи линии).

И кажете ми как после да реша да ползвам на някой друг платформата, по която даже не мога да пипам по кода. Друго си е да запретнеш ръкави и да намажеш на някой хубавия код….

И нещо в страни от темата – усещам как пиша все по-зле и по-зле. Като гледам се дължи на това, че пиша основно вечер след работа, когато главата ми никаква я няма, или в събота, когато ме мързи, или в неделя, когато па имам махмурлук от събота и ме мързи още повече. Определено трябва да се направи нещо по въпроса.

(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)

Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.

Съпротива.net – книга от български автор – Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.

Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).

Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.

(хубаво нещо е водката)

Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити – не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги – неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).

Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) – не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).

Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)

Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.

На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” – те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина – изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)

Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е – ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна – синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)

Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално – и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).

Остана въпроса – четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.

(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))

——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-

Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)

Така и така е 24ти май (или поне беше преди около 2 часа)…

Прави ми впечатление нивото на грамотност online. По принцип всеки ден чета новините от “Дневник”, понякога от ZaGrada, каквото ми пратят по някакъв IM от разни сайтове и нещата от swamp.ludost.net, и за момента впечатлението ми е, че блоговете (или поне тези, които аз чета) са най-грамотни.
(става въпрос само за online издания, периодика на хартия не чета)

В “Дневник” редовно попадам на правописни или печатни грешки, няколко пъти в заглавия – направо ми е писнало да отбелязвам в коментарите за неща, дето елементарния spell checker ги хваща. Всеки, който чете малко повече, такива неща го дразнят – най-вече защото убиват скоростта на четене.
(също така “Капитал” нямат тоя проблем, само че те имат по цяла седмица да сглобят броя :) )

В ZaGrada не съм хващал толкова грешки, но там не са толкова много статиите, а и не съм толкова редовен, но поне на пръв поглед е по-добре, може да обменят опит.

От разните други сайтове (news.bg и т.н.) чета рядко неща и не съм попадал на много грешки, но там основния проблем е никаквото съдържание и ужасния им дизайн (на предишните две е поносим).

От swamp-а май има един блог (на Мариян Маринов, на който един ден лично ще му инсталирам spell checker и ще направя така, че да не може да пуска нищо с грешки, ако трябва ще намеря учителката му от първи клас и ще и дам една гьостерица да го дообучи), който има проблем с правописа, и съм хващал общо около 10на постинга с грешки в правописа (например един на Енея, като много беше бързала) – останалото няма проблеми, даже простотиите с ‘Й’ не са много често срещани.

Накратко… Хора, има безплатни spell checker-и колкото си искате, инсталирайте си един и го ползвайте – аз например винаги си преглеждам нещата, че съм си хващал невероятно глупави грешки. По тоя начин не изглеждате като идиоти и правите четенето на нещата си по-приятно за хората от другата страна :)

(по темата стилистични грешки може да напиша нещо, като се науча да не ги допускам и аз :) )

“Да живееш в интересни времена” си е направо проклятие…

В петък успях да свърша три почти геройства:

Първо, оцелях от два часа meeting с отдел “маркетинг и продажби”, шефа и един от членовете на техническия екип на тема една система за управление на връзката с клиенти. Викал съм чисто поне 20 минути от тая среща. Осъзнах също така колко много проблеми идват от неспазването на nettiquette в общуването по email…

Второ, веднага след meeting-а трябваше да оправя две машини, на които се бяха появили странни проблеми. Честно казано, почти не мислех, докато го правих, стана съвсем по инерция за около 20 минути.

Трето, вечерта след 20:00 се хванах и направих една голяма преконфигурация на мрежата, включваща и няколко упражнения от типа “преконфигурирай клона, на който седиш”. Успях да разплета две мрежи една от друга, да разчистя прилично конфигурацията на една, след което за да я направя по-преносима да я замажа с разни proxyarp-ове, policy routing-и и vpn-и.
(два забавни момента са как обяснявах на един младеж отсреща “откачи кабела от порт X”, “мдааа, я го закачи пак”, и как в момента два съседни порта на един switch са закачени с един прав кабел (понеже няма как да се направи bridge на два VLAN-а иначе, а да преконфигурирам няколкото порта да отидат в другия VLAN щеше да е рязане на клона от смъртоносна величина)).

А най-странното е, че като ходих преди третото нещо да си взема нещо за ядене от близкия магазин минах покрай бирите и не си взех. Въпреки сериозното желание да взема 5 и да ги пия докато троша мрежата. Нещо ми става.

Не ми се мисли какво следва в понеделник. Или в неделя, май имах да довърша нещо…

(Жилин беше смъмрен, че не пише, а paste-ва).

В последните няколко дни бях под влиянието на прилично количество аналгин, кофеин, нимезил и недоспиване (поради това, че не успяваха да подействат първото и третото), както и на прилично количество главоболия. Това определено ми попречи да пиша, да чета и като идея да върша каквото и да било полезно действие…

След което днес сутринта (след като вчера просто не ходих на работа, понеже съвсем не бях спал) вътрешното ми зло се обади, изпих едно кафе, пуснах си Dimmu Borgir и се докарах в правилното състояние – “е сега му ебах мамата”…

(”
Trapped inside to suffer in silence
Torn apart in mind and sense
Baptized in this nightly glamour-
Rites of splendid essence
“)

(довършено на следващия ден, че предния не остана време)

Даже можах да свърша едно прилично количество работа. Не знам нещо да ме вбесява толкова, колкото бездействието … Иначе за пореден път се убеждавам, че това, което ме движи и ми дава сили е едно вътрешно зло – което просто не понася нещата около себе си и прави опити да ги промени, без да му пука особено (е те това е perpetum mobile). Особено вбесяващо и задвижващо ми действа да чета политическите новини….

А тая сутрин ме вдигнаха с проблем и нямах някакви особени проблеми (като изключим малоумието на проблема и че открих нещо ново за една наша система). Сега си допивам кафето и отивам на работа…
(а тоя моя нерв ако продължава да ми прави проблеми, ще бъде отрязан. ще купя на червото една бутилка уиски – половината за дезинфекция, половината да си стабилизира ръцете и ще кажа – ‘режи тука’ …)

Не е нормално да се събудиш в 3:10 и до 6-7 да се наливаш в всякакви дроги, че поне да спре да те боли главата (към 5 бях решил, че може и да не спя). По случая днес не ходих на работа, свърших няколко неща от вкъщи и спах, само ще ида до ФМИ за лекцията.

Имаме страхотна схема за лекцията днес, която направихме снощи с Боян (т.е. той рисува, аз давах акъл). На тръгване си прибрах клавиатурата, дето му бях оставил за известно време и си спомних една случка от като бях 5-6 клас – как се разхождах из центъра на Добрич и видях един човек, дето носеше под мишница една стара ИЗОТ-ска клавиатура и половин хляб – олицетворение на израза “Май няма хляб в тая работа”…

Странно ми подейства да прочета това, след като с любовницата тия дни при едно обсъждане споменах, че ако искам деца, сигурно ще са 5 – да може да се докара самоподдържаща се (в общи линии) система…

Многото главоболие и работа не ми идват добре, снощи Енея ми направи забележка, че речника ми никакъв го няма (на моменти и аз се усещам, че ми бягат думите).