татко Крокодил

Обичам есента, ама и не точно тоя студ. Та докато си стоя на топло вкъщи и си мисля как ме чака удар да ида от 9 на 39 градуса, мисля да напиша нещо по темата за кво съм чел в последно време, така и така трябва да си почина малко от лекцията.
(

vasil@shrike:~/securax/astricon/lecture$ wc speech.txt
  488  4326 23666 speech.txt

)
(а още не съм си написал слайдовете и не съм си генерирал някои неща, накрая само ще ги говоря без да ги показвам)

Успях преди няколко седмици да додъвча “Евреите и Русия” на Солженицин. Преводът е ужасяващ, а стилът на Солженицин и не е от най-лесните за пренасяне на друг език. Частта преди революцията не беше толкова интересна, но пак си струва да се прочете. Книгата използва страшно много източници и е доста безпристрастна.

Другата, която прочетох беше пак на Солженицин, “Август 1914”, старото издание (т.е. без частта “Ленин в Цюрих”, която си поръчах отделно). Книгата си е роман, разказващ за началото на Първата световна война в Русия, гледано през очите на хората, определено е интересна с обзора на мисленето на хората (което в някои моменти от гледната точка на нашето време изглежда адски наивно). Написана е доста увлекателно и въпреки, че я четох на английски, пак много ми харесва. Също така искам да отбележа за един от коментиращите в моя блог по темата как Солженицин бил възхвалявал царския режим и т.н., че няма да е лошо да прочете това, за което говори глупости.
(да живеят online книжарниците за стари книги)

“Улица без име” на Капка Касабова е книга написана от жена, която на 16 (през 1990) със семейството си е напуснала България и се е върнала през 2006-2007. Книгата съчетава детските и спомени и новите преживявания, с малко разкази за историята на страната (доста добре подбрани и сравнително верни), издадена е първо в Англия. Много ми хареса, издъвках я в общи линии докато пътувах напред-назад (предимството на автобуса пред маршрутката – имаш чисти 20 минути за четене :) ).

“Досието Пикадили” на Христо Христов, който най-накрая се е добрал до досието на агента, за който се предполага, че е убил Георги Марков – изглежда ще е последната книга по въпроса, освен ако не се случи нещо странно, като например да се намерят от някъде унищожените материали и т.н.. Човекът шапка му свалям, че толкова е ровил въпроса, май един от малкото свестни журналисти в България. Искрено се надявам да допише темата за лагерите.
(което ми напомня, някой да знае откъде мога да намеря първата му книга за лагерите?)

“Последната теорема” на Артър Кларк и Фредерик Пол – интересна книга, в типичния на Артър Кларк стил. Струва си да се прочете (както всичко негово), написана е прилично увлекателно и прави развитие на една-две негови идеи за бъдещето. Изглеждат малко наивно…

Очакват се: “Nation” на Тери Пратчет, “Anathem” на Нийл Стивънсън и “Ленин в Цюрих” на Солженицин. Надявам се поне едната да успея да взема преди да отпътувам за щатите, да имам какво да чета там.

И нещо забавно – ходих на кило изследвания днес (около фарингита в гърлото и т.н., имаше един въпрос защо ми е толкова отслабнал организма), та да спомена – нямам СПИН и хламиди :) За сметка имам EBV (както и половината човечество), да видим…
(не припаднах тоя път, докато ми вземаха кръв (щото ме сложиха на едно легло) и после взех три вафли на сестрите там, че предния път им бях изял техните)

Забавен ден. Освен, че сутринта ме събуди празненството на училището отсреща, след като отидох при доктора да си видя изследванията се оказа, че той бил на погребение.

Официално се потвърди, че ще ходя на AstriCon и ще водя лекция на тема “Finding and debugging signal quality problems on asterisk interacting with carriers and “carrier-grade” equipment” (донякъде работно заглавие). Тая седмица ще се занимавам само с писането и (днес написах и малко дребни програмчета по въпроса, утре би трябвало да успея да сглобя каквото ми трябва и да почна да си чертая графиките и т.н.). Летя на 22ри сутринта, връщам се на 29ти следобеда.

Празнувахме рождения ден на червото …

Простотиите за подаръци не бяха малко. Освен моя (две ламинирани снимки, крем за ръце и книгата “Сексът и офисът”) имаше една надуваема кукла, комплект от градинка (е, по-точно саксия) с лопата и вила и .. не помня какво още, червото може да допише :) Видях се с Антон Тинчев (не се бяхме виждали от кило време), разни колеги от ФМИ и кой ли не още, имаше и пак танца на пияния и изпаднал крокодил (и пак май има подробни записи). Аз учудващо издържах до 1:30 (въпреки, че бях бая уморен, следобеда поспах докато ме събудиха с някакъв проблем).
Трябваше да си взема тарамбуката…
Разбира се, имаше и няколко разговора по работа, то не може иначе…

Разбира се, за умората ми спомогна и това, че предната вечер с няколко човека изпихме останалата кашаса (трябва да ида за нова бутилка).

Червото беше домъкнал и един забавен холандец, с който май ще се виждаме и утре.

Обещавам тия дни да напиша нещо и за последните четени книги.

Накратко…

Ден, пълен с простотии в офиса – хиляди неща, от които не можах да свърша почти нищо до край, заедно с подробно обсъждане на реки от лайна и друг подобни простотии, след които със Стефан и червото решихме да идем да пийнем някъде и в крайна сметка се спряхме на Апартамента. Там говорихме половината време за работа, засякохме се с Пламен, пихме до около 12 и се разотидохме. Мен ме засече младежа на Енея (който се разкарваше с колата по нощите с някакви подли цели, по негови думи – разнасяше някакъв вестник) и ме закара до вкъщи.

Шантава история. Да се отбележи – изпих само 4 малки водки (слава богу, нямаше я девойката, дето казваше “ааа, ти си оня, дето пие много”), излязох трезвен оттам (май за първи път), а 3g модема свърши много хубава работа да дебъгнем един проблем.

Нямам вече температура (в сряда/четвъртък имаше моменти с 38.9 и едни сънища, дето ум да ти зайде, но отминаха), та седнах да свърша малко от спешните задачи.

И пак се набих в един такъв мой проблем. Свърших нещото, с подготовка, внимателно премисляне на детайлите и минимален downtime, само за да открия след няколко часа (понеже ми казаха) елементарен и глупав проблем… Не може да се отрече, че ставаше въпрос за объркан сайт, писан с няколко различни framework-а от половината програмисти, минали през фирмата, но все пак за тая дреболия трябваше и сам да се сетя…
Изобщо – защо винаги изтървам точно една дреболия? Адски дразнещо.

Който пише рядко, пише по два пъти.

Като за начало – най-накрая в петък пуснахме новата система, в малко орязан вид (но си има всички неща, които и старата имаше). Има нещо много приятно в това да си пуснеш Imperial march и да пуснеш няколко killall команди…

Имах и разни други забавни занимания, например пускане на телефония през cabletel (ползват нещо криво и странно от другата страна, ама поне хората там са свестни и лесно се разбрахме), препсувах още няколко пъти SIP-а като протокол (чак се замислих колко прекрасни неща за irc и talk)…
Нямам особени спомени и какво съм правил през седмицата, което май е почнало да става съвсем естествен момент (съответно си гледам timesheet-а и twitter-а). Единствения спомен май ми е репликата около един проблем: “В такива момент се чудя защо идвам трезвен на работа”.

Има сайт за HAR2009, трябва да се ходи :)

Имам да пиша с червото лекция за едно или две събития през септември и декември, и още не сме почнали. Това изобщо не е на добре…

Уморен съм.

Седмицата от тежката си страна включваше будене в ранната сутрин от тръшната врата (гръмнали нещо), мъкнене на сървъри и rack-ове, работа в събота (че не остана време за един клиент), хиляди дивотии по проекта, правене на build-ове на pidgin заради счупването на ICQ, уреждане на транспорти и плащания (мразя да ме занимават с глупости) и един ден в работа със слушалки, че от бученето на вентилатори трудно си чувах мислите.
(освен това сме почнали да движим още едно нещо, дето ще отнеме поне още година, сега още правим планове)

От друга страна пристигна “Toll of the Hounds” на Стивън Ериксън (започва много добре, смених си даже фона на desktop-а с картинката от корицата), успях преди това да издъвча на английски “Звездната вълна се надига” на Дейвид Брин (определено в оригинал някои неща са много по-добри, особено мръсното хайку в началото), взех си и една книга с лозунги от комунизма и още една с документи от ДС.

В общи линии останалото ми се губи. Изпих едно кафе днес да debug-на един проблем и след него ми се доспа зверски, та си пийвам и тая бира и мисля да спя.

Всъщност даже ми е сложно да мисля, това го пиша два часа. Даже нормалния човешки контакт ме уморява…

(за сметка на това днес попаднах на страшно интересни музиканти около попа – с две тарамбуки, нещо дрънчащо и една дървена тръба с невероятен басов звук – надявам се пак да ги засека)

Малко и полезно упражнение, може да се включи в някой от курсовете:

Да речем, че се интересувате за връзките на един доставчик – колко различни транзитни доставчика ползва. За целта се използват инструменти и данни от RIS проекта на RIPE.

Първото нещо, което трябва, е да се свали dump-а на цялата BGP routing таблица от някой от peer-ите на RIS проекта от rawdata архива – аз използвам данните от LINX, понеже там има най-много peer-и и би трябвало да има най-добър поглед (на теория може да се направи със данните от всичките 15 места, ама мен ме домързя).

Второто е libbgpupdate, за да може да се разберат свалените данни. В пакета има един tool, bgpdump, който може да вади данните от rawdata-та. Ето какво вади за едно entry:

TIME: 06/01/08 07:59:54
TYPE: TABLE_DUMP_V2/IPV4_UNICAST
PREFIX: 4.0.0.0/8
SEQUENCE: 2
FROM: 195.66.224.54 AS286
ORIGINATED: 05/29/08 03:29:13
ORIGIN: IGP
ASPATH: 286 3549 3356
NEXT_HOP: 195.66.224.54
ATOMIC_AGGREGATE
AGGREGATOR: AS3356 4.69.130.82

Това, което ни интересува е aspath-а. В общи линии пускаме като за 8866 (БТК) пускаме

./bgpdump  ~/bview.20080601.0759 |grep 'ASPATH.* 8866$' |sed 's/8866 8866/8866/g;s/8866 8866/8866/g ' \
 |sed 's/.* \([0-9]*\) 8866$/AS\1/'|sort|uniq

В общи линии – всички ASPATH-ове, които завършват с тази автономна система, като от тях се махне всички prepend-нато и се отреже от тях предишната автономна система. Резултатът изглежда по следния начин:

AS1299
AS3549
AS6453
AS702
AS8400
AS9050

Към цялото нещо може да се добави

 
|xargs -n1 whois -h whois.ripe.net |grep as-name

и резултата изглежда ето така:

as-name:        TELIANET
as-name:      GBLX
as-name:        GLOBEINTERNET
as-name:        AS702
as-name:        TELEKOM-AS
as-name:        RTD

Разбира се, това нещо не е перфектно – може в точно тоя момент някой от announcement-ите да е паднал и т.н., но проверката за две отделни дати би трябвало даде достатъчно точна информация.

Не че много ме радва идеята, но май ще попиша малко за самия блог и софтуер. Основната причина са всъщност бележките под линия…

Та така – махам ги. Основната причина да ги сложа беше, че без да помисля малко по-сериозно, се сетих колко са ми били полезни, когато съм писал други документи (например лекцията ми от LUG-BG семинара през 2004та или “Как се пише курсова работа за курса по мрежова сигурност”), само че не се замислих къде точно съм ги използвал. Бележките под линия са удобни, когато с един поглед можеш да обхванеш лесно и това, което четеш, и бележката, която се отнася за него, само че това е доста сложно в тоя случай – но определено нямам намерение да добавям и страниращ plugin за wordpress, че да докарва вида на блога в книгоподобен вид (колкото и забавно да звучи).
(По подобни причини и аз самия мразя бележките под линия да са на края на книгата или на края на главата – така се налагаше да чета Умберто Еко с две отбелезки – една за докъде съм стигнал и една докъде съм в бележките. Предпочитам ако трябва да прелеят на другата страница, отколкото постоянно да разгръщам)
(другия вариант е да си намеря среда, която позволява писане в повече от едно измерение, така нещата в скоби може да са перпендикулярни на това, към което се отнасят)

Иначе, нека спомена нещо и за другите добавки:

MyTwitter – показва ми последните 5 tweet-вания. Чудя се дали просто да не си добавя някаква microblog част там, но за момента ще си е това.

Live preview of comments – основно по молба на Ники Бачийски, аз лично не виждам особен проблем с това, ако някой го дразни, мога да измисля начин да се изключва от потребителя.

Subscribe to comments – ужасно полезно (първо го видях пак при Бачийски :) ), поне мен винаги ме е дразнело, че се налага да се връщам по разни блогове за да проверявам няколко дали ми е отговорил на някой коментар. Аз в повечето случаи не помня даже, че съм писал някъде…

Akismet-а всички си го знаем.

… както и едно кило мазаници директно в самия код, като поддръжката за блог на два езика (доста куца, м/у другото, ама на мен ми върши работа), малко модификации за tag cloud-а и не-помня-какво-още (а ме мързи да си вадя diff, понеже грам идея си нямам до коя версия бях update-нал последно). CSS-а е писан с помощта на много хора, които разбират от тия работи (за разлика от мене – аз пипам и reload-вам да видя какво съм сътворил в общи линии).

И кажете ми как после да реша да ползвам на някой друг платформата, по която даже не мога да пипам по кода. Друго си е да запретнеш ръкави и да намажеш на някой хубавия код….

И нещо в страни от темата – усещам как пиша все по-зле и по-зле. Като гледам се дължи на това, че пиша основно вечер след работа, когато главата ми никаква я няма, или в събота, когато ме мързи, или в неделя, когато па имам махмурлук от събота и ме мързи още повече. Определено трябва да се направи нещо по въпроса.

(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)

Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.

Съпротива.net – книга от български автор – Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.

Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).

Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.

(хубаво нещо е водката)

Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити – не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги – неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).

Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) – не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).

Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)

Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.

На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” – те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина – изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)

Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е – ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна – синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)

Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално – и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).

Остана въпроса – четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.

(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))

——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-

Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)

Отидох на представяне на “Душа назаем” на Тишо – беше интересно, особено четенето на част от книгата (видях се и с много хора, дето не бях виждал от бая време). Взех си книжката и я чета в момента…
Българските автори имат един специфичен стил на разказване, имам чуството, че е от езика. Тишо също не е избягал от него, но е четим и приятен, а не натруфен (например и на Георги Марков ужасно му личи (въпреки, че е велик), с изключение на “Репортажите”, май само И. Попов от тия, дето съм чел има коренно различен стил). Книжката радва (поне до тук), само имам едно гадно чуство, че за толкова къса книжка няма да успее да развие историята, а дано греша :)
(Молба от крокодила към българските автори: “Пишете повече, не ща книгата да свършва малко след като съм я започнал…”)

На ИББ Гунински даде много интересна задача (довела до няколко часа забавни сметки на мене, червото и Стефан) – имаме система от N линейни уравнения с k неизвестни (N>k), да се намери решение, което удовлетворява максимален брой от тези уравнения. Нещата се свеждат до откриване на K на брой максимални по големина линейно зависими групи от тия уравнения, ама май ще се окаже, че това е NP-пълна задача.
(или поне така решихме ние, някой да има по-добра идея ?:) )
Не само това беше забавно, видях се с един приятел, с който не се бяхме засичали от 4-5 години (имаше една минута, в която се гледахме и се чудехме дали се познаваме), изговорихме стандартното количество простотии, а Мариела ми домъкна поръчаното CD на Diablo Swing Orchestra.

Започнаха да се виждат очертанията на големия проект. Измислихме схема на базата, днеска решихме, че ще я сменяме, ама се надявам до края на седмицата да успеем да я бетонираме и да попишем малко код, та да има и какво да се тества.

Понеже някои хора се поинтересуваха – снимки на схемите, дето печатахме, заедно с един лист A4 за сравнение.

… и малко почивка от tag-а “книги”.

Тия дни около един наш проект потрябва да се визуализират две схеми от една наша база. Първо се оказа сложно да намерим подходящ софтуер за целта – повечето не вършеха работа, вадеха странни данни и т.н., та накрая се спрях на DbVisualiser (което е комерсиално приложение с trial вариaнт, написано на Java. Толкова е зле положението…). След което бяха генерирани няколко схеми, които се оказаха огромни, та ги печатахме в Манияпринт в Студентски град (изобщо нямаше да откажа там да имаше някой грамотен човек, който да ми каже точно какво е добре да им дам, та имаше няколко гафа), като крайния резултат е два A0 чертежа и два дето на ширина са A0 и на дължина са около три метра.
Моите схеми на мрежи почнаха да ми изглеждат миниатюрни (само до A2 съм стигал, въпреки че плътността е по-сериозна).

Иначе при мен си е стандартната лудница, поне главата не ме боли толкова (т.е. липсва ми острото желание да се гръмна :) ). Не успявам да се включа в лекциите, дето водим сега във ФМИ и определено не мисля да се заемам с друг такъв курс в близкото бъдеще – очевидно не ми стига времевия ресурс.

Ругая под нос “Капитал”, понеже пускат наистина смешни и очевидно платени статии. Може ли поне да се пишат по-кадърно тия неща поне…
(Едно време имаше и идеята да провеждаме курсове на журналистите на техническа тематика, да вземат да прихванат нещо, само дето в тоя случай и това не би помогнало).
(не би ми направило впечатление иначе, ама “Капитал” е едно от нещата, които чета доста редовно)

“Да живееш в интересни времена” си е направо проклятие…

В петък успях да свърша три почти геройства:

Първо, оцелях от два часа meeting с отдел “маркетинг и продажби”, шефа и един от членовете на техническия екип на тема една система за управление на връзката с клиенти. Викал съм чисто поне 20 минути от тая среща. Осъзнах също така колко много проблеми идват от неспазването на nettiquette в общуването по email…

Второ, веднага след meeting-а трябваше да оправя две машини, на които се бяха появили странни проблеми. Честно казано, почти не мислех, докато го правих, стана съвсем по инерция за около 20 минути.

Трето, вечерта след 20:00 се хванах и направих една голяма преконфигурация на мрежата, включваща и няколко упражнения от типа “преконфигурирай клона, на който седиш”. Успях да разплета две мрежи една от друга, да разчистя прилично конфигурацията на една, след което за да я направя по-преносима да я замажа с разни proxyarp-ове, policy routing-и и vpn-и.
(два забавни момента са как обяснявах на един младеж отсреща “откачи кабела от порт X”, “мдааа, я го закачи пак”, и как в момента два съседни порта на един switch са закачени с един прав кабел (понеже няма как да се направи bridge на два VLAN-а иначе, а да преконфигурирам няколкото порта да отидат в другия VLAN щеше да е рязане на клона от смъртоносна величина)).

А най-странното е, че като ходих преди третото нещо да си взема нещо за ядене от близкия магазин минах покрай бирите и не си взех. Въпреки сериозното желание да взема 5 и да ги пия докато троша мрежата. Нещо ми става.

Не ми се мисли какво следва в понеделник. Или в неделя, май имах да довърша нещо…

(Жилин беше смъмрен, че не пише, а paste-ва).

В последните няколко дни бях под влиянието на прилично количество аналгин, кофеин, нимезил и недоспиване (поради това, че не успяваха да подействат първото и третото), както и на прилично количество главоболия. Това определено ми попречи да пиша, да чета и като идея да върша каквото и да било полезно действие…

След което днес сутринта (след като вчера просто не ходих на работа, понеже съвсем не бях спал) вътрешното ми зло се обади, изпих едно кафе, пуснах си Dimmu Borgir и се докарах в правилното състояние – “е сега му ебах мамата”…

(”
Trapped inside to suffer in silence
Torn apart in mind and sense
Baptized in this nightly glamour-
Rites of splendid essence
“)

(довършено на следващия ден, че предния не остана време)

Даже можах да свърша едно прилично количество работа. Не знам нещо да ме вбесява толкова, колкото бездействието … Иначе за пореден път се убеждавам, че това, което ме движи и ми дава сили е едно вътрешно зло – което просто не понася нещата около себе си и прави опити да ги промени, без да му пука особено (е те това е perpetum mobile). Особено вбесяващо и задвижващо ми действа да чета политическите новини….

А тая сутрин ме вдигнаха с проблем и нямах някакви особени проблеми (като изключим малоумието на проблема и че открих нещо ново за една наша система). Сега си допивам кафето и отивам на работа…
(а тоя моя нерв ако продължава да ми прави проблеми, ще бъде отрязан. ще купя на червото една бутилка уиски – половината за дезинфекция, половината да си стабилизира ръцете и ще кажа – ‘режи тука’ …)

Не е нормално да се събудиш в 3:10 и до 6-7 да се наливаш в всякакви дроги, че поне да спре да те боли главата (към 5 бях решил, че може и да не спя). По случая днес не ходих на работа, свърших няколко неща от вкъщи и спах, само ще ида до ФМИ за лекцията.

Имаме страхотна схема за лекцията днес, която направихме снощи с Боян (т.е. той рисува, аз давах акъл). На тръгване си прибрах клавиатурата, дето му бях оставил за известно време и си спомних една случка от като бях 5-6 клас – как се разхождах из центъра на Добрич и видях един човек, дето носеше под мишница една стара ИЗОТ-ска клавиатура и половин хляб – олицетворение на израза “Май няма хляб в тая работа”…

Странно ми подейства да прочета това, след като с любовницата тия дни при едно обсъждане споменах, че ако искам деца, сигурно ще са 5 – да може да се докара самоподдържаща се (в общи линии) система…

Многото главоболие и работа не ми идват добре, снощи Енея ми направи забележка, че речника ми никакъв го няма (на моменти и аз се усещам, че ми бягат думите).

(днешния празник не го празнувам)

Като за начало – Нийл Стивънсън ще издава нова книга, Anathem, вече съм я pre-order-нал (очаква се да излезе на 9 септември).

Днес БТК за пореден път се сринаха за около два часа – проблем с единия им upstream. Грам идея си нямам защо им трябваха два часа да завъртят един route или просто да свалят един-два интерфейса (не вярвам да нямат свободен капацитет). Да не говорим за невероятните реакции на техния helpdesk, който в писменото описание на проблема ни каза, че па хептен нямало проблем (щото те пуснали един traceroute и нищо не видели). Тия хора не са наред…
(няма да коментирам “пратете ни screenshot”. Уж говорим с VIP helpdesk-а)

Написал съм си основните бележки за лекцията в четвъртък, сега остана да сглобя една презентация и няколко схеми (не успях днес да порисувам в офиса, чудя се дали Visio работи под wine – ако да, ще си купя едно).

А, и се върнах обратно към pidgin 2.2 – в 2.4 са строшили ICQ-то (и ПАК са омазали интерфейса. Идиоти.).

Едно време имах такава мечта – да стана админ на женски манастир… Тръгнал съм по тоя път, само че с администрирането на женски форум.
(а админската работа си е админска работа – основно да гледам нещата да работят с минимална моя намеса, те мародераторски екип си имат :) ).

Открих също така, че жените просто не са същия биологичен вид като мъжете. Признавам си, има теми, които просто не мога да чета, много ми идват – почнах да размислям и за женския манастир :) Поне форумът е доста по-спокоен от anime.ludost (който може скоро да бъде преименуван на нещо от типа “лудост с малко аниме”).

Може би след известно време ще мога да напиша нещо по въпроса за поддръжка на форум или изобщо някакъв free service за комуникация (има например доста общи неща с UniBG).

(а снощи разглеждах звуков запис на факс сигнал с audacity (като записа беше ваден от RTP-то от един pcap файл). Почват да ми липсват времената с порното…)

Сериозно си мислех да си работя днес от леглото.

Снощи до 12:30 беше maintenance – беше направено пълно изчерпване на поставянето на една от три ISDN PRI платки в един от три слота, при вариант завинтена или незавинтена за кутията. В крайна сметка сработи само веднъж незавинтена и нито един път завинтена която и да е платка, освен това дъното почна в един момент да дава конфликти на картата със самата себе си (и в някои случаи да я познава като display adapter, което мен ужасно ме учуди).

В крайна сметка изводите бяха – това дъно е сдало багажа, няма как да се сложи тая платка на него, та беше използвана една съседна машина да качва тоя трафик в/у SIP и да го сипва към тая (докато клиента не реши с какво да сменим тая машина като цяло)…

… след което се отиде в Тукан-а в студентски град да изпратим няколко колеги, дето напускат. Пяхме, дивяхме, аз щях да умра от цигарения дим и тръгнах да си ходя, като открих, че вали сняг (много ми върви с тоя сняг тия дни) … И все пак мисля да ида на работа.

Крив уморителен ден. В крайна сметка трябваше да дебъгна един много крив проблем и един елементарен такъв (като втория отне половин час вместо 2 минути, щото не се сетих да погледна на първото място, на което гледам по принцип), заедно с един срив на две production машини (да беше само едната, нямаше да е проблем, щото си има failover)…

Та си в офиса, понеже заради срива имам maintenance след 22:00, пия едно кафе (за да не заспя, подпрян на някой rack), слушам си Kultur Shock и си грея душата със спомени за последното романтично изкарване с любовницата…
(моме, връщай се бре :) )

Събитието май не пасва много на нормалните виждания на хората за романтика – представляваше посещение на една книжарница, да видим какво е излязло, след което отидохме да пием бира и да ядем свински пръжки…

Жалко, че кръчмата, дето правят такива неща, ми е далече и работи май само до 23:00 …