татко Крокодил

Мислех си да пиша по темата за глупостите на ICANN, новите domain-и и т.н., но не ща да се ядосвам. Много показно е кой е най-големия привърженик на идеята – Вени Марковски. Както е тръгнало, ще си имаме ITU за Internet.

Та си мисля от едно време да пиша малко за музика. Освен, че имам доста объркан вкус, имам и способността да слушам едно нещо по хиляда пъти и да се вманиачавам ужасно, та ми се случва да събирам по няколко версии на едно също парче. Ще взема да ги спомена, понеже са ми повлияли и доста сериозно (и психиатрите се съгласяват с мен). Та:

Първото е Triad на Tool от албума Lateralus – едно от нещата, заради които искам да си взема бас. Няма много негови версии – основно концертни такива, както и няколко много неприятни аматьорски такива. За сметка на това то е едно от нещата, които се усещам, че се барабаня в много моменти (например след секс, тактувам си върху девойката (иначе за ритъм не става чак толкова :) ) ).
(в главата ми е поне от три години)

Следващото е Orion на Metallica, от Master of puppets – освен албумното изпълнение съм намирал концертния вариант на Dream Theater, тоя на Rodrigo y Gabriela (на класически китари), както и живия вариант от Rock am ring на Metallica с новия им басист. Пак е от причините да искам да си купя бас, а е много приятно да си го тактува човек върху някоя тръба (в 280 все ме гледат странно, като го правя).

После следва White Rabbit на Jefferson Airplane – то е сравнително скорошно, попадна ми от Simpsons (има го три пъти вътре, все на тежко наркоманските сцени… Странно – има го и в Fear and loathing in Las Vegas, ама не съм му обърнал внимание). Намерих досега версията на Collide, remix на тая същата версия и варианта на Sanctuary. Трябва да потърся и някое концертно изпълнение, би трябвало да има поне няколко… А, и песента е една от най-наркоманските, които съм чувал :)
(списъкът на филми и т.н., в които я има е бая сериозен)

Misirlou – познато на повечето хора като soundtrack-а на Pulp fiction, направено е някъде около 1927, преаранжирано за електрическа китара около 1962ра от Dick Dale (в YouTube лесно се намира едно негово изпълнение от 1963), след което правено от доста групи по различни поводи (слушал съм как го правеха на живо Хиподил едно време). Намират ми се версии на The Surf Coasters (японци, много добри) и Mermen, като тях намерих в archive.org (записи на живи изпълнения, доста добри). Има и сериозна разлика как го свири в момента Dick Dale (който, за мое учудване, наистина свири от около 40 години). Открих и една-две версии, които са свирени по стария начин (без жицата), също звучат интересно.
(а това на black eyed peas е слабо)
(някъде по data.bg има и една версия на “Control Panel”, някакво живо изпълнение, прилично)

“My Kingdom” на Future Sound of London, от Dead Cities – много красиво парче, може би донякъде свързано с детските спомени от музиката на Енио Мориконе (т.е. soundtrack-а на “Октопод” (La Piovra)). Версиите, които съм намирал са само remix-и на самите FSOL, едно EP с 5 парчета, които (може би без едно :) ) много си струват да се слушат на спокойствие.
(това вероятно може да се преаранжира за бас, барабани, флейта и още нещо, как ли ще звучи…)

“O Fortuna” от Carmina Burana на Carl Orff – има много прочити, свирено от много различни хора. Не мисля, че мога да се сетя всичките варианти, които съм чул :)

YYZ на Rush – пусна ми го Миктор едно време, от един tribute за Rush. Намерих си оригинала и варианта на Dream Theater, много весел инструментал :)

Има и други неща, които съм си въртял сериозно, но не с такова настървение :) Ще спомена само “In da gadda la vida” на Iron Butterfly (по-точно cover-а на Blind Guardian), California uber alles на Dead Kennedys и ще ме домързи да ровя за още …

Упсаринът помага…

Празнувахме вчера рождения ден на iffi в парка. Аз деня го бях изкарал в разхождане – първо до Практикер да и взема подаръка, после до другия край на София да си взема обувки, че на предните им се строши подметката.

Та се събрахме на Орлов мост, взехме безалкохолно и се запътихме към парка, където си намерихме място около едни маси. Канев извади някакъв интересен device, калъф за CD-та, който има вградени колони, към който закачихме един mp3 player и вече имахме и озвучение (въпреки че не можехме да се сравним с тътена от едно заведение наблизо).

Моя подарък беше комплект за плетене на бодлива тел – 100 метра поцинкована тел (2.7мм), два чифта клещи и един керпеден. Оказа се, че малко съм се олял с телта – трябваше да взема 1.4мм, щото тая се оказа ужасно трудна за рязане и огъване (от това ми е част от мускулната треска).

Последва пиене, разговори и кво ли не, появи се и червото, имаше опит за правене на музикален инструмент като се опъна парче тел между една пейка и едно дърво (само дето звука беше слаб, нямахме резонатор), след което по идея на Енея решихме да идем в Апартамента да се яде торта.
(изпяхме на рожденичката “Многая лета” и “Happy birthday, fuck you” :) )

Пътят до там беше бая весел, помня много добре момента в който с червото седяхме пред стадион “Васил Левски” и той се опитваше да запали някакво иглолистно дърво. Минахме през Мимас за по едно суджу, изядохме го набързо и седнахме в Апартамента…

… където си допихме, с червото бяхме доста шумни, а девойката накрая не искаше да ни дава пиене (та и написах на листче адреса на блога ми, като описание за полезността на алкохолизма), обсъждахме математика (дали e^pi > pi^e) и нещо около езиците (което не си спомням). После се изнесохме, че затваряха заведението.

Имам рани по кокалчетата на лявата ми ръка, идея си нямам от какво.

А махмурлука ми беше съвсем на ниво. Поне съм си прочистил главата (ето го и полезното действие на алкохола :) ).

Очевидно пиенето помага.

Днес ИББ беше пак весело изпълнение. Обсъдиха се “пи” в не-евклидови пространства, как три вълка са правили секс с умряло куче пред офиса ни (като отклонение на темата от математиката), MMORPG-то, дето измислихме (World of Sodomcraft, с нации от типа на тригърди 12-годишни нимфоманки и анадолски пустиняци), сървъри и помня-ли-още-какво…
(повечето теми без математическите бяха продължение на разговори от офиса. Не мога да си обясня що Галя (една от девойките на ИББ) обяснява, че не иска да работи при нас)

Аз продължавам да слушам Артерия – концерта от София е качен на torrent (и нейде по сайта на Строежа), като последното парче от записа е как преди концерта пиянските душици свирят/пеят “Черно море” на Тодор Колев. По случая мисля нов текст (“Аз работих в айти-то, айти-то, айти-то) и някой ден даже може да се направи един запис.
(а освен, че хората адски се забавляват, не може да не се чуе всичката мъка в гласа на Янко… Нейде по youtube има един клип с “кратка история на групата”, в която се обяснява как седяли на едно място в Прага, и “… свирехеме, пускаха ни пари, по някое време пращахме някой до близкия магазин да вземе малко салами да хапнем, после пак свирехме, после идваше да ни прибере полицията и да ни вземе парите, и така 6 месеца”)

В неделя вечер имаше концерт в party center-а на 4ти км…

По принцип бях слушал малко неща на Артерия, а главата ме понаболяваше, та се колебаех дали да ида, но все пак се реших (и благодарности на iffi, че ми взе билет – на идиотите от ticketstream им беше изтекъл сертификата и нямах време да ровя как да обясня на загубения си browser да не му пука за тия неща) и в неделя в ранната вечер цъфнах там…

Събитието беше много прилично организирано – даже охраната беше свястна (което май е доста рядко явление), имаше си почистване на чаши и бутилки, имаше си пиене, нормални тоалетни (без лелка отпреде и т.н.), изобщо май от тия хора трябва да се взима пример.

Самото събитие беше малко дълго – 6 групи, около 7 часа свирене (да не говорим, че сериозна част ми бяха твърде леки), но на Уикеда беше забавно, на Jaya си почивах, след което се качиха на сцената Артерия …

Е харесах ги :) Свириха от душа, вокалистът беше стабилно пиян и все пак стоеше прав и се справяше и с пеенето и свиренето, ритмите и жицата бяха страхотни… Аз в един момент реших, че ще преживея ако ме хване още малко главата и отидох почти до погото, че да чувам музиката с пълната и сила. А неподправения кеф (и пияност) на Янко завършваха перфектно картинката :) Накрая си взех даже една тяхна тениска, много радващи хора :)

Първия работен ден беше средно зле. Невралгията не се обади кой-знае колко.

Основното събитие за деня обаче беше концерта на Irfan в Червената къща :)

Да почна с оплакванията: залата беше МАЛКА, доста хора стояхме прави, в началото имаше проблеми с микрофона на вокалистката (а тя нещо не се справи добре със Salome), колоните бръмчаха при силен бас (което си беше направо срамно) и докато се наместят в първите две песни имаше страшни микрофонии.

Обаче в крайна сметка май няма чак такъв проблем, който да развали концерт на тия хора… Прекрасна музика, напаснато (доколкото позволява залата) озвучение, страхотна атмосфера… На самите хора им липсва каквото и да е “сценично” поведение, в някакъв момент усещането е все едно си попаднал около тях, докато те са седнали да посвирят за удоволствие в някаква мрачна зала…
(никога не ме е бивало в тия описания – просто ги чуйте).

След концерта продаваха дискове и свършиха сравнително бързо, както и бяха резервирани всички билети от предния ден – надявам се това да е достатъчно мотивиращо за тях, че да направят по-голям концерт – т.е. в по-голяма зала и повече от един час :)
(ако може и да го направят със старата си вокалистка…)

Не мога да не отбележа сутрешния си коктейл (т.е. нещата, които съм изпил от ставането си): текила, кафе, невралгин, милгама, фолиева киселина (която ми предписаха вчера – май ме водят бременен), витамин B комплекс. Чудя се не се ли продава ферментирало кафе направо…
(тук не съм включил нимесулида, който пих в 3:10)

Как да не поздравя всички с “We have explosive” на FSOL.

Събрахме се снощи у Велин аз, Пейо, iffi, v0rbe, пропадналия физик и Дени да послушаме малко музика, заедно с малко вино и уиски…

Струваше си да се чуе как Gotan project изпълва стаята, чу се малко tool, разни неща, които Велин пуска, малко Morphine… Тези дни трябва да се чуе една алтернативна система и да реша какво ще си взема за вкъщи.
(и си тананикам Epoca от снощи)

А Пейо е решил да пусне един интересен конкурс (чиито награден фонд подкрепям), интересно ми е доколко разказите ще се покрият с реалността (кой-знае, може реалността да се окаже най-интересната :) ).

(п.с. чудя се дали да се радвам или да се ядосвам, снощи всички решиха, че iffi ми е любовницата, понеже аз я доведох… Недейте така бе, ще почне любовницата да ми задава неудобни въпроси :) )

Разхождахме се днес с Велин (който най-накрая финално се прбира от Албания) и в Orange попаднах на DVD-то на La Revancha del Tango live на Gotan project…

Gotan project са нещо, което рядко слушам, в общи линии когато ми е твърде уморено и ми трябва нещо спокойно и неприспиващо. Не може да се отрече красотата на музиката им и идеите…

Kultur Shock са велики.

Започна се с Балканджи и Черно фередже – беше забавно (отдавна не им бях ходил на концерти), свириха все познати неща, дето се пяха стабилно (и които си пеем из офиса от време на време :) ). След което на сцената дойдоха Kultur Shock…

Беше размазващо. Страшно пого, страхотна музика, раздадоха се докрай, три пъти излизаха на бис (единия път правиха “Чай шукарие” и след като слязоха от сцената публиката пяхме припева няколко пъти, преди те пак да излязат). Аз вероятно утре няма да имам глас, за сметка на което ще имам мускулна треска (ако не си намеря аспирина).

Също трябва да се отбележи, че концертите на Kultur Shock изкарват на показ нещо, което иначе липсва – любовта между балканските народи. Всички пяха и “Истанбул”, и “Сараево” и т.н., и т.н., включително и компанията македонци, дето беше до мене. То и самата група е демонстрация на тоя принцип – сърбин, босненец и българин на едно място …

(да отбележа – blackbox ни беше малък. Следващия път може ли някоя зала като “Христо Ботев”?)

Ако някой не е чул – на 6ти март Kultur Shock пак са в София, тоя път в клуб Black Box. Билети има на стандартните места, по 16лв (на ticketstream им се оправи online поръчването и моя вече съм си го взел).

(Оооооооооой мастика, мастика!:) )

“Thornography” на Cradle of Filth се оказва един невероятно мелодичен албум, някой е казал, че някои от нещата в него напомнят на Iron Maiden и е прав…

Последните 4-5 дни все ми се гади сутрин, определено е тежък махмурлука след три тежки напивания за четири дни. Тоя път не бях толкова тъп и си пиех по някоя бира от време на време, да не ме удари и абстиненцията :)

Борихме два-три дни гаден бъг в един наш add-on за asterisk, един ден сме се чудили как да направим някакво IPC, което да не persist-ва при execve() и ще се вижда между няколко thread-а, които нямат общи неща (понеже restart-а на asterisk представлява execve(argc,argv) в един signal handler, странна идея). По случая имаше много псуване на темата чия OS какви IPC примитиви има и как точно работят, кое в кой стандарт го има и в кой го няма и какво ли не още… Върхът май ще е като се опитам да компилирам цялото на Debian/kFreeBSD-то, което инсталирах днеска (и бях обявен за извратен тип).

Червото си взе нов лаптоп и му подкара FreeBSD, в/у което в момента върви compiz (с nvidia драйверите). Да го видим как ще го ползва, от сега изкарва половината време в текстовата среда, понеже я вижда по-добре…
(пак по-добре от windows-а на предната му машина, за някои неща беше адски неудобен)

И нещо, за което се чудех дали да пиша, но си струва да се отделят няколко реда…
Не ми е ясно как може да има жени, които да демонстрират … Не е съвсем глупост, ще опиша ситуацията, па вие си решете.
Ходи момата с един приятел, след което по някое време го зарязва бая гнусно и си хваща някакъв чичка (който и става и шеф). Следват неприятни дни за моя приятел, алкохолизъм и т.н. (а той и няма толкова махмурлук, няма спирачка като мене :) ), всякакви веселби… След което тя се захваща опити да го запознава с новия си приятел (и май и да го привлече да работи при нея), с типичното си змийски поведение. Това, че не се стигна до бой в един от тия случаи поне за мен си е учудващо.
Аз и не мога да си обясня как някой иска да се занимава с жена, която дори би си помислила да направи подобно нещо – то е някаква комбинация от нахалство и липса на инстинкт за самосъхранение.

Записите от OpenFest са готови и качени на два mirror-а, остава само някой да напише кое кое е (защото в момента имената са нещо от типа d1h2l4.avi). По думите на Пейо тва трябва да е готово утре.

А аз открих много интересен сериал (и изгледах каквото е излязло досега) – Metalocalypse. Филмчето е анимационно и се разказва за една death metal група, с истински изпълнения и песни (доста добри при това) и много черно чуство за хумор. Даже имат издаден един албум (The Dethalbum), който в момента се преточва, но съдейки по изпълненията във сериите и промоционалните скъсени парчета, ще е бая добър :) (преточи се, добър е). Никога не съм бил чак такъв фен точно на death метъла, но това си е бая мелодично и с някакво много мръсно чуство за хумор …

Ще напиша и някакъв отговор на коментарите в последните постинги, но като си почина още малко – имам две седмици отпуска, само в понеделник ще ида да си предам нещата на колегите.

Слушам си “Ticks and Leeches” на Tool (от “Lateralus”), и се замислям как в някои песни има един момент, в който на човек му се иска да просто да се удави в него… В тази песен е началната бас линия след тихия период – когато песента е усилена на максимума на колоните (без кривене), имаш чуството, че си част от струните…

А пиша такива работи, понеже ми се случи странна и весела случка… След едно телефонно обаждане, което хем беше на място, хем си беше болезнено написах в twitter-а “Господи, чак ми е забавен начина, по който се ебаваш с мене :)”. Пет минути след това ми crash-на един от основните switch-ове в мрежата и всичко се успа лошо, та трябваше да изритам support-а много бързо да идат да го рестартират…

Е, ако го има, поне не му липсва чуство за хумор :)

Концертът по случай 20 години Nuclear Blast се оказа доста добър…

Започна една русенска група (Overdawn) с много добри идеи и доста кофти реализация (ако вземат да подредят като хората моментите вътре в песните си, ще са страшни), продължи се с The revenge project (нищо кой-знае колко особено) и след тях Agathodaimon (които бяха прилични).

След това на сцената се качиха Benediction. Не съм особен фен на стила им, но свириха страхотно, стана добро пого (само един път си извадих ръката :) ), и изобщо се раздадоха :)

После бяха Edguy, които пак не бяха толкова интересни (въпреки че направиха The Imperial March), и накрая на сцената се качиха Amorphis.

Струваше си чакането. Въпреки проблемите в озвучението звучаха страхотно, с техните мелодични рифове и вокали, свириха няколко от наистина добрите си неща и завършиха с Black Winter Day. Не ми изсвириха Higher ground, ама ще го преживея :)

Освен всичко се убедих за пореден път, че съдбата постоянно дебне подходящия момент да ти се промъкне отзад и да те халоса с тежък тъп предмет. Няколко пъти. Имам доста интересен проблем за решаване…
(само идиот като мене може да нарече проблема “интересен”…)
(всеки път, като мога поне донякъде да се понасям, се случва нещо такова, дето ме кара да се преосмисля.)

По предния постинг ще напиша още нещо, само да си реша “интересния” проблем…

Снощи проведох малко тестове на аудио уредбата на Велин с външната си звукова карта (Creative Xmod) и стигнах до следните изводи:

1) Системата му има истински обем на звука (което си се знаеше);
2) Външната ми звукова карта вади с около 5-10% по-слаб сигнал от CD player-а на Велин;
3) Усилването му на различните честотни диапазони не е равно поне при слушане (т.е. повечето неща, които имат по-сериозен бас, не звучат добре на под 80%), т.е. обемът на ниските честоти при по-слабо усилване се губи.

Последното може и да е и от изкривените ми възприятия от слушане на музика с твърде много басове…

Пак не съм писал цяла седмица…

Самата седмица беше от ония, за които остава само спомена за натоварването – няма някакви завършени или започнати неща (или ако има, са се загуби в потока на други дивотии), просто ти се иска на края на деня да си легнеш, а сутрин не можеш да си обясниш смисъла от ставането.
Типичен край на отпускарския сезон.
(то един отпускарски сезон, аз само 5-6 дни съм взел тая година май от платения си отпуск).

За капак в петък чак успяхме да почнем тестовете на нещо, което трябва да пуснем в неделя и да се ползва от понеделник, и се озовахме в ситуацията на хората, откриващи за пръв път, че не всичко, дето лети се яде… Остана да оправяме финални проблеми в неделята, и да се надяваме да заработи.
(в понеделник сутрин ще сме пак на линия, да видим какво точно ще гръмне на живо)

Ебал съм го! И ще го преборим, и ще се наспя някой ден, ако живота ти предлага проблеми, какво пречи да се забавляваш с решаването им.

Разбира се, имаше и хубави неща тая седмица – дойдоха ми няколко книги от Amazon (тукашните издатели печатат като гламави учебници (с бая съмнителна образователна стойност)), успях да си взема най-накрая USB звукова карта, която да не шуми (Creative Xmod), която трябва да тествам при Велин (който се губи нейде по запои) и след около час официално ще стане есен – която ми е любим сезон…

Дали са много хората като мене, които могат да си легнат под бюрото (щото иначе кабела на слушалките не стига) да слушат FSOL – My kingdom p.4 на FLAC?
(докарва почти до звука на уредбата на Велин, само обема не се усеща толкова добре)

Разбих се.

Снощи се празнува откриването на animes.bg, по случая имаше купон долу в О!Шипка, аз бях помощник DJ (Хито го отнасяше :) )…

Мястото се е променило горе-долу, има разни дивани и т.н., добавили са му кухня, но пак си става за да се напиеш на спокойствие с някой (само не знам каква им е музиката по принцип). Бармана беше голяма картинка, беше си татуирал и двата крака същия ден и имаше проблем с ходенето …

Наложи ни се да направим малко странен setup за пускането на музика, понеже и от двата лаптопа като им беше включено захранването се чуваше бая неприятен шум – по случая единия лаптоп свиреше, другия се зареждаше, а по един ethernet кабел си бяхме share-нали цялата музика. Трябва да си купя външна звукова карта най-накрая…
(имам и някакъв гаден прах по клавиатурата, изглежда им се рони мазилката на тия хора)

Преживяването беше прилично екстремно – пих уиски с чай (става бая добре), имаше пак танца на пияния и изпаднал крокодил (чакам снимки), както и прилично количество куфеене. Идея си нямам дали ми е останал някакъв глас, добре съм се схванал обаче :) Вече и не помня кой с какво поздравявахме, но се получи бая забавно…
(малко дразнещ беше невероятния поток с хора за поздрави, Хито му бях дал моя чук да се пази от наплива на лешояди :) )

Прибрах се някъде към 3:30 …

Преди ден-два се преточи целия FSOL на flac-ове и днес слушах “My kingdom” (албума) при Велин – определено си струваше упражнението – лежах на пода, слушах и плувах в музиката…
(ако някой се интересува от flac-овете, да се обади :) )

А съботата я проспах.

Последен ден от дните на Караян. Деветата симфония беше много хубава (въпреки няколко скучни момента (и не можах да харесам вокалната част)), не валя, само духаше прилично и светкаше. Догодина – пак.

(бележка: да не се ходи с Бобсън на такива събития, или поне да се седи по-надалече. АМАН от глупости.)
(същото важи и за червото донякъде)