Posts Tagged ‘простотии’

2017-02-22 FizzBuzz 2

Wednesday, February 22nd, 2017

Понеже идеята ми се мотае в главата от месец-два и тая нощ ми хрумна финалната оптимизация, ето продължението на post-а за fizzbuzz:

int i=0,p;
static void *pos[4]= {&&digit, &&fizz, &&buzz, &&fizzbuzz};
static void *loop[2] = { &&loopst, &&loopend};
int s3[3]={1,0,0},s5[5]={2,0,0,0,0};
char buff[2048];
char dgts[16]={'0','1','2','3','4','5','6','7','8','9','a','b','c','d','e','f'};
int buffpos=0;

loopst:
	i++;
	p= s3[i%3] | s5[i%5]; 
	goto *pos[p];

fizz:
	memcpy(&buff[buffpos],"Fizz", 4);
	buffpos+=4;
	goto end;
buzz:
	memcpy(&buff[buffpos],"Buzz", 4);
	buffpos+=4;
	goto end;
fizzbuzz:
	memcpy(&buff[buffpos],"FizzBuzz", 8);
	buffpos+=8;
	goto end;
digit:
	buff[buffpos++]=dgts[i/16];
	buff[buffpos++]=dgts[i%16];
end:
	buff[buffpos++]='\n';
	goto *loop[i/100];
loopend:
write(1, buff, buffpos);

Известно време се чудех как може цялото нещо да стане без никакъв branch, т.е. и без проверката за край на цикъла. Първоначалната ми идея беше да я карам на асемблер и да използвам като в exploit-ите NOP sled, нещо от типа (извинете ме за калпавия асемблер):

	JMP loopst
	JMP loopend
loopst:
	NOP
	NOP
...
	NOP
	; fizzbuzz implementation
	; i is in RAX
...
	MOV RBX, 0
	SUB RBX, RAX
	SUB RBX, $LENGTH
	SUB EIP, RBX
loopend:

Или, накратко, колкото повече се увеличава i, толкова повече скачам назад с релативния JMP (който съм написал като вадене на нещо от EIP, което най-вероятно изобщо не е валидно), докато не ударя JMP, който ме изхвърля. Като оптимизация бях решил, че мога да shift-вам стойността с 4, така че sled-а да е само 25 броя.

В един момент ми хрумна, че мога да мина и без sled-а, като правя деление (което е отвратителна операция, но спестява кофа nop-ове). Така се получи по-горния вариант на C, който не е съвсем C, а просто някаква странна асемблероподобна гняс.

Иначе, важно е да се отбележи, че на какъвто и да е модерен процесор по-горния код е далеч по-неефективен от простото решение с if-ове, най-вече защото branch prediction и всички други екстри се справят много добре с всякаквите if-ове, но доста по-трудно могат да се сетят тия jmp-ове към таблици базирани на някакви стойности къде точно ще идат, за да се прави спекулативното изпълнение. Не съм си играл да benchmark-вам (въпреки, че имам желание), но като цяло горния код има шанс да се справя по-добре само на неща като 8086 и компания.

И като идея за следващата подобна мизерия, може би може да се оптимизира истински чрез ползване на някое от разширенията за работа с вектори/големи стойности и се unroll-не цикъла, например да се прави на стъпки от по 4 с някаква инструкция, която смята делители (кой-знае какви странни неща има вкарани вече в x86 instruction set-а).

2013-12-01

Sunday, December 1st, 2013

Бивайки уморен и гледайки irc канала ми хрумват странни идеи, а тази е почти като за книга…

Всички имаме някакъв странен приятел, побъркан, извратен, изпаднал тип (май доста често това съм аз). Също така всички вероятно са чели старата философска идея, че всички други хора са продукти на нашето въображение и нищо не е “истинско”.

Та, какво ако тия хора (в случая – Ардаваст) са просто един продукт на нашето колективно въображение, и по-точно – персонализацията на колективното ни мръсно подсъзнание? Представете си как седим и си пием с мръсното си подсъзнание и то ни разказва разни работи, например какво гнусно порно е гледало последно…

Та, хората мислят мръсни работи, мръсните им подсъзнания изпълзяват, сливат се, успяват да си създадат тела (комбинират се по няколко, щото твърде малко хора имат достатъчно мощни и мръсни подсъзнания) и плъзват по улиците, почват работа напред-назад, развиват собствени още по-мръсни подсъзнания…

И се ражда СуперМръс.

2013-02-03 къневден

Sunday, February 3rd, 2013

Update: Пращайте снимки.

Стефан го мързи да блогне, за това го отбелязвам аз – отпразнувахме вчера 27мия му рожден ден (на стандартното място, мазето на Кривото). Празнуваше се двоен празник…
(малко ще е от моя гледна точка, по очевидни причини)

Изпихме … прилично количество спирт. Ето разни неща, които се сещам:

Кънев закъсня, преди да се появи вече бяха дошли 10-15 човека;
Мястото се напълни съвсем до дупка;
Най-пияният беше (as usual) Наков, който двама човека после носиха на конче на раменете си – Бацов и май и Пешев;
Обсъдихме с Митьо една много интересна идея, дето трябва да я продължим;
Стефан беше за кратко синеок;
Успяха да се проведат много и интересни разговори, от които поне някаква част ми се губят;
За малко да има един бой, ама после хората се разбраха;
Бях DJ и Стефан даже се чудеше дали му се намират 2-3 стотинки да ми даде за работата;
(ако някой се интересува, слушахме Rodrigo y Gabriela, Gotan Project, The Future Sound of London (“A monstrous psychedelic bubble 1), My Sleeping Karma, Tuber, deathmole, Tool).
Учудващо, не успяхме съвсем да изплашим на Кънев студентите;
Преименувахме Кънев на Петров;

Прибрах се в 4.

Някакъв списък подаръци:
Аз му подарих The Dead Zone на Кинг (като една хубава книга), “Плетене for dummies” (с посвещение “Най-големият враг на човека-паяк е жената-чехъл”), един лигавник (който много добре му стои, беше подарен, щото студентите му бяха казали, че се държи детски), една книга “Всичко за вашето бебе” в комплект с едни сини лещи за очи (които половин час се опитва да сложи и най-накрая iffi успя да му ги постави. изглеждаше интересно.). Специално трябва да се отбележи героизма му, че издържа да му бъркат в очите да слагат и после да вадят лещите;
Моника му подари мъфини с формата на женски полови органи (има фотосесия как Кънев яде един от тях, а Яна му го подава…);
Whirlwind на Клавел;
Grammar Rules;
Ender’s game;
странни полихедронни зарчета;
clapperboard;
билети за Depeche Mode;
билети за театър (не помня кой);
ваучъри за бънджи;
Code Grower тениска, C# книгата (двете от Наков);
един тон алкохол;
една торба със зарзават.

2012-06-12 android vs ios

Tuesday, June 12th, 2012

Като бях малък, някой ми беше задал въпроса “Какво предпочиташ, да ти извадят едното око или да ти го вкара кон?” (“правилният” отговор беше да ти извадят окото, щото като ти го набие коя ще ти изскочат и двете).

Съществува фалшивата дилема дали човек трябва да си вземе Android или iOS базиран телефон. Моето мнение е като избора между две различни лайна и реално един от най-правилните избори е “нито един от двата”. Ето малко причини, които съм открил около занимаването с development, четенето на разни статии и гледането на лекции от CCC Kongress и подобни събития:

Практически погледнато, от хардуерна гледна точка и от гледната точка на ниското ниво всичките smartphone-и (донякъде с изключение на openmoko) са затворени и осакатени системи без нормална спецификация. Baseband процесора е неясен и не може да се пипа (съответно никой не може да вкара в тия телефони елементарната функционалност за проверка дали ви правят man-in-the-middle атака), свързан е директно към микрофона и говорителите (пробвайте се да намерите елементарното приложение “телефонен секретар”). Това има хиляди полезни приложения (и доколкото знам, под symbian е възможно, не че и тях ги хваля), най-малкото свестен запис на разговорите, което доста хора искат.
Реално обаче повечето хардуер по телефона е затворен и неясен, както и неща по операционната система (това, че google ползват linux ядро не помага особено), което води до това всякакви тривиални и елементарни неща да се водят нещо велико – защото да се постигне каквото и да е на тия телефони е магия. Дори за win3.11 нямаше нужда от толкова безсмислен приложен софтуер. Разбира се, apple не помагат с техните тотално побъркани правила кое може и кое не може да влезе в appstore (и третират всички jailbreak-нати телефони и потребителите им като престъпници)…
Андроидите специално заслужават допълнително споменаване, как има милиони производители и почти никаква консистентност и яснота кое как да работи и как да се казва. Човек би си помислил, че apple плащат LSD-то на HTC и компания да измислят нови и нови простотии. Хубав пример беше как се казваше камерата на няколко различни устройства.

Платформите за разработка и на двете платформи са трагични. От една страна имаме xcode и objective c на apple (не вярвах, че може вариант на C да стане по-грозен от C++, но objective C определено го настига), от друга java и всичкия ужас, свързан с нея. Честно казано, да бяха избрали erlang за платформа щеше да е по-добре и в двата случая. Или prolog. Или pascal/delphi.

Синдромът “not invented here” и в двата случая е довел до ужасяващи api-та, но тук наистина не знам откъде да почна. Елементарни неща се оказват почти невероятни за правене (“stream”-ване на данни от файл от телефона, т.е. четене на части и изпращане на части, например, трябваше да го направим с google protobuf-а и май така и не се получи и трябваше да сменим аpi-то).

При подобно осакатяване човек би очаквал сигурността на телефона да е добра и т.н., но в крайна сметка се оказва, че не е нещо особено. Продължават да се правят същите грешки и да се получават същите глупости, а приложенията дори с ограниченията, които са им поставени пак могат да събират какви ли не данни от телефона и да ги пращат където си искат. Аз вече чакам следващата вълна exploit-и, които да са за произволни приложения (понеже авторите ще са направили същите грешки).

За съжаление, мога още твърде много да разказвам, но не искам да си го причинявам, а да дам възможност на мозъка ми да потрие травмиращите спомени.

Накрая имаме калпави устройства с калпави операционни системи и калпави приложения, вършещи калпава работа, купуващи се от калпави хора. Надявам се до 3-4 години да се появят достатъчно добри батерии, да си пусна debian на телефона и да не ми се налага да се занимавам с глупости и да страдам от малоумието, некадърността и болните идеи на всичките хора, забъркани в тоя бизнес.
(от друга страна, да живее тоя бизнес, калпавите хора изглеждат склонни да дават пари за тотални глупости, а както е казал един римски император едно време, парите не миришат…)

(един ден openmoko ще изкарат нов телефон, това вероятно бих го ползвал)

2012-05-06 Лошото влияние на Стивън Кинг

Sunday, May 6th, 2012

(вината за този post е изцяло моя и не бива да се обвиняват книгите, които чета)

Днес изчетох последната книга от Тъмната кула на Стивън Кинг (без да борим прясно излязлата “The wind through the keyhole”, за която ще си помисля първо) след като започнах с първата преди около седмица-две, и усещам как неговият стил се просмуква в мен и в нормалните ми разговори. Говорех си с една девойка за това възможно ли е мъже да продължават да си говорят с дадени жени, без да имат нещо повече от “приятелските” чувства, та се започна следния разговор:

(22,35,32) krok: мда. стоят хората на опашка и чакат да зарежеш приятеля си
(22,35,39) krok: може да си представиш една такава опашка изпаднали типове
(22,35,45) krok: до вратата ти
(22,35,49) krok: с потекли лиги
(22,36,02) krok: (и да накараш лъчко да го нарисува, може да му хареса идеята :) )
(22,36,35) krok: всъщност, и са надървени и гладни хората по редицата
(22,36,48) krok: не знам как се рисува гладен човек, ама той ще измисли нещо
(22,37,27) krok: (това звучи точно като сцена от нещо на стивън книг… добре ми е влязъл в главата :) )

Помислихме малко дали имаме някой общ познат, който би искал да напише история, базирана на това (понеже мен ме мързи за чак толкова сложно упражнение). На нея идеята за подобна опашка чак ѝ хареса, вероятно защото картината в нейната глава не съвпадаше с моята, и след като единствената що-годе прилична картинка със разлигавени зомбита беше тази, а по някаква начин google не намери (лесно) картинка с надървени зомбита с потекли лиги, се опитах да и препоръчам да гледа “То” и да си представи същото нещо.
(учудващо, тя отказа)

Тръгвайки по идеята какво би могъл да напише Кинг по въпроса, последва следното нещо:

(22,56,47) krok: жалко
(22,56,53) krok: а той би могъл да опише всяка част от тях
(22,57,13) krok: как еди-кой-си си е ядял вечерята, когато усетил новината
(22,57,29) krok: която се е разпространила, да речем, по феромонен път, с огромна скорост
(22,57,37) krok: и как виси трети в редицата
(22,57,41) krok: оцапан с квото е ял
(22,57,53) krok: и леко прегърбен, щото първо се надървил, после станал, и се ударил лошо
(22,58,24) krok: и например леко му е скъсан панталона, а в оная му работа се е забила треска от масата
(22,58,28) krok: и тече кръв от там
(22,58,35) krok: и се смесва със лигите, дето му текат от устата
(нека да го кръстим Гошо)

Разбира се, не трябва да спираме тук. Първа в редичката ще трябва да е друга жена – Джулия, която е била в тоалетната на близкото заведение и тъкмо си е сменяла тампона. Едното и токче е счупено, косата разрошена и има ожулвания по краката, понеже очилата ѝ са паднали в бързането. По левия ѝ крак се стича малка струйка кръв и се вижда връвчицата на тампона, а прашките ѝ висят на другия крак. От потеклите от устата ѝ лиги даже червилото ѝ се е размазало.
Джулия познава нашата героиня (Геновева) от времето, когато двете са били студентки и постоянно е ревнувала приятелите си от нея. Една вечер се е опитала да ѝ се обясни, но двете са били толкова пияни в един парк, че всичко е свършило с оповръщани коси и тотално изключване, та са посрещнали сутринта в близкия арест. От тогава Джулия мрази червеното вино, но продължава да си пие всяка сутрин кафето в едно заведение близо до квартирата на Геновева и гледа тъжно към прозореца ѝ.

От квартирата на главната ни героиня се чуват викове, биват счупени една – две чинии. Настава тишина за малко, след което се чува силен трясък, вратата се отваря и от нея ядосан излиза Пешо – (вече бивш) приятел на Геновева. Обръща се да извика нещо ядосано, но моментално бива задушен от тълпата, която се е струпала пред вратата. В рамките на пет минути бива оглозган до кокал, като от него остават малки парченца с различни части от нападателите, забити в тях (някой нокът, някой зъб). Петият в редичката с удоволствие доизблизва малко останала кръв по стената.

В опитът да се подредят пак и да чакат, настават усложнения и следва сбиване. Гошо успява да откъсне тестисите на Миро (който познава Геновева от училище и е ходил две седмици с нея, преди на нея да ѝ писне от нежеланието му да се къпе), той изгубва сили да се бори и пада назад по стълбите. Мъжка космата ръка с много пръстени и татуировка на кон отхвръква, удря се в тавана и строшава лампата, оставяйки собственика си Сашо (видял героинята ни веднъж на концерт и после разпитвал няколко седмици, докато разбере коя е, но така и не събрал смелост да я заговори) да продължава да се бори само с една ръка и два крака. Един закъснял желаещ (Митко, живеещ в съседен град, който е работил с нея една година и я е сънувал всяка нощ) тича нагоре по стълбите, но се подхлъзва на потеклата кръв и си разбива главата, а Сашо от биещите се горе бива изтласкан, други се спъват в него и той си строшава врата.

….

След около половин час Геновева се е поуспокоила. Открива, че няма нищо за пиене вкъщи и решава да отиде до близката кръчма да удари едно голямо. Отваря вратата, прекрачва прага, вижда остатъците от разигралата се сцена и си казва: “Трябва да сменим чистачката”. И излиза.

По стълбите обаче нещо я хваща за крака. Цялата кръв е помогнала да се отвори проход към Тъмните измерения, където К’тулу отдавна стои и се опитва да стигне до нея (можем да кажем, че е влюбен, но е малко сложно да се обясняват чувствата на огромно лигаво зелено създание, съставено основно от пипала и злоба). Тя се опитва да се задържи, но се подхлъзва на парче откъснат скалп и изчезва в другото измерение, а дупката се затваря с тих мляскащ звук.

——————

Има си нужда от дописване и оправяне. Може да се разказват допълнителни парчета от историите на хората по време на боя, може да го има момента как и котките наоколо са полудели и половината изкачващи са се спъвали в някоя котка, която ближе течащата от стълбището кръв…

2011-04-14 ИББ

Thursday, April 14th, 2011

Та снощи направихме страхотно ИББ, чак си заслужава да се блогне за него.

Почна се с любимия flame на Г. за компилаторите и баса, дето се хванаха – че във FreeBSD 9, като го release-нат, в base няма да има gcc. Болни хора. Успях да го прекратя, като обсъдихме защо трябва да се легализира детското порно, или поне да се измисли нещо по въпроса с него – защото всеки закон по темата цензура се опира на него…
(и класическия виц, по темата, малко момченце говори на баща си:
– Тате, пусни ми Internet!
– Защо ти е бре, сине?
– Ами да гледам порно.
– Е как така?
– Ама аз само детското…
)

Следващите истории не им помня точно хронологията, но бяха горе-долу следните:

Подробно обсъждане на секса и порното в микрогравитация (например на борда на самолет, който си прави свободно падане за по 90 секунди). Би трябвало да има такова, оказва се, че 10 такива падания по 90 секунди са около $35k, т.е. не чак толкова скъпо и реализируемо за порно. Около това имаше и обсъждане на размножаването в космоса, дали има проведени експерименти (и по-скоро дали има публикувани резултати), възможността да се зачене, вариантите за симулиране на гравитация (с въртенето) и как при маструбация се придава въртелив момент (и след него – такъв в някаква посока).

Светла разказа две истории, едната беше как след като си одрала колата успяла да я почисти с гъбичка, след което като я видели застрахователите, се чудили доста време какво точно се е случило. Другата беше по-весела, как около някакъв запой няколко девойки били се насмукали много добре и повръщали и тя почиствала с парцал, та в един момент (и тя не била особено трезва) решила на принципа на бутилките, просто да сложи парцала в устата на девойката, да блокира потока.
(в един момент се усетили и го махнали)

Не-чак-такава простотия, моето обяснение за как се patch-ва ftp сървър против brute-force атаки за пароли – след третия опит за парола спира да проверява паролите, само дава грешка и sleep-ва броя опити, умножени по 10 секунди. Това се оказа най-хубавия вариант – например да режа директно connection-а не помага, понеже те се reconnect-ват веднага, а не можех да ги филтрирам по адреси, защото бяха много (изобщо не мога да се сетя защо му е на някой brute-force-ва нашите пароли).

Червото и Мишо измислиха идеята за voodoo кукла на сървър… В общи линии – плюшен 2U сървър, след което се намират косми от сървър на конкуренцията (щото сървърите определено събират такива неща с времето), и почва да се боде на странни места. През останалото време може да се ползва за възглавница.
(играчки за админски деца – плюшени сървъри…)

Ако някой си спомня още нещо, да пише.

Update: Разказ около някакви паднали линии на Мишо… Строшило се нещо, трябва да се preroute-не през някакви тунели, той нямал компилирана поддръжка за GRE и отебал цялата работа за до сутринта. След което Светла му звъни посред нощ с въпроса “Да ти го вдигна ли?”….

Статистическо изследване на затворените интервали на рождените дати на сексуалните партньори

Thursday, April 7th, 2011

Под силен натиск от Велин и iffi пускам следния въпрос в блога си (който по някаква причина беше пропуснат в последното преброяване, проведено от НСИ):

Какъв е интервалът в годините на раждане на сексуалните ви партньори (например моят е от 1977 до 1989)? Отговорите могат да разчитат на пълна анонимност, след няколко дни ще обобщя данните.
Въпросът важи и за двата пола :)

2011-04-02

Saturday, April 2nd, 2011

Накратко за снощи, че трябва да бягам към едно събиране на ФОП…

Ходихме пак на “Донеси ми главата на принца 2”, после отидохме да допием в Тукан и да слушаме “Odd crew” (които бяха забавни и ми докараха болки в куфелния мускул). По някое време седнах и написах това отдолу, а го публикувам сега, защото 1) снощи нямах сили, 2) за да не се счита, че само пиян мисля такива неща.

(а сънувах как няколко интересни човека са ми на гости, включително Николай Генчев, носеше си копието на “Васил Левски” с някакви допълнителни негови корекции)

И така:
Не съм полицай, господин пиян…

Тая вечер запознах две девойки, да ги наречем девойка И. и девойка Я.
Едната е най-здравомислещата жена, която познавам, другата е най-интересната.
Обсъден беше въпроса как могат да бъдат комбинирани двете, за да се спаси човечеството. До тук вариантът е да се оженят, да си направят деца и да ги съберем (което ми напомня действията на Бене Гесерит в Дюн…).
Червото каза, че няма хубав начин да ги комбинираме двете директно, което значи, че ще трябва да правим експерименти. Това е малък проблем, понеже може да се получи ситуация като в “Пришълеца 4” със стаята с клоновете, като последния просто повтаряше “kill me”, което май не съм способен да направя.
(червото вероятно няма да има особен проблем)

А проблемът с човешкия род е, че по-голямата част от екземплярите са/сме идиоти. Оцеляването на нещо подобно може и да е желателно, но не е особено ефективно и полезно, а и е крайно време да се стремим към нещо повече, освен random резултат от масовото ебане. На всичкото отгоре деца се получават основно от неправилно приложение на предпазни средства, което па води до едни силно странни деца, от които доста не стават за нищо…
(не можем да разчитаме на random-а за всичко, все пак, нищо, че ни е избутал (неясно как) еволюцията досега)

Така че, май се каня да организирам евгенична програма. Ще събера интересните ми девойки и младежи и ще ги чифтосвам, като в третия райх. После ще се самоубия в бункера си…
(а даже не понасям науката и поддръжниците и)

2011-03-10 осмомартенско

Thursday, March 10th, 2011

(трябва да се пише по някоя простотия, за почивка от останалото)
(следващото писание ще е за книги, Стивън Ериксън и Патрик Ротфус)

Снощи по някаква причина обсъждахме кукеро-подобните празнувания и традиции, и червото разказа за един вариант от Добруджа – събират се младежите от селото, обличат някакви скъсани стари дрехи, слагат на един кол един парцал, който е целия в кал и обикалят да мацат с него хората, което водело до късмет и т.н..

По този случай ми хрумна, че 8ми март може да се празнува по подобен начин – банди пияни жени да обикалят по улиците (което и в момента се случва), само че пак така с един кол, и на него – използвани тампони, и да мажат с тях хората пак за добър късмет и като заклинание против ПМС. Мисля, че ще бие всичките кукерски варианти по зрелищност…

Update: Не било Добруджа, а Пловдивско.

2010-10-03 “зоната на crash-а”

Sunday, October 3rd, 2010

Едно време имаше едно интересно предаване, “Зоната на здрача” – всеки епизод беше някаква странна история (в общи линии horror, но от един по-изчистен вид). Днес, докато гледах как се зарежда един java applet за гледане на отдалечена конзола, на който долу в дясно с червени букви пише “oracle” (само дето кръв не тече от тях), се сетих, че нещо такова може да се направи и за IT-то.

Предаването ще започва с преливане на син екран в kernel panic, който от своя страна преминава в output-а на mkfs (например за minix файлова система), който изгърмява някъде по средата.

Първата идея за епизод е oracle да купят microsoft. Изведнъж ще се появи oracle .NET, и понеже толкова зло на едно място не може да стои, ще колабира до някакъв псевдо-random генератор (псевдо, щото ще генерира само зло). Съответно ще се смеси синтаксиса на c# и java, като на всеки 13ти ден + и – ще си разменят действието, всички reference-и ще се обърнат в указатели и ще се отместят с единица надясно, а всички int-ове ще се занулят. На random пък базите данни ще си разменят две колони от произволна таблица (само като стойности).
Компилаторът на visual studio ще изтрива произволни някой реда от кода, преди да го компилира (по идея от BOFH) и на random ще заменя struct с union.
Oracle базата ще се разпространява под linux като модул на ядрото, който при crash да замазва firmware на каквото успее.

Друга идея за епизод е linux kernel-а да се пренапише на ruby.

Подобна идея е cisco да пуснат router с нов тип ASIC-и, които се програмират на perl. Един пропуснат символ и целия internet се срива.
За сметка на това решават да пренапишат IOS-а си директно на машинен код. Кракерите им писва на първата седмица да report-ват проблеми и започват да report-ват кое работи в SNMP-то.

Изведнъж всички компютри се обръщат на 5тична логика и се налага преписването на всичкия съществуващ софтуер. Епизодът може да се спре на някоя сравнително проста задача, например web сървър.

Изчезва валидацията на входните данни от всичкия софтуер.

Взима се решение целия свят да мине на нов календар.

По странно стечение на обстоятелствата българската държавна администрация печели конкурс за софтуер за контрол на ITER и наема останалите живи специалисти от Чернобил. Хардуерът ще се прави от завода в Правец, който има лицензирани pentium процесори от първите.

Открива се нов проблем с пробиване на всичкия C софтуер, на който може да се пише в последните два байта на string (преди \0) и изведнъж всичко може да се exploit-ва.
(вариация – всички escape функции се оказва, че пропускат определен символ)

2010-08-31 twitter/irc и други гадости

Monday, August 30th, 2010

Днес изругах няколко човека за ползването на twitter като irc, та ще взема да се обясня малко по-подробно.

За хората (вероятно на подсъдна възраст) които не помнят, irc-то е поредов многопотребителски chat в реално време – хората се събират в “канали” (отбелязвани с #imenakanala, нищо общо с hashtag-овете в twitter), където си говорят глупости съвсем в реално време.
Удобното в случая беше, че целия разговор си тече съвсем удобно, на редчета, чете се сравнително спокойно и не е особено сложно да се появиш по някое време в канала, да си кажеш здрасти с хората и да се включиш в разговора. Почти като разговор в кръчма, само дето го няма проблема с това двама да говорят едновременно и да не се разбира какво казват.

Twitter от своя страна не е в реално време и е ориентиран към цели съобщения (с ограничението за 140 символа). Нещата там са с минимум минута закъснение, всеки един tweet заема много място на екрана, което комбинирано с това, че една част от нещата, които някой си говори с друг, който не следваш не се виждат прави следенето на разговор адски неудобно. Другото е, че twitter е като един огромен канал без възможност за филтриране, и или четеш всичките хора, които следваш (за да не изпуснеш някой разговор), или четеш с дупки (или изобщо не четеш). В повечето случаи се получава смесица от кратки новини (от които всеки пуска по няклко на ден) и някое огромно излияние на двама (или малко повече човека), което прави невъзможно изчитането на всичко (за което и интерфейса на twitter не помага особено).
Изобщо като скорост и усещане twitter е като училищен вестник, който се пише в час и хората си го предават като бележка, като и си говорят чрез него. Мазаница.

Накрая ще трябва да върнем irc-то в някакъв удобен-за-browser-а вид, да могат хората да си говорят като искат и да спадне малко flood-а в twitter. Тъкмо в irc знаехме как да се справим със spammer-ите, по особено груб и просташки начин…

(
in other news, днешния ден беше много добре описан от “Stuff is messed up” на Offspring. Да цитирам:
I don’t know much, I don’t know too much
But I know this – shit is fucked up!
)

2010-03-18 гробища

Thursday, March 18th, 2010

И още нещо за графата “простотии”.

На повечето хора е известно, че съм правил секс на гробище. Снощи на ИББ стигнахме до темата и всъщност мненията бяха почти 50/50 кой би и кой не би направил подобно нещо. Изтъкнах си доводите (тихо, спокойно, скрито място, няма хора, няма и на кой да пречиш), но не подействаха. Някой би ли ми обяснил какъв проблем вижда в цялата работа?
(Бях запитан, бил ли съм на погребение на близък човек – ами бил съм, носил съм и един ковчег в онова гробище едно време. Никога не ме е притеснявало)

Като се замисля хората какви други места ползват за целта (на стълбите например, някой снощи спомена на дърво), аз поне никакъв проблем не виждам.

2010-02-26 крокодиловден

Saturday, February 27th, 2010

Снощи отпразнувахме крокодиловден, на стандартното място в Кривото.
(очевидно не съм умрял, въпреки че не се изключваше тая възможност)

Събрахме се една весела тълпа от около 70-80 човека, пихме, пяхме, дивяхме и т.н.. Ето малко моменти от вечерта:

Заведението ми подари една торта, а после Явор и Ива – една друга, съставена от три под-торти, свързани по redundant връзка с UTP кабели.
Направихме пак танца на пияния и изпаднал крокодил.
Подарих на кръчмата един кабел да връзва машината и mix-пулта им, щото техния е скапан поне от 3 години. Да си го ползват със здраве :)
Не е ясно колко сме изпили, но се стараеха хората.
Май не успяха да снимат момента, в който Кирил и Zoa ползваха Калин като музикален инструмент и куфееха. Единия му ползваше крака като китара, другия тялото за барабан.
Учудващо за всички, не се напих.

Аз оцелях до около 2 и оставих хората да си допиват и червото да им пуска музика (т.е. основно “черно фередже”).

Измежду подаръците имаше разни бисери като:
Комплект за дамско подмиване, от Каравелов. Той и спечели приза за най-идиотски подарък.
Мъжка прашка с място за половите органи и скала да отчита колко съм напълнил.
Тениска с xkcd комикс, на гърба е само последния панел и се вижда с големи букви “Shit, we’re dealing with a syadmin” (от Венски и компания)
French press за кафе от Iffi и Канев (ще си я занеса в офиса да си правя кафе. Колегите вече ги е страх).
Трактор. На батерии. Управляем. Вече спокойно мога да казвам “не разбира, кара трактор”.
Кило вариации по темата чай (кана, тампони в кутия за чай, сервиз за чай и т.н.).
Книга за изграждане и експлоатация на домашен казан за ракия (това май не помня от кого беше, sry).
Каска, от Димитър Василев (voland я използва да събира подаяния за мене в някакво време).
Торба чорапи от Мариела. Животоспасяваща.
(сложно ми е да опиша всичките подаръци, само ще спомена, че едната ми ръка леко отказваше, след като ги пренесох вкъщи. Размина ми се без оръжия тоя път :) )

Снимки ще пусна, като се появят, хората изглежда още не са успели да се освестят.

Който иска, да допълва кво друго се случи, на мен ми е леко отнесено. Поне по мои спомени сериозни простотии нямаше :) Благодаря на всички, че дойдоха, добре си изкарахме:)

2010-02-17 чай

Wednesday, February 17th, 2010

И така, направих едно от нещата, дето опитвах в последните няколко години (и хората смятаха, че се шегувам). Някои хора си правят дупки в пъпа, някои скачат с парашут, аз изпих един чай от използван дамски тампон.
(което вероятно ще отврати женската ми аудитория и няма да има жена с желание да ме целува в следващите 6 месеца, което няма да е особено различно от предишните 6)

Очаквах малко по-кървав вкус, но беше основно тежък и плътен такъв. Държах тампона около 20 минути в чашата с гореща вода и си я изпих.

Червото има снимки, ако реши, може да ги качи някъде.

За отвратените хора – това не е особено по-мръсно от оралната любов (и вероятно измежду вас има такива, дето са уцелвали цикъла на жената точно като и дойде :) ), с горещата вода се избиват по-страшните неща, алкохола, дето го пия, помага, а в крайна сметка човешкия организъм не е особено гостоприемен към вредните работи. Разбира се, свободни сте да напишете това на надгробния ми камък :) Помислете също така дали вие не сте правили нещо далеч по-гадно от това :)

Обещавам също така да спра да искам използвани тампони от девойките наоколо. Пробвах, ясно ми е какво е, ще си намеря нещо друго.

2010-02-10 сайта на “Дневник”

Wednesday, February 10th, 2010

На принципа “you always hurt the ones you love”, ще изругая кратко “Дневник” за днешния им срив, понеже те и “Капитал” са единствените вестници, които чета.
(другите и да се сриват, най-много да се зарадвам)

Та който чете online версията на “Дневник” знае, че тя имаше сериозно количество проблеми в последните месеци – работеше бавно, от време на време падаше и т.н.. Мисля, че днес се видя една от причините – във временно вдигнатата страница има следното:
“В 01:00 през нощта е изгорял диск на сървъра със съдържанието на сайтовете на “Икономедиа”. От сутринта възстановяваме информацията на нов сървър, операцията отнема време. Очакваме до 15:00 часа сайтовете да бъдат отново онлайн.”

Изводът е следния – тия хора НЯМАТ системен администратор, вероятно машината им е инсталирана от друг човек/фирма (опитвам се да се сетя кои бяха “Еталигент” и какво общо имаха с тях), защото 1) вероятно този диск е давал индикации от доста време, че му се умира, 2) дори и да не е давал, не е оправдание да нямат RAID (нали знаете, има два типа хора – такива, дето им е гърмял диск и такива, на които ще им гръмне) и 3) наистина ми е странно защо им отнема толкова време да го вдигнат, освен ако backup-а им е на дискети.

Нямат оправдание за това, което се случи днес – дори моите лични машини са по-добре осигурени от това (т.е. такива, дето съм си купувал сам от джоба, те би трябвало да имат няколко порядъка по-голям бюджет от мене) и са имали идея, че имат нужда от upgrade поне в последните три месеца.

Ако не смятат, че online изданието им е важно, да си кажат. Аз толкова ги чета, че вероятно и пари бих им давал (даже едно време се бях абонирал за online версията на Капитал и те взеха, че го направиха безплатен и потрошиха online плащането). Да решат дали искат да имат online версия и да отделят малко време да оправят машината отдолу – в сравнение с работата по самия сайт това е почти нищо, а очевидно е бая важно.

Всъщност дори може да се хванем с Пенчев и да идем да помогнем с нещо, но ме съмнява, че има нужда – в крайна сметка това са тривиални неща дето май и повечето ми студенти ги знаеха.
(и нека дам пример всъщност – към края на 2005та с chervarium пуснахме в aiidatapro (на тях и на Дневник локалната им мрежа е направо обща) едни машини да им търкалят основните неща и се сещам за един проблем, който са имали изобщо след това. Преди няколко месеца даже ходих да хвърля един поглед на нещата :) )

2010-01-06 ИББ – тримата братя

Wednesday, January 6th, 2010

Днешното ИББ доведе до следните две снимки:
Тримата братя и златната ябълка;
Тримата братя без златната ябълка.

Тука въпроса е, тримата братя ли сме ?:)
(ламята отказах да и кача снимка)

2009-12-18 пишкомерие

Friday, December 18th, 2009

(тия дни ме е хванало настроението за разни ambient неща, въртя си странни работи на FSOL)

Между работата по време на отпуска имам време да довърша разни неща – да дочета купчината книги (така като гледам съм успял да мина през 6 книги и съм на седма за тоя месец, списъкът може да се види в goodreads) и да взема да обърна малко внимание на блога.

Отдавна се каня да напиша нещо по темата за меренето на пишки (в контекста на IT обществото) и защо това не е нещо лошо.
(като бележка под линия. “Пишка” е термин с няколко значения. Едното е малко устройство (USB пишка например), другото е колко си напред в дадена област (например storage пишка е колко дисково място имаш, bandwidth пишка е колко bandwidth имаш, езиковата пишка е колко езика знаеш и т.н., и т.н.)

Първото хубаво нещо изобщо е, че в IT-то няма сексизъм в тая тема. Седяхме една вечер на маса и обсъждахме кой върху колко голям проект работи (като големина на source кода), т.е. мерехме си source-овете. Някой почна с около 100MB, аз казах, че нашия е около 500MB, след което iffi така между другото спомена, че та работи с 1.5GB проект, и общото възклицание беше “ебаси, какъв го извади”.

Слушал съм от хора колко ужасно било това, включително един човек ми каза в прав текст “Защо да идвам на ИББ, като вие там само си мерите пишките” с такъв тон, сякаш го правехме в буквалния биологичен смисъл.

Е, да знаете, не е ужасно, интересно е. Не знам колко пъти се е случвало някой да каже “аз направих еди-какво си”, някой друг да каже “и аз, по еди-какъв-си начин” и да почнат да обсъждат разликите в двете реализации и коя е по-добра. Двамата вадят на масата какво имат, какво са направили, защо е по-добро и в крайна сметка всеки научава по нещо ново, което па може да приложи в своята реализация.
(за тези, които искат да изстискат още малко термина, може да се каже, че се получава оплождане на идеите)

Освен това няма нищо срамно в цялата работа. Да направиш много бърз порно сайт, нов по-ефективен метод за баланс на трафика, да обясниш нов език за програмиране, някакво странно изпълнение с база данни, подкарване на някакъв нов голям мощен хардуер – всичко това е нещо, което си направил, в което си вложил труд, което върши някаква работа и информацията за което може да е полезна и на другите. Ние обичаме работата си, да я вършим, да говорим за нея, понякога да си я носим вкъщи, и да се хвалим с нея – щото биологичната пишка трудно се поддава на промени и с каквото се родиш, с такова ще си останеш в общи линии (е, като изключим девойките, които могат да подбират, както и наличието на разни хирургически процедури, сериозно рекламирани по email), но за работата си можеш да направиш много самия ти.

Не знам хората дето не харесват тия разговори от какво се притесняват. Ако не ви е интересна темата – не ни слушайте, ако ви е интересна темата – включете се, ние няма да ви съдим за това колко ви е малка, па и може да има полезен ефект в крайна сметка :)

2009-12-10

Friday, December 11th, 2009

Още един ден и съм в отпуска до догодина.

Денят като предпоследен такъв беше един малък ад, включваш на всичкото отгоре raid5 масив с два опукали диска, правописна грешка, която дообърка ситуацията и около 208GB загубени данни (които са малък процент от всичко и не особено важни, но пак е вбесяващо). След като поблъсках малко по крушата вкъщи реших да ида на twitter/blogger бирата, да пия едно (и да дам на iffi една книга на Амос Оз, да видим колко ще и хареса).

Аз вместо бира пих една водка (май имах сериозна нужда), след което освен веселите разговори сътворих една дивотия – пуснахме анкета на мястото (накарах Венски да напише въпроса, че аз лесно се познавам и пиша ужасно грозно). Анкетата говори сама за себе си – ето страница 1 и страница 2.

Също така май и Souldead ме нави да му изсвиря някаква измислена от мене коледна песен, като той определено не знае в какво се забърква и колко точно ужасно ще звучи.
Скапан съм, отивам да спя.
(е, поне се запознах с едно приятно девойче)

2009-11-24

Tuesday, November 24th, 2009

И между другото.

Между Коледа и Нова година ще ходя в Берлин на CCC Kongress – резервирах си хотел, взех си самолетен билет, а те още даже програмата не са качили. Поне за сега се очертава забавно – хотелът е точно до едно гробище, а Мариян е обещал да ми даде сгъваемата си лопата. Дали да пробвам на колко човека ще успея да изкарам акъла ?:)
Така между другото се оказа и че имам останали 18 дни отпуска. Сериозно се чудя колко да взема от тях. Не че не мога да изляза в отпуска от 7ми декември, да речем, но не ми се мисли колко точно ще ми звънят…

Android-а се оказа много неприятна платформа за port-ване на съществуващ C/C++ codebase, който не е мислен за embedded архитектура. Да не повярваш направо.
(идеята им за Java-та па е ебаси гадостта)
(поне за няколко дни си припомних из основи как се компилират компилатор, libc и други подобни приятни неща, както и как се port-ват diff-ове за тоя компилатор. Бля. What’s this, the middle ages?)

2009-11-10 ИББ и сигурен код

Tuesday, November 10th, 2009

И да видим дали може да се направи нещо по въпроса от дискусията на OpenFest.

Смятам тая сряда на ИББ да разкажа основни неща по темата за сигурно програмиране (най-вече защото една студентка МНОГО мрънка по темата защо не сме водили “Мрежова сигурност 2 – писане на сигурен код” от бая време). Примерна идея какво ще говоря може да се види тук (в общи линии от стария сайт), а ако някой друг има желание да ме допълва, да заповяда. Смятам да си запазя крайната маса с тая цел.

… да видим колко зле точно ще се получи:)

(да отбележа. Пил съм тетразепам в последните седмица и половина (малка доза) и в момента го спирам, ако не изглеждам в ред, то е щото наистина не съм :) )