татко Крокодил

Иде OpenFest 2014.

Имаме някаква програма, която трябва да допълним, и си търсим още доброволци.

Иде OpenFest 2014.

По случая имаме пуснато CfP (т.е. зов за лектори), на което може да се подават заявки за лекции и workshop-и.

Разликите от предишни години са, че понеже във feedback-а от миналата имаше оплаквания, че лекциите били много сложни и много елементарни, сме разделили техническия поток на technical и advanced technical, така че хората да могат да си избират.
(вече имаме няколко достатъчно извратени неща за advanced потока, и събираме още)

Има планове тази година най-накрая да подкараме сериозно openart потока (което все не успявахме предишни години), има идеи дори за няколко art инсталации на самото място.

Добавили сме и civic hacking – има доста интересно развитие в областта, и трябва да и обърнем малко повече внимание.

Та, ако имате добра идея с какво искате да се изложите пред публика, submit-вайт
е :)

Вече са качени записите от OpenFest 2013. Има малко проблемни (имат _err в името), но по принцип са се получили добре, приятно гледане :)
(тия дни някой ще ги сипе и в тубата, за хората, дето не им се точи)

Мина Openfest 2013. Аз днес легнах да дремна следобяда и сънувах правене на конференция…

Имаше много интересни лекции, които не можах да слушам, и ще гледам от записи:

Civic Hacking на Антон Стойчев (слушах съкратения вариант в Търново);
GSM 101 на Мартин Райков;
Boost.mixin на Борислав Станимиров (слушал съм обяснения няколко пъти, ама в това май имаше разни интересни добавки);
Garbage Collection на Стефан Кънев;
Представяне на Човешката Библиотека на Димитър Стефанов (била е доста добра лекция, а имаше малко публика);
Debugging the linux kernel на Борислав Петков;
Command-line курс в офиса на Ива Канева (слушах и репетицията, ама това се е получило по-добре, доколкото разбрах);
I Know Kung Fu – Juggling Java Byte Code на Александър Шопов;
Rubbernose: Creating a plausible deniability filesystem; reviving one of Julian Assange’s projects на Merlijn Wajer (така и не намерих време да го разпитам);
Право и неутралност на мрежата на Венета Донова (и на нейната репетиция бях, но пак е била доста update-ната);
Защита на източниците на информация: анонимно получаване на документи на Атанас Чобанов (той не се появи на afterparty-то, поне докато аз бях там, беше в СУ да говори на студентите в 272ра);
… и може би още една-две.

Аз изкарах повечето време в тичане и оправяне на проблеми. За някои от тях сам си бях виновен – например записът в зала Варна умираше от време на време, и най-накрая се оказа, че съм забравил диска, на който записваме с fat32 и той спира на всеки 4GB (което са го имали като проблем и миналата година, ама кой да се сети да говори по темата…). Имаше и проблеми със streaming-а – relay-а (live.justin.tv) се resolvе-ва към 20тина ip адреса, от които доста имаха проблеми да приемат с достатъчна скорост нашия stream, та накрая имаше няколко забити в hosts, за да сме сигурни, че нещата работят. Поради това ще има дупки в записите, за което се извинявам.
(записите се encode-ват, ще отнеме известно време да са готови)
Говорих с тримата лектори, които си правиха репетиции в initLab, и ще кача и записите на репетициите, след като са готови официалните. Надявам се догодина да успеем да привлечем повече хора за тестове, мисля, че доста помага.

Тая година май Интерпред почна да ни става тесен (не само защото имаше няколко грешки коя лекция колко човека ще привлече (за което приемам и аз вината и ракиятa)), може би догодина ще се местим.

Почти официално от догодина Яна ще се занимава с феста, на Мариян му дойде много, сега остава да видим тя колко ще издържи.

Ще търсим още доброволци, вероятно по някое време догодина ще пусна roll call и ще се организираме по-добре. Тази година много помогнаха и много добре се справиха (като може би трябва да им се извиня колко ги юрках…).
(излизането на всички доброволци на сцената под звуците на imperial march-а мисля да го направим традиция)

Също така от догодина – pentabarf или нещо подобно, за да може най-накрая хората да си виждат лесно програмата и по телефоните и да имаме някаква нормална система за подреждане.

п.с. май си търсим ново място за afterparty догодина, може да дадете предложения.

В програмата има доста интересни неща, тази година и ще сме през двата дни в три зали (има оплаквания, че интересни неща се засичат, ама май няма спасение). Елате, мисля, че ще ви е забавно :)

Също така, събирам доброволци да помагат по техническата част двата дни. Задачите са от типа да се казва на лекторите колко време им остава, да се закачат микрофони и проектори, и да да се наблюдават нивата на звука, т.е. нищо особено сложно, ако сте заинтересувани – пишете :) Може да ни трябват и още хора, които да помагат със setup-а в петък, та ако ви интересува и това, може да кажете.
(Ще имаме подробен инструктаж на доброволците в петък вечер, така че никой няма да бъде оставен на произвола на съдбата неинформиран)

Update: Забравил съм да спомена, че тази година планираме и да stream-ваме на живо събитието.

Може да се гледа в тубата, или да си го свалите. Текстът го има тук.

Има вече запис от втората ни лекция, може да се свали от va.ludost.net/files/20121104depression.mp4, hades.erihon.com или да се види в тубата. Презентацията може да си свалите в odp или pdf.

Откриването, където си говорим с Кънев може да се гледа тук.

Препоръчвам също така да гледате depression panel-а от 28C3, който беше големият тласък изобщо да направим тая лекция.

Текстът ще отнеме малко повече време да се появи.

До тук имаше много положителен feedback, включително от един професионалист (което в общи линии made my day), много хора ми писаха, за да кажат, че и те са имали/имат проблем и в общи линии има и желаещи да слушат другите: Стефан Кънев, iffi, Нейчо Михов, аз и Яна. Още работя по идеята как да го организирам това, надявам се скоро да пиша нещо.

Преди това обаче имам да наваксам с работата, че някои неща взеха да се трупат (не-админски дейности).

Update: И Комитата е в групата на слушащите (аз бях говорил с него на феста и бях забравил, та той ми напомни на ТББ снощи).

Свърши Openfest 2012, и въпреки че не бях в организацията пак съм скапан.
(дължи се на работа и участие в 4-5 лекции (2 мои))

Вероятно ще напиша нещо по-дълго тия дни, включително двете си лекции (Яна ще напише нейната част от лекцията за депресията).

И двете лекции се получиха доста добре, въпреки че втората не успяхме да я репетираме изобщо (и я дописвахме в неделя на обяд). Ето презентацията от първата (odp,pdf) и втората (odp, pdf). Мисля да помоля организаторите да ми дадат записа на втората да го пусна по-рано.

Специално за втората аз и Яна си бяхме дали адресите накрая, за хора, които имат нужда да си говорят с някой (vasil(at)ludost.net, yana(at)ludost.net), също така се включи и Нейчо Михов (neycho.mihov(at)gmail.com), ще добавя в тоя post (и като измисля някакъв сайт за целта – и там) адресите на всички останали желаещи да слушат другите.
Може би най-хубавото и неочаквано нещо беше колко много хора след това ми благодариха, казаха колко е била хубава лекцията и казаха, че сериозно са се замислили. Искам да благодаря на всички от “програмния комитет”, които бяха на моя страна за правенето на тая лекция, и най-вече на Стефан Кънев.

Също така мисля, че този openfest затвърди традицията аз и Стефан Кънев да се ебаваме един с друг. Той ми провежда “интервюта” и в предишните си презентации намираше къде да ме добави (в последната ме нямаше), а след историята със снимането обяви, че ако с мен се снимат 50 човека, ще направи продължение на intro клипчето от openfest.
(историята със снимането е как като бях отишъл на една лекция от курса по Python и си говорех с него в почивката дойдоха при нас няколко студента, той ги пита какво искат да питат и те му казаха – нищо не искаме да питаме, искаме да се снимаме с крокодила… Кънев много обича да я разказва тая история…)
След като с мен се снимаха много хора, аз в последния slide на лекцията за депресията сложих една снимка на Кънев, допипната от Лъчко, на която да изглежда депресиран и приканих хората да се снимат с него, за да го ощастливят. Погледнете, мисля, че Лъчко страхотно се е справил :)

В крайна сметка обаче той води – с мен се снимаха толкова хора, че в един момент ми беше трудно да гледам от всичките светкавици. Чудя се как да му организирам flash mob.

(а колко хубаво си допихме и куфяхме на afterparty-то, думи не могат да опишат, та оставям на някой друг да разкаже :) )

Update: iffi също се включи в списъка на слушащите.
Update 2: Стефан Кънев също се включи в списъка на слушащите.

Идва OpenFest 2012, ще правя там две лекции.

Едната ще е за това колко по-лесно се поддържат 700 сървъра, отколкото 3 – според разни хора това би било интересно (за мен голяма част от нещата са твърде стандартни и ги пише по всичките книги). В последните 2-3 години насъбрах много забавен опит около това и се надявам да не се получи много скучно. Ще бъде от 17:00 в събота в зала София.

Другата ще е по любимата ми в последната една година тема за депресията, самоубийствата, проблемите в главата и други такива весели неща. Отдавна мисля, че е нужна подобна лекция – проблемът е голям в цялото IT общество, но всички се опитват да не го забелязват (при това доста успешно). Ще я водя заедно с Яна Петрова. Ще бъде в неделя в галерията от 14:00.
(имаше сериозен вой и отпор против лекцията, но и доста хора, които се заинтересуваха и бяха за)

Иначе, има още няколко интересни неща. Едното е лекцията на Венета Донова за юридическите моменти около поддържането на сайт и предлагане на услуги през него, от 12:00 в събота в зала София (за която поемам част от вината, аз я навих да я прави), другото е лекцията на Владо Василев за hackerspaces на балканите, в България и какво се случва в последната една година, от 15:20 в събота в галерията(където имам някакво минимално участие и третата (с която нямам нищо общо) е лекцията на Стефан Кънев за парадигмите в програмирането, от 11:15 в събота в зала София (поставя си много висока цел с тая лекция, да видим как ще се справи :) ).

(а мен ме чака още доста писане и редактиране, особено за втората ми лекция)

Крайно време беше да седна да органзирам архивите на различни записи, които имаме от всякакви конференции. Днес пуснах va.ludost.net – wiki и файлове, достъпни по http, ftp и rsync (rsync://va.ludost.net/va).

(Кодовото име на проекта е “Гогортолоз”, което според един sms от Кънев значело “крокодил” на арменски. Дори да не е вярно, думата радва.)

Изрових всичките неща, които имах на ludost.net, разните видеа от vasil.ludost.net/netsec от мрежовата сигурност, linux курса в ТУ, както и всякакви архиви на openfest (вкл. някакви raw записи от 2005, понеже ги нямам нарязани и ще се наложи едно бая сложно упражнение да ги подредя и синхронизирам, а тия, дето нарязах едно време са леко неоткриваеми, както и тия от 2006та).

Качих там и лекцията на Кънев за програмирането и тази на Лари от лаба. Очертава се да записваме все повече и повече неща, ще се качват там. Приемам идеи какво още да кача там.

След като снощи Кънев в прилично насмукано състояние почти ми се обясни в любов, докато ме навиваше да се занимавам с Openfest се сетих, че има нещо, което съм пропуснал да обясня:

1) За мен участието в организацията на Openfest е изнервящо и уморително
2) Не си струва да пия антидепресанти или огромни количества алкохол само заради това
3) Мога да свърша много други полезни неща
4) Няма каквото и да е, за което да съм наистина нужен (лесно може да се провери, питайте хората какво точно съм направил аз и ще видите, че просто няма такова)
5) Каквото и да съм правил, в техническия екип има някой, който да го поеме (и който по принцип го е вършил, а аз съм му се пречкал например).

Единственото, което може да направя е да си измисля лекция за тая година. Така и така имам няколко интересни идеи, все някоя от тях може и да избутам до края.

(Кънев, следващия път ще ти разтворя някакви транквиланти в питието, превантивно)

Мина OpenFest 2011. Половин ден setup, два дни ставане в 8 (с много мъка, не го бях правил в последните поне 6 месеца). Това го пиша в силно скапано състояние и може би ще го довършвам на сутринта.

Мисля, че поставихме рекорд в сглабянето на целия setup (около 4 часа) и в разглабянето (около 30 минути). Този път на по-малката зала (реално галерията на Интерпред) си правехме сами почти цялото озвучаване. Благодарение на Олег имахме и хубави камери, така че трябва да имаме нещо-като-HD видео записи, като се сетим да ги encode-нем, нарежем и качим.
(тая година записите са безотговорност на Стефан Леков, ругайте него)
Оказа се, че един-два клипа на Вика Ермолева са добрия начин да се тества звука в голямата зала.

Ползвахме забавен хардуер. Щеряна в багажника си носеше един switch, който ползвахме за отвън, който освен дизайн като за армейски приложения и прилично количество портове имаше прекрасното свойство, че като го изключехме и ставаше приятно тихо. Мишо па беше направил един router с малко patch-ване на една кутия, в която освен дъно с atom процесор беше набил един малък switch заедно с кутията.
(има някъде снимка как ядем втория ден в/у тая кутия от баницата, която па Владо от ФМИ беше направил през нощта. Много хубава баница, спаси ни от гладна смърт)

Докато правехме мрежата, успях да строша едни клещи. Може да се види снимка на самите клещи и на останалото парче от ножа им, забито в кабела. Държа да отбележа, че аз ги стиснах съвсем нормално, те просто казаха “прас”.
(те не можеха и един жак да кримпнат както трябва, та поради липса на други клещи Владо от ФМИ трябваше да прави единия жак използвайки малка отвертка и тия клещи като чук)
Друг весел гаф беше как в неделя на баптистите, които имаха някаква служба точно под нас единия им микрофон се оказа точно на честотата на един от нашите и слушахме малко неща на английски за Господ, докато намерим какво точно да изключим от наша страна. Хората в залата бая се смяха, а аз се радвам, че се падна в почивката основно.

Владо също така получи титлата “Рицаря на поялника”, защото освен, че в петък прави единия кабел за озвучаването на място, в събота оправяше на Нейчо connector-а на захранването на лаптопа – бяха се скрили в единия джоб (малката стая до залата) и пояха в/у един стар хард диск.

Лекторите бяха… трудни за описване.

Червото беше насмукан прилично двата дни (за което бях обвинен напълно несправедливо аз и малиновата ракия, дето си носех за подкрепа – той пие само бира), като първия ден мисля, че успя да уплаши всички в залата, като зададе въпрос на английски с такава сила, че го чуха извън Интерпред.

Пейо си направи лекцията за електронните пари, като времето в общи линии не му стигна, въпреки че бързаше и прескачаше разни забавни подробности (които е разказвал на бира, например за задачата за византийските генерали). Обеща да блогне нещо по темата, с многото link-ове, от които е чел, чакам го с нетърпение.

В lightning talk-овете имаше весели моменти.
Сашо Шопов говори за преводите на gnome и започна по следния начин:
– Кой в залата мрази Gnome3?
(гора от ръце)
– Имаме останали малко балони от партито, ще ви дам после да духате.

Боян Кроснов разказа за тяхната проста хеш функция, базирана на AES инструкциите в новите процесори (подходящо кръстена aesaes). Полезна е за всички, които трябва бързо да пълнят хеш таблици.

Получи се един забавен момент с лекциите на Наков и Кънев. Почна се с това, че Кънев представяше Наков с изрази от типа “ако имаше бог на програмистите, той (Наков) щеше да е неговия пророк”, “ако хората си кръщаваха децата на програмисти, то повечето момченца щяха да са му съименници” и т.н. (препоръчвам на всички да гледат тоя запис, като ги изкараме). Преди това аз бях навил Наков да сложи тая снимка (която може да бъде описана само като “Владо Василев опъва Стефан Кънев”) в презентацията си (той така и така говореше за курсове), което доведе до бурен смях в залата и въпрос от Кънев дали аз съм организирал тоя момент (за което си признах).
(Наков беше най-гръмогласния лектор от всички, като изключим някои моменти на червото)

Очакваше се империята да отвърне на удара, което и се случи в лекцията на Кънев. Първо се започна с един заговор (в който и аз участвах), той реши да си води лекцията в костюма, в който си беше на сватбата на iffi, с папионката и т.н.. Съответно подредихме нещата така, че да се пусне theme от James Bond, и той да влезе някъде по средата. Крайният ефект беше, че той беше единственият лектор, на който ръкопляскаха преди да си започне лекцията :)
Съответно той започна лекцията си с обяснение, че преди е слагал картинки с нарисувани мустаци на Мариян, ама тая година вместо това просто е решил да се облече по-добре. Също така показа една снимка от сватбата, включваща мен, него и приятелката му, обяснявайки със стрелки/балони как човек като види тази снимка си мисли за него “какъв добре облечен човек”, а за мен “кой е тоя просяк и какво прави там”…
(определено ще си струва да се види и този запис)

Владо Василев па направи много хубаво описание на initLab, и май доста хора научиха за мястото, да видим дали някой нов човек ще се вясне.

Мартин Райков направи лекция за RFID research-а и технологията като цяло, които беше правил с малко мое участие в initLab. За перипетите преди да направим лекцията май трябва да пиша отделно, но имаше всякакви хора, които се чудеха колко добра идея е да се говори за тия неща, колко нещастни хора и фирми ще има, как някой може да брои разказването на тая информация за престъпление и т.н..

За лекцията на червото се носеха разкази и слухове, как щял да падне докато говорел и т.н., но аз поне не видях нищо такова няколкото пъти като минах от там. Определено си беше пийнал (2л бира преди да дойде още) и говореше на английски (пак признак за насмуканост при него), ама си беше разказал всичките технически неща, не беше паднал (въпреки очакванията) и не всички хора избягаха от залата, докато говореше. И това ще е запис, който трябва да се гледа.

Организацията дойде тежко на някои хора. Пазя си сметката от близкия магазин, щото се смяхме като излезе – беше точно за 10.24 (касиерката определено ни изгледа странно като обяснихме, че е хубаво кръгло число). Не мисля, че много други хора и на феста ни разбраха…

В антрето през двата дни reprap хората печатаха разни странни неща от пластмаса и разказваха на всички заинтересувани какво точно представлява цялото нещо. В неделя Радо седна и от логото на openfest направи един модел, който към края на вечерта вече бяха успели да отпечатат, беше се получил доста добре :)
(заради reprap хората също така оправях wireless мрежата на един windows-ки лаптоп, гадна работа)

И двата дни напълнихме Кривото, пихме веселихме се, а на втория ден аз включително си демонстрирах закуската на Мишо (който я намира за ужасно гнусна) – поръчах си едно сурово яйце, счупих го, изсипах жълтъка в една чаша, посолих го леко и си го изпих. Вкусно си беше (така и така последните две сутрини не бях успял да закуся).

Щандът с книги беше доста приятен, тая година си напазарувах две книги – Network Warrior, която е доста добра за начинаещи да си допълнят знанията по мрежи (въпреки че е доста cisco ориентирана) и една “hackers – heroes of the computer revolution”, леко историческа.

Вероятно пропускам нещо друго забавно, което се е случило, допълвайте.

(също така – Сашо Станев, забравеният ти калъф за очила е в мен, измисли кога да ти го дам)

И така, имаме предварителна програма на OpenFest 2011. Това са по три-четири лекции от поток, които най-вероятно ще влязат в програмата, избрани като достатъчно забавни и сигурни.

Все още приемаме желаещи да говорят :) Намират се още няколко свободни слота в програмата, има и достатъчно за lightning talks, а и винаги можем да измислим начин да ви вместим някъде.

(също така, ако случайно е останал някой, на който не съм отговорил на заявката за лекция, да ми пише – по принцип не виждам някой изпуснат mail, но се случва)

И така, ще има OpenFest – 5-6 ноември, в Interpred, както миналата година.

По случая се търсят лектори – желаещите може да се запишат на http://openfest.org/call-for-papers/. Програмният комитет (аз и още няколко идиота) обещава внимателно да прегледаме всички предложения :)

Понеже не ми стигна времето на lightning talk-а на OpenFest, ето едно по-подробно разписване на темата ми, “Защо мразим IPv6”.
Презентацията може да се свали от тук.

Ще започна със следната статистика по темата за IPv4 адресите:
Percentage of available address space announced: 62.1
Percentage of allocated address space announced: 65.4
Percentage of available address space allocated: 95.0
(weekly routing table report от 20ти ноември 2010)
Счита се, че някъде около април 2011та година IANA ще раздаде последните си останали /8 мрежи и изведнъж ще стане страшно. Това не значи, че RIR-овете нямат още достатъчно за раздаване, а и както виждате по статистиката от раздадените адреси още не всички се announce-ват, което ни дава още съвсем прилично количество време.
Дори обаче да свършат тотално за раздаване адресите, има съществуващи решения от типа на LSN (large-scale NAT) или CGN (carrier-grade NAT), две имена за почти същото, които ще помогнат да продължи растежа на мрежата, най-вече защото повечето трафик така и така е HTTP, който минава прекрасно през всякакви NAT-ове.
И, дори и да го нямаше това, пак Internet няма да спре, защото са свършили адресите, небето няма да падне, колкото и човека да се изредят да го кажат. Така че, аман от паника и натиск да се въведе нещо, което е пълно с глупости.

Разбира се, във IPv6 има и някои неща, които (може би по случайност) са хубави:
– прилично голямо адресно пространство, което позволява и да се отдели network locator-а в първите 64 бита
– премахната фрагментацията от router-ите и PMTUD е задължителна част от протокола, т.е. няма да има начин вече (малоумни) security експерти да казват “спрете всичкото ICMP”
– Няма (нужда от) NAT. Малко хора обичат NAT-а, и при подходящи stateful firewall-и спокойно ще може да се постигне същата функционалност.
– По-добра интеграция на IPSec (което трябва да се види доколко ще е полезно/работещо)

Като почнем с проблемите обаче става интересно:
– четейки документацията, човек остава с впечатлението, че са се старали (на принципа на Intercal) да направят нещата максимално различни от IPv4, точно като проява на синдрома “Not invented here”. Вместо ARP се използва ND (протокол, който работи върху ICMPv6), по подразбиране се прави stateless address autoconfiguration и по принцип в началната конфигурация на host-овете има добавен един още един елемент – router-а, който да раздава разни неща. Т.е. началния setup изглежда по следния начин:
машината тръгва
генерира си по някакъв начин 64 бита и с тях си прави link-local адрес, който през ND проверява дали е уникален, вдига го и се join-ва в multicast група
(навсякъде broadcast-а е заменен с multicast, да се чуди човек защо)
в multicast групата чува локален router пак по ND протокола (т.нар. router advertisement), който дава prefix и още няколко параметъра, вкл. дали да си говори с dhcp сървър (два бита, дали да иска адрес от него, и/или да иска и други параметри)
нататъка според двата бита решава как да си говори с dhcp сървър

Понеже dhcp-то се счита от IPv6 хората за нещо срамно, поддръжката му и работата му са бая странни и даже има разширение (още експериментално) да се раздава и DNS сървър от router-а (т.е. нека да омажем нещата колкото ни е възможно). Поради всичките тия неща на HAR миналата година открихме как най-лесно се раздават IPv6 адреси на nameserver-и чрез писането им на листи и лепенето им по разни стени.

Изобщо като цяло поне за мен го няма principle of least surprise. Би трябвало да се вземе в предвид как много хора са правили IPv4 мрежи, имат идея как работят и че принципите в тях не случайно са станали такива след прилично дебъгване и доизпипване.

– стари грешки – бяха направили задължителен т.нар. Type 0 routing header (т.е. source routing), добре, че преди около година се сетиха да го махнат. Source routing-а е прекрасен начин за реализация на tcp spoofing атаки.

– Като цяло има малко свързаност все още, особено в България – ако сте краен клиент е почти невъзможно да получите IPv6 свързаност вкъщи директно от доставчика си, не само защото те не са го подкарали навсякъде, а и защото крайните router-чета, които повечето хора ползват вкъщи просто не го поддържат. Всъщност има две причини да има IPv6 свързаност в България – едната е ентусиазма на разни хора, другата е, че в изискванията на Софийския Университет за Internet доставчик това е задължително условие и така бяха успели да накарат БТК да подкарат някаква такава свързаност.

– Липсва v6-only съдържание, с малки изключения (някои академични неща).

– IPv6 свързаността в почти всички случаи е с по-ниско качество от IPv4 – разчита се твърде много на тунели, тези тунели минават през всякакви странни места и винаги имат някакъв overhead. Всъщност, знам само за един случай, в който е валидно обраното – един доставчик, дето по една и съща тръба доставял v4 и v6 и за v6 нямало shaper-и. Като добавка, повечето router-и (особено тия, които Cisco прави) имат по-ниска производителност на IPv6 пакети.
Тази причина е основната да не виждам смисъл да подкарвам за моя проект IPv6 свързаност.

– Има и разни други неща, които слава богу (на сървърите) бяха преборени от здравия разум (например да няма PI адреси и multihoming да се прави като на всяка машина се дават по един адрес от всяка мрежа, към която сте свързани и чрез SHIM6 и черна магия машините да избират от кой адрес с кого да си комуникират, т.е. да изнесем routing-а от router-ите).

Като цяло, deployment-а на IPv6 се дължи на една сериозна група ентусиасти и на маркетингов натиск от тях и техни сподвижници. За момента нито е лесно и удобно, нито е особено смислено за повечето хора. Когато стане достатъчно лесно и удобно да се подкара и стане достатъчно нормална част от internet-а, може да се мисли по въпроса, но дотогава просто не си струва.

бележка: още съм скапан от openfest и разни други работи, така че може да не съм обяснил нещо достатъчно точно, ако имате въпроси/изяснявания, коментирайте.

Мина Openfest.

Веселбата започна в петък, когато отидохме да поставим техниката. Аз бях приготвил router-а, бях написал конфигурацията на switch-а и оставаше само да се припали wireless-а (сутринта SpNet бяха опънали кабелите и бяха route-нали каквото трябваше). Имаше бая кримпване, пускане на финални жици и някакъв много крив бъг в hostapd, което Мишо Пунов ползва в неговите AP-та, та не можахме да подкараме WPA2 и трябваше да оставим wireless-а в отворен режим. Имаше и някакъв странен проблем с mesh-натите AP-та и връзката им до switch-а (който така и не хванахме) и вечерта стояхме до 8, след което на другата сутрин довършвахме нещата. Това е първоначалната схема на мрежата, имаше малка промяна, че едно от AP-тата беше закачено директно на switch-а.
От петък вечер е и лафа “Само да ми свърши батерията и си тръгваме” (Мариян викаше да си ходим, Мишо искаше да додебъгне wireless-а).
(някъде има снимка на антените, които бяха по 1.50м)

В събота станахме рано-рано и се почна събитието. Имаше малко неща за финализиране сутринта, оказа се, че единия лаптоп, който мислехме да ползваме за видеозаписи не му работи firewire (но имахме резерва), трябваше да пуснем кабел до лектора в едната зала (който бяхме забравили предния ден), но като цяло почнахме на време и нещата изглеждаха добре.
След това се оказа, че в малката зала лекторите говорят много тихо и съответно нищо не се чува, та спешно взехме моето кубе от баса, комбинирахме го с един микрофон-брошка и така можеше да се чува нещо и там. Нищо друго не се счупи тоя ден…

В неделя пак имаше ранно ставане и весели моменти (например, че на едната камера входа от микрофоните сме го включили във входа за слушалки, а като оправихме това се оказа, че там има бая мощен предусилвател и се наложи да настройваме по-подробно), по някое време па Пенчев се спъна точно в тоя кабел и леко го скъса… Вече ми се губи какви други (забавни и не толкова) проблеми имахме, ама май нямаше нещо, с което да не се справим :)

Като лекции имаше доста забавни неща, аз даже изслушах една (тази на Кънев за MongoDB, чак се амбицирах да припаля едно да видя дали е наистина толкова сложно за админстване). Записите ще ги качим тия дни, всичко е encode-нато и в момента се реже.

А събота и неделя вечер бяхме запазили Кривото и добре си изкарахме, в неделя особено останахме до бая късно (а аз мисля, че се събудих още пиян). Спи ми се до смърт и обмислям пак да си легна…

Който иска, да ме допълва, на мен май бая неща ми се губят.

Миналия четвъртък започнахме TCP (първа и втора част), довършихме го вчера (трета част) и направихме един преговор. Утре следва тест.

А през това време лудницата е пълна, защото OpenFest е тая събота и неделя, та тая сутрин трябваше да стана в някакви безбожни часове, че да идем на среща от 8:30.
(всъщност, като ми казаха 8:30, аз си помислих, че ми говорят за вечерта)

Добро утро, добри хора.

Бях написал едно количество псувни като увод на дискусията, но даже и аз не го счетох за много добра идея.

Всъщност, нека започнем с въпросът на дискусията – какъв точно е най-подходящия начин за предаване на знания? На някои хора този процес е известен под името “образование”, но понеже повечето неща, свързани с тоя термин са неща, от които се опитвам да избягам, та оттам и заглавието.

Цялата работа тръгна от идеята, че разни хора – студенти във ФМИ – започнаха да водят курсове. Това доведе до идеята, че може не само да слушаме какво ни се говори, но и ние да вземем да разкажем нещо, което считаме за полезно. Така се появи първия курс по мрежова сигурност, в който бях поканен и аз да водя…
Взе, че ми хареса :)

Оттам видях и едно количество проблеми на тоя тип преподаване:
– отнема много време. За два часа преподаване са нужни м/у 4 и 8 часа подготовка (дори и това нещо да съм го водил преди, нещата се променят от година на година)
– базата студенти е твърде разнородна. Има такива, които са много по-напред от останалите и на моменти бая ги отегчаваме, има такива, които съвсем си нямат идея от нещата. А да водим на по-горните курсове само не е добра опция, понеже дотогава много хора достатъчно са се разочаровали, че да не се занимават с университета…
– изглежда поне нашия стил е доста различен от общоприетия. Поне на мен ми се струва, че основната част на образованието е да предаде дисциплина и сляпо следване на преподаденото, докато поне аз предпочитам да си водя дискусия с хората, въпреки сериозния риск от разводняване.
– налага ни се да правим курсовете устойчиви на т.нар. “brain dump”, т.е. да се научи наизуст каквото сме казали, да се вземе изпита и после да се забрави. Би било далеч по-удобно, ако не се налагаше да го правим.
– оставам с впечатлението, че курсовете, които водим някакси не пасват на програмата. Дали е това, че се стараем да ги направим весели и интересни, дали повече практическата ни насоченост (т.е. дават се проблеми от реалния свят доста често), не знам.

И най-вече – липсва ми дискусията (което може да си е мой проблем, да не мога да я създам в една такава зала, вероятно има хора, които се справят). Не мога да отрека, че обичам да говоря на хората, ама все пак :)

А аз имам желание да предавам знания. Така мога да обсъдя неща, които съм правил, да помогна в решаването на нечий проблем (което в бая случаи е много забавно), и като цяло да спомогна за постигане на великата цел да има по-малко идиотизми в ИТ-то…

И всъщност от другата страна на ситуацията са разните събирания на маса (особено ИББ, което се случва всяка сряда в “Кривото”) – там винаги се получават поне няколко (доста често паралелни) дискусии на всякакви теми, намират се интересни решения, чува се за чуждия опит и т.н.. Аз поне спокойно мога да кажа, че там съм научил повече, отколкото във ФМИ (което е по-скоро мой проблем, не на факултета :) ).
(за тези, които не знаят – ИББ е “Интернет Бира – България”, едно събиране всяка сряда на всякакви весели хора (основно компютърджии) с цел пиене и говорене).

Иска ми се да измисля нещо по средата. Не чак такава анархия като бирата, не толкова тежко като курса. Това е и въпросът на дискусията, как да комбинирам моя набор знания (събрани по всякави начини, доста от тях – на гърба на потребителите :) ), желанието си да дебъгвам и говоря и това, че има хора, на които тия неща са им интересни и биха им били полезни. Далеч съм от мисълта, че търся заместител на стандартното образование (колкото и да ме дразни), но смята, че трябва да има някакъв начин да бъде допълнено.
Не искам да правя изпити, да издавам документи и т.н.. Искам прост и ясен многопосочен поток от знания. Не искам да е свързано с университети, сертифицирания, дипломи и т.н. – не смятам, че си струва времето. Нека го формулирам така – търся най-ефективния начин за повишаване на нивото на знания в до-колкото-хора-успея-да-да-се-докопам.

(важно е да отбележа. Говоря само за частта на IT-то, не смятам, че каквото и да било от това е приложимо в медицината например :) )

Около мен има бая случаи на такива проблеми. Един такъв средно стресиращ за мен момент беше вчера на лекцията за теста на бази данни, в който човекът чистосърдечно си призна, че не е направил никакви индекси, добавяйки, че са “част от настройката на базата данни” – което е пълна глупост и беше едно от нещата, които се опитвам да обясня на хората, че не се прави в последните поне 6 години.

Това е само един такъв случай. В повечето места, в които съм работил, ми се е налагало да обяснявам какво е индекс в база данни, какво е оптимизация изобщо, как не е безкраен диска, как единственото средство, което хората са научили не е съвсем единствено и не е добро като решение на текущия проблем.

Мислил съм да напиша много такива неща в учебника по мрежова сигурност, с който обаче съм стигнал само до увода (част от него).

Също така преди няколко дни проведох експеримента да обясня ethernet за 20 минути (основните неща, нужни за да се разбира технологията и как работи, без много задълбочаване) и се получи в общи линии, може да пробвам да ги напиша някой ден (като т.нар. cliff notes), въпроса е колко човека ще ги прочетат :)

Отворен съм за идеи :)

на още един Openfest. Чувствам се изцеден.

Тази година определено стана по-добре от преди. Имахме страхотна организация (нанесохме се за час-два, а се изнесохме за около 20 минути след края), а програмата ни беше наистина забавна… Може някой път да направим лекция “Как се прави OpenFest за норматив” :)

Като за начало, имахме страхотен OpenArt workshop по снимане (съдейки по реакциите на хората за него най-вече), не знам даже дали отделиха хората там време да ядат. Донесли си бяха две коли техника, и се справиха с тях много ефективно (което аз като един техничар с малко весело мнение за хората на изкуството намирам за наистина страхотно постижение :) ).

Щандът на O’Reilly продаде една голяма част от книгите си още първия ден (мисля даже, че имаше нещо, до което не се доредих).

В програмата имаше няколко лекции, на които присъствах (което по принцип винаги ми е било много сложно на събития, на които съм в организацията) – тази на Мариян за приложението на изкуствения интелект в системната администрация (имахме там един спор по темата, според мен това е увековечаване на сериозен набор мръсни хакове, но в крайна сметка при неговата ситуация и архитектура това изглежда като вярното решение, а някои неща не подлежат на промяна), тази на Стефан Кънев и Ники Бачийски за щастливия програмист (която беше наистина забавна и казаха доста интересни неща, които после имаха връзка с моята дискусия), както и нещо на Владо Каравелов по темата хардуер (което кой-знае защо беше в BSD потока).
(и да, имаше една лекция за сравнение на бази данни, за която казах достатъчно на самия фест.)

Моята дискусия мина по-добре, отколкото очаквах – изговориха се интересни неща, търся в момента доброволец да му дам записа да я транскрибира и да я публикувам. Ще пусна това, което си бях написал като увод (и от което пропуснах разни неща) като отделен post малко по-късно. В общи линии имаше два извода – че методът трябва да е децентрализиран и на малки групи, както и да бъде максимално неформален.

Интерпред се оказа страхотно място – хубави зали, добро озвучаване и даже малко история – доколкото знам, сателитите чинии, които се виждат от панорамното кафе са търкаляли сериозна част от internet свързаността на България преди около 10 години… Единствените ми две забележки са, че следващата година ние сами ще си правим мрежата (wireless AP-тата им забиваха през половин час), и че ще трябва да измислим нещо за няколко места със скърцащ паркет…

И двата дни след събитието се събирахме в Кривото да хапнем (някои хора – и да пийнат) и се получиха наистина интересни дискусии за какво ли не. Очаквам на ИББ тая седмица да има бая повече хора…

Сега имаме да събираме снимки, да обработваме записи и да направим архив. Имаме и да оправим архива от 2006та, че май никакъв го няма…

(Korai Orom имали албум от 2009, че и доста добре звучи).

Нещо съм се бъгнал. Най-добре се усети в Холандия, в друга среда – твърде много се дразня от хората и от общуването с повечето от тях (има хора, с които не се дразня да общувам, но са малко и не винаги е така). Преди по-малко ми пречеше и намирах начини да се справям, сега обаче се усещам как на моменти и трия разни хора от това, което чета (блогове, twatter и т.н.), просто щото ми лази по нервите как пишат (или, в случая на Еленко – щото си изтърва коментарите в RSS-а и тва преля чашата). Усещам как ме дразни и като чувам нечий чужд разговор (преди можех да не ги слушам), или като почнат да се говорят глупости (което в офиса се случва прилично често).

(И преди някой да ме е попитал какво правя на ИББ – там е лесно да не чуваш другите (заради шума), да си говориш основно с човека, дето ти е интересен и да си тръгнеш когато си искаш. Доста помага.)
(на теория може да се каже, че това е някакъв вид депресия, особено както и нямам голямо желание да пия. Не виждам това с какво променя нещата)

Хубавото е, че успявам да си намирам занимания – стигнах до средата на Dust of Dreams (все повече се убеждавам, че бях прав да почна да чета Ериксън в оригинал, колкото и да е добър преводача, не може да го стигне) и се намира достатъчно работа за вършене (в понеделник например ме чака писане на малко php код, което по принцип мразя, но па ще е някакво разнообразие).
(намерих и бъг в начина, по който се опитвам да свиря разни неща на tool, ама вероятно решението ще иска някаква генерална промяна на това как държа баса)
(а Стивънсън ще издава книга чак 2011. Да видим дали поне The Crippled God (пак на Ериксън) няма да излезе догодина.)

Нещо и съм се отказал да налитам на девойки, понеже до тук историята показва, че това, което ме привлича в тях (и е валидно за май почти всички, с които съм се занимавал) е това, че имат някакъв проблем (или нещо друго интересно) за дебъгване. Това може и да е интересно, но е и адски изтощаващо… А съм почти убеден в това, че няма жена, която да е нормална, само такива, които не познавам достатъчно.
(някой ми каза, че просто съм имал способността да стигна до най-мрачните дълбини на хората, за това съм откривал такива неща. Не е вярно – те хората сами си ги показват, стига да има кой да слуша)
(ако това се струва обидно на някои хора – няма какво да се направи, така и не се научих да лъжа :) (е, или поне не както трябва) )

In other news, ще се прави OpenFest и аз най-вероятно няма да говоря там – нямам тема за лекция, а единственото нещо, което ми хрумва, е подкарване на voice/IM/presence система с opensips и т.н., за което трябва да се съгласи фирмата първо (иначе ще е полезно, ще мога да систематизирам цялото нещо в няколко схеми, кое, как, защо, ще улесни живота на бая други хора). Ще ми отнеме поне една седмица да си напиша лекцията, а не знам откъде ще я изкопая, при текущите планове за действие.