поради изявеното желание, ето и част три от статията на Огнян Митов (възможно е някои специални символи да не излязат като трябва):
3. Експериментални резултати, показващи възможни прототипи на нови космични двигатели на базата на генератора на Сърл и конвертора на В. Рощин и С. Годин
Съществуващото противоречие в изискването за създаване на транспортна система, която да може да работи в условията на вакуум без да носи на борда си работно вещество за създаване на реактивна тяга, намира решение в конструкцията, известна като генератор на Сърл[1] (John Roy Robert Searl).
Конструкцията е създадена и усъвършенствана в периода 1951–1953 г. от Джон Сърл. Тя обединява в себе си функциите както на генератор на енергия, така и на установка, създаваща подемна сила без да използва запас от работно вещество или такова от атмосферата.
На фиг. 1 е дадена принципната схема на генератора. Работната част на установката е направена от магнитен материал на основата на желязо, неодим и бор с голяма стойност на магнитната индукция. Тороидалната част е статорът на генератора, а ролките са на оси, монтирани на общ сепаратор, който се върти около ос, съвпадаща с центъра на тороида. Магнитните полета на тороида и на ролките са с противоположни посоки, успоредни на осите им.
При въртенето на сепаратора конструктивно е предвидено ролките да се въртят около осите си от магнитна система, представляваща магнитна зъбна предавка, при което точките от тяхната периферия описват затворена циклоида. Установката прилича много на ролков лагер без външната му гривна.
От експериментите на Сърл през 50-те години е известно, че при развъртане на ротора до определена критична скорост на въртене, той започва да се самоускорява, скоростта му на въртене се увеличава и системата може да се използва като генератор на енергия. Едновременно с това системата създава тяга, насочена нагоре или надолу в зависимост от посоката на въртене. Сърл прави експерименти и с няколко системи от по-сложен тип. Конструктивно те са били съставени от няколко генератора с различен диаметър, вложени един в друг. При начално развъртане до критичните обороти, конструкцията се е издигала без да има вътрешен източник на енергия.
Данни за тези експерименти никога не са били публикувани в научния печат, но те са били известни на някои изследователи.
С някои изменения установката е възпроизведена и изпитана през 2000 г. в Института по високи температури към РАН, където от В. Рощин и С. Годин[2] са направени по-задълбочени изследвания на ефектите, съпътствуващи работата й.
При изследваната конструкция, наречена от авторите - конвертор, масата на магнитния материал на статора е била около 110 kg, на ролките – 115 kg, а диаметърът на системата – около 1 m. Остатъчната стойност на магнитното поле в използвания материал след намагнитването му е била 0,85 T.
При развъртане на ротора на конвертора до критичен режим на работа, достигнат при честота на въртене около 9–10 оборота в секунда, роторът е ставал напълно енергетично независим от задвижващия генератор, започвал е да се ускорява и за да се стабилизират оборотите, е бил свързван с фрикционна предавка към електрогенератор с товар около 6 kW. При тези обороти на ротора е възниквала подемна сила около 110 kg (около 1100 N), което се е отчитало чрез изменението на теглото му. Посоката на силата е била в зависимост от посоката на въртене – при въртене по посока на часовниковата стрелка силата е била насочена против вектора на гравитационното поле и обратно[3]. Наблюдавала се е разлика от около 50–60 об/min между честотите на въртене в двете посоки при достигане на критичен режим: по посока на часовниковата стрелка – 550 об/min, а в обратната посока – около 600 об/min.
Около конвертора е възниквал слаб коронен разряд и е наблюдавано магнитно поле с периодична коаксиална структура, напомняща стоящи вълни с резки граници в радиус до около 15 m. Областите, в които се е наблюдавало магнитно поле, са били с дебелина 5–8 cm, а разстоянието между тях – 50–60 cm. Зоната с максимална ширина се е разполагала точно в центъра на установката. До височина около 5 m над установката – докъдето са били провеждани измерванията, посоката на магнитното поле е била строго вертикална и съвпадала с посоката на полето на ролките. В областите около конвертора, в които е наблюдавано магнитното поле, стойността на магнитната индукция е била около 0,05 T и е била практически без изменение[4]. В непосредствена близост до конвертора и в областите с магнитно поле е било отчитано спадане на температурата с около 7–8 °C.
Авторите отбелязват, че нямат никакво обяснение на крайно необичайните ефекти, появяващи се при работата на установката. В края на статията се споменава, че подобна установка се строи в предприятието ОАО “НПО Энергомаш – акад. В.П. Глушко”. В електронната публикация е добавено, че няма данни как би се отразило на човешкия организъм продължително пребиваване в близост до работещата установка.
Привеждаме тези данни, за да са по-ясни изводите, които може да се направят от тях.
По отношение на физическите явления може да се предложи следната хипотеза и следствия от нея:
Първоизточникът на генерираната енергия е неизвестен, но очевидно свързан с необичайните ефекти в околното пространство, които се наблюдават в радиус 15 m (с резки граници) и имат външни прояви на неизвестно поле, свързано с електромагнитното.
Създаването на подемна сила предполага наличието на неизвестно поле, осигуряващо съхранение на импулса.
Генерираното неизвестно поле проявява асиметрия по отношение на посоките на въртене на системата, което се проявява в разликата в оборотите при достигане на критичния режим. Изясняването на причината за тази асиметрия и как е свързана със земното гравитационно поле е от фундаментално значение.
Ако се приеме хипотезата за неизвестно поле, радиусът на наблюдаваните ефекти – 15m, може да се свърже с масата на кванта на полето. От съотношенията на неопределеността на Хайзенберг се получава оценка за масата на кванта на полето – 2,342×10-44 kg или 1,317×10-8 eV. От нелинейната зависимост на ефектите при работата на установката от оборотите, свързана с наличието на прагова стойност при около 2 об/sec, следва и наличието на прагова стойност в енергетиката на механизма на генериране на полето. Това е допълнителен аргумент, че квантът на полето има маса.
Наличието на рязка граница – 15 m, до която се разпространяват ефектите, може да се свърже с наличие на самодействие на генерираното поле. Ефектите, свързани с разпространението и генерирането на неизвестното поле, го определят като нелинейно.
По отношение на провежданите изследвания в тази насока може да се направят следните изводи:
В момента се водят изследвания за разработването на двигател за летателни апарати с широко приложение на базата на ефектите на генератора на Сърл;
В литературата е упоменато, че се провеждат изследвания в институт, който работи в областта на ракетната техника и вероятно резултатите от разработките са засекретени.
Нереално е в близко време да се очакват публикации по този кръг въпроси.
Вероятно се водят изследвания и за други, военни приложения в тази област, които също, поради своето естество, са засекретени.
Бележки под линия:
1. Виж например Симеон Димитров – “Енциклопедия Дискови летателни апарати” – изд. “Литера прима”, 2001 г., независимо от някои очевидни неточности и грешки от техническо естество. Повече подробности може да се намерят в множество интернет-сайтове.
2. Владимир Рощин, Сергей Годин, “Экспериментальное исследование физических эффектов в динамической магнитной системе”. Письма в ЖТФ, 2000, том 26, вып. 24, стр. 70. Електронна версия: http://www.n-t.org/tp/ts/dms.htm, 13 април 2001 г.
3. Авторите на статията не уточняват дали посоките на въртене на конвертора са дадени спрямо поглед отгоре или спрямо поглед отдолу.
4. За сравнение стойността на магнитната индукция на земното магнитно поле във въздуха за средните ширини е около 40 μT, или около 1200 пъти по-малка спрямо наблюдаваната.