РККА / WBCA

Около едно обсъждане в twitter няколко девойки поискаха да напиша защо София е хубав град.

Като за начало, от градовете, в които съм бил единствено Дъблин ми е харесвал повече (бил съм в Берлин, Мюнхен, Лос Анджелис, Финикс и едно прилично количество български градове), може би защото уцелих точния тип есенно време (бях там само ден и половина, за съжаление).

На първо място, в София има нужните подробности от цивилизацията - денонощни магазини на прилично разстояние (при желание можеш да не изтрезняваш денонощно), денонощни заведения (Кривото ме е спасявало от почти гладна смърт в 4 сутринта не веднъж), хубави заведения по принцип (една компания пробвали една година всеки ден да ходят да ядат на различно място и пак не ги обиколили всичките), книжарници (няма денонощни още, но вероятно аз съм единствения идиот, който го интересува подобно нещо), сравнително поносим транспорт (метро, таксита, разни автобуси - които и са прилично евтини). Ако пуснат едно метро през нощта през един час, ще избият рибата просто.
(като за пример, повечето сравнително нормални държави почти нямат денонощни магазини и подобни неща)

Градът всъщност не е чак толкова голям - може да бъде извървян от единия до другия край за около 4 часа. Почти няма квартал, който да няма парк достатъчно наблизо, а по мои наблюдения там може човек да се разхожда спокойно по всяко време, хора има основно в почивните дни, основно по централните алеи. Разхождането например по малките пътечки на Борисовата градина през нощта е много приятно, няма начин да се загубиш и като цяло не е екстремния спорт, който много хора си представят.
(повечето големи градове извън България, особено в САЩ са много големи като площ и ходенето не е особено подходящ метод за придвижване)

Въздухът в София вече е сравнително добре. Откакто спряха Мордор (отбелязан на картите като “Кремиковци”) всъщност си е съвсем добре (аз мога да ходя по няколко часа покрай пътищата и не усещам някакъв проблем). Помага и това, че е на високо и дори в убийствените жеги миналия месец пак не беше чак толкова задушно (като пример - във Варна при 10 градуса по-ниска температура не можеше да се диша). Освен всичко планините наоколо са на една крачка (има си и автобуси, и маршрутки до там, а и пеша не са особено далече), ако на някой му се прииска истински чист въздух.

София е и истинския център на България - тук Internet-ът е най-бърз, има работа, има развитие на града, събират се всякакви хора от цялата страна (и не само), най-големите университети са тук, голяма част от големите концерти също са тук, свестните co-location центрове също са в София и т.н., и т.н..

Познавам доста хора, които мърморят колко ужасен бил градът и които все пак си стоят тук, въпреки че за тях не е толкова сложно да се махнат. Познавам и хора, които наистина са се махнали, но те са или близо до София, или напуснаха страната по работни причини (което е тема за една съвсем друга публикация).
Мога да изброя и много проблеми на града - разбити пътища, задръствания, мръсотия на разни места, некадърно строителство и какво ли още не, но в крайна сметка нито един от тях не е непреодолим.

За това всеки път, когато се връщам се чувствам щастлив.

update: Всъщност, понеже ме питаха какво е красивото на София - освен, че е естествена и органична, както и жизнерадостна на приципа на Анкх-Морпорк (като умряло куче върху мравуняк), има и още нещо. Как може я да погледнеш през прозореца или просто да се разхождаш и изведнъж да видиш нещо красиво, някъде ей-така останало скрито. Я как се отразява луната в teleport-а на Neterra, може би планината, огряна от някакъв заблуден слънчев сноп, тунела на метрото в мъглата, някакви странно поставени графити, даже от време на време някоя жена с вкус…