татко Крокодил

Това е подготвения текст за лекцията, доста се разминава с това, което
говорих, но би трябвало поне смисъла да е същия :)

Ще ви разкажа за една от основните ми задачи в последните 5 години.

Преди да започна в StorPool, monitoring-ът представляваше нещо, което
периодично се изпълняваше на всяка машина и пращаше mail, който не беше съвсем
лесен за разбиране – нямаше начин да се види едно обща картина. За да мога да
се ориентирам, сглобих нещо, което да ми помогне да виждам какво се случва.
Лекцията разказва за крайния резултат.

Ще го повторя няколко пъти, но няма нищо особено специално, магическо или ново
в цялата лекция. Правя това от няколко години, и честно казано, не мислех, че
има смисъл от подобна лекция, понеже не показва нещо ново – не съм направил откритие
или нещо невероятно.

Имаше учудващо голям интерес към лекцията, за това в крайна сметка реших да я
направя.

Та, как пред ръководството да оправдаем хабенето на ресурси за подобна система
и да обясним, че правим нещо смислено, а не се занимаваме с глупости?

Ако нещо не се следи, не работи. Това е от типа “очевидни истини”, и е малка
вариация на максима от нашия development екип, които казват “ако нещо не е
тествано, значи не работи”. Това го доказваме всеки път, когато се напише нов
вид проверка, и тя изведнъж открие проблем в прилична част от всички
съществуващи deployment-и. (наскоро написахме една, която светна само на 4
места, и известно време проверявахме дали няма някаква грешка в нея)

Monitoring-ът като цяло е от основните инструменти за постигане на situational
awareness.

На кратко, situational awareness е “да знаеш какво се случва”. Това е различно
от стандартното “предполагам, че знам какво се случва”, което много хора правят
и което най-хубаво се вижда в “рестартирай, и ще се оправи”. Ако не знаеш къде
е проблема и действаш на сляпо, дори за малко да изчезне, това на практика нищо
не значи.

Та е много важно да сме наясно какво се случва. И по време на нормална работа,
и докато правим проблеми, т.е. промени – важно е да имаме идея какво става.
Много е полезно да гледаме логовете докато правим промени, но monitoring-а може
да ни даде една много по-пълна и ясна картина.

Да правиш нещо и изведнъж да ти светне alert е супер полезно.

(По темата за situational awareness и колко е важно да знаеш какво се случва и
какви са последствията от действията ти мога да направя отделна лекция…

А всичко, което забързва процеса на откриване на проблем и съответно решаването
му, както и всяко средство, което дава възможност да се изследват събития и
проблеми води до това системите да имат по-нисък downtime. А да си кажа, не
знам някой да обича downtime.

Да започнем с малко базови неща, които трябва да обясня, като говоря за monitoring.

Едното от нещата, които се събират и се използват за наблюдаване на системи са
т.нар. метрики. Това са данни за миналото състояние на системата – може да си
ги представите най-лесно като нещата, които се визуализират с grafana.
Най-честата им употреба е и точно такава, да се разглеждат и да се изследва
проблем, който се е случил в миналото (или пък да се генерират красиви картинки
колко хубаво ви работи системата, което маркетинга много обича).

Друго нещо, за което са много полезни (понякога заедно с малко статистически
софтуер) е да се изследват промени в поведението или как определена промяна е
повлияла. Това до колкото знам му казват да сте “data driven”, т.е. като
правите нещо, да гледате дали данните казват, че сте постигнали това, което
искате.

Метриките, които аз събирам са веднъж в секунда, за много различни компоненти
на системата – дискове, процесори, наши процеси, мрежови интерфейси. В момента
са няколко-стотин хиляди точки в секунда, и тук съм показал една примерна –
показва данните за една секунда за един процесор на една машина, заедно с малко
тагове (че например процесорът не се използва от storage системата, та за това
там пише “nosp”) и с timestamp.

Метриките са нещо, което не искаме да се изгуби по пътя или по някаква друга
причина, защото иначе може да се окаже, че не можем да разберем какво се е
случило в даден момент в системата. В някакъв вид те са като “логове”.

Метриките се събират веднъж в секунда, защото всичко друго не е достатъчно ясно
и може да изкриви информацията. Най-простия пример, който имам е как събитие,
което се случва веднъж в минута не може да бъде забелязано като отделно такова
на нищо, което не събира метрики поне веднъж на 10 секунди.

Също така, събития, които траят по секунда-две може да имат сериозно отражение
в/у потребителското усещане за работа на системата, което пак да трябва да е
нещо, което да трябва да се изследва. В 1-секундните метрики събитието може да
е се е “размазало” достатъчно, че да не е видимо и да е в границите на
статистическата грешка.

Имам любим пример, с cron, който работеше на една секунда и питаше един RAID
контролер “работи ли ти батерията?”. Това караше контролера да блокира всички
операции, докато провери и отговори, и на минутните графики имаше повишение на
латентността на операциите (примерно) от 200 на 270 микросекунди, и никой не
можеше да си обясни защо. На секундните си личеше, точно на началото на всяка
минута, един голям пик, който много бързо ни обясни какво става.

(отказвам да коментирам защо проверката на статуса на батерията или каквото и
да е, което питаме контролера отвисява нещата, най-вече защото не знам къде
живеят авторите на firmware)

Та това се налага да го обяснявам от време на време, и да се дразня на системи
като Prometheus, където практически по-добра от 3-секундна резолюция не може да
се постигне.

Също така, не знам дали мога да обясня колко е готино да пускате тестове, да
сте оставили една grafana да refresh-ва веднъж в секунда и почти в реално време
да може да виждате и да показвате на хората как влияят (или не) разлини
действия на системата, от типа на “тук заклахме половината мрежа и почти не се
усети”.

Другото нещо, което се следи е текущото състояние на системата. Това е нещото,
от което се смята статуса на системата в nagios, icinga и други, и от което се
казва “тук това не работи”. Системите, които получават тази информация решават
какви проблеми има, кого и дали да известят и всякакви такива неща.

Статусът е нещо по-общо, и май нямам пример, който мога да събера на един слайд
и да може да се разбере нещо. Много често той носи допълнителна информация,
от която може да дойде нещо друго, например “мрежовата карта е с еди-коя-си
версия на firmware”, от което да решим, че там има известен проблем и да
показваме алармата по различен начин.

Метриките са доста по-ясни като формат, вид и употреба – имат измерение във
времето и ясни, числови параметри. Останалите данни рядко са толкова прости и
през повечето време съдържат много повече и различна информация, която не
винаги може да се представи по този начин.

Един пример, който мога да дам и който ми отне някакво време за писане беше
нещо, което разпознава дали дадени интерфейси са свързани на правилните места.
За целта събирах LLDP от всички сървъри, и после проверявах дали всички са
свързани по същия начин към същите switch-ове. Този тип информация сигурно може
да се направи във вид на метрики, но единствено ще стане по-труден за употреба,
вместо да има някаква полза.

А какъв е проблема с цялата тази работа, не е ли отдавна решен, може да се питате…

Като за начало, ако не се постараете, данните ви няма да стигнат до вас. Без
буфериране в изпращащата страна, без използване на резервни пътища и други
такива, ще губите достатъчна част от изпращаните си данни, че да имате дупки в
покритието и неяснота какво се случва/се е случило.

Данните са доста. Написал съм едни приблизителни числа, колкото да си проличи
генералния обем на данните, налагат се някакви трикове, така че да не ви удави,
и определено да имате достатъчно място и bandwidth за тях.

Дори като bandwidth не са малко, и хубавото на това, че имаме контрол в/у двете
страни, e че можем да си ги компресираме, и да смъкнем около 5 пъти трафика.
За това ни помага и че изпращаните данни са текстови, CSV или JSON – и двете
доста се поддават на компресия.

Няма някой друг service при нас, който да ползва сравнимо количество internet
bandwidth, дори някакви mirror-и :)

Идващите данни трябва да се съхраняват за някакво време. Добре, че фирмата
се занимава със storage, та ми е по-лесно да си поискам хардуер за целта…

За да можем все пак да съберем всичко, пазим само 2 дни секундни данни и 1
година минутни. InfluxDB се справя прилично добре да ги компресира – мисля, че
в момента пазим общо около двайсетина TB данни само за метрики. За
monitoring данните за debug цели държим пращаните от последните 10 часа, но
това като цяло е лесно разширимо, ако реша да му дам още място, за момента
се събират в около 1.6TiB.
(Това е и една от малкото ми употреби на btrfs, защото изглежда като
единствената достъпна файлова система с компресия… )

Ако погледнем още един път числата обаче, тук няма нищо толкова голямо, че да
не е постижимо в почти “домашни” условия. Гигабит интернет има откъде да си
намерите, терабайтите storage дори на ssd/nvme вече не са толкова
скъпи, и скорошните сървърни процесори на AMD/Intel като цяло могат да вършат
спокойно тая работа. Та това е към обясненията “всъщност, всеки може да си го
направи” :)

Системите, които наблюдаваме са дистрибутирани, shared-nothing, съответно
сравнително сложни и проверката дали нещо е проблем често включва “сметка” от
няколко парчета данни. Като сравнително прост пример за някаква базова проверка
– ако липсва даден диск, е проблем, но само ако не сме казали изрично да бъде
изваден (флаг при диска) или ако се използва (т.е. присъства в едни определени
списъци). Подобни неща в нормална monitoring система са сложни за описване и
биха изисквали език за целта.

Имаме и случаи, в които трябва да се прави някаква проверка на база няколко
различни системи, например такива, които регулярно си изпращат данни – дали
това, което едната страна очаква, го има от другата. Понякога отсрещните страни
може да са няколко :)

Статусът се изпраща веднъж в минута, и е добре да може да се обработи
достатъчно бързо, че да не се натрупва опашка от статуси на същата система.
Това значи, че monitoring-ът някакси трябва да успява да сдъвче данните
достатъчно бързо и да даде резултат, който да бъде гледан от хора.

Това има значение и за колко бързо успяваме да реагираме на проблеми, защото
все пак да се реагира трябва трябва да има на какво :)

И имаме нужда тази система да е една и централизирана, за можем да следим
стотиците системи на едно място. Да гледаш 100 различни места е много трудно и
на практика загубена кауза. Да не говорим колко трудно се оправдава да се сложи
по една система при всеки deployment само за тази цел.

Това има и други предимства, че ако наблюдаваните системи просто изпращат данни
и ние централно ги дъвчем, промяна в логиката и добавяне на нов вид проверка
става много по-лесно. Дори в модерните времена, в които deployment-а на хиляда
машини може да е сравнително бърз, пак трудно може да се сравнява с един локален
update.

И това трябва да работи, защото без него сме слепи и не знаем какво се случва,
не го знаят и клиентите ни, които ползват нашия monitoring. Усещането е като
донякъде да стоиш в тъмна стая и да чакаш да те ударят по главата…

От какво е сглобена текущата ни система?

За база на системата използвам icinga2. В нея се наливат конфигурации, статуси
и тя решава какви аларми да прати и поддържа статус какво е състоянието в
момента.

Беше upgrade-ната от icinga1, която на около 40% от текущото натоварване умря и
се наложи спешна миграция.

InfluxDB, по времето, в което започвах да пиша системата беше най-свястната от
всичките съществуващи time series бази.

Като изключим доста осакатения език за заявки (който се прави на SQL, но е
много далеч и е пълен със странни ограничения), и че не трябва да се приема за
истинска база (много глезотии на mysql/pgsql ги няма), InfluxDB се справя добре
в последните си версии и не може да бъде crash-ната с някоя заявка от
документацията. Основното нещо, което ми се наложи да правя беше да прескоча
вътрешния механизъм за агрегиране на данни и да си напиша мой (който не помня
дали release-нахме), който да може да върши същото нещо паралелно и с още малко
логика, която ми трябваше.

От някакво време има и версия 2, която обаче е променила достатъчно неща, че да
не мога още да планирам миграция до нея.

Както обясних, проверките по принцип са не-елементарни (трудно ми е да кажа
сложни) и логиката за тях е изнесена извън icinga.

В момента има около 10k реда код, понеже се добавиха всякакви глезотии и
интересни функционалности (човек като има много данни, все им намира
приложение), но началната версия за базови неща беше около 600 реда код, с
всичко базово. Не мисля, че отне повече от няколко дни да се сглоби и да се
види, че може да върши работа.

Ако ползвате стандартен метод за активни проверки (нещо да се свързва до
отсрещната страна, да задава въпрос и от това да дава резултат), никога няма да
стигнете хиляди в секунда без сериозно клъстериране и ползване много повече
ресурси.

Дори и да не ползвате стандартните методи, пак по-старите версии на icinga не
се справят с толкова натоварване. При нас преди няколко години надминахме
лимита на icinga1 и изборът беше м/у миграция или клъстериране. Миграцията се
оказа по-лесна (и даде някакви нови хубави функционалност, да не говорим, че се
ползваше вече софтуер от тоя век).

Основният проблем е архитектурен, старата icinga е един процес, който прави
всичко и се бави на всякакви неща, като комуникация с други процеси,
писане/четене от диска, и колкото и бърза да ни е системата, просто не може да
навакса при около 20-30к съществуващи услуги и няколко-стотин статуса в
секунда. А като му дадеш да reload-не конфигурацията, и съвсем клякаше.

Изобщо, технически това един бивш колега го описваше като “десет литра лайна
в пет литра кофа”.

Новата например reload-ва в отделен процес, който не пречи на главния.

Признавам си, не обичам Prometheus. Работи само на pull, т.е. трябва да може да
се свързва до всичките си крайни станции, и като го пуснахме за вътрешни цели с
около 100-200 машини, почна да му става сравнително тежко при проверка на 3
секунди. Също така изобщо няма идеята да се справя с проблеми на internet-а,
като просто интерполира какво се е случило в периода, в който не е имал
свързаност.

Върши работа за някакви неща, но определен е далеч от нашия случай. Според мен
е и далеч от реалността и единствената причина да се ползва толкова е многото
натрупани готови неща под формата на grafana dashboard-и и exporter-и.

Компонентите са в общи лини ясни:

Агентите събират информация и се стараят да ни я пратят;

Получателите я взимат, анализират, записват и т.н.;

Анализаторите дъвчат събраната информация и на база на нея добавят още
проверки.

Тук не измислих как да го покажа, но това е един thread, който събира данни (от
няколко такива), и има един който изпраща данните и се старае да стигнат. Пак е
сравнително малко код и може да бъде сглобен почти от всеки.

За данни, за които повече бързаме да получим и не буферираме, има друг
интересен трик – да имате няколко входни точки (при нас освен нашия си интернет
имаме един “домашен”, който да работи дори да стане някакво бедствие с
останалия), съответно агентът се опитва да се свърже едновременно с няколко
места и което първо отговори, получава данните.

Понеже това е писано на perl по исторически причини, беше малко странно да се
направи (понеже select/poll на perl, non-blocking връзки и подобни неща не са
съвсем стандартни), но сега мога да го похваля, че работи много добре и се
справя вкл. и с IPv6 свързаност.

И всичкия код, който получава/прави анализи си е тип ETL
(extract-transform-load). Взима едни данни, дъвче, качва обратно.

В нашия случай това, което връща са състояния и конфигурации (ще го покажа
по-долу).

И един елементарен пример, почти директно от кода – обикаля данните за набор от
машини, проверява дали в тях има нещо определено (kernel, за който нямаме
качена поддръжка) и го отбелязва.

Има и по-интересни такива неща (анализи на латентности от метриките, например),
но нямаше да са добър пример за тук :)

“Липсата на сигнал е сигнал” – можем да знаем, че нещо цялостно или част от
него не ни говори, понеже имаме контрол в/у агентите и кода им, и знаем
кога/как трябва да се държат.

Някой би казал, че това се постига по-добре с активна проверка (“тия хора
пингват ли се?”), но това се оказва много сложно да се прави надеждно, през
интернета и хилядите firewall-и по пътя. Също така, не може да се очаква
интернета на всички да работи добре през цялото време (заради което и всичките
агенти са направени да се борят с това).

Както казах по-рано, Интернета не работи :)

Един от най-важните моменти в подобна система е колко работа изисква за
рутинните си операции. Понеже аз съм мързел и не обичам да се занимавам с
описване на всяка промяна, системата автоматично се конфигурира на база на
пристигналите данни, решава какви системи следи, какви услуги, вижда дали нещо
е изчезнало и т.н. и като цяло работи съвсем сама без нужда от пипане.

Има функционалност за специфична конфигурация за клиент, която изисква ръчна
намеса, както и изтриването на цялостни системи от monitoring-а, но това като
цяло са доста редки случаи.

Системата се грижи всичко останало да се случва съвсем само.

Това, което според мен е най-важното за тази и подобни системи – няма нищо
особено сложно в тях, и всеки, който се нуждае от нещо такова може да си го
сглоби. Първоначалната ми версия е била около 600 реда код, и дори в момента в
10-те хиляди реда човек може да се ориентира сравнително лесно и да добави
нещо, ако му се наложи.

Като пример, дори python програмистите при нас, които считат, че php-то трябва
да се забрани със закон, са успявали да си добавят функционалност там
сравнително лесно и със съвсем малко корекции по стила от моя страна.

Самото php се оказва много удобно за подобни цели, основно защото успява да се
справи и с объркани данни (което се случва при разни ситуации) и не убива
всичко, а си се оплаква и свършва повечето работа. Разбира се, това не е
единствения подходящ език, аз лично писах на него, защото ми беше лесен – но
ако искате да сглобите нещо, в наши дни може да го направите почти на каквото и
си искате и да работи. Python и js са някакви основни кандидати (като езици,
дето хората знаят по принцип), само не препоръчвам shell и C :)

Така че, ако ви трябва нещо такова – с по-сложна логика, да издържа повече
натоварване, да прави неща, дето ги няма в други системи – не е особено сложно
да го сглобите и да тръгне, нещо минимално се сглабя за няколко дни, а се
изплаща супер бързо :)

Monitoring системата се налага да се следи, разбира се. Всичкият софтуер се
чупи, този, който аз съм правил – още повече. По случая други колеги направиха
нещо, което да следи всичките ни вътрешни физически и виртуални машини, и това
между другото следи и големия monitoring :)

Изглежда по коренно различен начин – използва Prometheus, Alertmanager и за
база VictoriaMetrics, което в общи линии значи, че двете системи рядко имат
същите видове проблеми. Също така и допълнителния опит с Prometheus ми показа,
че определено е не е бил верния избор за другата система :)

Може би най-големият проблем, който съм имал е да обясня какво значи текста на
дадена аларма на други колеги. Тук например съм казал “има малък проблем (за
това е WARNING), в услугата bridge, има един счупен, нула игнорирани (по разни
причини) и 2 общо, и този на машина 4 е down” – и това поне трима различни
човека са ми казвали, че не се разбира. Последното ми решение на проблема е да
карам да ми дадат как очакват да изглежда и да го пренаписвам. От една страна,
съобщенията станаха по-дълги, от друга – не само аз ги разбирам :)

Няколко пъти се е случвало системата да изпрати notification на много хора по
различни причини – или грешка в някоя аларма, или просто има проблем на много
места. Като цяло първото може доста да стресне хората, съответно вече (със
съвсем малко принуда) има няколко staging среди, които получават всички
production данни и в които може да се види какво ще светне, преди да е стигнало
до хора, които трябва да му обръщат внимание.

Изобщо, ако човек може да си го позволи, най-доброто тестване е с production
данните.

Основна задача за всяка такава система трябва да е да се намалят алармите до
минимум. Би трябвало фалшивите да са минимален брой (ако може нула), а едно
събитие да генерира малко и информативни такива. Също така, трябва да има лесен
механизъм за “умълчаване” на някаква част от алармите, когато нещо е очаквано.

Това е може би най-сложната задача, понеже да се прецени кога нещо е проблем и
кога не е изисква анализ и познаване на системата, понякога в дълбини, в които
никой не е навлизал.

Решението тук е да се вземат алармите за един ден, и да се види кое от тях е
безсмислено и кое може да се махне за сметка на нещо друго, след което мноооого
внимателно да се провери, че това няма да скрие истински проблем, вероятно с
гледане на всички останали задействания на неприемливото съобщение. Което е
бавна, неблагодарна и тежка работа :)

Не исках да слагам този slide в началото, че сигурно нямаше да остане никой да
слуша лекцията. Оставям го да говори сам за себе си:)

Огромна лудница ми е, та явно съвсем забравям да пиша.

Две неща, свързани с OpenFest 2022 – може да си запазите тениски, и да гласувате за submit-натите лекции и workshop-и за програмата.

Добрутро.

Ще има пак OpenFest, 20-то издание, пак в София Тех Парк.
Изданието е юбилейно (поне в десетичната бройна система), та събираме желаещи да говорят, да правят работилници (т.е. workshop-и), както и да помагат. Както обикновено, записването е на cfp.openfest.org, срокът за лекции и т.н. е до 1.09.2022.

Чакаме с нетърпение :)

От няколко дни си мисля колко много не искам да пиша тоя post.

За всички, които са живели под камък – преди 12 дни Русия нападна Украйна. Последиците от това безумие ще ги усещаме дълго време…

Да започна с краткото описание на руската пропаганда – мисля, че обяснява повечето лъжи, разпространявани по темата. Особено много ме дразни обяснението, че Путолини (някои хора ползват “Путлер”, ама определено се справя по-зле с blitzkrieg-а) нямал избор. Винаги има избор, и можеше вместо 30 години да си крадат усилено страната, да направят нещо смислено…

А вместо това някаква част от окрадените пари отидоха за информационна война. Която, да не се лъжем, в общи линии губехме. Достатъчно е да видим огромното одобрение за Путолини в България, всякаквото плюене против LGBT и ваксините и крайния ефект от това (най-слабо ваксинираната държава, най-голяма смъртност на глава от населението от COVID-19).
Колкото до свързаността на по-горните, много добре си личи кой започна да се изказва в подкрепа на войната, след като започнаха да режат различните източници на пропаганда. Дори и в нашите медии си личи, въпреки че доста от тях сериозно се уплашиха и леко промениха линията.
(няма да коментирам “националистите” предатели в парламента като Копейкин)

… а нас ни чака още една Северна Корея, само че по-близо до нас, и в която има наши близки. В момента самата Русия се опитва да се изолира от света, като се кани да се отреже от глобалния интернет (малко информация по темата), не могат да се случват разплащания (което се спира и от двете страни) и със спирането на полетите пък самите руснаци, които искат да се махнат от там, не могат. И докато там хората ще страдат заради изперкалия си “водач”, Европа (и в това число България) ще трябва да преосмисли зависимостите си и кой ни ги насади, и да направи нещо по въпроса.
(поне има сериозен шанс да намалее много влиянието на Русия в нашата политика и като цяло тяхната пропаганда, като не могат да плащат)

Но, в крайна сметка има значение какво правим, не какво говорим. Супер се радвам как доброволците от OpenFest почти моментално се навиха/захванаха да помагат за бежанците, и как се задвижиха организациите по темата. Не настигаме Полша, и не сме толкова желана дестинация (най-вече заради високия рейтинг на Путолини и като цяло голямото руско влияние тук), но все пак до преди няколко дни са пристигнали 20000 бежанци, и ще идват още. Можем да им помогнем, можем да помогнем на организациите, можем да спрем да купуваме руски газ най-накрая, и да измъкнем и хората от Русия/Беларус, останали там под управлението на малоумници.

Можем още неща, давайте предложения.

А аз ще се опитам да не си представям всеки път като си играя с децата какво ли се случва с децата в Украйна.

(защото може да не сме в списъка на следващите за нападане, но определено сме в списъка на по-следващите)

Някаква равносметка.

(чудех се дали да го пусна догодина, че да имам поне един post за тогава, но сега имам малко време)

Та, поред на случките:

– Случихме online FOSDEM (и догодина пак ще е online);
– Случихме един малък OpenFest в парка, присъствено, да се видят разни хора, че се бяха забравили. Не умряхме от жега, и се получи прилично събитие. Огромното ми желание е догодина да случим истинското, в голяма зала, както си трябва, ама да видим;
– Успяхме да си вземем апартамент и да го ремонтираме дотолкова, че да се нанесем (има неща за довършване, ама доколкото знам това винаги си е така). Зверовете са много щастливи :)
– Лятото успях да изкарам една двойна пневмония, от която май още имам някакви последствия, но като цяло съм добре.
– Работата е as usual много, но си остава интересна. Продължаваме да си търсим хора (както и всички останали), ако на някой му е скучно, може да пише.

Годината мина като някой натоварен работен ден – от тоя тип, в който си правил толкова много неща, че накрая не може да се сетиш за нито едно. Кога почна, кога свърши, тотално не е ясно, ако не растяха децата, можеше да не се усетя, че нещо се е променило :)

Отказвам да имам очаквания за идващата година. Някои хора казват, че поне supply chain проблема може да почне да се пооправя към края ѝ, а дано.

Има неща, дето не трябва да ме учудват, но все пак успяват.

Днес по някое време ми спря Internet-а. По принцип ползвам Comnet София, които се отделиха от Comnet, и които в последствие бяха купени от Vivacom. След известно гледане видях, че в лога на pppd-то има съобщение “Neplatena smetka”.

Звъннах по телефона, където бях пренасочен към call центъра на Vivacom. След някакво чакане (над 10 минути, не ми се беше случвало скоро) и ходене по менюта стигнах до някакви хора, които да видят какво става. Оказа се, че последното ми плащане е изтекло на 15.10, и днес, на 18ти, са ми спрели услугата. Не бях получил известие от epay, защото явно тази част вече е спряна. Питайки как мога да го платя online ми казаха – не може, нямате още клиентски номер, трябва в магазин.

Отидох до близкия техен магазин, където ме намериха по ЕГН и ми обясниха, че мога да си платя за 6 месеца или 1 година. Обясних, че този договор винаги е бил месец по месец, и за мен няма особен смисъл да плащам толкова време, при условие, че до месец ще съм се изнесъл. Гледаха, мислиха, обадих се и на техния call center пак, и след половин час изводът си беше все тоя – те такава услуга нямат, няма начин. От друга страна, води се предплатена, няма прекратяване или каквото и да е друго и не им дължа нищо.
(явно и не трябва да връщам ONT-то, дето Comnet ми дадоха).

Та, теглих им една учтива майна, и ще карам седмица-две-три на 3G, докато се пренеса.

Също така, не знам това дали е от некадърност или съвсем нарочно, да се опитат да издоят максимално всичките клиенти, дето са купили, но много се надявам никой да не им се върже.

Записите са готови (от известно време), в архива и в youtube.

Наскоро се сетих да питам пак НСИ за броя хора в IT-то (както бях питал преди 2 години), и числата за 2018та са:
Код 25 (всички в IT-то) – 44633;
Код 2522 (системни администратори) – 6850;

Растежът за 4 години е близо 50%…

Ще се случва OpenFest 2021.

Ще е на открито, в “Маймунарника” в Борисовата градина, 14-15 август (стига да не се случи ОЩЕ нещо форсмажорно).

По случая – търсим лектори (особено за workshop-и) и както обикновено, набираме доброволци.

За пръв път организираме по този начин нещата, и въпреки че има да се решат всичките стандартни проблеми на ново място, събитието отсега се очертава да бъде забавно, и за присъствие, и за организиране :)

(каня се от известно време да напиша нещо за наемането на хора, но все не ми остава време. За това – събирателен post с някакви случили се неща)

Успях да изкарам двустранна пневмония. Не е ясно как съм я хванал – прояви се няколко дни след втората доза ваксиниране, COVID тестовете ми излизаха отрицателни, и освен да съм пипнал нещо на някоя опашка, не ми хрумва друг вариант. Изписаха ми два мощни антибиотика, пих ги две седмици и сега още се оправям, малко по малко.
(добре, че семейството преди това беше заминало в Бургас, и не трябваше да ме гледат и мен заедно с децата)

На рентгеновите снимки вече не се вижда проблем, на слушалка последния път се чуваше нещо (и след още няколко седмици пак ще ида да ме преслушат), а нивата ми на сатурация стоят на 97 (проверих специално апарата дали е добре, и при Елена показваше 99, та проблемът си е в мен явно), та ще се работи бавничко по възстановяването.

In other news, има колебание какво да се прави с OpenFest. Има една анкета на bit.ly/openairopenfest за дали да направим нещо на открито през лятото, има въпроса дали да се опитаме и нещо на закрито есента, но тотално го няма въпроса дали да направим чисто online събитие – по всичко, което чувам/усещам, на всички им е омръзнало. Най-хубавия цитат по темата ми е от преди няколко дни от един семинар на RIPE, в който някой каза “писнало ми е от zoom meeting-и, в които се оплакваме от zoom meeting-ите”.

Ако не сте попълнили анкетата и ви е интересен феста, напишете нещо. От наша страна ще има опит да съберем екип (понеже всички изглеждат адски уморени и не знам дали искам да им го причинявам), и се надявам до няколко седмици да има някаква яснота.

Също така, не е задължително да правим каквото и да е. Може просто да оставим хората да се събират по кръчмите/парковете, да се видят и малко по малко да работят по въпроса да не им трябват психотерапевти…

Писал съм преди за работната си среда, и понеже при нас във фирмата аз onboard-вам новите хора за оперативния екип, ми се налага да обяснявам как може да се работи по-ефективно (даже си направихме един вътрешен training, в който показвахме кой как работи). Понеже така и не записах моите обяснения, ще взема да ги напиша един път, с колкото мога подробности, може и да е полезно за някой.

В общи линии при работа вкъщи или в офиса нещата са ми по същия начин, въпреки че е малко криво логистично (и може да ми се наложи да си купя още един квадратен монитор в някакъв момент).

Хардуер

Ще започна с по-хардуерната част.

За стол ползвам от 10тина години един Markus от IKEA, и в последните две фирми убедих хората, че това е удобния стол. Издържа много, удобен е, и не е безумно скъп (не е и евтин, около 300 лв беше последно). Аз го ползвам без подлакътници (понеже така може да се пъхне повече под бюрото, като реша).

Гледам да имам достатъчно широко бюро, поне метър и половина. С двата монитора и двата лаптопа (за тях по-долу) си е нужно място, а и аз имам навика да трупам на него, и са известни случаи, в които съм завземал съседни бюра за някаква част от техниката, с която работя. По принцип е хубаво бюрото да е с дебел, здрав плот, та да не клати много (което се случва понякога при моето писане), но по-здравото ми бюро го ползва в момента Елена (на него пък не можех да си сложа стойките), и за това съм измислил допълнително укрепване на монитора.

От StorPool открих идеята със стойките за монитори – ползвам две Arctic Z1 Basic. Дават ми възможност да си подредя мониторите точно както искам, и освобождават място на бюрото, в което може да се озоват други неща (напр. разклонители).

Сравнително скорошна снимка (с грешната клавиатура)

Много години си имах нормален настолен компютър, после минах на лаптоп, и в момента съм на “компромиса” да съм с лаптоп, който да ползвам на практика като работна станция (не съм го отварял от 3 месеца, само си стои и скърца). В момента е T70 дъно (което правят едни китайски ентусиасти от 51nb.com) в T60p лаптопска кутия, която отне един ден флексотерапия за монтажа. Взех си го заради 4:3 монитора и възможността да имам прилично бърз лаптоп (вече съм му сложил 32GB памет, щото 16 не стигаха), с поносима клавиатура – след Tx20 серията lenovo почнаха да слагат още по-гадни клавиатури, а да стоя на T420 почваше да става бавно и мъчително (и да свършват лаптопите).
Ако тръгна да си вземам нов, вероятно няма да обърна внимание на тия подробности и ще гледам основно да му държи батерията и да не твърде малък екрана (и да не се чупи лесно, все пак се мотаят деца наоколо).
Около това минах и основно на жична мрежа, понеже няма смисъл да си тормозя wifi-то за нещо, което не разнасям.

Около пандемията и работата от вкъщи взех стария лаптоп на Елена и го ползвам за всичките видео/аудио конференции. Така мога да правя нещо и да мога да виждам с кого си говоря, и да не си товаря работния лаптоп с глупости.

За самите разговори имам два audio device-а – една Jabra speak за през повечето време и една jabra wireless слушалка за като трябва да съм по-тих (или да съм в съседната стая, докато върви разговора :) ). Специално Jabra speak-а е наистина страхотно устройство, с много добро качество на звука и микрофона и почти невероятен echo cancellation, аз в крайна сметка съм купил поне 5-6 такива и съм давал на разни хора, на които им трябва. Силно препоръчвам – удобно е, чува се добре и не тормози ушите.

Мониторите са много интересна тема. Както казах по-горе, избирах си лаптоп специално с 4:3 екран, понеже 16:9 и 16:10 не ми стигат като вертикала, и най-накрая няколко приятели ми се ядосаха и ми купиха квадратен монитор (Eizo EV2730Q). Отне ми няколко дни да свикна с идеята, и от тогава насам не мога да си представя как живял без него – събира ми се всичко, имам място да си наслагам много прозорци, и като реша да пиша текст като този, мога да го отворя на цял екран на увеличен шрифт и да си пиша на воля. Като гледам, по-голям монитор от този вече ще ми е трудно да ползвам, но този мога да обхвана с поглед и половина и спокойно да гледам 2-3 лога как мърдат, докато работя по някаква система.
За лаптопа, който ползвам за видео конференции ползвам един 24″ монитор, който не е нещо особено (взех го евтино от ebay), целта му е да мога да виждам с кого говоря.

Клавиатурата е почти религиозна тема. След всякакви клавиатури, известно време ползване на IBM Model M и после дълги години лаптопски на Lenovo T серия, като минах на квадратния монитор си взех пак Model M-то. В офиса обаче вдигнаха бунт срещу мен (“не можем да си чуваме мислите, докато пишеш”) и като компромис си взех една Das Keyboard с кафеви switch-ове, която не е лоша, но … не е същото нещо. С пандемията можах пак да се върна на Model M-то (щото не се чува през стената да буди децата) и даже за нова година си взех една от новото производство на Unicomp (pckeyboard.com им е сайта). На цена, с доставката от САЩ ми се върза на същите пари като DasKeyboard-а.
Като усещане, за мен няма по-добра клавиатура, и дори се усещам как copy-paste-вам по-малко, понеже правя по-малко грешки, докато пиша. Единствения проблем на клавиатурата е шумът, но новата версия е малко по-басова и по-поносима за околните като звук (но ако се върнем в офис някой ден и трябва да съм с някой друг в стая, трябва или да е глух, или пак да сменя клавиатурата).

Снимка на старата и новата клавиатури

Като pointing device ползвам един безжичен logitech trackball – не ми се налага да си местя много ръката по бюрото, и поне на мен ми е удобно да си го ползвам с палеца. Налага се да го чистя от време на време (което не се случва особено много с модерните оптични мишки), но аз съм свикнал от едно време, и децата много се радват на голямото топче…

Софтуер

От около 22-23 години съм на Debian, и не съм намерил причина да го сменям. Имал съм периоди на ползване на пакети от Ubuntu, но като цяло си ги харесвам като дистрибуция – ползвам го за работни станции, сървъри и каквото ми се наложи и все още много му се радвам.

Отгоре има стандартен X, и в/у него XFCE с Compiz за window manager. Причината да ползвам Compiz е, че е най-бързо работещия window manager, който съм виждал, най-вече за нещата, които аз правя (например switch на workspace не примигва по никакъв начин). Дава много начини за настройка (което аз обичам, понеже мога да си го напасна до моите нужди).
Основните неща, които настройвам са:
– focus follows mouse, т.е. не трябва да click-на на прозорец, че да ми е на фокус и да работя в него – това много забързва нещата, и дава възможност да се пише в прозорец, който не е най-отгоре;
– 11 workspace-а (достъпни с ctrl-alt-1..-). Първо бяха 10, но не стигаха (те и сега не стигат, но ctrl-alt-= май е заето и е много близо до ctrl-alt-backspace:) );
– ползвам Desktop cube plugin-а за много workspace-и, и съм сложил скоростите на максимум, та на практика превключвам мигновено м/у два workspace-а.

За повечето си комуникация ползвам pidgin с кофа plugin-и за различните messenger-и. Имам едно-две irc-та, два jabber-а, два slack-а, skype, telegram, и вероятно още някакви неща. Pidgin-а е от софтуерите, за които си компилирам и дебъгвам някакви неща (ползвам го от пакет, едно време и си го компилирах сам). Повечето комуникация да ми е на едно място е доста удобно, щото не трябва да превключвам м/у 10 неща.
Понеже за някои неща поддръжката му не е много добра, ползвам и web версиите им – например фирмения Slack, понеже така ми излизат както трябва notification-ите, и от време на време този на Telegram (например като ми пратят контакт).

Ползвам и claws-mail за mail client, понеже имам много поща и не мога да понасям web-интерфейсите за поща. Ползвал съм преди evolution и малко съм пробвал thunderbird, но са ми бавни и неудобни, а claws-а се оправя много добре с десетки/стотици хиляди писма, pgp и т.н..

Ползвам и два browser-а – един chrome и един firefox – google docs и подобни неща работят много по-добре в chrome, а електрическия ми подпис само във firefox, и съм разделил някак кое къде ползвам. Двата browser-а са причината за 32-та GB памет, ядат много (и често развъртат вентилаторите).

Да следя какво правя ползвам gtimelog – много удобно приложение бързо да си отбелязваш какво си правил, и така следя горе-долу какво съм правил през деня, да имам някаква идея кога трябва да си стана от бюрото и да мога да кажа какво съм правил, ако някой ме пита (или аз се чудя).

И приложението, в което на практика живея – xfce4-terminal :) Пробвал съм различни, но този е достатъчно бърз, и поддържа правилния вид прозрачност. Пуснал съм му голям scrollback, и съм сложил Go Mono шрифт (който е серифен, но по някаква причина ми е по-удобен от останалите). Нещо, което много ползвам и не препоръчвам на никой е прозрачността да гледам терминала под него, основно дали нещо мръдва (и което подлудява повечето хора, които ми гледат екрана).

За текстов редактор ползвам vim, на който не съм правил нищо специално, само за някои директории имам да прави git commit всеки път, като запише файл, много е удобно за файлове с бележки и подобни.

Процес на работа

Всичко това е навързано в моя леко странен начин на работа…

Използвам workspace-ите, за да си организирам различните задачи:
– Първия е за messenger, gtimelog и един vim с бележки;
– Втория е за пощата – claws-mail и някакво количество отворени mail-ове, на които трябва да отговоря (ако не ги отворя, няма начин да ги запомня);
– трети до осми са за терминали. Горе-долу workspace за задача, понякога два;
– девети за chrome, десети за firefox;
– последния за неща, дето почти не гледам, например vpn-а или контрола на музиката вкъщи.

Основният принцип, който гледам да следвам е всяко нещо, което ми трябва в дадена задача да е на един клавиш/комбинация разстояние. Например два терминала на един workspace, и като трябва, превключвам м/у тях. Ако ми трябват още, слагам ги на съседния workspace. Ако са някакви по-странни неща, слагам tmux и го деля на две (при моя монитор и хоризонталното, и вертикалното разделяне работят много добре).

Да си погледна messenger-а, ако има нещо светнало, ми е лесна комбинация, да си видя пощата пак, да отида до по-важните задачи (които гледам да държа на началните workspace-и) – също, директно с лява ръка. Ако трябва да ходя до browser-ите ми е малко по-бавно, но за там най-често така и така си трябва context switch в главата.

Нещо, което също много ми помага, понеже през голяма част от времето си пиша с хора е, че сменям кирилица/латиница с caps lock – един клавиш, на лесно място. Идеята с shift+alt винаги ми се е виждала ужасна, и много често задейства контекстните менюта някъде. Като добавка, ползвам kbdd за да помни в кой прозорец на какъв език съм бил, та да не се налага да превключвам постоянно, като се местя м/у комуникация и терминалите.

Разни

Има разни неща, които съм спрял да ползвам, щото са ми пролазили по нервите. Може би основното такова нещо е Gnome и повечето му неща – терминалът е бавен, windowmanager-а също, и основната работа на разработчиците му беше да премахват настройките, които ползвах. След като един път ми отне половин ден да убедя курсора ми да не мига (или някаква подобна глупост), минах на Xfce.

По същия начин зарязах evolution, понеже ядеше гигантски количества памет и ставаше все по-бавно и по-бавно. Claws-mail ми върши същата (и по-добра работа) с няколко пъти по-малко ресурси.

(втори пост!)

Dev.bg имаха интересен проект, наречен “HireHeroes”. Идеята беше в общи линии някакво количество “герои” да могат да си говорят с потенциални кандидати, които искат да се ориентират по-добре какво да правят, и да могат да ги препоръчат в определени фирми.

Цялата идея имаше някакъв комерсиален момент, но за мен основната причина да се занимавам беше, че имах възможност да ориентирам и помогна на някакви хора (сравнително близо до моята област) какво могат да очакват, към какви неща да се насочат и т.н.. Това е нещо, което опитвахме/правихме и на срещи с ученици в initLab, но сега особено тия неща са умрели, а с моето семейно/работно разписание ми е малко трудно да отделя няколко часа да ходя някъде…

Та, dev.bg прекратиха HireHeroes (и направиха job board, който най-вероятно ще им е повече на печалба), но не мисля, че всичко от тая идея трябва да умре. Та, ако някой има нужда от съвет, идеи, иска да си сменя типа работа и изобщо въпроси по темата, съм щастлив да отговарям/помагам доколкото мога. Mail-а ми е като сайта ми, може да оставяте коментари в блога и т.н., а за който иска, успявам да изкопча по някой друг час на седмица за video call.

За да докарам поне един post тая година (щото не е ясно дали ще намеря време за повече), ето една равносметка за миналата година:

– Оживяхме, и не карахме вируса;
– Малките зверове растат усилено и правят всякакви интересни и опасни открития;
– Жена ми още не ме е убила;
– Успяхме да случим FOSDEM преди големите заразявания и затваряния;
– За да успявам да работя и да съм около семейството, правихме всякакви странни неща – работа от вкъщи, от Бургас, пътувах си с цялата техника и т.н.. Много се разглезих с квадратния монитор и хубавата клавиатура, та пренасянията ми не са толкова прости :) ;
– На практика цялото лято го изкарах в Бургас, ДОРИ ме заведоха няколко пъти на плаж (и спокойно мога да кажа, че все още не ми харесва) (и ми напомниха да спомена, че не съм си свалил кубинките на плажа);
– Годината като цяло показа, че работата от вкъщи поне за мен се получава. Допълнителен плюс е, че мога да си ползвам шумната Model M клавиатура без целия офис да иска да ме удуши (освен когато забравя да си mute-на микрофона);
– “Кривото” на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща” го закриха още преди пандемията, но ние пренесохме ИББ online на b.1h.cx (една BBB инстанция на машина на Мариян). Малко се промениха посетителите, но пък така успяваме да се видим с доста хора от други времеви зони и други места, та май си е плюс;
– От време на време успявах да се наспя, повечето време – не;
– Случи се OpenFest, online, в общи линии без мое участие. Супер горд съм с екипа :)

Селекция “офисни” снимки:
– Вкъщи 1;
– Бургас 1;
– Бургас в полеви условия;
– Вкъщи 2;
– Бургас 2;

За новата година… Очаквам да не е по-зле от изминалата, или поне се надявам :) Определено чакам с нетърпение да видя колко карантинни бебета ще се появят.

И ето ни една обща снимка.

Пак се очертават lockdown-тип мерки, и като цяло хората са си орязали социалните контакти, някои са под карантина, други са директно заразени…

По темата, за по-малко полудяване на хората освен ИББ, което случваме online всяка сряда (и което в последно време не се пълни много), мислим да направим ОО (openfest обяд), всеки ден след 12:30 пак както ИББ на b.1h.cx, което си е една наша BBB инстанция с 4 “стаи”, в които може и да видите кой е. Така хората могат да имат компания за обяд извън стандартния си кръг познати :)

Това е и донякъде възраждане на идеята на IRC – място за събиране на хора, които не е задължително да се познават. Мисля си, че ако irc-то беше наполовина толкова използвано, колкото през 2000та, щеше рязко да се препълни, но сега както е непознато, хората си седят в балончетата във facebook и бавно се побъркват…

(Иначе, моето мижаво irc работи, който иска може да дойде на irc.ludost.net:6697 (SSL/TLS), #marla, или през webirc.ludost.net)

Та, ако ви е скучно по обяд (или сряда вечер след 19:00-19:30), b.1h.cx :)

Съвсем накратко.

Ще има online OpenFest 2020. Търсят се доброволци и лектори.

Най-вероятно и така ще е забавно, та – включвайте се:)

Ще пробваме тоя път в b.1h.cx – това представлява една bigbluebutton инстанция. Изглежда да се справя по-добре с много камери (jitsi-то подпалваше лаптопите) и яде по-малко CPU на сървъра.

Преди някакво време затвориха “Кривото”, което беше на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща”, и с него изчезна и ИББ. Аз не бях успявал да стигна до там от много време и точно седмицата, в която обявиха пандемията се канех да ходя…

Та, има разговори да го възобновим, и понеже няма как на живо, тая вечер си направихме едно събиране на jitsi.ludost.net/ibb, експериментално, да видим как е. Бяхме десетина човека, поговорихме си за час-два, пихме по едно, хапнахме си и си отидохме да спим :) Та вероятно тая сряда ще направим пак сбирка, за който му липсва. Не изглежда да е възможно да си пуснем всички камерите и да не ни се подпалят машините, но само с аудио пак е добре.

Определено мисля да го броя в категорията неща, които ни помагат да не полудеем :)

Update: Добре, че ми напомниха: firefox има проблеми с webrtc-то дотолкова, че прави проблем на цялата конференция (в първия коментар тук има малко повече подробности), пуснете си chrome/chromium в един контейнер и елате през него:)

Голям проблем е очакването, че всички знаят това, което и ти знаеш. Следващото е провокирано от един разговор преди малко.

В момента всички усилено търсят начин да си пренесат работата от вкъщи. Аз съм от щастливците – при нас по принцип всичко може да се прави remote и сме си направили така нещата (което е следствие от голямото количество админи на глава от фирмата, май сме над 50%). Също така заради естеството на работата сме обмисляли сериозно как да направим нещата, че да са сигурни, и първата стъпка в това е да се реши какъв е threat модела (т.е. “от какво/кого се пазим?”), понеже това определя смислеността на мерките, които се взимат.

Най-лесният въпрос е “от кого се пазим”, да преценим какви са му възможностите, и какви мерки да вземем. Базовите опции са “script kiddies”, “опортюнисти”, “конкуренцията”, “държавата”, “NSA”.

“Script kiddies” са най-лесни, и са в общи линии стандартните мерки, които всички взимат – от това да няма тривиални пароли и да няма не-patch-нати service-и, до това хората да знаят да не отварят опасни документи (или ако работата им е да получават документи, да имат среда, в която да ги гледат безопасно, което е случая с журналистите например).

“Опортюнисти” са хора на вярното място във верния момент. Пример за такова нещо са например работещи в datacenter, които знаят, че ей-сега ще ги уволнят, и си отмъкват диск от произволен сървър. Или крадци, които са се докопали до някакви ваши неща и са ги угасили и събрали, и не искате информацията там да попада в чужди ръце или да може да се открадне. Или някакви по-таргетирани scammer-и, и какво ли не. Тук се иска малко по-сериозно да се обмислят слабите места и да се вземат мерки (които може да са “пълним машината с бетон, завинтваме я за пода и я заваряваме”), които да са смислени за ситуацията.

“Конкуренцията” е много близко до горните, само че по-прицелена. Тук има и други пътища, като напр. легални – не съм запознат с българското законодателство по темата, но който му е важно, ще трябва да си го разгледа). Тук и средствата може да са повече, т.е. може конкуренцията ви да плати на някой от предната точка за нещо по-интересно.

“Държавата” е супер интересна, понеже тук си проличава утопичното мислене на хората. Криптирани файлове, секретни канали и т.н. – голяма част от това пази от предните точки, не от тази. От метода на гумения маркуч (т.е. да те бият докато си кажеш) не се пазим с технически средства, а много повече с оперативни, като например никой в засегнатата юрисдикция да няма достъп до нещата, които се пазят. Особено текущата ситуация с карантината и извънредното положение го показва много добре – ако приемем, че сме на територията на противника, който има няколко порядъка по-големи ресурси от нас, и като изключим хората, които обучават специално за целта (т.е. шпиони), които имат зад гърба си сериозна поддържаща система, и при които има над 10% заловяемост (защото оперативната сигурност е много трудно нещо), няма някой друг, за който да е смислено да мисли подобни мерки.
Или с по-прости думи, ако всичко ви е в държава в извънредно положение, колкото да са и некадърни в някакви отношения органите, със сигурност умеят търсенето и биенето и всякакви мерки трябва да взимат това предвид, например да се стараем да не ни е противник държавата…

“NSA” е по-скоро събирателно за това, което се нарича “APT” (Advanced Persistent Threat, т.е. хора с много акъл, желание и ресурси), и е пример за това кога трябва да имаме airgap firewall-и и други подобни крайни мерки, като фарадееви кафези, неща които изискват минимум двама човека и т.н.. Ако се занимавате с платежни системи и подобни неща, това в общи линии ви влиза в threat модела, иначе е много малко вероятно и много скъпо да се пазите от тях.

Така че, ако си планирате как организацията ви да работи от вкъщи, изяснете си от какво сте се пазили досега, постигнете същото (което в повечето случаи са едни VPN-и, малко обучение и малко хардуер като микрофони), и чак след това решете дали всъщност това е адекватно и го подобрявайте. Но е важно да не се взимат мерки само заради самите мерки.

Интересна седмица.

Една прилична част мина в настройване на звука на хора – първо на преподаващите в курса по операционни системи във ФМИ, после на всичките хора от фирмата, наваксване с работата, готвене, още работа, и всякакви неща “какво можем да направим в това положение, което да е смислено”.

В момента курсът по операционни системи ползва за част от нещата комбинация от live streaming (с около 10 секунди латентност, може да се опитаме да го смъкнем) и irc, и за някои други неща jitsi meet (подкарах едно при мен на jitsi.ludost.net, който иска може да го ползва). Като цяло гледаме да ползваме локални ресурси, и от гледна точка на латентност, и от гледна точка на това да не удавим външните тръби без да искаме.
(това с тръбите май малко се преувеличава де, в България има бая хубав интернет и това, че netflix ограничиха да stream-ват само SD по време на пандемията по-скоро говори за липса на капацитет при тях)
(но е доста важно да не зависиш от твърде много външни ресурси)

Jitsi-то и irc-то също са доста полезни, като гледам, а хората за да не полудяват си правят сутрешното кафе по видео конференции. Други хора се организират да сглобяват emergency вентилатори (има някъде fb група по темата, в която се намират и малко медицински лица), някои печатат на 3d принтери компонентите за предпазен шлем при интубиране и подобни (друг линк до файлове за такова нещо) (даже мисля, че принтера в initLab вече е впрегнат по темата).

Забелязах и как като една от бабите излизаше от входа (някъде в началото на седмицата), една от съседките и предложи да и взима отвън каквото и е нужно, да не се излага на риск, накратко, въпреки че има някакви идиоти, времената изглежда все пак да изкарат и хубавото в повечето хора.

Та оцеляхме една седмица. Остават поне още 7. Аз лично ще броя за голямо постижение, ако не се стигне до изкарването на армията по улиците (което може да се случи и без наложителна причина, просто за да се опита някой да трупа политически капитал) или не полудеят всички.

Наздраве и лека нощ.

Живеем в интересни времена. Даже идват от Китай.

Anyway. В последните няколко дни имам различни разговори по темата как може да се продължат различни преподавателски дейности online. Почти сме сглобили нещо за упражненията по “Операционни системи” във ФМИ, и си говоря с един приятел, който обмисля да сглоби нещо такова за училището си.

Ще напиша нещо по-подробно с как/какво може и т.н., но понеже не съм виждал преподаване в последните 10 години, и училищно такова от 20, много ще се радвам, ако някой каже от какво има нужда – доколко да има обратна връзка/да се виждат учещите, какви неща за показване (т.е. нещо да играе ролята на бялата дъска), дали трябва да се вижда самия преподаващ или дъската/екрана му стигат, и такива неща.