(отдавна се каня да го напиша)
Преди някакво количество години бях решил да пробвам различни уискита (след като Велин поиска за една работа да му се плати с една бутилка Ardbeg, щото му беше станало интересно), бяхме седнали в един бар в студентски град (“Masterpiece”, имат огромна колекция), бяхме отворили wikipedia и гледахме статията за Islay. След като нямаха Laphroaig, ми сипаха един Lagavulin и аз толкова се влюбих в него, че в следващите дни си намерих доставчик на едро, и когато се изнасях от предната квартира открих, че имам около 1 куб. метър кутии от него.
С годините тествах различни неща и открих, че в крайна сметка човек след като мине на пушени уискита, другите не са му интересни. Също така по-трудно се попада на ментета, и от тях глава не боли (а съм изпивал бая…). Ето малко бележки по нещата, които съм пробвал, ако някой иска повече информация, Iain Banks е писал книга по темата – “Raw Spirit” (питали го “не искаш ли да обиколиш Шотландия, да пробваш всичките уискита и да напишеш книга, и той в първия момент си помислил, че се шегуват с него. Всички, на които казал после го питали дали не иска помощ…).
Пушените уискита идват основно от Islay в Шотландия (малък остров с малко хора и много алкохол). Това, което най-лесно може да се намери от там по нашите магазини е Lagavulin и Laphroaig. Аз съм тествал:
Ardbeg – много торфено и доста остро. Някои хора много го обичат, аз не толкова. Имам един Ardbeg Corryvreckan, който е доста по-мек и който е печелил уиски на годината преди 2-3 години, и се хареса доста на последния запой вкъщи.
Laphroaig – Хората се делят на два лагера, има такива, дето го харесват и такива, дето не (аз съм от вторите). Пак е доста остро, малко по-малко от Ardbeg-а.
Lagavulin – първото ми любимо уиски. По-меко от Ardbeg и Laphroaig, много опушено, с истински, пълен вкус. Много хора казват, че им мирише на терпентин/доктор/акварелни боички (за другите какво казват, не ми се ще да мисля), но като цяло за мен то е централния вкус на уискито от тоя остров. Води се май едно от най-опушените уискита там (като изключим някои неща като octomore).
Kilchoman – това е най-новата дистилерия на острова, и определено ми станаха новото любимо питие от там. Kilchoman machir bay има още по-приятен аромат от Lagavulin-а, пак е меко и като цяло се пие с голямо удоволствие.
Octomore е един странен експеримент на дистилерията Bruchladdich, направили са най-опушеното възможно уиски. Има мярка за опушеност, ppm (parts per millon) на фенолите, и Lagavulin е 45ppm, Octomore 3 е 152ppm. Има няколко версии, като моите любими са 3 и Comus (5 горе-долу ставаше, новите – 10 и т.н., вече не стават). Също така са по около 60 градуса и много точно може да усетите първата глътка как си прави път през вас.
Bruchladdich имат още много други различни неща, например едно Cuvee (неопушено), ама те искат още research от моя страна.
Горе-долу това са тези от Islay, които са ми били интересни. От опушените има още едно, което много ми хареса – Glen Els Ember – немско уиски, пушено на дърво, провах го на CCC конгреса миналата година, и което трябва да се намери начин да се внася в България.
Имам и някакво количество не-опушени неща, които държа основно за други хора – основно Cardhu, на което аз викам “дамско уиски”, щото го пият основно девойките, дето не харесват пушеците.
(за мен най-голямото предимство на това пиене е, че всъщност върши много хубава работа за борба с вътрешния ми алкохолзъм. Не мога да седна да пия ей-така, трябва да имам подходящото настроение и да ми се услади, усещам как в последните години съм започнал да пия много по-малко, отколкото преди)