татко Крокодил

Я да видим кой не е писал от една седмица…
(добре де, 8 дни)

Unseen Academicals на Пратчет се оказа доста хубава книга, от малко по-мрачните му (но определено не стига Thud! и Night Watch). Определено още може да пише дядката :)

Пристигна ми и съм на средата на “Coders at work” на Peter Seibel – книгата е живо съкровище, интервюта с едно количество много добри/известни програмисти, събрани от къде ли не. Всеки, който иска да има нещо общо с програмирането, би било полезно да я прочете.
(а аз я чета на монитор. Убедих се, че имам проблем с четенето на хартия, тоя бял фон нещо сериозно ме дразни, или поне така изглежда. Което от своя страна значи, че хартиеното ми копие е свободно (държа го до мене само ако има нещо странно в електронната версия)).

Все повече откривам колко опасен за мене е сайта chitanka.info, особено след като препрочетох там половината О.Хенри за един ден и после две книжки на Пратчет за още един ден (ей-така, между другото, докато си вършех работата).

Имам още две-три седмици до Openfest, трябва сериозно да седна да си напиша уводната част на лекцията. Определено има нужда да смекча тона.

Такааа…

Най-накрая се поддадох на натиска и се регистрирах в goodreads.com. Голяма грешка се оказа – отделих няколко часа да отбележа какво съм чел, стигнах до 570 книги и на всичкото отгоре примъкнах баркод скенера от офиса, за да изкарам isbn-ите на разни книги, дето имам (като около това открих колко от книгите ми нямат баркодове. бля). Разни хора са се навили само по списъка isbn-и да съберат информацията и да я качат в goodreads, та ето го и него…
(около това разбрах и колко книги съм чел и нямам, както и как все пак има едно количество книги, дето съм си купил и не съм прочел (щото са се оказали боза). Така може би по-лесно ще направя списъка “книги, дето подарявам”)

Пристигна ми Unseen Academicals на Пратчет, мисля да я додъвча тая вечер.

Преди седмица и половина ми пристигна и новия процесор за баса – един ME-20B (тук може да се чуе как му звучат разните ефекти), определено много радва. Специално компресора вади прекасен дълбок звук…
(разбира се, още не е направен уред, който да оправи проблема с моята некадърност :) )

Тия дни няма и кога да се почине – скоро е astricon (на който няма да ходя, но ще ходи шефа и требе да се свършат разни неща), има после openfest (за който скоро трябва да изкараме програмата), имам да допиша нещата по моята лекция/дискусия (предполагам, не може да си представите колко ме мързи)

И като почнах за работа – днес се сблъсках с един от най-тъпите телефонджийски проблеми за последните месеци/години. Имахме проблем с една callback система, клиентът си я тестваше и не получаваше обажданията. Оказа се, че системата (един a2billing) по някаква причина използва неговия номер за caller ID, а па неговия carrier (някакъв мобилен канадски) като види, че влиза нещо от това caller id за самото него, те засилва във voice mail-а му (е, поне иска парола).
(други весели неща бяха разглеждането на формата за import в Конто на dWare, как се начислява ДДС при фактуриране, разни банкови разправии, разни занимавки с gentoo (е не е толкова удобно като debian, разглезил съм се), борби с cacti и вече-не-помня-какво-още).

Да не забравя – на Антон и Галя Титови в понеделник им се роди син, Виктор – да им е честит (да расте и да го учим на простотии) :) .

Напомниха ми, че не съм бил писал от 10 дни. Дължи се на мързел и мога да се оправдавам, че си давах почивка на читателите от простотиите, дето бях писал последно.

Накратко – работа. Завърших пренасянето на нещо, дето търкаляше на 6-7 машини на една в друг datacenter (която още не е умряла и като гледам, спокойно ще издържи до идването на новия хардуер), махнах си от схемите и monitoring-а едно количество стари неща и в общи линии поне за момента нещата изглеждат сравнително подредени (т.е. време е да почне пак мазането). Ще вземе да се окаже, че имам останало време да се хвана с едни основни почиствания, дето стоят на заден план от много време…
(ето тук е момента, в който в главите на колегите изниква думата “renumbering” и почват да се притесняват)

След първото написано нещо по лекцията за openfest ми се мотаят само идеи, но нищо, дето да става за записване. Добре поне, че имам месец и нещо дотогава :) Мисля да правя дискусия по темата за образованието и по-точно за предаването на знания специално в областта на IT-то, това, което съм написал досега е доста грубо и на моменти директно озлобено, ще се преписва.

Изчетох “Dust of Dreams” на Ериксън, книгата е наистина страхотна (както и останалото), чакаме последната (догодина по някое време, предполагам). Един от моментите беше как в последните няколко глави изведнъж се случиха събитията от края на предишната книга и читателя заедно с всички герои се чувства като цапнат с мокър парцал :)

И като нещо, което отдавна не бях правил – изгледах няколкото сезона на “Sayonara Zetsubou-Sensei”, едно много странно и на моменти зло аниме (започва с весело момиче, което отива на училище през пролетта и вижда как някой се беси, който някой после и се оказва учител). Аз поне се хилих като идиот на първите 5 минути, преди да свикна с идеите им (първи епизод си струва да се гледа ако ще само за идеята да се разбере какво било “trying to make oneself taller”).

Така и така съм почнал с flamer-ските теми, мисля тая да е последната, поне за известно време.

Обещал бях да пиша по темата за националистите и какво ме дразни в тях.
(да припомня. Блога си е мой, малоумните коментари ще бъдат трити директно, не си губете времето да ме псувате без логика. Също така някакви анонимковци, дето ги е страх да застанат зад мнението си ги чака същото, като “бойко борисов” от предните постове.)

Айде да почнем с първите две очевидни проявления на национализма в България – “Атака” и БНС. Няма по-жалки създания в политическия ни живот, даже сравнени с тройната ламя – всичките им предложения са демагогски и реално погледнато – безсмислени. Едно време за идеята съм чел книгата на Волен Сидеров, и май някъде съм го отбелязал – тотално безсмислена, комбинация от конспиративни теории и се кълне в православната църква и руското и начало (или нещо подобно). Ходил съм да чета по сайтовете им и все едно съм се върнал в средните векове – всичко, което не е “чисто” по техните виждания е лошо, всички, дето не са с тях, са против тях.

Ето това е другото нещо – “ако не сте с нас, сте против нас и всичко, в което вярваме”. Това е рядко глупаво, все едно да се направи движение, което да е за пряка връзка м/у възрастта на жените и законноста да се прави секс със тях – например всичко под 18 е забранено, до 50-60 е ок, а изнасилването на бабички да се направи национален спорт – след което аз да кажа, че съм против тях и те да кажат – “значи си привърженик на изнасилването на деца!”. Ми не, ама и не мога да ви трая… “Ти си против нас – значи си против България”. Какво общо имате вие с България, освен че сте се родили тука бе?

Ужасно смешно е и как си измислят врагове (и как реално ги подсилват) – като ги слушаш, турците са едни такива митични създания, с чалма и мустаци, изнасилват де що видят българка (и българи) и се опитват да ни потурчат всичките, а циганите са банда кирливи мръсни крадливи създания, дето трябва да бъдат изклани. Ами аз познавам прилично количество и турци, и цигани, и не съм особено съгласен – навсякъде си има такива за разстрел, и при тях не е по-различно от при нас.

Самите привърженити и отявлени националисти па направо плашат. Ако не ми се беше случвало да чуя как си говорят такива (бръснатоглави с тениски “България на три планети”, така де, морета), нямаше да вярвам, че наистина има такива. Тъпи та вдлъбнати, безсмислени идиоти, които знаят само нещо, дето са им набили в главата от там, отдето ги хранят (“Расате ни храни, значи е прав”) и с основен довод – ритници и юмруци.
(изобщо няма да коментирам въшния вид и миризмата)

И като за най-накрая – основната идея за “родината” и как трябва да я пазим, как понеже сме се родили тука и сме наследници на разни велики хора (като например Васил Левски) ние сме нещо повече, били сме едно време голяма сила в Европа и сега трябва да бъдем и т.н., и т.н.. Освен серизното непознаване на историята и тоталната неспособност за разбиране на текущата ситуация (“македонците са българи” – квито искат да са, щом искат собствена държава и толкова време са били отделени, що трябва да ги натискаме? На мен даже ми се налага да ползвам google translate да им чета разни работи, а и като гледам те съвсем па не са тръгнали да се обединяват с нас. Да не говорим за какво са ни там килото албанци), тия хора смятат, че светът им дължи нещо, само заради случайността да се родят тук. “Искаме само това, което е наше” – хора, ако е ваше, какво точно искате? Ако искате неща, които някога са били наши – да ида да си поискам парите от магазина, дето дадох вчера за хляб, те бяха мои?

Всъщност, единствените хора, които ползват национализма в политиката и по принцип са тия, дето не могат да свършат нещо друго, или тези, които зад него крият тоталитарните си идеи (примери – бол. Всичките държави със сериозна пропаганда по националистичната тема са прекрасен пример). Изобщо тия идеи водят до едно усещане, че света ти дължи нещо и че ти не трябва да се напрягаш и трудиш, то ще си дойде само, както е било в ония прекрасни отдавнашни времена (които са повече от приказките, отколкото от историята). По тоя начин всички се чувстват като жертви, а от такива колко ми е писнало…

Ние не сме специални. Никой нищо не ни дължи. Каквото е нужно, можем да постигнем със собствените си ръце. Живеем на хубаво място, но то не ни определя какви сме – определяме се самите ние. Останалото е мухльовщина и насаждане на такава.

(стига толкова. Следващия posting ще гледам да е как съм се напил или нещо подобно)

… и понеже не може само да се псува, а вчерашния постинг докара сериозни реакции от разни хора, май е време да обясня аз и защо и какво чета, понеже определено не е станало ясно.
(май всички би трябвало да напишат едно такова нещо, както има и “защо пиша”. Имах и аз едно такова, ама нещо не мога да го намеря).

Като за начало, аз съм патологичен четец. Откакто се научих да чета в първи клас, не съм се спрял – на моменти като седя някъде и чакам, тръгвам да чета какво има разлепено по стените (днеска ходих на доктор и четох графиците им например). Така съм свикнал да си изграждам отношение към авторите, които чета – в общи линии съм почти всеяден, но все пак имам едно количество любими автори, както и един сериозен черен списък.

Така любимите си автори ги чета, защото са наистина добри, защото умеят да пишат, и защото пишат интересни неща (то трите са в общи линии свързани). По същия начин съм си подбирал блоговете, дето чета – ако ми е интересно, се добавя в агрегатора. И в крайна сметка ми е гадно, когато някой почне да пише тотални глупости и трябва да го трия – а уж имам доста по-висок праг на чувствителност…

В twitter е още по-тежко, най-вече понеже там нещата са още по-лични, в 140 символа си проличава доста по-добре кой как е, и съответно някаква сериозна промяна към по-зле аз поне по-трудно я преживявам :)

Спокойно може да ми се каже, че съм като за психиатрично заведение, знам. И все пак мисля да продължа да влагам нещо в нещата, които пиша и да очаквам същото от останалите :) Смятам, че е същото както с всяка работа – ако не ти е интересно, ако не влагаш нещо от себе си и не го правиш добре, защо изобщо го правиш? А е още по-неприятно като знаеш, че някой го може и пак прави посредствени неща…
(по-добре да изтриеш 10 неща и да напишеш едно свястно, отколкото от 10 неща 9 да са боклук)

Има моменти, в които човешкото малоумие ми идва в повече.

Вероятно има някаква обща болест в блогосферата, знам ли, някой червей в wordpress, който яде мозъците на пишещите в тях ли, но в последно време попадам на неща, които наистина ме учудват. Ще бъда груб и ще почна да давам примери:

1) Всичко, дето Енея е писала в последно време. Без извинение, всичко писано от нея идеално се събира в графата “тежък менструален цикъл”, сякаш нарочно се опитва да докара такъв тон. Всичко я притеснява, хваща се за най-малкото възможно нещо, че е обидно за жените и в един момент в twitter няколко човека тръгнахме да и обясняваме точно колко се е побъркала (заедно с нещо по темата как да е безплатен входа за жени в разни заведения също е дискриминация, въпреки това, което тя твърдеше).

2) entelegentno. Майко мила, колко безсмислена идиотия и спам на едно място (и като случайно се объркам да отворя линк, дето минава и през favit или някакво подобно лайно и направо ми се отщява живота). Нахвърляни random мисли без никакъв извод, без идея, и на моменти толкова откровено тъпи, че ми се драйфа. Пример – порасналите набързо, или предишното за каквото-е-там, абсолютна загуба на време. Разкарах си от follow листата saabina основно защото пускаше link-овете до там поне по няколко пъти. СПАМ….

3) Боян Юруков. Какво the fuck ти стана бе, Бояне, толкова добре пишеше, а тия дни изсипа това – “спасяването на света”, “младежите”… Първо, света няма нужда от спасяване, второ, въпроса би трябвало да е как може да бъдат спрени младежите, като решат да вършат нещо, те са сила – а според това, което виждам, излиза, че са банда пикльовци. Ми, как да кажа, не трябва да е съвсем така :) Стига с тия ревлили работи, който иска да променя света, може просто да се хване да го прави, не да реве, че не му дават.

Като под-точка – анкета на re:tv, трябва ли богатите да плащат по-високи данъци. Кажи им телевизия и не ги обиждай повече.
(как се дефинира по-богат, това какъв ефект ще има в/у икономиката и т.н., никой никога няма да се замисли преди да отговори. Кретени.)

Не са те единствените, но определено не ми се пише роман по темата. Какво ми се иска да кажа по темата за националистите, идея си нямате, май ще има отделен posting…

(За повечето от тези неща съм задавал същия въпрос на различни здравомислещи хора, оказа се, че не само аз смятам така, т.е. това не е проява на психопата в мен)

И т.н., и т.н.. Не ми е ясно защо хората не помислят малко какво точно пишат. Единствения приемлив вариант е, че се прави нарочно, за да се генерира flame в блогосферата, но като гледам, се генерира само повече идиотия.

Пичку ви материну.

После що съм бил антисоциален. Много добре си го е казал Иво Сиромахов, важи не само за facebook.

Изводът на деня е, че hack-овете правят живота поносим.

(Не знам кой как разбира термина “hack” – моята дефиниция е “решение извън стандартните опции, вероятно нарушаващо някакви писани/неписани правила”. Multihoming с NAT, “tcpdump -nli eth0.50 host x.x.x.x|grep win|awk ‘{print $8}’|./kmq.sh”, {*strchr(tmp,’:’)=0}, законността на разпространение на torrent файлове, курсът по мрежова сигурност, openfest, HAR/WTH и какво ли не още).

Проблемът с това е, че все повече и повече ме дразни идеята да правя нещата по някакъв нормален начин. Всичко, за което трябва да се отделя повече време, което по принцип върви бавно и т.н. ме кара да мисля всякакви варианти да го пипна и да тръгне по-бързо. Винаги съм мразел идеята, че трябва да се избира между А и Б, и все си търся трето решение, което да комбинира добрите страни.

По тоя случай в момента мисля поредния такъв hack. До тука съм го измислил дотолкова, че се очертава тотално да ми изпие силиците в рамките на три месеца, което, така като се замисля не е точно търсения резултат :)

(p.s. честит ден на програмиста и рожден ден на червото)

I’m going insane.

I had a dream this morning, that I’m in a psychiatry (or some such kind of hospital, the feeling wasn’t like a place where people go to die), where I met a really cute blond girl (which I think was working there), who convinced me to go to some group therapy and we left in a car that was passing through the center of Sofia, hugging,
And I woke up, as my left hand was hurting, something was crooked. I swore and got up, had no way of getting back to sleep (it was 7:30)…

After which today I had to go to the bank to do something, and the cashier looked a lot like this girl. I decided it wasn’t a good idea to tell it there …
(her name is in the documents, but there’s nothing about it in google. hm.)

All the days that make me think that anti-psychotics might be a good idea look like this.

Полудявам.

Сънувах тая сутрин, че съм в някаква психиатрия (или по принцип тоя тип болница, усещането не беше като място, в което хората отиват за да умрат), където се запознах с една сладка русичка девойка (която мисля, че работеше там), която ме убеди да ме заведе на някаква групова терапия или нещо такова, та тръгнахме в една кола през центъра на София, гушнати,
И се събудих, щото ме болеше лявата ръка, нещо беше накриво. Препсувах и станах, щото нямаше как да заспя пак (беше 7:30)…

След което днес трябваше да ходя до банката по някаква работа, и касиерката приличаше страшно много на тая девойка. Реших, че не е добра идея да и го казвам там …
(пише и името на касовите документи, ама па няма нищо в google за нея. хм.)

Така изглеждат дните, в които си мисля, че може би не е толкова лоша идеята за анти-психотици.

И нещо по тема, която отдавна ме трови…

Използването на Large Objects (наричани по-нататък ебекти) в Postgres е вредно за здравето. Бавно е, криво и неудобно от почти всички гледни точки.

Да почнем с това, че е бавно. По лични наблюдения ваденето на ебект от postgres е около 3-4 пъти по-бавно от ваденето му от файловата система (понеже най-малкото трябва да се преточи през някакво IPC). Ако се работи по мрежа, да речем, че разликата е минимална на ПЪРВОТО достъпване до файла, след това има кеш (например при NFS, който аз използвам за заместител в такива случаи, и който си работи прекрасно).

Достъпването на ебект също е сравнително по-бавно (в сравнение пак с файл в директория). Би трябвало всички да са наясно, че всяка свястна файлова система размазва всяка база данни (даже тефтерчето mysql, което за някои неща има способността да е нечовешки бързо) на търсене по единичен индекс (който е директорийната структура). Аз лично още не съм видял база, дето да може да се сравни с reiserfs 3 (не съм тествал с 4 или с directory index-ите на ext4). Lookup-а във файлова система е оптимизиран за ЕДНО нещо, и то се оказва точно това, което трябва.
(няма да говоря как се реализира ебекта в postgres, страничка по страничка и т.н.)

Неудобството за работа от гледна точка на програмиста също го има, защото се работи с отделни функции да се създаде обекта, да се налее, след което OID-а му се сипва някъде като link, за да можем да стигнем до него. Ползва се базата като калпав block device, което поне аз намирам за глупаво.

А за неудобството от гледна точка на админа ако почна да говоря подробно, вероятно ще ме затворят за смущаване на обществения морал. Не може например да се каже на dump-а “сложи ми отделно ебектите”, не се поддават лесно на incremental backup (не че самата база се поддава), backup-а им е един малък ад, а възстановяването – друг такъв. Даже на свестен хардуер на човек му се иска да застреля някой – имам чувството, че еквивалентна база по размер на тая с ебектите и с индексите си се качва по-бързо…

Не знам, може в някоя друга база ебектите да са реализирани свястно и да нямам желание без да искам да ги drop-на всички, но специално в postgres са малък ужас.
(ако ги забързат и ми реализират rsync поне само за ебектите, може да си променя донякъде мнението)
(също така държа да отбележа, postgres все още ми е любимата база)
(а също така поне според мен е ВЪРХЪТ на простотията в една база да се държат ВСИЧКИ генерирани до тук PDF-и на фактури на клиенти, ама за тоя проект просто не успях да ги убедя. Поне в един друг не държим в базата видеата и картинките..)

(Korai Orom имали албум от 2009, че и доста добре звучи).

Нещо съм се бъгнал. Най-добре се усети в Холандия, в друга среда – твърде много се дразня от хората и от общуването с повечето от тях (има хора, с които не се дразня да общувам, но са малко и не винаги е така). Преди по-малко ми пречеше и намирах начини да се справям, сега обаче се усещам как на моменти и трия разни хора от това, което чета (блогове, twatter и т.н.), просто щото ми лази по нервите как пишат (или, в случая на Еленко – щото си изтърва коментарите в RSS-а и тва преля чашата). Усещам как ме дразни и като чувам нечий чужд разговор (преди можех да не ги слушам), или като почнат да се говорят глупости (което в офиса се случва прилично често).

(И преди някой да ме е попитал какво правя на ИББ – там е лесно да не чуваш другите (заради шума), да си говориш основно с човека, дето ти е интересен и да си тръгнеш когато си искаш. Доста помага.)
(на теория може да се каже, че това е някакъв вид депресия, особено както и нямам голямо желание да пия. Не виждам това с какво променя нещата)

Хубавото е, че успявам да си намирам занимания – стигнах до средата на Dust of Dreams (все повече се убеждавам, че бях прав да почна да чета Ериксън в оригинал, колкото и да е добър преводача, не може да го стигне) и се намира достатъчно работа за вършене (в понеделник например ме чака писане на малко php код, което по принцип мразя, но па ще е някакво разнообразие).
(намерих и бъг в начина, по който се опитвам да свиря разни неща на tool, ама вероятно решението ще иска някаква генерална промяна на това как държа баса)
(а Стивънсън ще издава книга чак 2011. Да видим дали поне The Crippled God (пак на Ериксън) няма да излезе догодина.)

Нещо и съм се отказал да налитам на девойки, понеже до тук историята показва, че това, което ме привлича в тях (и е валидно за май почти всички, с които съм се занимавал) е това, че имат някакъв проблем (или нещо друго интересно) за дебъгване. Това може и да е интересно, но е и адски изтощаващо… А съм почти убеден в това, че няма жена, която да е нормална, само такива, които не познавам достатъчно.
(някой ми каза, че просто съм имал способността да стигна до най-мрачните дълбини на хората, за това съм откривал такива неща. Не е вярно – те хората сами си ги показват, стига да има кой да слуша)
(ако това се струва обидно на някои хора – няма какво да се направи, така и не се научих да лъжа :) (е, или поне не както трябва) )

In other news, ще се прави OpenFest и аз най-вероятно няма да говоря там – нямам тема за лекция, а единственото нещо, което ми хрумва, е подкарване на voice/IM/presence система с opensips и т.н., за което трябва да се съгласи фирмата първо (иначе ще е полезно, ще мога да систематизирам цялото нещо в няколко схеми, кое, как, защо, ще улесни живота на бая други хора). Ще ми отнеме поне една седмица да си напиша лекцията, а не знам откъде ще я изкопая, при текущите планове за действие.

Blah.

In the last few days I’ve been trying to move a service to a new machine and I’ve been hitting some really stupid problems. The service itself is mostly opensips+openxcap+mediaproxy, running presence, messaging and some calls and works well, but the machine it’s on is currently running in chroot on its second drive (as the first one died some time ago and I had to do some really nasty acrobatics so anything could work on it, and it definitely won’t survive a reboot. I even had to “fix” a problem on the database with writing zeroes at the end of one the data files) and has started to get overloaded (and, of course, we have to vacate that co-location).

So, I started to do the new installation (the new machine is x86_64, the old – i686). Most of the old sources I copied (I have some patches for opensips that still aren’t accepted and I’ll see if they’ll stay in this shape), compiled, started, it works, but I hit a problem with mediaproxy – turned out that they don’t have anywhere the version I want (2.3.2), they have only the newest one, which wants some of the latest stuff, not the things found on debian stable (and they, being such nice folks, provide packages for debian unstable)… After a few days of looking through archives, etc. I decided to bite the bullet, swore loudly twice and installed a chroot with debian unstable in it, in which to run the poor mediaproxy. After which I found out how the amd64 archive is broken, one package is version 2.3.4, the others 2.3.6 and the dependencies are on the exact version.
Damn it.

People, please come back from vacation and fix your stuff. August is almost over.

(and yes, downloading sources and doing “make -f debian/rules binary” in the chroot finally worked).

Бля.

От няколко дни съм тръгнал да местя един service на нова машина и срещам невероятни проблеми. Service е в общи линии opensips+openxcap+mediaproxy, търкаля presence, messaging и разговори и по принцип работи добре, но машината, на която се намира в момента работи в chroot на втория си диск (защото първия опука преди известно време и се наложи да правя много груба акробатика, за да може да работи каквото и да било на нея, а тя определено няма да преживее reboot. Даже тия дни “оправях” проблем по базата данни като дописвах нули в един от файловете и с данни) и по принцип е взела да издъхва (и, разбира се, трябва да освобождаваме оня co-location).

Тръгнах аз да правя новата инсталация (новата машина е x86_64, старата – i686). Повечето стари source-ове си ги копирах (имам едно количество patch-ове в/у opensips, които още не са приели, и ще видим дали ще живеят в тоя вид), припалих, работят си, само че ударих на камък с mediaproxy-то – оказа се, че няма версията, която искам (2.3.2), има само най-новата, която па иска доста по-нови неща от тези, които има в debian stable (а те като едни добри хора правят пакети за debian unstable)… След няколко дни търсене из архиви и т.н. се отказах, препсувах два пъти и си инсталирах един chroot с debian unstable, в който да търкалям нещастното mediaproxy. След което открих как за amd64 архива им е строшен, единия пакет е 2.3.4, другите са 2.3.6 и dependencies им са по твърда версия.
Аман бе.

Хора, моля ви, върнете се от отпуска и си оправете бакиите. Август вече свърши…

(и да, в крайна сметка свалянето на последния source и правенето на “make -f debian/rules binary” свърши работа)

The first working day was an average crap.

I found everything somewhat at the same state that I’ve left (I have no idea why did I expect that anything from the stuff I left would be started :) ), managed to make a plan and even managed to finish the first part of the changing of the office ISP some hours ago. The situation doesn’t look so bad, although some of my deadlines are around Friday …

I had to change desks as the old one in my absence got covered/surrounded with all kinds of leftovers from the old office, I’m thinking about cleaning up a bit around it tomorrow, as it’s the quietest place in the office. I had moved one whiteboard at the new place, I’ll see if I’ll find space for it at the old one, as I had to make a schema of the network to visualise the migrations needed.

From the good news today – Dust of Dreams by Erikson had arrived (the ninth of the “Malazan book of the fallen”), ~900 pages of wonderful readin (I started a bit a go, but had to pause for some routing changes and then some bass-guitar-noise-making). In Holland I managed to catch up on some reading (“Anatomy of the transition”, “Report from Iron Mountain”, something about the People’s court, “Cantata for Leibovitz” and almost everything left from marshal Keitel’s memoirs), let’s see what’s next.

There’s been a lot on the topic that there will be surveillance cameras in the Sofia University. This seems like another reason for me not wanting to have anything to do whit this university. It’s pretty much obvious that this is mostly stealing money from the university and the cameras will be used at most to create problems for people, not with some real goal (although any such goal’s usability will be questionable).

Първия работен ден беше средно гадна работа.

Заварих нещата в общи линии на същия хал, както ги оставих (не знам защо имах очаквания, че поне нещо от оставените проекти ще е почнато :) ), направих един общ план и успях преди малко да завърша първата част от смяната на internet доставчика в офиса. Не изглежда чак толкова зле ситуацията, въпреки че първия ми краен срок е за около петък …

Наложи се да си сменя бюрото, понеже старото в мое отсъствие е било затрупано/заградено с какви ли не остатъци от стария офис, обмислям утре да се хвана да разчистя малко около него, понеже там си е най-тихо. Бях си примъкнах едната бяла дъска до новото място, ще видя къде мога да я сложа около старото, че се наложи да рисувам схема на мрежата, за да си визуализирам кое къде и как трябва да отиде.

От хубавите новини за деня е, че ми беше пристигнала Dust of Dreams на Ериксън (деветата от “Малазанска книга на мъртвите”), ~900 страници много приятно четиво (почнах я преди малко, но паузирах за малко промени по routing-а и дрънчене). Аз в Холандия успях да изчета едно прилично количество от нещата, които бях оставил на заден план (“Анатомия на прехода”, “Report from Iron Mountain”, нещо за народния съд, “Кантата за Лейбовиц” и почти цялата останала част на мемоарите на маршал Кайтел), да видим после какво ще захвана.

Много се пише по темата, че слагат охранителни камери в СУ. Бих казал, че това би била поредната причина да не искам да имам каквото и да било общо с тоя университет. Мисля, че на всички е ясно как това е преточване на пари и че камерите ще се използват най-много да се трови живота на някой, а не с някаква реална цел (чиято полезност също би била под въпрос).

And something to finish the HAR2009 topic, not to forget it…

It was fun, however you look at it. It was smaller than WTH (and I really hope that the next one will be with at least 5000 people) and definitely the level of lectures seemed weaker (especially after some really tragic ones), but in the end it was worthy attending to see the people, to play with some fun stuff, to polish my knowledge on such networks (and on isc-dhcpd). Also I found out how bad an idea was to rent the terrain a piece at a time and not to have a good enough schedule, as we needed to change ours a few times and we got some overloads we could’ve lived without …

And as it’s the easiest, a list of things that happened:
We celebrated there Niels’ and Arien’s birthdays;
I passed a bit over my recommended dosage of alcohol and didn’t have a hangover (even though I went through a bottle of wine one of the nights almost without realizing it);
I had a very interesting conversation with Will on the topic of IXes that we need to finish some day;
A few times we really felt we should’ve brought Delian;
Turned out that we’ve pulled about 7km of fiber and stuff like that, details are available in the NOC team presentation;
I also felt that I should’ve taken my tarambuka with me (although not taking it might have saved my life);
Chervarium’s snoring was probably heard by all (even one of the mornings he was sounding like a mythical creature);
The lights in the camp were incredible, there are a lot of pictures;
We had the most fun co-location in this world, three racks in a small wooden house with two air conditioners, one big fan at the back to suck the hot air to the outside and a door, made of nylon and planks, to separate the hot and cold parts;
I was finally convinced that the phone people are one of the worst when it comes to pulling cables;
We found a note in one of the switch cabins that the lock was openable in 5 seconds. How to explain to these people that it’s mostly there to stop people from accidentally peeing on the switches;
Most of the communication with the people was at the infodesk, next time we’ll see if we can get some functions back, as it got somewhat boring;
We actually made the network so well that we felt bored for a few days, having nothing to do;

The recordings you can get here or on some of the official mirrors.

И нещо завършващо по темата HAR2009, че иначе ще го забравя…

Събитието си беше весело, както и да се погледне. По-малко беше от WTH (искрено се надявам, че следващото ще е с поне 5000 човека) и определено нивото на лекциите донякъде ми се видя по-слабо (особено след като бях на една-две тотално трагични), но в крайна сметка си струваше да се видя пак с толкова хора, да си поиграя с разни забавни неща, да си оправя знанията по темата за подобни мрежи (и за isc-dhcpd-то). Също така разбрах колко лоша идея е да се взима на парче целия терен и да не е ясно кое кога какво, понеже няколко пъти ни се наложи да преправяме реда на кое кога се прави и се получиха малко претоварвания, без които можехме да минем…

И понеже е най-лесно, ето списък на случили се неща:
Отпразнувахме на място и рождените дни на Arien и Niels;
Минах си дозата алкохол без да имам махмурлук (едната вечер изсмуках една бутилка вино без да се усетя);
Проведох един интересен разговор с Will по темата за internet exchange-овете, който трябва да се довърши;
Няколко пъти се ядосвахме, че не сме примъкнали Делян;
Оказа се, че сме опънали около 7км оптика и други такива неща, има подробности в презентацията на NOC екипа;
Страшно ме беше яд, че не съм си взел тарамбуката (въпреки че е вероятно това да ми е спасило живота);
Хъркането на червото се оказа, че са го чули всички (даже едната сутрин звучеше като митично чудовище);
Осветяването на лагера беше невероятно, има бая снимки;
Имахме най-забавния co-location на тоя свят, три rack-а в дървена къщичка с два климатика, един огромен вентилатор да засилва навън горещия въздух и една врата, направена от найлон и дървени дъски, за да разделя топлата от студената част;
Убедих се, че телефонджиите са най-ужасните хора, като се опре до опъване на кабели.
Един път намерихме бележка в една от кабинките със switch-ове, че ключалката се отваряла за 5 секунди. Как да обясниш на хората, че тя е повече за напомняне да не се опитват да се изпикаят върху switch-овете;
Почти цялата комуникация с хората беше в infodesk-а, следващия път ще видим дали пак не можем да си върнем малко функции, че беше леко скучно;
Направихме всъщност толкова добре мрежата, че ни беше скучно няколко дни без какво да правим;

Изобщо, веселба. Записите от събитието може да намерите тук и по разните официални mirror-и.

In short, as I still have a lot to do and I still feel sleepy :)

We got back at 1:40 last night. At home even the air smells in a different way (e.g. right). I think that every time the airport people look at me when I’m coming back they wonder what drugs I’m on that I have this weird smile :)

I have laundry for 3-4 machines, but also a lot of t-shirts left – at the end a lot of them were left and they were given to the volunteers (and they made the closing of my suitcase even harder). I spent a few days there in a bungalow, finished reading whatever I had left, watching whatever I had and slept as much as possible (but I’ll probably need more). Then I was hardly able to catch up with email and news at the Budapest airport…

When at home I tried the bass for a while, but my hands seem to have forgotten how. Blah.

And yes, there’s no place like home…

Накратко, че има доста неща за вършене, а ми се спи все още :)

Прибрахме се снощи в 1:40. У дома и въздуха мирише по друг начин (т.е. правилно). Мисля, че всеки път като ме гледат летищните служители да се връщам се чудят какво съм друсал, че ходя с такава една странна усмивка :)

Имам пране за 3-4 перални, но и много тениски – накрая бяха останали и ги раздадоха на доброволците (и затрудниха още повече затварянето на багажа ми). Изкарах няколко дни в едно бунгало там, изчетох бая неща, дето ми бяха останали на заден фон, догледах си каквото си носех и спах колкото можах (но май още ще трябва). Едвам успях да наваксам с пощата и новините на летище Будапеща после…

Като се прибрах, се пробвах да подрънча на баса, ама ръцете ми никакви ги няма. Бля.

И да, there’s no place like home…

Внимание!

Бяха ми пробили wordpress-а през онова последно vulnerability с проверката и масивите (поне седмица преди да излезе и да се patch-на, някъде в средата на юли) и бяха сипали в него малко спам, който много добре се виждаше през google reader (и не се виждаше иначе, освен ако не се погледне в source). Намерих промените, почистих ги (цялото нещо ми е под svn, та не беше особено сложно), запазих си копие на промените (това е цялостен diff, има и други неща в него, търсете за curl) (доста гадна история се оказаха), може да му направя анализ малко по-нататъка.

Не знам дали освен spam са слагали други гадости, та се чуствайте предупредени :)

Благодаря на Веселин М. и dagoburd, че ме предупредиха.