татко Крокодил

(сутринта се успах за протеста, ще пиша по темата после)

За пореден път – малко по темата книги…

“Nation” на Тери Пратчет – първата му от много време насам книга, която не е от света на диска – се оказа много приятна, изчетох я още по време на полетите към Щатите. Напомня малко на серията с Джони, но определено е по-добра – става въпрос за едно момче, което трябва да възстанови нацията си след сериозно бедствие. Личи си как с годините Пратчет започна да пише повече сериозни и не-чак-толкова смешни книги…
(мисля, че има още копия поне в Orange)

“Дзифт” на Владислав Тодоров – поредната книга, показваща, че има сериозна надежда за българските автори. Издъвках я на един път, страшно ми хареса, може даже да се пробвам да гледам филма :)

Нещо на Христо Стоянов, вече не помня какво – искам само да отбележа, че това е един от най-жалките автори, които са ми попадали, и искрено съжалявам, че си купих нещо негово. Например, как може да направиш книга от няколко мижави писайница и три пъти повече коментари за тях от сульовци и пульовци из Internet?

“Anathem” на Нийл Стивънсън – пристигна в понеделник, днес сутринта я довърших – както обикновено, велика книга (той друг тип не пише вече). Мястото, където се развива книгата няма нищо общо с предишните му книги, за сметка на това някои от идеите от Бароковия цикъл си остават, и определено се налага да се замисли човек, докато я чете. В момента съм склонен да кажа, че понякога надминава и Умберто Еко.
Следват няколко години чакане, докато напише още нещо.

… и май четох още нещо, но щом не съм го запомнил, май не си струва да се споменава.

Нали не сте забравили за 11ти октомври?

A few days after I came home, “a group of concerned citizens” (who will be required to come to a spaghetti dinner at home, after they return from various countries) explained to me that I can’t go aroing with phones like these (old, worn out and worst of all – Siemens) and gave me as a present one Neo Freerunner.

For whomever hasn’t (because of some accident) heard about this phone – it’s a phone with almost open hardware and open software. Runs under linux, the schematix are available on the site, it’s joy for the soul :).

The hardware is good – a good-resolution display, GPS, wi-fi and all such nice things (no 3G, thouh) and you can talk to the phone by plugging it in the USB, configuring the Ethernet interface you see and logging over ssh to the phone.
(there isn’t a gadget that fun :) )

There’s this bad problem, though – the software right now is really bad. It starts, works, but the stability (especially the GSM part) is not there. There are a lot of options that you can chose from – Qtopia, om2007.2, om2008.8, SHR, etc. (they’re described at the openmoko site), but in the end no one is thought to be stable. Not to mention the ugly bugs with the battery…

I tried using it for a few days and that turned out not to be doable, so this will lead to a pretty ugly fate for the phone – I’ll be doing experiments with it :) The first thing is that I can use it as a wireless card almost everywhere, let’s see if I can run kismet on it, etc., and I’ll be testing the new releases until they became useful :)
(a few moments ago the compilation of SHR failed, but I’ll probably sleep first before starting to break it)

And worthy mentioning – the thing might have only 256MB of storage and use busybox, but it’s still really comfy to use over ssh. If I had a ssh client in my head, I wouldn’t need another phone :)

Малко след като се прибрах, “група загрижени граждани” (на които няма да им се размине идването на едни спагети у нас, само да се приберат от разни държави) ми обясни, че не може да ходя с такива телефони (стари, очукани и на всичкото отгоре – Siemens-и) и ми подари един Neo Freerunner.

За който (по някаква случайност) не е чувал за тоя телефон – това е телефон с почти отворен хардуер и отворен софтуер. Работи под linux, схемите му ги има online на сайта, изобщо – радост за душата :).

Като хардуер устройството хич не е лошо – дисплея е с голяма разделителна способност, има GPS, wi-fi и други подобни хубави неща (няма 3G), и по принцип комуникацията с телефона става като го закачите за USB, то се вдига като ethernet интерфейс, вдигате си адрес и по ssh влизате в телефона.
(няма друг толкова забавен телефон :) )

Има обаче един адски сериозен проблем – софтуера му в момента за нищо не става. Т.е. тръгва, работи, обаче стабилността (особено на GSM частта) никаква я няма. Има доста варианти, които могат да се избират – Qtopia, om2007.2, om2008.8, SHR и т.н. (описани са в сайта на openmoko), но в крайна сметка нито един от тях не се твърди, че е стабилен. Изобщо да не говорим за разните адски странни бъгове с батерията…

Пробвах се да го ползвам за ден-два и не се оказа осъществимо, което ще доведе до една бая неприятна съдба за телефона – ще си правя експерименти с него :) Първото нещо, което ми хрумва е как мога да го ползвам като wireless карта почти навсякъде, да видим дали мога да подкарам kismet и т.н. на него, а и ще пробвам новите releases, докато станат използваеми :)
(преди малко ми изгърмя компилирането на SHR, ама май първо ще поспя, преди да се хвана да го чупя)

И си струва да се отбележи – нещото може да има само 256MB място и да ползва busybox, но не пречи да работи страхотно и да е удобно през ssh. Ако имах ssh клиент в главата си, нямаше да ми трябва друг телефон :)

Because some people asked (maybe two :) ) in the comments of the previous post, I’ll describe point by point what I don’t like in the USA and why wouldn’t I live there. Note – this is a personal opinion, someone might find these things nice :)

So, things I don’t like:
1) The ways they build houses – can’t stand it. Low, one-story, just-to-be-there, no style and solid fences. Even a Bulgarian village looks better, even the crap they build in Sofia.
(note, I’ve seen only Phoenix and Los Angeles, they might have better places. I want to see New York some day :) ).
2) The service personnel is PAINFULLY polite. They never pick up the phone with less than 8-9 words (restaurant X, good evening, how may I help you, my name is John Smith), they speak like this the whole time and even come to your table every 5-10 minutes to ask you how you are, do you like the food, etc., which in turn always interrupts the conversation on the table. If they were a bit more laid back, would’ve been far better…
3) To counter this, it’s full of really rude and insolent people. Looks like an antipode of the serving personnel, I felt the desire to whack some people a few times, to make them behave.
4) Imperial units, fahrenheit. Damn it, people, have you heard of the SI system?
5) The women around were either some touched-up models, etc., or they are just ugly. Saw probably only two exceptions.
6) Air port checks – in Europe it was far better, never did they make me take off my shoes, etc..
Update:
7) They way that their whole culture wastes resources, it was even explained to me how this was a part of their culture.

Things that are weird but survivable:
1) There I’m small – everyone is just bigger (taller, etc.), this is not even including the obese ones.
2) The toilets are weird, although I see their point.
3) They take the TV seriously and watch the news.
4) The small social things on how to tip, etc..

Things I even liked:
1) Food. It’s ok, it’s edible, I can live with it if I choose it. Their steaks are good, if cooked well :)
2) Drinks – they have vodka, beer, whiskey… They might not have rakiya, but it’s not like there’s nothing to drink :)

… and last night I got met at the airport by chervarium, Stefan and Irina and we went home to drink :) This is the way to go home :)

And there’s no place like home.

Събудих се в 17:00, мислейки си, че е сутрин. Доста време ще мине, докато се освестя.

По желание на няколко човека (май двама :) ) в коментарите на предишния пост, ще взема да напиша точка по точка какво не харесвам в САЩ и защо не бих живял там. Да се отбележи – това си е лично мнение, за някой друг тези неща може и да са хубави :)

На първо място, неща, които изобщо не ми харесват:
1) Строителството и изобщо къщите – не ми понася. Ниско, едноетажно, ей-така да го има все едно, почти никакъв стил и плътни огради. Даже едно българско село ми изглежда по-добре, даже гадостите, дето строят в момента в София.
(да се отбележи, аз съм виждал само Phoenix и Los Angeles, може и да има други по-свестни места. Иска ми се да видя Ню Йорк :) ).
2) Обслужващия персонал е БОЛЕЗНЕНО любезен. Не ти вдигат телефона с нещо по-кратко от 8-9 думи (Заведение X, добър ден, как мога да ви помогна, казвам се Джон Смит), така говорят почти през цялото време, а на всичкото отгоре докато ядеш минават през 5-10 минути да питат как си/сте, дали е добра храната и т.н., което пък прекъсва разговора на масата. Ако се държаха малко по-спокойно, щеше да е далеч по-добре…
3) За сметка на това е пълно с хора, които са невероятно нахални. Изглежда като антипод на обслужващия персонал, случи ми се няколко пъти да имам желание да хлопна някой по тиквата да се държи по-прилично.
4) Имперски мерни единици, фаренхайт. Абе, хора, вие за системата SI чували ли сте?
5) Жените наоколо – или са някакви намацани моделки и т.н., или не стават. Май съм видял две изключения.
6) Проверките по летищата – в Европа беше много по-добре, никъде не ме накараха да си сваля обувките и т.н..
Update:
7) Начинът, по който цялата им култура пилее ресурси, т.е. даже ми беше обяснено, че това е част от културата им.

Неща, които са ми странни, ама се преживяват:
1) Там аз съм наистина дребен – всички хора са просто по-големи (високи и т.н.), даже не говоря за затлъстелите.
2) Тоалетните им са странни, въпреки че мога да оценя донякъде идеята защо са така.
3) Взимат телевизията на сериозно и гледат новините.
4) Разните дребни социални порядки, като как се оставя бакшиш и т.н..

Неща, които даже ми харесаха:
1) Храната. Яде се, като идея става, мога да живея на нея, стига да си я подбирам. Пържолите им хич не са лоши, стига да са ги опекли добре :)
2) Пиенето – имат си водка, имат бира, имат уиски… Може да нямат ракия, ама не е като да няма пиене :)

… а мен снощи ме посрещнаха на летището червото, Стефан и Ирина и отидохме вкъщи да пием :) Това е то да се прибереш вкъщи :)

Хубаво е да си си вкъщи.

So I have about hour and a half more to wait for the plane, let me write my impressions of the States.

I wouldn’t be able to live here. It’s even hard to imagine, the things are not just different, but hard to live with at some points… It was life-saving that at the conference there were some people like me, which with you can drink and talk (including some who could drank more than me, I wasn’t the official alcoholic of the event :) ).
(yes, I know that it’s not really good in Bulgaria and will write about that later, but something in me is extremely happy that I’m going back)

The conference itself was somewhat disappointing. I expected a lot more serious and interesting stuff, and in the end a lot of the things were sales presentations with a bit of technical content. Who knows, maybe WTH and the rest have spoilt me …
Also, they recorded only the keynotes, there was no information on the site how to get there, etc., which should be done for all the conferences where people travel from afar.
So, to summarize – the conference seemed to me marketing-related and for newbies.

On the next event I was (asterisk developer con) it was better, including that I managed to show to the people working on chan_sip and it should get fixed in at least 1.6. There were two groups of people – one writing code and fixing stuff, the other drawing up plans for some incredible stuff. In the end for each of the two ideas – the new API and the media negotiation reworking they will need at least a few years, especially with the way asterisk is written now.

What save this was that I managed to talk with some really great people like Chris Tooley, Olle Johansen, Kris Kielhofner (the guy that definitely drinks more than me), Damin, the people from the code zone, etc., and that I managed to go drinking with them.

(and btw the paranoia helps, I manage to go every time through the metal detectors without them ringing :) )

Така и така имам още около час и половина за самолета, да взема да си драсна впечатленията от Щатите.

Не бих могъл да живея тука. Просто ми е трудно да си го представя, нещата освен че са различни, на моменти направо не се траят… Спасяващо беше, че на конференцията имаше едно прилично количество изпаднали типове, с които може да се пие и общува (вкл. няколко, които пият повече от мен, т.е. аз не бях официалния алкохолик на събитието :) ).
(да, определено знам, че в България не е особено добре, и за това ще пиша отделно, само дето нещо в мене адски се радва, че се прибирам)

Самата конференция донякъде беше разочароваща. Очаквах много по-сериозни и интересни неща, а в крайна сметка много от нещата бяха sales презенетации с малко техническо съдържание. Знам ли, може би WTH и подобните са ме разглезили…
Също така се записваха само keynote-овете, на сайта нямаше информация как да се стигне и т.н., което би трябвало да се направи за всяка конференция, за която пътуват хора отдалече.
Като цяло – основно конференцията ми се видя като маркетингова и за новаци.

На следващото събитие, на което бяха (asterisk developer con) беше по-добре, включително успях да покажа един крив бъг на хората, които работят по chan_sip и би трябвало поне в 1.6 да го оправят. Имаше две групи хора – едните пишеха код и оправяха разни неща, другите чертаеха планове за разни невероятни неща. В крайна сметка за всяка от двете големи идеи – новото API и media negotiation оправянето – ще са им нужни по поне няколко години, особено при текущия начин, по който asterisk е писан.

В общи линии добре, че си говорих директно с разни ценни хора като Крис Туули, Уле Йохансен, Крис Килхофнер (тоя, дето пие със сигурност повече от мене), Damin, хората от code zone т.н. и пих с тях, това беше най-готината част.

(и btw параноята си казва своето, успявам да мина всеки път през металните детектори, без да свирнат :) )

So, to expand on the notes from last night…

The day began with a few talks on SIP (one of which included a lot of IAX2 too), after which there was lunch and my attending of dCAP.

The exam was in two parts, theoretical and practical. It started with the practical one, where they give you the description of the PBX for a small company with the needed features, and which you have a hour and a half to do it and then they test it. In the beginning I thought that it would take me less, but at some point I got told “okay, 5 minutes left”… In the end I managed to take it with 98%.
The theoretical one was of 140 questions for 90 minutes, multiple-choice test. For such things I usually first write the answers on a separate sheet of paper and go through them once more, so I don’t have some stupid mistake, but with so many questions (you have on average 38 seconds for a question) there was no way…
The result from the theoretical will come next week.

Afterwards there were some contests, asterisk bake-off (to setup asterisk from zero and to make a weird call) and troubleshooting – they give you a broken asterisk and you have to make it work. Because they didn’t allow you to go on both, I attended on the troubleshooting and I won :) The prize was a nokia n810.

Then we went out to drink. Got to a nice place with good steaks, ate, drank until 9-10 and then some of us went back to the hotel bar. I’ve drank 6 double shots of vodka (something like 450ml), because I wasn’t allowed to drink beer and I definitely got drunk, at some point the wife of the dutch guy who I was drinking with called and I have no idea why at some point I asked her to keep one used tampon for me to make tea from …
The morning I wanted to die, took some tome to come to my senses.
(and nobody came onto me, this seems to be the main question I get :) )

I’ll be here until Saturday, my flight is at Sunday morning, right now I’m at asterisk devcon and started to work a bit on the code who does carrier detection (app_sndrec, carriershow) and I’m thinking about submitting that to asterisk-addons.

И така, да разпънем бележките от снощи…

Та така, денят беше забавен с няколко лекции сутринта на тема SIP (като едната включваше и сериозно обсъждане на IAX2), след което беше обядът и моето явяване на dCAP.

Изпитът беше от две части, практическа и теоретична. Започна с практическата, която беше – дават ти задание за телефонна централа на някакво малко учреждение с разни нужни features, след което имаш час и половина да го свършиш и те тестват. В началото си мислех, че ще го направя за по-малко от даденото ми време, само дето ми дойде адски стряскащо, като в един момент ми казаха “остават ти 5 минути”… Все пак го взех с 98%.
Теоретичния беше от 140 въпроса за 90 минути, multiple-choice тест. По принцип такива неща ги решавам като първо си пиша отговорите отделно и после минавам още един път през всички въпроси, за да нямам някоя глупава грешка, обаче при толкова време и толкова въпроси (средно имах по 38 секунди на въпрос) нямаше начин…
Резултата от теорията ще излезе следващата седмица.

Последваха състезанията, asterisk bake-off (да се подкара от нулата asterisk и да се направи един странен call) и troubleshooting – да накараш странно счупен asterisk да проработи. Понеже не позволяваха да се явяваш и на двете, се явих само на troubleshooting-а и спечелих :) Наградата беше nokia n810.

Последва ходене да пием. Седнахме на едно приятно място с добри пържоли, хапнахме, пихме до около 9-10, след което няколко човека се върнахме в хотела и си допихме в бара. Изпил съм 6 double shot водки (май някъде около 450г), понеже не ми се позволява още да пия бира и определено се насмуках добре, в един момент жената на един холандец, с който пиех, му се обади и неясно защо се стигна до момента, в който я питах дали ще ми запази един използван тампон да си направя чай…
Сутринта ми се умираше, чак сега се освестих.
(и никой не ми е налитал, май това е основния въпрос, който се задава :) )

Ще съм тук до събота, в неделя сутрин ми е полета, в момента върви asterisk devcon и седнах да пипна малко кода, който прави carrier detection (app_sndrec, carriershow) и мисля да го submit-на поне в asterisk-addons.

Малко бележки в пияно състояние:
Взех практическата част на dCAP, чакам да ми отговорят за теоретичната.
Как се напих, само аз си знам.
Питах по телефона жената на mvanbaak дали ще ми запази тампон за чай.
Ще съм тук за asteriskdevcon.
Спечелих състезанието по asterisk troubleshooting (не ми позволиха да участвам в другото за asterisk bake-off).

Ще спя, скапан съм, повече – утре.

Bits from astricon…

I managed to do my lecture reasonably bad (all the stuff from it can be found at www.attractel.com/astricon2008.tgz, including my speech and some sources). I got delayed with the beginning, so I had to cut some stuff out, I could’ve spoken some more on timing and interrupts.

Because the doctors don’t allow me to drink beer, I drink vodka. I was labelled as one the serious alcoholics of the event, once I got told that they’re going to a place that serves yards of beer and they won’t take me, because there weren’t yards of vodka there…
(and I was also labelled as swearing too much)

There are a lot of interesting talks, some of them even clashed, and I’ll probably miss the ones on the PRI implementation in asterisk/zaptel (or, as they call it now, DAHDI), because I’ll be going to the dCAP exam (digium certified something). Let’s see how much will I fail there.

Skype announced this morning their partnership with Digium and that there will be an official binary module with some source code to glue it to asterisk, it’s going in a closed beta now and will show up after some time. Almost the same shit as before.

The event is definitely fun :)

Малко от astricon…

Успях да си изкарам лекцията средно зле (нещата от нея могат да се намерят на www.attractel.com/astricon2008.tgz, включително и какво точно съм говорил и малко source-ове). Закъснях с почването, трябваше да изрежа малко неща и като идея можеше да задълбая по-сериозно в нещата около timing и прекъсвания.

Понеже не мога да пия бира по докторска забрана, пия водки. Водя се един от сериозните алкохолици на събитието, един път ми казаха, че отиват на някакво заведение и няма да ме вземат, там сервирали метри бира, ама нямало метри водка…
(пак бях обявен за много псуващ)

Има доста интересни лекции, някои съвпадаха, а сега и ще пропусна тези по темата за PRI реализацията в asterisk/zaptel (или, както вече му казват, DAHDI), понеже ще се пробвам на изпита за dCAP (digium certified нещо-си). Да видим колко ще се изложа там.

Skype тая сутрин обявиха партньорство с Digium и че ще има официален binary модул с малко source като glue към asterisk, който в момента влиза в затворена beta и по някое време ще се покаже. Почти същата боза като преди.

Събитието като цяло е забавно :)

И така, тръгна се за Astricon. С 2-3 часа сън преди това.

Пътуването беше от около 15-16 часа полетно време от 27 общо – станах в 3:30, като си пуснах wireless-а в хотела беше 7:40 (EEST). По пътя имаше следните изводи:
Всички летища и изобщо света е станал a maze of twisty passages, all alike. Даже като във Финикс ме возиха със shuttle-а, имаше всякакви странни отбивания. За граничната проверка в щатите вероятно няма нужда да казвам нищо.

Книгите, дето се продават по летищата, не стават. Преходниците, които продават за контакти на летище Франкфурт без терапия с клещи също не стават. За сметка на това клетките за пушачи там будят смях.

Летище то на Washington D.C. не струва.

СПИМИСЕ, и все пак досега пих с разни хора. Часът е 10:18 EEST. В часовете на последния полет оцелявах на водка и кафе.

(английската версия – утре)

And a bit more around the seminar for system administrators of DAITS.

Ladies and gentlemen from DAITS, MI, etc., I personally don’t believe that you can do anything in the IT sphere right (something that you’re proving with everything you do). This doesn’t stop you from proving me wring, like recording this great lecture by Darina Obretenova and Vlado Hristozov and uploading it to a public place, so all the system and network administrators can see what’s it about. To be known what the requirements are for them, which laws mandate them, etc..

Otherwise it will look just like a course for snitches.

The value of the rest of the lectures will seriously rise if they’re written on toilet paper and put into the right places.

И пак малко около семинара за системни администратори на ДАИТС.

Дами и господа от ДАИТС, МВР и т.н., аз лично не вярвам, че вие можете да свършите каквото и да било в областта на ИТ както трябва (което и вие усилено се опитвате да докажете с всичките си действия). Това не пречи да ми покажете, че не съм прав като например запишете тая велика лекция на Дарина Обретенова и Владо Христозов и я качите публично, за да видят всички системни и мрежови администратори за какво става въпрос. Да се знае точно и ясно какви са им задълженията по закон, и по кои точно закони.

Иначе ще изглежда като инструктаж за доносници.

Стойността на останалите лекции би се повишила сериозно, ако са написани на тоалетна хартия и поставени на подходящи места.

Another stupidity by DAITS.

“Seminar for system administrators” – all the topics are either marketing, or, ahem, “Informational security and cyber crimes”, or how to report stuff to the police. The only reason to go there would be for the cocktail party…

And as a sysadmin I’d just like to say – people, you would be laughable, if you weren’t so pathetic.

Поредното малоумие на ДАИТС.

“Семинар за системни администратори” – всичките теми са или маркетингови, или хм, “Информационна сигурност и кибер престъпления”, т.е. как да докладваме данни на органите. Единствената причина да се иде там би била за коктейла…

Като един такъв системен администратор мога само да кажа – господа, щяхте да сте смешни, ако не бяхте толкова жалки.

I love the autumn, but not this cold. So while I’m staying at home in the warm bed and thinking what heat stroke is awaiting me from 9 to 39 degrees, I’ll write a bit on what I’ve read in the last weeks, I need to take some rest from the lecture.
(

vasil@shrike:~/securax/astricon/lecture$ wc speech.txt
  488  4326 23666 speech.txt

)
(and I still haven’t finished my slides and haven’t generated some things, in the end I’ll just talk about them without showing them)

I managed to chew through “The Jews and Russia” by Solzhenitsyn. The translation is horrible, and Solzhenitsyn’s style is not one of the easiest to move to another language. The part before the revolution is not that interesting, but still worth reading. The book uses a lot of good sources and is pretty much unbiased.

The next is again by Solzhenitsyn, “August 1914”, the old edition (e.g. without the “Lenin in Zurich” part, which I ordered separately). The book is a novel, explaining the beginning of the First World War in Russia, through the eyes of the people there, it’s definitely interesting with the look over the people’s thinking (which at some points from our standpoint seems really naive). It’s written in an absorbing way and even though I read in in English, I still liked it a lot. I also want to note something for some of the comment posters in my blog on how Solzhenitsyn was praising the old monarchical regime, etc., that they need to read a bit before speaking gibberish.
(and long live the on-line book stores for old books)

“A street without name” by Kapka Kasabova is a book by a woman who has left Bulgaria with her family when she was 16 (in 1990) and has come back in 2006-2007. The book combines her childhood memories and her new experiences, with some stuff on the history of the country (pretty well picked and pretty much true), it was first published in England. I really liked it, went through it while traveling around (the better part of the bus rides – there are 20 minutes to read :) ).

“The Picadili file” by Hristo Hristor, who finally has gotten to the file of the agent who’s suspected to have killed Georgi Markov – looks like the last book on the topic if nothing very weird happens, like the destroyed part being found, etc.. This guy deserves applause for everything he’s done in this regard, seems to be one of the rare good journalists in Bulgaria. I really hope that he’ll finish the topic with the concentration camps.
(which reminds me, where can I find his first book on the camps?)

“The last theorem” by Arthur C. Clarke and Frederik Pohl – a good book, in the typical for Clarke style. Worthy reading (like all his books), written pretty entertaining and expands some of his idea for the feature. They seem a bit naive…

Expected: “Nation” by Terry Pratchett, “Anathem” by Neal Stephenson and “Lenin in Zurich” by Solzhenitsyn. I really hope to get at least one of those before traveling to the USA, to have something to read there.

And something fun – I went to some examinations today (around the pharyngitis, etc. there was was the question why is my organism so weak), so to note – I don’t have AIDS and chlamides :) Instead of that I have EBV (like half of the human population), so we’ll see…
(

Обичам есента, ама и не точно тоя студ. Та докато си стоя на топло вкъщи и си мисля как ме чака удар да ида от 9 на 39 градуса, мисля да напиша нещо по темата за кво съм чел в последно време, така и така трябва да си почина малко от лекцията.
(

vasil@shrike:~/securax/astricon/lecture$ wc speech.txt
  488  4326 23666 speech.txt

)
(а още не съм си написал слайдовете и не съм си генерирал някои неща, накрая само ще ги говоря без да ги показвам)

Успях преди няколко седмици да додъвча “Евреите и Русия” на Солженицин. Преводът е ужасяващ, а стилът на Солженицин и не е от най-лесните за пренасяне на друг език. Частта преди революцията не беше толкова интересна, но пак си струва да се прочете. Книгата използва страшно много източници и е доста безпристрастна.

Другата, която прочетох беше пак на Солженицин, “Август 1914”, старото издание (т.е. без частта “Ленин в Цюрих”, която си поръчах отделно). Книгата си е роман, разказващ за началото на Първата световна война в Русия, гледано през очите на хората, определено е интересна с обзора на мисленето на хората (което в някои моменти от гледната точка на нашето време изглежда адски наивно). Написана е доста увлекателно и въпреки, че я четох на английски, пак много ми харесва. Също така искам да отбележа за един от коментиращите в моя блог по темата как Солженицин бил възхвалявал царския режим и т.н., че няма да е лошо да прочете това, за което говори глупости.
(да живеят online книжарниците за стари книги)

“Улица без име” на Капка Касабова е книга написана от жена, която на 16 (през 1990) със семейството си е напуснала България и се е върнала през 2006-2007. Книгата съчетава детските и спомени и новите преживявания, с малко разкази за историята на страната (доста добре подбрани и сравнително верни), издадена е първо в Англия. Много ми хареса, издъвках я в общи линии докато пътувах напред-назад (предимството на автобуса пред маршрутката – имаш чисти 20 минути за четене :) ).

“Досието Пикадили” на Христо Христов, който най-накрая се е добрал до досието на агента, за който се предполага, че е убил Георги Марков – изглежда ще е последната книга по въпроса, освен ако не се случи нещо странно, като например да се намерят от някъде унищожените материали и т.н.. Човекът шапка му свалям, че толкова е ровил въпроса, май един от малкото свестни журналисти в България. Искрено се надявам да допише темата за лагерите.
(което ми напомня, някой да знае откъде мога да намеря първата му книга за лагерите?)

“Последната теорема” на Артър Кларк и Фредерик Пол – интересна книга, в типичния на Артър Кларк стил. Струва си да се прочете (както всичко негово), написана е прилично увлекателно и прави развитие на една-две негови идеи за бъдещето. Изглеждат малко наивно…

Очакват се: “Nation” на Тери Пратчет, “Anathem” на Нийл Стивънсън и “Ленин в Цюрих” на Солженицин. Надявам се поне едната да успея да взема преди да отпътувам за щатите, да имам какво да чета там.

И нещо забавно – ходих на кило изследвания днес (около фарингита в гърлото и т.н., имаше един въпрос защо ми е толкова отслабнал организма), та да спомена – нямам СПИН и хламиди :) За сметка имам EBV (както и половината човечество), да видим…
(не припаднах тоя път, докато ми вземаха кръв (щото ме сложиха на едно легло) и после взех три вафли на сестрите там, че предния път им бях изял техните)