Zabraven.com, project of Dzver – not to forget the things that we MUST NOT forget – because we definitely don’t want to repeat them.
(I started writing on Michel’s case, but it’s not going on very well, I’ll try working on it tomorrow)
Zabraven.com, проект на Dzver – за да не забравим нещата, които НЕ ТРЯБВА да забравяме – защото определено не искаме да ги повторим.
(почнах да описвам случая на Мишел, но нещо не ми върви писането, ще дописвам утре)
Seven work days in a row definitely did their damage. Yesterday evening after the final deployment and some problems that showed up I got really drunk with my favourite girl…
Which really helped, but tonight for some reason I started reading “Atlas shrugged” by Ayn Rand and something just broke. I have no idea how she managed to think up such characters, but I feel the urge to get some of them and beat them into a wall until the wall breaks…
So now my nerves are strained, I’m drinking cachaca and juggling with the 5kg weight to get a bit tired. Let’s see when I’m going to sleep :)
At moments like these I really understand how all this is my own fault :)
(I started writing notes on the possible lecture for openfest. Let’s see if something will come out of it.)
Седем работни дни подред си казаха думата. Вчера вечерта след финалния deployment и оправяне на няколко изскочили проблема се напих много добре с любимата девойка…
Което много помогна, само дето тая вечер по някаква причина се хванах да чета “Atlas shrugged” на Айн Ранд и нещо просто ми изби. Не знам как е успяла да измисли героите си по такъв начин, но поне аз изпитвам желание една част от тях да ги хвана и просто да ги блъскам в някоя стена, докато стената падне…
Та сега са ме хванали нервите, пия кашаса и си подхвърлям гиричката та да ме умори поне малко. Да видим кога ще се спи :)
В такива моменти най-добре осъзнавам как сам съм си виновен :)
(Почнах да пиша бележки за възможна лекция на openfest. Да видим дали ще излезе нещо.)
There’s something wrong in my family. Friday night my mother has brought two machines from the office to install, and I’m doing an update of a system (because of which tomorrow I need to be in the office to see how it has broken).
The background is “The song remains the same” (the movie).
After this I’d like not to touch for a month anything PHP and javascript related…
Има нещо сбъркано в нашето семейство. В петък вечер майка ми си е донесла две машини от офиса да инсталира, а аз правя update на една система (заради която утре трябва да съм там да видя как се е счупила).
Фон го играе “The song remains the same” (филмът).
След това нещо поне един месец ми се иска да не пипам каквото и да било свързано с PHP и javascript…
I feel antisocial again, after work instead of going a concert I found better to drop around 4th kilometer, to get one beer and to drink it on the way home. I’m finding interesting things in my head…
I made a twitter account. If it behaves well, I’ll start using that instead of the twitter rss-es in swamp.ludost – they get updated too slow and don’t fit the rest. Being not smart enough to learn from others’ mistakes, I try to learn from mine (on the second try) – information that differs in volume, frequency of updates, signal-to-noise ratio shouldn’t be put together. The swamp I’ll leave for blogs only, I’ll do something else for the twitters, looks like the news sites I’ll visit separately as the signal-to-noise ratio varies too much.
I made last night two photos of what I keep next to my bed. The conclusions are 1) I need to get a good camera (the first picture is far worse than it was), 2) I need to get a new bottle of tequila as this is almost finished, 3) I need a new lamp as this doesn’t work that well.
The GULAG Archipelago was uploaded online in Bulgarian and I’m re-reading it (in parallel with The Big U).
I wonder if I should try giving a lecture on “Why VoIP sucks and why it will win in the end”. I’ll need to think a bit more on it, there are a lot of weird moments in it.
За пореден път ме гони антисоциалност, след работа вместо да ходя на концерт предпочитам да сляза нейде на четвърти километър, да си взема една бира и да си я пия по пътя. Намирам интересни неща из главата си…
Направих си twitter account. Ако се държи добре, ще го използвам вместо rss-ите на отделните twitter-и в swamp.ludost – много бавно се обновяват, а и не пасват на останалото съдържание. Като не съм достатъчно умен да се уча от чуждите грешки, се уча от моите (на втория път) – различни типове информация по обем, обновяване, коефициент на шум не трябва да се смесват. Блатото ще го оставя само на блогове, ще направя нещо отделно за twitter-и, а май сайтовете с новини ще си ги обикалям нормално, защото там коефициента на шум варира твърде много.
Направих снощи две снимки на това какво си държа до леглото. Изводите са в общи линии 1) трябва да си взема най-накрая свестен фотоапарат (първата снимка излезе доста по-зле, отколкото изглеждаше), 2) трябва ми и нова бутилка текила, че тая свърши, 3) трябва ми и нова лампа, тая не става.
Качили са online на български Архипелага ГУЛАГ и го препрочитам (паралелно с The Big U на Стивънсън).
Чудя се дали на Openfest да водя лекия “Защо VoIP е боза и защо все пак ще се наложи”. Ще трябва да я помисля още малко обаче, има доста странни моменти в нея.
Again I forgot to write this week…
The week was one of those that leaves mostly the memory of the overload – no things started or things finished (or if there were any, they got lost in the stream), at the end of the day you want to go to sleep, and in the morning you can’t find the meaning of getting up.
Typical end of the vacation season.
(not that it was too much of a holiday season, seems like I’ve taken only 5-6 days from my paid vacation this year).
On top of this we were finally able to start testing something that we need to deploy Sunday and to be used Monday, and got in the situation of the person that found for the first time that not everything that flies is edible … We have to fix some final problems Sunday and to really hope that this works.
(Monday morning we again need to be there, to see how exactly will it die when it goes live)
Fuck that! We’ll make it work, and I’ll get enough sleep some day, if the life offers you problems, what stops you from having fun solving them.
Of course, there were nice things this week – some books arrived from Amazon (the local publishers are printing mostly schoolbooks (with a doubtful educational value)), I was able at last to buy an USB sound card that doesn’t have noise (Creative Xmod), which I need to test at Velin (who’s somewhere far away drinking) and in an hour it’s going to be officially autumn – my favourite season…
Пак не съм писал цяла седмица…
Самата седмица беше от ония, за които остава само спомена за натоварването – няма някакви завършени или започнати неща (или ако има, са се загуби в потока на други дивотии), просто ти се иска на края на деня да си легнеш, а сутрин не можеш да си обясниш смисъла от ставането.
Типичен край на отпускарския сезон.
(то един отпускарски сезон, аз само 5-6 дни съм взел тая година май от платения си отпуск).
За капак в петък чак успяхме да почнем тестовете на нещо, което трябва да пуснем в неделя и да се ползва от понеделник, и се озовахме в ситуацията на хората, откриващи за пръв път, че не всичко, дето лети се яде… Остана да оправяме финални проблеми в неделята, и да се надяваме да заработи.
(в понеделник сутрин ще сме пак на линия, да видим какво точно ще гръмне на живо)
Ебал съм го! И ще го преборим, и ще се наспя някой ден, ако живота ти предлага проблеми, какво пречи да се забавляваш с решаването им.
Разбира се, имаше и хубави неща тая седмица – дойдоха ми няколко книги от Amazon (тукашните издатели печатат като гламави учебници (с бая съмнителна образователна стойност)), успях да си взема най-накрая USB звукова карта, която да не шуми (Creative Xmod), която трябва да тествам при Велин (който се губи нейде по запои) и след около час официално ще стане есен – която ми е любим сезон…
Не мога просто да не публикувам това. Думи не могат да опишат какво покaзва това за нашето висше образование и преподавателите…
Цитирам го за всеки случай и тук:
——————
Колеги, очевидно между вас има недооценени програмисти и студенти. По друг начин не мога да си обясня решението ня някой от вас, който грубо наруши личното ми пространство и ми причини материални и морални щети.
И така, явно съм сбъркала в преценката си, поради което отправям към вас следното предизвикателство:
* който успее да хване и докаже хакера, кракнал ми icq-то, мейла в tu-sofia.bg и този от gmail.com, ще получи отлична оценка без да бъде изпитван! Ако има оценка, ще му бъде повишена!
* допълнителна информация за желаещите да търсят виновника: РС-то, на което е направена една от мизериите има вътрешен IP адрес 10.114.113.5. Интересно е да науча от коя мрежа се раздават адреси в този диапазон, за да проследя виновника.
Погледнете сериозно към това предизвикателство. Това не е майтап! Не смятам да прощавам обидните и просташки думи, с които бях характеризирана, нито безумните писма, изпратени на моите колеги и приятели от мое име!
На всички мераклии желая успех!
И накрая, тема за размисъл: това ли заслужавам след всички усилия, които полагам да ви науча и направя спецове?
С уважение: Д. Гоцева
——————
(да цитирам няколко колеги от фирмата, завършили ТУ – “Има справедливост!”)
Last night on Bobson’s birthday a joke was told that didn’t have too many people laughing. To check that were we the only people sick enough to laugh at such jokes, I’ll tell it here too:
A constant and e^x (e to the power of x) are waking around and see a differential. The constant gets scared and hides behind e^x, and he as a strong man goes forward and talks to the differential:
– Hi, I’m e^x and there’s nothing you can do to me!
The differential answers:
– Hi, I’m d/dy.
Снощи на рождения ден на Бобсън беше разказан един виц, на който се хилихме малко хора. За да проверим дали само ние сме зле да се смеем на такива неща, ще го разкажа и тука:
Разхождат се e^x (e на степен x) и една константа и виждат един диференциал. Константата се уплашва и се скрива зад e^x, а той като кавалер отива и се изрепчва на диференциала:
– Здрасти, аз съм e^x и нищо не можеш да ми направиш!
Диференциала отговаря:
– Здрасти, аз пък съм d/dy.
Chervarium, happy birthday – may your head get a bit harder, so it won’t hurt so much when you hit it in the doors…
The celebration began from the early morning, with a liter and a half “water” Absolut… We drank and worked all day (turns out that the phrase “it’s not required to be a drunkard to work here, but it helps” is right), after which we went on to celebrate…
It was Toma’s idea (a colleague) for the present this year to be an aquarium full with all kinds of sausages (meat in an intestine), 3 kg of lamb intestines, condoms (latex intestines) and lubricant (a good idea anyway), a real chervarium (chervo in Bulgarian means intestine :) ), with “CHERVARIVM” written on it. It’s definitely one of the most fun presents we’ve done to this moment…
(and the looks of the women in the store were hard to imagine …)
At the birthday I couldn’t stay too much, my blood pressure fell too much and I had trouble looking (even now the montior seems a bit blurry, although this might be because of the drinking). Tomorrow it will be a fun day at the office…
(and I found a version of Orion played on two acoustic guitars (performed by Rodrigo y Gabriela). Sounds incredible.)
Черво, честит ти рожден ден – да ти се позатвърди черепа, та да не те боли като се удряш в касите на вратите…
Празнуването почна от ранната сутрин, с една литър и половина “вода” Absolut… Цял ден пихме и работихме (оказа се, че е вярна фразата “не е нужно да си алкохолик, за да работиш при нас, но помага”), след което последва празнуването…
По идея на Тома (един колега) подаръкът тая година представляваше аквариум, пълен с разни наденици (месо в черво), 3 кг агнешки черва, презервативи (латексови черва) и лубрикант (да има), т.е. един истински червариум (с подходящия надпис “CHERVARIVM”). Май определено бием рекорда по простотия до момента …
(а жените в магазина как ни гледаха …)
На рождения ден не можах да остана много, кръвното ми падна твърде много и едвам гледах (даже в момента монитора ми е леко размазан, въпреки че може и да е от пиенето). Утре ще е забавен ден в офиса…
(а аз си намерих версия на Orion на две акустични китари (изпълнена от Rodrigo y Gabriela). Звучи невероятно.)
September exam for Network Security 1 – 15.09 (Saturday), 12:00, room 311, FMI.
Септемврийски изпит по Мрежова сигурност 1 – 15.09 (събота), 12:00, стая 311, ФМИ.
Are there a lot of people like me, who can lie under the desk (because otherwise the cable of the heaphones is not long enough) to listen to FSOL – My kingdom p.4 on FLAC?
(the sound is almost like Velin’s audio, just the volume can’t be felt that well)
Дали са много хората като мене, които могат да си легнат под бюрото (щото иначе кабела на слушалките не стига) да слушат FSOL – My kingdom p.4 на FLAC?
(докарва почти до звука на уредбата на Велин, само обема не се усеща толкова добре)
I killed myself.
Last night the opening of animes.bg was celebrated with a party down in O!Shipka, I was a co-DJ (Hito was the main victim :) )…
The place is changed a bit, with some sofas, etc., they’ve added a kitchen, but it still is useful to get drunk quietly with someone (I just don’t know what’s the music usually). The bartender was a fun sight, he had tattooed both his legs the same day and was having trouble walking …
We had to make somewhat weird setup for the music playing, because both laptops gave a lot of noise when the power supplies were plugged in – because of this one of the laptops was playing, the other one was charging, and over an ethernet cable we had shared all the music. I need to buy an external sound card one of these days…
(there’s also some nasty dust on the keyboard, probably from the walls there)
The experience was normally extreme – drank whisky with tea (it’s pretty good), there was again the dance of the drunk and fallen crocodile (I’m waiting for the pictures) and the usual quantity of head-banging. I have no idea if I have any voice left, and I’m a bit stiff… Can’t also remember all the musical greetings we did, but was pretty fun …
(a bit annoying was the unstoppable torrent of people with requests, I had given Hito my hammer to guard himself against the torrent of vultures :) )
Got home around 3:30 …