татко Крокодил

На принципа “you always hurt the ones you love”, ще изругая кратко “Дневник” за днешния им срив, понеже те и “Капитал” са единствените вестници, които чета.
(другите и да се сриват, най-много да се зарадвам)

Та който чете online версията на “Дневник” знае, че тя имаше сериозно количество проблеми в последните месеци – работеше бавно, от време на време падаше и т.н.. Мисля, че днес се видя една от причините – във временно вдигнатата страница има следното:
“В 01:00 през нощта е изгорял диск на сървъра със съдържанието на сайтовете на “Икономедиа”. От сутринта възстановяваме информацията на нов сървър, операцията отнема време. Очакваме до 15:00 часа сайтовете да бъдат отново онлайн.”

Изводът е следния – тия хора НЯМАТ системен администратор, вероятно машината им е инсталирана от друг човек/фирма (опитвам се да се сетя кои бяха “Еталигент” и какво общо имаха с тях), защото 1) вероятно този диск е давал индикации от доста време, че му се умира, 2) дори и да не е давал, не е оправдание да нямат RAID (нали знаете, има два типа хора – такива, дето им е гърмял диск и такива, на които ще им гръмне) и 3) наистина ми е странно защо им отнема толкова време да го вдигнат, освен ако backup-а им е на дискети.

Нямат оправдание за това, което се случи днес – дори моите лични машини са по-добре осигурени от това (т.е. такива, дето съм си купувал сам от джоба, те би трябвало да имат няколко порядъка по-голям бюджет от мене) и са имали идея, че имат нужда от upgrade поне в последните три месеца.

Ако не смятат, че online изданието им е важно, да си кажат. Аз толкова ги чета, че вероятно и пари бих им давал (даже едно време се бях абонирал за online версията на Капитал и те взеха, че го направиха безплатен и потрошиха online плащането). Да решат дали искат да имат online версия и да отделят малко време да оправят машината отдолу – в сравнение с работата по самия сайт това е почти нищо, а очевидно е бая важно.

Всъщност дори може да се хванем с Пенчев и да идем да помогнем с нещо, но ме съмнява, че има нужда – в крайна сметка това са тривиални неща дето май и повечето ми студенти ги знаеха.
(и нека дам пример всъщност – към края на 2005та с chervarium пуснахме в aiidatapro (на тях и на Дневник локалната им мрежа е направо обща) едни машини да им търкалят основните неща и се сещам за един проблем, който са имали изобщо след това. Преди няколко месеца даже ходих да хвърля един поглед на нещата :) )

След днешната сутрин не мога да не похваля ето този инструмент.

Има една много проста функция – като се приближи до кабел, по който тече някакво напрежение, почва да пищи. Това се оказа почти животоспасяващо тая сутрин, когато в централното табло на офиса трябваше да търся защо определени контакти в сървърното не работят. В крайна сметка се оказа, че един от централните прекъсвачи е изключен (което не се вижда с просто око поради естеството на прекъсвача и това, че реално ръчката за включване/изключване е вътре, а дръжката – отвън на капака и на отворено табло е малко сложно да се види в какво положение е) – успях с инструмента да видя, че на няколко места, където би трябвало да има – няма ток. Не ми се мисли как бих направил същото упражнение с фазомер или мултицет, вероятно щях да се опека или минимум да закъся нещо (таблото е метър на метър, трифазно, с около 60-80 токови кръга и с капацитет около 100-120KW, а на мен ми треперят ръцете).

Така че, дръжте си нещо такова под ръка. Много е вероятно да ви спести малко близки срещи с волтови дъги и други подобни работи.
(не лови прав ток, и разни монитори понякога го задействат, но ако работите около силно-токови кабели, се справя прекрасно)

Явно няма да стане да пиша само в goodreads какво съм прочел, някои книги искат по-сериозно внимание. Също така може би е добра идея да не оставям един post две седмици да гние (и да прочета 7-8 други неща през това време).
(с това четене на монитор определено си върнах старата скорост на четене и удоволствието от него)

Едната книга е “Infidel” на Ayaan Hirsi Ali – чисто и ясно обяснение за това какво е жената в ислямския свят и за основните идеи на исляма. Като притежател на два корана и чел и други неща по темата не се съмнявам особено много в нещата, които е написала. Друг много показателен факт са многото заплахи за живота и и това, че един от хората работили с нея – Тео ван Гог – е бил убит от силно вярващ мюсюлманин (т.е. тъп като галош нецивилизован нещастник). На фона на това не е особено учудващ отказът на швейцарците за строеж на нови минарета и като цяло засилващите се негативни настроение към исляма в Европа – трудно е да съчувстваш на хора, които смятат целия ти начин на живот за подлежащ на унищожаване.
(чудех се колко ли ще струва да се издаде на български. Някой да има идея?)

Второто нещо, за което си струва да пиша е “Sandman” на Нийл Геймън. Става въпрос за комикс за не-точно-богът на сънищата и … реално не се поддава на разказване, без да издам твърде много. Би могло да докара спокойно кошмари на повечето хора с графичността си :) Най-важното нещо обаче е, че историите вътре и произведението като цяло имат нещо много истинско в себе си, неподправено и реално – колкото и странно да звучи това, казано за една фантастична история.

За сметка на това третото нещо, за което ще пиша – “Flatland” на Едуин Абът – има друг начин на въздействие. Книга на тема геометрията и да речем тоталитаризма, и поне на мен първата и част може да ми докара кошмари (за разлика от Sandman). Малко неща са ми по-гадни от издигането на очевидно грешни идеи в култ и убиването на всякаква възможност за критика.
(Честно казано, даже не ми пука особено за това колко са грешни идеите – дразни ме неспособността на хората да се съмняват. Кога най-накрая ще почне да се преподава критична мисъл в училище?)

Между другото прочетох и Battle Royale на Koushun Takami – едно време бях правил опит да гледам филма, но не ми беше толкова интересен, колкото книгата (която не може да се отрече, че е писана като да се филмира). Интересна антиутопия и в общи линии интересен поглед върху стари познати идеи.

Открих две други неща на Геймън, които не бях чел – “The Anansi Boys” и “The graveyard book”, като втората се оказа наистина добра. Геймън е може би най-добрия разказвач на приказки, на който съм попадал и се чудя дали след години няма да го давам да го четат деца наравно с братя Грим например…

Накратко мога да спомена:
“Clockwork Orange” (“Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бъргес) – не лоша книга, крив език на писане (добре, че имам някакво понятие от руски), има идея успява да я обясни накратко. Нищо особено не ми се видя.
“Heart of darkness” на Joseph Conrad – рядко ми се случва да кажа, че филм е по-добър от книга, но “Apocalypse Now” бие книгата по всички параграфи. Става, но определено не грабва достатъчно и стилът е малко неудобен за четене.
“Logan’s run” на William F. Nolan – много екшън, твърде малко описание на антиутопията (идеята не е лоша, но има малко дупки в нея). Става за филм, не за четене.
“April fool’s day” на Josip Novakovich – книга за живота в Югославия, доста ми хареса. Някои от нещата бяха много родни и познати, някои не, но си има от всичко, включително и доста забавен край.
“See no evil” на Robert Baer – мемоарите на агент на ЦРУ, доста интересни и с интересна гледна точка за тероризма. Въпреки че на моменти може да изглежда предубеден, мисля, че всъщност излага една доста балансирана гледна точка.
“Albion” на Alan Moore и Leah Moore е интересен и доста кратък комикс, става за разнообразяване, но е наистина твърде къс за това, за което иска да говори.

И да завърша с това, което наистина много ме зарадва и завърших преди малко – “On writing” на Стивън Кинг. След “Клетка” и “Романът на Лизи” си мислех, че наистина е забравил да пише, но това определено много ми хареса (имаше моменти с удряне по челото, имаше смях, имаше и неща от типа “ами да, то не се ли прави така по принцип”) и ми докара желание да хвана “Under the dome” (което преди малко дойде), нямаше как да не се изкуша – нова книга, над хиляда страници…

И тая седмица мина. В петък имах желание да заспя още в 5 следобед.
(не че не съм си доспивал или нещо такова. Оказва се, че при достатъчно нервно натоварване ми се налага да спя повече)

Седя си, слушам си Killing joke (мислех да ходя на един концерт, но нямам сили и настроение за целта) и след като изчетох втората си висяща книга на Нийл Геймън (“The Anansi boys” и “The graveyard book”, втората определено е най-добрата му, на която съм попадал, ако не броим Sandman серията) реших пак да попиша малко глупости.

Бях провокиран от няколко различни човека, оплакващи се от facebook, какви глупости имало в него и т.н. (в единия случай обясних, че социалните хора трябва да си носят кръста, като са решили да са такива). Бях провокиран и от един адски дразнещ banner, дето се появява в post-овете на Велян (по-точно в rss-а), да twit-нем и незнамсикаквоси (преди малко се озова в adblock-а)

(който е забравил, да напомня – аз съм мизантроп и като цяло не обичам много социализирането, тълпите, хората и т.н. Имам три facebook account-а, които се правят и поддържат от други хора, аз лично не им обръщам внимание. Също така съм прилично циничен.)

Като за начало, ясно, че никой не обича да е сам. Дори и аз имам моменти, в които самотата ми идва много (въпреки че по принцип предпочитам спокойствието и тишината, да мога да си чета например). Това в общи линии е една от причините да има социални мрежи, хората да се опитват да комуникират и т.н., и не е нещо особено лошо. Проблемът се появява, когато започнем да прекаляваме и когато средствата, които имаме, не отговарят на реалните нужди.

Нека да погледнем оплакванията (които са подобни и за twitter, и за блоговете) – лошо съотношение на сигнала към шума и “изтичане” на информация. Второто освен, че го има в реалния свят, си е проблем на хората, дето говорят/пишат много и не мислят, това се оправя само с достатъчно опит (да знаеш какво да не правиш). Първото се решава, като не се занимаваш с неща, които не можеш да филтрираш. Силата на мрежата не е в огромното количество информация в нея, което е сравнително лесно достъпно – това го има и в локалната ви библиотека – а в това, че информационния поток може да бъде контролиран от читателя. Аз мога да кажа “искам да чета A, не искам да чета B”, “интересува ме тази тема, не другата, но ако нещо е и в двете, пак искам да го видя” или нещо подобно и да го реализирам (и по тая причина ако twitter проима regexp филтриране, ще бъде просто велик).

Да повторя, възможността за контрол на информацията е толкова важна, колкото и да имате достъп до тази информация. Приемете, че това е далеч по-важно от всичките други глупости и губивремки (и не ми излизайте с довода “ако не беше fb, нямаше да мога да се видя с разни хора, дето не съм виждал(а) отдавна” – ако бяха важни, щяхте да намерите начин. това са някакви стари познанства, които всъщност нямат толкова значение и няма грам значение дали ще им четете глупостите или не в повечето случаи). Режете глупостите. Не пишете такива. Много помага :)

Е, може и аз да не съм прав. Може да се окаже, че потокът от безсмислена информация е новото готино нещо, дето ще замести алкохола и няколко други наркотика и аз съм просто един стар човек, който го е страх от новото и му се противи. Може пък да не е безсмислена и да ни издига на ново ниво на съзнание :) А може и да съм (какъв ужас) прав :)

И един update по темата за раздаването на книгите:

Двайсетина вече са раздадени, има още коло 65 са обещани и около 80 останали.

Ето го списъкът в html или в ODS формат (ако някой е пропуснат – казвайте).

Така като си гледам заниманията, мисля тая седмица пак да занеса един куп книги до ИББ, и за останалите – да измисля някакъв куриерски вариант (т.е. да ви дам моя адрес и да пратите някой куриер да ги вземе) или просто да се хареса едно място, в което да оставя няколко десетки килограми книги и хората да минат да си ги вземат (но още го мисля).

Трудно ми е да чета в момента (тия дни в около 9 очите почват да ме сърбят, май наистина ми трябва малко почивка от книгите), та следвайки идеите на небезивестния чукча, ще пиша.

Днес Марио Пешев написа нещо интересно по темата за работохолизма в неговия случай, аз му оставих един коментар и докато си висях в офиса преди да се прибера си мислех как всъщност мога да напиша нещо по темата как да оцелеем, което има мижавия шанс да е полезно на някого.

Аз съм работохолик и всъщност ми харесва. За мен има точно едно по-хубаво и по-силно усещане от това да си се потопил в работата и да я вършиш, и това е да съм влюбен (което всъщност е и по-опасно, но не това е темата на днешното писание). По тази причина съм открил за себе си как да оцелея с това, без да го зарязвам, без да върша по-малко отколкото мога и всъщност да се забавлявам :)
(е, не мога да отрека, че имах и интересен пример в лицето на баща ми, който също е такъв)

Да тръгнем от там, че много хора са ми се чудили как успявам да чета, да си върша работата, да ходя да пия от време на време и т.н.. Аз не виждам да правя нещо повече от това, което реално мога, както и не смятам, че то е над възможностите който и да било – имам официален документ, че не съм особено умен и определено има какво повече да се желае от физическата ми форма :)

Друг момент – аз работя в момента на две места (второто – защото ми е наистина интересно и се научават доста нови неща), успявам да чета по 9-10 книги на месец (така като гледам в goodreads), да си губя времето с гледане на сериали (например за две-три седмици се хванах да изгледам каквото е излязло на “How I met your mother” (голяма част от заслугата е на Alyson Hannigan)) и т.н. глупости. Някои неща остават на заден план и се бавят, но като цяло нещата работят и редовно вървят по няколко паралелно.

Смятам, че това, което аз правя може да го прави всеки, стига да му харесва. Има няколко много прости неща, които следвам (даже са ми като част от природата) и поне до момента вършат работа:
1) Знам кога да спра. Има едно ниво, след което е безсмислено да се върши почти всякаква работа (освен финална закрепваща такава, за да изкара нещото 8 часа, докато се наспиш и го хванеш с нови сили). Иначе се вкарваш в цикъл – твърде си уморен, вършиш си по-бавно работата, отнема ти повече време и остава по-малко време за спане.
(отделен е въпросът къде е границата на истинската умора и на възможностите)
2) Не се захващам с нещо, което усещам, че не мога да свърша в момента, понеже ми е тъпо, скучно и объркано. Изчаквам, правя други работи и то само си идва – и като му дойде момента, става в повечето случаи за 5 минути.
3) Не смятам, че като някой ми каже, че нещо трябва да се свърши, не трябва да помисля върху него. Това важи за всичко, включително за социалните събития на които ме канят. Да можеш да кажеш “не” е бая важно качество :) Да можеш да кажеш “това така не трябва да се прави, а еди-как-си” и да го защитиш – още повече.
4) Старая се да се радвам на живота. Работя неща, които ме радват, чета хубави книги, занимавам се с интересни хора и т.н., и т.н. – това при всеки е коренно различно. Затова си взех бас китарата например :)
5) Не слушам нечии съвети как да си живея живота, а събирам по малко от разни места и от собственото си блъскане на главата. Вероятно ако бях прочел това, което пиша в момента преди десетина години, нямаше да му обърна много внимание :)

Както се казва – Works for me :) Много хора ще ми кажат, че не може така, че това да ти харесва работата е много рядко и т.н., на което съм отговарял твърде много пъти и не ми се занимава да го повтарям. Други ще ми кажат, че не съм прав и ще умра след няколко години (въпреки че аз не съм си намалявал особено много натоварването в последните 11 години с една година дупка), че съм си съсипал здравето (не съм, реално няма особена разлика с това като бях на 18, като изключим вадещото се рамо), че съм един нещастен измъчен депресиран човек, който се оправдава (на мен честно казано и да съм депресиран ми е забавно) и т.н. – който иска да измисли нещо :)

А към тези, които не си търся оправдания, вършат си работата и им идва нанагорно – спокойно. Ще се справите. Ще се усмихнем, утре ще е по-лошо, но и по-интересно.

(а докато пишех това нещо се срина по такъв начин, че ще ми отнеме поне час да го върна в нормални граници (щото други хора трябва да направят нещо преди това). Смятам и да го свърша, и да се наспя :) ).

И нещо за графата “лоши идеи, които ми хрумват от мързел”.

В живота ми има две неща, дето си противоречат. Едното е работата, другото съня, а проблемът е, че обичам и двете твърде много. Вечер оставам до някое време да работя нещо с хора от щатите, сутрин ми се обаждат разни ранобудни счетоводители, а денят не стига и не стига.
(решението в много случаи е било жена, дето да ме накара да зарежа и двете. Всъщност се получава :) ).

Съответно списък лоши идеи:

Модафинил. Няма страничните ефекти на амфетамините, може да стоя по два-три дни буден и да спя по 12-16 часа после (то какъв е смисъла от неделята иначе?). Като за минуси – не се продава в България, аз имам нисък праг на пристрастяване, не е ясно доколко няма да ми блокира мозъка така или иначе (както имам навика да си почивам от работа с книги и т.н. и че по принцип почти нямам занимание, което не ми натоварва главата), както и разните други странични ефекти.

Втората идея е да си намеря роб, т.е. personal assistant да се занимава с дребните неща, докато спя. В офиса така и така имаме нужда от такъв човек, може да си разделил заплатата му/и с фирмата. Тука проблема е, че аз съм ужасен експлоататор и робовладелец…

И третия вариант е да пробвам с варианта за 20 минути спане на 5-6 часа, твърди се, че било достатъчно. За това ме мързи и изпълнението му ще е сложно (не виждам как точно ще си спя в офиса с всичките идиоти наоколо.

Работата на сън я изключвам (не ми се мисли какво бих свършил в подобно състояние), а още няма подходящи изкуствени интелекти.

Колко мъка има по тоя свят, а ?:)

Поради липсата на място в библиотеката си, затрудненият в четенето на хартия и по принцип желанието ми да давам на хората четиво, реших да раздам книгите, които не бих седнал да чета пак.

Според мен да се изхвърлят книги си е престъпление, да се използват за подпалки също, а да се използват за тоалетна хартия – опасно за задника ви (не е ясно какво има в мастилата, а хартията не е особено мека). Моят болен мозък счита, че книгите са за четене и с тази цел ги раздавам – на хора, които биха ги прочели. Някаква част от тях спокойно могат да идат да ги четат в някое училище децата, има доста подходящи.

Запазвам си правото да дам или да не дам определена книга на някой – определено няма да дам коранът и библията на някой сериозно вярващ, който смята, че ги спасява, например. Няма да ги дам и на някое училище, както и не бих им дал някои от по-глупавите книги (не искам да ги откажа отсега да четат :) ).

За метода на даване – по принцип мога да нося някаква част на събития като ИББ или #tbb, приемам идеи (имайте в предвид, че съм нечовешки мързелив).

Финално – ето го и самия списък, от време на време ще отбелязвам кои съм раздал.

Update: самия списък в ODS формат, за по-лесно търсене и т.н., с кое на кого е обещано. И понеже се получават много колизии (и защото списъка е обявен на две места), вижте тая тема в anime.ludost.net и ако искате обсъждайте там кой коя какво :)

Интересно е как моя организъм още не е свикнал с мисълта, че не се поддавам на тормоз. Ако гърлото продължава така, ще взема да пропуша и ще избия квото-има-там вредно.
(аз не че на ИББ не съм пасивен пушач)

От работа не остана много време да пиша, а на това отдавна му се каня. Финалното нещо, което ме натисна, беше че докато четях Sandman на Neal Gaiman, попаднах на следния израз:
“Perhaps this is the ultimate freedom, eh, Dreamlord? The freedom to leave…”
(което Луцифер казва, докато затваря/премахва ада, с който се е занимавал 10^9 години)

Основната причина бяха призивите на всички да участваме в протеста на 14.01, като повторение на този от една година преди това. Като за начало искам да изясня реалния смисъл от тези протести – той е да бъдат отразени от медиите, да ги видят повече хора, да са в подходяща светлина, да им се промени мнението за управляващите, които да се стреснат и да направят нещо (може би) свястно. Почти като приказката за неродения Петко.
(аз вместо това си ходих на работа и отделих половин ден да ида с Пейо в парламента на кръглата маса, за която вече писах. Поне според мен ефекта от това беше малко повече от тоя, който бих постигнал ако отида на протестите).

Това, което всъщност искам да кажа е, че отговорността си има граници. Съгласен съм, че като гражданин нося отговорност за това какво се случва в държавата и че ако нещо не го смятам за правилно, би трябвало да направя нещо. НЕ СЪМ съгласен обаче, че трябва това да е основната ми дейност – има много други неща и хора, които зависят от мен и при които има много по-голямо значение какво правя и колко време им отделям. Не съм съгласен по същия начин, че винаги има значение за кого гласувам, при условие че някои неща са очевидни и че няма как да променя нещо с действията си. Най-вече обаче не съм съгласен някой да се опитва с преувеличения и заучени фрази да ме убеждава за подобни глупости.

Да кажеш “няма да се занимавам с тази глупост, има нещо по-свястно, което мога да направя” също е решение и също е отговорност. Да отида на работа и да гледам нещата да работят вместо да ида на протест, да ида да говоря на кръглата маса за половин ден, вместо да отида на работа, да се наспя за целия ден, вместо да гласувам в очевидни избори, при които се избира само един човек от мнозинството – това са си мои избори, моя отговорност, и в крайна сметка решения, повлияни от малко повече мисъл, отколкото има в хората, които ме убеждават в нещо друго.

Мога да дам и няколко много по-груби примера – аз пари на просяци не давам, само понякога на свирещи музиканти, чиято музика ми е харесала – аз смятам, че не решавам проблема и отказвам да нося отговорността за тези хора, понеже тя просто не е моя – ако изобщо е нечия, е на управляващите и техния апарат и всъщност не трябва да им я отнемам. По същия начин не дарявам на разни каузи – ако някой умира и съществуващата система не може да му помогне, не искам аз да съм този, който подкрепя проблемите на системата.
(не мога обаче и да отрека полезността на някои каузи, като тези с даряването на децата. Набиват ми перфектно в главата, че ако искам да имам деца, трябва да мога да се справя с тоя тип проблеми и да мога да ги лекувам, ако им се случи нещо такова.)

Така че стига с глупавите призиви “направи < нещо малко>, ще помогнеш на < някаква хубава кауза>“. Да направиш нещо малко помага основно с това да се почустваш по-добре, особено ако е за кауза, която НЕ Е ТВОЯ ОТГОВОРНОСТ и за която нямаш реално влияние. Благодаря, аз си предпочитам нормалната депресия пред фалшивото чувство, че съм свършил нещо – то е далеч по-гадно.

Закусих чак в 16:00. С един snickers.

Вчера Пейо ме убеди да говоря на кръглата маса за ЗЕС, организирана от СДС. Станах нормално, с малка липса на глас, почетох малко по темата, свърших малко работа и се занесох до парламента.

Дискусията беше основно за да могат Мартин Димитров и компания да съберат достатъчно информация, за да могат да оспорват закона в пленарната зала и да съберат предложения за промените по него. Имаше хора от повечето различни сдружения (електронна граница, това на интернет доставчиците и т.н.), “програма за достъп до информация”, един университетски преподавател и разни блогъри. Аз бях там в качеството си на техничар, да обясня колко лесно се фалшифицират данните и колко лесно се заобикаля ефекта от тия събрани данни, което мисля, че успях да обясня достатъчно добре.

Половината от кръглата маса всъщност изкарах в коридора, да ме разпитват журналисти (и открих, че най-лесния начин да дам свои координати е да им кажа “търси Васил Колев в google”) и да разказвам различните работи. Ще взема да ги напиша тука с малко допълнителни обяснения, понеже съм сигурен, че няколко човека ще ми кажат да не говоря такива работи за системите им :)
(снимаха ме от една телевизия, мисля, че беше Нова. Да видим като го спомена тука дали ще го гледат по-малко хора, щото иначе всички успяват по някакъв начин да ме засекат).

Първото нещо беше, че чрез използването на един прост callback service може да се правят (сравнително евтино) разговори с произволни хора по такъв начин, че да не е ясно с кой точно говориш. Т.е. звъниш на някакъв номер, той ти затваря и звъни обратно, казваш му какво да набере по някакъв начин, системата звъни и на него и ви свързва. Така от тия разпечатки нищо не става ясно, а този callback доставчик може да е извън вашата юрисдикция (и на повечето от тия цените им не са особено високи). Това поне според мен и се ползва в момента (твърде елементарно е, за да не са се сетили разните лоши хора).

Второто нещо е, че реално погледнато caller id се фалшифицира не-особено-трудно, т.е. ако си харесаме лошия тип К, можем да му звъннем от номера на добрия човек Б и да проведем едночасов разговор. Повечето от PRI линиите, които съм ползвал около разни проекти (както и доста от VoIP trunk-овете) нямаха филтри за това и доста често имаше весели моменти как поради грешка докато тествахме си звъняхме от номера като “000000” или за идеята от “+32666”. Това разбира се може да се сравни с разпечатката на добрия тип Б и да се види, че там такъв разговор няма, ама както се казва – ходи обяснявай, че нямаш сестра… Да не говорим, че с последните разработки по темата за GSM стандарта не е далече времето, в което по някакъв начин ще можеш да се правиш на нечий чужд телефон.

Споменах и за забавната сметка, че пазенето на записите на всичките телефонни разговори в България би трябвало да заеме около 4 пъти по-малко, отколкото трафичните (т.е. netflow) данни за Internet-а (което е много приблизителна сметка и тия дни трябва да я направя с малко по-реални данни. Някой да знае колко минути на месец се изговарят в някой доставчик, аз ги докарах сумарно май 20 000 000).

Също така аз забравих, но Пейо спомена как шефа на европейския полицейски синдикат още през 2005 е казал, че тия данни никаква работа няма да им свършат. На всички изглежда вече е ясно, че тоя закон не е направен за борба с престъпността, а с нормалните хора, та да видим какво ще стане…

Update: Статия в Дневник .

Колегите утре ще са много щастливи, защото няма да имам глас да им викам.
(само може да ръмжа :) )

След twitterbloggerbeer (малко пийване в Дон Домат) успяха разни хора да ме убедят да отидем на караоке (което аз като прилично антисоциален тип не намирах за особено интересна идея). Както и да – отидох, видях се с разни хора, дето не бях виждал с години, открих, че има столично тъмно в бутилки (и не можах да не изпия едно), а за капак с един човек (който не запомних кой беше, извинявам се за което) изпяхме “Killing in the name of” на RATM. Получи се прилично, (за съжаление) има записи, а аз успях куфеейки да си извадя ръката (и после още един път, докато слушахме Du Hast).
(искам един запис, да се видя колко съм зле :) )

Като цяло съм уморен и весел, да видим утре как ще се иде на работа. Обещах на Мира и Voland (които засякох в кръчмата) да го събудя утре сутринта, защото се опитаха да ме замъкнат с тях в Тукан…

Първата работна седмица от годината не се различаваше по нищо от последните. Лудница, неща за довършване, неща, дето са останали от миналата година и т.н., и т.н.. Счетоводни, социални, легални и малко технически проблеми. Все повече се убеждавам, че като количество свършена работа празниците са подобни, само дето е малко по-спокойно. Кривото е, че и хората, от които завися за разни неща също са претоварени и всичко се движи доста по-бавно, отколкото бих искал (и подминава даже и средно-параноичните срокове, които бях си задал). МРАЗЯ.

Пуснах днес да се кодират записите от първа зала от OpenFest 2009, понеже досега си бях играл с тия от втора и там има един наистина много гнусен проблем. Ако някой има желание да се занимава с около 170GB файлове със странни дупки в audio-то, които карат mencoder да прави глупости или да crash-ва, а разни версии на ffmpeg-а – само да crash-ват, да каже.

Започнах пак да играя тенис на маса и се оказа, че не съм загубил много форма. Лошото обаче е, че от 4 дни игра (единия не остана време) имам един загубен гейм и нито една загубена игра, т.е. колегите определено трябва да се стегнат.
(да, на вас говоря, това на нищо не прилича :) )

Мързи ме да пиша какво чета (който иска, може да види в goodreads, гледам да пиша по малко за книгите) и в момента имам нужда да сменя вълната след две книги на Маркес и “Мадам Бовари” (последната я прочетох основно щото се води класика). Твърде много сладникавост и любовни истории на едно място ми се събраха. Ситуацията се усложнява от това, че почти вече не чета на хартия заради главата.
(та, приемам идеи)

Еленко ходил да се разправя с митници и го е описал прекрасно. После кило хора са казали – леле, това правителство и т.н. и т.н.. Една малка добавка от мен:

Това не е нова процедура. Слушал съм за нея преди около година от един приятел, който трябваше да си взема нещо от летището, ужасът си е съвсем същия. Старата процедура на Веслец също не беше особено приятна (трябваше да мина през нея лятото). Нашите митници винаги са били трагедия, съгласен съм, че сегашните имат шанс да направят нещо, но да се обвиняват ей-така за нещо, градено с десетилетия да е гнусно е леко неправилно. Можем да ги обвиним, че са смъкнали облагаемия праг, но това просто ще ни покаже как така и така проблемът го има, вместо да се правим, че го няма, защото не ни засяга.

Иначе наистина няма две мнения, с нашите митници да си нямаш работа.

Update: И понеже няма мито и подобни глупости на електронните книги, май ще се минава към тях…

Днешното ИББ доведе до следните две снимки:
Тримата братя и златната ябълка;
Тримата братя без златната ябълка.

Тука въпроса е, тримата братя ли сме ?:)
(ламята отказах да и кача снимка)

И така, малко планове/идеи за 2010.
(забавно ми е да планирам, остана и на плановете да им беше забавно да се изпълняват)

0) Да не се утрепя с работа. Миналата година имаше моменти, в които сериозно се стараех да го направя и я завърших добре, балансирах трафици на 31ви почти до 22:00. Новата пак я започнах подобаващо още от 1ви, ха да видим как ще се развие.
(това не значи, че имам намерение да скучая :) )

1) Да се хвана да измисля някаква интересна лекция, че не съм правил нищо ново и интересно от доста време. Може да направя най-накрая нещо по темата дебъгване, вече нахвърлях малко идеи (в главата си).
(може и да го пусна като лекция за CCC Kongres-а, че да стоя като краен потребител се оказа малко скучно)

2) По темата машини – да се погрижа за zver.fsa-bg.org и да видя дали ще upgrade-вам marla.ludost.net. Второто ще е към края на годината.

3) Разни неща в личен план, които няма да напиша тука. Аз си знам.
(в общи линии да НЕ правя като преди 2 години)

4) Да изсвиря най-накрая бас линията на Schism. Крайно време е да нацеля тия hammer-и и как да си държа ръката, за да не закачам долната струна.

5) Да си отпразнувам рождения ден както трябва. Като гледам се пада във вторник…

6) Да подаря малко хартиени книги на разни хора, преди да са ме затрупали. Смисълът от тях е да бъдат четени, не просто притежавани.

Останалото ще се импровизира.

Няколко гадни снимки с телефона ми от пътуването:

Червото в клетката за пушачи.
Hairy cutter… Изобщо в Берлин имаше странни надписи, например “We are sale”.
Изглед от прозореца ми в хотела (гробище) .
Заснежен изглед от прозореца ми в хотела.
Берлинската кула през деня (в мъгла).
Същата кула, през нощта.
“The power of green”, реклама от летище Цюрих.

И едно обобщение на впечатленията от Берлин.

Тия хора имат прекрасен транспорт. Е, можеше метрото да стига до летището, но и така си е ок.

Берлинския конгресен център е малък за това събитие, да видим дали няма да измислят нещо по-добро за догодина (ако реша да идвам). Това да не можеш да измислиш къде да седнеш за 5 минути да свършиш нещо не си е работа. Контакти поне имаше на доста места.

Времето поне в тая част на годината си е гадно – студ и пронизващ вятър.

А аз се прибрах, обръснах се и съм почти жив, въпреки че съм спал само 4-5 часа тая нощ. Имам и една ракия от череши, дето си взех от Цюрих, да видим как е…
Надявам се накрая да си почина поне няколко дни :)

Последен ден на CCC kongres.
(все още съм настинал, а като се събудих видял навън как е навалял сняг)

Присъствах на лекцията за системи за прихващане/подслушване на трафик и как се прилагат – имаше интересна сесия с въпроси и отговори. На въпроса откъде може да знаем, че има изобщо използвана система за подслушване/записване на целия трафик човекът каза, че в Германия почти имат закон за това и е било обсъждано колко струва, както и че са се мотаели слухове как за 20k евро може да се извади записът на произволен разговор от последните 8 години (т.е. било е предложено на един журналист). Имаше въпрос по аргумента “нямам какво да крия”, както и обсъждане за това как политиците виждат това по-скоро като средство за ползване в политическите борби, вместо като нещо опасно за тях. Като цяло беше полезно, въпреки че не беше на техническо ниво.

Отидох на една лекция на темата физика, беше приятна и в общи линии все за неща, които съм чувал (имаше малко нови неща по темата за струнната теория), нищо особено.

Последва слушане на лекцията за Security nightmares в симулантен превод, в която имаше всякакви весели моменти, например човек в Германия, който се казвал Х. Мюлер – испанците били издали международна заповед за ареста му, той пътувал и все не го спирали, накрая по някакъв начин стигнали до родителите му и така до него, и се оказало, че не го били спрели досега, защото в името му имало umlaut…
Също така термина на годината (за догодина) беше “cloudy computing” :)

Закриването беше весело, особено с мрежовите статистики и разказа как се появили някакви хора с един rack дискове (400kg) дето трябвало да се сложи някъде и закачи към мрежата, и завърши с едно доста добро лазерно шоу.

Утре летим наобратно. Чувствам се леко изстискан.

Видео-записите от събитието може да се търсят на https://events.ccc.de/congress/2009/wiki/Conference_Recordings.

Трети ден на CCC kongres.

Сутринта по някое време открих, че съм настинал (по това, че носът ми се запушваше постоянно, а гласът ми звучи като на стар пушач), та от една от лекциите излязох по средата, за да не тормозя хората около мене.

Първата лекция (от която излязох) беше за криптирането в DECT протокола – беше сравнително интересно и силно техническо, как се чупи поточен шифър.

Втората лекция, на която присъствах се казваше “DDoS/botnet mitigation & hosting online communities” и реално погледнато беше в по-голямата си част “основи на системната администрация” – как да ползваме dedicated hardware, как да си следим нещата и т.н., все неща, дето всеки уважаващ себе си админ знае.

Третата лекция беше на Harald Welte, за fuzzing на GSM апарати чрез openbsc. Много добро обяснение на GSM стандарта и на какво са направили в OpenBSC (почти цялостна реализация на gsm мрежа без радио частта, за която ползват стари BSC-та), инструменти за debug-ване и вкарване на различни пакети в gsm мрежа и друго хубави неща. Описа доста добре основните проблеми на тоя тип мрежи – как например мрежата не трябва да се оторизира пред потребителя и може да го пита за raw GPS данни, така че да го локализира къде е, и как изобщо телефона винаги слуша мрежата какво точно да прави.

Успях да се засека с Bicycle Mark и поговорихме за ученето на журналистите. Той каза, че най-вече хората, на които може да се помогне с информация как да правят нещо (как да си крият следите, как да не ги хванат и т.н.) са независимите такива, които не работят в някоя медия и които са основно разследващи такива – които реално имат нужда от това. Той каза и че стандартните журналисти (типа с които аз имам неприятен опит, които пишат глупости на база на две чути накриво думи) също биха били цел, но се получава много трудно – например в Германия CCC са направили много, за да се чуе техния глас, и пак изглежда няма достатъчно добро разбиране на основни неща измежду журналистите.
(другия момент, за който говорихме беше как нашите журналисти до преди 20 години са били учени да пишат точно каквото им се каже, а преподавателите още не са съвсем сменени и това е една инерция, която влияе на повечето от новите кадри)
Кой-знае, може да е забавно да се направи цикъл от 3-4 лекции по темата “Как да оцеляваме в internet като разследващи журналисти” или нещо такова в журналистическия факултет или на някое такова нещо. Ще се мисли след празниците…

Последната лекция за вечерта, на Дан Камински се оказа всъщност същата като лекцията на HAR, с по-подробно обяснение на ASN.1 нещата и проблемите, които беше намерил. Аз по неволя я гледах от хотела през streaming-а, щото носът ми взе тотално да отказва и реших, че да си духам сополите на 5-6 минути няма да е най-веселото нещо за слушащите наоколо.
(той продължава да е МНОГО прав)

Имаше и още няколко лекции, на които мислех да присъствам, едната хванах малко по streaming-а и беше скучна, за другата ще видя после.

Втори ден на CCC kongres.

Сутринта започна с една лекция по темата “Как да стигнем до луната” – хората от Part-Time Scientists се опитват да спечелят Google X Prize и имат интересни планове. Измислили са как ще се вдигнат до орбита (ще ползват ракета на Space X), сметнали са колко тегло могат да качат и колко малко да направят устройството, имат план как да върнат sample от луната, а най-интересната част поне за мене беше идеята им за дистрибутирани много и малки (90cm) антени из целия свят, с които да се говори с уреда на луната и да се постигат добри скорости (около 50mbps), като твърдението им е, че могат да докарат и 5mbps до Марс.
Изглеждат сериозни и много интересни, най-малкото комуникационния им проект е страхотен като идея и изгледа използваем и за други комуникации (при планът, който имат те спокойно могат да търкалят телеметрията на половината неща из космоса, само ще трябва да помислят за някакъв TDM).

Ходих и на една лекция за fuzzing на gsm-и, обясняваха как са направили за няколко типа телефон (android, iphone, windows mobile) приложения, които се закачат между модема и самия телефон и могат през тях да вкарват sms-и, да четат какво минава и да вършат всякакви странни мизерии. Показаха и няколко весели бъга, от които най-добрия беше как на windows mobile ако има %n в съобщението, приложението дето чете sms-и crash-ва и докато не се изтрие тоя sms, не може да запали. Вероятно ще преточа част от нещата им и ще ги ползваме при нас, изглеждат полезни за тестване (не ми се мисли ако пак правим OTA provisioning това колко удобно би било, вместо да пращаме sms-и като гламави).

Следващата лекция, на която бях беше за защита от flash malware – FX от Phenoelit е написал заедно с още няколко човека (или по-скоро още дописва) tool, който валидира и почиства от гадости flash файлове. Разказа много интересни неща за самия SWF формат и за проблемите в него и в двата езика, които се ползват в него (умряхме от смях, няма толкова глупости на едно място – а си мислех, че съм подготвен за тях след като бях гледал описание на RTMP. Изобщо Adobe изглеждат като банда идиоти). Инструментът е написан на C#, но мисля, че това няма да попречи да се интегрира където трябва (proxy-та, browser-и и т.н.).
(като излезе някакъв запис, ще го кача някъде при мен, лекцията определено си струва)

Опитах се изслушам лекцията за IP space hijacking, но се отказах много бързо – в общи линии беше (калпаво) обяснение за това как да работим с базата данни на RIPE и какво да не правим (което на мен Весо ми го е обяснявал преди години на бира) с разни странни грешки (как имало лимит какво можеш да дръпнеш от базата им, ама реално цялата я има dump-ната на ftp-то).

Прибрахме се по-рано (умората е страшна работа) и последната лекция (за журналистите и т.н.) я гледах от хотела през wireless-а. Хвана ме малко яд, щото исках да питам нещо лектора, но па му намерих mail-а и му писах, може да го издиря утре да го тормозя :) Иска ми се да го питам какво да правим със журналистите, които не слушат колкото и да им говориш, щото аз имам прилично количество трагичен опит с тяхната професия.

И така, втори ден в Берлин.

Конгресът има интересни моменти – освен, че се видях с бая от интересните хора от HAR и т.н., успях да си напазарувам нещо, за което се каня почти от WTH – устройство, което може да записва и replay-ва RFID tag-ове. Винаги ми се е искало да демонстрирам на студентите някои неща колко са елементарни, с това май и ще може да се направи:) Също така човека, който ми ги продава ми показа пасивни RFID карти, които могат да правят AES, както и спомена, че освен че на холандците електронните паспорти ще бъдат с такъв крипто-силен RFID, вероятно и нашите (българските) ще са такива, понеже ще купуваме същата технология. Мисля да проверя информацията, като се прибера.

Бях и на две лекции. Едната беше на WikiLeaks, които разказаха доста интересни неща, например че започват да дават ексклузивен и ограничен по време достъп на определени журналисти до определени материали като начин за осигуряване на по-добро разпространение на информацията – понеже в крайна сметка анализът на тази информация се оказва доста сложна задача. Обясниха и какво са направили в последните няколко месеца (понеже се оказва, че нещата от последната една година са наистина много :) ), както и че се опитват да направят Исландия off-shore зона/safe heaven за информация – в момента там ситуацията е такава, че от един техен leak исландците са научили кой колко е източил от тяхната банкова система, и съответно настроенията там са много в полза на отвореност на информацията и т.н.. Чакаме с интерес развитието :)

Втората лекция (която беше и последната за деня, от 23:00) беше на един младеж, security разработка за пробиване на нечия мрежа – реално погледнато 4-5 отделни странни бъга, изложени като последователно използвани за някакъв пробив. Първите два бяха грозни проблеми в pidgin в handling-а на емотикони и на buddy икони (твърдението на човека беше, че проблемът е в самия протокол и че Microsoft, които са го измислили са направили същия проблем), следващите два проблема бяха в MTU и jumbo frame-ове и как се справят разни драйвери с тях (това в общи линии поне според мене отваря нов клас ужасно криви проблеми и е причина да се hardcode-не поне за момента MTU 1500 и по switch-овете, за всеки случай. Грешките бяха в последния intel-ски драйвер и в драйвера за rtl8139, сигурен съм, че ще ги има за почти всички OS-ове), а последния проблем беше в поведението на resolver-а на squid-а (което не е точно security проблем, но позволява да се прави poisoning доста по-лесно. Показа също така и много готин начин за откриване на порт зад NAT (който работи за някои типове NAT, но пак е забавен:) ).
(иначе нещата му не са приложими за съвсем реална ситуация, понеже нещата, на които той разчита са адски рядко срещани да се правят по тоя начин. Никой не пуска jumbo frames извън специална мрежа, повечето хора казва на squid-а да си говори директно с един bind, а не с големия internet, а това със smiley атаката… искрено се надявам никой да не ползва тия учудващо грозни неща по pidgin-а :) ).

Самия конгресен център си има своите предимства и недостатъци. Храната например е на прилични цени и добра, самото място е достатъчно централно, та лесно да се стига до там. Обаче като гледам е почнало да става тясно – тая сутрин в 10 (което е нормалното време някой да дойде) билетите бяха свършили и продаваха само day pass-ове, залите на доста лекции нямаше как да се влезе (но за сметка на това пред всяка зала има телевизор, на който може да се гледа какво става и върви live streaming вътре в мрежата), а аз за да свърша малко работа си намерих място за сядане в общи линии до едната тоалетна. Поне контакти има доста, на повечето стени.