татко Крокодил

И така…

Преди два дни си бях извадил ръката за пореден път, и тая сутрин в един момент открих как не мога да си я вдигам. Помислих си, че се е извадила наполовина, но опитът за наместване не помогна, та се занесох до близката поликлиника, където един рентген показа, че кокалите ми са съвсем на място. Вариантите са да се е скъсало още нещо, което в общи линии значи, че няма спасение и ще ме режат. Следва ехограф, ЯМР (ще трябва да се видя с личния лекар), клане и вероятно при ходенето в Холандия ще ползвам някой за роб :)

Крива история в общи линии – мога да пиша с две ръце на клавиатурата, ако си наместя лявата с дясната, със сигурност няма да мога да свиря (освен ако не измисля вариант за връзване на ръката за грифа) и още не съм измислил как ще спя (щото по принцип спя на лявата страна). Ще си вземе един болнични, ама вероятно пак ще върша по някаква работа.

(на моменти просто имам нужда да изругая нещо. Не обещавам да го правя за всички подобни неща, но не отказвам да ми ги пращате :) )

Попаднах на този конспект по дисциплината “Администриране на компютърни мрежи”. Забележете – администриране. Като чух за това си мислех – брей, преподава се мрежова администрация, има надежда. Има, грънци.

Първо, конспекта е за увод в мрежите, кратко и ясно. Стига за да обясни базовата част на компютърните мрежи (и те са го копирали от един друг такъв конспект, който съм виждал вече бая пъти), най-вероятно са копирали и материалите, по които преподават (най-малкото изпитването за администрация на мрежи по тоя конспект като една цяла точка ти е как работи TCP е направо невъзможно). Нека обаче разкостим това мърляво литературнно произведение…

Първа точка – “Технологии за предаване на данни (point-to-point, broadcast)” – верния термин е point-to-multipoint, където и да го погледнем. Като гледам мога и да позная как на локални мрежи има топология звезда, линейна, пръстен (ако имат късмет студентите) и няколко смесени, след което за MAN мрежи има две думи, а за WAN още по-малко. Топологията си е отделна точка, добри хора.

Втора точка – майко мила. Терминални комплекси. Всъщност описанието на точката с по едно изречение да обясни кое какво е предостатъчно на всеки (като изключим това за формулата на Niquist, за която на нито един мрежов администратор не му пука особено). Цялата точка изобщо е пълна загуба на време и се обяснява за 10 минути с двете ракии в началото, нужни да се преглътне безсмислеността и.

Трета точка ме накара да се спра, за да се насмея достатъчно… Като изключим, че трябва да кажат за 802.1 също така, и че цялата точка е малко мъглива, последното изречение ме уби от смях. “Устройства за за комутация, ключ, рутър”. Ключ. КЛЮЧ, дами и господа, отне малко време на надрусания ми мозък да осъзнае как тук е ползван google translate и те са имали впредвид switch… И за капак – router-а не е устройство на ethernet ниво, няма място тук.

Четвърта точка – да сложим една каруца пред коня, така и така почнахме със няколко слоя, я сега да обясним за какво говорим, като говорим за (остарелия, основно демонстрационен) OSI модел.

Пета точка – прочутия TCP/IP протокол, който аз така и не съм виждал на живо (чувал съм за протоколен стек). Не ми се коментират нещата от типа “обща адресна схема” (защото всеки мрежов протокол от тия нива си има такава, нали все пак трябва да се знае за къде са пакетите), и “Терминология за пакетите данни…”, за която част все още не съм измислил точно обяснение какво искат да ни кажат (вероятно поради моето непознаване на TCP/IP протокола).

Шеста точка – разказват ни за физическото ниво в TCP/IP стека, за което трябваше да са ни разказали няколко точки по-нагоре така или иначе. Разбирам, че трябва да се спомене ARP протокола (който го няма в точката, споменава се само MAC адреса), но определено не заслужава цяла точка.

Седма точка – Internet ниво. Момент. Добре, простено им е, не само те кръщават втория слой “Internet” такъв, но не им е простено, че не са внимавали, втория слой е network слой, защото НИКОЙ не ви гарантира, че това ще се използва само в Internet и изобщо ще има нещо общо с него. Една академична организация не трябва да си позволява подобни глупости (освен в случаите, в които се опитва да разсмива хората, може би?). Също така дейтаграма е такава прекрасна българска дума, сигурно още Ботев я е ползвал.
(взех да се уморявам чак)

Осма точка – като изключим странното и объркващо описание това са все неща, които е добре да се знаят В БАЗОВИЯ КУРС ПО МРЕЖИ, не в тоя по администрацията им, щото ако не се знаят, то как изобщо е стигнал студента дотука?
(всъщност, описано е отвратително, ама наистина ми писва)

Девета точка – освен че се пише нИво, да се обяснят на едно място RIP (routing протокол), NFS (file sharing), Telnet (полу-умрял протокол за отдалечен достъп), HTTP (за достъп до файлове) е бая странно. Може да се кажат две думи за тях, и толкова. И, разбира се, от тях само RIP и донякъде telnet имат достатъчно общо с мрежовата администрация.

Точка десет – е няма такава нечовешка мазаница. Адреси, маски, пътища, все неща, дето се обясняват още в “Internet” нивото, а още се чудя какво имат впредвид под мултиплексиране. Вероятно multicast?

Точка единадесет – добре, имало по-голяма мазаница от предната точка. Хванали “протоколи” и “сокети” по колкото имали, раздрусали с няколко други думи и го плякнали. Имам едно предположение, че някъде тук се говори за DNS, ама не мога да го докажа. (опа, греша, има точка по-надолу за целта).

Точка дванадесет – и след всичките тия неща на високите слоеве, добре дошли в миналото и в ТУ-София, да си говорим за модулации, модеми, *DSL (т.е. технологии, дето се надяваме да опукат) и т.н.. А нещо по темата за големия концентратор за DSL-и, RADUIS, такива ми ти нещица, дето по принцип биха трябвали на мрежовия администратор? Май няма да им се откъснат от сърцето…

Точка тринадесет – наистина точка, която ще ни носи нещастие. Съдейки по термина “домейни” вътре, се говори за IGP-та основно (щото автономната система точно така си се пише), йерархичния модел на routing предразполага към SPOF-ове (single point of failure), а не знам защо си мисля, че routing таблиците вече бяха обяснявани по-нагоре.

Точка четиринадесет – (свърши се!) изглежда добре, въпреки че можеха да я кръстят само “DNS – какво е и има ли почва у нас”, по-добре щеше да звучи.

А да дадеш книжицата на Питър Нортън за мрежи в библиографията не ме избива на смях, ами на падане на пода. Добри хора, едно време вие самите изкопирахте от TCP/IP Illustrated на Stevens няколко глави по темата – ами дайте го пак за библиография, дайте ако трябва Douglas Comer, или – ха, каква революционна идея – дайте нещо дето става въпрос за администрация настина. Книжката на Hunt не е зле, само дето не е за мрежова администрация, а за поддръжка на сървър с мрежови услуги, т.е. – за системна администрация. Може би само тая на Таненбаум има общо с предмета, като БАЗОВА КНИГА ЗА БАЗОВО ПОЗНАВАНЕ НА КОМПЮТЪРНИТЕ МРЕЖИ.

Идиоти.

I’m definitely going to blame the pills. I was moving DNSes around today, and it took me 5 hours, 52 commits in the config repository and a lot of conversations to move 107 domains with the glue records and other shit (and I’ve probably missed something, probably some other idiot is keeping glue, but that’s their problem, they’ll be fucked up in a week). I should’ve done this faster, probably, or just to leave this to the juniors (which were busy with some worse shit), and definitely not do this Friday… It was a horrible mess, a lot of this was made before I started working in the company (e.g. more than three years ago), and there’s still stuff to be fixed, like the look of some zone files, but that definitely can wait.

I also received the best description of my playing in a comment of the previous posting, I’ll post it here, and I’m asking the author to agree to put this on top of the archive, it describes to OGGs perfectly:

vasil Says:
June 12th, 2009 at 17:31
downloaded first ogg – this music is made with the purpose of going into brain washing and then eating through a straw through the ear of the insipid liquid

Dude, thanks :) Just tell me if you have anything against using it :)

And after I found that the thing of Rammstein that I have under the name of “Eskimos & Egypt” is actually a remix of the song “Rammstein” (which adds to the layers of tragedy of my music hearing) I started thinking about playing parts of it. Looks simple, just the rhythm needs to be the right one:)

Определено ще обвиня хапчетата. Днес местих DNS-и напред-назад, отне ми 5 часа, 52 commit-а в config repository-то и бая разговори за да подредя и преместя 107 domain-а с glue записите и останалите бози (и вероятно съм пропуснал нещо, кой-знае дали някой друг идиот не държи glue, ама това вече си е техен проблем, ще го издухат след около седмица). Вероятно трябваше да се справя по-бързо, или просто да оставя тая работа на някой младши кадър (ама те па бяха заети с по-голяма гадост), и най-вече да не го върша в петък, ама на… Няма такава мазанца, голяма част беше от преди да работя във фирмата (т.е. над 3 години), и има още какво да се оправя, например вида на някои zone файлове, но определено може да почака.

Получих най-доброто си описание на свиренето ми в коментар на предишния постинг, ще го напиша тука, и моля автора да се съгласи да го сложа отгоре на архива, перфектно описва ogg-овете:

васил Says:
June 12th, 2009 at 17:31
слъзнах първото огг – тая музика е правена с цел заход за промивка на мозъци и последвало изпиване със сламка през ушото на блудкавата течност.

Пич, благодаря :) Кажи дали имаш против да го ползвам само :)

А аз след като открих, че нещото на Rammstein, което имам под името “Eskimos & Egypt” всъщност е remix на песента “Rammstein” (което добави нови нива на трагичност) започнах да обмислям опити за свирене на части от нея. В общи линии изглежда доста просто, остава да се нацели ритъма :)

I know I haven’t blogged in 9 days, but I have an excuse – not like I don’t get ideas, but I always forget them. Today I got my tegretol dosage upped (the doctor said it can go up with 1/3 more), I have two weeks to take it and see what happens.

I have a few recordings at phoebe.ludost.net/arch, full with errors (of the playing, not of the encoding).

I found a weird case, in postgres acos(1) was giving input value out of range – turns out that in the float there there is more than one value that translates to “1”, and in the end the solution was a typecast to numeric(10,8). I HATE floating point crap.

I have a problem with debugging, I catch stuff with a few hours delay and I wonder what’s it from – lack of alcohol, tegretol, fatigue, or my brain has finally decided to make a hara-kiri, so I would stop making him do crap.
(and it might be because I and the girlfriend are trying the sleeping-in-the-same-bed bit and the sleeping is not one of the long parts…)
(I was also accused of my bed being too hard. It’s somewhat true, I’m thinking about a mattress…)

Around one cleaning at home to be able to move my bookcase they’ve taken from it most books, I don’t feel like thinking how will I arrange it. So, they’re still on the floor, I’ll think about them later :)
(“Procrastinators of the world, unite! tomorrow.”)

Знам, че не съм блогвал от 9 дни, ама имам оправдание – не е като да не ми идват идеи, ама все ги забравям. Днес ми вдигнаха дозата тегретол (доктора каза, че може с още 1/3), имам две седмици да го пия и да видим какво ще стане.

Има вече няколко записа на phoebe.ludost.net/arch, пълни са с грешки (на свиренето, не на кодирането).

Намерих странен случай, в postgres acos(1) даваше input value out of range – просто се оказа, че във float-а има повече от една стойност, дето отговаря за “1”, и в крайна сметка решението беше typecast до numeric(10,8). МРАЗЯ floating point простотии.

Имам малко проблеми с дебъгването, хващам разни неща с няколко часа закъснение и се чудя от какво е – липсата на алкохол, тегретола, умората, или просто най-накрая мозъка ми е решил да си направи харакири, че да не го занимавам с глупости.
(а може и да е от това, че с девойката провеждаме упражнения по спане в едно легло и точно сънната част не е от най-продължителните…)
(бях обвинен и че леглото ми е твърдо. Донякъде е вярно, обмислям матрак…)

Около едно почистване вкъщи за да ми преместят библиотеката са свалили от нея повечето книги, не ми се мисли как ще я подреждам. Съответно, книгите още стоят на пода, ще ги мисля по-нататъка :)
(“Procrastinators of the world, unite! tomorrow.”)

Blah.

After two other drugs (gabanevral and Lirika) in the end they prescribed to me Tegretol. I got an explanation about the alcoholisation of the nerver and how it’s worse than having it cut (the explanation was pretty good, as I understood that alcoholisation leaves dead tissue, which the cutting doesn’t), and the nerve block lasts for two hours and can be done every other day. Damn it. Can’t I just find the code that passes signals to the brain and add some filter there to dampen the amplitudes of pain?
(and with this drug it seems that it’s a pretty bad idea to drink. But I still feel like testing it, honestly)

One of the idiocies I’m fighting with is the Cisco Unified Communications Manager (a customer of us uses it, and we need to make a test setup in the office as no service provider uses this crap – doesn’t scale well enough). I have this method for grading how well is something made – from how much time it takes me using normal means (like google, documentation, tinkering, strace) to get it to a minimal working state. In this regard CUCM is a piece of shit – the console interface lacks the full functionality, it’s one order of magnitude worse than the worst of their routers I’ve seen, the web interface is fascinating and split in 6 pieces, one of which kills the web interface and I have to wait for it to restart, and to be honest, I still haven’t made anything to register to it successfully. I finally started making it syslog somewhere else, to be able to see what’s happening. Seems like I’m close, but at some point I’ll just snap, boot it with init=/bin/bash and will install strace…
(Otherwise the great enterprise shit consists of tons of different things piled on a RHEL and connected with cord. It’s obvious how the design was made by incompetent programmers with no experience and grasp of reality in short term. I’m running this in a vmware (it’s a test version), only to have something to test with, as we’re definitely not buying a PC from Cisco for a lot of money).
At least it was raining today, so I could sit in the quiet in the meeting room, to listen to the piano concertos of Rachmaninov and to debug.
(there’s also another option – for me to be unable to think well, from the medicine or because I’m just stupid, but I tend to catch these (like when I do something extremely stupid, or when I fight something elementary for half a hour))

I also decided to run live streaming from my bass playing (turns out that my old sound card has a pretty nice input and almost no noise).The thing can be heard at alpha.ludost.net:8000/bass.ogg, I don’t stop the feed. I wondered if I should make some kind of notification when I start, but then I remembered, that not a lot of people would want to listen to my incompetent tries to play, so I’m just telling a few people directly, either through twitter or IM.
(seriously. I can’t play and I do this for fun. I’m not a modes person, don’t take my explanations that way :) )

Бля.

След две други лекарства (габаневрал и лирика) накрая ми предписаха тегретол. Обясниха ми и че алкохолизацията на нерва е по-лошия вариант от това да го срежат (и доста добре ми го обясниха, рязането е по-чисто, алкохолизацията оставя умряла тъкан), а блокирането на нерва трае около два часа и може да се прави през ден. Аман бе. Не мога ли да намеря кода за предаване на сигнали към мозъка и да добавя един филтър на максималната амплитуда?
(и с тая дрога май изобщо не е добра идея да пия. Колебая се да тествам какво ще стане, честно казано)

Една от глупостите, с която се боря в момента, е Cisco Unified Communications Manager (едни клиенти го ползват, и трябва да си направим тестов пример в офиса, понеже нито един service provider не ползва подобна гадост – не се scale-ва достатъчно). Имам един метод да оценявам колко удобен е даден софтуер – по това колко време ми отнема използвайки нормални средства (като google, документация, бърникане, strace) да успея да го докарам в минимално работещо състояние. В това отношение CUCM е пълна простотия – конзолния интерфейс няма цялата функционалност, един порядък по-зле е от конзолния интерфейс и на най-калпавия им router, който съм пипал, web интерфейса им е страшно интересен и разделен на 6 парчета, едното от които убива целия им web сървър и трябва да чакам да се рестартира, и да си призная, още не съм подкарал нещо да успее да се регистрира към него. Последно се хванах да го накарам да syslog-ва някъде отдалечено, че поне да виждам малко информация. Усещам, че съм близо, ама не знам кога няма да ми издържат нервите, ще го припаля с init=/bin/bash и ще си сложа strace…
(Иначе великото enterprise лайно представлява насипани хиляда различни неща върху един RHEL и вързани с канап. Личи си, че дизайна му е правен от некадърни програмисти без опит и без връзка с реалността с много кратки срокове. Аз го търкалям в/у един vmware (то е такъв тестов вариант), само и само да имаме тестов пример, щото определено няма да си купим някое PC от Cisco за много пари).
Поне днес като валя можах спокойно да си седна на тихо в meeting room-а, да си пусна концерти за пиано на Рахманинов и да си дебъгвам на спокойствие.
(има друг вариант – да не мога да мисля достатъчно добре, я от лекарствата, я щото съм тъп по default, ама по принцип се усещам (като свърша нещо наистина глупаво, или па като боря елементарен проблем половин час))

Реших да подкарам live streaming на дрънченето от баса (оказа се, че старата ми звукова карта има много добър вход и шум почти няма). Нещото може да се чуе на alpha.ludost.net:8000/bass.ogg, feed-а не се спира. Чудех се дали да не му направя някакво известяване кога дрънча, обаче в тоя момент се сетих, че реално погледнато много малко хора биха искали да слушат моите некадърни опити да свиря нещо и просто се обаждам на няколкото човека, дето им е интересно, я през twitter, я през IM.
(сериозно. Аз не мога да свиря и просто ми е забавно да си дрънча. Държа да отбележа, не съм особено скромен, не възприемайте обясненията за некадърността по тоя начин :) ).

Working Saturdays are weird. I don’t see a lot of sense in them, the same stuff I do in the Saturdays anyway, without being told to work them, I just have an excuse to bring my bass guitar to the office :) One of the colleagues brought his guitar and we spent half the day doing strange stuff (while some stuff was going on in the background, which happens anyway Saturday).

I then went home to leave the gear (it seems pretty rude to go to a concert with your own musical instrument) and then to Universiada for the Guano Apes concert. I met some people, we managed to get in (pretty swiftly), the hall filled up and the warm-up band started.

“Fyeld” were warming up – weren’t bad, but the sound wasn’t good and weren’t so much interesting. The crowd jumped for a while, we warmed up and then a half hour pause followed until Guano Apes.
(note, this was a pretty accurate – at 20:00 Fyeld stared, at 21:00 – Guano Apes, there were no weird delays, etc.)

And Guano Apes came. They played with joy, did a lot of their good things, one of the guitarists in the end jumped in the audience, it was fun (and, they of course ended with Lords of the boards). The problems were elsewhere – the hall was too small (almost all of the standing room was full, no space for moshing), full to the max, and the sound just wasn’t right (at least Sandra’s voice should’ve been louder). The organizers blew that part.
It was worthy seeing/hearing them live, although I didn’t feel in the right demographic group for this concert :)

And I want to apologise – I said hi with some people and still can’t remember who they were. I even shook hands with a girl while going in the hall, then iffi did that (but not Stefan), and we sill have no idea who she is. It happens a lot and a lot more to see someone, to talk a bit and for me not to have any idea who those are…
(and I think I met someone like me at that concert :) )

Работните съботи са странна работа. Поне аз никакъв смисъл не виждам, аз тия неща си ги върша през съботите и да не са ми казали че са работни, просто имам оправдание да се занеса с баса до офиса :) Един от колегите па си донесе китарата и се занимавахме половината ден със дивотии (докато вървяха всякакви процеси, дето така и така се пускат в събота).

Последва минаване през вкъщи да си оставя железарията (най-малкото предполагам че никак не е учтиво да се ходи с музикален инструмент на концерт) и замъкване към Универсиада за концерта на Guano Apes. Видяхме се с едно количество хора, влязохме (прилично бързо), залата се напълни и почна подгряващата група.

Подгряваха “Fyeld” – не бяха зле, но звукът им куцаше и не бяха и чак толкова интересни. Публиката подскача малко, загряхме се и последва половин час пауза до Guano Apes.
(искам да отбележа, че това беше един доста точен концерт – в 20:00 почнаха Fyeld, в 21:00 – Guano Apes, нямаше странни забавяния и т.н.)

И си дойдоха Guano Apes. Свириха с кеф, изсвириха прилична част от хубавите си неща, единия от китаристите им накрая се метна в публиката, изобщо купона беше пълен (и разбира се, завършиха с Lords of the boards). Проблемите бяха другаде – залата наистина се оказа малка (почти цялото пространство за стоене прав беше гъчкано, нямаше как да стане пого, мъка), пълна до почти максимума си, а звукът просто не беше на ниво (най-малкото гласът на Сандра трябваше да се чува доста по-силно). Според мен организаторите се изложиха в тая част.
Струваше си да се чуят на живо, въпреки че ми се стори, че не съм в правилната демографска група за тоя концерт :)

И бих искал да се извиня – казах си здрасти с няколко човека и още не мога да се сетя кои са. Включително се здрависах с една девойка, докато минавах покрай нея, после iffi се била здрависала (обаче например не и Стефан) и още не можем да установим коя е. Все по-често ми се случва да се видя с някакви хора, да си поговорим и аз идея да си нямам кои са…
(и май попаднах на един случай като мене на концерта :) )

Galya and Anton got married, they became the Titovi family.

It was fun (I’ll be skipping the drinking parts, it’s an inseparable part of almost every event in this country, and I wasn’t allowed to drink a lot). We gathered a good convoy of cars, honked all along the way (horrible stuff), took the bride (tried to pay for her, but didn’t work and in the end we just pushed hard on the door. It could’ve started with it, but they are living together and Anton didn’t feel like having his door broken…) and went to the ceremony.

The ritual was quick, effective, without too long explanations. Anton called his lawyer for a consultation before saying “yes”, but everything went according to the plan – they signed, got their rings on and we all went to celebrate.

The celebration was grand. The DJ was the right kind, the usual ceremonies about kicking something were lowered to the possible minimum and there were two bands – one was a rock one, the others – in a while… At some point one of the guests played for a while with the band, then they did Smoke on the water and another one went out to sing it (Delyan, an old friend from Dobrich, we haven’t seen each other in at least an year), we danced, it was all how it should be.

So it turns out that some time ago I have brought Anton to a Bulgara concert, then he had brought Bogi (the best man) to another of their concerts, so he remembered them and brought them to play – I was at a wedding with a mini-concert by Bulgara, I don’t think anyone is going to top that anytime soon :) Kudos to the best man :)

And me and Iffi (who is not responsible for most of the idiocies I came with) gave them a specific present, a wedding set. The documentation can be read online, try guessing what’s inside :)
(I hope they don’t know where I live…)

Оженихме Антон и Галя, станаха семейство Титови.

Беше забавно (ще пропускам да споменавам пиенето, то е неразделна част от почти всеки обичай в тая държава, а па аз не можех да пия кой-знае колко). Събрахме един приличен конвой коли, свирихме по пътя (ужасна история), вземах булката (пробвахме с плащане, ама не се навиха и накрая натиснахме вратата. Можеше да почнем с това, ама те нали живеят заедно, Антон нещо нямаше желание да му разбиваме входната врата…) и отидохме на церемония.

Обредът беше бърз, ефективен, почти без никакви дълги сложни обяснения. Антон преди да каже “да” си повика адвоката да го консултира, но в крайна сметка всичко мина по план, подписаха се, сложиха си пръстените и всички дружно се занесохме да празнуваме.

Празнуването беше велико. Имаше подходящ DJ, стандартните церемонии по ритане на разни работи и т.н. пак бяха сведени до санитарния минимум и имаше две групи – едните свиреха рок, за другите – след малко… В един момент един от гостите изсвири нещо с групата, после те направиха Smoke on the water и друг излезе да го пее (Делян, един стар приятел от Добрич, не се бяхме виждали поне година), куфя се, изобщо си беше както си трябва.

Оказа се, че аз като едно време съм водил Антон на Булгара, той па бил завел после Боги (кума) на техен концерт, та той се присетил след всичките тия години и ги намерил и довел да свирят – та имахме си сватба с мини-концерт на Булгара, е не мисля, че скоро някой може да настигне това постижение :) На кума шапка му свалям :)

А аз и iffi (която не носи голяма вина за измислените дивотии) им подарихме специфичен подарък, комплект като за сватба. Документацията може да се прочете online, ха познайте какво има вътре :)
(хубаво, че май не знаят къде живея…)

I sometimes really feel like all marketroids have some brain damage. Ladies and gentlemen, stop thinking I’m an idiot, you’re only annoying me and in some cases – turning me away from your services. If I’m asking for stats for your downtime this means that 1) I know enough about that so it would be hard for you to lie to me and 2) where the hell in my signature in the email is written that I’m retarded and you’ll be able to wave it away with some explanations about new lines? Give me the data and if I have any questions, I’ll call …
The same way some marketroids were annoying the hell out of me trying to paper out around something and then brought me into a datacenter which smelled moist too much. FFS…
But, it’s really satisfying to talk to them about their competition. They get foam around the mouth, a lot of dirty details can be learnt and at some points when I tell them prices I got offered, I can see them hurting in their heart. What else should they expect, when they’re fucking with me?:)
(one colleague that talks a lot more with such persons is far more evil. We all love listening to him talk with them, especially with BTC)

I discovered the paying with distortion. When you play something like it should be, for example Forty Six & 2 by Tool with flanger, it’s nice and makes you play it a bit more. When you add distortion, it gives you power and willingness to tear the strings. I don’t even want to mention how it also amplifies a lot and tries to blow the speakers.

“Choke” by Palahniuk is, as usual, great book in his typical style, maybe one of his more rude ones gross ones (a bit like Guts). If at some point I finally make a list of really favourite authors, Palahniuk will be somewhere in the beginning.
I’ve started reading “The gone-away world” by Nick Harkaway – I’m at the middle and the book is pretty good, it has some of the descriptional style of Neal Stephenson, something I definitely like.

The Blue coalition have published their program, from which the Greens can learn a lot. Clear, precise, logical – as it should be. It’s pretty obvious it was written by people that know their job and don’t just think up strange things like Bogomil – that if the Greens come to power (which, honestly, is impossible), will just be working for maximal citizen involvement in everything. This is a clear stupidity – like fighting to have everyone to be able to be a surgeon and cut left and right. As the users don’t support their own server, that way for a lot of things you need experts that do their job (with the needed degree of control and feedback, which is the thing missing here). To use “extending the citizen’s involvement in the government” as an excuse for the lack of program is retarded – not naive, just stupid. Seriously, if the people that did this aren’t clinical cases, I want to know where do they buy their drugs…
(heh, it’s also written there directly, “don’t expect for the green party to take the government in a country” – thank you, oh god of the atheists)

I thought about voting for the Greens for some of the elections but I think I’ve decided not to.

На моменти не мога да си обясня търгашите дали всички не са с някакво умствено изкривяване. Дами и господа, спрете да ме смятате за идиот, единствено ме дразните и в някои случаи – отказвате от вашата услуга. Като съм питал за статистика за пропаданията във връзката ви, това значи, че 1) имам достатъчно информация по въпроса, за да ви е особено лесно да ме излъжете и 2) къде в сигнатурата на писмото ми пише, че съм бавноразвиващ се и ще ми замажете очите с някакви странни обяснения за скорошно пуснати линии? Дайте ми данните и ако имам въпроси, ще ви се обадя…
По подобен начин разни други търгаши ми лазиха по нервите, пак така правейки опити да замажат положението, след което ме заведоха да ми покажат co-location център, в който някои части миришеха твърде силно на влага. Майко мила…
За сметка на това е ужасно забавно да им говориш за конкуренцията им. Направо пяна им избива на устата, може да се научат много мръсни подробности, а като в някои случаи им цитирам цени, просто е явно как ги заболява сърцето. Какво друго могат да очакват, след като се ебават с мен?:)
(един колега, който по-често си говори с такива типове е далеч по-зъл. Всички с голямо удоволствие слушаме как си говори с тях, особено с БТК)

Открих свиренето с дисторжън. Като се свири нещо както трябва, например Forty Six & 2 на Tool с flanger, нещото е приятно и те кара да го свириш още. Като му се добави дисторжъна, ти докарва сили/желание чак да скъсаш струните. Изобщо не искам да споменавам как по някаква причина усилва зверски всичко и се опитва да ми избие кубето.

“Choke” на Паланюк е, както обикновено, страхотна книга в типичния негов стил, може би една от най-грубите му (почти колкото Guts). Ако най-накрая седна да си пиша класация на авторите, Паланюк ще е някъде в началото.
Започнал съм да чета “The gone-away world” на Nick Harkaway – на средата съм и книгата е много добра, има в нея някаква част от описателния стил на Нийл Стивънсън, което поне за мен е доста приятно.

Синята коалиция са публикували програма, от която Зелените много добре трябва да се поучат. Ясна, точна, логична, изобщо – както си трябва. Личи и, че е писана от хора, които си разбират от работата, а не измислят странни работи като Богомил – че ако Зелените дойдат на власт (което, нека сме честни, е изключено), ще се борят за максимално гражданско участие във всичко. Това е откровена глупост – все едно да се борят за равноправие всеки гражданин да може да е хирург и да реже наляво и надясно. Както потребителите не си поддържат сами сървърите, така и за много неща си трябват експерти, които да си вършат работата (с, разбира се, някакъв контрол и обратна връзка, което е липсващото при нас). Да се използва “засилване на гражданското участие в управлението” като извинение за липсата на програма е меко казано малоумно – не е даже наивно, просто е глупаво. Сериозно, ако хората, измислили това, не са клинични случаи, искам да ми кажат откъде си купуват дрогата…
(е, то си пише и в прав текст, “не очаквайте и зелена партия да вземе управлението в една държава” – благодарим ти, боже на атеистите)

Мислех си да гласувам за Зелените на някои от изборите, ама мисля, че се отказах.

Update: Питаха ме защо толкова ругая зелените – просто е ужасно дразнещо да се намери партия, която изглежда в общи линии добре и свястно и да се окаже, че са банда идиоти.

”
Vacation days. I wondered and wondered when to take some, and they came by themselves.

I’m taking the prescribed drugs, I still haven’t reached the full dose, but it doesn’t do anything for the pain. Let’s see what’s next…

Also I feel pretty much absent-minded, it’s fun that it doesn’t affect my work. It’s like working in a fog or playing chess without looking – everything works, but I don’t really see that.
”
… I wrote some days ago, and didn’t get to finishing it, being lazy isn’t a small thing.
(also, I reached the full dosage of the pills, didn’t help the pain).

                               x3
g-----7----5h7---8p7---5h7---3h5-|-----7----5h7---8p7---12p11---8p7-|
d--0-----0-----0-----0-----0-----|---0----0-----0-----0-------0-----| x2 (Both riffs)
a--------------------------------|----------------------------------|
d--------------------------------|----------------------------------|

(46&2, Tool, Aenima)

So – work, crap, in the last weeks I’ve started to have time again to read (not too easy), I’ve started with “Choke” by Palahniuk. I also read the book by Michael Chabon that won “Nebula” and “Hugo” – it’s totally undeserved, the books seem to have won only because of political reasons.
(on the book topic – in Orange I have to go Saturdays, as Sundays Svetla isn’t there and there’s no one to recommend new stuff to me)

I felt like writing something on the topic of technology and how it shouldn’t be treated as a religion or something really scary, but now I don’t.

For some reason I decided to try how some bass lines sound on the paino that’s at home (it’s the landlord’s) and today the guy that tunes is came. Turned out to be pretty complicated thing to do, I had gun thinking up some kind of optimising, which can calculate how tightened every stting to be. Looks like the system is going to be non-linear.
(to it would seem that Schism would be easier there, not like on the bass)
(and some nights I go to sleep, I lie in bed for half or one hour, I get up and go check how something would sound on the bass. I need stronger drugs)

So, nothing really interesting is happening (there’s something else, stuff on the online payments in Bulgaria, but I have no idea how much I can say right now).

And something a bit technical, which might turn to be useful – a lot of software has switched from text files, which they read in memory and parse, to sqlite – which leads to horrible problems, if the database is bigger that some tens of kilobytes – because there need to be a lot of lookups that need to be done to read everything and it’s not preloaded in memory, if for example you have two really big IMAP mailboxes in evolution, you can expect a lot of disk seeks until it’s checked everything. The same problem you can see with firefox and the auto-completion. I’ve solved this with the following two scripts that start them:

vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/evo.sh
#!/bin/sh
cat ~/evolution/mail/imap/*/folders.db > /dev/null
evolution
vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/ff.sh 
#!/bin/sh
cat ~/.mozilla/firefox/*/places.sqlite > /dev/null
firefox

And to finish – find some Bill Hicks and listen/watch him. Really fun, really cynical, at some moments downright evil, totally worth it.
”
I loved when Bush came out and said, “We are losing the war against drugs.” You know what that implies? There’s a war being fought, and the people on drugs are winning it.
“

”
Почивни дни. Докато се канех да си взема отпуска, те сами си дойдоха.

Пия си предписаната дрога, още не съм докарал до пълна доза, но не усещам влияние в/у болката. Да видим кво следва…

Също така се усещам леко отнесен, забавното е, че не ми пречи на работата. Все едно работя в мъгла или играя шах без да гледам – всичко си се получава, само дето не го виждам ясно.
”
… бях написал преди няколко дни, и така не го довърших, мързела не е малка работа.
(при пълната доза на лекарството пак не помогна за болката)

                               x3
g-----7----5h7---8p7---5h7---3h5-|-----7----5h7---8p7---12p11---8p7-|
d--0-----0-----0-----0-----0-----|---0----0-----0-----0-------0-----| x2 (Both riffs)
a--------------------------------|----------------------------------|
d--------------------------------|----------------------------------|

(46&2, Tool, Aenima)

Та – работа, глупости, в последно време пак започнах да намирам време да чета (не е особено лесно), в момента съм хванал “Choke” на Паланюк. Изчетох книжката на Michael Chabon, дето е спечелила “Хюго” и “Небюла” – незаслужено е било, книгата изглежда да е спечелила основно по политически причини.
(по темата книги – в Orange трябва да се ходи в събота, понеже в неделя Светла я няма и няма кой да ми препоръчва нови неща)

Канех се да пиша нещо по темата за технологията и как не трябва да се възприема като религия или като нещо ужасно страшно, ама ме мързи.

По някаква причина реших да пробвам как звучат някои бас линии на пианото, дето е вкъщи (на хазяите е) и днес мина един човек през нас да го акордира. Оказа се ебаси науката, а аз се забавлявах да мисля вариант за някакво оптимиране, който може да сметне колко натегната трябва да е всяка струна. Така както го мисля, няма и да е линейна цялата система.
(определено Schism ще да е по-лесен, отколкото на баса)
(лягам си да спя, лежа половин-един час и ставам пак да пробвам нещо, което ми е хрумнало да проверя как звучи на баса. Силни успокоителни ми трябват)

Така като се замисля, нищо друго интересно не се сещам (за което да мога да пиша, имам няколко интересни наблюдения по темата за online разплащанията в България, ама да видим за колко от тия неща мога да говоря).

И нещо малко техническо, дето може да се окаже полезно – много софтуер в последно време минава от текстови файлове, които да изчетат и parse-нат в паметта, към sqlite – което всъщност води до убийствени проблеми, ако sqlite базичката е по-голяма от няколко десетки килобайта – понеже трябва да се направят бая lookup-и, за да се зареди всичко, а ползващата програма не ползва pre-load-ване на цялото нещо, ако например имате evolution с две големи IMAP пощенски кутии, очаквайте в при пускане да скърца дълго и продължително, докато ви провери folder-ите. Същия проблем има firefox-а с autocomplete базите си. Решенията поне при мене са да ползвам следните два скрипта да ги стартирам:

vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/evo.sh
#!/bin/sh
cat ~/evolution/mail/imap/*/folders.db > /dev/null
evolution
vasil@shrike:~$ cat /usr/local/bin/ff.sh 
#!/bin/sh
cat ~/.mozilla/firefox/*/places.sqlite > /dev/null
firefox

Като финал – намерете си Bill Hicks и слушайте/гледайте. Много забавен, много циничен, на моменти направо зъл, напълно си заслужава.
”
I loved when Bush came out and said, “We are losing the war against drugs.” You know what that implies? There’s a war being fought, and the people on drugs are winning it.
“

To begin with, I spent a nice quantity of time in Tokuda last week on tests around the neuralgia. The conclusions: I have a brain (looks bad, but I don’t feel like looking for a better scanner), there aren’t any organic problems, so they prescribed me some crap to take (one is nootropil, the other one is gabbanevral (an anticonvulsant in small doses)). Right now doesn’t help the pain, but helps sleep.
(told me not to drink more than a beer. bastards.)

The work is a lot, as usual. I’m debugging weird stuff (the last log I looked into was 33GB, I wonder if I can make a faster ‘less’ for big logs).

I broke a string on the bass (e.g. the thickest one). Wasn’t even in purpose… I got lucky it didn’t break fully (it’s two twisted wires and another one around them) and got away without a hard hit (although this one was a bit slackened, tuned in D instead of the standard E, Tool is a bad influence on me). The new ones definitely sound better, with a specific ringing sound. Warms the soul :)

Като за начало, изкарах прилично количество от миналата седмица в Токуда по тестове около невралгията. Изводът: имам мозък (изглежда зле, ама не ми се занимава да сканирам нещата по-добре), нямам повреди в нервите и ми изписаха разни гадости да пия (едното е nootropil, другото е габаневрал (антиконвулсант в ниски дози)). За момента не помага на болката, но помага на съня.
(казаха да пия не повече от една бира. гадове.)

Работата си е много, както обикновено. Дебъгвам странни неща (последния лог, от който вадих нещо, беше 33GB, мисля си дали не може да се направи less като за големи логове).

Скъсах си първата струна на баса (т.е. най-дебелата). Не беше и нарочно… Имах късмет, че не се скъса изцяло (представлява две усукани жички, увити с трета) и ми се размина сериозен удар (въпреки, че тази е леко отпусната, настроена в D вместо стандартното E, Tool лошо ми влияят). Новите струни определено звучат по-добре, имат един специфичен звънящ звук. Радва душата :)

Tool/Reflection

g----------------------2------0--
d--4-----------------------------
a--2--2-2--0h2-2-2-2-------3-----
d--------------------------------

Sounds wonderful. It’s not too hard to play (unlike Schism (I want fingers like this guy)).

But the drums are definitely horrific…
(I also want new fingers)

Tool/Reflection

g----------------------2------0--
d--4-----------------------------
a--2--2-2--0h2-2-2-2-------3-----
d--------------------------------

Звучи прекрасно. Свири се не чак толкова трудно (за разлика от Schism (искам пръсти като тоя)).

За сметка на това барабаните са нещо ужасяващо…
(искам и нови пръсти)