татко Крокодил

And a bit more around the seminar for system administrators of DAITS.

Ladies and gentlemen from DAITS, MI, etc., I personally don’t believe that you can do anything in the IT sphere right (something that you’re proving with everything you do). This doesn’t stop you from proving me wring, like recording this great lecture by Darina Obretenova and Vlado Hristozov and uploading it to a public place, so all the system and network administrators can see what’s it about. To be known what the requirements are for them, which laws mandate them, etc..

Otherwise it will look just like a course for snitches.

The value of the rest of the lectures will seriously rise if they’re written on toilet paper and put into the right places.

И пак малко около семинара за системни администратори на ДАИТС.

Дами и господа от ДАИТС, МВР и т.н., аз лично не вярвам, че вие можете да свършите каквото и да било в областта на ИТ както трябва (което и вие усилено се опитвате да докажете с всичките си действия). Това не пречи да ми покажете, че не съм прав като например запишете тая велика лекция на Дарина Обретенова и Владо Христозов и я качите публично, за да видят всички системни и мрежови администратори за какво става въпрос. Да се знае точно и ясно какви са им задълженията по закон, и по кои точно закони.

Иначе ще изглежда като инструктаж за доносници.

Стойността на останалите лекции би се повишила сериозно, ако са написани на тоалетна хартия и поставени на подходящи места.

Another stupidity by DAITS.

“Seminar for system administrators” – all the topics are either marketing, or, ahem, “Informational security and cyber crimes”, or how to report stuff to the police. The only reason to go there would be for the cocktail party…

And as a sysadmin I’d just like to say – people, you would be laughable, if you weren’t so pathetic.

Поредното малоумие на ДАИТС.

“Семинар за системни администратори” – всичките теми са или маркетингови, или хм, “Информационна сигурност и кибер престъпления”, т.е. как да докладваме данни на органите. Единствената причина да се иде там би била за коктейла…

Като един такъв системен администратор мога само да кажа – господа, щяхте да сте смешни, ако не бяхте толкова жалки.

I love the autumn, but not this cold. So while I’m staying at home in the warm bed and thinking what heat stroke is awaiting me from 9 to 39 degrees, I’ll write a bit on what I’ve read in the last weeks, I need to take some rest from the lecture.
(

vasil@shrike:~/securax/astricon/lecture$ wc speech.txt
  488  4326 23666 speech.txt

)
(and I still haven’t finished my slides and haven’t generated some things, in the end I’ll just talk about them without showing them)

I managed to chew through “The Jews and Russia” by Solzhenitsyn. The translation is horrible, and Solzhenitsyn’s style is not one of the easiest to move to another language. The part before the revolution is not that interesting, but still worth reading. The book uses a lot of good sources and is pretty much unbiased.

The next is again by Solzhenitsyn, “August 1914”, the old edition (e.g. without the “Lenin in Zurich” part, which I ordered separately). The book is a novel, explaining the beginning of the First World War in Russia, through the eyes of the people there, it’s definitely interesting with the look over the people’s thinking (which at some points from our standpoint seems really naive). It’s written in an absorbing way and even though I read in in English, I still liked it a lot. I also want to note something for some of the comment posters in my blog on how Solzhenitsyn was praising the old monarchical regime, etc., that they need to read a bit before speaking gibberish.
(and long live the on-line book stores for old books)

“A street without name” by Kapka Kasabova is a book by a woman who has left Bulgaria with her family when she was 16 (in 1990) and has come back in 2006-2007. The book combines her childhood memories and her new experiences, with some stuff on the history of the country (pretty well picked and pretty much true), it was first published in England. I really liked it, went through it while traveling around (the better part of the bus rides – there are 20 minutes to read :) ).

“The Picadili file” by Hristo Hristor, who finally has gotten to the file of the agent who’s suspected to have killed Georgi Markov – looks like the last book on the topic if nothing very weird happens, like the destroyed part being found, etc.. This guy deserves applause for everything he’s done in this regard, seems to be one of the rare good journalists in Bulgaria. I really hope that he’ll finish the topic with the concentration camps.
(which reminds me, where can I find his first book on the camps?)

“The last theorem” by Arthur C. Clarke and Frederik Pohl – a good book, in the typical for Clarke style. Worthy reading (like all his books), written pretty entertaining and expands some of his idea for the feature. They seem a bit naive…

Expected: “Nation” by Terry Pratchett, “Anathem” by Neal Stephenson and “Lenin in Zurich” by Solzhenitsyn. I really hope to get at least one of those before traveling to the USA, to have something to read there.

And something fun – I went to some examinations today (around the pharyngitis, etc. there was was the question why is my organism so weak), so to note – I don’t have AIDS and chlamides :) Instead of that I have EBV (like half of the human population), so we’ll see…
(

Обичам есента, ама и не точно тоя студ. Та докато си стоя на топло вкъщи и си мисля как ме чака удар да ида от 9 на 39 градуса, мисля да напиша нещо по темата за кво съм чел в последно време, така и така трябва да си почина малко от лекцията.
(

vasil@shrike:~/securax/astricon/lecture$ wc speech.txt
  488  4326 23666 speech.txt

)
(а още не съм си написал слайдовете и не съм си генерирал някои неща, накрая само ще ги говоря без да ги показвам)

Успях преди няколко седмици да додъвча “Евреите и Русия” на Солженицин. Преводът е ужасяващ, а стилът на Солженицин и не е от най-лесните за пренасяне на друг език. Частта преди революцията не беше толкова интересна, но пак си струва да се прочете. Книгата използва страшно много източници и е доста безпристрастна.

Другата, която прочетох беше пак на Солженицин, “Август 1914”, старото издание (т.е. без частта “Ленин в Цюрих”, която си поръчах отделно). Книгата си е роман, разказващ за началото на Първата световна война в Русия, гледано през очите на хората, определено е интересна с обзора на мисленето на хората (което в някои моменти от гледната точка на нашето време изглежда адски наивно). Написана е доста увлекателно и въпреки, че я четох на английски, пак много ми харесва. Също така искам да отбележа за един от коментиращите в моя блог по темата как Солженицин бил възхвалявал царския режим и т.н., че няма да е лошо да прочете това, за което говори глупости.
(да живеят online книжарниците за стари книги)

“Улица без име” на Капка Касабова е книга написана от жена, която на 16 (през 1990) със семейството си е напуснала България и се е върнала през 2006-2007. Книгата съчетава детските и спомени и новите преживявания, с малко разкази за историята на страната (доста добре подбрани и сравнително верни), издадена е първо в Англия. Много ми хареса, издъвках я в общи линии докато пътувах напред-назад (предимството на автобуса пред маршрутката – имаш чисти 20 минути за четене :) ).

“Досието Пикадили” на Христо Христов, който най-накрая се е добрал до досието на агента, за който се предполага, че е убил Георги Марков – изглежда ще е последната книга по въпроса, освен ако не се случи нещо странно, като например да се намерят от някъде унищожените материали и т.н.. Човекът шапка му свалям, че толкова е ровил въпроса, май един от малкото свестни журналисти в България. Искрено се надявам да допише темата за лагерите.
(което ми напомня, някой да знае откъде мога да намеря първата му книга за лагерите?)

“Последната теорема” на Артър Кларк и Фредерик Пол – интересна книга, в типичния на Артър Кларк стил. Струва си да се прочете (както всичко негово), написана е прилично увлекателно и прави развитие на една-две негови идеи за бъдещето. Изглеждат малко наивно…

Очакват се: “Nation” на Тери Пратчет, “Anathem” на Нийл Стивънсън и “Ленин в Цюрих” на Солженицин. Надявам се поне едната да успея да взема преди да отпътувам за щатите, да имам какво да чета там.

И нещо забавно – ходих на кило изследвания днес (около фарингита в гърлото и т.н., имаше един въпрос защо ми е толкова отслабнал организма), та да спомена – нямам СПИН и хламиди :) За сметка имам EBV (както и половината човечество), да видим…
(не припаднах тоя път, докато ми вземаха кръв (щото ме сложиха на едно легло) и после взех три вафли на сестрите там, че предния път им бях изял техните)

Fun day. Not only I was awaken by the celebration of the nearby school, but when I went to the doctor to check my tests of the stuff they got from my throat it turned out that he was at a funeral.

It’s official – I’m going to AstriCon and presenting a lecture with somewhat working title of “Finding and debugging signal quality problems on asterisk interacting with carriers and “carrier-grade” equipment”. This week I’ll be working mostly on it (I already wrote some small things for it, tomorrow I should be able to put together what I need and to start doing the graphs, etc.). I’m flying out on the morning of the 22nd and coming back in the afternoon of the 29th.

Забавен ден. Освен, че сутринта ме събуди празненството на училището отсреща, след като отидох при доктора да си видя изследванията се оказа, че той бил на погребение.

Официално се потвърди, че ще ходя на AstriCon и ще водя лекция на тема “Finding and debugging signal quality problems on asterisk interacting with carriers and “carrier-grade” equipment” (донякъде работно заглавие). Тая седмица ще се занимавам само с писането и (днес написах и малко дребни програмчета по въпроса, утре би трябвало да успея да сглобя каквото ми трябва и да почна да си чертая графиките и т.н.). Летя на 22ри сутринта, връщам се на 29ти следобеда.

We celebrated chervarium’s birthday…

There were a lot of obscene gifts. Not only mine (two laminated photos, hand creme and the book “The sex and the office), but a blow-up doll, a set of a garden (well, more like a plant pot) with a shovel and a pitchfork and… well, I can’t really remember, he can write that in a comment later :) I met Anton Tinchev (hadn’t seen him for a while), some colleagues from FMI, we did again the dance of the drunk and fallen crocodile (and there are recordings again). I survived until 1:30 (although I was pretty tired, I slept a bit in the afternoon and got woken up with a problem).
I should’ve taken the tarambuka…
Of course, there were some talks about work, there’s no other way…

And of course, for my tiredness it really helped that the night before I finished what was left of the cachasa (I should go for a new bottle).

Chervarium brought a fun guy from Holland, who I might see again tomorrow.

I promise to write something on the books I’ve read soon.

Празнувахме рождения ден на червото …

Простотиите за подаръци не бяха малко. Освен моя (две ламинирани снимки, крем за ръце и книгата “Сексът и офисът”) имаше една надуваема кукла, комплект от градинка (е, по-точно саксия) с лопата и вила и .. не помня какво още, червото може да допише :) Видях се с Антон Тинчев (не се бяхме виждали от кило време), разни колеги от ФМИ и кой ли не още, имаше и пак танца на пияния и изпаднал крокодил (и пак май има подробни записи). Аз учудващо издържах до 1:30 (въпреки, че бях бая уморен, следобеда поспах докато ме събудиха с някакъв проблем).
Трябваше да си взема тарамбуката…
Разбира се, имаше и няколко разговора по работа, то не може иначе…

Разбира се, за умората ми спомогна и това, че предната вечер с няколко човека изпихме останалата кашаса (трябва да ида за нова бутилка).

Червото беше домъкнал и един забавен холандец, с който май ще се виждаме и утре.

Обещавам тия дни да напиша нещо и за последните четени книги.

Today through the net the link to these interesting mathematical problems showed around, so I printed a few copies and brought them to IBB…

The result was fun – the first one took a lot of time to think in what direction the constellation should be moving (as there are stars that don’t move too much towards the horizon, and hour and 20 minutes for hight school students seem too much), for the 6th someone was saying that the speed is attainable only by a great athlete, 8th was solved by Stefan using similar triangles, on the 9th we wondered at the slow speed of some things, and for the 11th Irina (who studies too much biology) said that the normal mathematical solution (the one with the difference of volumes) is wrong.

And it was also pretty fun to translate these to a guest …

По net-а днес бяха плъзнали едни интересни математически задачи, та аз отпечатах няколко копия и ги замъкнах на ИББ…

Резултатът беше забавен – за първа задача имаше дълго време мислене в каква посока точно трябва да се движи съзвездието (щото нали има разни звезди, дето не се местят много спрямо хоризонта, па час и 20 минути за ученици са много), за задача 6 някой спореше, че с такава скорост може да бяга само някой атлет, 8ма я реши Стефан много бързо с подобни триъгълници, на 9та се учудихме от ниската скорост на някои неща, а за 11 Ирина (учеща сериозно биология) каза, че очевидното решение е грешно (т.е. разликата в обемите).

Особено весело беше да превеждаме на един гост задачките …

In short…

A day with all kinds of crap in the office – thousands of things that prevented me from finishing anything, with the detailed discussions about rivers of shit and similar idiocies, after which me, Stefan and chervarium decided to go somewhere to drink and decided on the Apartment. There we spoke half of the time about work, met Plamen, drank until 12 and went home. On the way I met Eneya’s boyfriend (who was driving through the night with some evil ideas, according to him – delivering some newspaper) and he drove me home.

Weird stuff. To be noted – I drank only 4 small vodkas (200ml) (thankfully, the girl saying “ooooh, you’re the one that drinks a lot” was not there :) ), I went out sober from the Apartment (it’s probably the first time that has happened), and the 3g modem did a really nice job when we debugged something.

Накратко…

Ден, пълен с простотии в офиса – хиляди неща, от които не можах да свърша почти нищо до край, заедно с подробно обсъждане на реки от лайна и друг подобни простотии, след които със Стефан и червото решихме да идем да пийнем някъде и в крайна сметка се спряхме на Апартамента. Там говорихме половината време за работа, засякохме се с Пламен, пихме до около 12 и се разотидохме. Мен ме засече младежа на Енея (който се разкарваше с колата по нощите с някакви подли цели, по негови думи – разнасяше някакъв вестник) и ме закара до вкъщи.

Шантава история. Да се отбележи – изпих само 4 малки водки (слава богу, нямаше я девойката, дето казваше “ааа, ти си оня, дето пие много”), излязох трезвен оттам (май за първи път), а 3g модема свърши много хубава работа да дебъгнем един проблем.

The world is really small…

Today at IBB Peio brought me a present – a beer bottle full with something that I had to drink. I poured it in a cup, drank from it – turned out to be a water with a strange taste…

Turns out that it was a swamp water (well, from some lake) in Hamburg, sent by a girl-friend from an old time. I have no idea how Peio met her, but while drinking the bottle I remembered one such fun case, in which with her and another girl we drank two bottles of wine in the park in Dobrich, and then I went and filled one of those with water from the lake there and we drank that one too. After a few days that other girl asked “What was in that third bottle” and was a bit roused by my answer…

I remember also how I had told about the drinking of water from the Dobrich lake to a girlfriend I was going out with when I was in my first or second year in the university – she refused to kiss me for a few days afterwards…

Maybe it’s not that bad that all the stupidities I’ve done while younger are coming back :)

Светът наистина е малък…

Днес на ИББ Пейо ми донесе подарък – бутилка от бира, пълна с нещо, което да опитам. Налях си го в една чаша, отпих прилично – оказа се вода със странен привкус…

Оказа се блатна вода (е, т.е. от някое езеро) в Хамбург, изпратено от една приятелка от едно време. Идея си нямам как Пейо се е засякъл с нея, но си изпих спокойно бутилката и си спомних един такъв весел случай, в който с нея и още една девойка изпихме две бутилки вино в парка в Добрич, след което аз напълних едната с вода от езерото и изпихме и нея. След няколко дни другата девойка пита “А какво имаше в третата бутилка” и остана малко шашната от отговора…

Спомням си как бях разказал за пиенето на вода от езерото в Добрич на една девойка, с която ходех докато бях първи-втори курс – тя отказваше да ме целува няколко дни след това…

Може би не е чак толкова лошо, че всички простотии, които съм вършил като по-малък се връщат :)

(15,46,29) velin@j: Do you want some chauvinistic sexism?
The Irish colleagues are sitting, chewing on their sandwiches and discussing if the tits of the new girl in the coffee shop are real. At some point one of them finishes the conversation with the following phrase:
– She is form romania. She is working in a cafeteria. It’s not a rocket science — they’re not plastic!
(15:46:43) mnx: hahahahahhahah :)

(15,46,29) velin@j: Искаш ли шовинистки сексизъм малко ?
Седят колегите ирландци, предъвкват сандвичи и дискутират дали циците на новата девойка в кафето са истински. При което единия приключва спора накрая със следната фраза:
– She is form romania. She is working in a cafeteria. It’s not a rocket science — they’re not plastic!
(15:46:43) mnx: хахахахха :)

The end of the Hans Reiser trial.

I have no idea why do I feel so weird while reading his explanations. Maybe because I see it in some way really logical, how he did it, calm, clear…. Looks like something I would do.

Финалът на процеса срещу Hans Reiser.

Не знам що се чувствам толкова странно, докато му чета обясненията. Може би защото ми се вижда в някакво отношение адски логично, как точно го е направил, спокойно, ясно… Изглежда ми като нещо, което аз бих направил.