2004-06-04 00:02
June 4th, 2004 by Vasil KolevПрипомням си защо едно време имах желание да се напия до смърт…
Пак беше пълен деня – сутринта си занесох прането до старата квартира, закусих шкембе чорба, и се прибрах… След което се хванах по купчината работа, която имах – написах disclaimer за www.iseca.org, прехвърлих записите от лекциите на семинара – тук е българския mirror, а тук е международния. Също така има малко нови снимки от семинара в vasil.ludost.net/pics (лицето Ж.Ч. още не се е съгласило да му публикуваме снимката :) )
По някое време се прибра Велин, със злобната реплика ‘спри музиката, боли ме главата’, след което изпи едно количество транквиланти, и издавайки звуци като ранен мечок, си легна да спи… По някое време мислех да го заведа на зъболекар, щото звучеше много лошо, но по-късно заспа и захърка. Последва спиране на хъркането и притеснение дали не е умрял, но в крайна сметка се оказа жив, по някое време се събуди, и даже изяви желание да му взема нещо за ядене от магазина (което беше финалното доказателство, че е жив).
Днешната лекция беше за .NET, и аз задавах подли въпроси, на които горе-долу ми беше отговорено… Не знам защо, но просто не виждам нищо ново в технологията, и нищо кой-знае колко революционно. Почти съм сигурен, че не съществува технически проблем това да се направи с Perl.
Последва дълъг разговор в “Торонто” за последната идея, която споменах в блога, и след няколко часа говорене (което тотално ме изцеди) имам да напиша няколко неща… Кога – дявол знае.
Някой да разработва устройство за забавяне на времето, че имам много да си наваксвам?