татко Крокодил

На рождения ден на Венски с Бачийски почнахме интересен разговор за масов update на вече deploy-нат софтуер (писан на скриптов език, но май няма чак такова значение). Той искаше да смъкне времето за deployment под текущите 45 секунди, и мисля да опиша една от идеите, които ми хрумна, а после Пенчев (който участваше в дискусията) да и намира кусури.

Основният принцип е следният – един сървър пуска по multicast пакети с update (във вид на diff например), а машините го поемат и слагат. Ето и принципно как би трябвало да работи протокола:

1. Главният сървър пуска към multicast групата един пакет, че следва update.
2. Изчаква timeout T1 и ако някой не отговори (той има списък с машините) праща пак.
3. Стъпка 2 се повтаря 3 пъти, ако има не-отговорила машина, се вади от списъка и се праща notification.
4. Изпраща се update, разделен на пакети, като всеки пакет:
4.1. Съдържа ID на update (пореден), като всеки клиент има списък с updates които е получил
4.2. Номер на пакета в update (за да се следи за загуби)
4.3. Подпис на пакета (md5sum на съдържанието + shared secret)
4.4. Diff в някакъв вид.
5. Всеки клиент, получил update:
5.1. Проверява дали вече не го е apply-нал, и ако да, не му обръща внимание, само праща обратно потвърждение
5.2. Ако има дупки в него, не праща потвърждение.
5.3. Ако update не е пореден на предишния приложен, не праща потвърждение и известява администраторите.
5.4. Ако е получил целия update, проверява дали може да бъде приложен. Ако не – праща известяване и не потвърждава.
5.5. Ако е получил целия update без проблеми и може да се приложи – прилага го, отбелязва, че е приложен и праща потвърждение.
6. Ако централният сървър за timeout T2 не получи потвърждение от всички, повтаря т.4 три пъти. За тези, от които не е получил потвърждение, известява администраторите.

Спорът е, дали протоколът има някакви сериозни проблеми и дали може да бъде реализиран в рамките на ден-два от нормален програмист (не мързел като мен). Също така, дали някой не му е хрумнало да напише такова нещо :)

Reading some stuff that was sent to me on the topic, I think I should really write something on the stuff that has gone through mu head, that’s (as usual) not really politically correct…

Let’s start with this – I definitely hate the people that try to make me feel guilty for something I haven’t done. This includes a lot of feminists.

I’ll just talk on the women in the IT, as an example of the equality and how it doesn’t really exist. Not like some people think – women aren’t discriminated against, it’s the opposite – a lot of allowances are done for them…

Let’s start with the fact that IT (not including the management, there the IQ is mostly double-digit) is a meritocracy – everyone is graded based on what can he/she can do and what does he/she accomplish – the rest is left on the background. You might be a black, gipsy, jew, leper, fitness maniac, chalga listener or a combination of them – in the end what matters is what you can, leave the rest (which is one of the main reasons for us to put up with chervarium :) ). Everyone has the same equal conditions – work to be done, time for it and grade based on does it work and how well it’s done. Pretty simple, actually.
And the practical observations – the women in the IT are not a lot. They can’t stand it, don’t stay, don’t find it interesting, don’t develop, they run. Most of them don’t ever think aout starting. And for them there are a lot of allowances made (for example, the swearing in an office goes down drastically when there’s a woman around, and swearing, disliked as it might be, is an important part of the job), we get it put into our heads to be considerable, not to shout (which is about 10% of my communication with the management), etc.. I’ve also noticed that for the really good women in the IT those don’t really matter and they fit in the teams with no trouble. And if someone does some research, it will be pretty obvious that the women can be found on all levels – and that they’re somewhat equally distributed, they just are a small number. And you can ask them, are they judged on chest size or on merit.

A nice example is the Debian project that has more than 1000 debian developer, and each and everyone of them has gotten through an one year long test and examination by a lot people (maybe working for the military is easier). They had a small percentage of women, until at some point some people started saying how women got repelled and discriminated against for being women, etc.. The example they give is how a woman asked a question in a mailing list, and got a reply how she has the hysterical woman syndrome.
So what? If I ask a question in the same way, I’ll get told to go copulate with myself sideways, they might not even talk to me that much (which has happened a few times). The whole industry is full with crazy people that have seen too many newbies with stupid questions or have too big of a hangover to car – most will treat you the same way even if you’re God. If yo can’t stand this, then it’s pretty much impossible to stand the usual stress of the job and it’s better to go do something else. Fact of life.

So, dear ladies wanting equality – come to IT. Study, read, spend sleepless nights in front of the machine, argue with people on different technical topics, make things, have fun and you’ll be accepted as equals. I know a lot of such women and have no memory of any of them saying that she was mistreated. And they’re some of the most clear-minded people I know :)
And yes, the joy of creating something working is not comparable with a lot of other things …

Четейки разни неща, които ми се пращат по темата, мисля най-накрая да спомена малко мисли, които (as usual) не са особено политически коректни…

Нека започна със следното – аз не обичам хора, които се опитват да ме карат да се чувствам виновен за нещо, което не съм направил. Това включва едно сериозно количество феминистки.

Ще се спра на темата за жените в IT-то, като пример за равноправието и как то реално не съществува. Само че не както се мисли от някои хора – че жените се дискриминират, а реално е точно обратното – заради тях се правят много отстъпки …

Да започнем от това, че IT-то (това не включва мениджмънта, там IQ-то е основно двуцифрено) е меритокрация – т.е. всеки се оценява по това, което може и което прави – всичко останало остава на заден план. Може да си негър, циганин, жена, педераст, евреин, прокажен, фитнес маниак, чалгар или комбинация от тях – в крайна сметка хората се интересуват основно от това какво можеш, и останалото остава на заден план (което е една от основните причини да траем червото :) ). Всички имат равни условия – работа за вършене, време за вършене и оценка дали работи и дали е добре направено. Кратко, точно и ясно.
И тук идват практическите наблюдения – жените в IT-то са малко. Не издържат, не се задържат, не им е интересно, не се развиват, бягат. Повечето никога не им хрумва даже да започнат да се занимават. А за тях се правят голямо количество отстъпки (псуването в един офис спада драстично, когато се появи жена, а псуването, колкото и да не го харесвате, е адски важна част от работата), набива ни се в главата да се съобразяваме, да не крещим (а за мен това е около 10% от комуникацията с management-а) и т.н.. Забелязал съм също така, че за истински добрите жени в IT-то тия отстъпки нямат никакво значение и работят в екипа съвсем нормално и ефективно. И ако някой прояви желание, ще види, че има жени на всички нива в стълбицата – и че са разпределени равномерно, но просто са много малко. Може и спокойно да ги запитате, дали те биват оценявани по интелект и способности или по гръдна обиколка.

Хубав пример е проекта Debian, в който има над 1000 debian developer-а, като всеки/всяка от тях е минал(а) през едногодишен тест и проверка от кило хора (изобщо, да идеш да работиш за военните сигурно е по-лесно). Там си имаше някакъв малък процент жени, докато в един момент не се започна да се говори как жените бивали отблъсквани, защото били жени и т.н.. Примерите, които се дават, са как една жена задала въпрос в mailing листа и и обяснили как била твърде стресирана и имало нужда да се успокои и да не е истерична.
Е и? Ако аз задам въпрос по същия начин, сигурно само ще ми кажат да ходя да се съвкуплявам със себе си на криво, даже няма да ми обърнат толкова внимание (случвало ми се е неведнъж). Цялата индустрия е пълна с психясали хора, които са видели твърде много новаци с глупави въпроси или са с твърде тежък махмурлук, че да им пука – повечето от тях ще се държат така с вас, ако ще и да сте Господ. Ако не можеш да издържиш на това, то е абсурдно да издържиш на нормалния стрес на работата и е по-добре да се преориентираш. Факт от живота.

Така че, мили дами, искащи равенство – елате в IT-то. Учете, четете, изкарвайте безсънни нощи пред машината, спорете с разни хора по различни технически въпроси, правете различни неща, забавлявайте се и ще бъдете приети за равни. Познавам много такива жени и нямам спомен някоя от тях някога да е казала, че не се третира като равна. Освен това те са едни от най-здравомислещите хора, които познавам :)
И да, удоволствието да създадеш нещо и то да работи може да се сравни с много малко неща …

I finished watching season one of “Dead like me” (really good and deep, might be too heavy for some people, thanks to Xellos for telling me about it) and finished reading the book (which I seem to have forgotten to put in the report from the book fair) – “Young people annd intimacy in times of change” by Tatyana Kotzeva and Dora Kostova, published by the Bulgarian Academy of sciences (e.g. should be available in the BAS book store).

The book consists of five parts – introduction, an overview of the tendencies of the sexual culture in Europe, tendencies in the matrimonial and sexual culture in Bulgaria after 1989, the study “Young people – friendship and intimate relations” and a list of what has been done about sexual and reproductive globally and in Bulgaria.

Most of the things explained there are pretty well known at least to most people my age, but there are definitely some clarifying moments.

For example the tendencies in the sexual culture in Europe show the lowering of the age of first sexual contact, having more aborts around 1990 and a decrease afterwards (and that we’re at about 6-7 place for the count of aborts, there some really scary cases like Sweden with about 3800 aborts on 1000 live births for 2002 (we’re with about 461)). There are also some interesting stats on the sexually transmitted diseases (like for example that we have the lowest AIDS numbers in Europe), and for the usage of contraception and the sex before the marriage (here, surprisingly, the kids are seriously using contraceptives, we seem to be a great market for condoms).

The chapter on the changes after 1989 is a bit short and somewhat meaningful – it’s mostly discussed how the sexual education was neglected before that and how the sexual revolution caught up with us after 1989 (which makes me pretty happy :) ). There’s also the description of the living together without a marriage.

The study on the young people is also pretty interesting (although it was made only with students from the economics universities) and it looks into things like age of first kiss/first serious relationship/first sexual contact, education and relations with the parents, opinions of the students and people around them on different sexual questions (acceptable age for first sexual contact and for being a virgin). At the end there’s also a focus group, e.g. a gathering of some students and talks with them on some of the topics.

The books shows a pretty nice sexual culture and we can say that at least in this regard we’re doing well :)

The style of the book is horrible, but can be swallowed (although when talking for “gender issues” and “trends” without translating the words at all it sucks a bit).

Изгледах между другото първо сезон на “Dead like me” (много добро и дълбоко, тежичко ще дойде на някои хора, благодарности на Xellos, че ми го каза) и си дочетох книжката (която май съм забравил да спомена в репорта за панаира на книгата) – “Младите хора и интимността в условията на социална промяна” на Татяна Коцева и Дора Костова, издателство на БАН (т.е. вероятно ще я има и в книжарницата на БАН).

Книгата се състои от пет части – въведение, едно изследване в тенденциите на сексуалната култура в Европа, тенденции в брачната и сексуална култура в България след 1989, изследването “Младите хора – приятелство и интимни взаимоотношения” и един списък мерки за сексуалното и репродуктивно здраве в глобален и български мащаб.

В общи линии нещата, които се обясняват вътре са познати на почти всички поне от моето поколение, но определено има някои изясняващи моменти.

Например тенденциите в сексуалната култура в Европа показват спад на възрастта на първи сексуален контакт, повишение на абортите около 1990 и след това спад (както и че ние сме на около 6-7 място по брой аборти на брой живи раждания, има някои страшни случаи като Швеция с около 3800 аборта на 1000 родени живи деца за 2002 (ние сме с 461)). Има интересна статистика за болестите, предавани по полов път (например, че ние все още сме с едни от най-ниските показатели за СПИН), както и за ползването на контрацепции и секса преди брака (при нас, учудващо, хлапетата сериозно ползват контрацепция, сигурно сме страхотен пазар за презервативи).

Главата за промените след 1989 е доста кратка и донякъде съдържателна – в общи линии се разисква как на половото образование е било отделено твърде малко внимание и как рязко ни е настигнала сексуалната революция след 1989 (за което поне аз съм бая щастлив :) ). Има го и описанието на многото съжителства на семейни начала.

Изследването за младите хора е доста интересно (въпреки че е правено само между студенти от икономическите ВУЗове) и се спира освен на неща като възраст на първа целувка/първа сериозна връзка/първи сексуален контакт, на неща като образование и отношения с родителните, мнение на студента и на хората около него по различни сексуални въпроси (приемлива възраст за ПСК или за все-още-девствен(а) например). Към края има една фокус група, т.е. събрали са едно количество студенти и са си говорили с тях по различните въпроси.

В общи линии книгата показва една прилична сексуална култура и показва, че поне в това отношение сме доста добре :)

Стилът на писане е ужасен, ама се преглъща (въпреки че като ми се говори за “джендърни различия” и “трендове” малко ми е криво)

There are moment, in which some event in some perverse way starts to entertain me a lot, although it’s based on not-so-nice things…

Through Alex Stanev’s blog I found the following story – the policemen had started discussing their protest action with the smoking of one cigarette in an internal forum. Some smart heads from the top used the methods of their youth – e.g. stopped the forum. The policemen just started another one, at a public place, visible by everyone, etc..
I felt my soul sing, to be honest. If that forums is read even a bit, it would be a better PR for the police than anything else…

A small digression – I think everyone will agree that the policemen are the most hated group somewhere after the politicians, customs and mutras in this country. Everyone has attended at least one case with the 10/20 leva and the traffic police, have seen nothing being done on some case, and have at least one story that includes policemen in a bad light. On the other side, I REALLY CANNOT explain to myself how do they survive on their salary and with a family (my own opinion is that with their kind of work the single ones either quit or shoot themselves pretty fast). According to some data some of them work in construction, or quit, and their numbers aren’t even filled (now if the numbers are in fact right is another question, that would need some better data on the expected structure). The rest take bribes and/or live in misery.
I can’t like them, but I can understand them.

Anyway. The events with the forum show to me that there are some smart people there (especially judging by some of the stuff written there), so if the whole thing is not just one big PR action (which I doubt, as I don’t think they can conceive and control it). I really hope that the forum keeps working in the future, and if they have trouble with the hosting, I’d love to host them on marla (they’ll fit perfectly with some other stuff, like the sites for organizing protest for the nature protectors :) ).
(I’m serious about the hosting)

I’m thinking also about making an archive of the whole forum, just in case.
(interesting, how will the idea of some of us going there and giving away cigarettes be taken? And can someone suggest a good brand, I don’t smoke?)

Има моменти, в които определено събитие по някакъв перверзен начин започва страшно да ме забавлява, въпреки че се базира на съвсем не-забавни неща…

През блога на Алекс Станев попаднал на следната история – служителите на МВР обсъждали акцията с пушенето на една цигара във вътрешен форум. Умните глави от ръководството приложили методите от тяхното време – т.е. спрели форума. Служителите просто си пуснали нов такъв, на публично място, видим от всички и т.н..
Напълни ми се душата, признавам си. Това ако се чете даже от съвсем малко хора, ще е по-добър PR за МВР от каквото и да е друго…

Малко като отклонение, мисля, че всички са съгласни, че полицаите като идея са някъде близо след политиците, митничарите и мутрите като най-мразена група в нашата любима държава. Всички са присъствали на поне един случай с 10/20 лв. и КАТ, попадали са на безхаберие и т.н., и имат по поне една история с участието на полицаи, дето не говори добре за тях. От друга страна обаче, аз например НЕ МОГА да си обясня как би било възможно да оцелеят с тяхната заплата и със семейство (по мое лично мнение при техния тип работа несемейните напускат или се застрелват доста бързо). По различни информации доста от тях работят в строителството например, или напускат, а от щата им пак има непопълнени места (доколко е реален тоя щат е съвсем отделна тема, за която се иска все пак да е ясно какъв трябва да е). Останалите взимат подкупи и/или мизерстват.
Не мога да ги харесам, но за съжаление мога да ги разбера.

Както и да е. Това действие с форума поне за мен показва, че се намират и там хора с акъл (особено съдейки по една част от писанията), ако то цялото не е една голяма PR акция (която ме съмнява някой да може да измисли толкова добре и да проконтролира). Искрено се надявам форума да продължи да работи и за в бъдеще, и ако имат проблем с хостинга, с удоволствие бих им дал място на marla (ще си пасват прекрасно с разни други проекти, като тия за организиране на демонстрации на природозащитниците например :) ).
(за хостинга съм напълно сериозен)

Мисля и да си направя архив на целия форум, просто за всеки случай.
(интересно, как ли ще се възприеме това да идем няколко идиота и да им дадем цигари? Някой може ли да каже някоя добра марка, че не пуша?)

I upgraded. Took about two hours to port the shit I had written for the old version (some mangled 2.3.2). You can download the diff for 2.7 and to look at the horrors I wrote (there’s also one change for the database, you need to add column ‘language’ varchar(2) for wp_posts).

I might even spend some time to do a hack to be able to use postgesql for wordpress, as I never liked mysql…

Upgrade-нах се. Отне около два часа port-ване на мазаниците, дето бях си написал за старата версия (някакво омазано 2.3.2). Може да си свалите diff-а за 2.7 и да се ужасявате на бозите, които съм писал (има и една промяна по базата данни, трябва да се добави колона ‘language’ varchar(2) на wp_posts).

Може даже да отделя малко време за един hack да може да се ползва postgresql база за wordpress най-накрая, никога не съм харесвал mysql…

(I definitely need to drink at IBB)

After today’s disputes on the topics of programming and languages (especially the part php vs python) I want to note the following really important thing that kills most of the meaning of the which-language-is-so-much-great-for-very-great-programmers:

(note, I’m an admin. a cynical, bitter, twisted person, which is thought to be (but it’s not proven) that’s a homo sapiens. nobody needs to take into account my opinion :) )

All code sucks. Doesn’t matter who wrote it, how great he/she is, etc., everything takes the same time to make, deploy and be made to work right. The programmers suck, their code too (maybe because they think of themselves as misunderstood artists and followers of Picasso) and to be made in the final working shape takes the same time iterations between development and tests.

All the IT is based on code which every mathematician with self respect would want to erase from his head with methyl.

Let’s go breed sheep. I at least won’t find a big difference…

(определено имам нужда да пия на ИББ)

След днешните спорове на тема програмиране и езици (особено частта php срещу python) искам да спомена следното много важно нещо, което директно изтрива смисъла от кой-език-бил-по-велик-за-много-добри-програмисти:

(да се отбележи, аз съм админ. да се разбира като циничен, озлобен и крив индивид, който се предполага (но не е доказано) че е от вида homo sapiens. никой няма нужда да се ангажира с мнението ми :) )

Всичкия код не струва. Без значение кой го е писал, колко е велик и т.н., всичко отнема същото време да се направи, пусне и докара до приличен работещ вариант. Програмистите не струват, кодът им също (може би защото се изживяват като неразбрани творци и наследници на Пикасо) и да се докара във прилична работеща форма отнема сумарно същото време итерации между development и тестове.

Цялото IT се базира на код, който един уважаващ себе си математик би изтрил от главата си с метилов спирт.

Айде да ходим да гледаме овце. За мен поне няма да е голяма разликата…

I have about 3000 pages of books to read (at least), and instead of reading them I’m watching movies…
(I’ll try doing this not in the usual sparse style, as Irina says – “The weekly book report”)

My excuse is that I was watching Daria – series that were spun off “Beavis and Butt-head” and that definitely have nothing in common with it. It’s about a girl that’s smart, sarcastic, cynical, unpopular and in spite of all this ….

Whatever. Watch it, it’s pretty good :) Full with ideas, developments, things you might learn. No laugh track and no need of one, you can pick for yourselves the fun stuff. It also features some pretty good music (as it was made by mtv and they put tons of stuff in it). I have to admit, I never expected from mtv to do something so good.

Well, I’m a bid biased, as the main character is the kind of woman I like, but don’t let that stop you :)

And a quote, just to give you some idea:

Mr. O’Neill: You’re being judgmental, Daria. And you know what they say: Judge and you get mental.
Daria: And you know what I say.
Jane: Life sucks and then you die?

(and Mariela should feel really guilty for giving me the bass tabs for Schism, because that’s in my head in the last days and I’m always trying (in a really incompetent way) to play it. At some point I found myself in bed with the laptop, bass, a screwdriver and a hexogram, to do some fine tuning…)

Имам вероятно около 3000 страници книги за четене (поне), и вместо да се занимавам с тях, гледам филмчета…
(ще се опитам това да не е в нормалния ми телеграфен стил, дето вика Ирина – “Седмичния книжен рапорт”)

Оправданието ми е, че гледах Daria – филмче, което е spin-off от “Beavis and Butt-head” и което определено няма общо с него. Разказва се за една умна, саркастична и цинична девойка, непопулярна и въпреки всичко ….

Абе. Гледайте го, добро е:) Пълно с идеи, с развитие, с неща, на които можете да се научите ей-така, между другото. Няма laugh track и няма нужда от такъв, всеки може да се смее на това, което намери за забавно. Има доста приятна музика на разни места (понеже са го правили mtv и са сипвали какво ли не вътре). Признавам си, че съм очаквал от mtv да направят нещо толкова добро.

Всъщност, аз съм пристрастен, понеже главната героиня е от типа жени, които ми харесват, но нека това не ви отказва :)

И ето един цитат, като за бегла идея:

Mr. O’Neill: You’re being judgmental, Daria. And you know what they say: Judge and you get mental.
Daria: And you know what I say.
Jane: Life sucks and then you die?

(а Мариела може да се чувства много виновна за това, че ми даде таблатурите на Schism и в последно време само това ми е в главата и все се опитвам (убийствено некадърно) да си го дрънча. В един момент се озовах в леглото с лаптопа, баса, отверката и един шестограм, за малко донастройка…)

Today was the visit to the book fair.
(and in Krivoto at NDK they have wireless. The password is “wireless”…)

I bought a nice quantity of books – “The world is wonderful and salvation is looking around the corner” by Ilia Troyanov, “Light over the head” by Dimiter Dinev, “The God Delusion” by Richard Dawkins, “Optimistic theory for the Bulgarian SEX” by Ivo Siromahov, “1989” by Dimiter Korudzhiev, two from the Military publishing house – one on the courts for military crimes and genocide by Howard Ball and “Intolerance to the differences” by Victor Klincharski. Velin and iffi gave me as a present (the bastards) “Switching to VoIP” from O’Reilly, so I gave Velin as a present the two volumes of “Taiko” by Eiji Yoshikava (which he gave as a present to iffi).

And the most stressing thing was that one totally unknown girl came to me to tell me that I’m writing good. First I thought that she’s mistaking me for some author, then she said she has read my blog, and in the end had to explain to me that she was making a compliment, because I was just staring. I’m an idiot.
(and if it wasn’t for iffi, I wouldn’t have written this :) ).

Днес беше посещението на панаира на книгата.
(а в кривото на НДК има wireless. Паролата му е “wireless”…)

Събрах прилично количество книжки – “Светът е прекрасен и спасение дебне от всякъде” на Илия Троянов, “Светлинка над главата” на Димитър Динев, “Делюзията Бог” на Ричард Докинс, “Оптимистична теория за българския SEX” на Иво Сиромахов, “1989” на Димитър Коруджиев, две от Военното издателство – “Съдебно преследване на военни престъпления и геноцид” на Хауърд Бол и “Нетолерантността към различията” на Виктор Клинчарски. Велин и iffi ми подариха (гадовете) “Преход към VoIP” от O’Reilly, та аз подарих на Велин двата тома на “Тайко” на Ейджи Йошикава (които той подари на iffi).

А най-стресиращото беше как някаква съвсем непозната девойка дойде да ми каже, че пиша хубаво. В първия момент си помислих, че ме бърка с някой писател, после ми каза, че ми е чела блога, а накрая се наложи да ми каже, че ми прави комплимент, понеже аз просто гледах тъпо. Тъпо животно съм аз…
(и ако не беше iffi, това май нямаше да го напиша :) ).

I watched “Serial Experiments Lain” about 8-9 years ago. Since then I’ve watched it 4 or 5 times (just finished with one) and it’s different every time. Maybe I’m the different one :)

The movie is just 13 episodes by about 20 minutes, strange, entangled and leaves you with a lot more questions than answers. I can’t say I had understood it until the third time I saw it in the needed depth, and maybe there are still things I’ve missed. But I finally managed to pay some attention to the animation (not one of the best) – I didn’t have time for it before from all the ideas…

The whole thing is in the group of the classical things, and as it’s said in wikipedia most of it’s reviews mention the word “weird” in spite of the total absence of sexual or violence scenes (and when there is one, it fits perfectly) and gives you a lot of questions on the topic of the world, the network, God, the connection between them (with the free will running around).

I recommend it to everyone who’s needs a challenge.

За пръв път гледах “Serial Experiments Lain” преди около 8-9 години. От тогава насам съм го гледал 4 или 5 пъти (току-що свърших с последния) и всеки път е различно. Може би най-вече аз съм различния :)

Филмчето е само 13 серии по 20-тина минути, странно, объркано и те оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Аз до третия път не го бях разбрал в достатъчна дълбочина, а е вероятно да има и още неща, които съм пропуснал. За сметка на това най-накрая успявам да обърна внимание на анимацията (не от най-добрите) – преди не оставаше време от всичките други идеи …

Цялото нещо се води в групата на класическите и както пишат в wikipedia, в повечето му ревюта се споменава думата “weird” въпреки почти тоталната липса на сексуални сцени или такива с насилие (които като ги има, са перфектно поставени) и задава много интересни въпроси на темата светът, мрежата, Бог и връзката между тях (със свободната воля, мотаеща се около тях).

Препоръчвам го на всички, които си търсят предизвикателство.

I’ll bite :)

По някога meta-blogging нещата ми пролазват по нервите. От блога на Еленко попаднах на една статия в Wired. “Махнете си блога, не почвайте такъв, ползвайте twitter и facebook”.

Искрено се надявам най-накрая microsoft да купят facebook и да ги съсипят – бая хора се опитват да ме накарат да се закача там, само дето тоя тип социални мрежи са ми писнали, на моменти се колебая дали да не си затрия и LinkedIn account-а. Twitter (който мисля също да отеба в някакъв момент) е живия пример колко зле се справя Ruby on rails с реалния свят.

Изобщо идеята “ползвайте някоя социална мрежа и шаблон, щото вие сами нищо умно няма да измислите, никога не може да се сравните със сериозните пишещи, па модата на блоговете мина” ми звучи рядко тъпо и жалко. Да се вържеш на нея е в общи линии да си признаеш “аз съм посредствен и безсмислен” (а аз отказвам да си го призная :) ).

И понеже изглежда, че всеки може да пише мета-блогови съвети, ето един от мене – да не ви пука :) Правете каквото ви харесва, слушайте който ви харесва, пишете както ви харесва и ще ви чете който му харесва.
(или записано в някакъв формален вид {правете & слушайте & пишете -> четат} * харесване )
(някой пише ли му се подходящ формален език за целта ?:) )

А, и разбира се – може и мен да не слушате, забелязал съм, че е полезно :)

A few days ago we celebrated Vlado Karavelov’s birthday. It had a few bad consequences for me, after about half a liter of home-grown rakiya (after which I went home and vomited them, and in the morning managed to get a seizure), but it was a lot of fun …

For a present we had decided to go through Helikon to get something interesting, and in the end we got him three things – “MacMafia” (with the wish to help him expand his business), “Sexual diseases” and “Treatment with alcohol extracts”. Let’s see how will they help him…

Before we got in the bookstore, the idea was to protect Stefan and Irina not to spend all their money for books. In the end it turned out that I had to be the one protected, as I got out with:
“Star shadow” by Lujyanenko (which I already finished, great book).
“The Miloshevic trial” by Zherminal Chivikov (I’m almost done with it, really good too).
“The battle for Orisa” by Alan Cole and Chris Bunch (from the same series as “The faraway kingdom”, which I really liked some years ago)
“Some luck for later” by Palmi Ranchev (I really liked his “Anonymous snipers”)
The two volumes of “Caution, tanks” by Heinz Guderian (the general, who has invented a lot of the tank war and is responsible for a lot of the German victories in the Second World War).
“The new Bulgarian demons” by Jurgen Roth, for which almost everyone has heard.
“Anticapitalistical thinking” by Lugwig fon Mises, which contrary to it’s title looks promising (and short).

I also got two books which I don’t know who were given to – “The Fountainhead” by Ayn Rand and “How to write a course paper” by Umberto Eco. Also finally “Lenin in Zurich” by Solzhenitsyn arrived, so I have what to read for at least a few weeks…

And I’m also quitting drinking, at least for a while. I don’t really fancy the idea about alcohol right now.

Тия дни отпразнувахме рождения ден на Владо Каравелов. За мен имаше малко тежки последствия, след около половин литър домашна ракия (след които се прибрах и ги върнах, а на сутринта си докарах един припадък), ама си беше бая весело…

За подарък решихме да минем през Хеликон да му вземем нещо интересно, в крайна сметка се спряхме на три неща – “МакМафия” (с пожелание да му е полезна в разширяването на бизнеса), “Полови болести” и “Лечение с алкохолни екстракти”. Да видим как ще му влязат в употреба…

Преди да влезем в книжарницата идеята беше да пазя Стефан и Ирина да не си изхарчат всичките пари за книги. В крайна сметка се оказа, че е трябвало да ме пазят те, понеже оттам излязох с:
“Звездната сянка” на Лукняненко (която вече прочетох, оказа се страхотна).
“Делото Милошевич” на Жерминал Чивиков (почти съм я изчел, също много добра).
“Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (от същата серия като “Далечното царство”, която едно време много ми хареса)
“Малко късмет за по-късно” на Палми Ранчев (от него ми беше харесала “Анонимни снайперисти”)
Двата тома на “Внимание, танкове” на Хайнц Гудериан (генералът, който в общи линии е измислил воюването с танкове и е отговорен за бая от победите на Германия във Втората световна война).
“Новите български демони” на Юрген Рот, за която вероятно всички са чули.
“Антикапиталистическо мислене” на Лудвиг фон Мизес, която въпреки заглавието си като съдържание изглежда ужасно интересна (и кратка).

Също така си взех две книги, които не знам у кого са ми – “Изворът” на Айн Ранд и “Как се пише дипломна работа” на Умберто Еко. Също така и днес най-накрая пристигна “Ленин в Цюрих” на Солженицин, изобщо имам четиво поне за няколко седмици напред…

А, също така спирам да пия, поне за известно време. Някакси не ме радва идеята за алкохол точно в момента.