татко Крокодил

Ще направим първия BGP workshop на 13.03 в лаба, от 13:00 в лекционната. Желаещите да се запишат да ми пишат (или на Мариян) и да кажат с какво устройство ще са или дали ние ще им осигурим някакво (за да участвате, трябва да ви има записани в wiki-то за тая дата.

Ще се провежда пак по нататък, понеже има прилично количество желаещи, другите дати ще ги обявим нататъка.

Update: Местата за това провеждане се запълниха, ще пиша кога ще правим следващия.

Още се освестявам от снощното празнуване на крокодиловоден, та ще го описвам по-нататъка.

In other news, с Мариян мислим да правим BGP workshop. Ще се случи в initlab, като датата не е ясна, има един doodle по въпроса, а някакво описание може да се намери в лабовото wiki.

Накратко идеята е хората да дойдат, да си пуснат някакво устройство (което или те си носят, или ние им даваме в някакъв вид, или си boot-ват една flash-ка на лаптопа) и да си подкат bgp и routing в три стандартни сценария – upstream-и, peer-и и internet exchange. Ще раздаваме съвсем инстински адреси за анонсиране, та някаква част от упражнението ще е видима от internet :)

(това съм го написал преди няколко месеца и тотално съм забравил да го кача)

Тази година направихме доста по-сериозен setup за видео-записа. За малко начална информация, може да видите схемите за зала “България”, камерна зала и студио “Музика”.
(или доста по-артистично нарисуваните от Guru схеми за зала “България” и камерната зала)

Изискванията ни тази година бяха доста по-високи от предишните:
– Възможност за гледане на камерата или директно на сигнала от лектора, за всички зали;
– За двете по-големи зали, възможност да се снима задаващия въпроса от публиката;
– Пак за двете по-големи зали, контрол от видео-миксера какво излиза на изхода на проектора;
– Поне 720p разделителна способност на записа;
– Full HD (1080p) stream от зала “България”;
– Стерео-запис и стерео-звук от зала “България” (които не се използваха, защото лекцията, на която се очакваше да трябват отпадна в последния момент);
– Запис на случващото се на сцената (свирещите музиканти) в зала “България”;
– WebM stream (което отпадна, поради липса на време и мощност за encode-ване).

Всичките ни setup-и имат следните общи идеи:
– Всичкият звук се събира в един аудио пулт, от него се изважда звук до озвучаването на залата и до една от камерите (която маркираме като primary камера). Това се прави, за да сме сигурни в синхронизацията на звука и видеото (иначе има шанс да се получи един-два кадъра разсинхронизация на звука и видеото, което е доста дразнещо);
– На primary камерата се държеше memory карта, на която се правеше backup запис;
– В зала “България” през миксера минаваше и intercom-а, чрез който се комуникираше с операторите;
– По принцип в залите разполагахме камера за близък план (да снима лектора), общ план и към публиката (т.е. към задаващите въпроси);
– Всичките видео източници – видео камери, лаптоп на лектора и т.н. – се настройват да изваждат същата разделителна способност на същия refresh rate, и се вкарват в един видео миксер (някакъв ATEM), по SDI или HDMI (за по-близките). За целта камерите се настройват на същото нещо, а за лектора на лаптопа се слага scaler, който да може да приеме различните входове и да сгъне сигнала.
– От видео-миксера се изважда сигнал за запис (основно на atomos ninja или нещо подобно), сигнал за restreaming, в две от залите – сигнал до проектора.
– Streaming-а се изпращаше до един сървър, към който се закачаха reencoder-и, за да изкарват stream-овете с различните качества.

Зала “България” беше на 1080i60 (t.e. 1920×1080, 60Hz), другите две зали на 720p60 (1280×720, 60Hz). Честотата се подбира така, че да не се получава мигане, ако камерата вижда екрана (което миналата година беше сериозен проблем в записите). Разделителната способност беше такава, понеже в двете по-малки зали scaler-а можеше да изважда 1080p или 720p, а видео-миксерите не поддържа 1080p като вход.

Тази година за setup-а имаше доста улеснения, които си направихме по време на подготовката:
– Макари с навити кабели, които лесно да могат да се разпънат (и после съберат);
– Готово dolly за камера, така че сравнително лесно да може да се мести;
– Изтестван и лесен интерком до камерите;

За съжаление имахме доста проблеми при setup-а и се наложи да откараме до около 1:30 на място, за да ги изчистим. Доста от техниката ни пристигна след 9, имаше концерт в камерната зала, имахме на няколко пъти проблеми с тока от различни фази на съседни контакти, и имаше няколко сложни неща, които се наложи да правим (включващи катерене по стълби и инсталация на техника по тавана в едната зала).

Има нов set видеа от openfest 2015, които могат да се намерят в youtube или в нашия архив. Нещата са от първия ден на феста от зала България, като имаме отделно музиката, която се свири в главната зала (youtube или нашия архив).

Остават още 11 лекции, и има проблеми с още 2, за които ще видим дали можем да направим нещо. Извинявам се за забавянето (което си е съвсем по моя вина).

Около CCC се видях с хората от FOSDEM, споменаха ми, че имат нужда от хора за видео екипа, та преди няколко дни се замъкнах там, с Марио, Маги, Любо1 и Любо3 …

FOSDEM е интересно събитие. Името идва от Free and Open-Source Developers’ European Meeting, и си е точно това – събират се огромно количество разработчици на различни проекти и си разказват разни неща. По случая има 25 зали, като повечето от тях са DevRoom-ове, т.е. ориентирани към един проект. Това, комбинирано с мястото – кампусът на ULB, т.е. няколко разпръснати сгради в различна възраст и вид (от такива, каквито може да очакваме в провинциален изпаднал български “университет” до хубави и лъскави такива) създаваше доста проблеми…
(сумарно по една сметка е имало около 618 лекции)

Като цяло, моето преживяване там се състоеше от три дни ранно ставане (6:30 си е гадно даже по CET), носене и дебъгване на техника напред назад (в събота имаше за добавка много дъжд и по едно време якето ми беше повече вода, отколкото яке) и малко писане/дебъгване на други работи. Понеже самите devroom-ове осигуряват някакви хора да се грижат за самото протичане на лекциите и т.н., има идеята те да се занимават с оперативната част на аудио и видео нещата, но нещо не се получаваше.

FOSDEM-ският setup за видео/аудио е доста интересен. Това е схемата на setup-а на една зала, идеята е следната – дават се две кутии (доста приятно изглеждащи, от дърво, рязани на лазер, изглеждат така), като в едната се включва лектора, в другата – камерата. Микрофоните и т.н. озвучаване от залата се включват в камерата, и самата камера на единия си канал вади този сигнал, на другия – звукът от нейния собствен микрофон. Двете кутии по отделно пускаха по 2mbps h.264 stream до централно място и го записваха при себе си, а на края на деня записите от тях се преточваха до централно място. Гледането на stream-а беше гледане на двата паралелно, а записите ще са двата stream-а, смесени по определен начин (вече има някакви качени на сайта).

Проблемите бяха доста:
– софтуерът, който трябваше да контролира кутиите (в тях имаше едно bananapi с linux) се оказа счупен, в петък ремонтираха някакви неща, но записите от събота сутрин поне за момента ги няма, а streaming-а припали в неделя по някое време.
– При 24 зали и 25 камери (една резервна) нямаше как всички да са еднакви, и три от тях бяха доста неприятни. Като цяло имахме 3-4 различни модела, с някакви странности (част от тях си забравяха настройките при падане на тока). Всички бяха вързани на HDMI, което донякъде улесняваше процеса.
– Пак при тия 24 зали нямаше достатъчно информация за хората в тях как да оперират камерите, което и вероятно ще си проличи на записите.
– Звукът се осигуряваше от екипа на университета, и там имаше доста трагични моменти, например всички безжични микрофони в една сграда да са на същата честота. Също така не бяхме успели да изтестваме всички камери директно по залите в петък, и се оказа, че на някои места звукът идва на line, на други – на mic ниво.
– Като цяло видео екипът беше малък – имаше голяма нужда от още хора, ние петимата бяхме половината екип и не ни остана много време да седнем. Не помогна това, че всичко ни беше в една сграда (която е в единия край на кампуса) и трябваше да ходим до останалите всеки път, като се налагаше да се види нещо.

Имаше и разни хубави неща (които може да се опитаме да направим и при нас):
– Имаха много добри walkie-talkie-та, които бяха по tetra – цифрови, без шум, и в общи линии се чуваха спокойно по целия кампус. Имаше малко хардуерни проблеми с някои от тях, но като цяло бяха супер и ми се ще да ги ползваме за следващия openfest (но ме е е страх да проверявам цени).
– Това с опростяването на video setup-а е стъпка в правилната посока, трябва да измислим и ние нещо такова (но малко по-гъвкаво).
– Имат доста хубав setup за encode-ване, а ако бяха подкарали системата за рязане, при която самите стаи си отбелязваха края и началото на лекция, щеше да е страхотно.
– Доста от координацията я правехме с един piratepad, в който се отбелязваше текущия статус, какво кога следва и разни графици. Вършеше добра работа.

(както винаги на събития, на които съм в организацията – не съм гледал нито една лекция)

Update: Снимка от прибирането, банда полузаспали хора.

И последен ден на конгреса.

(личеше си, че някакво количество хора са си тръгнали, стана по-хладно и имаше повече въздух за дишане. Това 1.2mw топлина не си е работа…)

Почнах с лекцията за searchable encryption, която обаче си беше доста слаба – нямаше нищо ново и като цяло беше представена лошо.

Лекцията за DDoS mitigation проблемите в общи линии беше най-вече грешки, които системите за защита допускат, имаше някакви интересни неща, но не беше нещо особено.

Infrastructure review ми е от любимите лекции на тия събития и тая година не ме разочарова – пълно беше с интересни неща за различните части от инфраструктурата, за проблемите, които са имали и трудно може да се предаде с няколко думи, просто я гледайте :)

Закриването ставаше, като цяло нямаше много информация в него (малко статистики, но не казаха къде ще е събитието догодина).

Следват няколко дни почивка в Хамбург и прибиране към София.

Ден трети на 32c3.
(да отбележа, пиша това след whiskey workshop-а по събрани бележки)

Започнах деня с “In)Security of Embedded Devices’ Firmware – Fast and Furious at Large Scale” – лекция, в която се обясняваха методи за събиране и статичен и динамичен анализ на големи количества firmware за различни устройства. Като цяло доста полезно, въпреки че разчита доста, че повечето неща са linux-базирани (което си е така в твърде много от случаите).

Последваха две лекции за TOR. Първата беше по темата hidden/onion services (сменят термина), като най-накрая ще има hidden service на един hop в мрежата – т.е. ако просто се знае кой сте и искате да предоставяте услугата в мрежата, може RP (точките, през които се свързват с вас) да са ви наблизо, а не на 3 hop-а (което доста забързва нещата). Също така сменят малко алгоритми и се очертава .onion адресите да станат доста по-дълги и трудни за помнене.
(в този или следващия talk споменаха за RFC-то за .onion домейна, което си е доста добро постижение за проекта)

В “state of the onion” разказаха за какво се случва в проекта, организацията му и че са пуснали първата си кампания за набиране на средства.

Лекцията за “Gibberish detection” беше доста интересна и даваше следващото средство в arms race (някой да ми намери превода на български) с борбата със спамещи domain-и и подобията им, метод за разпознаване дали дадено име е “смислено” или някаква глупост. Кодът им го има в github, и ще е интересно да се интегрира в wiki-та и подобни системи.

“10 years after “We lost the war”” иска отделен blog post. Гледайте през relive и мислете по въпроса, а аз ако намеря някъде текста, ще го публикувам с коментари. Не просто си заслужава да се чуе (и да се изтърпи, понеже на моменти е бавна), директно си е важна, понеже това е лекция от типа “как да променим света” (от смислените такива).
(също така, note to self, да напиша нещо по темата utilitarian use of power, което е проблем, който аз самия имам)

Не гледах нищо повече от деня, понеже говорих с разни хора по разни теми (например по работа с хора от TOR, дано излезе нещо), последва whiskey workshop-а, на който си харесах разни неща, които съм снимал и ще кача тия дни.

Ден втори на конгреса. Забележителен с това, че пих две кафета и пак ми се спеше.

Начална важна новина, хората от предния ден, които говореха за големия китайски firewall ми писаха обратно и казаха, че тоя тип логове (активните заявки от firewall-а) са им интересни, та който има логове от повечко време на webserver-а и иска да свърши едно добро дело, нека да ми пише да му дам малко pattern-и и в един момент списък адреси, за които да се погледне :)

Започна с “State of the internet censorship”, като описаха накратко различни държави, спряха се на методите за изследване (накратко, инсталирайте си ooniprobe) и че в момента има работна група в IETF, която да реши/специфицира дали както има Security секция в RFC-тата, да има такава за влиянието на протокола в/у неща като човешки права, цензура и т.н..

Следваха lightning talk-ове, в които имаше няколко интересни неща:
holocm, което трябва да разгледам по-внимателно, проста configuration management система;
nfc.wtf, app за android за работа/атака с nfc четци и карти;
Story-based hacking challenge е идея за стандартния тип hacking challenge, но с интересна история, да зарибява повече хората (темата за историите съм я споменавал, това звучи като доста добра идея), и
RobustIRC, интересна идея за irc клъстер, който да не пада и да не се split-ва, трябва да издиря хората и да видя дали не мога да deploy-на нещо такова.

Brain-computer interfaces лекцията не беше особено интересна, в общи линии нищо ново – каза се, че има такива устройства (в общи линии ЕЕГ апарати) и че има OSS разработки за тях.

Лекцията за Apertus Axiom беше интресна, хората разработват open hardware професионална/полупрофесионална видео камера и са стигнали доста далеч, но за момента все още имат само 3 бр., които са за development. Надявам се, че за още една година ще имат нещо съвсем работещо и в някакъв момент ще се намери начин и цената на камерите да слезе в някакви нормални граници (или да ни услужат за тестове около OpenFest…).

Гледах лекциите за Франция и Еквадор, но първата малко я проспах, щото имах работа, втората не беше нещо особено (в общи линии там режимът изглежда малко по-неприятен от българския).

Perl Jam лекцията беше най-смешната на тоя конгрес (не вярвам някой да успее да я стигне). Лекторът показа exploit в тривиален код (който дори е от стандартните примери на CGI.pm) и разни недомислици в езика (като имплицитното вярване на данните от hash-ове и масиви). Леко прегракнах от смях…

Лекцията за атаки в/у VoLTE (Voice over LTE) се оказа интересна, най-вече защото ми запълни някои неясноти около стандарта (по някаква причина си мислех, че е нещо като телефонията при gsm, а то се оказа просто един SIP в/у по-гарантиран канал). Атаките са много близки до това, което е известно от VoIP-а (например можеш директно да си говориш с някой чужд телефон в същата мрежа и да си казваш каквото си искаш caller-id) и като цяло изглежда, че телекомите не са съвсем наясно с IP-то и какво може да се прави с него. Още по-забавно е как за един тест засилили малко повече SIP INVITE-и към IMS-а на един телеком и той леко се шашнал…

И завършихме деня с гледане на “goto fail”, лекцията-обзор на проблемите на TLS (избрано подмножество от тях, за всичките вероятно няма да стигнат няколко дни). Доста полезно за всички, които не са наясно колко трудна е криптографията (не толкова сложна, колкото пълна с доста опасни проблеми) и които не са запознати с това колко трагичен е TLS-а (и как нямаме нещо по-свястно).

Първи ден на 32c3.

(пристигнахме вчера, нямаше проблеми с пътуването, даже си намерихме маса за assembly-то, като ни комбинираха с Balccon хората)

(който е изпуснал нещо, може да го гледа на relive)

Откриването беше леко дървено, с двама човека, четящи от листчета, като най-важната част беше, че е добре да се спазва принципа за 6 часа сън, 2 яденета и 1 душ ВСЕКИ ДЕН.

Keynote беше странен, някаква бежанка говореше някакви неща, но аз издържах 10-20 минути и излязох, понеже нищо от това не ми звучеше релевантно към конгреса или изобщо да ми е интересно.

След това Joana Rutkowska направи една лекция на темата stateless laptop. Като малко background, след като се занимаваше да прави PCI rootkit-ове и да чупи какво ли не, седна с някакви хора да разработва Qubes OS, което е в общи линии сериозно компартаментализирана операционна система с някакво интересно ниво на сигурност. В talk-a обясняваше за проблемите на X86 и като цяло как може да се направи stateless laptop, който да може да се пази от това някой да намаже firmware с нещо неприятно. Има post в блога ѝ с paper-а по темата, и две други интересни неща от лекцията ѝ бяха книгата от intel за какво мислят/могат да правят със ME и че някакви хора работят в/у open-source SSD.

Лекцията за red star OS изтървах, понеже се заговорих с разни хора, та може да пиша за нея по-нататъка.

“How the Great Firewall discovers hidden circumvention servers” беше интересно, като по външни наблюдения как изглежда, че големия китайски firewall намира tor node-ове и т.н.. Нямаше нещо много гениално, но имаха идея как може да се разпознаят връзките от там, които тестват дадена услуга, и дори открих няколко в моите логове (питах ги дали може да са им полезни и им пратих sample). Ако проявят интерес, може да grep-ваме малко. Повече информация има в paper-а им.

“The Great Train Cyber Robbery” беше в някои отношения лекция за влакови ентусиасти. Имаше описание на системите, които се използват за контрол на железопътните мрежи, и стандартното описание на сигурност, от която и преди 15 години щеше да ни е срам. Липса на криптиране, default-ни пароли, buffer overflow-ове и всичките подобни работи.

“Build your own 3G network” беше интересно най-вече от гледната точка колко ужасяващи неща се налага да се допишат, за да има работеща 3g мрежа – купчина протоколи, ужасно усложнени системи, слаба стандартизация, като цяло нормалните телекомски неща. Някой хубав ден може и да пуснем такива мрежи, като вече всичко е минало на LTE:)

Shopshifting лекцията беше съвсем очаквано доста притеснителна. Накратко, протоколите за комуникация м/у терминала и payment processor-а позволяват тривиално да се правиш на друг терминал, или да се пъхаш м/у терминал и каса, като една съвсем проста атака позволява да се направиш на POS терминала на който си искаш и от него да refund-ваш пари в някаква карта. Силно си заслужава да се гледа.

Последната лекция, за Post-quantum cryptography я гледахме от хотела. Генералният ми извод е, че това, което имаме в момента е много далеч от реално приложения, за да замести RSA и DH – огромни ключове, при системата за подписване и са stateful (т.е. части от ключа могат да се ползват само веднъж). Депресираща работа.

p.s. Валяк, взел съм ти тениска.

Дойде време за 32c3. Все още няма програма, но списъкът лекции може да се види в halfnarp-а, в wiki-то има вече бая workshop-и, и дори съм направил assembly за хората, които им се идва.

(ако някой не знае за събитието, писал съм разни неща за следните предишни такива: 26C3, 28C3, 29C3, 30C3, 31C3)

Пуснати са билети, има къде да спите, и за мързеливите най-вероятно ще има излъчване в initLab (и като цяло online).

Update: За пръв път от няколко години свършиха билетите.

(сигурно има да пиша още за openfest, но това специално ми се мотае в главата от няколко седмици)

(също така, това е мое лично мнение, няма общо с екипа на феста)

Не мога да си обясня дали има проблеми с програмата на openfest. Има оплаквания от разни хора, но понеже не са много, ми е трудно да преценя само по feedback-а.

Опитах се да сравня с предишни години, като се зарових из archive.org и в старите архиви на сайтове, които имаме, и в общи линии не изглежда нивото ни да пада – дори има в някакви отношения подобрение (особено като си спомням някаква част от лекциите преди). Силните технически неща стават все по-интересни, имаме сериозно разнообразие, и като цяло доста по-значими неща спрямо миналите години. От друга страна, самите теми явно вече не са така интересни на хората – преди свободният софтуер беше нещо ново, неясно, отричано, сега е просто факт от живота. Спечелихме войната и минахме на нови неща :)

Та, не мога да преценя колко е интересът за гледането на тези лекции, но интересът за подаването им сериозно пада. По една статистика от тая година по-малко от половината лекции са подадени от нови хора, останалото е обичайните заподозрени и лекции, които екипът е домъкнал по някакъв начин. Програмният комитет трябваше много да се старае, за да сглоби програмата тази година, понеже в един момент ни свършиха лекциите, които наистина ни радваха… Не знам на какво се дължи това, но явно хората нямат желание да говорят по темата какво правят, или просто никой не прави open-source софтуер достатъчно сериозно.

Също така, не е ясно дали не трябват нови потоци, понеже OpenBiz почти никакъв го няма, а OpenArt-а продължава усилено да се крие. Не знам дали самото creative commons движение не е взело да запада, но специално при нас никак не му се чува гласа, и като цяло около нашата общност артистите се губят.

Може би просто трябва да смъкнем лекциите на две зали (или дори само една) и да направим много workshop-и и unconference събития. Тази година хората се утрепаха да запояват, отварят ключалки и всякакви такива неща, може би догодина пак може да има admin lounge и разни други хора да поискат да си направят по-неформални събирания в рамките на феста, тъкмо ще имаме и ние по-малко занимания…

(btw, вероятно по някое време ще има официален call for feedback за самия фест)

Мрежата на тазгодишния openfest беше с един порядък по-сложна от миналогодишната. Как вървят кабелите и в общи линии си личи на плановете на партера (първия етаж) и първи балкон (втори етаж).
(ще говоря за core мрежата само, Петко ще разказва за wireless-а)

Понеже самата зала България няма никаква мрежова инфраструктура, направихме мрежа от няколко свързани кръга (в стила на ISP) с MSTP в/у тях, така че да можем да се спасим от поне един паднал кабел. Решихме, че един гигабит ни стига за backbone и не правихме някакви по-сложни неща, като балансиране м/у няколко връзки.

Самата core мрежа имаше следните “клиенти”:
– router и encoder, при core switch-а;
– wireless мрежата;
– Видео екипите в трите зали;
– Рецепцията;
– switch-овете за крайни потребители в workshop залата, и
– две специално донесени железа от e-card, на които хората се записваха за томбола.

Тази година пак няколко човека ни услужиха с техника – Светла от netissat, Иван Стамов, Стефан Леков донесе един switch, digger даде двата за workshop-ите, и останалото дойде от мен и initLab. Също така настройването не го правих сам – Леков и Петко участваха активно в дизайна (и направиха прилична част от него), а Стоил, Марги и Zeridon – голямата част от конфигурацията на switch-овете.

Имахме 8 core switch-а на различни места, като където се налагаше да има switch в залите, се слагаше нещо по-тихо. Целият core беше от изцяло гигабитови switch-ове (като изключим един, който имаше и 10gbps портове, но не влязоха в употреба, за съжаление). Така можахме да закачим всичко извън тази мрежа на гигабит, включително wireless AP-тата, които тази година бяха изцяло гигабитови. Нямаше грешката от миналата година да се ползват супер-различни switch-ове – бяха 3 TP-Link SG-3210 и останалото леко разнообразни Cisco-та, като STP конфигурация с тях в тоя вид беше тествана още на курса по системна администрация (ето тогавашната схема).

Router ни беше един HP DL380G5, който в общи линии си клатеше краката (до момента, в който пуснахме да encode-ва един stream и на него). Тук нямаше особено много промени от миналата година, просто един linux-ки router с NAT и DNS/DHCP. По-забавните неща там бяха многото monitoring и записвания на данни (за които ще карам да се пише нещо отделно), в общи линии setup с collectd и събиране на каквито данни може да се събират.

Нямам в момента някакви снимки от мрежата, но беше опъната по най-добрия възможен начин за обстоятелствата – кабелите бяха прибрани и увити с велкро, нямаше някакви, през които да минават хора и като цяло не се виждаха особено много. Местат, които не бяха посещавани от хора бяха малко плашещи (например core switch-а, router-а и encoder-а бяха под едни стълби до едно ел. табло и изглеждаха като мрежовия вариант на клошари), но за останалите успяхме да намерим по-скрити и подходящи места (в workshop area-та switch-ът с няколко други неща беше под един роял).

Internet-ът ни беше от Netx (които успяха да реагират в нормални срокове и да опънат оптика около месец преди събитието, за разлика от други, които ще останат неназовани), и тази година 100те mbps нещо почнаха да не ни стигат. Това са графиките от първия и втория ден, като прилична част от изходящия беше streaming-а. Проблемите се виждат на графиката на smokeping-а, и поне според мен за по-спокойно догодина трябва да сме на 200mbps.

Адресният план беше много близък до миналогодишния:
VLAN 50 – външната ни връзка, 46.233.38.137/28 и 2a01:b760:1::/127
VLAN 100 – нашата си management мрежа, 10.100.0.0/24
VLAN 101 – мрежата за хората, свързани на кабел, 10.101.0.0/22, 2a01:b760:abc:2::/64
VLAN 102 – мрежата за хората, свързани на wireless-а, 10.102.0.0/22, 2a01:b760:abc:3::/64
VLAN 103 – мрежата на видео-екипа, 10.103.0.0/24
VLAN 104 – мрежата на overflow телевизорите, 10.104.0.0/24

(нещо, което не трябва да пропускаме за догодина е да раздадем адреси на видео-оборудването предварително, сега те си ги измисляха в последния момент и аз просто разместих раздавания range от dhcp-то)

Firewall-ът беше тривиален, от типа на “тия всичките vlan-и не могат да си говорят помежду си, само с външния” и “25ти порт е забранен”. Не съм голям фен на stateful нещата за такива случаи, а тоя прост setup свърши прекрасна работа.

Пуснали бяхме и още нещо странно – освен филтрацията на broadcast трафика, бяхме включили за потребителските vlan-и (101, 102) proxy_arp_pvlan, което в общи линии е poor man’s forced forwarding – караше router-а да отговаря със себе си за всички arp заявки. Така се избягваше прилично количество broadcast, затрудняваше се arp spoofing-а (с няколкото други неща директно и се убиваше) и като цяло не направи някакъв проблем, освен че може би държеше пълен arp cache на windows машините.

Преди събитието имахме няколко проблема. Един от тяхбеше, че не бяхме предвидили вярно колко кабел ни трябва, и се наложи спешно да се купи още един кашон (300м), но като цяло мрежата изгря без проблеми, може би с една-две грешки по конфигурацията на портовете. Също така един от switch-овете (cisco ws-3550-12G) имаше проблеми с gbic-ите, понеже няколко от медните не работеха, та за това имахме 5м оптика – един от access point-ите беше свързан през single-mode gbic в switch-а и конвертор от другата страна. За дебъгване имаше един вечерта, като закачахме на e-card машините, за които се оказа, че един странно прекъснат кабел прави нещата да не работят, но имаше link (това се усети най-вече по това, че не щяха да закачат на гигабит).

По време на събитието пак имахме проблем с ipv6, този път обаче след нашия router, и понеже нямахме как да го debug-нем/решим, втория ден бяхме ipv4-only. Бяхме правили тестове предишната седмица с връзката, но явно някакви неща не сме успели да ги хванем (или нашия router пак е направил нещо странно). Също така по погрешка бяха извадили тока на един switch (което аз поне изобщо не съм усетил), и заради кофти удължител за малко е паднало едно AP (което е било хванато моментално на monitoring-а).

Като цяло, мрежата избута всичките си неща без никакъв сериозен проблем и потребителски оплаквания тая година нямаше.

Ще оставя статистиките и другите неща на хората, дето ги събираха :)

И малко спомени от openfest 2015…
(ще има подробни неща по темите за мрежата и т.н. по-нататъка)

Като се занимавам с организацията, винаги не успявам да видя самото събитие, винаги има какво да се прави, проблеми да се решават и т.н.. Тая година не беше изключение.

Самата организация беше започнала още около март/април/май месец, когато подписвахме договора със зала “България”. Последваха поне 10 посещения на залата, в които да видим как може да се пусне мрежа, ток, да се наместят камери, да се разположат различни неща и като цяло да се случи събитието. Винаги при смяна на залата има някакви неща за изясняване, а специално там инфраструктура нямаше за нищо (освен за провеждане на концерти, но роялите и контрабасите на нас не ни помагаха:) ).

Въоръжени с планове на сградата (които после се оказаха неточни :) ) разположихме кабели, мрежови устройства и каквото-друго-имахме на схемата, която дори спазвахме в някакъв вид след това. Помогнаха ни доста да се ориентираме и да ориентираме новите хора в екипа.
)Тая година имахме около 60 човека екип (който ще изброя някъде подобаващо), та се налагаше доста ориентиране)

От мисленето и setup-а имам няколко снимки:
Дъската със схемата на мрежата;
Усилени обяснения;
Море от хардуер;
Част от нещата, пакетирани и готови за транспорт.

(в нещата ни за носене имаше маси, мокети, кабели, телевизори и какво ли не още)

От петъкът (6.11) имам следните откъслечни спомени:

– нещата започнаха да пристигат с час и половина по-рано от уговореното;
– изведнъж се оказа, че сметките за дължината на мрежата са грешни и ни трябва още един топ кабел;
– огромните масивни гардероби на зала България бяха преместени без да убием някой;
– екипът логистика успя да достави навреме всичките неща, с много игра на тетрис в няколкото коли, които имаха;
– тотално не си спомням какво ядохме и дали ядохме (трябва да е имало някакви пици, но не съм сигурен);
– мрежата успя да запали към 18, всичкия wireless скоро след това (като гледам, и логовете го потвърждават);
– записахме един концерт, който се проведе в камерната зала;
– за видеото успяхме да приключим към 1:30 и да си тръгнем;
(освен това двамата Пешовци направиха дует в камерната зала, който не знам дали е записан)

Съботата започна весело. Успяхме да довършим някакви неща, открихме конференцията, и setup-а за първия лектор (Арал Балкан) се счупи и не се показваше на проектора. Последва усилено дебъгване и с няколко рестарта нещата тръгнаха, а той успя супер умело да го включи в лекцията си.
(имаше съмнения, че е било направено нарочно така, но реално си имаше проблем).

В откриването имаше включен струнен квартет, който изсвири няколко приятни неща (вкл. “Smoke on the water”), които май зарадваха публиката. В паузите имахме пианист (на който му пригласяше една певица от време на време), като цяло конференцията тази година си имаше и музикално оформление.

След което се счупиха няколко неща (т.е. почти всичко, което можеше да се счупи, се счупи за най-малката зала) и с импровизации и магия успяхме да я накараме да работи. Не помагаше и това, че ни беше малка и за няколко лекции беше толкова препълнена, че екипът едвам успяваше да влиза и излиза.

В събота вечер успяхме да отстраним едни от последните проблеми и след едно спокойно ядене в “Кривото” отидохме да се наспим.

В неделя се счупиха други неща по видеото, но нещата бяха достатъчно подсигурени, та да не сме изгубили нищо от лекциите. Намествахме и лампи в последния момент, за да може да се виждат лекторите, понеже се откриха проблеми, ще видим как са излезли на записите.

Събитието беше закрито подобаващо, пак с излизане на всички доброволци на сцената и Imperial march, свирен от духов оркестър (на който на записа се чува как им казвам да спрат, понеже бях забравил да си изключа микрофона).

Последва събиране, изнасяне и разнасяне на мебелировката и техниката, като бяхме готови в рамките на 2 часа, което намирам за невероятно постижение, имайки в предвид колко много неща имаше. Към 8 изгасих последните лампи там и се изнесохме до initLab, където качихме останалата техника и отидохме да пием в mixtape.

Аз лично се напих прилично и бях прибран вкъщи. По свидетелски показания разни хора са пили до 5, други са пуснали по мониторите в mixtape логото на openfest, изобщо – веселба…

Бях толкова уморен от събитието, че го усетих чак към сряда, преди това просто не знаех как съм. Догодина – пак :)

И малко новини около OpenFest:

До утре вечер може да си запазите тениска;
Имаме програма за лекциите и workshop-ите, както и схема на мястото;
След резултатите от референдума ще имаме и лекция за online гласуването, ето защо;
Сайтът вече има ssl сертификат от letsencrypt.org, благодарение на Петко сме им в beta програмата (и работят като слънце);

Думи не могат да опишат лудницата. Stay tuned :)

И като продукт на submission-ите на много хора, гласуване от hackerspace-овете, нашето търсене на лектори, 5-6 часа спорове в програмния комитет и няколко дни писане на код – почти финалната програма на OpenFest за тая година :)

И дойде време да се обяви зовът за лектори, лекции и всякакви забавни неща за OpenFest 2015. Мястото за подаване на заявки е cfp.openfest.org, имаме същите потоци като миналата година и както обикновено, се радваме на всички подадени заявки за лекции и workshop-и.

Тази година сме в зала “България” (т.е. в Софийската филхармония), където и залите са по-големи, и мястото е повече, та оплакването от миналата година – “аз дойдох на фест, ама трябваше да гледам на телевизор” не трябва да важи :)

Да видим доколко съм адекватен да пиша :)

Направихме VarnaConf 2015, а след това – и Rails Girls Varna 1.0.
(записи – като станат готови, при добър късмет идващата седмица, реалистично – следващите три)

За VarnaConf успяхме в петък да setup-нем двете зали за около 3 часа, с по-сериозните setup-и (ето в общи линии схеми на setup-а на голямата зала (3), малката зала (2) и мрежата, иска ми се да направя една голяма на всичко). Имахме прилично количество проблеми, но големия setup е сравнително отработен, а не-отработения (за малката) се получи доста добре (понеже бях делегирал голямата зала на Марио да вика по хората и се занимавах с нея :) ).
(Варна е ужасяващ град. Излязохме от залата към 9 вечерта, уморени и гладни, и открихме как навън е горещо и МНОГО влажно. Стана ми ясно защо хората излизат само по нощите – през деня там просто не се живее)

Изобщо, направихме си прилична конференция, почти тренировка за OpenFest, с приятна програма (от която може и да успея да гледам нещо от записите). Успяхме да се справим в условия почти като на епидемия – половината хора не бяха пристигнали вечерта, други ги нямаше по различно време, почти никой не беше спал и като цяло май всички си бяха на под средата на силите. Определено за идващите събития ще измислим нещо на ротационен принцип.

Вечерта ядохме, хората пиха, насъскаха някакви малки деца по мен, като им казаха, че аз съм крокодила, който пуска internet (и те ме преследваха половината вечер, даже искаха да ме хранят по едно време), изобщо – веселба. Деляхме заведението с пастафарианците (т.е. последователите на великото спагетено чудовище) и някакви от нашите хора после са отишли да си говорят с тях (май начело с Кънев) и да обсъждат живота, вселената и подходящите сосове.

Rails Girls си беше нормално, като изключим това, че токът на залата не понесе 60 лаптопа и другата техника и спира на няколко пъти, докато не пуснахме един удължител от коридора от друг контакт. Трябва да си отбележа да искам подробни схеми на тока на всичките зали, в които правим такива неща…
(също така има някакви записи от обясненията на Митьо (известен като “Релсата” или “Корпоративния хакер от джитхюп”) какво е програмиране и lightning talk-овете от събитието, които е много вероятно да бъдат качени (ако стават за нещо)).

И едно финално откритие (понеже реших, че не мога да понеса пътя до Варна с друг транспорт) – на летището може да се свърши страшно много работа, докато човек си чака полета, особено ако се намери контакт някъде (какъвто мисля да потърся след малко).

Update: Обещаната пълна картинка на нещата.

На 15.08 ще се случи четвъртия VarnaConf. Този път сме upgrade-нати и ще имаме два потока, като във втория сме наслагали малко по-админски теми. Очаква се да е весело (както обикновено)…
(запазване на тениски, fb event)

Има и CCC Camp, от 13 до 17 август, който ще се stream-ва в initlab и в който се очертава да има разни интересни лекции (аз си направих предварителен списък), вероятно и ще пиша тук за някои от тях.

Честото блогване се оказва сложна задача… Няма много неща, които да са интересни и да стават за писане, и дори да има, все се оказвам достатъчно уморен, че да не ми се занимава и да оставям тая работа за неделята (докогато съм забравил вече доста от това, за което бих писал).

В новините (които са почти официални вече) – на 15.08 ще се случи VarnaConf (където мислим вече да има два потока), а на 7ми и 8ми ноември – OpenFest 2015.

init Lab започва да изглежда все по-приятно, и тия дни наснимах едно обикаляне около и в него (с gopro-то на Пешо, което се оказа супер удобно за подобни цели). Не е особено подредено (Петко чак му стана гузно и леко подреди рубинената стая, преди да я снимам), но е доста удобно за всякаква работа.

Тунелния проект се движи прилично. Малко статистики:
14 потребителя;
14 заделени мрежи (1 /49 (за isp.initlab.org), 2 /62 и 11 /64);
23 дефинирани тунела;
9 вътрешни BGP peer-а на marla, 8 на tyler.
Нямам прилични статистики за трафика (и имам колебание дали да ги показвам). Така като гледам, се движи съвсем прилично, ползва се и си работи съвсем добре (въпреки че още е с quagga).

Този петък и събота се поведе поредното издание на Rails Girls Sofia. Аз бях там да помагам инфраструктурно, и около някакви разговори стигнах до странни изводи…

(Като за изясняване на термините, искам да кажа, че “социалната програма” в смисъла в който аз я ползвам е нещо като героизма – нещо важно, полезно и от което реално не би трябвало да има нужда, ако нещата си бяха наред. Това е начинът да се внесе малко повече нужно равенство в една система и да се загладят по-острите ѝ ръбове, и реално малко системи с достатъчно хора в тях могат да си струват да се живее в тях без нещо такова.)

RailsGirls е социална програма на IT обществото. Тя цели да помогне на едно малцинство (жени, които нямат никакъв опит и твърде малко опции) да видят какво представлява програмирането, какво могат да правят те и дали би било подходяща област за тях. Като цяло целият формат е ориентиран така, че в ден и половина да може да покаже достатъчно основни неща, за да си изяснят хората какво е това програмирането, какво иска като мислене и дали да продължат опитите да се занимават.
На теория от това не трябва да има никаква нужда – това трябва да се случва с всички хора в училище (заедно с много други варианти за професионално развитие), където хората да са придобили някаква основна представа, след което да могат и след 10-20 години да решат, че това им е интересно и да седнат да го учат (я с online курсове, я в разните софтуерни академии, или във ФМИ на СУ или ПУ). Реално обаче в момента нивото на преподаване на информатика не се подобрява, а върви в посоката “да обясним на децата как да са юзъри” (против което ние едно време правехме опити да се борим, и май пак трябва).

Та по всякакви такива причини ние реално правим социални програми – турнето, OpenFest, курсовете из ФМИ (дето са твърде много, че да ги изброявам) – реално опитвайки се да запушваме дупки в съществуващата система. Не знам дали не е загубена кауза, но мисля, че успяваме да направим някаква разлика и браво на всички хора (особено на Митьо), че бутат подобни проекти.

(и който не е щастлив от това, което се прави, може да се заеме да направи нещо по-добро. Ще помагаме даже…)