Public service announcement: разни хора са възродили ИББ – пак така, всяка сряда, само че в бирария “Дондуковъ” (на бул. Дондуков 14, пак на ъгъла с “Будапеща”, ама диаметрално противоположно спрямо старото “Криво”). Масите са запазени на името на “ИББ”.
Мястото не е лошо, яденето става, бирата става, няма от спирта, дето аз харесвам.
Преди някакво време затвориха “Кривото”, което беше на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща”, и с него изчезна и ИББ. Аз не бях успявал да стигна до там от много време и точно седмицата, в която обявиха пандемията се канех да ходя…
Та, има разговори да го възобновим, и понеже няма как на живо, тая вечер си направихме едно събиране на jitsi.ludost.net/ibb, експериментално, да видим как е. Бяхме десетина човека, поговорихме си за час-два, пихме по едно, хапнахме си и си отидохме да спим :) Та вероятно тая сряда ще направим пак сбирка, за който му липсва. Не изглежда да е възможно да си пуснем всички камерите и да не ни се подпалят машините, но само с аудио пак е добре.
Определено мисля да го броя в категорията неща, които ни помагат да не полудеем :)
Update: Добре, че ми напомниха: firefox има проблеми с webrtc-то дотолкова, че прави проблем на цялата конференция (в първия коментар тук има малко повече подробности), пуснете си chrome/chromium в един контейнер и елате през него:)
ИББ на 20.01.2016 ще бъде в Кривото на НДК (защото ще се прави ремонт в това на “Дондуков” и “Будапеща”), запазени са места от 19:00. Седмицата след това пак сме си в старото.
На 26.03 ИББ ще бъде в “Кривото” на НДК (вместо на “Дондуков”), поради ремонт. Ще са ни запазили маси и т.н..
Update: на 26ти МАРТ, не април.
Изкарахме хубаво предпразнично ИББ.
(мразя празниците, нищо не може да се свърши)
Около разговорите Кънев се притесни, че не може да говори с нас разни неща, понеже разни хора ще ги блогнем. Колкото и да ми се иска да не е прав, в крайна сметка не мога да си замълча…
Стефане, знам, че е срамно, но вече е публична тайна, че пишеш на Ruby, не е срамно и ние всички те обичаме въпреки това. Спри да се криеш и приеми факта.
In other news, доста добре се напихме. Имаше шанс утре да помагам в сглабянето на мебели в initLab, но явно няма да стане, освен ако не го правя насън.
(очаквайте – болни идеи за курсове, като събера сили да ги напиша)
Та снощи направихме страхотно ИББ, чак си заслужава да се блогне за него.
Почна се с любимия flame на Г. за компилаторите и баса, дето се хванаха – че във FreeBSD 9, като го release-нат, в base няма да има gcc. Болни хора. Успях да го прекратя, като обсъдихме защо трябва да се легализира детското порно, или поне да се измисли нещо по въпроса с него – защото всеки закон по темата цензура се опира на него…
(и класическия виц, по темата, малко момченце говори на баща си:
– Тате, пусни ми Internet!
– Защо ти е бре, сине?
– Ами да гледам порно.
– Е как така?
– Ама аз само детското…
)
Следващите истории не им помня точно хронологията, но бяха горе-долу следните:
Подробно обсъждане на секса и порното в микрогравитация (например на борда на самолет, който си прави свободно падане за по 90 секунди). Би трябвало да има такова, оказва се, че 10 такива падания по 90 секунди са около $35k, т.е. не чак толкова скъпо и реализируемо за порно. Около това имаше и обсъждане на размножаването в космоса, дали има проведени експерименти (и по-скоро дали има публикувани резултати), възможността да се зачене, вариантите за симулиране на гравитация (с въртенето) и как при маструбация се придава въртелив момент (и след него – такъв в някаква посока).
Светла разказа две истории, едната беше как след като си одрала колата успяла да я почисти с гъбичка, след което като я видели застрахователите, се чудили доста време какво точно се е случило. Другата беше по-весела, как около някакъв запой няколко девойки били се насмукали много добре и повръщали и тя почиствала с парцал, та в един момент (и тя не била особено трезва) решила на принципа на бутилките, просто да сложи парцала в устата на девойката, да блокира потока.
(в един момент се усетили и го махнали)
Не-чак-такава простотия, моето обяснение за как се patch-ва ftp сървър против brute-force атаки за пароли – след третия опит за парола спира да проверява паролите, само дава грешка и sleep-ва броя опити, умножени по 10 секунди. Това се оказа най-хубавия вариант – например да режа директно connection-а не помага, понеже те се reconnect-ват веднага, а не можех да ги филтрирам по адреси, защото бяха много (изобщо не мога да се сетя защо му е на някой brute-force-ва нашите пароли).
Червото и Мишо измислиха идеята за voodoo кукла на сървър… В общи линии – плюшен 2U сървър, след което се намират косми от сървър на конкуренцията (щото сървърите определено събират такива неща с времето), и почва да се боде на странни места. През останалото време може да се ползва за възглавница.
(играчки за админски деца – плюшени сървъри…)
Ако някой си спомня още нещо, да пише.
Update: Разказ около някакви паднали линии на Мишо… Строшило се нещо, трябва да се preroute-не през някакви тунели, той нямал компилирана поддръжка за GRE и отебал цялата работа за до сутринта. След което Светла му звъни посред нощ с въпроса “Да ти го вдигна ли?”….
На един разговор на ИББ седнах да обяснявам на един голям привърженик на IPv6 къде са проблемите с deployment-а за които аз знам, и какво би било да добавя ipv6 поддръжка в единия проект, с който се занимавам (среден по големина content provider). Така както го гледам, моят случай поне от техническа гледна точка има най-малкия брой мотики за настъпване и пак е доста неприятен, някой може да опише другите случаи (офисна мрежа, интернет доставчик).
След техническата част ще напиша моето мнение защо бих или не бих се занимал с това.
Като начало, става въпрос за едноцифрено число router-и, двуцифрено число switch-ове, трицифрено число сървъри и трафик от порядъка на десетки Gbps. Има някакво количество in-house написан софтуер, ползва се gentoo linux като дистрибуция.
1) Поддръжка на IPv6 стек
– Рекомпилация на всички kernel-и на сървъри, понеже по подразбиране няма, един рестарт. Действието е сравнително поносимо и може да се направи в рамките на една седмица.
– По принцип router-ската операционна система има поддръжка, трябва да се провери дали за текущата и версия има известни проблеми. Понеже е писана от оня производител, дето почва с C, не се ползва най-последната версия заради разни забавни нови проблеми, които те дописват. Upgrade на това нещо е по принцип поносим с малка загуба на свързаност, поради redundant management модулит.
– На switch-овете няма какво да се пипа – тяхната layer3 работа е само management, той може да върви и по ipv4 без никакви проблеми.
Като цяло, нещо, което може да се направи в рамките на две седмици.
2) Свързаност
По принцип в момента имаме 5 transit доставчика и 3 peering такива. За нормална работа ми трябва от два транзита да имам v6 свързаност, което по принцип е възможно при няколко от тях, като процедурата за да се разбереш с тях е крива, бюрократична и бавна. Поради малкото количество на тоя трафик нямам нужда от peering-и, или те могат да се договорят допълнително и да не са спънка.
По-важния момент е транзитите ми да имат такава свързаност с Cogent и Hurricane Electric, така че да виждам целия съществуващ ipv6 (тези две автономни системи в момента не се виждат една-друга по v6 заради малоумщина от страна на Cogent).
Друг момент ще е нови филтри и route-map-ове за различните v6-свързани неща, т.е. дублиране и преправяне на router-ската конфигурация за v6.
3) Адреси
Имам собствена автономна система и v4 адреси, процедурата за получаване на v6 адреси е сравнително проста и не би трябвало да отнеме повече от няколко дни.
Ще ми е нужно да си променя management базата, за да мога да раздавам и статични v6 адреси.
4) DNS
Основния ми DNS се движи от външен доставчик. Трябва да успея да му обясня да дава v6 отговори само ако е получил заявката по v6 или да си пренеса DNS-а при мен и пак да правя същото. Нито една от двете идеи не ме радва особено, въпреки че заради DNSSEC може да ми се наложи да направя второто.
Това е нужно поради все още съществуващите достатъчно хора, които си мислят, че имат ipv6 свързност, но реално стигат само до доставчика си и никъде повече.
5) Софтуер – писан от други хора
Повечето open-source софтуер, който ползваме поддържа v6 и е въпрос на рекомпилация и реконфигурация, което с gentoo е една промяна в portage и малко скърцане. Работа за седмица-две с изчистване на проблемите.
Не ми е известен еквивалент на geoip базата за адреси за v6, ще трябва да се пише нещо наново, вероятно в ip.ludost.net.
За анализ на log-овете ползваме google analytics, не знам там как е v6 поддръжката.
6) Софтуер писан от нас
Трябва всичко да се port-не да има v6 поддръжка.
– Като цяло повечето неща са лесни, в книгата на Стивънс (Unix Network Programming vol.1) има добро описание и информация как се прави.
– Имаме ftp сървър, който трябва да видим как ще му добавим подобна поддръжка (има вероятно разширение на протокола).
– Имаме вътрешни binary протоколи, при които трябва да се вземе предвид, че може да предават и v6 адреси и ще трябва да се променят. Бая е гадно и ще иска много внимателен update и едновременен upgrade на трицифрено число машини.
– Имаме да направим промени в базата дани в няколко таблици, за да можем да сложим v6 адрес. Някои от тях са огромни и не е ясно дали ще можем да направим нормално alter без да убием услугата поне за половин час.
(някой да знае за база, която може да прави alter на таблица без да я lock-ва за писане и четене?:) )
Това е мъка, гърч и тестове поне няколко месеца.
7) Тестове
Трябва да си намерим свързаност някъде в България, за да можем да направим пълен тест на всичките неща. Както съм отбелязал по-долу, откриването на такъв доставчик е сложна задача.
8) Поддръжка
– kill switch – нужен ми е начин да мога да върна бързо и сравнително безболезнено услугата до ipv4-only състояние. Причината е най-вече в това, че ipv6 реализациите не са минали същото тестване и проверки/проблеми, през които са преминали ipv4 нещата, и съответно можем да очакваме нещата като teardrop да се преродят в ipv6 вариант и да има всякакви гадни проблеми поне още известно време.
– Вариант за определени места да не давам отговори с v6 адреси изобщо, понеже
а) нямам свързаност до тях
б) връзката дотам е бавна (например някой windows е решил да си направи teredo тунел, който работи със скоростта на dial-up)
в) някакъв проблем в неговия v6 стек или по пътя води до някакви допълнителни проблеми
– Вариант за определени хора да могат по някакъв начин да избират да не ползват v6 към мен.
– Инструментариум за диагностика на проблеми, причинени от v6 – looking glass и т.н..
Сумарно си мисля, че за 6 месеца може и да се реализира. Също така може и да пропускам нещо важно :)
Интересното в този случай е, че само т. 6 при мен няма да я има при доста от малките корпоративни мрежи и при някои от средните, останалото си остава да се свърши, като има и допълнителни гадости. Както се вижда, не е особено проста задача и всяка стъпка може да създаде проблеми.
И защо бих искал да го направя?
Няма някакви сериозни причини, освен, че би ми било забавно. Няма потребители само на v6. Няма потребители, на които v6 свързаността да им е по-бърза от v4 свързаността. Има много малко крайни потребители на v6, понеже почти няма хардуер, който (като за краен тъп потребителски домашен router) да се справя със задачката. Има малко доставчици, които карат v6 истински (в България НЯМА такива – тези, които имат някаква свързаност не я дават към съществена част от крайните си клиенти, а само към много големи такива, където v6 е изискване за някакъв търг).
Реално погледнато, _вероятно_ академичните среди биха били единствения ми сериозен клиент за такива неща. Не мога да оценя доколко би си струвало само заради тях да се направи подобно нещо и колко ще са щастливи от моя трафик.
Нека и пак да кажа – аз съм реално по-лесен случай от останалите. Аз нямам крайни потребители за чиято свързаност да отговарям, имам две операционни системи (Linux и IOS), имам както и да го погледнем не повече от 5-6 типа различни машини, занимавам се с услуга която няма проблеми с NAT и не предава адреси в себе си (не ми се мисли каква ще е ситуацията със SIP или H.323) и реално за всичко, което имам поддръжката е възможна, т.е. нямам устройства, които да няма начин да поддържат v6.
За момента не съществува причина някой да иска да направи подобно нещо.
(не, “небето пада/ip адресите свършват” не е такава причина, но това ще иска отделен post, за да се обясни)
И още нещо за графата “простотии”.
На повечето хора е известно, че съм правил секс на гробище. Снощи на ИББ стигнахме до темата и всъщност мненията бяха почти 50/50 кой би и кой не би направил подобно нещо. Изтъкнах си доводите (тихо, спокойно, скрито място, няма хора, няма и на кой да пречиш), но не подействаха. Някой би ли ми обяснил какъв проблем вижда в цялата работа?
(Бях запитан, бил ли съм на погребение на близък човек – ами бил съм, носил съм и един ковчег в онова гробище едно време. Никога не ме е притеснявало)
Като се замисля хората какви други места ползват за целта (на стълбите например, някой снощи спомена на дърво), аз поне никакъв проблем не виждам.
Днешното ИББ доведе до следните две снимки:
Тримата братя и златната ябълка;
Тримата братя без златната ябълка.
Тука въпроса е, тримата братя ли сме ?:)
(ламята отказах да и кача снимка)
Експериментът мина. Изводите са следните:
1) Темата трябва да не е общи приказки, а нещо конкретно. Да беше типове exploit-и в компилирани езици, щеше да е далеч по-лесно.
2) Мястото трябва да е по-тихо, не да има наоколо викащи пияни жени.
3) В работен ден май е по-тежко, може би неделята е по-добър вариант, след малко почивка.
Иначе – аз говорих около половин час, после ме замести Мариян и още говореше като си тръгвах.
Остана слушалите да кажат как беше, аз ще мисля следващия експеримент и дали ще се провежда.
И да видим дали може да се направи нещо по въпроса от дискусията на OpenFest.
Смятам тая сряда на ИББ да разкажа основни неща по темата за сигурно програмиране (най-вече защото една студентка МНОГО мрънка по темата защо не сме водили “Мрежова сигурност 2 – писане на сигурен код” от бая време). Примерна идея какво ще говоря може да се види тук (в общи линии от стария сайт), а ако някой друг има желание да ме допълва, да заповяда. Смятам да си запазя крайната маса с тая цел.
… да видим колко зле точно ще се получи:)
(да отбележа. Пил съм тетразепам в последните седмица и половина (малка доза) и в момента го спирам, ако не изглеждам в ред, то е щото наистина не съм :) )
на още един Openfest. Чувствам се изцеден.
Тази година определено стана по-добре от преди. Имахме страхотна организация (нанесохме се за час-два, а се изнесохме за около 20 минути след края), а програмата ни беше наистина забавна… Може някой път да направим лекция “Как се прави OpenFest за норматив” :)
Като за начало, имахме страхотен OpenArt workshop по снимане (съдейки по реакциите на хората за него най-вече), не знам даже дали отделиха хората там време да ядат. Донесли си бяха две коли техника, и се справиха с тях много ефективно (което аз като един техничар с малко весело мнение за хората на изкуството намирам за наистина страхотно постижение :) ).
Щандът на O’Reilly продаде една голяма част от книгите си още първия ден (мисля даже, че имаше нещо, до което не се доредих).
В програмата имаше няколко лекции, на които присъствах (което по принцип винаги ми е било много сложно на събития, на които съм в организацията) – тази на Мариян за приложението на изкуствения интелект в системната администрация (имахме там един спор по темата, според мен това е увековечаване на сериозен набор мръсни хакове, но в крайна сметка при неговата ситуация и архитектура това изглежда като вярното решение, а някои неща не подлежат на промяна), тази на Стефан Кънев и Ники Бачийски за щастливия програмист (която беше наистина забавна и казаха доста интересни неща, които после имаха връзка с моята дискусия), както и нещо на Владо Каравелов по темата хардуер (което кой-знае защо беше в BSD потока).
(и да, имаше една лекция за сравнение на бази данни, за която казах достатъчно на самия фест.)
Моята дискусия мина по-добре, отколкото очаквах – изговориха се интересни неща, търся в момента доброволец да му дам записа да я транскрибира и да я публикувам. Ще пусна това, което си бях написал като увод (и от което пропуснах разни неща) като отделен post малко по-късно. В общи линии имаше два извода – че методът трябва да е децентрализиран и на малки групи, както и да бъде максимално неформален.
Интерпред се оказа страхотно място – хубави зали, добро озвучаване и даже малко история – доколкото знам, сателитите чинии, които се виждат от панорамното кафе са търкаляли сериозна част от internet свързаността на България преди около 10 години… Единствените ми две забележки са, че следващата година ние сами ще си правим мрежата (wireless AP-тата им забиваха през половин час), и че ще трябва да измислим нещо за няколко места със скърцащ паркет…
И двата дни след събитието се събирахме в Кривото да хапнем (някои хора – и да пийнат) и се получиха наистина интересни дискусии за какво ли не. Очаквам на ИББ тая седмица да има бая повече хора…
Сега имаме да събираме снимки, да обработваме записи и да направим архив. Имаме и да оправим архива от 2006та, че май никакъв го няма…
(определено имам нужда да пия на ИББ)
След днешните спорове на тема програмиране и езици (особено частта php срещу python) искам да спомена следното много важно нещо, което директно изтрива смисъла от кой-език-бил-по-велик-за-много-добри-програмисти:
(да се отбележи, аз съм админ. да се разбира като циничен, озлобен и крив индивид, който се предполага (но не е доказано) че е от вида homo sapiens. никой няма нужда да се ангажира с мнението ми :) )
Всичкия код не струва. Без значение кой го е писал, колко е велик и т.н., всичко отнема същото време да се направи, пусне и докара до приличен работещ вариант. Програмистите не струват, кодът им също (може би защото се изживяват като неразбрани творци и наследници на Пикасо) и да се докара във прилична работеща форма отнема сумарно същото време итерации между development и тестове.
Цялото IT се базира на код, който един уважаващ себе си математик би изтрил от главата си с метилов спирт.
Айде да ходим да гледаме овце. За мен поне няма да е голяма разликата…
По net-а днес бяха плъзнали едни интересни математически задачи, та аз отпечатах няколко копия и ги замъкнах на ИББ…
Резултатът беше забавен – за първа задача имаше дълго време мислене в каква посока точно трябва да се движи съзвездието (щото нали има разни звезди, дето не се местят много спрямо хоризонта, па час и 20 минути за ученици са много), за задача 6 някой спореше, че с такава скорост може да бяга само някой атлет, 8ма я реши Стефан много бързо с подобни триъгълници, на 9та се учудихме от ниската скорост на някои неща, а за 11 Ирина (учеща сериозно биология) каза, че очевидното решение е грешно (т.е. разликата в обемите).
Особено весело беше да превеждаме на един гост задачките …
Светът наистина е малък…
Днес на ИББ Пейо ми донесе подарък – бутилка от бира, пълна с нещо, което да опитам. Налях си го в една чаша, отпих прилично – оказа се вода със странен привкус…
Оказа се блатна вода (е, т.е. от някое езеро) в Хамбург, изпратено от една приятелка от едно време. Идея си нямам как Пейо се е засякъл с нея, но си изпих спокойно бутилката и си спомних един такъв весел случай, в който с нея и още една девойка изпихме две бутилки вино в парка в Добрич, след което аз напълних едната с вода от езерото и изпихме и нея. След няколко дни другата девойка пита “А какво имаше в третата бутилка” и остана малко шашната от отговора…
Спомням си как бях разказал за пиенето на вода от езерото в Добрич на една девойка, с която ходех докато бях първи-втори курс – тя отказваше да ме целува няколко дни след това…
Може би не е чак толкова лошо, че всички простотии, които съм вършил като по-малък се връщат :)
Очевидно пиенето помага.
Днес ИББ беше пак весело изпълнение. Обсъдиха се “пи” в не-евклидови пространства, как три вълка са правили секс с умряло куче пред офиса ни (като отклонение на темата от математиката), MMORPG-то, дето измислихме (World of Sodomcraft, с нации от типа на тригърди 12-годишни нимфоманки и анадолски пустиняци), сървъри и помня-ли-още-какво…
(повечето теми без математическите бяха продължение на разговори от офиса. Не мога да си обясня що Галя (една от девойките на ИББ) обяснява, че не иска да работи при нас)
Аз продължавам да слушам Артерия – концерта от София е качен на torrent (и нейде по сайта на Строежа), като последното парче от записа е как преди концерта пиянските душици свирят/пеят “Черно море” на Тодор Колев. По случая мисля нов текст (“Аз работих в айти-то, айти-то, айти-то) и някой ден даже може да се направи един запис.
(а освен, че хората адски се забавляват, не може да не се чуе всичката мъка в гласа на Янко… Нейде по youtube има един клип с “кратка история на групата”, в която се обяснява как седяли на едно място в Прага, и “… свирехеме, пускаха ни пари, по някое време пращахме някой до близкия магазин да вземе малко салами да хапнем, после пак свирехме, после идваше да ни прибере полицията и да ни вземе парите, и така 6 месеца”)
Отидох на представяне на “Душа назаем” на Тишо – беше интересно, особено четенето на част от книгата (видях се и с много хора, дето не бях виждал от бая време). Взех си книжката и я чета в момента…
Българските автори имат един специфичен стил на разказване, имам чуството, че е от езика. Тишо също не е избягал от него, но е четим и приятен, а не натруфен (например и на Георги Марков ужасно му личи (въпреки, че е велик), с изключение на “Репортажите”, май само И. Попов от тия, дето съм чел има коренно различен стил). Книжката радва (поне до тук), само имам едно гадно чуство, че за толкова къса книжка няма да успее да развие историята, а дано греша :)
(Молба от крокодила към българските автори: “Пишете повече, не ща книгата да свършва малко след като съм я започнал…”)
На ИББ Гунински даде много интересна задача (довела до няколко часа забавни сметки на мене, червото и Стефан) – имаме система от N линейни уравнения с k неизвестни (N>k), да се намери решение, което удовлетворява максимален брой от тези уравнения. Нещата се свеждат до откриване на K на брой максимални по големина линейно зависими групи от тия уравнения, ама май ще се окаже, че това е NP-пълна задача.
(или поне така решихме ние, някой да има по-добра идея ?:) )
Не само това беше забавно, видях се с един приятел, с който не се бяхме засичали от 4-5 години (имаше една минута, в която се гледахме и се чудехме дали се познаваме), изговорихме стандартното количество простотии, а Мариела ми домъкна поръчаното CD на Diablo Swing Orchestra.
Започнаха да се виждат очертанията на големия проект. Измислихме схема на базата, днеска решихме, че ще я сменяме, ама се надявам до края на седмицата да успеем да я бетонираме и да попишем малко код, та да има и какво да се тества.
Най-накрая отидох на едно ИББ, че не го бях правил в последните няколко месеца около невралгията. Даже изпих една малка бира :)
Една от основните идеи беше да мина през Грамофон да си взема книжката на Алекс Букарски (“Хора, на които не им се отваря парашутът”), че не бях успял да го направя на представянето. Минах оттам, взех си книгата с един автограф, поговорихме си малко и се върнах в Кривото…
Червото взе книжката, зачете се малко, и отиде и той да си я вземе. По-късно се появи avatar-а, след което и той реши да иде да си вземе книжката – което май доведе до това, че Алекс и Комитата дойдоха при нас в Кривото. Като си тръгвах, тъкмо Алекс обясняваше как се играе някаква порно-игра и всички умираха от смях – в общи линии живо доказателство на правилото за краставите магарета :)
(изобщо – ценни хора има навсякъде :) )
Самата книга я свърших преди малко, чете се съвсем спокойно на един дъх – преводът е доста добър, усеща се всичко, дето си трябва, а всичките разкази са наистина хубави (което ми напомня, да му сложа блога в swamp-а, би трябвало да се справя и с четенето в оригинал). Трябва да се види и какво още е превеждал Комитата.
(Отвикнал съм да чета на български, май по-бързо трябваше да я прочета. Па той май трябваше да издаде нещо по-дебело, тва беше много кратко… :) )
(също така е важно да се отбележи, че самата книга е лицензирана под CC-Attr-NC)
(хм, като бележка. По принцип разбирах какво говореше Алекс, само дето и той малко като мен говори доста бързо и това създава проблеми … май и аз трябваше да говоря по-бавно :) )
Взех и да се чудя дали т.нар. лумпенинтелигент Иван Попов няма да вземе да напише още нещо, трябва да има такива по-млади и свестни автори, че ми е писнало от стандартния бълвоч, дето се издава.
Определено някои хора трябва да си открием сметка в Кривото – аз вече отказвам да помня колко съм изпил и какво, нека ми го отбелязват, аз в началото на месеца ще оставям пари да покрият квото трябва. Така и така те ми го броят :)
(Пейо работи даже в/у script език, например казва “Ако това ми е 6-тата водка, ми донеси две коли, иначе една водка и две коли”)
Пейо са го накарали да работи на някаква Vista и някакъв последен Word. Така се беше напил, че чак да ти дожалее. С червото, квито сме идиоти, му се хилихме, докато го слушахме в тоалетната как дава обяснения да го приберат (даже удари стената няколко пъти :) ). Пейо, в дефиницията за drinking buddy добави и да може да те носи…
(девойката, която го прибра използваше други методи обаче, и добре се справи :) )
На мен Стефан и жена му ми отнесоха ластичката. Да им приседне.
Някой брои ли ми водките?
Утре пак ще е весел ден.
(ако някой не е разбрал, снощи се оказа, че единия RAID контролер е отказал, та пускането в production на оная система май отива за към 27ми).
ИББ… Най-накрая си взех очилата, една седмица в общи линии не виждах на далече.
(а какво количество простотии изговорихме…)
Минах през панаира на книгата, голяма мъка – намерих само 5 книги, които си струваше да си взема, едната от които я имам и е за подарък… Поне ми казаха, че 7мия Малазан ще го издадат към края на януари, та мисля да не го почвам от първа книга на английски.
Аз в общи линии открих, че ще се наложи да се възползвам от най-гадната си част, за да се измъкна от дупката, дето сам си изкопах. Егоизъма, цинизма, злобата и желанието за дебъгване (т.е. стандартното админско мислене) може (и прави) чудеса, включително да се напасне така, че да изглежда добре.
