татко Крокодил

Миналата седмица беше основно deployment-и.

По един проект завършихме инсталациите, мигрирахме основната част в четвъртък вечер (съвсем прилично, с под час downtime и внимателно действане), а в събота имаше довършително мигриране, на един пощенски сървър (dd if=/dev/xbvda1 bs=1M | nc x.x.x.x. yyyy и от другата страна nc -l -p yyyy | dd of=/dev/sda1 bs=1M, хубаво нещо е българския peering). Изяде ми по-голямата част от седмицата, но днес трябва да завършим съвсем всичко и да се брои за приключено.

За курса по системна администрация тръгнахме да реализираме ето тази схема, с mSTP, като стигнахме почти до никъде (след като открихме, че половината хардуер не поддържа mstp или има някакви странности по въпроса), та ще се продължава следващата събота.
Също около курса, octavo (на което са видео архивите) вече се премести като клиент на ISP-то (допреди това беше в СУ), и помогна да се хванат няколко забавни проблема с тунели и mtu-та, които вероятно ще ги разкажа друг път.

Другото най-важно от седмицата беше, че климатиците са животоспасяващи.

п.с. желаещи за посещене на telepoint? Пишете един mail.

СПИМИСЕ.

Anyway, седмицата беше пълна с всякакви весели неща:

– Имам си MNT-KROKODIL в RIPE (за което имам да черпя Драго).

– 7-8-9 човека, вързани по тунели, няколко и с BGP (които могат да се видят в моя nagios). Все още хората се добавят на ръка, Мариян е почнал да пише интерфейс (явно му е скучно).

– Пуснахме IPv6 в ISP-то, дооправихме някакви неща, повече – в status report-а. Две бързи интересни неща – IPv6 на alpha-та и nagios-а на ISP-то (user/pass guest/guest).
– По горната тема, трябва да пусна looking glass-ове. Приемам идеи за неща, които поддържат bird, cisco и quagga и не искат да им се прави черна магия, че да тръгнат (тоя от сайта на bird е тотална трагедия).

– Преди година и нещо, след една лекция на Боян Кроснов за инфраструктура, доста хора се заинтересуваха да видят истински datacenter. Два месеца след това бях направил една уговорка с Telepoint, и миналата седмица (никак не се забавих) в четвъртък и петък с групи от по 5-6 човека обиколихме и видяхме как изглежда и какви забавни неща има (например овлажнители на въздуха). По принцип е ориентирано към студенти, та ако има още интересуващи се, пишете ми, за да събера пак една-две групи.
(целим се в сряда като ден за посещение, щото тогава тествали генераторите…)

– Тъкмо привършва HackTUES, на което не можах да отида, заради курса и всичките останали забавления, жалко.

– И идва BurgasConf, следващата седмица. Мразя да пътувам, но съм обещал… Тази година няма да говоря там, имах идея за една лекция, но там ще се иска още много research.

не-Курсът по системна/мрежова администрация води до доста интересни открития.

Cisco IOS 12.2(11)T9 в/у 2600 (последния IOS, който има за тоя device, който мога да събера в моя flash/памет и в който има IPv6) по някаква причина не разпознава BGP peer-ите като directly connected, ако са вързани по някой сериен link и ттрябва да му се казва ebgp-multihop (не съм тествал за другите интерфейси). Отне бая ровичкане, и доста ровене в debug-а.

По default ipip и подобните тунели под linux слагат за TTL на външния пакет TTL-а от вътрешния пакет (“ttl inherit”). Смисълът на това тотално ми се губи, понеже троши traceroute по ужасен начин. Сега разбрах защо всички примери, дето съм виждал по въпроса имат накован в config-а ttl.

И една дреболия, дето драснах днес – прост скрипт за nagios, който се връзва по SNMP до дадено устройство, и проверява дали всички портове, за които има description са UP, и дали всички останали са DOWN. Доста полезно е за следене на switch-ове и подобни, като има малко трески за дялане, но като цяло е бая удобно за по-прости setup-и (където няма нужда да се връзва конкретен порт с нещо друго).

Качих един progress report за ISP курса, в който вероятно съм пропуснал някакви неща, но участниците ще си кажат и ще се допълва.

Тия дни около курса се чудех с какви IPv6 адреси да го правя, и накрая се реших, навих един LIR (благодарности на Драго от delta) да ми request-нат адреси и ASN. По случая вече си имам AS200533 и 2001:67c:21bc::/48, които ще използвам и за курса, и да направя един малък тунелен брокер за IPv6 тунели за желаещи (с дублиране на тунелните, BGP и такива забавни неща), очаквайте подробности по някое време, като успея да се заема сериозно.

Иначе, жив съм – имам си кило занимания около разни проекти, openfest (очаквайте новини), ходих да консултирам студенти във ФМИ по мрежи (трагедия), изпитахме си хората за мрежова сигурност 2 (по-малка трагедия), ходих днес на театър на “Контрабасът” (беше страхотно). Определено трябва да пиша повече, почва да ми се губи какво съм вършил…

Първа сбирка на курса.

И ще правя новия курс. Подробности има на https://sa.ludost.net/?p=49, съвсем накратко:

Пак ще е не-курс;
Ще се провежда в initLab;
Такса – да сте член на лаба по време на курса;
Ще представлява да си правим ISP;
Желаещите да участват да се запишат в SA mailing list-ата.

Update: Понеже съм пропуснал да кажа, вероятно ще се провежда съботите от 14:00.

Преди няколко години направих един не-курс по системна администрация, чиято цел беше да даде на участниците опит, достатъчно близък до практическия. Работим по въпроса с Данчо и Леков да направим още един такъв тази година, с още по-забавни задачи (днес обсъждахме част от тях и бях обявен за извратен човек (за пореден път)), въпросът е има ли желаещи и колко ще са?

Ако ви се вижда интересна идеята, пуснете един коментар.

За летния курс по микроелектроника в initLab – записите могат да се видя в wiki-то на va.ludost.net или направо в директорията там, за момента е качена уводната лекция от вторник. Stream-а ще е достъпен на http://stream.ludost.net/lab.ts (оправих в общи линии проблема и няма нужда да се дописва и порта).

(май съм готов със записите от varnaconf, ако бъдат харесани от няколко човека, ще пусна link и тук).

Вчера беше VarnaConf.

Като увод, защо се случи цялото нещо – Радослав Станков (Радо) и още някой разбрали, че ще се засекат във Варна, мислили какви лекции да направят в локалния hackerspace, след което решили, че няма лошо да направят една конференция, Радо пуснал няколко mail-а до университетите някой дали има свободна зала и от Варненския свободен отговорили. В началото бяха 4 лектора, после в един момент 11, питаха ме и мен дали искам да правя записа и streaming-а, и така за две седмици се случи цялото нещо.
(Радо може да му хрумне да напише нещо по-подробно по въпроса, ако реши да върне блога си от мъртвите)

Аз пристигнах в четвъртък във Варна с Жоро Митев, като преди това бях пратил кашона с техниката по куриери. Видяхме локалния hackerspace (Varnalab), където вечерта Кънев изнесе 3 часа лекция за vim, видяхме се с локалните хора и изобщо си изкарахме весело.

В петък отидохме до Варненския Свободен Университет, за да разположим техниката и да видим залата (за която преди това Радо ми беше пратил малко снимки), което направихме за час-два (за какво можеше да стане по-добре – след малко). Последва мотаене, ядене, пиене и пак лекция във VarnaLab за увод в Ruby (пак от Кънев – после аз съм обичал да говоря много :) ).

Самата конференция беше много добра. Започнахме с 20тина минути закъснение (Радо закъсня, трудно ми е да му го простя, щото е спал повече от мен), но всичко си работеше и с много усилия успяхме горе-долу да спазим половината график. Имаше 80-100 човека (очакванията на всички бяха за 2-3 пъти по-малко), съответно има сериозен шанс това да стане редовно ежегодно събитие.

От лекциите си спомням следното:

Радо направи много хубава лекция за как добре да пишем и ремонтираме код;
Стефан (Кънев) изнесе стандартния си вид представление/лекция (имаме голям късмет, че не е религиозен лидер), която по броя slide-ове и информация в тях трябваше да е около час и половина, а той имаше по програма половин час;
Митьо (Димитър Димитров) говори за Ruby on Rails, като за разлика от Кънев имаше slide-ове и информация за 3 часа;
Андрей Радев показа “Как да превземем света с vim” и надмина показаното от Стефан в четвъртък. Накрая обясняваше как човек може да си направи с vim не само собствен lightsaber, но и lightsaber chainsaw, или дори lightsaber chainsaw nunchaku (с което съм напълно съгласен). Демонстрацията му в рамките на 10 минути на няколкото модула/скрипта, които той сам си е писал мисля, че напълно шашна публиката;
Калин Чернев говори за hackerspace-ове;
Аз мрънках от програмисти (презентацията ми в pdf или odp), вероятно ще разпиша цялата си лекция като blog post в идните дни;
И Христо Дешев разказа за полифазното спане, или как да спим по-малко, като спим да речем по половин час на всеки 4 или различни други варианти.
(имаше още две лекции, но бях доста отнесен/зает, за да ги слушам)

Важен feature на лекцията беше, че на обяд имаше безплатна пица за всички присъстващи (и понеже аз стоях при техниката, Митьо ме спаси от гладна смърт, като ми донесе няколко парчета).
(изобщо във Варна живях основно на пици, те са перфектната храна)

Последва after-party в някаква пицария – хапнахме, пийнахме, говорихме, говорихме, говорихме на хиляди теми, след което аз се прибрах да спя, и след няколко часа трябва да се метна на автобуса и да се прибера в София.

От сега да се извиня за качеството на звука в stream-а – явно ще трябва да си нося слушалки следващия път, понеже в лудницата и слушането на колонките на лаптопа не съм схванал колко точно шум има, който има шанс да почистим от записите. За следващия път ще вкарам звука от пулта директно в камерата, като понеже това директно с кабели вероятно няма да стане, ще търся тия дни някакво устройство за безжичен пренос на звук (или ще убеждавам кръжока по електроника, че ще им е интересно да сглобят нещо такова).
(имаше и оплаквания, че имало отпечатъци по обектива на камерата – нямаше, просто екранът, на който прожектирахме имаше размазвания от това, че някакви хора бяха драскали по него и се бяха опитвали да го трият…)

(Имам примерен отрязък от звука, в който Кънев представя лектора и после лектора говори известно време, ако някой има идеи какво би помогнало като филтри и т.н., моля да каже)

А догодина може да е два дни, или с два потока, да има повече хора (не се засякохме с летния ученически лагер на БАН, където ходят учениците, класирали се по олимпиадите по информатика и информационни технологии, и на тях щеше да им е интересно) и да не почваме в ранната сутрин (т.е. 9:20) :) (разбира се, като запазим колко лесна беше организацията :) )

(а в моя pipeline вече са два post-а – как се прави streaming/запис/encoding/рязане, и онова мрънкане за програмистите, някой ден ще ги напиша)

Крайно време беше да седна да органзирам архивите на различни записи, които имаме от всякакви конференции. Днес пуснах va.ludost.net – wiki и файлове, достъпни по http, ftp и rsync (rsync://va.ludost.net/va).

(Кодовото име на проекта е “Гогортолоз”, което според един sms от Кънев значело “крокодил” на арменски. Дори да не е вярно, думата радва.)

Изрових всичките неща, които имах на ludost.net, разните видеа от vasil.ludost.net/netsec от мрежовата сигурност, linux курса в ТУ, както и всякакви архиви на openfest (вкл. някакви raw записи от 2005, понеже ги нямам нарязани и ще се наложи едно бая сложно упражнение да ги подредя и синхронизирам, а тия, дето нарязах едно време са леко неоткриваеми, както и тия от 2006та).

Качих там и лекцията на Кънев за програмирането и тази на Лари от лаба. Очертава се да записваме все повече и повече неща, ще се качват там. Приемам идеи какво още да кача там.

(вече в трезво състояние) Ето я поредната идея за курс – този път мисля да го правя с Кънев (който до тук изглежда навит за идеята).

Събират се двайсетина човека, делят се на три отбора и им се дава задача да изградят система в рамките на седмица-две, след което да си разменят проектите и да допишат някаква функционалност.

Екипите ще имат програмисти, админи, може някой друг дизайнер и т.н..

Системата представлява следното – имаме задачата да следим за глобалното затопляне (или глобалната климатична промяна и т.н.), като за целта имаме 150 места, на които имаме по два сензора, всеки от които е на различен отбор. Сензорите представляват малки PC-та (реално малки виртуални машини), на които отборът трябва да си подкара някаква OS и някакъв софтуер, който да чете данните и да ги праща веднъж на минута. Имаме по една агрегираща машина на отбор, която трябва да събира тия данни (някаква база).
Между агрегиращата машина и сензорите има мрежа, която трябва да се настрои и подкара, за да докара максимална отказоустойчивост. Отделни части от мрежата са на различни отбори.
Също така трите отбора имат по един front-end, който трябва да използват за визуализация и обработка на данните, например да намират корелация между данните от различни източници. Front-end-овете трябва да могат да работят по някакъв начин с всички агрегатори, ако основният им е отпаднал.
Има и различни весели неща, като например да се следи за загуба на данни и агрегаторите да си синхронизират базите по някакъв начин, така че да се добие пълна картина.

Ще има някакви ограничения какво може да се ползва като езици и технологии, но ще бъдат минимални.

Целта на целия курс е да се научат хората на няколко неща:
1) работа в екип
2) работа с други екипи
3) работа над чужд код
4) дизайн на система с всичките протоколи и компоненти
5) да видят накрая нещо наистина работещо (т.е. да подобрим заданието до толкова, че да е използваемо от други хора)

Преподавателското участие в курса е да се напише заданието, да се изгради хардуерната система, да се дават съвети на участниците и да им се обяснява къде са сгрешили, както и да пуска всякакви странни тестове.

Участниците в курса трябва да имат понятие от технологиите, които ще ползват, да не ходят на работа (иначе става твърде тежко) и да са в София, докато се провежда курса (този ще има сбирки два пъти седмично, вероятно в initlab).

Остава въпросът дали ще се намерят желаещи да участват.

Стана време да направя една лекция в initLab за не-курса по системна администрация и дискусия, за какво би трябвало да има в следващия такъв. Ще се проведе от 16:00 в неделя (20 май).

Свърши не-курсът по системна администрация. Ето какво горе-долу се случи в него:
(за справки, повечето неща се намират в wiki-то или в архива на maillist-а)

Всичко започна с един входен тест. Не беше нещо особено – идеята му беше да се изберат 10 различни човека, които да участват. Няколко човека, които бяха успели да се запишат за digest на листата и не бяха успели да попълнят теста, но останалото мина сравнително добре.

Последва инсталацията на машините. Имаше няколко различни проблема, които хората пребориха и един security такъв заради моята идея със setup с xvfb, който доведе до това единия участник да може да влезе в машините на няколко от другите участници.

(списък на задачите)

Първите задачи бяха да се подкара DNS за техните зони, irc и ntp. Услугите бяха просто и идеите бяха хората да си свикнат с машините и да могат да работят заедно, понеже DNS-а и IRC-то изискваха някаква координация – за първото всеки трябваше да има поне един secondary server, за второто четните и нечетните трябваше да си направят отделна мрежа.

Последва “разместване” – всеки трябваше да си предаде машината на някой и да приеме на трети неговата (без преинсталация). Предаването и приемането на нещо, което някой друг е правил по принцип на човек му се случва рядко, доста често му пада от никъде и е от типа неща, които притесняват хората и се допускат много грешки. В един момент си мислех, че трябва да си предават машините всяка седмица, че да претръпнат, но беше заместено от други неща.

След разместването беше “седмицата за почивка” – няколко задачи, които би трябвало да отнемат малко време, в продължение на седмица и малко, за да може хората да си планират сами времето и да решат кое кога да направят. В това влизаха неща като backup, restore и monitoring, както и да свържат двете irc мрежи в една.
Понеже двата екипа бяха избрали различни сървъри и под-протоколи на irc, за да си направят мрежите, свързването им се оказа интересен проблем, доста повече социален – нямаше практически начин двете мрежи да си говорят, поради огромната разлика в протоколите (TS5 и TS6, както и локалните модификации в UnrealIRCD и ircd-ratbox). Цялото нещо стана в общи линии в последния момент, но поради събрания опит при инсталацията всичко стана много бързо.

Имаше и подкарване на поща, с alias-и, прехвърлящи между машините. При тестовете даже успя да crash-не една от машините.

Последва задачата за възстановяване от backup. Беше доста забавно (за мен)…
(счупването на дисковете беше симулирано със следния скрипт:

sz=`ls -l "$1"| awk '{print $5}'`
let m=$sz/1048576
n=0;

while [ $n -lt $m ]; do
	let n=$n+1
	dd if=/dev/urandom of="$1" bs=1M count=1 seek=$n >/dev/null 2>/dev/null
	let n=$n+1
done

пуснат в/у всеки от виртуалните дискове, без предупреждение)

Следващото задание беше да се свърши от всеки една задача върху всички машини, т.е. да се тренира работата върху много машини едновременно и да се автоматизира по някакъв начин. Задачките бяха сравнително прости и всички се справиха с тях.
(основният урок май беше нещата да са максимално еднакви навсякъде :) )

Финалната задача беше да се направи услуга, при която може да се качва на всяка машина файл и да може да се вижда от останалите. Реализацията, която направиха беше много интересна – WebDAV в/у gluster – и сработи доста добре.

Като цяло аз съм доволен от курса, мисля, че и хората бяха. Не очаквах да отпаднат толкова много хора, най-вече, но и в останалото имаше доста изненади – какво се избираше като софтуер, как се реализираха нещата и т.н. (много помогна да не давам конкретен софтуер за инсталация).

Ето няколко от интересните mail-ове в листата, вместо край:
проблемът с xvfb
мрежов проблем с две виртуални машини на един интерфейс
начало на дискусия за пакетни системи срещу локално компилиране
дискусии за двете irc мрежи
ssl проблем с ircd-ratbox
самоотрязване на достъпа
свързването на двете irc мрежи

(и не ми се рови повече)

Преди малко монтирах phyllis.ludost.net (кръстена на Phyllis Chesler, ако събера желание може да и направя начална страница) с помощта на gigavolt. Следващата машина трябва да бъде монтирана висяща на кабелите си в асансьорна шахта, за да е по-интерсно, това с rack-овете вече е твърде тривиално…

И така, с помощта на добрите хора от AdSys (осигурили желязото) и Telepoint (осигурили colocation-а и свързаността) не-курсът ще се състои. Входният тест е написан и почти готов, началните неща са готови, има малко дреболии да се пипнат в dns-а и да се почва.

In other news, около един разговор снощи ми хрумна идеята за “Култ на Крокодила” (добре, че не мога да измисля трето “К”), като прост етикет на асоциални четящи индивидуалисти, които следват себе си и каквото те решат. Отне ми малко време да осъзная, че е безсмислено, понеже тоя тип хора винаги ще предпочитат да се самоопределят, вместо да ползват нечий чужд етикет (освен ако не е наистина много добър).

Интересно, как ли се определят хората, които не искат да следват някой/нещо сляпо?

На рождения ден на Кънев миналата събота освен това, че той се напи здраво и имаше разни забавни простотии и доста добри идеи (които Наков като е готов да сподели с обществото, ще си го направи сам) имаше едно дълго обяснение как по някаква причина някакви хора ме следвали, гледали на мен като на … не помня какво и колко било важно да направя нещо хубаво с тази си “власт”.
Аз лично намирам цялата идея за глупава. Не препоръчвам на никой да е мен (въпреки че си ми харесва). Препоръчвам на всички да са нещо повече от мен. Искрено се надявам да няма някой дотолкова заблуден, който да ме счита за “пътя, истината, живота, ракията” и да смята, че каквото правя аз, трябва и той/тя да правят същото – мисля, че post-а по темата за чая с тампон трябва да е бил достатъчно убедителен довод.

(Разбира се, не мога да отрека краткият момент, в който ми става приятно като чуя това (преди да ме залее вълната от отвращение))

В крайна сметка ще взема да си основа култ на крокодила и само аз ще си участвам в него. Няма да има култова фигура и последователи, ще има само един крокодил.

Нищо особено интересно не се случва в последно време, та ще взема да блогна за малко дреболии.

От последните неща, които съм чел май най-добре ми дойде “11/22/66” на Стивън Кинг. Дядката определено си е припомнил как да пише. Имаше и други приятни неща, който иска може да ги погледне в goodreads.
(специално трябва да обърна внимание на “Hackers – heroes of the computer revolution”, че не струва и че мижавите опити на журналиста да разбере хората са чак жалки)
(също така “Snuff” на Пратчет беше супер и надеждата е това да не е последната му книга)

Около initlab има разни дребни забавления, например централизиран начин всеки да може да пуска музика от cassie (с малко patch-нат MOC), както и възможност вече да се stream-ват/записват лекциите – днес подредихме микрофона и звуковата карта, може да се ползват директно за конференция (правихме си тест с VarnaLab), или да се stream-ва (преди малко инсталирах icecast на sandbox.initlab.org, url-то ще е http://sandbox.initlab.org:8000/lab.ogg ). Тестовете ги правихме и с Бацов и Цветомила, докато водеха днес началната лекция на курса по Java.
(окабеляването беше забавно)
(пак около lab-а, Мартин след един тежък запой най-накрая реши да блогва)

Обмислям не-курс по системна администрация. Вече надух главата на повечето хора около мен с идеята, така че я пускам за генерална консумация тук – има си вече сайт, ако ви звучи добре – пуснете един коментар там, да видя дали съм прав, че се намират желаещи. Ако има достатъчно и ако скоро си осигуря нужния хардуер, може следващия месец да направя входния тест, да си харесам малко хора и да го проведа.

Мина OpenFest 2011. Половин ден setup, два дни ставане в 8 (с много мъка, не го бях правил в последните поне 6 месеца). Това го пиша в силно скапано състояние и може би ще го довършвам на сутринта.

Мисля, че поставихме рекорд в сглабянето на целия setup (около 4 часа) и в разглабянето (около 30 минути). Този път на по-малката зала (реално галерията на Интерпред) си правехме сами почти цялото озвучаване. Благодарение на Олег имахме и хубави камери, така че трябва да имаме нещо-като-HD видео записи, като се сетим да ги encode-нем, нарежем и качим.
(тая година записите са безотговорност на Стефан Леков, ругайте него)
Оказа се, че един-два клипа на Вика Ермолева са добрия начин да се тества звука в голямата зала.

Ползвахме забавен хардуер. Щеряна в багажника си носеше един switch, който ползвахме за отвън, който освен дизайн като за армейски приложения и прилично количество портове имаше прекрасното свойство, че като го изключехме и ставаше приятно тихо. Мишо па беше направил един router с малко patch-ване на една кутия, в която освен дъно с atom процесор беше набил един малък switch заедно с кутията.
(има някъде снимка как ядем втория ден в/у тая кутия от баницата, която па Владо от ФМИ беше направил през нощта. Много хубава баница, спаси ни от гладна смърт)

Докато правехме мрежата, успях да строша едни клещи. Може да се види снимка на самите клещи и на останалото парче от ножа им, забито в кабела. Държа да отбележа, че аз ги стиснах съвсем нормално, те просто казаха “прас”.
(те не можеха и един жак да кримпнат както трябва, та поради липса на други клещи Владо от ФМИ трябваше да прави единия жак използвайки малка отвертка и тия клещи като чук)
Друг весел гаф беше как в неделя на баптистите, които имаха някаква служба точно под нас единия им микрофон се оказа точно на честотата на един от нашите и слушахме малко неща на английски за Господ, докато намерим какво точно да изключим от наша страна. Хората в залата бая се смяха, а аз се радвам, че се падна в почивката основно.

Владо също така получи титлата “Рицаря на поялника”, защото освен, че в петък прави единия кабел за озвучаването на място, в събота оправяше на Нейчо connector-а на захранването на лаптопа – бяха се скрили в единия джоб (малката стая до залата) и пояха в/у един стар хард диск.

Лекторите бяха… трудни за описване.

Червото беше насмукан прилично двата дни (за което бях обвинен напълно несправедливо аз и малиновата ракия, дето си носех за подкрепа – той пие само бира), като първия ден мисля, че успя да уплаши всички в залата, като зададе въпрос на английски с такава сила, че го чуха извън Интерпред.

Пейо си направи лекцията за електронните пари, като времето в общи линии не му стигна, въпреки че бързаше и прескачаше разни забавни подробности (които е разказвал на бира, например за задачата за византийските генерали). Обеща да блогне нещо по темата, с многото link-ове, от които е чел, чакам го с нетърпение.

В lightning talk-овете имаше весели моменти.
Сашо Шопов говори за преводите на gnome и започна по следния начин:
– Кой в залата мрази Gnome3?
(гора от ръце)
– Имаме останали малко балони от партито, ще ви дам после да духате.

Боян Кроснов разказа за тяхната проста хеш функция, базирана на AES инструкциите в новите процесори (подходящо кръстена aesaes). Полезна е за всички, които трябва бързо да пълнят хеш таблици.

Получи се един забавен момент с лекциите на Наков и Кънев. Почна се с това, че Кънев представяше Наков с изрази от типа “ако имаше бог на програмистите, той (Наков) щеше да е неговия пророк”, “ако хората си кръщаваха децата на програмисти, то повечето момченца щяха да са му съименници” и т.н. (препоръчвам на всички да гледат тоя запис, като ги изкараме). Преди това аз бях навил Наков да сложи тая снимка (която може да бъде описана само като “Владо Василев опъва Стефан Кънев”) в презентацията си (той така и така говореше за курсове), което доведе до бурен смях в залата и въпрос от Кънев дали аз съм организирал тоя момент (за което си признах).
(Наков беше най-гръмогласния лектор от всички, като изключим някои моменти на червото)

Очакваше се империята да отвърне на удара, което и се случи в лекцията на Кънев. Първо се започна с един заговор (в който и аз участвах), той реши да си води лекцията в костюма, в който си беше на сватбата на iffi, с папионката и т.н.. Съответно подредихме нещата така, че да се пусне theme от James Bond, и той да влезе някъде по средата. Крайният ефект беше, че той беше единственият лектор, на който ръкопляскаха преди да си започне лекцията :)
Съответно той започна лекцията си с обяснение, че преди е слагал картинки с нарисувани мустаци на Мариян, ама тая година вместо това просто е решил да се облече по-добре. Също така показа една снимка от сватбата, включваща мен, него и приятелката му, обяснявайки със стрелки/балони как човек като види тази снимка си мисли за него “какъв добре облечен човек”, а за мен “кой е тоя просяк и какво прави там”…
(определено ще си струва да се види и този запис)

Владо Василев па направи много хубаво описание на initLab, и май доста хора научиха за мястото, да видим дали някой нов човек ще се вясне.

Мартин Райков направи лекция за RFID research-а и технологията като цяло, които беше правил с малко мое участие в initLab. За перипетите преди да направим лекцията май трябва да пиша отделно, но имаше всякакви хора, които се чудеха колко добра идея е да се говори за тия неща, колко нещастни хора и фирми ще има, как някой може да брои разказването на тая информация за престъпление и т.н..

За лекцията на червото се носеха разкази и слухове, как щял да падне докато говорел и т.н., но аз поне не видях нищо такова няколкото пъти като минах от там. Определено си беше пийнал (2л бира преди да дойде още) и говореше на английски (пак признак за насмуканост при него), ама си беше разказал всичките технически неща, не беше паднал (въпреки очакванията) и не всички хора избягаха от залата, докато говореше. И това ще е запис, който трябва да се гледа.

Организацията дойде тежко на някои хора. Пазя си сметката от близкия магазин, щото се смяхме като излезе – беше точно за 10.24 (касиерката определено ни изгледа странно като обяснихме, че е хубаво кръгло число). Не мисля, че много други хора и на феста ни разбраха…

В антрето през двата дни reprap хората печатаха разни странни неща от пластмаса и разказваха на всички заинтересувани какво точно представлява цялото нещо. В неделя Радо седна и от логото на openfest направи един модел, който към края на вечерта вече бяха успели да отпечатат, беше се получил доста добре :)
(заради reprap хората също така оправях wireless мрежата на един windows-ки лаптоп, гадна работа)

И двата дни напълнихме Кривото, пихме веселихме се, а на втория ден аз включително си демонстрирах закуската на Мишо (който я намира за ужасно гнусна) – поръчах си едно сурово яйце, счупих го, изсипах жълтъка в една чаша, посолих го леко и си го изпих. Вкусно си беше (така и така последните две сутрини не бях успял да закуся).

Щандът с книги беше доста приятен, тая година си напазарувах две книги – Network Warrior, която е доста добра за начинаещи да си допълнят знанията по мрежи (въпреки че е доста cisco ориентирана) и една “hackers – heroes of the computer revolution”, леко историческа.

Вероятно пропускам нещо друго забавно, което се е случило, допълвайте.

(също така – Сашо Станев, забравеният ти калъф за очила е в мен, измисли кога да ти го дам)

От много чужди мисли в главата ми не мога да си намеря моите, може би трябва да спра да чета за няколко седмици и да изпиша нещата, дето планирам от поне три месеца. На текущия workspace има още два отворени gvim-а със започнати post-ове, като може би единия ще го вкарам донякъде тук.

Едно време от slashdot бях попаднал на John Taylor Gatto (Джон Гатоу, както са му превели името на български). Бил е учител около 30 години и пише по темата как текущите училища като цяло са по-скоро затвор, отколкото нещо полезно за децата и как целта им е основно да направят от децата послушна маса, вместо да ги научат на нещо. Пише основно за американските училища, но много от това, което казва си е общовалидно.

Тия дни, след като за пореден път приключихме с курса по мрежова сигурност и се канех да напиша впечатленията си (накратко, провал), видях в една книжарница една негова книга (изглежда са започнали да го превеждат на български и не съм разбрал). Преди малко я дочетох и въпреки, че преводът не е особено добър, а и самата оригинална книга е бая объркана, просто сбор от разни мисли и кратки есета с трудно-откриваема и липсваща структура, всъщност нещо ми просветна, та ще се опитам да го опиша, преди да съм го забравил.

Проблемът е, че системата е сбъркана. Опитваме се ние, хора, дето сме се учили по коренно различен начин (сами, с четене и с експериментиране) да преподаваме по начин, който за нас не работи (и който вероятно генерално може да се приеме, че не работи, за много от хората, които познавам – които са се учили въпреки системата, не заради нея). Приличаме на тълпа хора в инвалидни колички, които обясняват на друга тълпа с отрязани крака, че могат да ходят със силата на мисълта си (или, че чрез хомеопатични лекарства ще им пораснат нови крака).

Майната му.

Ако правя нещо такова, няма да е свързано с институция, няма да има оценки, няма да има глупави ограничения и най-вероятно няма да има и конспект. Има точно едно важно нещо – да дадеш на хората храна за собственото им мислене, да ги научиш на нещо – останалото е плява. Всички системи и бюрокрации имат една основна цел – собственото си оцеляване (не ми се търси изследването по въпроса, но е доста известно), останалото е направо страничен ефект, а по някаква причина ние сме започнали да отъждествяваме системата с това, което ни се иска да прави.

Обмислям тия дни да ида да видя initlab и обмислям да организирам нещо максимално глупаво и просто – аз да седя там и хората да идват и да си избират какво им е интересно и да се говори по въпроса. Вече ми се върти в акъла как мога да обяснявам на ученици как да чупят facebook…

(а за всички, които твърдят колко хубаво нещо са училищата и университетите – сетете се вие как сте научили нещата, които считате за важни и кажете колко от функциите на тия институции са реално нужни за целта)

Днес беше защитата на софтуерните проекти, изпитването за повишаване на оценки и писането им. От нашата страна на барикадата бяхме само аз и Пенчев, като аз изкарах половината време в кашляне (и дано не съм заразил твърде много от студентите). Странно ми е как само за 5 часа успяхме да се справим с всичко и да се уморя чак толкова.

Вероятно по някое време ще качим всичките проекти някъде online (като питаме хората дали някой няма против). Има още малко бюрократични и т.н. неща за довършване, но те ще са след FOSDEM.

Скапан съм и чувствам как бавно се побърквам, все едно съм в някакъв абсурден сериал и музиката, дето си пускам (или през повечето време – тая, дето ми се върти в главата) ми е soundtrack-а (в момента – Savage freedom на Killing Joke). Обмислям идеята да си налея малко уиски и да видя дали в един момент няма да започна да се виждам някъде отгоре или отстрани.

И последното включване от курса по мрежова сигурност – трета част на отдалечената администрация и преговор.

Остана ни втория тест, да проверим едно кило курсови проекти, да напише малко оценки и сме приключили.

На курса тая година до момента изговорихме сигурността в Unix (първа, втора, трета и четвърта част) и отдалечената администрация, от която ни остана още малко (първа и втора част).

Остана да довършим отдалечената администрация, един преговор, втори тест и може би ще организираме прожектиране на малко лекции от CCC Kongress на датата след теста. Очертава се Мариян да организира “Сигурно програмиране”, но това вече той си го знае, ще пиша, ако чуя нови подробности.