татко Крокодил

Пак ще ми стане навик да пиша само веднъж седмично, не е хубаво така.

Попаднах на албума на Andreas Kisser (китариста на Sepultura), “Hubris I & II” – още си го въртя, оказа се доста интересен. Напомня донякъде на soundtrack-а на “No coracao des deuses”, който бяха правили двамата с Igor Cavalera (вече бившия барабанист на Sepultura).
(чака се по случая следващия албум на The Cavalera Conspiracy).

Приключих с последните неща в Securax в сряда, дадох документацията и достъп на разни хора и от 5-6 юни официално ще съм приключил.

Като за социално събитие ходих днес на InstallFest-а във ФМИ. Тоя път нямаше толкова машини за инсталиране, аз си играх с някакви проблеми на един Slackware (и обясних на хората как си губят времето да се опитват да го подкарат на лаптоп, щото само ще се мъчат с глупости), малко с едно gentoo и после си играх леко да patch-на ntfsprogs на една машина, че да спасим един NTFS дял.
Проблемът на дяла беше, че като го бяха resize-вали през parted, нещо не се беше получило и файловата система си мислеше, че е със старата големина, а устройството отдолу беше вече намалено. Съответно windows-а изпитваше желание да го форматира, а останалите неща ревяха на умряло, че нещо не му е в ред. Моето решение беше да се patch-не nftsresize и да се махне точно тая проверка, след което тествахме и се оказа, че реши проблема. После казаха, че имало вариант и през windows rescue системата, с chkdsk, ама май нямахме инсталационен windows наоколо…
След събитието ходихме да хапнем в Торонто, където оставих червото да пълни главите на хората с глупости и се прибрах да подремна.
(май 4-5 часа ми е лимита на социализиране с тълпа хора, после се уморявам)

Много хора се канят да ме питат, та ще взема да го напиша тук…

Преди няколко дни си предадох предизвестието за напускане на Securax, а днес и го обявих официално.

Напускам, понеже съм уморен и ми е омръзнало – занимавам се с тия неща около 4 години и половина, издъвкал съм кило различни проблеми и се занимавах с какво ли не, включително счетоводство и разни подобни гадости. Научих много нови неща, направих някои доста интересни такива, но в последните няколко месеца усещам как тъпча на едно място и как реално погледнато нищо интересно не правя (даже реално почти нищо не успявах да свърша, поне от моя гледна точка) и реших, че няма смисъл да стоя и да заемам място.
Имам да довърша още едно-две неща (местим (пак) офис), да допиша малко документация и съм готов.

Това го обмислях в последните 6-7 месеца, но понеже имаше различни проблеми и понеже моето напускане можеше до доведе до други неприятни неща, останах докато закрепим ситуацията. Сега с чиста съвест мога да кажа, че нещата са сравнително добре и че и с или без мен ще е все същата работа.

Не съжалявам за последните 4 години, беше ми приятно да работя с хората (на тях май не чак толкова). Не съм се скарал с никой, не намирам фирмата за лоша (не мисля, че има друго място с такива образи) и не си тръгвам с лоши чувства. Даже има уговорката да могат да ми се обаждат в разни по-критични ситуации (което мисля, че няма да се наложи).

Иначе – не си търся в момента нова работа и няма да си търся поне още месец-два-три-шест. Имам си достатъчно занимания и проекти, а искам и малко да си почина.

На един разговор на ИББ седнах да обяснявам на един голям привърженик на IPv6 къде са проблемите с deployment-а за които аз знам, и какво би било да добавя ipv6 поддръжка в единия проект, с който се занимавам (среден по големина content provider). Така както го гледам, моят случай поне от техническа гледна точка има най-малкия брой мотики за настъпване и пак е доста неприятен, някой може да опише другите случаи (офисна мрежа, интернет доставчик).
След техническата част ще напиша моето мнение защо бих или не бих се занимал с това.

Като начало, става въпрос за едноцифрено число router-и, двуцифрено число switch-ове, трицифрено число сървъри и трафик от порядъка на десетки Gbps. Има някакво количество in-house написан софтуер, ползва се gentoo linux като дистрибуция.

1) Поддръжка на IPv6 стек
– Рекомпилация на всички kernel-и на сървъри, понеже по подразбиране няма, един рестарт. Действието е сравнително поносимо и може да се направи в рамките на една седмица.
– По принцип router-ската операционна система има поддръжка, трябва да се провери дали за текущата и версия има известни проблеми. Понеже е писана от оня производител, дето почва с C, не се ползва най-последната версия заради разни забавни нови проблеми, които те дописват. Upgrade на това нещо е по принцип поносим с малка загуба на свързаност, поради redundant management модулит.
– На switch-овете няма какво да се пипа – тяхната layer3 работа е само management, той може да върви и по ipv4 без никакви проблеми.

Като цяло, нещо, което може да се направи в рамките на две седмици.

2) Свързаност
По принцип в момента имаме 5 transit доставчика и 3 peering такива. За нормална работа ми трябва от два транзита да имам v6 свързаност, което по принцип е възможно при няколко от тях, като процедурата за да се разбереш с тях е крива, бюрократична и бавна. Поради малкото количество на тоя трафик нямам нужда от peering-и, или те могат да се договорят допълнително и да не са спънка.
По-важния момент е транзитите ми да имат такава свързаност с Cogent и Hurricane Electric, така че да виждам целия съществуващ ipv6 (тези две автономни системи в момента не се виждат една-друга по v6 заради малоумщина от страна на Cogent).
Друг момент ще е нови филтри и route-map-ове за различните v6-свързани неща, т.е. дублиране и преправяне на router-ската конфигурация за v6.

3) Адреси
Имам собствена автономна система и v4 адреси, процедурата за получаване на v6 адреси е сравнително проста и не би трябвало да отнеме повече от няколко дни.
Ще ми е нужно да си променя management базата, за да мога да раздавам и статични v6 адреси.

4) DNS
Основния ми DNS се движи от външен доставчик. Трябва да успея да му обясня да дава v6 отговори само ако е получил заявката по v6 или да си пренеса DNS-а при мен и пак да правя същото. Нито една от двете идеи не ме радва особено, въпреки че заради DNSSEC може да ми се наложи да направя второто.
Това е нужно поради все още съществуващите достатъчно хора, които си мислят, че имат ipv6 свързност, но реално стигат само до доставчика си и никъде повече.

5) Софтуер – писан от други хора
Повечето open-source софтуер, който ползваме поддържа v6 и е въпрос на рекомпилация и реконфигурация, което с gentoo е една промяна в portage и малко скърцане. Работа за седмица-две с изчистване на проблемите.
Не ми е известен еквивалент на geoip базата за адреси за v6, ще трябва да се пише нещо наново, вероятно в ip.ludost.net.
За анализ на log-овете ползваме google analytics, не знам там как е v6 поддръжката.

6) Софтуер писан от нас
Трябва всичко да се port-не да има v6 поддръжка.
– Като цяло повечето неща са лесни, в книгата на Стивънс (Unix Network Programming vol.1) има добро описание и информация как се прави.
– Имаме ftp сървър, който трябва да видим как ще му добавим подобна поддръжка (има вероятно разширение на протокола).
– Имаме вътрешни binary протоколи, при които трябва да се вземе предвид, че може да предават и v6 адреси и ще трябва да се променят. Бая е гадно и ще иска много внимателен update и едновременен upgrade на трицифрено число машини.
– Имаме да направим промени в базата дани в няколко таблици, за да можем да сложим v6 адрес. Някои от тях са огромни и не е ясно дали ще можем да направим нормално alter без да убием услугата поне за половин час.
(някой да знае за база, която може да прави alter на таблица без да я lock-ва за писане и четене?:) )
Това е мъка, гърч и тестове поне няколко месеца.

7) Тестове
Трябва да си намерим свързаност някъде в България, за да можем да направим пълен тест на всичките неща. Както съм отбелязал по-долу, откриването на такъв доставчик е сложна задача.

8) Поддръжка
– kill switch – нужен ми е начин да мога да върна бързо и сравнително безболезнено услугата до ipv4-only състояние. Причината е най-вече в това, че ipv6 реализациите не са минали същото тестване и проверки/проблеми, през които са преминали ipv4 нещата, и съответно можем да очакваме нещата като teardrop да се преродят в ipv6 вариант и да има всякакви гадни проблеми поне още известно време.
– Вариант за определени места да не давам отговори с v6 адреси изобщо, понеже
а) нямам свързаност до тях
б) връзката дотам е бавна (например някой windows е решил да си направи teredo тунел, който работи със скоростта на dial-up)
в) някакъв проблем в неговия v6 стек или по пътя води до някакви допълнителни проблеми
– Вариант за определени хора да могат по някакъв начин да избират да не ползват v6 към мен.
– Инструментариум за диагностика на проблеми, причинени от v6 – looking glass и т.н..

Сумарно си мисля, че за 6 месеца може и да се реализира. Също така може и да пропускам нещо важно :)

Интересното в този случай е, че само т. 6 при мен няма да я има при доста от малките корпоративни мрежи и при някои от средните, останалото си остава да се свърши, като има и допълнителни гадости. Както се вижда, не е особено проста задача и всяка стъпка може да създаде проблеми.

И защо бих искал да го направя?
Няма някакви сериозни причини, освен, че би ми било забавно. Няма потребители само на v6. Няма потребители, на които v6 свързаността да им е по-бърза от v4 свързаността. Има много малко крайни потребители на v6, понеже почти няма хардуер, който (като за краен тъп потребителски домашен router) да се справя със задачката. Има малко доставчици, които карат v6 истински (в България НЯМА такива – тези, които имат някаква свързаност не я дават към съществена част от крайните си клиенти, а само към много големи такива, където v6 е изискване за някакъв търг).

Реално погледнато, _вероятно_ академичните среди биха били единствения ми сериозен клиент за такива неща. Не мога да оценя доколко би си струвало само заради тях да се направи подобно нещо и колко ще са щастливи от моя трафик.

Нека и пак да кажа – аз съм реално по-лесен случай от останалите. Аз нямам крайни потребители за чиято свързаност да отговарям, имам две операционни системи (Linux и IOS), имам както и да го погледнем не повече от 5-6 типа различни машини, занимавам се с услуга която няма проблеми с NAT и не предава адреси в себе си (не ми се мисли каква ще е ситуацията със SIP или H.323) и реално за всичко, което имам поддръжката е възможна, т.е. нямам устройства, които да няма начин да поддържат v6.

За момента не съществува причина някой да иска да направи подобно нещо.
(не, “небето пада/ip адресите свършват” не е такава причина, но това ще иска отделен post, за да се обясни)

… и да се завърнем от мъртвите (или просто преработените).

(нарекоха ме наскоро книжен плъх, а аз в последните седмици почти не успявам да чета)

Anyway, успях най-накрая да издъвча първи том на “Комуналния капитализъм” на Румен Аврамов. Определено има нужда да се прочете, дава страхотен поглед в/у икономиката на България от 1878 до 1944, с препратки до наши дни (и е страшно колко неща са останали същите).

Изчетох и книгата на Philip Gourevitch за геноцида в Руанда и сериозно се замислих дали да я препоръчам на някого. Много е интересна, много добра, но същевременно и много тежка. Вероятно не е за хора със слаби нерви.

А аз след като се освестих от крокодиловден пак се потопих в стандартните простотии – преди час-два най-накрая всичкия ми monitoring светна в зелено и мога да си седя спокойно и само да чакам да се случат разни работи (има поне 3-4 дни преди момента с ругаенето на разни хора, че не са си свършили работата на време).

Godsmack се оказаха донякъде интересни за свирене – открих една доста по-точна таблатура на Serenity (която няма нищо общо с предишната) и в момента се опитвам да разбера как точно трябва да е ритъма на една от секциите. Може би малко повече спокойствие ще помогне :) Издирвам също таблатури на Killing joke, но за момента никакви не намирам (има само малко за китара и толкова).
Успях да си изтормозя ръцете повече, отколкото някога съм успявал с клавиатура.

Годината ще се окаже хубава за моето слушане на музика – след като си взех билети за Rammstein и Therion, чакам да пуснат и за Gotan Project (ще гостуват на Park Live Fest). Още един-два концерта и ще вземе да ми свърши лимита за социални събития :)

Това ми е личен рекорд, длъжен съм да го споделя :) 12 изгорели диска в един момент, в една машина.

Това е screenshot-а от началото. Последва смяна на контролера, смяна на цялата машина и никаква промяна. Доставчикът ще си я получи обратно и ще искам да разбера какво точно се е случило…
(нищо особено няма загубено)

(Godsmack, Serenity, от припева)

G-------------
D-5-5-5-88-6-3
A-------------
E-------------


Марио Пешев ме покани да пиша за нещо, което всъщност трябваше да ми хрумне и на мен :) Около нещата по темата за работохолизма не е лошо да се разкажат и нещата, които сме/правим извън работата – освен, че може да даде идеи на някого, може да послужи и за защита, ако трябва някога да се подложа на тест на Тюринг…

Първото нещо, което върша най-много извън работата и което е с мен от 6-годишна възраст, е четенето. Винаги ми е харесвало и съм прекарал много време в четене и още доста в търсене какво да чета. Редовно ми се е случва да чакам нещо на някоя гара и да чета надписите по стените. Една от последиците от това беше, че преди няколко седмици извадих около 150 книги, които не бих чел пак и които не си струва да пазя за каквито-там-наследници имам и ги раздадох (останаха още 50-60 за раздаване, може да ги занеса направо в Апартамента и да кажа да ги наслагат дето имат място).
Това е и причината за някои мои изкривявания – редовно се опитвам да накарам хора да прочетат определена книга, почти не гледам филми по книги (и филми като цяло) и твърде често имам отворен един текстов редактор с някоя книжка в него, с която си почивам от работата. Книгите доведоха и до избора на последната ми раница, да мога да събирам покупките от книжарницата в нея. Мисля, че в повечето месеци харча повече за книги, отколкото за пиене :)

Да спомена пиенето… Чудех се да го смятам ли за част от работата (и дали изобщо да пиша за него), но то е по-скоро лечение от страничните и ефекти :) С него съм много на периоди – понякога ми се пие, понякога не, и в някой редки (слава богу (на сървърите)) случаи имам желание да се натровя. Едно от основните ми средства за борба със стреса. Пример – началото на четвъртък вечер.
(аз лично и не правя голяма разлика м/у пиенето сам или с някой друг. Никога не съм сам – гласовете в главата ми рядко спират – а и не е сложно да се намери някой, с който да пиеш :) Знам и кога ми е проблем (лесно се измерва – ако се напия повече от два пъти в една седмица – трябва да спра) ).

Нещо друго е музиката. Винаги съм обичал да слушам музика с идея в нея, а в последните година-две и да си дрънча на баса. Цялостното усещане е страхотно и мисля да продължавам, въпреки разните проблеми, които понякога ми създава и въпреки некадърността ми.
(основен проблем – като ми се изтърка малко повече показалеца, после почва да се закача по клавиатурата на лаптопа и по някога да вади клавишите)

Сериозно занимание ми е и дебъгването на хора. Това ми е една от най-неприятните за хората черти на характера, обичам да се заровя до корена на нещата и да търся решение – провалило е бая мои връзки връзки (работохолизма май само една). Истински интересно ми е, понеже ми дава примери от реалния живот, в/у които мога да си упражнявам мисленето и които да ми разширят мирогледа.
(изказвано е мнение, че поради това мен подсъзнателно ме привличат жени, които имат сериозни проблеми за дебъгване)

Има и всякакви други неща, с които се занимавам от време на време – организация на разни събития като Openfest, курсове/лекции в СУ, да пиша в блога и на разни места (например в момента главата ми трудно възприема и за това съм си оставил книжката на страна (остават ми 1043kb от ~1900kb, т.е. може би 500 страници) и пиша това), форумът на anime.ludost.net (както и гледането на anime и четенето на manga, които в последно време съм зарязал), ходенето на ИББ и какво ли не още.

Искаше ми се да напиша някакъв умен извод за това колко хубаво е да има такива неща, но не смятам, че ставам за пример за препоръчителен начин на живот :)

На принципа “you always hurt the ones you love”, ще изругая кратко “Дневник” за днешния им срив, понеже те и “Капитал” са единствените вестници, които чета.
(другите и да се сриват, най-много да се зарадвам)

Та който чете online версията на “Дневник” знае, че тя имаше сериозно количество проблеми в последните месеци – работеше бавно, от време на време падаше и т.н.. Мисля, че днес се видя една от причините – във временно вдигнатата страница има следното:
“В 01:00 през нощта е изгорял диск на сървъра със съдържанието на сайтовете на “Икономедиа”. От сутринта възстановяваме информацията на нов сървър, операцията отнема време. Очакваме до 15:00 часа сайтовете да бъдат отново онлайн.”

Изводът е следния – тия хора НЯМАТ системен администратор, вероятно машината им е инсталирана от друг човек/фирма (опитвам се да се сетя кои бяха “Еталигент” и какво общо имаха с тях), защото 1) вероятно този диск е давал индикации от доста време, че му се умира, 2) дори и да не е давал, не е оправдание да нямат RAID (нали знаете, има два типа хора – такива, дето им е гърмял диск и такива, на които ще им гръмне) и 3) наистина ми е странно защо им отнема толкова време да го вдигнат, освен ако backup-а им е на дискети.

Нямат оправдание за това, което се случи днес – дори моите лични машини са по-добре осигурени от това (т.е. такива, дето съм си купувал сам от джоба, те би трябвало да имат няколко порядъка по-голям бюджет от мене) и са имали идея, че имат нужда от upgrade поне в последните три месеца.

Ако не смятат, че online изданието им е важно, да си кажат. Аз толкова ги чета, че вероятно и пари бих им давал (даже едно време се бях абонирал за online версията на Капитал и те взеха, че го направиха безплатен и потрошиха online плащането). Да решат дали искат да имат online версия и да отделят малко време да оправят машината отдолу – в сравнение с работата по самия сайт това е почти нищо, а очевидно е бая важно.

Всъщност дори може да се хванем с Пенчев и да идем да помогнем с нещо, но ме съмнява, че има нужда – в крайна сметка това са тривиални неща дето май и повечето ми студенти ги знаеха.
(и нека дам пример всъщност – към края на 2005та с chervarium пуснахме в aiidatapro (на тях и на Дневник локалната им мрежа е направо обща) едни машини да им търкалят основните неща и се сещам за един проблем, който са имали изобщо след това. Преди няколко месеца даже ходих да хвърля един поглед на нещата :) )

След днешната сутрин не мога да не похваля ето този инструмент.

Има една много проста функция – като се приближи до кабел, по който тече някакво напрежение, почва да пищи. Това се оказа почти животоспасяващо тая сутрин, когато в централното табло на офиса трябваше да търся защо определени контакти в сървърното не работят. В крайна сметка се оказа, че един от централните прекъсвачи е изключен (което не се вижда с просто око поради естеството на прекъсвача и това, че реално ръчката за включване/изключване е вътре, а дръжката – отвън на капака и на отворено табло е малко сложно да се види в какво положение е) – успях с инструмента да видя, че на няколко места, където би трябвало да има – няма ток. Не ми се мисли как бих направил същото упражнение с фазомер или мултицет, вероятно щях да се опека или минимум да закъся нещо (таблото е метър на метър, трифазно, с около 60-80 токови кръга и с капацитет около 100-120KW, а на мен ми треперят ръцете).

Така че, дръжте си нещо такова под ръка. Много е вероятно да ви спести малко близки срещи с волтови дъги и други подобни работи.
(не лови прав ток, и разни монитори понякога го задействат, но ако работите около силно-токови кабели, се справя прекрасно)

Трудно ми е да чета в момента (тия дни в около 9 очите почват да ме сърбят, май наистина ми трябва малко почивка от книгите), та следвайки идеите на небезивестния чукча, ще пиша.

Днес Марио Пешев написа нещо интересно по темата за работохолизма в неговия случай, аз му оставих един коментар и докато си висях в офиса преди да се прибера си мислех как всъщност мога да напиша нещо по темата как да оцелеем, което има мижавия шанс да е полезно на някого.

Аз съм работохолик и всъщност ми харесва. За мен има точно едно по-хубаво и по-силно усещане от това да си се потопил в работата и да я вършиш, и това е да съм влюбен (което всъщност е и по-опасно, но не това е темата на днешното писание). По тази причина съм открил за себе си как да оцелея с това, без да го зарязвам, без да върша по-малко отколкото мога и всъщност да се забавлявам :)
(е, не мога да отрека, че имах и интересен пример в лицето на баща ми, който също е такъв)

Да тръгнем от там, че много хора са ми се чудили как успявам да чета, да си върша работата, да ходя да пия от време на време и т.н.. Аз не виждам да правя нещо повече от това, което реално мога, както и не смятам, че то е над възможностите който и да било – имам официален документ, че не съм особено умен и определено има какво повече да се желае от физическата ми форма :)

Друг момент – аз работя в момента на две места (второто – защото ми е наистина интересно и се научават доста нови неща), успявам да чета по 9-10 книги на месец (така като гледам в goodreads), да си губя времето с гледане на сериали (например за две-три седмици се хванах да изгледам каквото е излязло на “How I met your mother” (голяма част от заслугата е на Alyson Hannigan)) и т.н. глупости. Някои неща остават на заден план и се бавят, но като цяло нещата работят и редовно вървят по няколко паралелно.

Смятам, че това, което аз правя може да го прави всеки, стига да му харесва. Има няколко много прости неща, които следвам (даже са ми като част от природата) и поне до момента вършат работа:
1) Знам кога да спра. Има едно ниво, след което е безсмислено да се върши почти всякаква работа (освен финална закрепваща такава, за да изкара нещото 8 часа, докато се наспиш и го хванеш с нови сили). Иначе се вкарваш в цикъл – твърде си уморен, вършиш си по-бавно работата, отнема ти повече време и остава по-малко време за спане.
(отделен е въпросът къде е границата на истинската умора и на възможностите)
2) Не се захващам с нещо, което усещам, че не мога да свърша в момента, понеже ми е тъпо, скучно и объркано. Изчаквам, правя други работи и то само си идва – и като му дойде момента, става в повечето случаи за 5 минути.
3) Не смятам, че като някой ми каже, че нещо трябва да се свърши, не трябва да помисля върху него. Това важи за всичко, включително за социалните събития на които ме канят. Да можеш да кажеш “не” е бая важно качество :) Да можеш да кажеш “това така не трябва да се прави, а еди-как-си” и да го защитиш – още повече.
4) Старая се да се радвам на живота. Работя неща, които ме радват, чета хубави книги, занимавам се с интересни хора и т.н., и т.н. – това при всеки е коренно различно. Затова си взех бас китарата например :)
5) Не слушам нечии съвети как да си живея живота, а събирам по малко от разни места и от собственото си блъскане на главата. Вероятно ако бях прочел това, което пиша в момента преди десетина години, нямаше да му обърна много внимание :)

Както се казва – Works for me :) Много хора ще ми кажат, че не може така, че това да ти харесва работата е много рядко и т.н., на което съм отговарял твърде много пъти и не ми се занимава да го повтарям. Други ще ми кажат, че не съм прав и ще умра след няколко години (въпреки че аз не съм си намалявал особено много натоварването в последните 11 години с една година дупка), че съм си съсипал здравето (не съм, реално няма особена разлика с това като бях на 18, като изключим вадещото се рамо), че съм един нещастен измъчен депресиран човек, който се оправдава (на мен честно казано и да съм депресиран ми е забавно) и т.н. – който иска да измисли нещо :)

А към тези, които не си търся оправдания, вършат си работата и им идва нанагорно – спокойно. Ще се справите. Ще се усмихнем, утре ще е по-лошо, но и по-интересно.

(а докато пишех това нещо се срина по такъв начин, че ще ми отнеме поне час да го върна в нормални граници (щото други хора трябва да направят нещо преди това). Смятам и да го свърша, и да се наспя :) ).

Първата работна седмица от годината не се различаваше по нищо от последните. Лудница, неща за довършване, неща, дето са останали от миналата година и т.н., и т.н.. Счетоводни, социални, легални и малко технически проблеми. Все повече се убеждавам, че като количество свършена работа празниците са подобни, само дето е малко по-спокойно. Кривото е, че и хората, от които завися за разни неща също са претоварени и всичко се движи доста по-бавно, отколкото бих искал (и подминава даже и средно-параноичните срокове, които бях си задал). МРАЗЯ.

Пуснах днес да се кодират записите от първа зала от OpenFest 2009, понеже досега си бях играл с тия от втора и там има един наистина много гнусен проблем. Ако някой има желание да се занимава с около 170GB файлове със странни дупки в audio-то, които карат mencoder да прави глупости или да crash-ва, а разни версии на ffmpeg-а – само да crash-ват, да каже.

Започнах пак да играя тенис на маса и се оказа, че не съм загубил много форма. Лошото обаче е, че от 4 дни игра (единия не остана време) имам един загубен гейм и нито една загубена игра, т.е. колегите определено трябва да се стегнат.
(да, на вас говоря, това на нищо не прилича :) )

Мързи ме да пиша какво чета (който иска, може да види в goodreads, гледам да пиша по малко за книгите) и в момента имам нужда да сменя вълната след две книги на Маркес и “Мадам Бовари” (последната я прочетох основно щото се води класика). Твърде много сладникавост и любовни истории на едно място ми се събраха. Ситуацията се усложнява от това, че почти вече не чета на хартия заради главата.
(та, приемам идеи)

И така, втори ден в Берлин.

Конгресът има интересни моменти – освен, че се видях с бая от интересните хора от HAR и т.н., успях да си напазарувам нещо, за което се каня почти от WTH – устройство, което може да записва и replay-ва RFID tag-ове. Винаги ми се е искало да демонстрирам на студентите някои неща колко са елементарни, с това май и ще може да се направи:) Също така човека, който ми ги продава ми показа пасивни RFID карти, които могат да правят AES, както и спомена, че освен че на холандците електронните паспорти ще бъдат с такъв крипто-силен RFID, вероятно и нашите (българските) ще са такива, понеже ще купуваме същата технология. Мисля да проверя информацията, като се прибера.

Бях и на две лекции. Едната беше на WikiLeaks, които разказаха доста интересни неща, например че започват да дават ексклузивен и ограничен по време достъп на определени журналисти до определени материали като начин за осигуряване на по-добро разпространение на информацията – понеже в крайна сметка анализът на тази информация се оказва доста сложна задача. Обясниха и какво са направили в последните няколко месеца (понеже се оказва, че нещата от последната една година са наистина много :) ), както и че се опитват да направят Исландия off-shore зона/safe heaven за информация – в момента там ситуацията е такава, че от един техен leak исландците са научили кой колко е източил от тяхната банкова система, и съответно настроенията там са много в полза на отвореност на информацията и т.н.. Чакаме с интерес развитието :)

Втората лекция (която беше и последната за деня, от 23:00) беше на един младеж, security разработка за пробиване на нечия мрежа – реално погледнато 4-5 отделни странни бъга, изложени като последователно използвани за някакъв пробив. Първите два бяха грозни проблеми в pidgin в handling-а на емотикони и на buddy икони (твърдението на човека беше, че проблемът е в самия протокол и че Microsoft, които са го измислили са направили същия проблем), следващите два проблема бяха в MTU и jumbo frame-ове и как се справят разни драйвери с тях (това в общи линии поне според мене отваря нов клас ужасно криви проблеми и е причина да се hardcode-не поне за момента MTU 1500 и по switch-овете, за всеки случай. Грешките бяха в последния intel-ски драйвер и в драйвера за rtl8139, сигурен съм, че ще ги има за почти всички OS-ове), а последния проблем беше в поведението на resolver-а на squid-а (което не е точно security проблем, но позволява да се прави poisoning доста по-лесно. Показа също така и много готин начин за откриване на порт зад NAT (който работи за някои типове NAT, но пак е забавен:) ).
(иначе нещата му не са приложими за съвсем реална ситуация, понеже нещата, на които той разчита са адски рядко срещани да се правят по тоя начин. Никой не пуска jumbo frames извън специална мрежа, повечето хора казва на squid-а да си говори директно с един bind, а не с големия internet, а това със smiley атаката… искрено се надявам никой да не ползва тия учудващо грозни неща по pidgin-а :) ).

Самия конгресен център си има своите предимства и недостатъци. Храната например е на прилични цени и добра, самото място е достатъчно централно, та лесно да се стига до там. Обаче като гледам е почнало да става тясно – тая сутрин в 10 (което е нормалното време някой да дойде) билетите бяха свършили и продаваха само day pass-ове, залите на доста лекции нямаше как да се влезе (но за сметка на това пред всяка зала има телевизор, на който може да се гледа какво става и върви live streaming вътре в мрежата), а аз за да свърша малко работа си намерих място за сядане в общи линии до едната тоалетна. Поне контакти има доста, на повечето стени.

(тия дни ме е хванало настроението за разни ambient неща, въртя си странни работи на FSOL)

Между работата по време на отпуска имам време да довърша разни неща – да дочета купчината книги (така като гледам съм успял да мина през 6 книги и съм на седма за тоя месец, списъкът може да се види в goodreads) и да взема да обърна малко внимание на блога.

Отдавна се каня да напиша нещо по темата за меренето на пишки (в контекста на IT обществото) и защо това не е нещо лошо.
(като бележка под линия. “Пишка” е термин с няколко значения. Едното е малко устройство (USB пишка например), другото е колко си напред в дадена област (например storage пишка е колко дисково място имаш, bandwidth пишка е колко bandwidth имаш, езиковата пишка е колко езика знаеш и т.н., и т.н.)

Първото хубаво нещо изобщо е, че в IT-то няма сексизъм в тая тема. Седяхме една вечер на маса и обсъждахме кой върху колко голям проект работи (като големина на source кода), т.е. мерехме си source-овете. Някой почна с около 100MB, аз казах, че нашия е около 500MB, след което iffi така между другото спомена, че та работи с 1.5GB проект, и общото възклицание беше “ебаси, какъв го извади”.

Слушал съм от хора колко ужасно било това, включително един човек ми каза в прав текст “Защо да идвам на ИББ, като вие там само си мерите пишките” с такъв тон, сякаш го правехме в буквалния биологичен смисъл.

Е, да знаете, не е ужасно, интересно е. Не знам колко пъти се е случвало някой да каже “аз направих еди-какво си”, някой друг да каже “и аз, по еди-какъв-си начин” и да почнат да обсъждат разликите в двете реализации и коя е по-добра. Двамата вадят на масата какво имат, какво са направили, защо е по-добро и в крайна сметка всеки научава по нещо ново, което па може да приложи в своята реализация.
(за тези, които искат да изстискат още малко термина, може да се каже, че се получава оплождане на идеите)

Освен това няма нищо срамно в цялата работа. Да направиш много бърз порно сайт, нов по-ефективен метод за баланс на трафика, да обясниш нов език за програмиране, някакво странно изпълнение с база данни, подкарване на някакъв нов голям мощен хардуер – всичко това е нещо, което си направил, в което си вложил труд, което върши някаква работа и информацията за което може да е полезна и на другите. Ние обичаме работата си, да я вършим, да говорим за нея, понякога да си я носим вкъщи, и да се хвалим с нея – щото биологичната пишка трудно се поддава на промени и с каквото се родиш, с такова ще си останеш в общи линии (е, като изключим девойките, които могат да подбират, както и наличието на разни хирургически процедури, сериозно рекламирани по email), но за работата си можеш да направиш много самия ти.

Не знам хората дето не харесват тия разговори от какво се притесняват. Ако не ви е интересна темата – не ни слушайте, ако ви е интересна темата – включете се, ние няма да ви съдим за това колко ви е малка, па и може да има полезен ефект в крайна сметка :)

Още един ден и съм в отпуска до догодина.

Денят като предпоследен такъв беше един малък ад, включваш на всичкото отгоре raid5 масив с два опукали диска, правописна грешка, която дообърка ситуацията и около 208GB загубени данни (които са малък процент от всичко и не особено важни, но пак е вбесяващо). След като поблъсках малко по крушата вкъщи реших да ида на twitter/blogger бирата, да пия едно (и да дам на iffi една книга на Амос Оз, да видим колко ще и хареса).

Аз вместо бира пих една водка (май имах сериозна нужда), след което освен веселите разговори сътворих една дивотия – пуснахме анкета на мястото (накарах Венски да напише въпроса, че аз лесно се познавам и пиша ужасно грозно). Анкетата говори сама за себе си – ето страница 1 и страница 2.

Също така май и Souldead ме нави да му изсвиря някаква измислена от мене коледна песен, като той определено не знае в какво се забърква и колко точно ужасно ще звучи.
Скапан съм, отивам да спя.
(е, поне се запознах с едно приятно девойче)

Неделята, както обикновено, е силно мързелива.

Напук на това се разходих до ФМИ да тестваме баса как звучи през колоните на Владо. Оказа се интересно, например хванахме как на дълги чисти тонове някои говорители вибрират, да не говорим за разни предмети из стаята. Също така се оказва, че кубето вади доста по-чисто тоновете, отколкото всякакви колони.
(за сметка на това на пълния му набор озвучаване Triad на Tool звучи просто велико)

In other news, спирам да пиша блога на английски. Преди някакво време (като гледам, на 16.10) пуснах един post в смисъл “ако четете тая версия, пуснете един mail”, и нищо не се чу. Аз едвам успявам на български да пиша, кво остана за превеждането…

Иван Жилин тия дни ще го местя в отделен блог, очаквайте включване. Той нещо се дърпа, ама няма спасение.

А седмицата беше средно съсипваща. Броя колко дни отпуска имам и дали да си взема почти целия декември и да го проспя. Проблемът е, че без достатъчно работа ще се побъркам и ще вземат да ме арестуват за влизане с взлом и оправяне на проблеми по машините на произволни хора…

И като за финал – pesho.ogg, нещо, дето се получи ей-така между другото, докато си дрънчах. Нищо особено и определено може да се подобри, та може по някое време да направя pesho2.
(както и да си направя naming convention, не да се придържам към стандартния – ако не ми хрумне нещо друго, да го кръщавам pesho – твърде много пешовци станаха)

И между другото.

Между Коледа и Нова година ще ходя в Берлин на CCC Kongress – резервирах си хотел, взех си самолетен билет, а те още даже програмата не са качили. Поне за сега се очертава забавно – хотелът е точно до едно гробище, а Мариян е обещал да ми даде сгъваемата си лопата. Дали да пробвам на колко човека ще успея да изкарам акъла ?:)
Така между другото се оказа и че имам останали 18 дни отпуска. Сериозно се чудя колко да взема от тях. Не че не мога да изляза в отпуска от 7ми декември, да речем, но не ми се мисли колко точно ще ми звънят…

Android-а се оказа много неприятна платформа за port-ване на съществуващ C/C++ codebase, който не е мислен за embedded архитектура. Да не повярваш направо.
(идеята им за Java-та па е ебаси гадостта)
(поне за няколко дни си припомних из основи как се компилират компилатор, libc и други подобни приятни неща, както и как се port-ват diff-ове за тоя компилатор. Бля. What’s this, the middle ages?)

Компилирането на един наш lib като за android се оказва точно като някой от старите quest-ове – на малки стъпки, с решаване на пъзели и с разни странични quest-ове. You’re in a maze of twisty makefiles, all alike.

Но като за капак на всичко стигнах до следното:

/*
* Copyright (C) 2008 The Android Open Source Project
* All rights reserved.
*

#endif /* _arpa_nameser_h */


Което води до

../ares_expand_name.c: In function 'ares_expand_name':
../ares_expand_name.c:74: error: 'NS_CMPRSFLGS' undeclared (first use in this function)
../ares_expand_name.c:74: error: (Each undeclared identifier is reported only once
../ares_expand_name.c:74: error: for each function it appears in.)


Накратко – и аз на вас да ви оставя майката intentionally blank.

И така, по ред на номерата…

В неделя се разходих до един install fest във ФМИ, оказа се бая забавно – имаше странни проблеми за дебъгване (включително един лаптоп, който аз обявих за прокълнат, единственото, дето успяхме да инсталираме на него беше ubuntu 9.10rc1). В крайна сметка май не остана никой неинсталиран и неоправен и се занесох с организаторите до близкия китайски ресторант да хапнем.
(организаторите в общи линии ми върнаха донякъде вярата в младото поколение, ама това е доста широка тема и мисля да си остане за лекцията ми за openfest).
(за openfest има изкарана вече програма)
(а от онова китайско половината повърнах по пътя за вкъщи. Изглежда е опасно да се яде в ресторант до химическия факултет)

Изчитам Стивън Бруст, нещата, които не са издавани на български – има една поредица, “The Khaavren Romances”, която е бая интересна, само е малко тегава, понеже е писана в стила на Александър Дюма…

Прочетох “Coders at work”, книгата е наистина МНОГО добра и полезна. Имаше един съвет в нея, който се повтаряше при всички – че един програмист трябва да може да пише на собствения си език добре, за да може и да програмира добре. В допълнение има и идеята да се чете много – и код, и книги, и си мисля това да е един от моментите в дискусията.
(следващото нещо, как да припомним на хората да четат? Изглежда, това, което аз правя – да чете и от време на време да превключвам и да правя нещо друго, доста от хората не могат да го правят, не успяват да се съсредоточат достатъчно, странно).

По някаква причина не ми писва да се подлагам на какви ли не експерименти, последния се казва тетразепам (мускулен релаксант, бензодиазепин), който за разлика от другите гадости, които съм пил има следните забавни свойства:
1) помага за болката по начин, който не води до понижена чувствителност и не улеснява претрепването (поне за сега)
2) продава се със зелена рецепта, за “наркотични вещества”, забавно е
3) не е анти-психотик, а по-скоро обратното, съответно ме държи доста по-сериозно на нокти (ама мисля, че е под контрол за момента, не съм тръгнал да убивам никого)
4) пречи ми на съсредоточаването донякъде, ама това мисля, че почти съм го преборил.
(предписано ми е от лекар, който за разлика от повечето, с които общувах в последно време не изглежда като тотален идиот, не е като да съм накарал доктор Бъчваров да ми фалшифицира нещо :) )
(при другите неща, които пиех не бях сигурен как ми влияят на мисленето. При това лекарство доста добре го усещам, предполагам си личи и по разбъркаността на мислите ми :) )

Продължавам с опитите да свиря, някои неща стават малко по-добре, за някои още съм далече. Все толкова ми е забавно:)

Такааа…

Най-накрая се поддадох на натиска и се регистрирах в goodreads.com. Голяма грешка се оказа – отделих няколко часа да отбележа какво съм чел, стигнах до 570 книги и на всичкото отгоре примъкнах баркод скенера от офиса, за да изкарам isbn-ите на разни книги, дето имам (като около това открих колко от книгите ми нямат баркодове. бля). Разни хора са се навили само по списъка isbn-и да съберат информацията и да я качат в goodreads, та ето го и него…
(около това разбрах и колко книги съм чел и нямам, както и как все пак има едно количество книги, дето съм си купил и не съм прочел (щото са се оказали боза). Така може би по-лесно ще направя списъка “книги, дето подарявам”)

Пристигна ми Unseen Academicals на Пратчет, мисля да я додъвча тая вечер.

Преди седмица и половина ми пристигна и новия процесор за баса – един ME-20B (тук може да се чуе как му звучат разните ефекти), определено много радва. Специално компресора вади прекасен дълбок звук…
(разбира се, още не е направен уред, който да оправи проблема с моята некадърност :) )

Тия дни няма и кога да се почине – скоро е astricon (на който няма да ходя, но ще ходи шефа и требе да се свършат разни неща), има после openfest (за който скоро трябва да изкараме програмата), имам да допиша нещата по моята лекция/дискусия (предполагам, не може да си представите колко ме мързи)

И като почнах за работа – днес се сблъсках с един от най-тъпите телефонджийски проблеми за последните месеци/години. Имахме проблем с една callback система, клиентът си я тестваше и не получаваше обажданията. Оказа се, че системата (един a2billing) по някаква причина използва неговия номер за caller ID, а па неговия carrier (някакъв мобилен канадски) като види, че влиза нещо от това caller id за самото него, те засилва във voice mail-а му (е, поне иска парола).
(други весели неща бяха разглеждането на формата за import в Конто на dWare, как се начислява ДДС при фактуриране, разни банкови разправии, разни занимавки с gentoo (е не е толкова удобно като debian, разглезил съм се), борби с cacti и вече-не-помня-какво-още).

Да не забравя – на Антон и Галя Титови в понеделник им се роди син, Виктор – да им е честит (да расте и да го учим на простотии) :) .

Напомниха ми, че не съм бил писал от 10 дни. Дължи се на мързел и мога да се оправдавам, че си давах почивка на читателите от простотиите, дето бях писал последно.

Накратко – работа. Завърших пренасянето на нещо, дето търкаляше на 6-7 машини на една в друг datacenter (която още не е умряла и като гледам, спокойно ще издържи до идването на новия хардуер), махнах си от схемите и monitoring-а едно количество стари неща и в общи линии поне за момента нещата изглеждат сравнително подредени (т.е. време е да почне пак мазането). Ще вземе да се окаже, че имам останало време да се хвана с едни основни почиствания, дето стоят на заден план от много време…
(ето тук е момента, в който в главите на колегите изниква думата “renumbering” и почват да се притесняват)

След първото написано нещо по лекцията за openfest ми се мотаят само идеи, но нищо, дето да става за записване. Добре поне, че имам месец и нещо дотогава :) Мисля да правя дискусия по темата за образованието и по-точно за предаването на знания специално в областта на IT-то, това, което съм написал досега е доста грубо и на моменти директно озлобено, ще се преписва.

Изчетох “Dust of Dreams” на Ериксън, книгата е наистина страхотна (както и останалото), чакаме последната (догодина по някое време, предполагам). Един от моментите беше как в последните няколко глави изведнъж се случиха събитията от края на предишната книга и читателя заедно с всички герои се чувства като цапнат с мокър парцал :)

И като нещо, което отдавна не бях правил – изгледах няколкото сезона на “Sayonara Zetsubou-Sensei”, едно много странно и на моменти зло аниме (започва с весело момиче, което отива на училище през пролетта и вижда как някой се беси, който някой после и се оказва учител). Аз поне се хилих като идиот на първите 5 минути, преди да свикна с идеите им (първи епизод си струва да се гледа ако ще само за идеята да се разбере какво било “trying to make oneself taller”).

И нещо по тема, която отдавна ме трови…

Използването на Large Objects (наричани по-нататък ебекти) в Postgres е вредно за здравето. Бавно е, криво и неудобно от почти всички гледни точки.

Да почнем с това, че е бавно. По лични наблюдения ваденето на ебект от postgres е около 3-4 пъти по-бавно от ваденето му от файловата система (понеже най-малкото трябва да се преточи през някакво IPC). Ако се работи по мрежа, да речем, че разликата е минимална на ПЪРВОТО достъпване до файла, след това има кеш (например при NFS, който аз използвам за заместител в такива случаи, и който си работи прекрасно).

Достъпването на ебект също е сравнително по-бавно (в сравнение пак с файл в директория). Би трябвало всички да са наясно, че всяка свястна файлова система размазва всяка база данни (даже тефтерчето mysql, което за някои неща има способността да е нечовешки бързо) на търсене по единичен индекс (който е директорийната структура). Аз лично още не съм видял база, дето да може да се сравни с reiserfs 3 (не съм тествал с 4 или с directory index-ите на ext4). Lookup-а във файлова система е оптимизиран за ЕДНО нещо, и то се оказва точно това, което трябва.
(няма да говоря как се реализира ебекта в postgres, страничка по страничка и т.н.)

Неудобството за работа от гледна точка на програмиста също го има, защото се работи с отделни функции да се създаде обекта, да се налее, след което OID-а му се сипва някъде като link, за да можем да стигнем до него. Ползва се базата като калпав block device, което поне аз намирам за глупаво.

А за неудобството от гледна точка на админа ако почна да говоря подробно, вероятно ще ме затворят за смущаване на обществения морал. Не може например да се каже на dump-а “сложи ми отделно ебектите”, не се поддават лесно на incremental backup (не че самата база се поддава), backup-а им е един малък ад, а възстановяването – друг такъв. Даже на свестен хардуер на човек му се иска да застреля някой – имам чувството, че еквивалентна база по размер на тая с ебектите и с индексите си се качва по-бързо…

Не знам, може в някоя друга база ебектите да са реализирани свястно и да нямам желание без да искам да ги drop-на всички, но специално в postgres са малък ужас.
(ако ги забързат и ми реализират rsync поне само за ебектите, може да си променя донякъде мнението)
(също така държа да отбележа, postgres все още ми е любимата база)
(а също така поне според мен е ВЪРХЪТ на простотията в една база да се държат ВСИЧКИ генерирани до тук PDF-и на фактури на клиенти, ама за тоя проект просто не успях да ги убедя. Поне в един друг не държим в базата видеата и картинките..)