татко Крокодил

По принцип не съм особен фен на блог игрите (въпреки че ми бяха интересни в началото), ама не мога да пропусна някоя добра простотия…

Та, накратко въпросът, с колко от жените, чиито блогове чета, бих спал.

Едно от най-важните неща, които всяка жена трябва да знае за мъжете е, че при правилните обстоятелства мъжът би спал с ВСЯКА жена. Не всички обстоятелства са постижими (например 20 години липса на секс и прилично количество алкохол с виагра), но това не променя правилото.
Като за начало, жените, които чета, хич не са много – така със сериозно гледане в конфигурацията на агрегатора ми има 114 feed-а, от които 4-5 не са на хора, а от оставащите има следните жени:
Антония (женена), Александра Костова (която отдавна не пише, не я е срам), Весела Ангелова (женена), Ила Петрова, Невена Гюрова (в последно време нещо се изгуби и е с други наклонности), Нели Огнянова, Магдалина и Крис (ех, що не мога да измисля достатъчно подходящ коментар с тройка), Ирина Марудина, LeeAnn, Seki (дето откак замина за Брюксел, никаква я няма), Rumiko (изчезна нейде), Енея, iffi, whatsthatcrap (твърде далече), puresmile, windy, Христина…

Така като гледам – 17 блога, или около 14% от нещата, които чета (елате феминистки, изяжте ме), мързи ме да ги меря на обем (вероятно още по-малко). За да не си развалям репутацията (ха.ха.ха.) и поради действието на инстинкта ми за самосъхранение ще си замълча (я съм си признал, че не бих простил на iffi, я се е прибрал един къдрав младеж от немско да ми строши главата :) ), но обяснението в началото май е достатъчно ясно :) Иначе – в крайна сметка аз тези дами основни ги чета, прилична част от тях не познавам на живо, някои и на снимка не съм виждал, изобщо …
(и така като се замисля, с нито една не съм спал. Направо тъжно).

Като се замисля обаче за критериите, по които харесвам жени (т.е. да са ми интересни и да не бягат с писъци от мен, основно), би трябвало сред блогърките да се намират повечко такива. Проблемът е, че не само аз ги намирам там (поради това, че са лесно видими) и при моя мързел все се случва вече да са заети. Мъкаааа…

В стартиращия постинг има и да се обяснява какво бих направил със всяка от девойките – ами освен, че си е между мен и тях (една по една, аз съм мързел), то си е все същото, та ще е скучно да го обяснявам. Нямам спомен да са се оплаквали де…
(е, което може да се дължи и на споменоизтриващи дейности :) )

Щафетата предавам на който си иска от моя blogroll, с изключение на Пейо (който ще каже, че би налетял на мен по твърде графичен начин).

Soulfly came for the fourth time in Bulgaria and I finally found some time to go see them…

The concert was in Universiada, which seemed small for this – there were a lot of seats and not enough (at least for this concert) space in front of the stage. The sound was ok, but about that – later.

The concert started with Artery, they played some songs and got out. They were followed by an absolutely tragic group (looking at the poster, should be Subscribe), which cooled down the audience and were booed a bit. The third group was Senser, which were pretty interesting (I’ll look for their stuff), but they definitely weren’t for this concert (and had a hard time after the tragedies before them. The warm-up was finished by Incite, who turned out to be pretty good (their singer is the step-son of Max Cavalera).
(the thing with four warm-up acts was horrible. I’d play a bit more to have only Artery as a warming act).

After which (and some waiting) Soulfly came on the stage and then the hall started to feel small (especially in front of the stage). There wasn’t even a lot of mosh, the people were really close (the crowd was just moving left and then right). They did a lot of their good stuff, and also Refuse/Resist (which is one of the songs that have to be heard live, if not by the old Sepultura, then by Soufly), and their guitarist (Mark Rizzo) was incredible.

One thing annoyed me a bit in the sound – when you turn up everything to the maximum and use a guitar with distortion on it, a lot gets lost (which doesn’t happen for example with Apocalyptica). I wonder how this concert would’ve sounded with a bit more equipment and not full power on it.

And also, Max Cavalera really reminds me of Djino Banana (the singer of Kultur Shock), especially by form. I wonder what would happen with them both on the same stage :)

Soulfly за четвърти път дойдоха в България и най-накрая намерих време да ида да ги чуя…

Концертът беше в Универсиада, която май се оказа малка за целта – имаше доста седящи места и недостатъчно (поне за тоя концерт) място пред сцената. Озвучението беше в общи линии добро, но за него по-нататъка.

Започнаха Artery, съвсем прилично изсвириха няколко песни и си слязоха. Последва ги една невероятно трагична група (гледайки афиша, трябва да са били Subscribe), които в общи линии охладиха публиката и бяха прилично освиркани. Трети бяха Senser, една доста интересна група (чиито неща май ще потърся), която обаче определено не беше за този концерт (а и след трагедията преди тях не им беше лесно). Подгряването завършиха Incite, които се оказаха доста свестни (вокалист им е доведения син на Макс Кавалера).
(а това с 4те подгряващи групи беше ужасно. Бих дал малко повече пари да бяха само Аrtery подгряващи …)

След което (след прилично чакане) на сцената си се качиха Soulfly и залата направо се оказа тясна (особено пред сцената). Едвам ставаше пого, толкова бяха нагъсто хората (тълпата просто се люшваше наляво и после надясно). Направиха доста от техните неща, както и Refuse/Resist (което е в общи линии една от песните, които трябва да се чуят на живо :) Ако не от старата Sepultura, то поне от Soufly), а китариста им (Mark Rizzo) се оказа наистина невероятен.

Едно нещо ме подразни в озвучението – като се усилят до край нещата и като добавим към това китарата с distortion, страшно много елементи от музиката се губя (например при Apocalyptica тоя проблем не се среща). Чудя се ако не издънват нещата толкова как ли ще звучи такъв концерт (просто с малко повече техника, не с минимума …)

А също така Макс Кавалера много напомня на Джино Банана (вокалиста на Kultur Shock), особено по форма. Чудя се какво ли ще е да излязат двамата заедно на сцена :)

A few people reminded me that I’ve forgotten to write again. Looking at the dates, about two weeks (excluding some small stuff around facebook).

To start with – A LOT OF work. I’m working on some electronic payments (god help us, as we’re trying to use Bulgarian credit card processors, nobody has done it like for our case and it’s even scary at some moments. Not to mention the kinds of contracts I saw, no normal person would sign them.), SIP SIMPLE (which is everything else but simple, damn them), digging up documents from desks which are like elephant graveyards (e.g. the documents crawl there to die) and tons of other stuff I don’t feel like remembering…
(seriously, has nobody in this bloody country ran a business that relied on selling stuff to foreigners with credit cards, this is idiotic… it’s the second week I’ve been talking to the people who offer the services and it’s scary. I’ve already stopped talking to the banks, they’re idiots).
(seriously, who with his whole brain writes in the contract “you can’t accept transactions with stolen credit cards”. How the hell should I know which ones are stolen, you idiots, do I have a USB-connected crystal ball?)

So because of this Sunday I slept for 12 hours…

I’ve been advancing with playing Schism on the bass. From “I have no bloody idea how to do this” I’ve gotten to “I’m playing a little, parts, damn incompetent”. If Tool hear me, they’ll break my hands…
(and today Vorbe (who’s also a colleague) bought a starter kit with a normal electric guitar. Now the question is who is going to get drums, we’ll use chervarium as vocalist)
(also, I can see how stupid it is with my level of incompetence to try to play something so so complicated. Being stupid isn’t easy.)

I don’t have a lot of time for reading (because of laziness and gaming, now Dune2000. In the end I’ll delete it with the rest and will be done with it.).

I can also brag with some more accepted patches for opensips, let’s see if I’ll be fixing the database pool issues after they release 1.5..

Няколко човека ми направиха забележка, че не съм писал от бая време. Така като гледам – около две седмици почти нищо (като изключим измрънкването за facebook).

Като за начало – МНОГО работа. Занимавам се с електронни разплащания (господ да ни е на помощ, дето се опитваме да ползваме български credit card процесори, никой не го е правил досега като за нашия случай и направо страх може да те хване. Да не говорим какво договори видях, никой нормален човек не би ги подписал.), SIP SIMPLE (който е всичко друго, но не и лесен, тяхната мила родна), изкопаване на изгубени документи от бюра, дето са като слонско гробище (т.е. дотам изпълзяват документите, за да умрат) и кило други неща, които май не искам да си спомням…
(сериозно, никой ли в тая държава не е развивал бизнес, който да продава на чужденци с кредитни карти нещо, тва на нищо не прилича… втора седмица си говоря с разните хора, дето предлагат такива услуги и е направо страшно. Отказах се да говоря с банките вече, те са идиоти).
(сериозно, кой с целия си акъл пише в договора “нямам право да приемам транзакции от откраднати кредитни карти”. Аз откъде да знам кои са откраднатите бе, идиоти, да нямам модул за хвърляне на боб?)

По случая в неделя спах 12 часа…

Напредвам със свиренето на Schism на баса. От “грам идея си нямам как може да стане” стигнах до “свиря малко, части, некадърно до побъркване”. Ако Tool ме чуят, ще ми счупят ръцете…
(а днес Vorbe (който ми е колега) си взе starter kit, само че с нормална електрическа китара. В момента се мисли кой от колегите ще си вземе барабани, червото ще е вокалист)
(Също така оценявам колко глупаво е при моето ниво на некадърност да се опитвам да свиря нещо толкова сложно. Да си прост не е малка работа.)

Не ми остава време за четене (от мързел и от играене, сега пък на Dune2000. Накрая ще я изтрия и нея и останалите и ще им тегля една майна.).

Мога да се похваля и с още малко приети patch-ове в opensips, да видим дали ще им оправям и database pool-а, след като release-нат 1.5..

Some … “nice” people have created some profile of mine in Facebook. I just want to note that 1) I have nothing to do with it, 2) I think facebook is a piece of useles crap and 3) I don’t really care what’s written there, but because some people get genuinely confused, I’m writing this.

Някои … “добри” хора са ми направили някакъв профил във Facebook. Искам да кажа, че 1) нямам нищо общо с това, 2) считам facebook за безсмислена простотия и 3) не ми пука особено какво пише там, ама има хора, които се бъркат, та за това пиша това.

Update: Потъркали са ми fan page (не било точно профил).

One day I might be a chapter in some textbook on psychiatry.
(for example, for my endless modesty)

In the last 8-9 years I played almost no games. Excluding at some points playing through the whole Descent Freespace (which has a good linux port), tetris, one weir period of desktop tower defence and, of course, some multi-player Doom 2 (they don’t make games like this any more… when we played it multi-player with 4 people, on the first half hour the floor couldn’t be seen because of the dead bodies on it).

After which in the last month something came over me, I installed dosbox and played in it warcraft 1 and 2 (human campaigns, orcs aren’t that interesting to me). The games were nice, but then I installed Dune 2 and decided to play it on the big machine (which is core i7), so it would play better under the dosbox…
(this is ridiculous. I need a machine that’s magnutudes faster that the one I used in the old times to play the game without getting glitches in the music. I’ll finally dig up a sound card from somewhere and will run the old zadnik.org (which is an ex-doom, e.g. one of my old workstations) for stuff like this)

Dune 2 is a great game. Might be old, 320×200 only, not have control on more that one unit at a time or or contextual right-click, etc., but has a gameplay that gets to you, incredible soundtrack (by Frank Klepacki and Dwight Okahara, I downloaded it last night), story and a lot of small nice details (like how some of the trammel units leave trails in the sand). Also the units don’t suffer from excessive intellect (unlike warcraft 2, which have the ability to get directly in the middle of the other side’s army).

The other thing better in Dune 2 are the dreams I have afterwards. While playing something else for a long time I also have some (well, not like the hallucinations I had in school after two days playing Descent), but the stuff I dreamed last night was just wonderful (including how the boss of the of the other side was a vulture, which I was strangling at the end). Tonight I intend to finish it and try it with another house (I’m playing Atreides right now).

(interesting moment, in Dune 2 it’s far harder to use the economic attack tactics, e.g. to leave the other side without access to money, because of the way the spice is distributed and how the harvesters are carried around)

Един ден вероятно ще бъда глава в някой учебник по клинична психиатрия.
(например за невероятната ми скромност)

В последните да речем 8-9 години почти не бях играл игри. Като изключим от време на време да изкарам целия Descent Freespace (който има хубав port за linux), tetris, един странен период на desktop tower defence и, разбира се, една отдавнашна игра на Doom 2 (не правят вече игри като нея… като се играе doom от 4 човека, на първия половин час подът вече не се вижда от трупове).

След което тия дни по някаква причина ме прихвана, подкарах един dosbox и в него изиграх warcraft 1 и 2 (с хората, орките не са ми толкова интересни). Игриците бяха приятни, обаче след това си свалих Dune 2 и реших да го играя на голямата си машина (която е core i7), за да се движи по-добре dosbox-а…
(е това на нищо не прилича. Трябва ми машина, дето е в порядъци по-мощна от тази, която използвах едно време, за да играя играта без да ми накъсва музиката. Накрая ще изровя една звукова карта отнякъде и ще подкарам стария zandik.org (бивш doom, т.е. моя работна станция) за такива работи)

Dune 2 е велика игра. Може да е стара, да е 320×200, да няма контрол на няколко единици едновременно, контекстно-зависим десен click и т.н., но има страшно зарибяващ gameplay, страхотен soundtrack (правен от Frank Klepacki и Dwight Okahara, преточих си го снощи), история и много добре изпипани дребни неща (например как разните единици с вериги оставят следи по пясъка). Също така единиците не страдат от излишен интелект (за разлика от тези в warcraft 2, които имат навика да се набутват точно в средата на армията на гадовете).

Другото по-добро в Dune 2 са сънищата, които сънувам после. И като играя нещо друго дълго време имам такива (е, не като халюцинациите, които имах в училище след два дни игра на descent), но това, дето сънувах тая сутрин си беше просто страхотно (вкл. как шефа на противника беше някакъв лешояд, който накрая душих). Изобщо, тая вечер смятам да довърша играта и да пробвам и с някой друг дом (в момента съм се хванал с Атреидите).

(интересен момент, също така в Dune 2 много по-трудно може да се приложи икономическата тактика, т.е. да оставиш противника без достъп до пари, заради разположението на подправката и варианта harvester-и те да ги носят разни летящи гадини дотам и обратно)

I feel like dying.

There was a bloggers meeting last night. We managed to get there through the snow at about 21:00, it was somewhat quiet, so we started drinking…
(sticky notes were given to the people to use as labels, mine said “Stupid green animal”)

I don’t have very good recollection on what happened. I remember scaring a few people, making Guninski take me to church with him, explaining to iffi that she’s a linear optimization (she’s asking me now to explain it better, but I really don’t remember what I meant), arranged a jam session with Velyan (he didn’t listen to my explanations how incapable I am), got into a quarrel with Stefan… Fun, fun, fun.

I got home somehow, have written something in twitter that I can’t remember the reason for, after which I took the basin and got to bed. I have also called iffi to ask her if I’m the only one with a red basin in front of him… I vomited a lot, in the morning (e.g. more like at noon, I didn’t even hear the ringing in the morning) write an sms to the boss to tell him that I’m useless today and will take the day off, and I’ve been coming back to my senses since then…

Did I mention I feel like dying ?:)

Мре ми се.

Снощи имаше блогърска среща. Успяхме да стигнем по някакъв начин до там в целия сняг към 21:00, беше сравнително тихо, след което се почна пиенето …
(раздаваха се лепящи се листчета за табелки, моята беше “Тъпо зелено животно”)

В общи линии спомените ми не са особено много. Помня, че уплаших май няколко човека, карах Гунински да ме води на църква с него, обяснявах на iffi, че е линейно оптимиране (тя в момента ме кара да обясня по-подробно, ама аз нищо не помня), уговорихме се с Велян за един jam session (той не ме слушаше, като обяснявах колко съм некадърен), скарахме се за нещо със Стефан… Изобщо забавления с пълна сила.

Прибрах се по някакъв начин, написал съм нещо в twitter, което не помня по какъв повод е, след което взех легена и си легнах. Бил съм звъннал на iffi да я питам дали аз съм единствения с червен леген пред него… Повърнах прилично, на сутринта (т.е. по-скоро около обяд, изобщо не съм си чул звъненето сутринта) писах на шефа един sms, че от мен нищо не става и ще си взема деня за почивен, и досега се освестявах.

Споменах ли, че ми се мре ?:)

I forgot to blog again, so here it goes…

A lot of work came on my head (as usual). I’m doing all kinds of weird magic with opensips, let’s see how much of that I’ll push upstream (it’s just one at the moment). Probably I’ll also write a new db pool, as the current one sucks.
(the last problem is a crash in libssl, which most probably comes from a race condition. I’m at loss how to catch it exactly…)

Tuesday I went to a concert of N.I.E. and Liquid Pension in Backstage. N.I.E. weren’t bad, but their songs reminded somehow of an interrupted sexual intercourse (with only one person), at the end they did really well “Crystal planed” by Satriani. I had gone there with the idea to boo Miktor (the drummer of Liquid Pension), but was unable to – they were really great. The whole concert was instrumentals only, I’ll definitely go to listen to them again when they’re playing somewhere.
(and only my right ear was somewhat deaf. There’s something wrong with my head)

And in the evening while coming back from the concert a guy that was in the same class as me while we were 4-7 grade called, from England. It was… weird :)

Today we had a fun IBB, tomorrow there’s the bloggers meeting, and Friday I’m thinking about dying somewhere in the quiet.

I’ll also have to find an effective way to rest, just lying in bed doesn’t seem the solve the problem, and this morning I had great problems getting up, although I was awake for some time.

Also, “Madame prosecutor” arrived – Carla del Ponte’s autobiography, let’s see when I’ll deal with it (The Communal Capitalism is a slow-going one …).

Пак забравих да блогвам, та накратко…

Събра ми се пак много работа (то това май се подразбира). Правя всякакви магии с opensips, да видим колко от промените ще се пратят upstream (за момента е само една). Очертава се да им напиша нов db pool, понеже текущия им за нищо не става.
(последния проблем е изгърмяване в libssl, което най-вероятно идва от race condition. идея си нямам как ще го хвана…)

Вторник бях на концерт на N.I.E. и Liquid Pension в backstage. N.I.E. не бяха лоши, но парчетата им донякъде напомняха на прекъснат полов акт (с участието само на един човек), накрая обаче изсвириха много добре “Crystal planet” на Satriani. Бях отишъл с идеята да освиркам Миктор (който е барабанист на Liquid Pension), ама не успях – свириха наистина страхотно. Целия концерт беше само инструментали, определено ще ида да ги слушам пак, ако свирят нейде.
(и ми беше заглъхнало само дясното ухо. Има нещо сбъркано в моята глава)

А вечерта, докато се прибирах от концерта, ми се обади по телефона един съученик от периода 4-7 клас, от Англия. Беше… странно :)

Иначе днес мина едно забавно ИББ, утре има блогърска среща, а в петък мисля да умра някъде на спокойствие.

Трябва да помисля и за някакъв ефективен начин за почиване, само лежането май не решава проблема, а тая сутрин едвам станах, въпреки, че бях буден от известно време.

Пристигна ми “Madame prosecutor” – автобиографията на Карла дел Понте, да видим кога ще я хвана (Комуналният капитализъм върви бавно…).

На малко да забравя.

Организира се нова блогърска среща, на кой му се пие ?:)

I’ve almost forgotten to write, so one by one …

It’s nice I didn’t start with the first book by Amos Oz they published in Bulgaria. “Story about love and darkness” seems boring, “Knowledge of a woman” is good, but doesn’t match “The black box”. By this logic the next one should be really good :)
(I keep reading “The communal capitalism”, pretty interesting one)

Wednesday we did a pretty fun IBB, where I got really drunk. It was pretty useful :)

Before new year I bought a new phone – Samsung D780, a dual sim card one. I promised a few people to tell them what do I think about it, so here it goes… It’s a bit bigger than the normal and the balance is weird (e.g. while holding it with one hand, it’s a bit uneasy to unlock), but doesn’t weight a lot. The things I don’t use (like the music player) have a bit of a weird interface, and sending someone’s phone over SMS (and sending SMSes in general) is a bit weird, but you can get used to it (and I’ve lived on siemenses for a long time anyway). Doesn’t make weird problems, and with a bit of playing I was able to upload the rest of my phone numbers in it. Pretty helpful is that I can charge it from an USB port. Also, turns out it can survive a pretty hard strike.
(in short – it’s fine).

I’ve started drinking coffee in the morning before work. Nasty stuff, but helps not being like a zombie half of the day.

I’ve started reading House M.D., and I’d write something about how nasty seems to be a doctor and about the debugging of medical problems, but I’ll first leave it to clarify itself in my head.

Забравих да пиша направо, та едно по едно…

Добре, че не почнах с първата книга на Амос Оз, която издадоха на български. “История за любов и мрак” ми се видя скучна, “Познание за жена” се оказа добра, но не достига това колко е добра “Черната кутия”. По тая логика следващата, която издадат, ще е още по-добра :)
(продължавам да дъвча “Комуналният капитализъм”, доста интересна книга)

В сряда направихме много весело ИББ, на което се насмуках прилично. Полезно се отразява :)

Преди нова година си взех нов телефон – Samsung D780 (както казват хората, и сам сунгът е сунг), който може да работи с две sim карти. Обещах на няколко човека да си разкажа впечатленията, та ето ги и тях … Телефонът е малко по-голям от нормалното и балансът му е странен (т.е. като го държа с една ръка, ми е леко неудобен на пръстите като го unlock-вам), но не тежи много. Интерфейсът за нормалните неща като звънене е много удобен, изобщо двете карти са много добре интегрирани в цялата работа. На нещата, които не ползвам (като music player-а) интерфейсът е леко крив, и пращането на нечий телефон по sms (както и донякъде пращането на sms-и) е странно, но се свиква (все пак съм живял на siemens-и няколко години). Не прави странни проблеми, и с малко играчка си пресипах останалите телефонни номера в него. Голям плюс му е, че мога да го зареждам от USB-то. Оказа се, че и издържа на удар, въпреки че е пластмасов.
(накратко – става).

Почнал съм да пия кафе сутрин преди работа. Гадна история, ама помага да стана и да не съм зомбясал половината ден.

Почнах да гледам House M.D., и имам да напиша нещо по темата колко отвратителна работа е докторстването и дебъгването на медицински проблеми, но ще почака да си го изчистя в главата.

Идва време за ходене до Холандия …

Малко предистория – на всеки 4 години някъде в Холандия се организира голямо компютърджийско събиране, някъде на окрито, на палатки. Има си net, ток, нормални тоалетни, бани (и хотели наблизо :) ), много добри лекции, интересни хора за запознаване и нови и странни технологии и hack-ове.

Предното такова събитие се казваше WhatTheHack (WTH), за което съм писал в блога по онова време (прескочете по-скорошните няколко статии). На стария сайт има списък с лекциите и какво може да се очаква :)

Текущият сайт на събитието е har2009.org, но интересната част се случва в wiki-то, където има FAQ, може да се запишете за доброволец за нещо и т.н.. Очаква се програмата да стане ясна през юни, а дотогава ние спокойно може да се приготвим за път :)
(за подготовка и т.н. мисля да пиша допълнително, то ще има подробности и на сайта).

Събитието е от 13 до 16ти август.

Въпросът е – колко желаещи ще има от тук, може да направя една страница в wiki-то за отбелязване, най-малкото да се губим заедно, като отиваме натам :) Има два варианта, да се иде само за събитието или да се иде 4 дни по-рано и да се върнем 4 дни по-късно, за да участваме в сглобяването на нещата и после в разчистването. Пътят е със самолет (освен ако няма болни оптимисти да шофират до там) и малко с влак, повече подробности има по сайта.

Та така :) Въпроси, желаещи?

It was a fun week.

In short – the laptop again had issues and needed to be disassembled, two machines showed MCEs (machine check exceptions) and the memory of one of those went to be checked (and for two days it hasn’t shown an error), the power went out in the office a few times (and the generator of the building is on gas and we had to turn off some stuff, so we don’t go out), fun, fun, fun.

My nerves have started to give out, I’ve been getting angry because of stupid thins (like how the Ministry of the interior want to eavesdrop on Skype). It might be a good idea to stop reading news for one-two weeks.

But Sunday (after sleeping through Saturday) I went to get the ordered three volumes of Rumen Avramov’s “The Communal Capitalism” and bought some more books (including the previous two of Amos Oz, which were somewhat our of print, but some customer had ordered them and then gave up). I managed to go home with them (the backpack with the laptop and the 6 books weights a lot, my back was hurting for a while), the stack to-read isn’t getting smaller (although I try).

I managed to go through Robin Hobb’s “Fool’s errand” (nice, read it in one sitting), “Market forces” by Richard Morgan (which deserves to be written about some more), “The dreaming jewels” by Sturgeon (about which Grigor already wrote, far better than I would be able) and “The Warrior’s tale” by Allan Cole and Chris Bunch (nice, but could’ve been better).

Изкарах забавна седмица.

Накратко – лаптопа ми пак отказа и го разглобяваха, две машини дадоха MCE (macihne check exception) и на едната паметта отиде да се проверява (и два дни не е дала грешка), спира ми тока в офиса няколко пъти (а генератора на сградата е на газ, та имаше спешни изключвания на разни неща, за да не отпаднем изцяло), изобщо веселба с пълна сила.

Нервите ми са взели да отказват, ядосвам се за глупости (например малоумието как МВР искат да могат да слушат Skype). Май пак ще е добре да спра да чета новини за седмица-две.

За сметка на това в неделя (след като проспах събота) отидох да си взема поръчаните три тома на Румен Аврамов “Комуналният капитализъм” и си взех и още няколко книжки (вкл. предишните две на Амос Оз, които по принцип били изчерпани, но някаква клиентка била поръчала и после се била отказала). Успях и да се прибера вкъщи с тях (раницата с лаптопа и 6 тухли си тежи, боля ме гърба), купчината книги за изчитане определено не намалява (въпреки че се старая).

Успях да свърша на Робин Хоб “Мисията на шута” (приятно, чете се на един път), “Market forces” на Ричард Морган (за която може би трябва да напиша по-подробно), “Бленуващите кристали” на Стърджън (за която Григор вече писа, далеч по-добре, от колкото аз бих могъл) и “Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (приятно четиво се оказа, ама можеше и по-добре).

Today was one of the days, in which I kept thinking “why the hell am I still sober at work”…

One of the sites we have is being worked on again, so I had to check on it. Turned out that there was a tremendous difference between it ant what we had in the version control, and the mess was really high-class. The merging took 3-4 hours – looking at what has to be cleaned up, what to be ignored, what to go under versioning, if there’s a file full replaced just because of change from unix to dos newlines and other similar crap. I also found out what heights the programmers can reach without version control – in a directory I found the following variations of one file:

index_111.php
index111.php
index_11.php
index123.php
index12.php
index_1_.php
index_1.php
index2.php
indexcopy.php
index_current.php
index_last.php
indexnow2.php
index_old1.php
index_old2.php
index_old.php
index_OLD.php
index_oold.php
_index.php
index____.php
index___.php
index__.php
index_.php
indexshot.php
indexxx.php

Long live the ingenuity and lack of rational thought.

And to top this, not all ignores are in place yet (so svn status says that some files from some caches are weird, but at least they have never been committed). In the end the whole thing is about 700MB, 5800 files and svn status takes 11 seconds on the second run …
(then some people wonder why do I say that programmers aren’t human)