татко Крокодил

И малко спомени от openfest 2015…
(ще има подробни неща по темите за мрежата и т.н. по-нататъка)

Като се занимавам с организацията, винаги не успявам да видя самото събитие, винаги има какво да се прави, проблеми да се решават и т.н.. Тая година не беше изключение.

Самата организация беше започнала още около март/април/май месец, когато подписвахме договора със зала “България”. Последваха поне 10 посещения на залата, в които да видим как може да се пусне мрежа, ток, да се наместят камери, да се разположат различни неща и като цяло да се случи събитието. Винаги при смяна на залата има някакви неща за изясняване, а специално там инфраструктура нямаше за нищо (освен за провеждане на концерти, но роялите и контрабасите на нас не ни помагаха:) ).

Въоръжени с планове на сградата (които после се оказаха неточни :) ) разположихме кабели, мрежови устройства и каквото-друго-имахме на схемата, която дори спазвахме в някакъв вид след това. Помогнаха ни доста да се ориентираме и да ориентираме новите хора в екипа.
)Тая година имахме около 60 човека екип (който ще изброя някъде подобаващо), та се налагаше доста ориентиране)

От мисленето и setup-а имам няколко снимки:
Дъската със схемата на мрежата;
Усилени обяснения;
Море от хардуер;
Част от нещата, пакетирани и готови за транспорт.

(в нещата ни за носене имаше маси, мокети, кабели, телевизори и какво ли не още)

От петъкът (6.11) имам следните откъслечни спомени:

– нещата започнаха да пристигат с час и половина по-рано от уговореното;
– изведнъж се оказа, че сметките за дължината на мрежата са грешни и ни трябва още един топ кабел;
– огромните масивни гардероби на зала България бяха преместени без да убием някой;
– екипът логистика успя да достави навреме всичките неща, с много игра на тетрис в няколкото коли, които имаха;
– тотално не си спомням какво ядохме и дали ядохме (трябва да е имало някакви пици, но не съм сигурен);
– мрежата успя да запали към 18, всичкия wireless скоро след това (като гледам, и логовете го потвърждават);
– записахме един концерт, който се проведе в камерната зала;
– за видеото успяхме да приключим към 1:30 и да си тръгнем;
(освен това двамата Пешовци направиха дует в камерната зала, който не знам дали е записан)

Съботата започна весело. Успяхме да довършим някакви неща, открихме конференцията, и setup-а за първия лектор (Арал Балкан) се счупи и не се показваше на проектора. Последва усилено дебъгване и с няколко рестарта нещата тръгнаха, а той успя супер умело да го включи в лекцията си.
(имаше съмнения, че е било направено нарочно така, но реално си имаше проблем).

В откриването имаше включен струнен квартет, който изсвири няколко приятни неща (вкл. “Smoke on the water”), които май зарадваха публиката. В паузите имахме пианист (на който му пригласяше една певица от време на време), като цяло конференцията тази година си имаше и музикално оформление.

След което се счупиха няколко неща (т.е. почти всичко, което можеше да се счупи, се счупи за най-малката зала) и с импровизации и магия успяхме да я накараме да работи. Не помагаше и това, че ни беше малка и за няколко лекции беше толкова препълнена, че екипът едвам успяваше да влиза и излиза.

В събота вечер успяхме да отстраним едни от последните проблеми и след едно спокойно ядене в “Кривото” отидохме да се наспим.

В неделя се счупиха други неща по видеото, но нещата бяха достатъчно подсигурени, та да не сме изгубили нищо от лекциите. Намествахме и лампи в последния момент, за да може да се виждат лекторите, понеже се откриха проблеми, ще видим как са излезли на записите.

Събитието беше закрито подобаващо, пак с излизане на всички доброволци на сцената и Imperial march, свирен от духов оркестър (на който на записа се чува как им казвам да спрат, понеже бях забравил да си изключа микрофона).

Последва събиране, изнасяне и разнасяне на мебелировката и техниката, като бяхме готови в рамките на 2 часа, което намирам за невероятно постижение, имайки в предвид колко много неща имаше. Към 8 изгасих последните лампи там и се изнесохме до initLab, където качихме останалата техника и отидохме да пием в mixtape.

Аз лично се напих прилично и бях прибран вкъщи. По свидетелски показания разни хора са пили до 5, други са пуснали по мониторите в mixtape логото на openfest, изобщо – веселба…

Бях толкова уморен от събитието, че го усетих чак към сряда, преди това просто не знаех как съм. Догодина – пак :)

И малко новини около OpenFest:

До утре вечер може да си запазите тениска;
Имаме програма за лекциите и workshop-ите, както и схема на мястото;
След резултатите от референдума ще имаме и лекция за online гласуването, ето защо;
Сайтът вече има ssl сертификат от letsencrypt.org, благодарение на Петко сме им в beta програмата (и работят като слънце);

Думи не могат да опишат лудницата. Stay tuned :)

И като продукт на submission-ите на много хора, гласуване от hackerspace-овете, нашето търсене на лектори, 5-6 часа спорове в програмния комитет и няколко дни писане на код – почти финалната програма на OpenFest за тая година :)

Опрях до там да имам един текстов файл с какво имам да върша всеки ден, че да мога да си следя всичките задачи. Явно ще трябва в него да слагам и “блогни” от време на време.
(знам, че някакви хора ползват модерни работи като календари, обаче за мен един файл в git, комбиниран с vim, който commit-ва на всеки save се оказва перфектното решение)

Занимавам се с всякакви скучни работи:
– Оправям хартии по фондацията, например писмо до ДАНС, че няма да перем пари и финансираме тероризма (вече не се учудвам какви глупости изисква държавата;
– Разни хора правят мрежата на OpenFest, а аз рисувам картинките;
– Случва ми се да спя;
– Пиша правила за очаквания co-location на initLab (който ще се случва, има само дребни подробности за дооправяне).

… и всякакви неща, дето вече не помня. Случи се RuseConf, в което нямах участие (освен малко акъл отдалечено и да събера малко техника в кашони), но за което ще режа записите, като ми ги донесат.

От по-интересните неща:
– направих банички (за Снежи), след като не ми се беше случвало едно 12-13 години. Станаха прилично :)
– подредихме и направихме по-прилично мрежата на лаба, с Пешо и Марио, та сме на малко от заветната цел да навържем и лампите отвън да се контролират автоматично и да не трябва да се притесняват хората от тъмната уличка;

И за да пропусна групата “ужасни неща”, няма да говоря по работа :)

Понякога отнема над 6 часа на двама човека да стигнат до workaround, колкото и да е грешен.

Мразя perl.

(подготовката за openfest върви с пълна сила, курсът по системна администрация свърши, за тях – друг път)

Двама човека пишат доста усилено (и смислено) за електронното гласуване – Делян и Божо. Двамата успяха да внесат интересна промяна в моето мнение по въпроса…

От техническа гледна точка има ужасно много, което може да се сгреши. Може реализацията и дизайна да са затворен процес, да го пишат идиоти, да разчита на счупена криптография, да работи само под IE6 и какво ли още не. Може да се изредят хиляди хора да се опитат да си оставят backdoor вътре.

Обаче това не е от такова значение за самия въпрос – трябва ли ей-сега на референдума да подкрепим електронното гласуване.

Според мен трябва да се подкрепи. Не целим нещо перфектно и велико, целим промяна на ситуацията. Не мисля, че има много хора, които не са наясно с количеството измами, които се правят в текущия принцип на гласуване и са в доста голяма част отговорни за политическата ситуация и принципите за търгуване с гласове и влияние. Промяната в това трудно може да е в по-лоша посока и още един играч в цялата работа (“злите хакери” например) на мен ми се вижда като напредък.

Снощи бяхме на концерт на Уикеда в Маймунарника. По закона на Мърфи валя през повечето време и си беше прилично хладно.

Самият концерт не беше никак лош, като явно бързаха, щото вместо една песен свиреха по 2-3-4 едновременно. Получаваше се доста забавно (особено като вкараха Hava Nagila в средата на нещо) и доста радващо. От друга страна, веднага си пролича силата на класическата музика, като изсвириха “Killing in the name of” и публиката се разскача двойно повече (не само за да се стопли).

(а около парка беше пълно с хора, които се опитваха да се приберат от другия концерт – май Слави Трифонов на стадион “Васил Левски”)

Бях на концерт на Apocalyptica в Пловдив вчера ден.

Бях им чул малко от последния албум и не успях да изслушам изцяло и една песен – тоя им вокалист звучи гадно, а барабаните заглушаваха всичко. Същото това нещо се повтори на концерта, придружено с някакви разминавания в timing-а на музикантите (или на мен главата ми е почнала да възприема с различна скорост различните честоти), като дори старите и добри неща звучаха накъсано и в общи линии май само “Ruska” (ако не се лъжа) и началото на “One” се получиха добре.

Имам чувството, че са започнали да звучат като поп-група, от най-стандартния тип, като дори започва да се губи дори челото, звучи като някаква нормална китара. Няма я плътността и идейността на старите им неща, има просто шум с малко струнни неща в него.

За сравнение като се прибрахме в хотела пуснах “Inquisition symphony” да я чуе Снежи, и дори на гадните колонки на лаптопа си личеше разликата.

Като цяло, нищо общо с първия им концерт в Пловдив или с тоя им през 2006-та в София.

Случва ми се да свърша нещо смислено, за което да блогна от време на време. Тия дни debug-вах една гадост, която си струва да се разкаже.

Ето това е commit-ът, който решава проблема. Задачката, която оригиналният код трябваше да реши, беше следната: Имаме byte stream, който четем на буфери. От него трябва да извадим отделните пакети и да ги сипем към горния layer.

Проблемът на оригиналният код беше, че не взимаше в предвид, че може да е прочел някаква част от пакета от предишния буфер и продължаваше да чете повече, отколкото трябва и да го пише в заделения буфер, който спокойно препълваше. За да го хванем, компилирахме кода с ASAN, който ни закара до правилното място (и на който трябваше да му обясним да ни прави coredump. Интересен факт, ASAN след известно време заделя ужасно много адресно пространство и ставаха 15TB coredump-ове, добре, че има sparse файлове)).

Та в общи линии имахме стандартен heap overflow в сървърен код, trigger-ван от потребителски данни (сравнително лесно). Добре, че това не го ползват особено много хора в production (ако го бяха ползвали, щяха да се ударят в проблема). Дали някой не може да направи курс по примитиви в мрежов C код, който да обяснява как се пишат тия неща ?:)

Status update на не-курса.

А на мен ми се спи. Седмицата ми мина основно в meeting-и, и работни, и извън-работни, имам да дочертая едни схеми за OpenFest и май първо ще си отспя и след това.

И дойде време да се обяви зовът за лектори, лекции и всякакви забавни неща за OpenFest 2015. Мястото за подаване на заявки е cfp.openfest.org, имаме същите потоци като миналата година и както обикновено, се радваме на всички подадени заявки за лекции и workshop-и.

Тази година сме в зала “България” (т.е. в Софийската филхармония), където и залите са по-големи, и мястото е повече, та оплакването от миналата година – “аз дойдох на фест, ама трябваше да гледам на телевизор” не трябва да важи :)

Да видим доколко съм адекватен да пиша :)

Направихме VarnaConf 2015, а след това – и Rails Girls Varna 1.0.
(записи – като станат готови, при добър късмет идващата седмица, реалистично – следващите три)

За VarnaConf успяхме в петък да setup-нем двете зали за около 3 часа, с по-сериозните setup-и (ето в общи линии схеми на setup-а на голямата зала (3), малката зала (2) и мрежата, иска ми се да направя една голяма на всичко). Имахме прилично количество проблеми, но големия setup е сравнително отработен, а не-отработения (за малката) се получи доста добре (понеже бях делегирал голямата зала на Марио да вика по хората и се занимавах с нея :) ).
(Варна е ужасяващ град. Излязохме от залата към 9 вечерта, уморени и гладни, и открихме как навън е горещо и МНОГО влажно. Стана ми ясно защо хората излизат само по нощите – през деня там просто не се живее)

Изобщо, направихме си прилична конференция, почти тренировка за OpenFest, с приятна програма (от която може и да успея да гледам нещо от записите). Успяхме да се справим в условия почти като на епидемия – половината хора не бяха пристигнали вечерта, други ги нямаше по различно време, почти никой не беше спал и като цяло май всички си бяха на под средата на силите. Определено за идващите събития ще измислим нещо на ротационен принцип.

Вечерта ядохме, хората пиха, насъскаха някакви малки деца по мен, като им казаха, че аз съм крокодила, който пуска internet (и те ме преследваха половината вечер, даже искаха да ме хранят по едно време), изобщо – веселба. Деляхме заведението с пастафарианците (т.е. последователите на великото спагетено чудовище) и някакви от нашите хора после са отишли да си говорят с тях (май начело с Кънев) и да обсъждат живота, вселената и подходящите сосове.

Rails Girls си беше нормално, като изключим това, че токът на залата не понесе 60 лаптопа и другата техника и спира на няколко пъти, докато не пуснахме един удължител от коридора от друг контакт. Трябва да си отбележа да искам подробни схеми на тока на всичките зали, в които правим такива неща…
(също така има някакви записи от обясненията на Митьо (известен като “Релсата” или “Корпоративния хакер от джитхюп”) какво е програмиране и lightning talk-овете от събитието, които е много вероятно да бъдат качени (ако стават за нещо)).

И едно финално откритие (понеже реших, че не мога да понеса пътя до Варна с друг транспорт) – на летището може да се свърши страшно много работа, докато човек си чака полета, особено ако се намери контакт някъде (какъвто мисля да потърся след малко).

Update: Обещаната пълна картинка на нещата.

На 15.08 ще се случи четвъртия VarnaConf. Този път сме upgrade-нати и ще имаме два потока, като във втория сме наслагали малко по-админски теми. Очаква се да е весело (както обикновено)…
(запазване на тениски, fb event)

Има и CCC Camp, от 13 до 17 август, който ще се stream-ва в initlab и в който се очертава да има разни интересни лекции (аз си направих предварителен списък), вероятно и ще пиша тук за някои от тях.

Имаме референдум за електронното дистанционно гласуване. Очаквам скоро да имаме такъв и да се строят новите сгради от използвана тоалетна хартия.
(като ми прати някой нещо такова се усещам колко ми е хубаво, че не чета новини)

Като за начало, на последния CCC конгрес имаше две лекции по темата, за проблемите на internet гласуването в Норвегия и в Естония, полезни са като идея за проблемите, както и предишното нещо, което написах по темата.

Не мисля, че някой изобщо схваща колко ужасяващо е счупен целия ни технологичен стек и колко лесно се атакува, от хардуера, през firmware, през операционните системи, през протоколите до user-facing нещата (особено browser-ите). Всичко подлежи на атакуване и чупене срещу сравнително малко пари (човек може да си купи нужните exploit-и за под $500k и за още $100-200k може да си реализира цялата атака, което е в общи линии под 1/10 от парите за една нормална кампания).

Също така, единствената работила някакво време система за online гласуване е тази в Естония, която се крепи в общи линии на единия човек, който я е писал, заедно с екипа, който е подбрал. За да се намери такъв човек в България, на който хората да вярват и да може да свърши работата ще ни трябва клъстер от Диогеновци, които да ходят и да го търсят със свещ из страната.

Накратко, идеята е учудващо лоша, почти невъзможна от техническа гледна точка и тотално невъзможна от социална, и изглежда малко като гигантски опит да се хвърлят едни пари за нищо. Склонен съм да кажа, че хората, които пробутват online гласуването са тези, които смятат, че ще получат поръчката да го пишат.

Моето отношение към ffmpeg може да се опише основно като “love-hate relationship”. Пипал съм по кода му, гледал съм хилядите security проблеми, които излизат в него, дебъгвал съм всякакви мизерни (и много мизерни) проблеми с него, и съм го ползвал за какво ли не.

Днес обаче успях да направя нещо, което може да се окаже интересно и за по-нормални хора.

Ако човек си компилира ffmpeg-а с –enable-libzmq и някъде във filtergraph-а сложи zmq, т.е. да речем направи нещо такова:

ffmpeg -re -i ~/20140407ripetest.mp4 -re -i ~/20140508pclapi-lecture.mp4 -i ~/video/transparent-eye.png \
	-filter_complex '[0:v] split [0big][0smp]; [0smp] scale=w=iw/4:h=ih/4 [0sm];
			[1:v] split [1big][1smp]; [1smp] scale=w=iw/4:h=ih/4 [1sm];
			[0big][1big] overlay, zmq [big]; [0sm][1sm] overlay [sm];
			[big][sm]overlay=x=main_w-overlay_w-10:y=main_h-overlay_h-10 [outn];
			[outn][2:v] overlay=x=main_w-overlay_w-10:y=10 [out]; [out] split [outflv][outsdl]' \
	-c:v libx264 -s 1280x720 -profile:v high -level 4.2 -preset ultrafast -g 60 -b:v 2000k -acodec aac \
	-ar 44100 -ac 2 -bsf:a aac_adtstoasc -flags +global_header -strict -2 -threads 2  \
	-f flv -map '[outflv]' rtmp://strm.ludost.net/st/test \
	-f sdl -map '[outsdl]' "SDL Output"

Това в общи линии значи следното:
– вход 0 се цепи на два, 0big и 0smp, вход 1 по същия начин;
– 0smp и 1smp се scale-ват на 1/4;
– Прави се един overlay от 0big и 1big;
– Прави се втори overlay от 0sm и 1sm;
– От първия и втория overlay се прави един друг overlay, т.е. като picture-in-picture;
– В/у този overlay се слага png с финалния overlay;
– Цялото това нещо се encode-ва до h.264;
– Праща се на екрана и на по rtmp до моя тестов setup.

До тук – нищо особено, само дето се вижда само едното видео. ОБАЧЕ, чрез zeromq интерфейса човек може да контролира overlay-ите и да мести overlay-натите неща, като може дори да ги изкарва от картиниата. Ето така може да се сменя видеото в някой от overlay-ите, през zmqshell.py (от tools/ на ffmpeg-а):

lavfi> Parsed_overlay_4 y 900
Sending command:[Parsed_overlay_4 y 900]
Received reply:[0 Success]
lavfi> Parsed_overlay_4 y 0
Sending command:[Parsed_overlay_4 y 0]
Received reply:[0 Success]

Проблемът е, че всичките тия имена на филтри (Parsed_overlay_4 например) се генерират и не може да се кръщават, та човек трябва да си ги налучка първия път. Чудя се дали биха приели patch по въпроса…

Примерната работа на нещото може да се види тук, тествах с две мои видеа и логото на феста.

На 23ти юли Data Science Society организираха лекция на Преслав Наков, “The web as a training set”. Записът е готов, одобрен и може да се свали от тук.

Миналата седмица беше основно deployment-и.

По един проект завършихме инсталациите, мигрирахме основната част в четвъртък вечер (съвсем прилично, с под час downtime и внимателно действане), а в събота имаше довършително мигриране, на един пощенски сървър (dd if=/dev/xbvda1 bs=1M | nc x.x.x.x. yyyy и от другата страна nc -l -p yyyy | dd of=/dev/sda1 bs=1M, хубаво нещо е българския peering). Изяде ми по-голямата част от седмицата, но днес трябва да завършим съвсем всичко и да се брои за приключено.

За курса по системна администрация тръгнахме да реализираме ето тази схема, с mSTP, като стигнахме почти до никъде (след като открихме, че половината хардуер не поддържа mstp или има някакви странности по въпроса), та ще се продължава следващата събота.
Също около курса, octavo (на което са видео архивите) вече се премести като клиент на ISP-то (допреди това беше в СУ), и помогна да се хванат няколко забавни проблема с тунели и mtu-та, които вероятно ще ги разкажа друг път.

Другото най-важно от седмицата беше, че климатиците са животоспасяващи.

п.с. желаещи за посещене на telepoint? Пишете един mail.

Честото блогване се оказва сложна задача… Няма много неща, които да са интересни и да стават за писане, и дори да има, все се оказвам достатъчно уморен, че да не ми се занимава и да оставям тая работа за неделята (докогато съм забравил вече доста от това, за което бих писал).

В новините (които са почти официални вече) – на 15.08 ще се случи VarnaConf (където мислим вече да има два потока), а на 7ми и 8ми ноември – OpenFest 2015.

init Lab започва да изглежда все по-приятно, и тия дни наснимах едно обикаляне около и в него (с gopro-то на Пешо, което се оказа супер удобно за подобни цели). Не е особено подредено (Петко чак му стана гузно и леко подреди рубинената стая, преди да я снимам), но е доста удобно за всякаква работа.

Тунелния проект се движи прилично. Малко статистики:
14 потребителя;
14 заделени мрежи (1 /49 (за isp.initlab.org), 2 /62 и 11 /64);
23 дефинирани тунела;
9 вътрешни BGP peer-а на marla, 8 на tyler.
Нямам прилични статистики за трафика (и имам колебание дали да ги показвам). Така като гледам, се движи съвсем прилично, ползва се и си работи съвсем добре (въпреки че още е с quagga).

Мечта за една по-добра България – PHP компаниите да изхвърлят PHP-то и да почнат да пишат на Ruby on Rails .. :D (радорадо)

Аман бе.

В превод, “яжте моето лайно, по-вкусно е от чуждите”, което не променя факта, че си е лайно. Идея си нямам откъде е това желание на двете общности да се сравняват, и особено рубистите да се чувстват много велики в сравнение с PHP, при условие, че и двата езика са играчки, на които заблудени деца се опитват да пишат големи неща и после дълго време страдат. Единствената причина все още да няма толкова много некадърен код на ruby е, че просто не са мигрирали достатъчно от маймуните, дето пишат на php натам, после резултатът ще е същия.

А защо не изхвърлим mindset-а, че “технологията, дето беше модерна докато бях млад е най-хубавата”, не разучим какво има и не ползваме подходящото нещо за подходящата цел? Хора, дето трябва да учат другите на програмиране трябва да дават някакъв хубав общ поглед, не да забиват в конкретни технологии.

Колкото до това, че и двете са играчки – за php няма нужда да го обяснявам, за ruby – в наши дни да направиш нещо толкова гигантско, тромаво, single-thread-нато (да, знам за мижавите опити да се направи нещо я с fiber-и, я с thread-ове и колко много не работят) и като цяло с инфраструктура и технологии от преди 15 години си е жалко. Може да се види като цяла система go, което е изчистено, паралелизирано както трябва, не особено голямо и доста бързо, или lua, като чист и ясен език, който може да се интегрира някъде.

Та, накратко, може би е добра идея програмистите да мислят за програмиране (и свършване на работа), не за мерене на пиш^Wтехнологии.

Jul 1 02:59:59 marla kernel: [3069423.164970] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 cassie kernel: [2208647.880820] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 tyler kernel: [3127496.541511] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 router kernel: [3848405.967906] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 alpha kernel: [901347.744564] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 172.31.190.253 kernel: [2212252.480000] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 172.31.190.254 kernel: [2212240.380000] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC
Jul 1 02:59:59 OBSHTESTVO kernel: [3159370.768336] Clock: inserting leap second 23:59:60 UTC

и т.н.

Този път (за разлика от предишния) проблеми нямаше.