татко Крокодил

Компилирането на един наш lib като за android се оказва точно като някой от старите quest-ове – на малки стъпки, с решаване на пъзели и с разни странични quest-ове. You’re in a maze of twisty makefiles, all alike.

Но като за капак на всичко стигнах до следното:

/*
* Copyright (C) 2008 The Android Open Source Project
* All rights reserved.
*

#endif /* _arpa_nameser_h */


Което води до

../ares_expand_name.c: In function 'ares_expand_name':
../ares_expand_name.c:74: error: 'NS_CMPRSFLGS' undeclared (first use in this function)
../ares_expand_name.c:74: error: (Each undeclared identifier is reported only once
../ares_expand_name.c:74: error: for each function it appears in.)


Накратко – и аз на вас да ви оставя майката intentionally blank.

Взех да се освестявам малко след OpenFest. Малко отспиване, една разходка вчера и днес четене почти целия ден (взех си на Христо Христов биографията на Тодор Живков, доста интересна се оказа), с малко работа между другото (и прилично количество псувни по адрес на един модел IPMI модул на SuperMicro).

Накупих си пак един куп книги, през които трябва да мина, ще пиша за тях като ги чета. Ще се появят в goodreads по някое време :)

Тия дни препрочитам online каквото се появява на Пратчет, и откривам как през повечето време twitter не може да събере цитатите, които ми се иска да пусна. Мъка…

Свърших с пиенето на тетразепам, да видим какво ме чака след това.

До тук има два концерта в декември месец, за които имам билети – Kultur Shock и Moonspell, чудя се да ходя ли и на Tribute to Chuck Schuldiner.

Още обмислям втория експеримент по темата за предаването на знания. Мисля да хвана единствения си критик на къс пас и да издъвча с него темата (ако все пак сте навит, бъдещи д-р Илиев :) ).

(а как ми се спи, направо не е истина)

Експериментът мина. Изводите са следните:

1) Темата трябва да не е общи приказки, а нещо конкретно. Да беше типове exploit-и в компилирани езици, щеше да е далеч по-лесно.
2) Мястото трябва да е по-тихо, не да има наоколо викащи пияни жени.
3) В работен ден май е по-тежко, може би неделята е по-добър вариант, след малко почивка.

Иначе – аз говорих около половин час, после ме замести Мариян и още говореше като си тръгвах.

Остана слушалите да кажат как беше, аз ще мисля следващия експеримент и дали ще се провежда.

И да видим дали може да се направи нещо по въпроса от дискусията на OpenFest.

Смятам тая сряда на ИББ да разкажа основни неща по темата за сигурно програмиране (най-вече защото една студентка МНОГО мрънка по темата защо не сме водили “Мрежова сигурност 2 – писане на сигурен код” от бая време). Примерна идея какво ще говоря може да се види тук (в общи линии от стария сайт), а ако някой друг има желание да ме допълва, да заповяда. Смятам да си запазя крайната маса с тая цел.

… да видим колко зле точно ще се получи:)

(да отбележа. Пил съм тетразепам в последните седмица и половина (малка доза) и в момента го спирам, ако не изглеждам в ред, то е щото наистина не съм :) )

Добро утро, добри хора.

Бях написал едно количество псувни като увод на дискусията, но даже и аз не го счетох за много добра идея.

Всъщност, нека започнем с въпросът на дискусията – какъв точно е най-подходящия начин за предаване на знания? На някои хора този процес е известен под името “образование”, но понеже повечето неща, свързани с тоя термин са неща, от които се опитвам да избягам, та оттам и заглавието.

Цялата работа тръгна от идеята, че разни хора – студенти във ФМИ – започнаха да водят курсове. Това доведе до идеята, че може не само да слушаме какво ни се говори, но и ние да вземем да разкажем нещо, което считаме за полезно. Така се появи първия курс по мрежова сигурност, в който бях поканен и аз да водя…
Взе, че ми хареса :)

Оттам видях и едно количество проблеми на тоя тип преподаване:
– отнема много време. За два часа преподаване са нужни м/у 4 и 8 часа подготовка (дори и това нещо да съм го водил преди, нещата се променят от година на година)
– базата студенти е твърде разнородна. Има такива, които са много по-напред от останалите и на моменти бая ги отегчаваме, има такива, които съвсем си нямат идея от нещата. А да водим на по-горните курсове само не е добра опция, понеже дотогава много хора достатъчно са се разочаровали, че да не се занимават с университета…
– изглежда поне нашия стил е доста различен от общоприетия. Поне на мен ми се струва, че основната част на образованието е да предаде дисциплина и сляпо следване на преподаденото, докато поне аз предпочитам да си водя дискусия с хората, въпреки сериозния риск от разводняване.
– налага ни се да правим курсовете устойчиви на т.нар. “brain dump”, т.е. да се научи наизуст каквото сме казали, да се вземе изпита и после да се забрави. Би било далеч по-удобно, ако не се налагаше да го правим.
– оставам с впечатлението, че курсовете, които водим някакси не пасват на програмата. Дали е това, че се стараем да ги направим весели и интересни, дали повече практическата ни насоченост (т.е. дават се проблеми от реалния свят доста често), не знам.

И най-вече – липсва ми дискусията (което може да си е мой проблем, да не мога да я създам в една такава зала, вероятно има хора, които се справят). Не мога да отрека, че обичам да говоря на хората, ама все пак :)

А аз имам желание да предавам знания. Така мога да обсъдя неща, които съм правил, да помогна в решаването на нечий проблем (което в бая случаи е много забавно), и като цяло да спомогна за постигане на великата цел да има по-малко идиотизми в ИТ-то…

И всъщност от другата страна на ситуацията са разните събирания на маса (особено ИББ, което се случва всяка сряда в “Кривото”) – там винаги се получават поне няколко (доста често паралелни) дискусии на всякакви теми, намират се интересни решения, чува се за чуждия опит и т.н.. Аз поне спокойно мога да кажа, че там съм научил повече, отколкото във ФМИ (което е по-скоро мой проблем, не на факултета :) ).
(за тези, които не знаят – ИББ е “Интернет Бира – България”, едно събиране всяка сряда на всякакви весели хора (основно компютърджии) с цел пиене и говорене).

Иска ми се да измисля нещо по средата. Не чак такава анархия като бирата, не толкова тежко като курса. Това е и въпросът на дискусията, как да комбинирам моя набор знания (събрани по всякави начини, доста от тях – на гърба на потребителите :) ), желанието си да дебъгвам и говоря и това, че има хора, на които тия неща са им интересни и биха им били полезни. Далеч съм от мисълта, че търся заместител на стандартното образование (колкото и да ме дразни), но смята, че трябва да има някакъв начин да бъде допълнено.
Не искам да правя изпити, да издавам документи и т.н.. Искам прост и ясен многопосочен поток от знания. Не искам да е свързано с университети, сертифицирания, дипломи и т.н. – не смятам, че си струва времето. Нека го формулирам така – търся най-ефективния начин за повишаване на нивото на знания в до-колкото-хора-успея-да-да-се-докопам.

(важно е да отбележа. Говоря само за частта на IT-то, не смятам, че каквото и да било от това е приложимо в медицината например :) )

Около мен има бая случаи на такива проблеми. Един такъв средно стресиращ за мен момент беше вчера на лекцията за теста на бази данни, в който човекът чистосърдечно си призна, че не е направил никакви индекси, добавяйки, че са “част от настройката на базата данни” – което е пълна глупост и беше едно от нещата, които се опитвам да обясня на хората, че не се прави в последните поне 6 години.

Това е само един такъв случай. В повечето места, в които съм работил, ми се е налагало да обяснявам какво е индекс в база данни, какво е оптимизация изобщо, как не е безкраен диска, как единственото средство, което хората са научили не е съвсем единствено и не е добро като решение на текущия проблем.

Мислил съм да напиша много такива неща в учебника по мрежова сигурност, с който обаче съм стигнал само до увода (част от него).

Също така преди няколко дни проведох експеримента да обясня ethernet за 20 минути (основните неща, нужни за да се разбира технологията и как работи, без много задълбочаване) и се получи в общи линии, може да пробвам да ги напиша някой ден (като т.нар. cliff notes), въпроса е колко човека ще ги прочетат :)

Отворен съм за идеи :)

на още един Openfest. Чувствам се изцеден.

Тази година определено стана по-добре от преди. Имахме страхотна организация (нанесохме се за час-два, а се изнесохме за около 20 минути след края), а програмата ни беше наистина забавна… Може някой път да направим лекция “Как се прави OpenFest за норматив” :)

Като за начало, имахме страхотен OpenArt workshop по снимане (съдейки по реакциите на хората за него най-вече), не знам даже дали отделиха хората там време да ядат. Донесли си бяха две коли техника, и се справиха с тях много ефективно (което аз като един техничар с малко весело мнение за хората на изкуството намирам за наистина страхотно постижение :) ).

Щандът на O’Reilly продаде една голяма част от книгите си още първия ден (мисля даже, че имаше нещо, до което не се доредих).

В програмата имаше няколко лекции, на които присъствах (което по принцип винаги ми е било много сложно на събития, на които съм в организацията) – тази на Мариян за приложението на изкуствения интелект в системната администрация (имахме там един спор по темата, според мен това е увековечаване на сериозен набор мръсни хакове, но в крайна сметка при неговата ситуация и архитектура това изглежда като вярното решение, а някои неща не подлежат на промяна), тази на Стефан Кънев и Ники Бачийски за щастливия програмист (която беше наистина забавна и казаха доста интересни неща, които после имаха връзка с моята дискусия), както и нещо на Владо Каравелов по темата хардуер (което кой-знае защо беше в BSD потока).
(и да, имаше една лекция за сравнение на бази данни, за която казах достатъчно на самия фест.)

Моята дискусия мина по-добре, отколкото очаквах – изговориха се интересни неща, търся в момента доброволец да му дам записа да я транскрибира и да я публикувам. Ще пусна това, което си бях написал като увод (и от което пропуснах разни неща) като отделен post малко по-късно. В общи линии имаше два извода – че методът трябва да е децентрализиран и на малки групи, както и да бъде максимално неформален.

Интерпред се оказа страхотно място – хубави зали, добро озвучаване и даже малко история – доколкото знам, сателитите чинии, които се виждат от панорамното кафе са търкаляли сериозна част от internet свързаността на България преди около 10 години… Единствените ми две забележки са, че следващата година ние сами ще си правим мрежата (wireless AP-тата им забиваха през половин час), и че ще трябва да измислим нещо за няколко места със скърцащ паркет…

И двата дни след събитието се събирахме в Кривото да хапнем (някои хора – и да пийнат) и се получиха наистина интересни дискусии за какво ли не. Очаквам на ИББ тая седмица да има бая повече хора…

Сега имаме да събираме снимки, да обработваме записи и да направим архив. Имаме и да оправим архива от 2006та, че май никакъв го няма…

И така, по ред на номерата…

В неделя се разходих до един install fest във ФМИ, оказа се бая забавно – имаше странни проблеми за дебъгване (включително един лаптоп, който аз обявих за прокълнат, единственото, дето успяхме да инсталираме на него беше ubuntu 9.10rc1). В крайна сметка май не остана никой неинсталиран и неоправен и се занесох с организаторите до близкия китайски ресторант да хапнем.
(организаторите в общи линии ми върнаха донякъде вярата в младото поколение, ама това е доста широка тема и мисля да си остане за лекцията ми за openfest).
(за openfest има изкарана вече програма)
(а от онова китайско половината повърнах по пътя за вкъщи. Изглежда е опасно да се яде в ресторант до химическия факултет)

Изчитам Стивън Бруст, нещата, които не са издавани на български – има една поредица, “The Khaavren Romances”, която е бая интересна, само е малко тегава, понеже е писана в стила на Александър Дюма…

Прочетох “Coders at work”, книгата е наистина МНОГО добра и полезна. Имаше един съвет в нея, който се повтаряше при всички – че един програмист трябва да може да пише на собствения си език добре, за да може и да програмира добре. В допълнение има и идеята да се чете много – и код, и книги, и си мисля това да е един от моментите в дискусията.
(следващото нещо, как да припомним на хората да четат? Изглежда, това, което аз правя – да чете и от време на време да превключвам и да правя нещо друго, доста от хората не могат да го правят, не успяват да се съсредоточат достатъчно, странно).

По някаква причина не ми писва да се подлагам на какви ли не експерименти, последния се казва тетразепам (мускулен релаксант, бензодиазепин), който за разлика от другите гадости, които съм пил има следните забавни свойства:
1) помага за болката по начин, който не води до понижена чувствителност и не улеснява претрепването (поне за сега)
2) продава се със зелена рецепта, за “наркотични вещества”, забавно е
3) не е анти-психотик, а по-скоро обратното, съответно ме държи доста по-сериозно на нокти (ама мисля, че е под контрол за момента, не съм тръгнал да убивам никого)
4) пречи ми на съсредоточаването донякъде, ама това мисля, че почти съм го преборил.
(предписано ми е от лекар, който за разлика от повечето, с които общувах в последно време не изглежда като тотален идиот, не е като да съм накарал доктор Бъчваров да ми фалшифицира нещо :) )
(при другите неща, които пиех не бях сигурен как ми влияят на мисленето. При това лекарство доста добре го усещам, предполагам си личи и по разбъркаността на мислите ми :) )

Продължавам с опитите да свиря, някои неща стават малко по-добре, за някои още съм далече. Все толкова ми е забавно:)

If anyone is reading the part in English and still interested in reading it, drop me a line at vasil(at)ludost(dot)net. I haven’t written it in a while as I’ve been getting lazy…

Я да видим кой не е писал от една седмица…
(добре де, 8 дни)

Unseen Academicals на Пратчет се оказа доста хубава книга, от малко по-мрачните му (но определено не стига Thud! и Night Watch). Определено още може да пише дядката :)

Пристигна ми и съм на средата на “Coders at work” на Peter Seibel – книгата е живо съкровище, интервюта с едно количество много добри/известни програмисти, събрани от къде ли не. Всеки, който иска да има нещо общо с програмирането, би било полезно да я прочете.
(а аз я чета на монитор. Убедих се, че имам проблем с четенето на хартия, тоя бял фон нещо сериозно ме дразни, или поне така изглежда. Което от своя страна значи, че хартиеното ми копие е свободно (държа го до мене само ако има нещо странно в електронната версия)).

Все повече откривам колко опасен за мене е сайта chitanka.info, особено след като препрочетох там половината О.Хенри за един ден и после две книжки на Пратчет за още един ден (ей-така, между другото, докато си вършех работата).

Имам още две-три седмици до Openfest, трябва сериозно да седна да си напиша уводната част на лекцията. Определено има нужда да смекча тона.

Такааа…

Най-накрая се поддадох на натиска и се регистрирах в goodreads.com. Голяма грешка се оказа – отделих няколко часа да отбележа какво съм чел, стигнах до 570 книги и на всичкото отгоре примъкнах баркод скенера от офиса, за да изкарам isbn-ите на разни книги, дето имам (като около това открих колко от книгите ми нямат баркодове. бля). Разни хора са се навили само по списъка isbn-и да съберат информацията и да я качат в goodreads, та ето го и него…
(около това разбрах и колко книги съм чел и нямам, както и как все пак има едно количество книги, дето съм си купил и не съм прочел (щото са се оказали боза). Така може би по-лесно ще направя списъка “книги, дето подарявам”)

Пристигна ми Unseen Academicals на Пратчет, мисля да я додъвча тая вечер.

Преди седмица и половина ми пристигна и новия процесор за баса – един ME-20B (тук може да се чуе как му звучат разните ефекти), определено много радва. Специално компресора вади прекасен дълбок звук…
(разбира се, още не е направен уред, който да оправи проблема с моята некадърност :) )

Тия дни няма и кога да се почине – скоро е astricon (на който няма да ходя, но ще ходи шефа и требе да се свършат разни неща), има после openfest (за който скоро трябва да изкараме програмата), имам да допиша нещата по моята лекция/дискусия (предполагам, не може да си представите колко ме мързи)

И като почнах за работа – днес се сблъсках с един от най-тъпите телефонджийски проблеми за последните месеци/години. Имахме проблем с една callback система, клиентът си я тестваше и не получаваше обажданията. Оказа се, че системата (един a2billing) по някаква причина използва неговия номер за caller ID, а па неговия carrier (някакъв мобилен канадски) като види, че влиза нещо от това caller id за самото него, те засилва във voice mail-а му (е, поне иска парола).
(други весели неща бяха разглеждането на формата за import в Конто на dWare, как се начислява ДДС при фактуриране, разни банкови разправии, разни занимавки с gentoo (е не е толкова удобно като debian, разглезил съм се), борби с cacti и вече-не-помня-какво-още).

Да не забравя – на Антон и Галя Титови в понеделник им се роди син, Виктор – да им е честит (да расте и да го учим на простотии) :) .

Напомниха ми, че не съм бил писал от 10 дни. Дължи се на мързел и мога да се оправдавам, че си давах почивка на читателите от простотиите, дето бях писал последно.

Накратко – работа. Завърших пренасянето на нещо, дето търкаляше на 6-7 машини на една в друг datacenter (която още не е умряла и като гледам, спокойно ще издържи до идването на новия хардуер), махнах си от схемите и monitoring-а едно количество стари неща и в общи линии поне за момента нещата изглеждат сравнително подредени (т.е. време е да почне пак мазането). Ще вземе да се окаже, че имам останало време да се хвана с едни основни почиствания, дето стоят на заден план от много време…
(ето тук е момента, в който в главите на колегите изниква думата “renumbering” и почват да се притесняват)

След първото написано нещо по лекцията за openfest ми се мотаят само идеи, но нищо, дето да става за записване. Добре поне, че имам месец и нещо дотогава :) Мисля да правя дискусия по темата за образованието и по-точно за предаването на знания специално в областта на IT-то, това, което съм написал досега е доста грубо и на моменти директно озлобено, ще се преписва.

Изчетох “Dust of Dreams” на Ериксън, книгата е наистина страхотна (както и останалото), чакаме последната (догодина по някое време, предполагам). Един от моментите беше как в последните няколко глави изведнъж се случиха събитията от края на предишната книга и читателя заедно с всички герои се чувства като цапнат с мокър парцал :)

И като нещо, което отдавна не бях правил – изгледах няколкото сезона на “Sayonara Zetsubou-Sensei”, едно много странно и на моменти зло аниме (започва с весело момиче, което отива на училище през пролетта и вижда как някой се беси, който някой после и се оказва учител). Аз поне се хилих като идиот на първите 5 минути, преди да свикна с идеите им (първи епизод си струва да се гледа ако ще само за идеята да се разбере какво било “trying to make oneself taller”).

Така и така съм почнал с flamer-ските теми, мисля тая да е последната, поне за известно време.

Обещал бях да пиша по темата за националистите и какво ме дразни в тях.
(да припомня. Блога си е мой, малоумните коментари ще бъдат трити директно, не си губете времето да ме псувате без логика. Също така някакви анонимковци, дето ги е страх да застанат зад мнението си ги чака същото, като “бойко борисов” от предните постове.)

Айде да почнем с първите две очевидни проявления на национализма в България – “Атака” и БНС. Няма по-жалки създания в политическия ни живот, даже сравнени с тройната ламя – всичките им предложения са демагогски и реално погледнато – безсмислени. Едно време за идеята съм чел книгата на Волен Сидеров, и май някъде съм го отбелязал – тотално безсмислена, комбинация от конспиративни теории и се кълне в православната църква и руското и начало (или нещо подобно). Ходил съм да чета по сайтовете им и все едно съм се върнал в средните векове – всичко, което не е “чисто” по техните виждания е лошо, всички, дето не са с тях, са против тях.

Ето това е другото нещо – “ако не сте с нас, сте против нас и всичко, в което вярваме”. Това е рядко глупаво, все едно да се направи движение, което да е за пряка връзка м/у възрастта на жените и законноста да се прави секс със тях – например всичко под 18 е забранено, до 50-60 е ок, а изнасилването на бабички да се направи национален спорт – след което аз да кажа, че съм против тях и те да кажат – “значи си привърженик на изнасилването на деца!”. Ми не, ама и не мога да ви трая… “Ти си против нас – значи си против България”. Какво общо имате вие с България, освен че сте се родили тука бе?

Ужасно смешно е и как си измислят врагове (и как реално ги подсилват) – като ги слушаш, турците са едни такива митични създания, с чалма и мустаци, изнасилват де що видят българка (и българи) и се опитват да ни потурчат всичките, а циганите са банда кирливи мръсни крадливи създания, дето трябва да бъдат изклани. Ами аз познавам прилично количество и турци, и цигани, и не съм особено съгласен – навсякъде си има такива за разстрел, и при тях не е по-различно от при нас.

Самите привърженити и отявлени националисти па направо плашат. Ако не ми се беше случвало да чуя как си говорят такива (бръснатоглави с тениски “България на три планети”, така де, морета), нямаше да вярвам, че наистина има такива. Тъпи та вдлъбнати, безсмислени идиоти, които знаят само нещо, дето са им набили в главата от там, отдето ги хранят (“Расате ни храни, значи е прав”) и с основен довод – ритници и юмруци.
(изобщо няма да коментирам въшния вид и миризмата)

И като за най-накрая – основната идея за “родината” и как трябва да я пазим, как понеже сме се родили тука и сме наследници на разни велики хора (като например Васил Левски) ние сме нещо повече, били сме едно време голяма сила в Европа и сега трябва да бъдем и т.н., и т.н.. Освен серизното непознаване на историята и тоталната неспособност за разбиране на текущата ситуация (“македонците са българи” – квито искат да са, щом искат собствена държава и толкова време са били отделени, що трябва да ги натискаме? На мен даже ми се налага да ползвам google translate да им чета разни работи, а и като гледам те съвсем па не са тръгнали да се обединяват с нас. Да не говорим за какво са ни там килото албанци), тия хора смятат, че светът им дължи нещо, само заради случайността да се родят тук. “Искаме само това, което е наше” – хора, ако е ваше, какво точно искате? Ако искате неща, които някога са били наши – да ида да си поискам парите от магазина, дето дадох вчера за хляб, те бяха мои?

Всъщност, единствените хора, които ползват национализма в политиката и по принцип са тия, дето не могат да свършат нещо друго, или тези, които зад него крият тоталитарните си идеи (примери – бол. Всичките държави със сериозна пропаганда по националистичната тема са прекрасен пример). Изобщо тия идеи водят до едно усещане, че света ти дължи нещо и че ти не трябва да се напрягаш и трудиш, то ще си дойде само, както е било в ония прекрасни отдавнашни времена (които са повече от приказките, отколкото от историята). По тоя начин всички се чувстват като жертви, а от такива колко ми е писнало…

Ние не сме специални. Никой нищо не ни дължи. Каквото е нужно, можем да постигнем със собствените си ръце. Живеем на хубаво място, но то не ни определя какви сме – определяме се самите ние. Останалото е мухльовщина и насаждане на такава.

(стига толкова. Следващия posting ще гледам да е как съм се напил или нещо подобно)

… и понеже не може само да се псува, а вчерашния постинг докара сериозни реакции от разни хора, май е време да обясня аз и защо и какво чета, понеже определено не е станало ясно.
(май всички би трябвало да напишат едно такова нещо, както има и “защо пиша”. Имах и аз едно такова, ама нещо не мога да го намеря).

Като за начало, аз съм патологичен четец. Откакто се научих да чета в първи клас, не съм се спрял – на моменти като седя някъде и чакам, тръгвам да чета какво има разлепено по стените (днеска ходих на доктор и четох графиците им например). Така съм свикнал да си изграждам отношение към авторите, които чета – в общи линии съм почти всеяден, но все пак имам едно количество любими автори, както и един сериозен черен списък.

Така любимите си автори ги чета, защото са наистина добри, защото умеят да пишат, и защото пишат интересни неща (то трите са в общи линии свързани). По същия начин съм си подбирал блоговете, дето чета – ако ми е интересно, се добавя в агрегатора. И в крайна сметка ми е гадно, когато някой почне да пише тотални глупости и трябва да го трия – а уж имам доста по-висок праг на чувствителност…

В twitter е още по-тежко, най-вече понеже там нещата са още по-лични, в 140 символа си проличава доста по-добре кой как е, и съответно някаква сериозна промяна към по-зле аз поне по-трудно я преживявам :)

Спокойно може да ми се каже, че съм като за психиатрично заведение, знам. И все пак мисля да продължа да влагам нещо в нещата, които пиша и да очаквам същото от останалите :) Смятам, че е същото както с всяка работа – ако не ти е интересно, ако не влагаш нещо от себе си и не го правиш добре, защо изобщо го правиш? А е още по-неприятно като знаеш, че някой го може и пак прави посредствени неща…
(по-добре да изтриеш 10 неща и да напишеш едно свястно, отколкото от 10 неща 9 да са боклук)

Има моменти, в които човешкото малоумие ми идва в повече.

Вероятно има някаква обща болест в блогосферата, знам ли, някой червей в wordpress, който яде мозъците на пишещите в тях ли, но в последно време попадам на неща, които наистина ме учудват. Ще бъда груб и ще почна да давам примери:

1) Всичко, дето Енея е писала в последно време. Без извинение, всичко писано от нея идеално се събира в графата “тежък менструален цикъл”, сякаш нарочно се опитва да докара такъв тон. Всичко я притеснява, хваща се за най-малкото възможно нещо, че е обидно за жените и в един момент в twitter няколко човека тръгнахме да и обясняваме точно колко се е побъркала (заедно с нещо по темата как да е безплатен входа за жени в разни заведения също е дискриминация, въпреки това, което тя твърдеше).

2) entelegentno. Майко мила, колко безсмислена идиотия и спам на едно място (и като случайно се объркам да отворя линк, дето минава и през favit или някакво подобно лайно и направо ми се отщява живота). Нахвърляни random мисли без никакъв извод, без идея, и на моменти толкова откровено тъпи, че ми се драйфа. Пример – порасналите набързо, или предишното за каквото-е-там, абсолютна загуба на време. Разкарах си от follow листата saabina основно защото пускаше link-овете до там поне по няколко пъти. СПАМ….

3) Боян Юруков. Какво the fuck ти стана бе, Бояне, толкова добре пишеше, а тия дни изсипа това – “спасяването на света”, “младежите”… Първо, света няма нужда от спасяване, второ, въпроса би трябвало да е как може да бъдат спрени младежите, като решат да вършат нещо, те са сила – а според това, което виждам, излиза, че са банда пикльовци. Ми, как да кажа, не трябва да е съвсем така :) Стига с тия ревлили работи, който иска да променя света, може просто да се хване да го прави, не да реве, че не му дават.

Като под-точка – анкета на re:tv, трябва ли богатите да плащат по-високи данъци. Кажи им телевизия и не ги обиждай повече.
(как се дефинира по-богат, това какъв ефект ще има в/у икономиката и т.н., никой никога няма да се замисли преди да отговори. Кретени.)

Не са те единствените, но определено не ми се пише роман по темата. Какво ми се иска да кажа по темата за националистите, идея си нямате, май ще има отделен posting…

(За повечето от тези неща съм задавал същия въпрос на различни здравомислещи хора, оказа се, че не само аз смятам така, т.е. това не е проява на психопата в мен)

И т.н., и т.н.. Не ми е ясно защо хората не помислят малко какво точно пишат. Единствения приемлив вариант е, че се прави нарочно, за да се генерира flame в блогосферата, но като гледам, се генерира само повече идиотия.

Пичку ви материну.

После що съм бил антисоциален. Много добре си го е казал Иво Сиромахов, важи не само за facebook.

Изводът на деня е, че hack-овете правят живота поносим.

(Не знам кой как разбира термина “hack” – моята дефиниция е “решение извън стандартните опции, вероятно нарушаващо някакви писани/неписани правила”. Multihoming с NAT, “tcpdump -nli eth0.50 host x.x.x.x|grep win|awk ‘{print $8}’|./kmq.sh”, {*strchr(tmp,’:’)=0}, законността на разпространение на torrent файлове, курсът по мрежова сигурност, openfest, HAR/WTH и какво ли не още).

Проблемът с това е, че все повече и повече ме дразни идеята да правя нещата по някакъв нормален начин. Всичко, за което трябва да се отделя повече време, което по принцип върви бавно и т.н. ме кара да мисля всякакви варианти да го пипна и да тръгне по-бързо. Винаги съм мразел идеята, че трябва да се избира между А и Б, и все си търся трето решение, което да комбинира добрите страни.

По тоя случай в момента мисля поредния такъв hack. До тука съм го измислил дотолкова, че се очертава тотално да ми изпие силиците в рамките на три месеца, което, така като се замисля не е точно търсения резултат :)

(p.s. честит ден на програмиста и рожден ден на червото)

I’m going insane.

I had a dream this morning, that I’m in a psychiatry (or some such kind of hospital, the feeling wasn’t like a place where people go to die), where I met a really cute blond girl (which I think was working there), who convinced me to go to some group therapy and we left in a car that was passing through the center of Sofia, hugging,
And I woke up, as my left hand was hurting, something was crooked. I swore and got up, had no way of getting back to sleep (it was 7:30)…

After which today I had to go to the bank to do something, and the cashier looked a lot like this girl. I decided it wasn’t a good idea to tell it there …
(her name is in the documents, but there’s nothing about it in google. hm.)

All the days that make me think that anti-psychotics might be a good idea look like this.

Полудявам.

Сънувах тая сутрин, че съм в някаква психиатрия (или по принцип тоя тип болница, усещането не беше като място, в което хората отиват за да умрат), където се запознах с една сладка русичка девойка (която мисля, че работеше там), която ме убеди да ме заведе на някаква групова терапия или нещо такова, та тръгнахме в една кола през центъра на София, гушнати,
И се събудих, щото ме болеше лявата ръка, нещо беше накриво. Препсувах и станах, щото нямаше как да заспя пак (беше 7:30)…

След което днес трябваше да ходя до банката по някаква работа, и касиерката приличаше страшно много на тая девойка. Реших, че не е добра идея да и го казвам там …
(пише и името на касовите документи, ама па няма нищо в google за нея. хм.)

Така изглеждат дните, в които си мисля, че може би не е толкова лоша идеята за анти-психотици.

И нещо по тема, която отдавна ме трови…

Използването на Large Objects (наричани по-нататък ебекти) в Postgres е вредно за здравето. Бавно е, криво и неудобно от почти всички гледни точки.

Да почнем с това, че е бавно. По лични наблюдения ваденето на ебект от postgres е около 3-4 пъти по-бавно от ваденето му от файловата система (понеже най-малкото трябва да се преточи през някакво IPC). Ако се работи по мрежа, да речем, че разликата е минимална на ПЪРВОТО достъпване до файла, след това има кеш (например при NFS, който аз използвам за заместител в такива случаи, и който си работи прекрасно).

Достъпването на ебект също е сравнително по-бавно (в сравнение пак с файл в директория). Би трябвало всички да са наясно, че всяка свястна файлова система размазва всяка база данни (даже тефтерчето mysql, което за някои неща има способността да е нечовешки бързо) на търсене по единичен индекс (който е директорийната структура). Аз лично още не съм видял база, дето да може да се сравни с reiserfs 3 (не съм тествал с 4 или с directory index-ите на ext4). Lookup-а във файлова система е оптимизиран за ЕДНО нещо, и то се оказва точно това, което трябва.
(няма да говоря как се реализира ебекта в postgres, страничка по страничка и т.н.)

Неудобството за работа от гледна точка на програмиста също го има, защото се работи с отделни функции да се създаде обекта, да се налее, след което OID-а му се сипва някъде като link, за да можем да стигнем до него. Ползва се базата като калпав block device, което поне аз намирам за глупаво.

А за неудобството от гледна точка на админа ако почна да говоря подробно, вероятно ще ме затворят за смущаване на обществения морал. Не може например да се каже на dump-а “сложи ми отделно ебектите”, не се поддават лесно на incremental backup (не че самата база се поддава), backup-а им е един малък ад, а възстановяването – друг такъв. Даже на свестен хардуер на човек му се иска да застреля някой – имам чувството, че еквивалентна база по размер на тая с ебектите и с индексите си се качва по-бързо…

Не знам, може в някоя друга база ебектите да са реализирани свястно и да нямам желание без да искам да ги drop-на всички, но специално в postgres са малък ужас.
(ако ги забързат и ми реализират rsync поне само за ебектите, може да си променя донякъде мнението)
(също така държа да отбележа, postgres все още ми е любимата база)
(а също така поне според мен е ВЪРХЪТ на простотията в една база да се държат ВСИЧКИ генерирани до тук PDF-и на фактури на клиенти, ама за тоя проект просто не успях да ги убедя. Поне в един друг не държим в базата видеата и картинките..)

(Korai Orom имали албум от 2009, че и доста добре звучи).

Нещо съм се бъгнал. Най-добре се усети в Холандия, в друга среда – твърде много се дразня от хората и от общуването с повечето от тях (има хора, с които не се дразня да общувам, но са малко и не винаги е така). Преди по-малко ми пречеше и намирах начини да се справям, сега обаче се усещам как на моменти и трия разни хора от това, което чета (блогове, twatter и т.н.), просто щото ми лази по нервите как пишат (или, в случая на Еленко – щото си изтърва коментарите в RSS-а и тва преля чашата). Усещам как ме дразни и като чувам нечий чужд разговор (преди можех да не ги слушам), или като почнат да се говорят глупости (което в офиса се случва прилично често).

(И преди някой да ме е попитал какво правя на ИББ – там е лесно да не чуваш другите (заради шума), да си говориш основно с човека, дето ти е интересен и да си тръгнеш когато си искаш. Доста помага.)
(на теория може да се каже, че това е някакъв вид депресия, особено както и нямам голямо желание да пия. Не виждам това с какво променя нещата)

Хубавото е, че успявам да си намирам занимания – стигнах до средата на Dust of Dreams (все повече се убеждавам, че бях прав да почна да чета Ериксън в оригинал, колкото и да е добър преводача, не може да го стигне) и се намира достатъчно работа за вършене (в понеделник например ме чака писане на малко php код, което по принцип мразя, но па ще е някакво разнообразие).
(намерих и бъг в начина, по който се опитвам да свиря разни неща на tool, ама вероятно решението ще иска някаква генерална промяна на това как държа баса)
(а Стивънсън ще издава книга чак 2011. Да видим дали поне The Crippled God (пак на Ериксън) няма да излезе догодина.)

Нещо и съм се отказал да налитам на девойки, понеже до тук историята показва, че това, което ме привлича в тях (и е валидно за май почти всички, с които съм се занимавал) е това, че имат някакъв проблем (или нещо друго интересно) за дебъгване. Това може и да е интересно, но е и адски изтощаващо… А съм почти убеден в това, че няма жена, която да е нормална, само такива, които не познавам достатъчно.
(някой ми каза, че просто съм имал способността да стигна до най-мрачните дълбини на хората, за това съм откривал такива неща. Не е вярно – те хората сами си ги показват, стига да има кой да слуша)
(ако това се струва обидно на някои хора – няма какво да се направи, така и не се научих да лъжа :) (е, или поне не както трябва) )

In other news, ще се прави OpenFest и аз най-вероятно няма да говоря там – нямам тема за лекция, а единственото нещо, което ми хрумва, е подкарване на voice/IM/presence система с opensips и т.н., за което трябва да се съгласи фирмата първо (иначе ще е полезно, ще мога да систематизирам цялото нещо в няколко схеми, кое, как, защо, ще улесни живота на бая други хора). Ще ми отнеме поне една седмица да си напиша лекцията, а не знам откъде ще я изкопая, при текущите планове за действие.

Blah.

In the last few days I’ve been trying to move a service to a new machine and I’ve been hitting some really stupid problems. The service itself is mostly opensips+openxcap+mediaproxy, running presence, messaging and some calls and works well, but the machine it’s on is currently running in chroot on its second drive (as the first one died some time ago and I had to do some really nasty acrobatics so anything could work on it, and it definitely won’t survive a reboot. I even had to “fix” a problem on the database with writing zeroes at the end of one the data files) and has started to get overloaded (and, of course, we have to vacate that co-location).

So, I started to do the new installation (the new machine is x86_64, the old – i686). Most of the old sources I copied (I have some patches for opensips that still aren’t accepted and I’ll see if they’ll stay in this shape), compiled, started, it works, but I hit a problem with mediaproxy – turned out that they don’t have anywhere the version I want (2.3.2), they have only the newest one, which wants some of the latest stuff, not the things found on debian stable (and they, being such nice folks, provide packages for debian unstable)… After a few days of looking through archives, etc. I decided to bite the bullet, swore loudly twice and installed a chroot with debian unstable in it, in which to run the poor mediaproxy. After which I found out how the amd64 archive is broken, one package is version 2.3.4, the others 2.3.6 and the dependencies are on the exact version.
Damn it.

People, please come back from vacation and fix your stuff. August is almost over.

(and yes, downloading sources and doing “make -f debian/rules binary” in the chroot finally worked).