татко Крокодил

This posting by Irina Marudina made me think (and get angry) again of the hypocrisy and sheepness of the people.

There’s a law that that forbids the sale of alcohol and cigarettes to people under 18 years of age. And where the hell is the purpose? We did an informal questioning in the office and of some random people and there wasn’t any one who has started his drinking after he was 18 (I know a few people who didn’t start before that, but they don’t drink at all). It’s the same with the smokers…

So, a bunch of people are trying to deny their kids the thing they did when they were minors. The same thing they keep doing. Forgetting that when you disallow a kid to do something you’re in fact pushing him/her to do it…

So enough bullshit. Let’s allow everyone to drink and smoke as much as they want (when they don’t interfere with others). After a good quantity of hangovers, arrests and some deaths the people will learn and the situation will balance itself, why should we use such artificial measures just for the show that we care for the younger generation?

(in the same principle – legalize the weed, hard drugs, put them for sale at the drug stores at their real prices – in just a few years there will be a lot of addicts and then they’ll all die. It’s called survival of the fittest.)

Ето този постинг на Ирина Марудина ме накара да се замисля (и ядосам) за пореден път на лицемерието и стадността на хората.

Има закон, който забранява продажбата на алкохол и цигари на лица под 18 години. И къде точно е смисъла на проклетия закон? Направихме едно неформално запитване във офиса и на разни произволни хора и нямаше нито един, който да не е почнал да пие след като е навършил 18 години (имаше няколко човека, които не са почнали преди това, но те и по принцип не пият). Същото е и с пушачите…

Та така, един списък с хора се опитват да забранят на децата си това, което те са правили като малки. Като в същото време и те самите продължават да го правят. Изобщо забравяйки, че да забраниш нещо на едно дете е все едно да го подтикнеш да го направи…

Та стига глупости. Нека се позволи на всички да пият и пушат колкото искат (стига да не пречат на другите). След прилично количество махмурлуци, престои в районното и няколко смъртни случая хората ще се научат и нещата ще се напаснат сами, защо трябва с подобни изкуствени мерки само да се прави нищо и да се бием в гърдите, че ни пука за младото поколение?

(на същия принцип – разрешете тревата, алкохола, силната дрога, пуснете ги по аптеките на реалните им цени – за няколко години ще има доста наркомани и после ще изпукат. Естествен подбор му казват на това.)

A few rankings of the blogs showed up, so I decided to post one of mine – the ranking that will beat all others (and will be ranked first in the raking of the rankings, they’re about 5 at the moment).

It’s based on the following things:
1) A list of the Bulgarian blogs, a bit cut (taken from Valery Dachev, the original one was about 7000 entries, now it’s about 300, in which someone has written lately).
2) It gets updated every two minutes.
3) It’s based on a very complex function, used by programmers for solving extremely difficult provlems (always surrounded by commends like “XXXX don’t touch/don’t look”, by cryptographers and some other great men. The Rand() function.

Why my ranking is the best?

Because it’s updated every two minutes and there’s always the chance that your blog will be first, and the ones of the people you don’t like are last. What more could you want?

And here it is.

(start commenting, you hordes of people without sense of humor :) )

Появиха се няколко класации в блоговете, та реших да пусна и аз една – класацията, дето ще надмине всички останали (и съответно ще бъде на първо място в класацията на класациите, те май станаха 5 вече).

Класацията се базира на няколко неща:
1) Списък на българските блогове, леко поорязан (взет от Валери Дачев, оригиналния беше около 7000 записа, сега съм го ограничил до около 300, в които последно е писано).
2) Обновява се на всеки 2 минути.
3) Базира се на много сложна функция, използвана от програмистите за решаване на трудни проблеми (винаги заградена с коментари от типа на “XXXX не пипай/не гледай”, от криптографите и други такива велики хора. Става въпрос за Rand().

Защо моята класация е най-добрата?

Ами защото като се обновява на 2 минути, винаги има шанс по някое време вашия блог да е на първо място, а тия на хората, дето не обичате – на последно. От това по-добра класация, здраве му кажи.

Ето я и самата нея.

(коментирайте, о орди на оперираните от чуство за хумор :) )

To finish with Openfest…

The second day was calmer than the first one, the lectures went on and got recorded, I attended one more (the one of Vlado Karavelov on storage, there was a really nice discussion), and with the clean-up and gathering of the equipment we were done in record time (in the normal chaos).

I have the feeling (and seems that it’s not only I) that the event is not as attractive to the people as before. There’s also the thing that most of the lectures are on stuff that can be found in the net, maybe it would be a good idea to change to format a bit next year, like to have more discussions or to present some original research…

The recordings are being processed, tomorrow I should’ve encoded everything and probably for one or two hours I’ll be able to cut and paste what’s needed, what’s left is to see where it’ll be uploaded, as there might not be enough space on marla.

Па да допиша за Openfest…

Втория ден мина по-спокойно от първия, лекциите си вървяха и записваха, аз присъствах на още една (тая на Владо Каравелов за storage, получи се много хубава дискусия), а със събирането на техниката се справихме за отрицателно време (в нормалната лудница).

Имам чуството (и не само аз), че интересът към събитието е понамалял. Има и нещо такова, че повечето лекции са за неща, които човек може да си ги намери в Internet, може би ще е добра идея да направим промени във формата догодина, например да направим повече дискусии или да се представят някакви оригинални нови разработки…

Записите се обработват, до утре трябва да съм encode-нал всичко и сигурно за час-два ще го нарежа и подредя, остана да видим къде ще го качим после, че малко не достига място на marla.

Two lectures are in progress in the morning, and I’m at the reception of Openfest, blogging…

Saturday I managed to get up at about 6:40 (after my phone rang a few times and I dreamed once that I’m getting up), after which we went to the Military club to put cables, equipment, etc, as the night before there was another event and we had no way to do it then.

So a few people were sent to pull the cables, I crimped the jacks and positioned the cameras and the whole thing was ready by the time for the lectures. In the video recordings there are a few small problems that I fixed in flight, next year I’ll put some more time in the preparations and the tests…

My lecture wasn’t too bad (at least not as bad as last year), I overdid (with Delian’s help :) ) myh time with about 20 minutes and it could’ve been more, if I’ve decided to cover the topic seriously… From the things I left out were some details on IAX2, on T.38 (which would’ve prompted a lot of remarks from chervarium), the problem with echo cancellation and a lot more… This is what happens when I try to put one course in one lecture.

(one of the results of the lecture was two hours talk with Ceco of Spnet on the topic of ISDN and telephony in general).

I attended only one other lecture (which is a record for me, in principle from work and nerves I don’t attend lectures at evens in which I’m part of the organization), the one of the Wikipedia guy on how do they manage to work. Really great lecture, especially the idea of ‘general availability’ instead of ‘high availability’, how their databases are on RAID0 and how they don’t have a full backup strategy :)

In the evening we filled Krivoto and had a lot of fun (Peio said they got hammered pretty well), I got home at about 22:00 at home to sleep… This combined with the daylight savings time helped me sleep enough and to wake up without the phone.

Sunday morning the equipment, etc. was installed for about 10 minutes and everything started working normally. I’m even thinking to lie under a table and read my book.

Вървят си две лекции в ранната сутрин, а аз си вися и блогвам на рецепцията на OpenFest…

В събота успях да отлепя в около 6:40 (след като няколко пъти ми звъня телефона и един път сънувах, че ставам), след което се занесохме до Военния клуб да разполагаме кабели, техника и т.н., понеже предната вечер имаше някакво друго събитие и нямаше как.

Сътоветно няколко човека бяха строени да опъват жиците, аз кримпвах и разполагах камери и цялата работа беше приключила точно навреме да се почнат самите лекции. Във видео записите има няколко проблема, които се оправиха в движение, догодина ще отделя малко повече време за предварителна настройка и тестове…

Моята лекция не беше голяма излагация (поне не колкото мината година), пресрочих (с помощта на Делян :) ) с около 20 минути времето си, а можеше и много повече, ако бях решил наистина сериозно да се разпростра върху темата… От нещата, които изпуснах бяха малко подробности за IAX2, за T.38 (което щеше да доведе и до много реплики от червото), проблемите с Echo cancellation-а и какво ли не още… Това е то като се опитвам да вкарам един цял курс в една лекция.

(един от резултатите от лекцията беше около два часа разговор с Цецо от Spnet на темата ISDN и телефонията in general).

Присъствах само на една друга лекция (което си е рекорд, по принцип от нерви не успявам да седя на лекции на събития, в които съм от организацията), тази на човека от Wikipedia за това как се справят. Наистина страхотна лекция, особено идеите им за ‘general availability’ вместо ‘high availability’, как базите им са в/у RAID0 и изобщо как няма някаква цялостна backup стратегия :)

Вечерта напълнихме кривото и пихме и се забавлявахме (Пейо каза, че добре се се наковали), аз се прибрах към 22:00 вкъщи да поспя… Това, заедно с преместването на времето помогна много да се наспя и да се събудя и без телефона.

В неделната сутрин техниката и т.н. беше разположена за десетина минути и всичко си тръгна спокойно и нормално. Аз даже мисля да се скрия под някоя маса и да си чета книжката.

Although it shouldn’t be done like this, in the middle of the night I moved one of the vhosts on marla from apache2 to thttpd. In conclusion:
1) apache2 sucks for serving big files.
2) 64bit architecture is something lovely, VSIZE of the process is about 7G and it doesn’t care.
3) thttpd is nice
4) there’s some ugly case with apache, big files, I/O and the scheduler.

My Openfest presentation is almost ready, it passed through Georgi Chorbadzhiyski, two people remain… I’ll suck again this year.

Въпреки че не се прави така, посред нощ смених на единия vhost на marla web сървъра от apache2 на thttpd. Изводите:
1) apache2 е гадна работа за сервиране на големи файлове.
2) 64битовата архитектура е сладка работа, VSIZE на процеса е около 7GB и не му пука.
3) thttpd хич не е лошо.
4) има някакъв гнусен момент с apache, големи файлове, I/O-то и scheduler-а.

Почти ми е готова презентацията за Openfest, мина редакция при Жоро Чорбаджийски, остава при още двама човека… Пак добре ще се изложа.

Maybe I shouldn’t read Ayn Rand in the evening. The combination of philosophy, flat characters that you feel like beating with the shovel and some really annoying situations really strains my nerves…

I have no idea how many of you are acquainted with Ayn Rand’s writings (or with the “Sword of Truth” (especially the book “The Faith of the Fallen”), the philosophy there is taken from her), if you’re interested you can read the entries in Wikipedia on objectivism and on “The Fountainhead”.

So I’m reading and thinking on whoa would she write now, and start to remember how much I’m angered by the kind of people she’s describing as negative characters, who in these days have somewhat different outlook… People with no meaning, with no goals in life and idea what to do. People who don’t carry the reposibility for that they’ve said they’ll do, for whom the work is something that they do in between. People, who think that workaholics and people who like their job in general are idiots – “Why are you straining yourself, you know that everything will work if you aren’t there”. What the hell, if everything will work and it will never be felt if I’m not there, then what the hell am I doing there? Mooching one salary and moving my dick between the trouser legs (which seems to be the dream of 95% of the people in this country)?

No. I’m not going to pursue the “Bulgarian dream”, not I’m going to let such creatures poison my life. The ugliest thing that some people can to do me is to prevent me from doing my job and words can’t describe how much I hate these. Probably the hardest thing I’ve learned in my life was to be able to talk to this kind of people to do something and not to create more problems for the whole work…

I don’t like people. I like the serious persons and individuals, but they seem to be lacking these days… And for some reason most people think of me as a nice guy, etc., even though I don’t hive how much they annoy me.

(which is somewhat the reason to write on the topic of politicians in my blog, as I aslo really hate people who don’t do their job).

Може би не трябва да чета Айн Ранд вечерно време. Комбинацията от философия, плоски герои, дето искаш да пребиеш с лопатата, и изобщо адски дразнещи ситуации ми опъва нервите и ми пречи да спя…

Не знам колко от вас са запознати с писанията на Айн Ранд (или с “Мечът на истината” (най-вече книгата “Вярата на прокудения”), там философията е взета от нея), който иска може да прочете описанието в wikipedia на обективизма и на “Изворът”.

Та чета си и се замислям за какво точно би писала Айн Ранд сега, и се сещам за това колко се вбесявам от типа хора, които тя описва като отрицателни герои, които в днешни дни имат малко по-различен вид… Хора без смисъл, без цел в живота, без отговорност и идея какво да правят. Хора, които не си носят отговорността за това, което са казали, че ще направят, за които работата е нещо, което се прави между другото. Хора, които считат работохолиците и изобщо хората, дето си харесват работата за идиоти – “какво се напрягаш, нали и без тебе всичко ще работи”. Че ако някъде всичко ще работи без мен и моето отсъствие няма да се усети никога, аз какво ще правя там? Ще ям една заплата и ще си го местя от единия крачол в другия (което е мечтата май на 95% от населението поне на тая държава)?

Е не. Нито ще се стремя към “Българската мечта”, нито ще се дам някакви подобни да ми тровят живота. За мен най-гадното нещо, което може да ми се направи, е да ми се пречи да си върша работата и думи не могат да опишат колко се дразня от такива хора. Май най-трудното нещо, което съм успявал да науча е да се разбера с тоя тип хора все пак да свършат нещо и да не пречат на цялостната работа…

Не обичам хората. Харесвам сериозните личности и индивиди, ама не са много… А по някаква причина повечето хора ме считат за много добра душа и т.н., без да има значение, че не крия колко ми лазят по нервите.

(това е донякъде и причината да пиша на тема политици в блога си, щото също така мразя хора, които не си вършат работата)

In short…

I need to write something on the previous posting and the comments, but they will have to wait. It’s somewhat amusing how I was understood and what people showed up.
Openfest is coming and with it some roof climbing, because of that it started snowing and it got sworn at pretty throughly.
The week wasn’t nice and the next one doesn’t seem to be better.
I’ve updated the laptop to ubuntu 7.10, it’s working ok, except some ugly moments in the new pidgin and some small things with compiz, I’ll look at them when I have some more time.
My twitter seems to be really useful, especially the ‘with friends’ option.
I’ve finished re-reading “The Dosadi experiment”, now I’m resuming Ayn Rand. There isn’t enough time for books…
(I’m waiting the second and zeroth book from “Requiem for Homo Sapiens” from Amazon)
I’m again watching Monty Python’s Flying Circus. They’re incredible.

Enough for now… It’s hard to remember right now, and Sunday I again have stuff to finish, so it’s not really clear how much I’ll be able to write next week.

Накратко…

Трябва да напиша нещо по адрес на предния постинг и коментарите, ама ще почака. Чак е забавно как бях разбран и какви хора се показаха.
Идва openfest и катерене по покриви, по случая заваля сняг и беше подробно напсуван.
Седмицата не беше особено лека и следващата не се очертава да е такава.
Update-нах си лаптопа до ubuntu 7.10, доста прилично се държи, като изключим няколко гадни момента в новия pidgin и няколко дребни неразбории с compiz, ще ги погледна като остане време.
Twitter-а ми се оказва доста полезен, особено ‘with friends’.
Изчетох “The Dosadi experiment”, сега пак се хващам с Айн Ранд. Не остава достатъчно време за книги…
(чакам от Amazon втората и нулевата книги от “Реквием за Homo Sapiens”)
Пак гледам Monty Python’s Flying Circus. Велики са.

Толкова… Сложно ми е да си припомням в момента, а в неделя пак имам работа, та не е ясно колко ще пиша и идващата седмица.

I finished reading “The end – memories from the totalitarian time” by Georgi Chukrin. I wanted to write something long about it, but I’m sleepy, so I’ll just say this:
Ladies and gentlemen communists/socialists/whatever-you-are, no book and no tale will excuse or vindicate you for what you did. Even this try is laughable, especially the part where Todor Zhivkov was removed only with the immense help of the Soviet embassy. Nothing can justify you for what you did to Bulgaria before the 10th of November, and for the stuff in sum from 1944 until now it’s not enough even to shoot you. Please just go away somewhere, we’re tired of you and your “ideas”.

(And for the people who want to tell me that I haven’t live there, that I know nothing, that it was wonderful, etc., the tickets to China, North Korea and Russia aren’t too expensive, go there, they love those ideas. Or just go live somewhere with people that have gone through a frontal lobotomy.)

Изчетох “Краят – спомени от тоталитарно време” на Георги Чукрин. Исках да напиша нещо много дълго по въпроса, само че ми се спи в момента и ще се задоволя със следното:
Господа комунисти/социалисти/каквито-сте-там, никоя книга и никой разказ няма да ви оправдаят или извинят за това, което сте свършили. Даже тоя ви опит е смешен, особено като се вижда от книгата как Тодор Живков сте го махнали накрая с усилената помощ на съветското посолство. Нищо не може да ви оправдае за това, което сте сторили на България преди 10 ноември, а за нещата сумарно от 1944 насам ще ви е малко и да ви разстрелят. Поне се махнете нейде, писнало ни е от вас и всичките ви “идеи”.

(А за тези, които искат да ми кажат, че аз не съм живял тогава, че нищо не знам, че било прекрасно и т.н., билетите за Китай, Северна Корея и Русия не са особено скъпи, идете там, там тачат усилено тия идеи. Или идете да живеете нейде при хора, прекани през фронтална лоботомия.)

I survived one more party.

I’ve been drinking the whole week, and to top this there was this party Saturday. I wondered if I should go and this is how some people were persuading me:
“Why are you wondering? Remember what happened when we celebrated something there last time – you slept with both girls whose birthday that was. Come on now, the current one is also pretty.”
(Morwen, how could you)

When I was going out my mother’s comment was “With these torn clothes that you wear I have no idea why girls even talk to you”.
At the party I got drunk pretty nice with red wine and broke my own record on spilling things.
I didn’t get enough sleep and woke myself up with big gulps of vodka.
I played some pretty weird game with cards with dragons. I wasn’t really able to focus.
Somewhat alive I went to the office of a client where we had to finish something, did it in hour and a half.
The tripe soup in Divaka managed somewhat to bring me back to life.

Words can’t explain how tired I feel. I should lower the drinking next week, OpenFest is coming.
(and I have to finish writing my lecture)

Оцелях след още един купон.

Цяла седмица ми вървеше все на пиене, и за капак на всичко последва запой в събота. Колебаех се и ме убеждаваха по следния начин:
“Кво толкова се дърпаш? Спомни си последния път като празнувахме нещо там какво стана – преспа с двете рожденички. Идвай, тя и сегашната е хубава.”
(Морви, ти си простак)

На излизане от вкъщи коментара на майка ми беше “С тия скъсани дрехи с които ходиш изобщо не ми е ясно как ти говорят момичетата”.
На купона се напих съвсем прилично с червено вино и си бих рекорда по разливане на разни неща.
Не се наспах особено добре и се будих с мощни глътки водка.
Играх на някаква много странна игра с карти с дракони. Не бях особено на фокус.
Донякъде жив се замъкнах до офиса на един клиент, дето имаше да довършим нещо, свършихме го за час и половина.
Шкембе чорбата в Дивака след това ме съживи.

Думите направо не могат да опишат колко съм скапан. Трябва да намаля пиенето следващата седмица, така и така идва OpenFest.
(и трябва да си допиша лекцията)

Боли ме глава, най-доброто време за писане на такова нещо.

The true admin, part two (here’s part one).

The true admin cits his fingernails with wire cutters.
The true admin can login while still asleep.
The true admin hears the call with a problem. No matter when, how and in what condition.
The true admin hears the head crash of a hard drive through at least two walls.
The true admin is calm. Even if there’s fire, earthquake, flood, or if because of a problem $2000 are lost every second. (the ones that can’t do that die because of a stroke at around 25)
The true admin can live without drinking, but doesn’t like it.
The true admin in some earlier times would be sanctified as a miracle worker.
The true admin can work through a ssh client on a phone through gprs in a smoky and noisy pub. He just doesn’t like it.
The true admin can do something that does the job with the stuff on hand and some black magic. It doesn’t mean he likes it.
The true admin is (secretly or openly) in love with the stuff he does and makes work.
The true admin can control his adrenaline (or it would’ve killed him).

(I’m accepting corrections :) )

Боли ме глава, най-доброто време за писане на такова нещо.

Истинският админ, втора част (ето я първа).

Истинският админ си реже ноктите със секачки/клещи.
Истинският админ може да се логне още докато спи.
Истинският админ чува позвъняването с проблем. Без значение кога, как и в какво състояние.
Истинският админ чува задирането на главата на диск през две стени.
Истинският админ е спокоен. Без значение дали има пожар, наводнение, дали поради проблем се губят по $2000 на секунда. (тези, които не го могат свършват я с инфаркт на 25, я с нещо такова).
Истинският админ може и да не пие, ама така му харесва.
Истинският админ в едни други времена щеше да бъде канонизиран като чудотворец.
Истинският админ може да работи и от ssh клиент на телефон през gprs в задимено и шумно заведение. Просто не му харесва.
Истинският админ може да направи с подръчни средства и черна магия нещо, което работи. Тва не значи, че го харесва.
Истинският админ е (или явно, или тайно) влюбен в нещата, които прави и поддържа.
Истинският админ може да контролира отделянето си на адреналин (иначе щеше да е умрял).

(приемам корекции :) )