татко Крокодил

Although it shouldn’t be done like this, in the middle of the night I moved one of the vhosts on marla from apache2 to thttpd. In conclusion:
1) apache2 sucks for serving big files.
2) 64bit architecture is something lovely, VSIZE of the process is about 7G and it doesn’t care.
3) thttpd is nice
4) there’s some ugly case with apache, big files, I/O and the scheduler.

My Openfest presentation is almost ready, it passed through Georgi Chorbadzhiyski, two people remain… I’ll suck again this year.

Въпреки че не се прави така, посред нощ смених на единия vhost на marla web сървъра от apache2 на thttpd. Изводите:
1) apache2 е гадна работа за сервиране на големи файлове.
2) 64битовата архитектура е сладка работа, VSIZE на процеса е около 7GB и не му пука.
3) thttpd хич не е лошо.
4) има някакъв гнусен момент с apache, големи файлове, I/O-то и scheduler-а.

Почти ми е готова презентацията за Openfest, мина редакция при Жоро Чорбаджийски, остава при още двама човека… Пак добре ще се изложа.

Maybe I shouldn’t read Ayn Rand in the evening. The combination of philosophy, flat characters that you feel like beating with the shovel and some really annoying situations really strains my nerves…

I have no idea how many of you are acquainted with Ayn Rand’s writings (or with the “Sword of Truth” (especially the book “The Faith of the Fallen”), the philosophy there is taken from her), if you’re interested you can read the entries in Wikipedia on objectivism and on “The Fountainhead”.

So I’m reading and thinking on whoa would she write now, and start to remember how much I’m angered by the kind of people she’s describing as negative characters, who in these days have somewhat different outlook… People with no meaning, with no goals in life and idea what to do. People who don’t carry the reposibility for that they’ve said they’ll do, for whom the work is something that they do in between. People, who think that workaholics and people who like their job in general are idiots – “Why are you straining yourself, you know that everything will work if you aren’t there”. What the hell, if everything will work and it will never be felt if I’m not there, then what the hell am I doing there? Mooching one salary and moving my dick between the trouser legs (which seems to be the dream of 95% of the people in this country)?

No. I’m not going to pursue the “Bulgarian dream”, not I’m going to let such creatures poison my life. The ugliest thing that some people can to do me is to prevent me from doing my job and words can’t describe how much I hate these. Probably the hardest thing I’ve learned in my life was to be able to talk to this kind of people to do something and not to create more problems for the whole work…

I don’t like people. I like the serious persons and individuals, but they seem to be lacking these days… And for some reason most people think of me as a nice guy, etc., even though I don’t hive how much they annoy me.

(which is somewhat the reason to write on the topic of politicians in my blog, as I aslo really hate people who don’t do their job).

Може би не трябва да чета Айн Ранд вечерно време. Комбинацията от философия, плоски герои, дето искаш да пребиеш с лопатата, и изобщо адски дразнещи ситуации ми опъва нервите и ми пречи да спя…

Не знам колко от вас са запознати с писанията на Айн Ранд (или с “Мечът на истината” (най-вече книгата “Вярата на прокудения”), там философията е взета от нея), който иска може да прочете описанието в wikipedia на обективизма и на “Изворът”.

Та чета си и се замислям за какво точно би писала Айн Ранд сега, и се сещам за това колко се вбесявам от типа хора, които тя описва като отрицателни герои, които в днешни дни имат малко по-различен вид… Хора без смисъл, без цел в живота, без отговорност и идея какво да правят. Хора, които не си носят отговорността за това, което са казали, че ще направят, за които работата е нещо, което се прави между другото. Хора, които считат работохолиците и изобщо хората, дето си харесват работата за идиоти – “какво се напрягаш, нали и без тебе всичко ще работи”. Че ако някъде всичко ще работи без мен и моето отсъствие няма да се усети никога, аз какво ще правя там? Ще ям една заплата и ще си го местя от единия крачол в другия (което е мечтата май на 95% от населението поне на тая държава)?

Е не. Нито ще се стремя към “Българската мечта”, нито ще се дам някакви подобни да ми тровят живота. За мен най-гадното нещо, което може да ми се направи, е да ми се пречи да си върша работата и думи не могат да опишат колко се дразня от такива хора. Май най-трудното нещо, което съм успявал да науча е да се разбера с тоя тип хора все пак да свършат нещо и да не пречат на цялостната работа…

Не обичам хората. Харесвам сериозните личности и индивиди, ама не са много… А по някаква причина повечето хора ме считат за много добра душа и т.н., без да има значение, че не крия колко ми лазят по нервите.

(това е донякъде и причината да пиша на тема политици в блога си, щото също така мразя хора, които не си вършат работата)

In short…

I need to write something on the previous posting and the comments, but they will have to wait. It’s somewhat amusing how I was understood and what people showed up.
Openfest is coming and with it some roof climbing, because of that it started snowing and it got sworn at pretty throughly.
The week wasn’t nice and the next one doesn’t seem to be better.
I’ve updated the laptop to ubuntu 7.10, it’s working ok, except some ugly moments in the new pidgin and some small things with compiz, I’ll look at them when I have some more time.
My twitter seems to be really useful, especially the ‘with friends’ option.
I’ve finished re-reading “The Dosadi experiment”, now I’m resuming Ayn Rand. There isn’t enough time for books…
(I’m waiting the second and zeroth book from “Requiem for Homo Sapiens” from Amazon)
I’m again watching Monty Python’s Flying Circus. They’re incredible.

Enough for now… It’s hard to remember right now, and Sunday I again have stuff to finish, so it’s not really clear how much I’ll be able to write next week.

Накратко…

Трябва да напиша нещо по адрес на предния постинг и коментарите, ама ще почака. Чак е забавно как бях разбран и какви хора се показаха.
Идва openfest и катерене по покриви, по случая заваля сняг и беше подробно напсуван.
Седмицата не беше особено лека и следващата не се очертава да е такава.
Update-нах си лаптопа до ubuntu 7.10, доста прилично се държи, като изключим няколко гадни момента в новия pidgin и няколко дребни неразбории с compiz, ще ги погледна като остане време.
Twitter-а ми се оказва доста полезен, особено ‘with friends’.
Изчетох “The Dosadi experiment”, сега пак се хващам с Айн Ранд. Не остава достатъчно време за книги…
(чакам от Amazon втората и нулевата книги от “Реквием за Homo Sapiens”)
Пак гледам Monty Python’s Flying Circus. Велики са.

Толкова… Сложно ми е да си припомням в момента, а в неделя пак имам работа, та не е ясно колко ще пиша и идващата седмица.

I finished reading “The end – memories from the totalitarian time” by Georgi Chukrin. I wanted to write something long about it, but I’m sleepy, so I’ll just say this:
Ladies and gentlemen communists/socialists/whatever-you-are, no book and no tale will excuse or vindicate you for what you did. Even this try is laughable, especially the part where Todor Zhivkov was removed only with the immense help of the Soviet embassy. Nothing can justify you for what you did to Bulgaria before the 10th of November, and for the stuff in sum from 1944 until now it’s not enough even to shoot you. Please just go away somewhere, we’re tired of you and your “ideas”.

(And for the people who want to tell me that I haven’t live there, that I know nothing, that it was wonderful, etc., the tickets to China, North Korea and Russia aren’t too expensive, go there, they love those ideas. Or just go live somewhere with people that have gone through a frontal lobotomy.)

Изчетох “Краят – спомени от тоталитарно време” на Георги Чукрин. Исках да напиша нещо много дълго по въпроса, само че ми се спи в момента и ще се задоволя със следното:
Господа комунисти/социалисти/каквито-сте-там, никоя книга и никой разказ няма да ви оправдаят или извинят за това, което сте свършили. Даже тоя ви опит е смешен, особено като се вижда от книгата как Тодор Живков сте го махнали накрая с усилената помощ на съветското посолство. Нищо не може да ви оправдае за това, което сте сторили на България преди 10 ноември, а за нещата сумарно от 1944 насам ще ви е малко и да ви разстрелят. Поне се махнете нейде, писнало ни е от вас и всичките ви “идеи”.

(А за тези, които искат да ми кажат, че аз не съм живял тогава, че нищо не знам, че било прекрасно и т.н., билетите за Китай, Северна Корея и Русия не са особено скъпи, идете там, там тачат усилено тия идеи. Или идете да живеете нейде при хора, прекани през фронтална лоботомия.)

I survived one more party.

I’ve been drinking the whole week, and to top this there was this party Saturday. I wondered if I should go and this is how some people were persuading me:
“Why are you wondering? Remember what happened when we celebrated something there last time – you slept with both girls whose birthday that was. Come on now, the current one is also pretty.”
(Morwen, how could you)

When I was going out my mother’s comment was “With these torn clothes that you wear I have no idea why girls even talk to you”.
At the party I got drunk pretty nice with red wine and broke my own record on spilling things.
I didn’t get enough sleep and woke myself up with big gulps of vodka.
I played some pretty weird game with cards with dragons. I wasn’t really able to focus.
Somewhat alive I went to the office of a client where we had to finish something, did it in hour and a half.
The tripe soup in Divaka managed somewhat to bring me back to life.

Words can’t explain how tired I feel. I should lower the drinking next week, OpenFest is coming.
(and I have to finish writing my lecture)

Оцелях след още един купон.

Цяла седмица ми вървеше все на пиене, и за капак на всичко последва запой в събота. Колебаех се и ме убеждаваха по следния начин:
“Кво толкова се дърпаш? Спомни си последния път като празнувахме нещо там какво стана – преспа с двете рожденички. Идвай, тя и сегашната е хубава.”
(Морви, ти си простак)

На излизане от вкъщи коментара на майка ми беше “С тия скъсани дрехи с които ходиш изобщо не ми е ясно как ти говорят момичетата”.
На купона се напих съвсем прилично с червено вино и си бих рекорда по разливане на разни неща.
Не се наспах особено добре и се будих с мощни глътки водка.
Играх на някаква много странна игра с карти с дракони. Не бях особено на фокус.
Донякъде жив се замъкнах до офиса на един клиент, дето имаше да довършим нещо, свършихме го за час и половина.
Шкембе чорбата в Дивака след това ме съживи.

Думите направо не могат да опишат колко съм скапан. Трябва да намаля пиенето следващата седмица, така и така идва OpenFest.
(и трябва да си допиша лекцията)

Боли ме глава, най-доброто време за писане на такова нещо.

The true admin, part two (here’s part one).

The true admin cits his fingernails with wire cutters.
The true admin can login while still asleep.
The true admin hears the call with a problem. No matter when, how and in what condition.
The true admin hears the head crash of a hard drive through at least two walls.
The true admin is calm. Even if there’s fire, earthquake, flood, or if because of a problem $2000 are lost every second. (the ones that can’t do that die because of a stroke at around 25)
The true admin can live without drinking, but doesn’t like it.
The true admin in some earlier times would be sanctified as a miracle worker.
The true admin can work through a ssh client on a phone through gprs in a smoky and noisy pub. He just doesn’t like it.
The true admin can do something that does the job with the stuff on hand and some black magic. It doesn’t mean he likes it.
The true admin is (secretly or openly) in love with the stuff he does and makes work.
The true admin can control his adrenaline (or it would’ve killed him).

(I’m accepting corrections :) )

Боли ме глава, най-доброто време за писане на такова нещо.

Истинският админ, втора част (ето я първа).

Истинският админ си реже ноктите със секачки/клещи.
Истинският админ може да се логне още докато спи.
Истинският админ чува позвъняването с проблем. Без значение кога, как и в какво състояние.
Истинският админ чува задирането на главата на диск през две стени.
Истинският админ е спокоен. Без значение дали има пожар, наводнение, дали поради проблем се губят по $2000 на секунда. (тези, които не го могат свършват я с инфаркт на 25, я с нещо такова).
Истинският админ може и да не пие, ама така му харесва.
Истинският админ в едни други времена щеше да бъде канонизиран като чудотворец.
Истинският админ може да работи и от ssh клиент на телефон през gprs в задимено и шумно заведение. Просто не му харесва.
Истинският админ може да направи с подръчни средства и черна магия нещо, което работи. Тва не значи, че го харесва.
Истинският админ е (или явно, или тайно) влюбен в нещата, които прави и поддържа.
Истинският админ може да контролира отделянето си на адреналин (иначе щеше да е умрял).

(приемам корекции :) )

In the end I decided to go through his site, his program, etc., the elections are near, and maybe it’s time for me to vote once…

To start with, the guy has vision and the somewhat good PR team shows. His writings are somewhat cloudy, which I’m inclined to attribute this to the fact that he’s a politician – but just some of his promises sound cloudy (but his others are clear and specific, not like most other politicians :) ).

I liked his problem – I saw nothing stupid or something at all that annoys me. But reading it I stated thinking – is this the program for Sofia, or for fixing the whole country, and damn, how is this going to be done for 4 years? Especially the technical part for the transparency, information in Internet, etc. a lot of work will be required by some really talented people to dig deeply into this for a long time and to have the full cooperation of the clerks and officials there (and this to me seems EXTREMELY hard). Not to mention the online communication with the other parts of the state administration, the mess there is hard to describe…

So, good ideas, good start, but being paranoid I don’t think he’ll succeed. If this with some extensions was his program for the parliamentary elections, it would sound a bit more real, but for a lot of stuff he’s dependent on structures outside of his control, which are also known for their inability to do anything useful.

And not to forget that these are only promises. Can he show a CV with what has he done until now?:) His introduction in his blog is bot bad, but a bit lacking in details.

And for the other candidates for mayors there’s nothing I can say (like about the dead, either good or nothing, so nothing).

Реших се най-накрая да прегледам сайта му, програмата и т.н., приближиха изборите, а може би най-накрая ми е време и аз да гласувам…

Като начало, човекът има визия и си личи прилично добрия PR екип. Пише малко отнесено, което съм склонен да го припиша на това, че е политик – но просто част от обещанията му са неясни (е, поне за разлика от доста други поне има и ясни и конкретни обещания :) ).

Програмата му ми хареса – не видях някоя глупост или изобщо нещо, което да ме дразни като идея. Обаче четейки се замислих – това програма за София ли е, или програма за оправяне на цялата държава, и не че нещо, ама как ще стане това за 4 години? Специално в техническата част за прозрачност, информация в Internet и т.н. ще се иска сериозната работа на няколко добри компютърджии, които да се заровят сериозно в това и да имат пълното съдействие на чиновниците в общината и т.н. (като последното ми се вижда МНОГО трудно). Да не говорим за електронната комуникация с останалите части от държавната администрация, батакът там е труден за описване…

Изобщо – добри идеи, добро начало, ама бивайки параноик, не мисля, че ще успее. Ако това с още малко разширения му беше предизборна програма на за парламентарни избори, щеше да звучи по-реално, но за много от нещата зависи от структури извън неговия контрол, които освен това не са известни със способността си да свършат нещо полезно.

А и да не забравяме, че това все още са само обещания. Дали може да покаже CV с какво е свършил досега?:) Представянето му в блога не е лошо, но ми се вижда малко постно.

Иначе за другите кандидат-кметове нямам какво да кажа (малко като за умрелите, или добро, или нищо, значи ще е нищо).

tangra.tv started today. Their sound sucks (noise, too loud and distorted and at 32kbps), when they change the cameras the screen flickers.

But good luck to them, they’re merry :)

Тръгна tangra.tv. Звукът им е зле (брум, твърде усилен и на 32kbps), като сменят камерите примигва екрана.

Пожелавам им успех обаче, забавни са:)

I rearranged the living room, moved the machine, the cable with the net… Words can’t describe the thing, so I’ll just say that I had a lot of fun :)

They got me yesterday to participate in an IDG discussion (through their ugly web system), “Advantages of the corporate VoIP solutions”. The participant from Cisco to me looked like a bot based on the Eliza principle and was just pasting information from their brochures, the others were interesting, and from the people that joined to ask questions there were some that really wanted a solution (I hope I managed to help them) and some that had no idea what’s VoIP. True failure, this seemed to me like some way for a few companies to do some advertising, our people did a mistake to send a techie to do marketing work :)
(and seriously, these marketing people sound like bots, they’ll probably fail the Turing test)

In other news – two days of vacation because of one Saturday and one Sunday from the last deployment, and I got woken up one of the mornings with a stupid problem, the other one I found a task in the mail (as I’ve forgotten to turn it off), and Sunday – a deployment at a customer is coming. How not to get drunk :)

(I’m listening to “Gde zhe vashi ruki” (“Where are your hands”) by Shnurov, I have no idea why, but I keep playing it)

Преподредих си хола, преместих си машината, кабела с net-а… Думите обаче не могат да опишат цялото занимание, та само мога да кажа, че бая се забавлявах :)

Набутаха ме вчера да участвам в една дискусия на IDG (през гадната им web система), “Предимства на корпоративните VoIP решения”. Участника от страна на Cisco според мен беше bot на принципа на Eliza, който просто paste-ваше информация от техните брошури, другите бяха интересни, а от присъединилите се да задават въпроси и т.н. имаше доста хора, които искаха наистина решение (надявам се да съм помогнал) и такива, които всъщност грам идея си нямаха за какво става въпрос. Пълна излагация, според мен това беше нещо, чрез което няколко фирми да си направят реклама, май нашите хора сбъркаха, че пратиха техничар да върши маркетингова работа :)
(сериозно, тия маркетингови хора ми звучат като ботове, сигурно няма да издържат тест на Тюринг)

Иначе – два дни отпуска заради една събота и една неделя от последния deployment, като ме будиха едната сутрин с идиотски проблем, другата имах задачка в пощата (па аз бях забравил да си я спра), а в неделя следва deployment при един клиент. Как да не се пропие човек :)

(слушам “Где же ваши руки” на Шнуров, не ми е ясно защо, ама не мога да спра да го въртя)

This has to be noted, I haven’t seen something so retarded.

Bulgaria has became the second country in Europe that IPv6 is tested in.

Mr Vachkov, we have had IPv6 in Bulgaria in at least the last 5 years. There is IPv6 connectivity in almost every country in Europe (I don’t know one that doesn’t have). Please, go somewhere and kill yourself quietly and without a big mess, we’re tired of you.

Това просто трябва да го отбележа, няма такова малоумие.

България станала втората държава вЕвропа, в която се тества IPv6.

Господин Вачков, IPv6 в България има от поне 5 години. Има във почти всяка страна в Европа (аз не знам такава, в която да няма). Моля ви, идете някъде и се самоубийте тихо и без много цапане, че ни писна от вас.

Update: Делян също е писал по въпроса.