татко Крокодил

Отпразнувахме деня на системния администратор.

Напълнихме (“изправихме”) Кривото, пийнахме добре (даже имало един заспал пак), и изговорихме огромно количество глупости.
Измерихме колко е дълъг един бит във въздуха около нас (при 12.5cm дължина на вълната на 802.11 и QAM модулация, около 37.5cm, т.е. 3 пика), което па тръгна въпроса – ако погледнем колко wifi, wimax и HSDPA трафик тече около нас, и като сметнем, че половината от него (горе-долу) е порно, дали не трябва да се притесняват всякаквите там вярващи хора, че през църквите и джамиите им текат ужасяващи неща почти постоянно (и вероятно ги замърсяват)?
(друг момент беше, че ако админите знаеха точно какво тече през switch-овете, щяха да ходят всяка сутрин да ги мият, да не лепнат пакетите…)

А аз май ще си поиграя с glusterfs, че това може да реши въпроса с дистрибутираната поща. Повече по темата – тия дни.

Скучно ми е. Имам кило неща за правене (дистрибутирания jabber сървър например), пет книги, които чета в момента и още няколко, дето чакат и нито едно от тях не ми е достатъчно интересно.

Та вчера по случая реших да се разходя, хванах си метрото до “Сердика” и тръгнах от там. Архитектурата на центъра на София е доста забавна, та си вървях, разглеждах и отпивах от едно малко шише с Lagavulin… Минах покрай паметника на съветската армия, забелязах, че има само една камера (която даже не гледа към самия паметник), тръгнах да пресичам на орлов мост и ми звънна телефона.

Оказа се, че Пенчев тъкмо закарвал някакви хора към тях, видели ме и спрял на спирката там, ако искам да ме закара. На мен ми се разхождаше, а се оказа, че и на Морви, та ние с нея тръгнахме през парка, Пенчев отиде да дозакара хората и се засякохме на “Торонто”, след което той закара Морви до у тях, а мен – до студентски град, да повървя още малко.

Аз тръгнах към вкъщи, ама по пътя реших да мина през masterpiece да пийна още малко, щото моето си беше свършило, там имат lagavulin, а нямаше да имам какво да правя вкъщи така или иначе… Едното стана в общи линии тест на какви single malt-ове от Islay им се намират, та след като си поговорих с бармана на разни теми от психологията, психиатрията и ТУ (докато той връзваше столовете отвън) реших да мина през съседното заведение (Geppy) да изям една шкембе чорба. Там в един момент ме помолиха да напусна, още се опитвам да си спомня защо, май беше заради някакви неща, които говорех на сервитьора.

От тук нататъка спомените ми почват да стават още по объркани. Помня горе-долу как се прибирах към вкъщи, май пях малко по пътя, седнал съм за малко на машината да tweet-на нещо, написал съм някакви неразбираеми глупости в един текстов файл, занесъл съм си китарата в стаята (това поне го помня) (но не намерих перце наоколо, което е странно), май съм пил и малко приспивателно, мисля, че повръщах (но може да съм го сънувал) и така…

Аз си знам, че трябва да спра да пия по тоя начин…
(тва се случва с възрастта. Човек спира да си казва “няма да пия повече” и почва с “няма да пия толкова”…)

Няколко пъти подред блогнах трезвен, стига толкова.

София е най-хубава през лятото. Има достатъчно зелени места, много деца са изритани в посока баби и дядовци, много хора са на почивка, останали са разни веселяци и изпаднали типове като мен.
(през август ще е най-изчистено)

Ходих да вечерям в Дивака (тешеката глава в шкембе е нещо страхотно, хората, дето не ядат карантии не разбират), след което се замислих да си хвана ли метрото или да се прибера пеша. Понеже ми бяха споменали, че имало някакво голямо черво около езерото Ариана (което реших да проверя, преди да пратя chervarium да му се радва) реших да е пеша, взех си една бира за из път и тръгнах през парка.

Борисовата градина по това време е странно място. Ако човек не се притеснява от всякаквите странности (като мен например) мястото е много приятно и доста весело. Спрях се до езерото с лилиите да послушам някакви хора с тъпан и тромбон, заради които през останалата част от пътя си мислех 1) откъде мога да си намеря софтуер за симулиране на барабани и 2) някакви ритми, които не мога да напиша.
(май намерих нещо по темата, утре ако не ми е умряло желанието може да пробвам разни неща)

Та бирите, изпити по пътя (отклоних се към Плиска да си взема още една (имаха само Загорка и Ариана, нямаха Staropramen, гадове)) и всичките тия мисли доведоха до това, че вървейки към вкъщи засякох Digger, който се прибираше и вървеше в обратната на моята посока. Което беше странно, щото живеем в общи линии в съседни блокове… Оказа се, че леко съм се объркал и не съм от страната на квартала към реката, а другата, и блокът който виждам, е с пощата, не другия жълт. Накратко – изпих три бири и се загубих в квартала, в който живея.
(това разбира се се дължи на това, че бяха само три бири. Ако бях се напил като кирка, или щях да се прибера с такси, или автопилотът щеше да ме прибере без никакви проблеми)

Сериозно се замислих обаче, че след китарата и баса следващия инструмент трябва да е тъпан. Не знам обаче след това съседите дали ще ме изселят или разстрелят.

Та снощи направихме страхотно ИББ, чак си заслужава да се блогне за него.

Почна се с любимия flame на Г. за компилаторите и баса, дето се хванаха – че във FreeBSD 9, като го release-нат, в base няма да има gcc. Болни хора. Успях да го прекратя, като обсъдихме защо трябва да се легализира детското порно, или поне да се измисли нещо по въпроса с него – защото всеки закон по темата цензура се опира на него…
(и класическия виц, по темата, малко момченце говори на баща си:
– Тате, пусни ми Internet!
– Защо ти е бре, сине?
– Ами да гледам порно.
– Е как така?
– Ама аз само детското…
)

Следващите истории не им помня точно хронологията, но бяха горе-долу следните:

Подробно обсъждане на секса и порното в микрогравитация (например на борда на самолет, който си прави свободно падане за по 90 секунди). Би трябвало да има такова, оказва се, че 10 такива падания по 90 секунди са около $35k, т.е. не чак толкова скъпо и реализируемо за порно. Около това имаше и обсъждане на размножаването в космоса, дали има проведени експерименти (и по-скоро дали има публикувани резултати), възможността да се зачене, вариантите за симулиране на гравитация (с въртенето) и как при маструбация се придава въртелив момент (и след него – такъв в някаква посока).

Светла разказа две истории, едната беше как след като си одрала колата успяла да я почисти с гъбичка, след което като я видели застрахователите, се чудили доста време какво точно се е случило. Другата беше по-весела, как около някакъв запой няколко девойки били се насмукали много добре и повръщали и тя почиствала с парцал, та в един момент (и тя не била особено трезва) решила на принципа на бутилките, просто да сложи парцала в устата на девойката, да блокира потока.
(в един момент се усетили и го махнали)

Не-чак-такава простотия, моето обяснение за как се patch-ва ftp сървър против brute-force атаки за пароли – след третия опит за парола спира да проверява паролите, само дава грешка и sleep-ва броя опити, умножени по 10 секунди. Това се оказа най-хубавия вариант – например да режа директно connection-а не помага, понеже те се reconnect-ват веднага, а не можех да ги филтрирам по адреси, защото бяха много (изобщо не мога да се сетя защо му е на някой brute-force-ва нашите пароли).

Червото и Мишо измислиха идеята за voodoo кукла на сървър… В общи линии – плюшен 2U сървър, след което се намират косми от сървър на конкуренцията (щото сървърите определено събират такива неща с времето), и почва да се боде на странни места. През останалото време може да се ползва за възглавница.
(играчки за админски деца – плюшени сървъри…)

Ако някой си спомня още нещо, да пише.

Update: Разказ около някакви паднали линии на Мишо… Строшило се нещо, трябва да се preroute-не през някакви тунели, той нямал компилирана поддръжка за GRE и отебал цялата работа за до сутринта. След което Светла му звъни посред нощ с въпроса “Да ти го вдигна ли?”….

Накратко за снощи, че трябва да бягам към едно събиране на ФОП…

Ходихме пак на “Донеси ми главата на принца 2”, после отидохме да допием в Тукан и да слушаме “Odd crew” (които бяха забавни и ми докараха болки в куфелния мускул). По някое време седнах и написах това отдолу, а го публикувам сега, защото 1) снощи нямах сили, 2) за да не се счита, че само пиян мисля такива неща.

(а сънувах как няколко интересни човека са ми на гости, включително Николай Генчев, носеше си копието на “Васил Левски” с някакви допълнителни негови корекции)

И така:
Не съм полицай, господин пиян…

Тая вечер запознах две девойки, да ги наречем девойка И. и девойка Я.
Едната е най-здравомислещата жена, която познавам, другата е най-интересната.
Обсъден беше въпроса как могат да бъдат комбинирани двете, за да се спаси човечеството. До тук вариантът е да се оженят, да си направят деца и да ги съберем (което ми напомня действията на Бене Гесерит в Дюн…).
Червото каза, че няма хубав начин да ги комбинираме двете директно, което значи, че ще трябва да правим експерименти. Това е малък проблем, понеже може да се получи ситуация като в “Пришълеца 4” със стаята с клоновете, като последния просто повтаряше “kill me”, което май не съм способен да направя.
(червото вероятно няма да има особен проблем)

А проблемът с човешкия род е, че по-голямата част от екземплярите са/сме идиоти. Оцеляването на нещо подобно може и да е желателно, но не е особено ефективно и полезно, а и е крайно време да се стремим към нещо повече, освен random резултат от масовото ебане. На всичкото отгоре деца се получават основно от неправилно приложение на предпазни средства, което па води до едни силно странни деца, от които доста не стават за нищо…
(не можем да разчитаме на random-а за всичко, все пак, нищо, че ни е избутал (неясно как) еволюцията досега)

Така че, май се каня да организирам евгенична програма. Ще събера интересните ми девойки и младежи и ще ги чифтосвам, като в третия райх. После ще се самоубия в бункера си…
(а даже не понасям науката и поддръжниците и)

Снощи беше отпразнуван крокодиловден.

Идея си нямам колко изпихме, но бележките са в мен, ще взема да ги сметна накрая. Изкарах до около 2 и ги оставих да допиват.

Пак имаше танца на пияния и изпаднал крокодил, и май ще да е последното изпълнение. Крайно време е да се измисли някаква нова дивотия. Има огромно количество записи, вероятно няколко ще бъдат качени.
(трябва да има и снимки, ама не е ясно колко ще бъдат качени – има бая компромати из тях)

Както обикновено, в списъка подаръци има невероятни дивотии (не мога да си спомня кое от кого беше):
Лопата (от digger)
Плуваща играчка – хуй – за вана (навива се и размахва крака) и дъвка с хлебарка (от Весо).
Магнитни топчета (според физика и надписа на кутийката – 216 на брой) и 4×4 кубче на Рубик (което остана там, понеже почти го разглобиха оставих там да го сглобят наново)
Лула и тютюн (от Ици, после как да обясня, че не пуша…)
Часовник-бомба (за събуждане)
Една тениска с крокодил и надпис “bio debugger”, от Алекс.
Два афиша с Hannah Murray и две чаши, в които като налееш гореща вода отстрани им се появява тая картинка (на едната е малко по-различна версия) (от Линда).
Една табела със много ценен надпис, в общи линии отмъкната от някъде.
Три торби дрехи от Галя и Ирина (с надписи, че са чисти).
Разтегаема вилица и завеса за баня с кръв по нея.
Една кутийка черен хайвер.
Едно музикално устройство (в което се духа и е с клавиши като пиано) от Петьо, Катина и Виктор.
Устройство за правене на перца за китара от произволни неща (нещо като перфоратор) от Мариела.
Drinking игра от Мишо.
Някакво количество пиене (един Jack Daniels с чаши, един Dimple, един 12-годишен Tullamore dew и един sample с 3 single-malt уискита (Lagavulin, Talisker, Ragganmore))
Билет за Kultur Shock, увит в билет за Lepa Brena (Mastika i Boza tour), за 31ви февруари в Sin city, сектор 6 без 10, маса 3 (правостоящи отгоре и), от iffi и Канев.
USB лампа и вентилатор с допълнителни батерии (от Тинчев и Чорбаджийски).
Странен device за раздухване на барбекю, комбиниран с отварачка (от maxbam).
Двата тома на “Задочни репортажи за България” на Георги Марков (от immortal).
Новите задочни репортажи и “Машина за легитимност” (от Пейо).
“Жълтите очи на крокодила” (от Бобсън).
“Половите инфекции” и “Синдром на раздразненото дебело черво” (от Каравелов и д-р Михов)
“501 must-read books” (от Крис, както каза – meta-подарък)
Един голям плюшен задник (т.е. сърце, ама всички знаем оня виц за кардиолога).
Скицник, тетрадка и моливчета, като да ходя в първи клас.
Една статуетка с надпис “питието определя битието” (от blade runner).

Ако има още нещо, припомнете.

И така, отиде се на FOSDEM. Червото и компания не успяха да се доберат до багер, та нямаше големи ексцесии.

Престоят в Брюксел си беше ок – температурата беше по-висока от тая в София, за сметка на това имаше бая вятър. Бях в един хотел, който явно от доста време не беше ремонтиран сериозно (на самия център), а стаята ми гледаше към улицата и още на първата вечер реших, че ще се спи с тапи за уши (след като към 2 някакви хора минаха под прозореца ми пеейки).
Също така бирата им може да е малка (330ml), но па е 8% в много от случаите. Добре си пийнахме. По свидетелски показания червото почти заспал на масата, след като изпил 20-и-нещо бири.
Хубавите жени бяха основно в подсъдна възраст. Мъка.

Успях да присъствам на следните лекции:

1) Политическата лекция на Ебен Моглен. Основният въпрос беше как свободата на мрежата изостава и как услугите, които ползваме, от достъпа до разните web-базирани услуги са твърде централизирани и лесни за спиране/атакуване от разни хора, на които ние не вярваме особено (например щатското правителство). От една гледна точка идеята е добра, но като се заговори за реализацията, се почна едно обясняване как идеята е да имаме всички по едно малко устройство, което да играе router/server за отделните хора, да се mesh-ват и да може да се минава откъдето си искаш към Internet. Технически няма подобна реализация и не е ясно дали изобщо може да стане (текущите mesh протоколи с над 1000 точки почват сериозно да се шашкат, а и всичките са intradomain, т.е. когато устройствата са под един административен контрол). Да не говорим, че всяко едно тоталитарно правителство с малко инвестиции в микровълнови фурни и малко patch-ване да работят на отворена врата могат да убият всичкия wireless в един град без особени усилия…

2) Лекцията за Clang и LLVM – нищо ново, накратко по-бърз и по-добър компилатор от gcc, заради новата си по-изчистена архитектура.

3) Две лекции (“DevOps and more” и “I’m going M.A.D.”) за конфликта м/у разработчици и оперативни хора и какво може да се направи по въпроса. В тон с оптимистичния тон на конференцията идеята беше, че може двата типа хора да работят заедно и да се избегнат стандартните проблеми (например софтуер, който е тотално неизползваем в production). Идеята е добра, но имам някакви съмнения за реализируемостта и.

4) Дискусията за реформата в Gentoo – умряла работа почти като самата дистрибуция (въпреки техните твърдения). Излязох на средата, понеже нищо не се чуваше от това, което се говори (FOSDEM определено трябва да помислят за озвучаване на всички зали, не само на големите).

5) Debian GNU/kFreeBSD (известно още като “абоминацията”) – разказаха как проектът вече го има в последния stable release на Debian, просто е маркиран като technology preview (но си работи, има си инсталатор и т.н.). Имаше въпрос дали FreeBSD хората са щастливи от това, и отговорът беше, че са – повечето patch-ове, който debian-ци са написали, са приети във freebsd ядрото.

6) Practical Go programming – пак нищо особено интересно. Езикът не изглежда зле, има някакъв приличен framework, но не е нещо особено и велико. Може би и това му е основното предимство – лесен и чист начин човек да си свърши работата, без глупости.

7) Storage технологиите, които facebook ползва за съхраняване на съобщения – една доста притеснителна лекция. Фокусът беше в/у как те са реализирали складирането на 15 милиарда съобщения и 120 милиарда chat-а на месец, 25TB данни с възможност за индексиране и търсене. От архитектурна гледна точка изглежда съвсем нормално (например три копия, като ако едно изчезне, веднага се прави ново такова) и описаха софтуера който ползват (всичкия е отворен и те постоянно интегрират собствените си промени обратно в upstream-а и реално ползват официалната версия), но плашещият момент беше идеята им как пазят всичко, което минава през тях (вкл. sms-и, email-и и т.н.) и колко хубаво било това. Беше техническа лекция, та не вървеше да се зададе политическия въпрос “защо трябва да ви вярваме за каквото и да било”…

8) Лекцията на Johnatan Corbet (редактор на lwn.net) за проблемите в linux kernel development-а – доста интересно, беше събрал доста примери за провали около kernel development-а (както каза той, не е интересно да обясняваме колко добре се справяме, щото човек реално се учи от грешките си). Беше интересно, даде на *bsd хората около мен причини да се подхилват (те ако направят такава лекция за техните издънки ще е поне два пъти по-смешно, ама не смеят)…

Успях да говоря с хората, които правят GTA04 – следващия openmoko телефон, т.е. такъв, чиито софтуер е изцяло отворен и под контрола на потребителя. Очаква се скоро да имат нещо готово и използваемо, изглежда и че софтуерът е претърпял сериозна еволюция в последните две години, та най-вероятно ще си струва да се пробва пак.

Не можах да изобщо да посетя Data analytics, Security и Telephony track-овете (които през повечето време бяха препълнени и нямаше как да се стигне дотам). Ако вместо два събитието беше да речем 5 дни в по-малко (и по-големи) зали, можеше да е малко по-лесно…

Почти съм сигурен, че се събудих още пиян.

Наругах който трябваше, вече в трезво/будно състояние, а описанието на мислите ми около текущия курс, който водим, ще почака още малко, докато го свършим. Някакси ми се струва, че не правим нещата правилно.
Трябва да намеря вариант да не ми се пие толкова.

На вчерашната лекция Пенчев довърши IMAP и започна с HTTP, ето записите от първия и втория час.

Да се напиеш (е, или да те напият със странни shot-ове, които горят (и хабят алкохола)) е изключително глупаво.

Понеже се замисляш върху глупави неща.

За да не тормозя хората, които ме четат с малоумни излияния, накратко (или надълго, ако броим ползването на backspace) – алкохолизмът води (поне при мен) до замисляне върху разни странни неща, които не бих обмислял, а просто бих направил.
Бих се обадил на разни хора посред нощ да ги наругая.
Бих се хванал да обмисля, обясня и прокарам стари идеи, които съм забравил.
И, разбира се, бих спрял да пия, въпреки че ще попречи на предните две.

Писнало ми е да съм дипломатичен за проблеми, които по-лесно ще реша с няколко преки псувни в блога, вместо с часове обяснения. Ще ги напиша в трезво състояние просто от учтивост. Уморен съм, най-вече от себе си.

Писахме лекция/презентация по мрежова сигурност, та не ходих на ИББ.

1) Свърших текущата бутилка Lagavulin и се отвори следващата
2) отне ни около 6 часа
3) имаше паузи с тестване на разни неща на китарите и обсъждане дали утре да замъкна баса до ФМИ (един студент си носи неговата китара така или иначе)
4) за пореден път си правих в главата асоциаиции м/у струните и свиренето спрямо ползването на клавиатурата, които май изискват някакви ниво на интоксикация за разбиране.
5) открихме интересни проблеми при работата с openoffice и msoffice
6) и тримата вършихме някаква работа така между другото, докато пишехме нещата.

Тъкмо взех, че наругах българските автори и попаднах на свястна българска книга, направо да не повярва човек.

Честно казано, очаквах някаква средна по качество боза, но освен, че могат да пишат, авторите са имали и доста добър редактор – няма излишни неща, няма моменти, които ей-така да прескачаш, понеже са някакви скучни и отнесени описания или мисли без връзка с останалото. Чете се на един дъх.

Книгата е най-хубавото описание на алкохолизма, на което съм попадал. Помага и това, че авторът освен алкохолик и писател е и завършил психиатър, което го кара постоянно да се вглежда в себе си и да стига до доста интересни изводи.
(човекът освен това е и поет, но това определено не е развалило книгата)

Хората могат да намерят за донякъде банална историята на поправилия се алкохолик, но на мен лично ми хареса. Може би защото виждам някакви дребни мои преживявания в цялата работа (а и кой ли не е имал дни, в които да се буди с няколко глътки алкохол)…

Почивайки си от писането на странни sql заявки и четенето на последните transcript-и от процеса на Караджич реших да драсна нещо много кратко на темата за моята асоциалност и алкохола, което забелязах в последните няколко дни.

По принцип не обичам кой-знае колко да говоря с хора. Предпочитам да пиша, да имам време да помисля и да не ми се налага да реагирам на момента (по същата причина не обичам и телефонните разговори). Хората и разговорите с тях ме уморяват, а сега като не ми се налага да стоя в офис ми е далеч по-спокойно – мога да мисля на спокойствие, да мисля обикаляйки из стаята (или в парка), да си почивам с вършене на всякакви странни странични дейности (основно домакински) и какво ли не още, подпомогнати от тоталната липса на човешко присъствие около мен в повечето време. Дори мога да слушам тихо музика (както аз харесвам), понеже няма кой да и пречи наоколо.
(по-често се налага да слушам силно, за да заглушавам някого :) ).

Като пия, тоя проблем го няма в чак такива размери – имам сили да търпя хората малко повече (и вероятно ги чувам по-малко). На всички е ясно, че алкохолът е социален лубрикант, но аз имам една малко по-различна теория – ако в тая държава хората спрат да пият за една-две седмици, ще избухне гражданска война, всеки за себе си. Оцелелите ще прокарат в конституцията на следващата държава на тия територии дажбата алкохол като основно човешко право…
(ако не беше алкохолът да си успокояваме нервите, смятате ли, че щеше да има оцелели абитуриенти, особено при количеството ловно оръжие, притежавано от хората в тая държава?:) )

Е, а може аз просто да съм един изпаднал мизантроп и да си мисля, че нещата са по-зле, понеже ги усещам по-силно. Е, поне ЕС още не е търгнал да прокарва политика на въздържание.
Аз пък ще си налея едно малко като моя малък принос към световния и локалния мир.

Пиейки си на спокойствие и почивайки си от човешкия контакт (една от основните причини да си взема малко отпуска), реших да напиша и нещо по-спокойно.

Преди известно време ми попаднаха Smallmanband (спомена ми ги Мариела), наричани понякога “Tool от Асеновград”. Не мога да кажа, че са на нивото на Tool (още не са се появили такива), но определено са доста добри, така като им слушам двата издадени албума. Приятна жица, гайди, има идея в музиката им, а вокалът им е сравнително добър/поносим. Бях твърде утрепан, за да им отида на скорошния концерт, който направиха в София, но па кой-знае, може пак да се появят наоколо.
(имат си и сайт – http://www.smallman-band.com/, който за съжаление сочи към myspace)

Връщайки се на темата с човешкия контакт, изглежда колкото повече съм уморен, толкова по-трудно понасям глупости. Във всяко парче информация, на което може да се попадне – било то музика, книга, епизод, tweet, постинг в блог и т.н. – може да се види колко мисъл е вложена и доколко то е шум и доколко – сигнал. В едни нормални дни, в които съм свикнал с темпото на работа и то е около нормалното, мога да се справя с бая шум, но когато наистина се натоваря, тази ми способност започва да изчезва, заменена от едно тъпо и елементарно вбесяване.
(алкохолът помага, но па пречи донякъде на работата).
Например тия дни около един спор бях седнал да прегледам нещата, пускани в twitter от една девойка и всъщност ми стана гадно – проблясъци на сигнал сред много, много шум (написах и нещо по темата и вероятно ще ми е обидена дълго време). Нарочно прегледах нещата в моя twitter и освен малко думи, които мога да изрежа на места, не видях нещо такова. По подобни причини хората, които чета в twitter от 96-97 в момента са паднали на 85 и вероятно ще намалеят още.

Винаги съм считал, че е по-добре да не напишеш нищо, вместо да избълваш първата безсмислена глупост, която ти дойде на главата. По случая имам любима фраза, “По-добре да те мислят за идиот, отколкото да си отвориш устата и да премахнеш всяко съмнение”. Също така от бая години съм открил, че да отделиш още 20-30 секунди, за премислиш това което пишеш и леко да го изчистиш не е нещо лошо и “унищожаващо импулсивността” или някаква подобна глупост, а просто минимално замисляне себе си и останалите читатели.

И да завърша с нещо хубаво – тия дни вече спокойно мога да кажа, че Lagavulin е едно от най-хубавите неща, които съм пил. Преди да сте помислили, че съм на нови лекарства, моля питайте погледнете article в Wikipedia по въпроса. Хубавото на контролирания алкохолизъм е че като пия (сравнително) малко, мога да пия по-свестни работи (и да намирам добри хора, дето ги доставят по домовете). 750ml на две-три седмици е далеч по-добре от 2 литра и нещо на седмица, както и да го погледнем.

Снощи отпразнувахме крокодиловден, на стандартното място в Кривото.
(очевидно не съм умрял, въпреки че не се изключваше тая възможност)

Събрахме се една весела тълпа от около 70-80 човека, пихме, пяхме, дивяхме и т.н.. Ето малко моменти от вечерта:

Заведението ми подари една торта, а после Явор и Ива – една друга, съставена от три под-торти, свързани по redundant връзка с UTP кабели.
Направихме пак танца на пияния и изпаднал крокодил.
Подарих на кръчмата един кабел да връзва машината и mix-пулта им, щото техния е скапан поне от 3 години. Да си го ползват със здраве :)
Не е ясно колко сме изпили, но се стараеха хората.
Май не успяха да снимат момента, в който Кирил и Zoa ползваха Калин като музикален инструмент и куфееха. Единия му ползваше крака като китара, другия тялото за барабан.
Учудващо за всички, не се напих.

Аз оцелях до около 2 и оставих хората да си допиват и червото да им пуска музика (т.е. основно “черно фередже”).

Измежду подаръците имаше разни бисери като:
Комплект за дамско подмиване, от Каравелов. Той и спечели приза за най-идиотски подарък.
Мъжка прашка с място за половите органи и скала да отчита колко съм напълнил.
Тениска с xkcd комикс, на гърба е само последния панел и се вижда с големи букви “Shit, we’re dealing with a syadmin” (от Венски и компания)
French press за кафе от Iffi и Канев (ще си я занеса в офиса да си правя кафе. Колегите вече ги е страх).
Трактор. На батерии. Управляем. Вече спокойно мога да казвам “не разбира, кара трактор”.
Кило вариации по темата чай (кана, тампони в кутия за чай, сервиз за чай и т.н.).
Книга за изграждане и експлоатация на домашен казан за ракия (това май не помня от кого беше, sry).
Каска, от Димитър Василев (voland я използва да събира подаяния за мене в някакво време).
Торба чорапи от Мариела. Животоспасяваща.
(сложно ми е да опиша всичките подаръци, само ще спомена, че едната ми ръка леко отказваше, след като ги пренесох вкъщи. Размина ми се без оръжия тоя път :) )

Снимки ще пусна, като се появят, хората изглежда още не са успели да се освестят.

Който иска, да допълва кво друго се случи, на мен ми е леко отнесено. Поне по мои спомени сериозни простотии нямаше :) Благодаря на всички, че дойдоха, добре си изкарахме:)

Още един ден и съм в отпуска до догодина.

Денят като предпоследен такъв беше един малък ад, включваш на всичкото отгоре raid5 масив с два опукали диска, правописна грешка, която дообърка ситуацията и около 208GB загубени данни (които са малък процент от всичко и не особено важни, но пак е вбесяващо). След като поблъсках малко по крушата вкъщи реших да ида на twitter/blogger бирата, да пия едно (и да дам на iffi една книга на Амос Оз, да видим колко ще и хареса).

Аз вместо бира пих една водка (май имах сериозна нужда), след което освен веселите разговори сътворих една дивотия – пуснахме анкета на мястото (накарах Венски да напише въпроса, че аз лесно се познавам и пиша ужасно грозно). Анкетата говори сама за себе си – ето страница 1 и страница 2.

Също така май и Souldead ме нави да му изсвиря някаква измислена от мене коледна песен, като той определено не знае в какво се забърква и колко точно ужасно ще звучи.
Скапан съм, отивам да спя.
(е, поне се запознах с едно приятно девойче)

Денят започна с една скучна лекция за BGP/MPLS и т.н., която в общи линии се свеждаше до това “ако някой има достъп до core мрежата ви, може да прави лоши неща”. А добро утро.

Следобеда имаше страхотен панел с шефа на BREIN (холандската RIAA) и двама човека, беше адски забавно. Особено момента, в който човека от BREIN обясняваше как thepiratebay печелели много пари и някой на микрофона пита “А да знаете къде са тези пари, искам някаква част от тях” – оказа се, че един от хората от TPB е на конференцията. Умряхме от смях… Иначе беше доста интересно, включително водещия на панела най-накрая каза, че всичките доводи от двете страни ги бил описал преди 10 години в доктората си. Доста тъжна работа…

Имаше няколко забавни проблема по мрежата – единия беше от това, че някой беше loop-нал switch-а си, който изяждаше STP пакетите, и съответно плюеше стабилно количество broadcast към нас, разни хора бяха bridge-нали wired и wireless мрежата (дявол знае защо, реално никакъв проблем не беше). Трябваше и да сменим един 99-метров UTP кабел с оптика, понеже правеше проблеми…
Най-веселото откритие обаче беше, че всичкия flow control трябва да се изключи, понеже при някои случаи един от switch-овете започваше да праща pause frame-ове и потрошаваше връзката си нагоре.
(а преди малко оправихме проблема на co-location центъра с изваждането на един кабел, понеже някаква машина претоварваше foundry-то им. Остана да разберат защо сървъра, закачен там им претоварваше switch-а – чакаме да ни кажат, най-вероятно bridge-ваше)

Лекцията на Дан Камински беше страхотна, продължихме разговора и след това, с неговото уиски (добре си пийнахме, трябва да му занеса една бутилка). Той твърди, че до края на годината root-а ще бъде подписан, както и че до година-две ще видим сериозно прилагане на DNSSEC. Казах му, че е твърде голям оптимист, а той отговори – ти па кога си виждал security човек, дето да е оптимист?:)

И разбира се, имаше един наистина успешен hack в мрежата – понеже поддържаме DDNS update за хората на dhcp, някой си регистрирал wpad.visitors.har2009.net (WPAD е протокол за автоматична конфигурация на proxy-та), след което раздал на хората, дето се свързали към него себе си като proxy и почнал да слуша трафика. Накратко, около 800 идиота^Wчовека тръгнали да го ползват… По някое време закачихме wpad-а към нас и в момента записвам просто кой се опитва да си говори с него, да ги преброя после и да видя кои клиенти го правят.

Записи може да се намерят ето тук, аз си ги mirror-вам на края на деня до вкъщи.

(и започва нов ден, днес има бая интересни неща. Аз това трябваше да го кача снощи, ама ме домързя след толкова пиене)

Първи събитиен ден.

Нищо не се чупи сериозно, от скука обикалям от време на време да дебъгвам user-ски проблеми. От списъка лекции днес няма чак толкова интересни, ходих на една на security човека на XS4ALL (която беше доста забавна), вечерта се колебая между няколко варианта. Утре има сериозен списък интересни лекции, ще се мисли кое къде.

Пуснаха локалната GSM мрежа, закачил съм се за нея с едната си карта. В общи линии се прави следното – опитва се човек да се закачи за NL 42 (или 204 42, както се вижда в разни телефони), получавате един SMS с разни данни за регистриране в един web, след което след няколко минути може пак да се регистрирате в мрежата и тя си работи. Поради разни законови пречки не може да бъде закачена към някоя друга мрежа (а и в момента нямат кода, който да вади audio от мрежата). Ползват OpenBSC, а не OpenBTS, което е цялостна реализация с GNUradio, но май се очаква и OpenBTS хората да се появят по някое време.

Пристигна ми резервната завивка (Мариян се появи вчера), което доста улесни спането. Пристигането на Мариян също така включваше и докарване на литър-два ракия (мноооого ароматна и приятна), чието пиене прерастна в размяна на твърд алкохол с поляците. Сутринта половината NOC гледаше накриво :)
(определено и се спа по-лесно)

Днес още не е валяло.

Преди да съм забравил – тоя петък в Кривото на “Дондуков” и “Будапеща” ще си празнуваме пак деня на системния администратор.

(продължавам да слушам Hungarian Rhapsody no.2 на Лист. Оказа се, че нейде се намира и запис на Рахманинов как свири началото, само че поне това, което аз намерих е с доста гадно качество, и май и не е от най-добрите му изпълнения).

Нищо интересно не се случва наоколо, така като гледам. Като изключим един запой в петък вечер в Шедьоврите (където core-ix почна да поръчва shot-ове, които аз допивах, поради липсата на интерес наоколо, интересно нещо беше черния aftershock с абсент).

(следващите неща ги пиша тука, за да ми напомнят в бъдеще)

Не трябва да почвам да пия антиконвулсанти. Не трябва и да ги спирам после, не трябва изобщо да ми идва идеята :) Развитието на нещата тръгва така – първо ми е по-спокойно, нямам тикове и т.н., може би и болката от невралгията е по-малко, после в един момент се усещам, че съм твърде скапан и че правя невероятно глупави грешки, и че мисленето ми никакво го няма (а тоя път имаше и екстра, поради липсата на болка успях да си докарам някакъв оток на ставата на лявото рамо). Следва (бавно) спиране, резки промени в настроението (т.е. изведнъж си спомням какво е да имам някакъв ентусиазъм), едно зло напиване (понеже не съм пил от бая време), някой друг припадък (като страничен ефект от спирането, напиването и излишния ентусиазъм) и съм склонен да добавя в списъка и “депресия” :)
(езикът ми почти зарастна)

Тук горе-долу идва момента, в който човек осъзнава как е по-добре да се справя с някои проблеми по много трудния начин (с много стискане на зъби), вместо да търси велики генерални решения, които са по-лоши от проблема. Или както казва Машинев, “По-доброто е враг на доброто”.

В края на месеца ще се празнува пак деня на системния администратор. Не съм сигурен дали запазихме маса някъде, ще го отбележа тука като разбера.

Взех си най-накрая самолетния билет за HAR2009 – летя на 8 август, връщам се на 20ти. Следва купуване на палатка, шалте и изравяне на списъка с неща, дето си бяхме направили предния път.
(странно, няма го в блога. кой-знае къде е забутан проклетия файл)
Който друг мисли да идва, може да се запише във wiki-то там и да каже с кои полети и т.н. е, може да се движим в пакет (твърди се, че било по-приятно да се губиш с компания).

Преборих нечовешки глупав проблем, имаше да се подкарва asterisk зад някаква странна връзка, машината трябваше да си взима адреса по dhcp и с него вземаше и MTU 576. Всичко би било добре, ако малоумното устройство от другата страна се усещаше да ми фрагментира правилно (или ИЗОБЩО) пакетите. В крайна сметка набиването на ръка да не слуша за interface-mtu свърши прекрасна работа. АМАН от кретенизми.

Днес живях на две супи (нахапах си езика около един припадък вчера). Определено бяха вкусни (след като не бях ял от предния ден), ама не са точно храна… До два дни обаче проблема ще изчезне и ще се навакса.

А дъждът дава възможност за слушане на всякакви неща, които иначе не биха пасвали на времето, като в случая изпълнение на пиано на Hungarian rhapsody no.2 на Liszt (която много от вас би трябвало да знаят от Том и Джери :) ).