Днес най-накрая ми пристигна новата библиотека и се хванах да я подреждам. Официалният извод е, че имам твърде много книги и май трябва да помисля преминаване към електронни такива…
Поне имам място да си събирам новите книги (непрочетените стоят на купчини из моята стая).
Ето как изглежда ситуацията в момента – старото голямо парче библиотека, старото малко парче библиотека и новото парче, напълнено.
Изгледах между другото първо сезон на “Dead like me” (много добро и дълбоко, тежичко ще дойде на някои хора, благодарности на Xellos, че ми го каза) и си дочетох книжката (която май съм забравил да спомена в репорта за панаира на книгата) – “Младите хора и интимността в условията на социална промяна” на Татяна Коцева и Дора Костова, издателство на БАН (т.е. вероятно ще я има и в книжарницата на БАН).
Книгата се състои от пет части – въведение, едно изследване в тенденциите на сексуалната култура в Европа, тенденции в брачната и сексуална култура в България след 1989, изследването “Младите хора – приятелство и интимни взаимоотношения” и един списък мерки за сексуалното и репродуктивно здраве в глобален и български мащаб.
В общи линии нещата, които се обясняват вътре са познати на почти всички поне от моето поколение, но определено има някои изясняващи моменти.
Например тенденциите в сексуалната култура в Европа показват спад на възрастта на първи сексуален контакт, повишение на абортите около 1990 и след това спад (както и че ние сме на около 6-7 място по брой аборти на брой живи раждания, има някои страшни случаи като Швеция с около 3800 аборта на 1000 родени живи деца за 2002 (ние сме с 461)). Има интересна статистика за болестите, предавани по полов път (например, че ние все още сме с едни от най-ниските показатели за СПИН), както и за ползването на контрацепции и секса преди брака (при нас, учудващо, хлапетата сериозно ползват контрацепция, сигурно сме страхотен пазар за презервативи).
Главата за промените след 1989 е доста кратка и донякъде съдържателна – в общи линии се разисква как на половото образование е било отделено твърде малко внимание и как рязко ни е настигнала сексуалната революция след 1989 (за което поне аз съм бая щастлив :) ). Има го и описанието на многото съжителства на семейни начала.
Изследването за младите хора е доста интересно (въпреки че е правено само между студенти от икономическите ВУЗове) и се спира освен на неща като възраст на първа целувка/първа сериозна връзка/първи сексуален контакт, на неща като образование и отношения с родителните, мнение на студента и на хората около него по различни сексуални въпроси (приемлива възраст за ПСК или за все-още-девствен(а) например). Към края има една фокус група, т.е. събрали са едно количество студенти и са си говорили с тях по различните въпроси.
В общи линии книгата показва една прилична сексуална култура и показва, че поне в това отношение сме доста добре :)
Стилът на писане е ужасен, ама се преглъща (въпреки че като ми се говори за “джендърни различия” и “трендове” малко ми е криво)
Днес беше посещението на панаира на книгата.
(а в кривото на НДК има wireless. Паролата му е “wireless”…)
Събрах прилично количество книжки – “Светът е прекрасен и спасение дебне от всякъде” на Илия Троянов, “Светлинка над главата” на Димитър Динев, “Делюзията Бог” на Ричард Докинс, “Оптимистична теория за българския SEX” на Иво Сиромахов, “1989” на Димитър Коруджиев, две от Военното издателство – “Съдебно преследване на военни престъпления и геноцид” на Хауърд Бол и “Нетолерантността към различията” на Виктор Клинчарски. Велин и iffi ми подариха (гадовете) “Преход към VoIP” от O’Reilly, та аз подарих на Велин двата тома на “Тайко” на Ейджи Йошикава (които той подари на iffi).
А най-стресиращото беше как някаква съвсем непозната девойка дойде да ми каже, че пиша хубаво. В първия момент си помислих, че ме бърка с някой писател, после ми каза, че ми е чела блога, а накрая се наложи да ми каже, че ми прави комплимент, понеже аз просто гледах тъпо. Тъпо животно съм аз…
(и ако не беше iffi, това май нямаше да го напиша :) ).
Тия дни отпразнувахме рождения ден на Владо Каравелов. За мен имаше малко тежки последствия, след около половин литър домашна ракия (след които се прибрах и ги върнах, а на сутринта си докарах един припадък), ама си беше бая весело…
За подарък решихме да минем през Хеликон да му вземем нещо интересно, в крайна сметка се спряхме на три неща – “МакМафия” (с пожелание да му е полезна в разширяването на бизнеса), “Полови болести” и “Лечение с алкохолни екстракти”. Да видим как ще му влязат в употреба…
Преди да влезем в книжарницата идеята беше да пазя Стефан и Ирина да не си изхарчат всичките пари за книги. В крайна сметка се оказа, че е трябвало да ме пазят те, понеже оттам излязох с:
“Звездната сянка” на Лукняненко (която вече прочетох, оказа се страхотна).
“Делото Милошевич” на Жерминал Чивиков (почти съм я изчел, също много добра).
“Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (от същата серия като “Далечното царство”, която едно време много ми хареса)
“Малко късмет за по-късно” на Палми Ранчев (от него ми беше харесала “Анонимни снайперисти”)
Двата тома на “Внимание, танкове” на Хайнц Гудериан (генералът, който в общи линии е измислил воюването с танкове и е отговорен за бая от победите на Германия във Втората световна война).
“Новите български демони” на Юрген Рот, за която вероятно всички са чули.
“Антикапиталистическо мислене” на Лудвиг фон Мизес, която въпреки заглавието си като съдържание изглежда ужасно интересна (и кратка).
Също така си взех две книги, които не знам у кого са ми – “Изворът” на Айн Ранд и “Как се пише дипломна работа” на Умберто Еко. Също така и днес най-накрая пристигна “Ленин в Цюрих” на Солженицин, изобщо имам четиво поне за няколко седмици напред…
А, също така спирам да пия, поне за известно време. Някакси не ме радва идеята за алкохол точно в момента.
Искате ли да изгубите много време? Погледнете в wikipedia за Culture jamming и прегледайте see-also секцията. То не са графити, книги, идеи, майтапи… Поне един час съм отделил на нещата на Banksy например.
Като пауза от четенето седнах да попиша малко, че не съм го правил от доста време.
От нещата, които прочетох наскоро, “Безсилните на този свят” на Борис Стругацки се оказа много хубава книга, “Камуфлаж” на Джо Холдеман – прилична за издъвкване, намерих си “Halting state” на Чарлз Строс (която чета в момента), “Животът на Пи” на Ян Мартел се оказа страхотна книга (подариха ми я още за рождения ден, чак сега намерих време за нея), а “The algebraist” на Бенкс най-накрая ще седна да я дочета, че си струва. Обмислям да пусна най-накрая списък на книгите, дето съм започнал и ме чакат, ама кой-знае колко голям ще излезе, купът хич не е малък.
(твърди се, че идващата седмица или тая след нея ще има “Anathem” на Стивънсън в “Пингвините” горе в Orange)
Преподредих си стаята, упражнението ми помага да си подредя нещата в главата (другото, което правя е да си подредя библиотеката, ама още не ми е дошло новото парче от нея, а и отнема бая повече време).
Намерих си CD-то на Korai Orom от 2005та в Дюкян Меломан, продължавам да ги слушам. Кога ли tool ще издадат нов албум, да се върна малко на жицата…
Снощи поради наличие на празноти в главата си седнах и си upgrade-нах машината до Intrepid Ibex (следващото Ubuntu, дето се финализира на 30ти). Резултатът беше около половин час пускане на X, борба с кило простотии и половината от деня пускане на основните неща remote на един друг X сървър, докато си трошах лаптопа.
Снощи получих следното:
Hello Vasil, Thank you for attending the Astricon show this year in Phoenix. Your dCAP test has been graded, and your scores are as follows: Written (Passing grade 75%): 85% Practical (Passing grade 75%): 98%
Та аз официално съм dCAP сертифициран 1324 :) Чакам да ми пратят нещата по пощата.
Изчетох новата излязла книга на Лукяненко (“Студени играчки са звездите”) на един дъх, доста приятна книга, със странно смесване със света на прогресорите и странниците на братя Стругацки.
(което ми напомня, че сега чета новата излязла книга на Борис Стругацки, “Безсилните на този свят”, започва обещаващо).
Идва openfest, а аз още идея си нямам дали ще водя лекции.
(сутринта се успах за протеста, ще пиша по темата после)
За пореден път – малко по темата книги…
“Nation” на Тери Пратчет – първата му от много време насам книга, която не е от света на диска – се оказа много приятна, изчетох я още по време на полетите към Щатите. Напомня малко на серията с Джони, но определено е по-добра – става въпрос за едно момче, което трябва да възстанови нацията си след сериозно бедствие. Личи си как с годините Пратчет започна да пише повече сериозни и не-чак-толкова смешни книги…
(мисля, че има още копия поне в Orange)
“Дзифт” на Владислав Тодоров – поредната книга, показваща, че има сериозна надежда за българските автори. Издъвках я на един път, страшно ми хареса, може даже да се пробвам да гледам филма :)
Нещо на Христо Стоянов, вече не помня какво – искам само да отбележа, че това е един от най-жалките автори, които са ми попадали, и искрено съжалявам, че си купих нещо негово. Например, как може да направиш книга от няколко мижави писайница и три пъти повече коментари за тях от сульовци и пульовци из Internet?
“Anathem” на Нийл Стивънсън – пристигна в понеделник, днес сутринта я довърших – както обикновено, велика книга (той друг тип не пише вече). Мястото, където се развива книгата няма нищо общо с предишните му книги, за сметка на това някои от идеите от Бароковия цикъл си остават, и определено се налага да се замисли човек, докато я чете. В момента съм склонен да кажа, че понякога надминава и Умберто Еко.
Следват няколко години чакане, докато напише още нещо.
… и май четох още нещо, но щом не съм го запомнил, май не си струва да се споменава.
Обичам есента, ама и не точно тоя студ. Та докато си стоя на топло вкъщи и си мисля как ме чака удар да ида от 9 на 39 градуса, мисля да напиша нещо по темата за кво съм чел в последно време, така и така трябва да си почина малко от лекцията.
(
vasil@shrike:~/securax/astricon/lecture$ wc speech.txt 488 4326 23666 speech.txt
)
(а още не съм си написал слайдовете и не съм си генерирал някои неща, накрая само ще ги говоря без да ги показвам)
Успях преди няколко седмици да додъвча “Евреите и Русия” на Солженицин. Преводът е ужасяващ, а стилът на Солженицин и не е от най-лесните за пренасяне на друг език. Частта преди революцията не беше толкова интересна, но пак си струва да се прочете. Книгата използва страшно много източници и е доста безпристрастна.
Другата, която прочетох беше пак на Солженицин, “Август 1914”, старото издание (т.е. без частта “Ленин в Цюрих”, която си поръчах отделно). Книгата си е роман, разказващ за началото на Първата световна война в Русия, гледано през очите на хората, определено е интересна с обзора на мисленето на хората (което в някои моменти от гледната точка на нашето време изглежда адски наивно). Написана е доста увлекателно и въпреки, че я четох на английски, пак много ми харесва. Също така искам да отбележа за един от коментиращите в моя блог по темата как Солженицин бил възхвалявал царския режим и т.н., че няма да е лошо да прочете това, за което говори глупости.
(да живеят online книжарниците за стари книги)
“Улица без име” на Капка Касабова е книга написана от жена, която на 16 (през 1990) със семейството си е напуснала България и се е върнала през 2006-2007. Книгата съчетава детските и спомени и новите преживявания, с малко разкази за историята на страната (доста добре подбрани и сравнително верни), издадена е първо в Англия. Много ми хареса, издъвках я в общи линии докато пътувах напред-назад (предимството на автобуса пред маршрутката – имаш чисти 20 минути за четене :) ).
“Досието Пикадили” на Христо Христов, който най-накрая се е добрал до досието на агента, за който се предполага, че е убил Георги Марков – изглежда ще е последната книга по въпроса, освен ако не се случи нещо странно, като например да се намерят от някъде унищожените материали и т.н.. Човекът шапка му свалям, че толкова е ровил въпроса, май един от малкото свестни журналисти в България. Искрено се надявам да допише темата за лагерите.
(което ми напомня, някой да знае откъде мога да намеря първата му книга за лагерите?)
“Последната теорема” на Артър Кларк и Фредерик Пол – интересна книга, в типичния на Артър Кларк стил. Струва си да се прочете (както всичко негово), написана е прилично увлекателно и прави развитие на една-две негови идеи за бъдещето. Изглеждат малко наивно…
Очакват се: “Nation” на Тери Пратчет, “Anathem” на Нийл Стивънсън и “Ленин в Цюрих” на Солженицин. Надявам се поне едната да успея да взема преди да отпътувам за щатите, да имам какво да чета там.
И нещо забавно – ходих на кило изследвания днес (около фарингита в гърлото и т.н., имаше един въпрос защо ми е толкова отслабнал организма), та да спомена – нямам СПИН и хламиди :) За сметка имам EBV (както и половината човечество), да видим…
(не припаднах тоя път, докато ми вземаха кръв (щото ме сложиха на едно легло) и после взех три вафли на сестрите там, че предния път им бях изял техните)
Има надежда май за българската литература…
В последно време попадам на разни добри български книги – преди малко изчетох “Кръглата риба” на Момчил Николов. Достатъчно дебела книга, различни и доста интересни сюжети, изобщо – много ми допадна, може би най-доброто на български автор в последните няколко години, което ми е попадало (е, като изключим Георги Марков).
Чък Паланюк хората май го знаят основно като автор на “Fight club”…
Последните две книги, които прочетох, са негови – “Snuff” и “Rant”. И двете се разказват от гледната точка на няколко човека, като втората е като биография на един човек, съставена от интервюта с всякакви хора. В първата се разказва за една порно-звезда, която е решила да преспи с 600 човека и да постави нов рекорд, втората – за масов убиец, който действал чрез разпространяване на зараза от бяс…
Определено Rant e по-добрата от двете книги, с много повече елементи и случки, но в крайна сметка и двете си струват да се прочетат. Паланюк не само умее да разказва добре, но и приключва книгите си както трябва…
А знам ли, както “Fight club” доведе до създаването на разни такива клубове, след “Rant” някой може да реши да пробва да реализира Party crashing…
Оказа се, че тия дни са издали нова книжка на Пелевин – “Върколашки метаморфози” (“Священная Книга Оборотня” е оригиналното заглавие) – човека е написал … любовна история, но по свой начин. Страхотна книга, на моменти се налага да се спре и да се помисли много внимателно върху философията, която се обяснява вътре. Не настига по трудност “Чапаев и Пустота”, но това определено не пречи да се наслаждава човек на книгата.
(добре че беше това, че отдавна не бях чел сериозно на български)
Днес се разходих до The house of rising force, магазин за музикални инструменти, за да си търся бас. Имаше един комплект за начинаещи с precision бас и кубе, ама аз все пак поразпитах и в крайна сметка се оказа, че имат и fretless бас (т.е. такъв без прагчета), който като усещане и идея ми звучи като правилния инструмент… Основния проблем е, че е най-сложния за научаване и че професионално се използват доста рядко, та ще се чудя до утре дали да е това или някой нормален инструмент.
Почина Александър Исаевич Соженицин.
Велик автор, велик човек. Един от най-въздействащите автори, които съм чел.
Много е жалко, че не можа да довърши цикъла за “Червеното колело”, още по-жалко е, че почти не го превеждат. Искрено се надявам това да се промени…
Нека почива в мир.
И малко по културната тема, което си заслужава отделен post.
Дъвча усилено книгите на Iain M. Banks от серията за Културата – след “Matter” минах през “Consider Phlebas”, “Excession” и “Inversion”, в момента препрочитам “The Player of Games” в оригинал (която май е най-добрата от серията до момента). Книгите са писани с размах, доста близо са до твърдата фантастика и реално много напомнят по някои идеи за нещата на братя Стругацки от серията с Прогресорите и Странниците.
Следващата в списъка е “The Algebraist”, която се развива в друг като идея свят, да видим как ще е.
А вчера си намерих “Pushing ice” на Рейнолдс в Orange – трябва да се хвана и да си намеря другите му неща в оригинал, понеже българския му превод е известен като един от прилично ужасните такива (човек му се налага да си преведе нещото обратно на английски, за да го разбере). Взех си и две книжки на български (“Кръглата риба” и една на Михаил Вешим), понеже в последно време май чета само на английски…
(А за разнообразие си свалих целия Robot chicken и го изгледах. Страшни са.)
Току-що свърших “Toll the Hounds” (осма книга от “Малазанска книга на мъртвите”) и ще напиша малко пресни впечатления …
Няма да обяснявам какво се случва, нещата просто си струват да се прочетат (т.е. са толкова странни, а и вероятно ще отнемат два дни да се обобщят).
Самата книга е написана може би дори и по-добре от предишните. Има моменти, в които в началото/края на главата прави един много приятен описателен обзор на случващото се, което улеснява ориентирането в историята. Също така сюжетните линии бяха приемливо много, а действието просто не спира, от първата до последната страница (което прави книгата доста тежка за четене на моменти). Освен това пак е написал много добър край и е навързал всички сюжетни линии.
Накратко – струваше си четенето и около 12те часа, които ми отне да я издъвча :)
Уморен съм.
Седмицата от тежката си страна включваше будене в ранната сутрин от тръшната врата (гръмнали нещо), мъкнене на сървъри и rack-ове, работа в събота (че не остана време за един клиент), хиляди дивотии по проекта, правене на build-ове на pidgin заради счупването на ICQ, уреждане на транспорти и плащания (мразя да ме занимават с глупости) и един ден в работа със слушалки, че от бученето на вентилатори трудно си чувах мислите.
(освен това сме почнали да движим още едно нещо, дето ще отнеме поне още година, сега още правим планове)
От друга страна пристигна “Toll of the Hounds” на Стивън Ериксън (започва много добре, смених си даже фона на desktop-а с картинката от корицата), успях преди това да издъвча на английски “Звездната вълна се надига” на Дейвид Брин (определено в оригинал някои неща са много по-добри, особено мръсното хайку в началото), взех си и една книга с лозунги от комунизма и още една с документи от ДС.
В общи линии останалото ми се губи. Изпих едно кафе днес да debug-на един проблем и след него ми се доспа зверски, та си пийвам и тая бира и мисля да спя.
Всъщност даже ми е сложно да мисля, това го пиша два часа. Даже нормалния човешки контакт ме уморява…
(за сметка на това днес попаднах на страшно интересни музиканти около попа – с две тарамбуки, нещо дрънчащо и една дървена тръба с невероятен басов звук – надявам се пак да ги засека)
(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)
Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.
Съпротива.net – книга от български автор – Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.
Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).
Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.
(хубаво нещо е водката)
Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити – не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги – неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).
Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) – не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).
Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)
Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.
На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” – те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина – изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)
Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е – ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна – синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)
Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално – и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).
Остана въпроса – четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.
(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))
——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-
Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)
Отидох на представяне на “Душа назаем” на Тишо – беше интересно, особено четенето на част от книгата (видях се и с много хора, дето не бях виждал от бая време). Взех си книжката и я чета в момента…
Българските автори имат един специфичен стил на разказване, имам чуството, че е от езика. Тишо също не е избягал от него, но е четим и приятен, а не натруфен (например и на Георги Марков ужасно му личи (въпреки, че е велик), с изключение на “Репортажите”, май само И. Попов от тия, дето съм чел има коренно различен стил). Книжката радва (поне до тук), само имам едно гадно чуство, че за толкова къса книжка няма да успее да развие историята, а дано греша :)
(Молба от крокодила към българските автори: “Пишете повече, не ща книгата да свършва малко след като съм я започнал…”)
На ИББ Гунински даде много интересна задача (довела до няколко часа забавни сметки на мене, червото и Стефан) – имаме система от N линейни уравнения с k неизвестни (N>k), да се намери решение, което удовлетворява максимален брой от тези уравнения. Нещата се свеждат до откриване на K на брой максимални по големина линейно зависими групи от тия уравнения, ама май ще се окаже, че това е NP-пълна задача.
(или поне така решихме ние, някой да има по-добра идея ?:) )
Не само това беше забавно, видях се с един приятел, с който не се бяхме засичали от 4-5 години (имаше една минута, в която се гледахме и се чудехме дали се познаваме), изговорихме стандартното количество простотии, а Мариела ми домъкна поръчаното CD на Diablo Swing Orchestra.
Започнаха да се виждат очертанията на големия проект. Измислихме схема на базата, днеска решихме, че ще я сменяме, ама се надявам до края на седмицата да успеем да я бетонираме и да попишем малко код, та да има и какво да се тества.
“Matter” на Iain M. Banks е последната книга от серията за “The Culture” (на български е издавана само една друга – “The Player of Games”, преведено на български като “Играчът на играчите”), много добро четиво с много интересни идеи и добре написана. Banks е един от авторите, които могат да напишат край както трябва, а не да претупат криво нещата или да се разтегнат до втръсване.
(не би било честно да препиша последните 4-5 реда преди епилога, за това ще ви оставя сами да си ги прочетете).
Книжката си я намерих в Orange, не знам дали имат друго копие. Ще поръчам скоро останалите от серията, както направих с “Requiem for Homo Sapiens” на Зиндел…
В mylib са качили книгата “Портретът на моя двойник” (реално три новели) на Георги Марков.
Всяка една от трите новели вътре се чете на един дъх, написани са в характерния му стил и определено са нещо, което си струва да се прочете. Идея си нямам откъде са се взели, но се надявам и другите му неща да се появят по един или друг начин (по-голямата част от нашите книгоиздатели за чеп за зеле не стават, като гледам какво излиза в последната година).
Ужасно ми е странно и как изобщо са издали тая книга по онова време. Имаше май някаква история по въпроса в “Репортажите”…
Най-накрая отидох на едно ИББ, че не го бях правил в последните няколко месеца около невралгията. Даже изпих една малка бира :)
Една от основните идеи беше да мина през Грамофон да си взема книжката на Алекс Букарски (“Хора, на които не им се отваря парашутът”), че не бях успял да го направя на представянето. Минах оттам, взех си книгата с един автограф, поговорихме си малко и се върнах в Кривото…
Червото взе книжката, зачете се малко, и отиде и той да си я вземе. По-късно се появи avatar-а, след което и той реши да иде да си вземе книжката – което май доведе до това, че Алекс и Комитата дойдоха при нас в Кривото. Като си тръгвах, тъкмо Алекс обясняваше как се играе някаква порно-игра и всички умираха от смях – в общи линии живо доказателство на правилото за краставите магарета :)
(изобщо – ценни хора има навсякъде :) )
Самата книга я свърших преди малко, чете се съвсем спокойно на един дъх – преводът е доста добър, усеща се всичко, дето си трябва, а всичките разкази са наистина хубави (което ми напомня, да му сложа блога в swamp-а, би трябвало да се справя и с четенето в оригинал). Трябва да се види и какво още е превеждал Комитата.
(Отвикнал съм да чета на български, май по-бързо трябваше да я прочета. Па той май трябваше да издаде нещо по-дебело, тва беше много кратко… :) )
(също така е важно да се отбележи, че самата книга е лицензирана под CC-Attr-NC)
(хм, като бележка. По принцип разбирах какво говореше Алекс, само дето и той малко като мен говори доста бързо и това създава проблеми … май и аз трябваше да говоря по-бавно :) )
Взех и да се чудя дали т.нар. лумпенинтелигент Иван Попов няма да вземе да напише още нещо, трябва да има такива по-млади и свестни автори, че ми е писнало от стандартния бълвоч, дето се издава.
