татко Крокодил

И така…

Преди два дни си бях извадил ръката за пореден път, и тая сутрин в един момент открих как не мога да си я вдигам. Помислих си, че се е извадила наполовина, но опитът за наместване не помогна, та се занесох до близката поликлиника, където един рентген показа, че кокалите ми са съвсем на място. Вариантите са да се е скъсало още нещо, което в общи линии значи, че няма спасение и ще ме режат. Следва ехограф, ЯМР (ще трябва да се видя с личния лекар), клане и вероятно при ходенето в Холандия ще ползвам някой за роб :)

Крива история в общи линии – мога да пиша с две ръце на клавиатурата, ако си наместя лявата с дясната, със сигурност няма да мога да свиря (освен ако не измисля вариант за връзване на ръката за грифа) и още не съм измислил как ще спя (щото по принцип спя на лявата страна). Ще си вземе един болнични, ама вероятно пак ще върша по някаква работа.

Знам, че не съм блогвал от 9 дни, ама имам оправдание – не е като да не ми идват идеи, ама все ги забравям. Днес ми вдигнаха дозата тегретол (доктора каза, че може с още 1/3), имам две седмици да го пия и да видим какво ще стане.

Има вече няколко записа на phoebe.ludost.net/arch, пълни са с грешки (на свиренето, не на кодирането).

Намерих странен случай, в postgres acos(1) даваше input value out of range – просто се оказа, че във float-а има повече от една стойност, дето отговаря за “1”, и в крайна сметка решението беше typecast до numeric(10,8). МРАЗЯ floating point простотии.

Имам малко проблеми с дебъгването, хващам разни неща с няколко часа закъснение и се чудя от какво е – липсата на алкохол, тегретола, умората, или просто най-накрая мозъка ми е решил да си направи харакири, че да не го занимавам с глупости.
(а може и да е от това, че с девойката провеждаме упражнения по спане в едно легло и точно сънната част не е от най-продължителните…)
(бях обвинен и че леглото ми е твърдо. Донякъде е вярно, обмислям матрак…)

Около едно почистване вкъщи за да ми преместят библиотеката са свалили от нея повечето книги, не ми се мисли как ще я подреждам. Съответно, книгите още стоят на пода, ще ги мисля по-нататъка :)
(“Procrastinators of the world, unite! tomorrow.”)

Бля.

След две други лекарства (габаневрал и лирика) накрая ми предписаха тегретол. Обясниха ми и че алкохолизацията на нерва е по-лошия вариант от това да го срежат (и доста добре ми го обясниха, рязането е по-чисто, алкохолизацията оставя умряла тъкан), а блокирането на нерва трае около два часа и може да се прави през ден. Аман бе. Не мога ли да намеря кода за предаване на сигнали към мозъка и да добавя един филтър на максималната амплитуда?
(и с тая дрога май изобщо не е добра идея да пия. Колебая се да тествам какво ще стане, честно казано)

Една от глупостите, с която се боря в момента, е Cisco Unified Communications Manager (едни клиенти го ползват, и трябва да си направим тестов пример в офиса, понеже нито един service provider не ползва подобна гадост – не се scale-ва достатъчно). Имам един метод да оценявам колко удобен е даден софтуер – по това колко време ми отнема използвайки нормални средства (като google, документация, бърникане, strace) да успея да го докарам в минимално работещо състояние. В това отношение CUCM е пълна простотия – конзолния интерфейс няма цялата функционалност, един порядък по-зле е от конзолния интерфейс и на най-калпавия им router, който съм пипал, web интерфейса им е страшно интересен и разделен на 6 парчета, едното от които убива целия им web сървър и трябва да чакам да се рестартира, и да си призная, още не съм подкарал нещо да успее да се регистрира към него. Последно се хванах да го накарам да syslog-ва някъде отдалечено, че поне да виждам малко информация. Усещам, че съм близо, ама не знам кога няма да ми издържат нервите, ще го припаля с init=/bin/bash и ще си сложа strace…
(Иначе великото enterprise лайно представлява насипани хиляда различни неща върху един RHEL и вързани с канап. Личи си, че дизайна му е правен от некадърни програмисти без опит и без връзка с реалността с много кратки срокове. Аз го търкалям в/у един vmware (то е такъв тестов вариант), само и само да имаме тестов пример, щото определено няма да си купим някое PC от Cisco за много пари).
Поне днес като валя можах спокойно да си седна на тихо в meeting room-а, да си пусна концерти за пиано на Рахманинов и да си дебъгвам на спокойствие.
(има друг вариант – да не мога да мисля достатъчно добре, я от лекарствата, я щото съм тъп по default, ама по принцип се усещам (като свърша нещо наистина глупаво, или па като боря елементарен проблем половин час))

Реших да подкарам live streaming на дрънченето от баса (оказа се, че старата ми звукова карта има много добър вход и шум почти няма). Нещото може да се чуе на alpha.ludost.net:8000/bass.ogg, feed-а не се спира. Чудех се дали да не му направя някакво известяване кога дрънча, обаче в тоя момент се сетих, че реално погледнато много малко хора биха искали да слушат моите некадърни опити да свиря нещо и просто се обаждам на няколкото човека, дето им е интересно, я през twitter, я през IM.
(сериозно. Аз не мога да свиря и просто ми е забавно да си дрънча. Държа да отбележа, не съм особено скромен, не възприемайте обясненията за некадърността по тоя начин :) ).

(май минах пак на posting на седмица)

Смятам след следващата седмица да си взема отпуска. Или да почна да спя в офиса направо, което се окаже по-удобно.
(чувствам се ненормално уморен събота и неделя – вероятно заради липсата на работа :) )
(идея си нямам какво ще правя през отпуската. Мотае ми се мисълта “спане”…)

Всичко ми е омръзнало. Ако не ходех на ИББ (основно да пийна), щях да съм останал съвсем без нормален човешки контакт. То не че на ИББ е много нормално…

Успях да изчета “Madame Prosecutor”, но май не мога да коментирам все още. Не се връзва с други неща, които съм чел и накрая май ще се стигне до източниците…
(иначе толкова се забавих поради липса на време за четене, почвам вече да се дразня)

Вчера една девойка ме заведе на Quadrotopia – концерт на Блуба Лу, оказа се наистина страхотно преживяване. Не бях попадал на толкова чист звук на концерт, а как бяха направили surround sound и също така освен главната още 4 сцени отстрани, на които имаше различни музиканти, идея си нямам (но мисля да разбера :) ). Много забавно преживяване се оказа.

Един колега ме зариби с Yotsuba&, една manga, направена (поне според мен) с пропагандна цел – да даде желание на хората да имат деца. Невероятно весело е, следва приключенията на едно малко момиченце и изобщо какви ги върши, като поне отстрани цялата работа изглежда забавна.

Най-накрая изгледах AROG (т.е. GORA 2), определено са се постарали, умрях си от смях – не само защото филма е на турски, а просто защото са се постарали с шегите (например на Face Off машината трябваше да паузирам за малко, за да мога да спра да се смея).

Имам чувството, че през събота и неделя съм друг човек. През седмицата главата ми е пълна с всякакви работни неща – архитектура/топология (хм, вероятно и двата термина са грешни за тоя случай) на няколко системи, адреси, неща, които има да се вършат, висящи проблеми и т.н., а като дойде събота проспивам целия ден и ако реша да пиша нещо по въпроса, в главата ми се вижда само една тотална мъгла.
(а тази събота беше още по-зле, понеже ме вдигнаха по тревога за годишното събиране на ФОП, понеже бях забравил (а в четвъртък специално си бях спомнил))

Утре ще стана, ще си направя едно (гадно, горчиво, горещо, разтворимо, гадна емулация на) кафе и още докато се къпя и пътувам към офиса ще съм си прелял всичките неща в главата. Чудя се дали един ден няма да засече нещо и да се озова на работа с празна глава и никаква идея къде съм и кой съм. Другия вариант – да изкарам и weekend-а в работа – вече съм го правил, не се умира :)

Иначе в последно време почивните ми дни са изпълнени със средно безсмислени дейности. Гледам филми (открих, че имало 10 нови епизода на Robot Chicken например, гледах Watchmen (добре са го направили), A fish called Wanda (приятно филмче)) и продължавам да играя Dune2000 (изкарах го с атреидите, към края съм с харконите). Започнах и да гледам Jekyll на Steven Moffat (поне първия епизод е прекрасен, да видим нататъка), което е донякъде и причината за по-горните размисли :). Купчината книги само расте.
(то така и така почивните дни за друго не стават, при всеки опит за по-голямо натоварване ми се стоварва цялата умора от седмицата)

Дадох няколко дни почивка на баса, той да не страда от моята некадърност, а на мен да ми позарастнат пръстите. Така и така като не са протъркани звуча (малко) по-добре.

По принцип не съм особен фен на блог игрите (въпреки че ми бяха интересни в началото), ама не мога да пропусна някоя добра простотия…

Та, накратко въпросът, с колко от жените, чиито блогове чета, бих спал.

Едно от най-важните неща, които всяка жена трябва да знае за мъжете е, че при правилните обстоятелства мъжът би спал с ВСЯКА жена. Не всички обстоятелства са постижими (например 20 години липса на секс и прилично количество алкохол с виагра), но това не променя правилото.
Като за начало, жените, които чета, хич не са много – така със сериозно гледане в конфигурацията на агрегатора ми има 114 feed-а, от които 4-5 не са на хора, а от оставащите има следните жени:
Антония (женена), Александра Костова (която отдавна не пише, не я е срам), Весела Ангелова (женена), Ила Петрова, Невена Гюрова (в последно време нещо се изгуби и е с други наклонности), Нели Огнянова, Магдалина и Крис (ех, що не мога да измисля достатъчно подходящ коментар с тройка), Ирина Марудина, LeeAnn, Seki (дето откак замина за Брюксел, никаква я няма), Rumiko (изчезна нейде), Енея, iffi, whatsthatcrap (твърде далече), puresmile, windy, Христина…

Така като гледам – 17 блога, или около 14% от нещата, които чета (елате феминистки, изяжте ме), мързи ме да ги меря на обем (вероятно още по-малко). За да не си развалям репутацията (ха.ха.ха.) и поради действието на инстинкта ми за самосъхранение ще си замълча (я съм си признал, че не бих простил на iffi, я се е прибрал един къдрав младеж от немско да ми строши главата :) ), но обяснението в началото май е достатъчно ясно :) Иначе – в крайна сметка аз тези дами основни ги чета, прилична част от тях не познавам на живо, някои и на снимка не съм виждал, изобщо …
(и така като се замисля, с нито една не съм спал. Направо тъжно).

Като се замисля обаче за критериите, по които харесвам жени (т.е. да са ми интересни и да не бягат с писъци от мен, основно), би трябвало сред блогърките да се намират повечко такива. Проблемът е, че не само аз ги намирам там (поради това, че са лесно видими) и при моя мързел все се случва вече да са заети. Мъкаааа…

В стартиращия постинг има и да се обяснява какво бих направил със всяка от девойките – ами освен, че си е между мен и тях (една по една, аз съм мързел), то си е все същото, та ще е скучно да го обяснявам. Нямам спомен да са се оплаквали де…
(е, което може да се дължи и на споменоизтриващи дейности :) )

Щафетата предавам на който си иска от моя blogroll, с изключение на Пейо (който ще каже, че би налетял на мен по твърде графичен начин).

Няколко човека ми направиха забележка, че не съм писал от бая време. Така като гледам – около две седмици почти нищо (като изключим измрънкването за facebook).

Като за начало – МНОГО работа. Занимавам се с електронни разплащания (господ да ни е на помощ, дето се опитваме да ползваме български credit card процесори, никой не го е правил досега като за нашия случай и направо страх може да те хване. Да не говорим какво договори видях, никой нормален човек не би ги подписал.), SIP SIMPLE (който е всичко друго, но не и лесен, тяхната мила родна), изкопаване на изгубени документи от бюра, дето са като слонско гробище (т.е. дотам изпълзяват документите, за да умрат) и кило други неща, които май не искам да си спомням…
(сериозно, никой ли в тая държава не е развивал бизнес, който да продава на чужденци с кредитни карти нещо, тва на нищо не прилича… втора седмица си говоря с разните хора, дето предлагат такива услуги и е направо страшно. Отказах се да говоря с банките вече, те са идиоти).
(сериозно, кой с целия си акъл пише в договора “нямам право да приемам транзакции от откраднати кредитни карти”. Аз откъде да знам кои са откраднатите бе, идиоти, да нямам модул за хвърляне на боб?)

По случая в неделя спах 12 часа…

Напредвам със свиренето на Schism на баса. От “грам идея си нямам как може да стане” стигнах до “свиря малко, части, некадърно до побъркване”. Ако Tool ме чуят, ще ми счупят ръцете…
(а днес Vorbe (който ми е колега) си взе starter kit, само че с нормална електрическа китара. В момента се мисли кой от колегите ще си вземе барабани, червото ще е вокалист)
(Също така оценявам колко глупаво е при моето ниво на некадърност да се опитвам да свиря нещо толкова сложно. Да си прост не е малка работа.)

Не ми остава време за четене (от мързел и от играене, сега пък на Dune2000. Накрая ще я изтрия и нея и останалите и ще им тегля една майна.).

Мога да се похваля и с още малко приети patch-ове в opensips, да видим дали ще им оправям и database pool-а, след като release-нат 1.5..

Един ден вероятно ще бъда глава в някой учебник по клинична психиатрия.
(например за невероятната ми скромност)

В последните да речем 8-9 години почти не бях играл игри. Като изключим от време на време да изкарам целия Descent Freespace (който има хубав port за linux), tetris, един странен период на desktop tower defence и, разбира се, една отдавнашна игра на Doom 2 (не правят вече игри като нея… като се играе doom от 4 човека, на първия половин час подът вече не се вижда от трупове).

След което тия дни по някаква причина ме прихвана, подкарах един dosbox и в него изиграх warcraft 1 и 2 (с хората, орките не са ми толкова интересни). Игриците бяха приятни, обаче след това си свалих Dune 2 и реших да го играя на голямата си машина (която е core i7), за да се движи по-добре dosbox-а…
(е това на нищо не прилича. Трябва ми машина, дето е в порядъци по-мощна от тази, която използвах едно време, за да играя играта без да ми накъсва музиката. Накрая ще изровя една звукова карта отнякъде и ще подкарам стария zandik.org (бивш doom, т.е. моя работна станция) за такива работи)

Dune 2 е велика игра. Може да е стара, да е 320×200, да няма контрол на няколко единици едновременно, контекстно-зависим десен click и т.н., но има страшно зарибяващ gameplay, страхотен soundtrack (правен от Frank Klepacki и Dwight Okahara, преточих си го снощи), история и много добре изпипани дребни неща (например как разните единици с вериги оставят следи по пясъка). Също така единиците не страдат от излишен интелект (за разлика от тези в warcraft 2, които имат навика да се набутват точно в средата на армията на гадовете).

Другото по-добро в Dune 2 са сънищата, които сънувам после. И като играя нещо друго дълго време имам такива (е, не като халюцинациите, които имах в училище след два дни игра на descent), но това, дето сънувах тая сутрин си беше просто страхотно (вкл. как шефа на противника беше някакъв лешояд, който накрая душих). Изобщо, тая вечер смятам да довърша играта и да пробвам и с някой друг дом (в момента съм се хванал с Атреидите).

(интересен момент, също така в Dune 2 много по-трудно може да се приложи икономическата тактика, т.е. да оставиш противника без достъп до пари, заради разположението на подправката и варианта harvester-и те да ги носят разни летящи гадини дотам и обратно)

Не е добра идея цялото свободно време да се прекарва в приемане на информация. В момента главата ми е пълна с какво ли не …

Като за начало – Buffy the vampire slayer, стигнах до четвърти сезон. Сериалчето е добре направено (все пак го е правил Joss Whedon, който е и главния виновник за Firefly), с много хубави героини (Алисън Ханиган МНОГО радва), а историите, които се завързват, нямат равни. На моменти си мисля, че би трябвало да има закон, който да забранява да се причиняват такива неща на героите.

CCC Kongress – има живо предаване и гледам някои от лекциите. Дан Камински направи страхотна на тема последиците от DNS проблема (и разни други неща по темата, наистина много разумна гледна точка по темата сигурност, нещо рядко срещано в повечето security researchers). FX от Phenoelit изнесе убийствена лекция на тема IOS exploit-и (доста полезна информация за това как да се направи такъв, който да работи на много различни версии на IOS, понеже текущите нещо не се справят добре), сега съвсем не бих си взел Cisco router (или поне няма да го оставя да се вижда отвън, доколкото мога :) ). Harald Welte разказа интересни неща за smartphones в една лекция и в друга с Dieter Spaar показа основните неща по това да си подкараме собствена gsm мрежа (само дето на демонстрацията не предаваха на живо, определено ще тормозя червото и Пейо, които бяха там, да ми разкажат подробно). Една лекция – “Embracing post-privacy” ми докара неприятни апокалиптични усещания, беше в общи линии обяснение какво да направим, така и така няма да имаме никакво privacy скоро, как да приемем факта и какво да направим (горе-долу аргумента на Девид Брин за пълната прозрачност, който Брус Шнайер доста добре оборва), в общи линии нещо като света, който Чарлз Строс описва (в “Halting state” например). Лекцията за климатичните промени също беше много добра…
Утре Слънчо (a.k.a. Solar Eclipse, a.k.a. Александър Сотиров) ще води лекция за “Attacking a piece of the critical internet infrastructure”, което се надявам също да е забавно.

Дочетох “Светлинка над главата” на Димитър Динев (основно разкази в неговия стандартен стил, някои от тях бях чел преди), V като Vendetta (комиксът определено е по-добър от филма), Watchmen (пак на Alan Moore, не виждам как ще направят филм по него, има страшно заплетена и доста … гадна на моменти история, определено ще го осакатят). Не помня и какво друго прочетох, определено трябва да погледна.

Взел съм си билет за HAR, следващото What-the-hack-подобно събитие (беше леко криво, щото не приемаха кредитни карти, ама стана с банков превод), даже открих малко хотели в околността (т.е. Atilla ми даде полезен link) (за придвирчивите хора, дето не биха спали на палатка). Мотаят ми се в главата идеи за лекция, ама много ме съмнява, че ще успея да реализирам някоя от тях, не виждам кога ще ми остане време.

Не пия вече месец и нещо. Странно е.

В главата ми е тотална каша, все едно съм си докарал ADD.

Четейки разни неща, които ми се пращат по темата, мисля най-накрая да спомена малко мисли, които (as usual) не са особено политически коректни…

Нека започна със следното – аз не обичам хора, които се опитват да ме карат да се чувствам виновен за нещо, което не съм направил. Това включва едно сериозно количество феминистки.

Ще се спра на темата за жените в IT-то, като пример за равноправието и как то реално не съществува. Само че не както се мисли от някои хора – че жените се дискриминират, а реално е точно обратното – заради тях се правят много отстъпки …

Да започнем от това, че IT-то (това не включва мениджмънта, там IQ-то е основно двуцифрено) е меритокрация – т.е. всеки се оценява по това, което може и което прави – всичко останало остава на заден план. Може да си негър, циганин, жена, педераст, евреин, прокажен, фитнес маниак, чалгар или комбинация от тях – в крайна сметка хората се интересуват основно от това какво можеш, и останалото остава на заден план (което е една от основните причини да траем червото :) ). Всички имат равни условия – работа за вършене, време за вършене и оценка дали работи и дали е добре направено. Кратко, точно и ясно.
И тук идват практическите наблюдения – жените в IT-то са малко. Не издържат, не се задържат, не им е интересно, не се развиват, бягат. Повечето никога не им хрумва даже да започнат да се занимават. А за тях се правят голямо количество отстъпки (псуването в един офис спада драстично, когато се появи жена, а псуването, колкото и да не го харесвате, е адски важна част от работата), набива ни се в главата да се съобразяваме, да не крещим (а за мен това е около 10% от комуникацията с management-а) и т.н.. Забелязал съм също така, че за истински добрите жени в IT-то тия отстъпки нямат никакво значение и работят в екипа съвсем нормално и ефективно. И ако някой прояви желание, ще види, че има жени на всички нива в стълбицата – и че са разпределени равномерно, но просто са много малко. Може и спокойно да ги запитате, дали те биват оценявани по интелект и способности или по гръдна обиколка.

Хубав пример е проекта Debian, в който има над 1000 debian developer-а, като всеки/всяка от тях е минал(а) през едногодишен тест и проверка от кило хора (изобщо, да идеш да работиш за военните сигурно е по-лесно). Там си имаше някакъв малък процент жени, докато в един момент не се започна да се говори как жените бивали отблъсквани, защото били жени и т.н.. Примерите, които се дават, са как една жена задала въпрос в mailing листа и и обяснили как била твърде стресирана и имало нужда да се успокои и да не е истерична.
Е и? Ако аз задам въпрос по същия начин, сигурно само ще ми кажат да ходя да се съвкуплявам със себе си на криво, даже няма да ми обърнат толкова внимание (случвало ми се е неведнъж). Цялата индустрия е пълна с психясали хора, които са видели твърде много новаци с глупави въпроси или са с твърде тежък махмурлук, че да им пука – повечето от тях ще се държат така с вас, ако ще и да сте Господ. Ако не можеш да издържиш на това, то е абсурдно да издържиш на нормалния стрес на работата и е по-добре да се преориентираш. Факт от живота.

Така че, мили дами, искащи равенство – елате в IT-то. Учете, четете, изкарвайте безсънни нощи пред машината, спорете с разни хора по различни технически въпроси, правете различни неща, забавлявайте се и ще бъдете приети за равни. Познавам много такива жени и нямам спомен някоя от тях някога да е казала, че не се третира като равна. Освен това те са едни от най-здравомислещите хора, които познавам :)
И да, удоволствието да създадеш нещо и то да работи може да се сравни с много малко неща …

Има моменти, в които определено събитие по някакъв перверзен начин започва страшно да ме забавлява, въпреки че се базира на съвсем не-забавни неща…

През блога на Алекс Станев попаднал на следната история – служителите на МВР обсъждали акцията с пушенето на една цигара във вътрешен форум. Умните глави от ръководството приложили методите от тяхното време – т.е. спрели форума. Служителите просто си пуснали нов такъв, на публично място, видим от всички и т.н..
Напълни ми се душата, признавам си. Това ако се чете даже от съвсем малко хора, ще е по-добър PR за МВР от каквото и да е друго…

Малко като отклонение, мисля, че всички са съгласни, че полицаите като идея са някъде близо след политиците, митничарите и мутрите като най-мразена група в нашата любима държава. Всички са присъствали на поне един случай с 10/20 лв. и КАТ, попадали са на безхаберие и т.н., и имат по поне една история с участието на полицаи, дето не говори добре за тях. От друга страна обаче, аз например НЕ МОГА да си обясня как би било възможно да оцелеят с тяхната заплата и със семейство (по мое лично мнение при техния тип работа несемейните напускат или се застрелват доста бързо). По различни информации доста от тях работят в строителството например, или напускат, а от щата им пак има непопълнени места (доколко е реален тоя щат е съвсем отделна тема, за която се иска все пак да е ясно какъв трябва да е). Останалите взимат подкупи и/или мизерстват.
Не мога да ги харесам, но за съжаление мога да ги разбера.

Както и да е. Това действие с форума поне за мен показва, че се намират и там хора с акъл (особено съдейки по една част от писанията), ако то цялото не е една голяма PR акция (която ме съмнява някой да може да измисли толкова добре и да проконтролира). Искрено се надявам форума да продължи да работи и за в бъдеще, и ако имат проблем с хостинга, с удоволствие бих им дал място на marla (ще си пасват прекрасно с разни други проекти, като тия за организиране на демонстрации на природозащитниците например :) ).
(за хостинга съм напълно сериозен)

Мисля и да си направя архив на целия форум, просто за всеки случай.
(интересно, как ли ще се възприеме това да идем няколко идиота и да им дадем цигари? Някой може ли да каже някоя добра марка, че не пуша?)

Upgrade-нах се. Отне около два часа port-ване на мазаниците, дето бях си написал за старата версия (някакво омазано 2.3.2). Може да си свалите diff-а за 2.7 и да се ужасявате на бозите, които съм писал (има и една промяна по базата данни, трябва да се добави колона ‘language’ varchar(2) на wp_posts).

Може даже да отделя малко време за един hack да може да се ползва postgresql база за wordpress най-накрая, никога не съм харесвал mysql…

(определено имам нужда да пия на ИББ)

След днешните спорове на тема програмиране и езици (особено частта php срещу python) искам да спомена следното много важно нещо, което директно изтрива смисъла от кой-език-бил-по-велик-за-много-добри-програмисти:

(да се отбележи, аз съм админ. да се разбира като циничен, озлобен и крив индивид, който се предполага (но не е доказано) че е от вида homo sapiens. никой няма нужда да се ангажира с мнението ми :) )

Всичкия код не струва. Без значение кой го е писал, колко е велик и т.н., всичко отнема същото време да се направи, пусне и докара до приличен работещ вариант. Програмистите не струват, кодът им също (може би защото се изживяват като неразбрани творци и наследници на Пикасо) и да се докара във прилична работеща форма отнема сумарно същото време итерации между development и тестове.

Цялото IT се базира на код, който един уважаващ себе си математик би изтрил от главата си с метилов спирт.

Айде да ходим да гледаме овце. За мен поне няма да е голяма разликата…

Днес беше посещението на панаира на книгата.
(а в кривото на НДК има wireless. Паролата му е “wireless”…)

Събрах прилично количество книжки – “Светът е прекрасен и спасение дебне от всякъде” на Илия Троянов, “Светлинка над главата” на Димитър Динев, “Делюзията Бог” на Ричард Докинс, “Оптимистична теория за българския SEX” на Иво Сиромахов, “1989” на Димитър Коруджиев, две от Военното издателство – “Съдебно преследване на военни престъпления и геноцид” на Хауърд Бол и “Нетолерантността към различията” на Виктор Клинчарски. Велин и iffi ми подариха (гадовете) “Преход към VoIP” от O’Reilly, та аз подарих на Велин двата тома на “Тайко” на Ейджи Йошикава (които той подари на iffi).

А най-стресиращото беше как някаква съвсем непозната девойка дойде да ми каже, че пиша хубаво. В първия момент си помислих, че ме бърка с някой писател, после ми каза, че ми е чела блога, а накрая се наложи да ми каже, че ми прави комплимент, понеже аз просто гледах тъпо. Тъпо животно съм аз…
(и ако не беше iffi, това май нямаше да го напиша :) ).

За пръв път гледах “Serial Experiments Lain” преди около 8-9 години. От тогава насам съм го гледал 4 или 5 пъти (току-що свърших с последния) и всеки път е различно. Може би най-вече аз съм различния :)

Филмчето е само 13 серии по 20-тина минути, странно, объркано и те оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Аз до третия път не го бях разбрал в достатъчна дълбочина, а е вероятно да има и още неща, които съм пропуснал. За сметка на това най-накрая успявам да обърна внимание на анимацията (не от най-добрите) – преди не оставаше време от всичките други идеи …

Цялото нещо се води в групата на класическите и както пишат в wikipedia, в повечето му ревюта се споменава думата “weird” въпреки почти тоталната липса на сексуални сцени или такива с насилие (които като ги има, са перфектно поставени) и задава много интересни въпроси на темата светът, мрежата, Бог и връзката между тях (със свободната воля, мотаеща се около тях).

Препоръчвам го на всички, които си търсят предизвикателство.

I’ll bite :)

По някога meta-blogging нещата ми пролазват по нервите. От блога на Еленко попаднах на една статия в Wired. “Махнете си блога, не почвайте такъв, ползвайте twitter и facebook”.

Искрено се надявам най-накрая microsoft да купят facebook и да ги съсипят – бая хора се опитват да ме накарат да се закача там, само дето тоя тип социални мрежи са ми писнали, на моменти се колебая дали да не си затрия и LinkedIn account-а. Twitter (който мисля също да отеба в някакъв момент) е живия пример колко зле се справя Ruby on rails с реалния свят.

Изобщо идеята “ползвайте някоя социална мрежа и шаблон, щото вие сами нищо умно няма да измислите, никога не може да се сравните със сериозните пишещи, па модата на блоговете мина” ми звучи рядко тъпо и жалко. Да се вържеш на нея е в общи линии да си признаеш “аз съм посредствен и безсмислен” (а аз отказвам да си го призная :) ).

И понеже изглежда, че всеки може да пише мета-блогови съвети, ето един от мене – да не ви пука :) Правете каквото ви харесва, слушайте който ви харесва, пишете както ви харесва и ще ви чете който му харесва.
(или записано в някакъв формален вид {правете & слушайте & пишете -> четат} * харесване )
(някой пише ли му се подходящ формален език за целта ?:) )

А, и разбира се – може и мен да не слушате, забелязал съм, че е полезно :)

Всички сме болни.

Колегата Калин отиде на почивка в Прага, с жена си, една седмица пиене и т.н., и там освен всичко останало оправил wireless-а на hostel-а, в който бил останал.

Червото разправи наскоро как един админ с шизофрения го прихванали лудите, тръгнал нанякъде през полето, прибрали го полицаите и докато чакал в полицията, им оправил няколко проблема по машините.

Аз си говоря с Велин, че съм бил в Пирогов, и той пита – “на тях какво им се беше счупило”.

Преди малко си говоря с техничарите от един отсрещен телеком, и те викат – абе не можем да разберем защо router-а ни се претоварва, може ли да ти пратим конфигурацията и да видиш?

Ето добро занимание за студентите по психология/психиатрия, да измислят име на заболяването и методи на лечението, щото “магнит за технически проблеми” не е от най-хубавите…

Понеже е петък, трябва да се зададе следния важен въпрос:

Какво мислите за пеенето в офиса?

При нас си има почти традиция, заедно с импровизации и т.н., даже пеем някои от псувните по адрес на нещата, дето правим. Е, основно се базираме на Черно фередже, но се стараем да сме издържани в най-добрите традиции на (мръсната) българска народна песен.

Та, вие пеете ли в офиса?:)

Steven Moffat е страхотен. Гледам Joking Apart и не мога да не цитирам нещо:

“Do you know what is the meaning of life?… Remember this now and forever, it will save you a lot of pain. Life is nature’s way of keeping meat fresh.”

Искате ли да изгубите много време? Погледнете в wikipedia за Culture jamming и прегледайте see-also секцията. То не са графити, книги, идеи, майтапи… Поне един час съм отделил на нещата на Banksy например.

Като пауза от четенето седнах да попиша малко, че не съм го правил от доста време.

От нещата, които прочетох наскоро, “Безсилните на този свят” на Борис Стругацки се оказа много хубава книга, “Камуфлаж” на Джо Холдеман – прилична за издъвкване, намерих си “Halting state” на Чарлз Строс (която чета в момента), “Животът на Пи” на Ян Мартел се оказа страхотна книга (подариха ми я още за рождения ден, чак сега намерих време за нея), а “The algebraist” на Бенкс най-накрая ще седна да я дочета, че си струва. Обмислям да пусна най-накрая списък на книгите, дето съм започнал и ме чакат, ама кой-знае колко голям ще излезе, купът хич не е малък.
(твърди се, че идващата седмица или тая след нея ще има “Anathem” на Стивънсън в “Пингвините” горе в Orange)

Преподредих си стаята, упражнението ми помага да си подредя нещата в главата (другото, което правя е да си подредя библиотеката, ама още не ми е дошло новото парче от нея, а и отнема бая повече време).

Намерих си CD-то на Korai Orom от 2005та в Дюкян Меломан, продължавам да ги слушам. Кога ли tool ще издадат нов албум, да се върна малко на жицата…