татко Крокодил

(опит да пиша по-често)

Изчетох “Saturn’s children” на Чарлз Строс, направил е нещо много интересно, малко като комбинация между Азимов и Хайнлайн с интересни добавки. Книжката определено си струва четенето, да видим дали ще я издадат някога на български.
(на Строс не му върви. Номинирали са “Halting state” (която си е направо велика) за Хюго, ама заедно с него в категорията е и Anathem на Стивънсън.)

Снощи се напихме. Денят беше крив, Гунински даде идеята да се пие и се оказа, че на няколко човека ни е дошло сериозно желание, та пак се озовахме в Кривото, където стана нещо като малко ИББ (появиха се семейство Еринини даже в един момент), насмукахме се съвсем прилично, аз по някакъв начин успях да се прибера и да си легна, след което се събудих в 6:02 с главоболие, като преди това бях сънувал, че някой ми е отпуснал струните на баса и трябва да си ги настройвам по слух (което, както и в реалния живот, не ми се удаваше кой-знае колко :) )

Продължавам да слушам soundtrack-а на Dune2, накрая и сложих няколко от мелодиите като звънене на телефона. Учудващо е направо за времето си как е направена подобна музика, с в общи линии невероятно допотопните средства, които Klepacki е имал …

(май минах пак на posting на седмица)

Смятам след следващата седмица да си взема отпуска. Или да почна да спя в офиса направо, което се окаже по-удобно.
(чувствам се ненормално уморен събота и неделя – вероятно заради липсата на работа :) )
(идея си нямам какво ще правя през отпуската. Мотае ми се мисълта “спане”…)

Всичко ми е омръзнало. Ако не ходех на ИББ (основно да пийна), щях да съм останал съвсем без нормален човешки контакт. То не че на ИББ е много нормално…

Успях да изчета “Madame Prosecutor”, но май не мога да коментирам все още. Не се връзва с други неща, които съм чел и накрая май ще се стигне до източниците…
(иначе толкова се забавих поради липса на време за четене, почвам вече да се дразня)

Вчера една девойка ме заведе на Quadrotopia – концерт на Блуба Лу, оказа се наистина страхотно преживяване. Не бях попадал на толкова чист звук на концерт, а как бяха направили surround sound и също така освен главната още 4 сцени отстрани, на които имаше различни музиканти, идея си нямам (но мисля да разбера :) ). Много забавно преживяване се оказа.

Един колега ме зариби с Yotsuba&, една manga, направена (поне според мен) с пропагандна цел – да даде желание на хората да имат деца. Невероятно весело е, следва приключенията на едно малко момиченце и изобщо какви ги върши, като поне отстрани цялата работа изглежда забавна.

Най-накрая изгледах AROG (т.е. GORA 2), определено са се постарали, умрях си от смях – не само защото филма е на турски, а просто защото са се постарали с шегите (например на Face Off машината трябваше да паузирам за малко, за да мога да спра да се смея).

Беше ми измърморено, че пак не пиша, така че пиша.

Понеже съм скапан, пиша накратко. Трудно спя тия дни, всяка сутрин се усещам, че се будя в едно странно състояние, в което вместо да изкарам последните час-два преди ставане в нормален сън, го изкарвам в мислене по няколко неща паралелно, което определено не помага да стана свеж. Случи се и тая сутрин, надявам се утре да ме пропусне.
(знам, че трябва да си взема отпуска. Това, което не знаят предлагащите това е, че няма начин).
(трябваше например в рамките на 30 минути да направя странен routing, за да заобиколя проблем на cabletel. Само те може да се хванат да си преконфигурират централния router посред бял ден и два-три часа да не могат да си вдигнат международната свързаност).
(толкова бях утрепан, че имах 3-4 покани за разни неща weeknend-а и всичките ги отказах. Даже бях забравил кое кога е).

Днес почти без желание излязох малко да се разходя и пиша това от Апартамента (тук май и ми е по-лесно да чета), мисля по-късно да се прибера и да си легна в нормално време.

Ако на някой му трябвам – има някакъв шанс да си вдигна телефона, ама нищо не обещавам. Ако не е за нещо много интересно, не си правете труда :)

И така, между другото, понеже по принцип основно чета новините от Дневник (имат една прекрасна страница, на която има всичките новини от деня) и там попадат от време на време разни неща от karieri.bg, се каня да питам има ли начин да се отфилтрират. Това до момента е сайтът с най-безсмислени статии, на които съм попадал (даже тези в pc world са малко по-добре) – не мога да прочета две изречения, без да ми се задейства bullshit детектора.
(изобщо изглежда, че това нещо българския HR е в перманентно надрусано състояние)

Имам чувството, че през събота и неделя съм друг човек. През седмицата главата ми е пълна с всякакви работни неща – архитектура/топология (хм, вероятно и двата термина са грешни за тоя случай) на няколко системи, адреси, неща, които има да се вършат, висящи проблеми и т.н., а като дойде събота проспивам целия ден и ако реша да пиша нещо по въпроса, в главата ми се вижда само една тотална мъгла.
(а тази събота беше още по-зле, понеже ме вдигнаха по тревога за годишното събиране на ФОП, понеже бях забравил (а в четвъртък специално си бях спомнил))

Утре ще стана, ще си направя едно (гадно, горчиво, горещо, разтворимо, гадна емулация на) кафе и още докато се къпя и пътувам към офиса ще съм си прелял всичките неща в главата. Чудя се дали един ден няма да засече нещо и да се озова на работа с празна глава и никаква идея къде съм и кой съм. Другия вариант – да изкарам и weekend-а в работа – вече съм го правил, не се умира :)

Иначе в последно време почивните ми дни са изпълнени със средно безсмислени дейности. Гледам филми (открих, че имало 10 нови епизода на Robot Chicken например, гледах Watchmen (добре са го направили), A fish called Wanda (приятно филмче)) и продължавам да играя Dune2000 (изкарах го с атреидите, към края съм с харконите). Започнах и да гледам Jekyll на Steven Moffat (поне първия епизод е прекрасен, да видим нататъка), което е донякъде и причината за по-горните размисли :). Купчината книги само расте.
(то така и така почивните дни за друго не стават, при всеки опит за по-голямо натоварване ми се стоварва цялата умора от седмицата)

Дадох няколко дни почивка на баса, той да не страда от моята некадърност, а на мен да ми позарастнат пръстите. Така и така като не са протъркани звуча (малко) по-добре.

Няколко човека ми направиха забележка, че не съм писал от бая време. Така като гледам – около две седмици почти нищо (като изключим измрънкването за facebook).

Като за начало – МНОГО работа. Занимавам се с електронни разплащания (господ да ни е на помощ, дето се опитваме да ползваме български credit card процесори, никой не го е правил досега като за нашия случай и направо страх може да те хване. Да не говорим какво договори видях, никой нормален човек не би ги подписал.), SIP SIMPLE (който е всичко друго, но не и лесен, тяхната мила родна), изкопаване на изгубени документи от бюра, дето са като слонско гробище (т.е. дотам изпълзяват документите, за да умрат) и кило други неща, които май не искам да си спомням…
(сериозно, никой ли в тая държава не е развивал бизнес, който да продава на чужденци с кредитни карти нещо, тва на нищо не прилича… втора седмица си говоря с разните хора, дето предлагат такива услуги и е направо страшно. Отказах се да говоря с банките вече, те са идиоти).
(сериозно, кой с целия си акъл пише в договора “нямам право да приемам транзакции от откраднати кредитни карти”. Аз откъде да знам кои са откраднатите бе, идиоти, да нямам модул за хвърляне на боб?)

По случая в неделя спах 12 часа…

Напредвам със свиренето на Schism на баса. От “грам идея си нямам как може да стане” стигнах до “свиря малко, части, некадърно до побъркване”. Ако Tool ме чуят, ще ми счупят ръцете…
(а днес Vorbe (който ми е колега) си взе starter kit, само че с нормална електрическа китара. В момента се мисли кой от колегите ще си вземе барабани, червото ще е вокалист)
(Също така оценявам колко глупаво е при моето ниво на некадърност да се опитвам да свиря нещо толкова сложно. Да си прост не е малка работа.)

Не ми остава време за четене (от мързел и от играене, сега пък на Dune2000. Накрая ще я изтрия и нея и останалите и ще им тегля една майна.).

Мога да се похваля и с още малко приети patch-ове в opensips, да видим дали ще им оправям и database pool-а, след като release-нат 1.5..

Пак забравих да блогвам, та накратко…

Събра ми се пак много работа (то това май се подразбира). Правя всякакви магии с opensips, да видим колко от промените ще се пратят upstream (за момента е само една). Очертава се да им напиша нов db pool, понеже текущия им за нищо не става.
(последния проблем е изгърмяване в libssl, което най-вероятно идва от race condition. идея си нямам как ще го хвана…)

Вторник бях на концерт на N.I.E. и Liquid Pension в backstage. N.I.E. не бяха лоши, но парчетата им донякъде напомняха на прекъснат полов акт (с участието само на един човек), накрая обаче изсвириха много добре “Crystal planet” на Satriani. Бях отишъл с идеята да освиркам Миктор (който е барабанист на Liquid Pension), ама не успях – свириха наистина страхотно. Целия концерт беше само инструментали, определено ще ида да ги слушам пак, ако свирят нейде.
(и ми беше заглъхнало само дясното ухо. Има нещо сбъркано в моята глава)

А вечерта, докато се прибирах от концерта, ми се обади по телефона един съученик от периода 4-7 клас, от Англия. Беше… странно :)

Иначе днес мина едно забавно ИББ, утре има блогърска среща, а в петък мисля да умра някъде на спокойствие.

Трябва да помисля и за някакъв ефективен начин за почиване, само лежането май не решава проблема, а тая сутрин едвам станах, въпреки, че бях буден от известно време.

Пристигна ми “Madame prosecutor” – автобиографията на Карла дел Понте, да видим кога ще я хвана (Комуналният капитализъм върви бавно…).

Забравих да пиша направо, та едно по едно…

Добре, че не почнах с първата книга на Амос Оз, която издадоха на български. “История за любов и мрак” ми се видя скучна, “Познание за жена” се оказа добра, но не достига това колко е добра “Черната кутия”. По тая логика следващата, която издадат, ще е още по-добра :)
(продължавам да дъвча “Комуналният капитализъм”, доста интересна книга)

В сряда направихме много весело ИББ, на което се насмуках прилично. Полезно се отразява :)

Преди нова година си взех нов телефон – Samsung D780 (както казват хората, и сам сунгът е сунг), който може да работи с две sim карти. Обещах на няколко човека да си разкажа впечатленията, та ето ги и тях … Телефонът е малко по-голям от нормалното и балансът му е странен (т.е. като го държа с една ръка, ми е леко неудобен на пръстите като го unlock-вам), но не тежи много. Интерфейсът за нормалните неща като звънене е много удобен, изобщо двете карти са много добре интегрирани в цялата работа. На нещата, които не ползвам (като music player-а) интерфейсът е леко крив, и пращането на нечий телефон по sms (както и донякъде пращането на sms-и) е странно, но се свиква (все пак съм живял на siemens-и няколко години). Не прави странни проблеми, и с малко играчка си пресипах останалите телефонни номера в него. Голям плюс му е, че мога да го зареждам от USB-то. Оказа се, че и издържа на удар, въпреки че е пластмасов.
(накратко – става).

Почнал съм да пия кафе сутрин преди работа. Гадна история, ама помага да стана и да не съм зомбясал половината ден.

Почнах да гледам House M.D., и имам да напиша нещо по темата колко отвратителна работа е докторстването и дебъгването на медицински проблеми, но ще почака да си го изчистя в главата.

Изкарах забавна седмица.

Накратко – лаптопа ми пак отказа и го разглобяваха, две машини дадоха MCE (macihne check exception) и на едната паметта отиде да се проверява (и два дни не е дала грешка), спира ми тока в офиса няколко пъти (а генератора на сградата е на газ, та имаше спешни изключвания на разни неща, за да не отпаднем изцяло), изобщо веселба с пълна сила.

Нервите ми са взели да отказват, ядосвам се за глупости (например малоумието как МВР искат да могат да слушат Skype). Май пак ще е добре да спра да чета новини за седмица-две.

За сметка на това в неделя (след като проспах събота) отидох да си взема поръчаните три тома на Румен Аврамов “Комуналният капитализъм” и си взех и още няколко книжки (вкл. предишните две на Амос Оз, които по принцип били изчерпани, но някаква клиентка била поръчала и после се била отказала). Успях и да се прибера вкъщи с тях (раницата с лаптопа и 6 тухли си тежи, боля ме гърба), купчината книги за изчитане определено не намалява (въпреки че се старая).

Успях да свърша на Робин Хоб “Мисията на шута” (приятно, чете се на един път), “Market forces” на Ричард Морган (за която може би трябва да напиша по-подробно), “Бленуващите кристали” на Стърджън (за която Григор вече писа, далеч по-добре, от колкото аз бих могъл) и “Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (приятно четиво се оказа, ама можеше и по-добре).

Днес беше от дните, в които ме гонеше мисълта “защо пак съм трезвен на работа”…

Един от сайтовете ни са се хванали пак да го доработват, та проверих какво му е състоянието. Оказа се, че има огромна разлика м/у него и това, което имаме във version control-а, а мазалото се оказа просто на ниво. Merge отне около 3-4 часа – виждане на какво трябва да се почисти, какво да се ignore-не, какво да се вкара под контрол, дали няма някое намазване на цял файл само защото са сменени unix-ките с dos-овски нови редове и друго подобни гадости. Открих също до къде стигат програмистите, като нямат version control – в една директория открих следните вариации на един файл:

index_111.php
index111.php
index_11.php
index123.php
index12.php
index_1_.php
index_1.php
index2.php
indexcopy.php
index_current.php
index_last.php
indexnow2.php
index_old1.php
index_old2.php
index_old.php
index_OLD.php
index_oold.php
_index.php
index____.php
index___.php
index__.php
index_.php
indexshot.php
indexxx.php

Да живеят изобретателността и липсата на мисъл.

На всичкото отгоре не всичките ignore-ове са на място (та svn status казва, че разни файлове от различни cache-ове са му странни, но поне те никога не са били commit-вани). В крайна сметка цялото нещо е около 700MB, 8500 файла и svn status се мотае 11 секунди на второто пускане…
(после ми се чудят що казва, че програмистите не са хора)

Днес беше много … забавен … ден.

Започна се сутринта с едно прилично успиване (невралгията се обажда в лека форма и прави заспиването малко по-сложно). В офиса ме посрещна веселата новина, че са спрели газта на сградата, от което следва че резервното захранване (генератора) не го броим изобщо, а централното отопление е умряло и трябва да се мисли нещо по въпроса.
(съответно беше направена една обща сметка за сградата колко kW може да се отдели за отопление, разбрахме се ние да не минаваме 12, след което със шефа се разходихме за няколко дребни отоплителни тела, така че да не умрем от студ. Crisis averted за момента, да видим колко може да издържи електрическата мрежа на София.)

Последваха сериозни сметки на тема защо на едно място пише X пари, а на друго Y. В крайна сметка голямата разлика се оказа в ДДС-то, остана и една по-малка, за която трябва да си поговорим малко с upstream telecom-а.

После успях да си излея половината чаша вода върху лаптопа (което е около 200ml), та успяхме бързо да го спрем (Стефан бая помогна), да му извадим батерията и беше оставен малко да съхне в сървърното (което използваме като топлинен източник за офиса, поне донякъде, що да хабим чисти 2.5Kw електрическа мощност :) ).

Та оставих машината да съхне разглобена в Adsys (утре ще ида да си я взема) и се прибрах с диска и. Вкъщи се оказа, че част от клавиатурата ми е отказала (една IBM Model M), та се извади резервната, подредиха и се клавишите и след което просто закачих диска на лаптопа си на router-а (понеже и двата са 64bit-ови, а desktop-а им е 32bit), след което през ssh -Y, sudo chroot и su – vasil си припалих pidgin-а и разните неща от диска на лаптопа и ето, сега ви се оплаквам :)

Всички сме болни.

Колегата Калин отиде на почивка в Прага, с жена си, една седмица пиене и т.н., и там освен всичко останало оправил wireless-а на hostel-а, в който бил останал.

Червото разправи наскоро как един админ с шизофрения го прихванали лудите, тръгнал нанякъде през полето, прибрали го полицаите и докато чакал в полицията, им оправил няколко проблема по машините.

Аз си говоря с Велин, че съм бил в Пирогов, и той пита – “на тях какво им се беше счупило”.

Преди малко си говоря с техничарите от един отсрещен телеком, и те викат – абе не можем да разберем защо router-а ни се претоварва, може ли да ти пратим конфигурацията и да видиш?

Ето добро занимание за студентите по психология/психиатрия, да измислят име на заболяването и методи на лечението, щото “магнит за технически проблеми” не е от най-хубавите…

Понеже е петък, трябва да се зададе следния важен въпрос:

Какво мислите за пеенето в офиса?

При нас си има почти традиция, заедно с импровизации и т.н., даже пеем някои от псувните по адрес на нещата, дето правим. Е, основно се базираме на Черно фередже, но се стараем да сме издържани в най-добрите традиции на (мръсната) българска народна песен.

Та, вие пеете ли в офиса?:)

За хората, ползващи като мене evolution под Ubuntu Intrepid (8.10), сигурно сте забелязали колко бавно работи. Ето един fix, който решава поне част от проблема (при мен в момента е два порядъка по-бързо, на нивото на предната версия).

Намирате си всичките folders.db, отивате им до директорията и пускате следното:

for i in `sqlite3 folders.db .tables`; do sqlite3 folders.db "CREATE INDEX IF NOT EXISTS 'junk_$i' ON '$i' (junk)"; done
for i in `sqlite3 folders.db .tables`; do sqlite3 folders.db "CREATE INDEX IF NOT EXISTS 'del_$i' ON '$i' (deleted)"; done
for i in `sqlite3 folders.db .tables`; do sqlite3 folders.db "CREATE INDEX IF NOT EXISTS 'read_$i' ON '$i' (read)"; done

Проблемът очевидно е, че са забравили да направят индекси на таблиците (абсолютно аматьорска грешка). Има отворени bug #292739 в launchpad и bug #558883 в gnome bugzilla.

Чувствам се изстискан. Днес се оправях с три-четири инфарктни ситуации, като на края на деня две вървяха паралелно… И всички бяха достатъчно гадни, та да няма кой друг да се занимае с тях.

Искам да спя.

Добре, че нямам никакво участие в OpenFest тая година, май нямаше да издържа. Сега просто ще ида, ще послушам някоя друга лекция, ще се видя с разни хора и ще си пия кротко.

Снощи поради наличие на празноти в главата си седнах и си upgrade-нах машината до Intrepid Ibex (следващото Ubuntu, дето се финализира на 30ти). Резултатът беше около половин час пускане на X, борба с кило простотии и половината от деня пускане на основните неща remote на един друг X сървър, докато си трошах лаптопа.

Снощи получих следното:

Hello Vasil,

Thank you for attending the Astricon show this year in Phoenix. Your dCAP
test has been graded, and your scores are as follows:

Written (Passing grade 75%): 85%
Practical (Passing grade 75%): 98%

Та аз официално съм dCAP сертифициран 1324 :) Чакам да ми пратят нещата по пощата.

Изчетох новата излязла книга на Лукяненко (“Студени играчки са звездите”) на един дъх, доста приятна книга, със странно смесване със света на прогресорите и странниците на братя Стругацки.
(което ми напомня, че сега чета новата излязла книга на Борис Стругацки, “Безсилните на този свят”, започва обещаващо).

Идва openfest, а аз още идея си нямам дали ще водя лекции.

Много обичам да дебъгвам. На гроба ми (ако ми направят такъв, мисля да си даря трупа на медицинския факултет на СУ) може да напишат точно това (въпреки че наскоро червото откри странно значение на bugger и се оказа, че debugger може буквално да се преведе като “обезпедерастител”).
(а bugger идвало от българин/богомил, те били обвинявани, че са хомосексуални и от там останало едно такова значение, ако не вярвате – вижте на това бележката най-отдолу)

Днес така ми се обади Велин по някое време, с предложението с iffi и Ели да ходим да ядем/пием нейде в студентски град. Отказах бая грубо – налагаше ми се да port-на едно прилично голямо и странно парче код от asterisk 1.2 до 1.4, а тестването му изискваше специфична среда – някои от проблемите, в които се набих, нямаше как да ги симулирам в моята тестова постановка (трябва да направя нещо по въпроса). Определено открих нови и странни съобщения за грешка и научих подробности за API-то, без които определено бих могъл да живея…
(не трябва да ми се дава да пиша код. Да patch-вам – може, ама толкова)

(Колко е хубаво, че жените са такива странни създания и има какво да им се дебъгва – иначе щяха да са ми скучни и сигурно и секса нямаше да ми е толкова интересен…)

В крайна сметка всичко тръгна към 20:00 (минаха всички тестове, имаше забавни погледи от колегите, докато си държах по една слушалка от двете страни на главата и казвах “Омммммммммм” (просто защото “ало” омръзва)), пийнах си малко от плоската бутилка, дето си нося и щастлив се прибрах.

(Догледах си Coupling, последния епизод е малко лигав към края, но иначе е супер)
(Environments II се оказа музика, на която може да се работи – това поне аз много рядко го срещам)

Днес решиха да ми залепят една лепенка на бюрото и реших да направя една обяснителна снимка.

И така…

Беше забавна седмица, стига да се гледа отстрани. В понеделник се успах за ходенето си на лекар, в сряда успях да стана и да ида, пратиха ме на поредните изследвания (които, ако бяха излезли положителни, щяха да ми вадят сливиците, ама не стана) и почнах физиотерапия. Сега всяка сутрин ходя ми бият ток в главата, ултразвук, и да ме пекат на една лампа.
Честно казано, не ми пука ако ще и в контакта да ме включат, стига да се реши проблема с невралгията…

Наложи ми се да разучавам пращането на binary sms-и, за пореден път се замислих как всичко, свързано с телефонията е нескопосано, омазано и наследено от времето на телеграфа. “You’re in a maze of twisty standards, all incompatible”.

Не мога да се оправя със спането – днес трябваше да ходя на протеста, но се успах (а май и ми звъняха сутринта за нещо), успях по някое време да се събудя, хапнах, дочетох си Anathem и проспах останалата част от деня (което отдавна не ми се беше случвало).

А за самия протест чух малко неща (брата успя да отиде), но за него май ще пиша отделно, заедно с темата за България. Все още не ми дошла музата…

Така и така имам още около час и половина за самолета, да взема да си драсна впечатленията от Щатите.

Не бих могъл да живея тука. Просто ми е трудно да си го представя, нещата освен че са различни, на моменти направо не се траят… Спасяващо беше, че на конференцията имаше едно прилично количество изпаднали типове, с които може да се пие и общува (вкл. няколко, които пият повече от мен, т.е. аз не бях официалния алкохолик на събитието :) ).
(да, определено знам, че в България не е особено добре, и за това ще пиша отделно, само дето нещо в мене адски се радва, че се прибирам)

Самата конференция донякъде беше разочароваща. Очаквах много по-сериозни и интересни неща, а в крайна сметка много от нещата бяха sales презенетации с малко техническо съдържание. Знам ли, може би WTH и подобните са ме разглезили…
Също така се записваха само keynote-овете, на сайта нямаше информация как да се стигне и т.н., което би трябвало да се направи за всяка конференция, за която пътуват хора отдалече.
Като цяло – основно конференцията ми се видя като маркетингова и за новаци.

На следващото събитие, на което бяха (asterisk developer con) беше по-добре, включително успях да покажа един крив бъг на хората, които работят по chan_sip и би трябвало поне в 1.6 да го оправят. Имаше две групи хора – едните пишеха код и оправяха разни неща, другите чертаеха планове за разни невероятни неща. В крайна сметка за всяка от двете големи идеи – новото API и media negotiation оправянето – ще са им нужни по поне няколко години, особено при текущия начин, по който asterisk е писан.

В общи линии добре, че си говорих директно с разни ценни хора като Крис Туули, Уле Йохансен, Крис Килхофнер (тоя, дето пие със сигурност повече от мене), Damin, хората от code zone т.н. и пих с тях, това беше най-готината част.

(и btw параноята си казва своето, успявам да мина всеки път през металните детектори, без да свирнат :) )

И така, да разпънем бележките от снощи…

Та така, денят беше забавен с няколко лекции сутринта на тема SIP (като едната включваше и сериозно обсъждане на IAX2), след което беше обядът и моето явяване на dCAP.

Изпитът беше от две части, практическа и теоретична. Започна с практическата, която беше – дават ти задание за телефонна централа на някакво малко учреждение с разни нужни features, след което имаш час и половина да го свършиш и те тестват. В началото си мислех, че ще го направя за по-малко от даденото ми време, само дето ми дойде адски стряскащо, като в един момент ми казаха “остават ти 5 минути”… Все пак го взех с 98%.
Теоретичния беше от 140 въпроса за 90 минути, multiple-choice тест. По принцип такива неща ги решавам като първо си пиша отговорите отделно и после минавам още един път през всички въпроси, за да нямам някоя глупава грешка, обаче при толкова време и толкова въпроси (средно имах по 38 секунди на въпрос) нямаше начин…
Резултата от теорията ще излезе следващата седмица.

Последваха състезанията, asterisk bake-off (да се подкара от нулата asterisk и да се направи един странен call) и troubleshooting – да накараш странно счупен asterisk да проработи. Понеже не позволяваха да се явяваш и на двете, се явих само на troubleshooting-а и спечелих :) Наградата беше nokia n810.

Последва ходене да пием. Седнахме на едно приятно място с добри пържоли, хапнахме, пихме до около 9-10, след което няколко човека се върнахме в хотела и си допихме в бара. Изпил съм 6 double shot водки (май някъде около 450г), понеже не ми се позволява още да пия бира и определено се насмуках добре, в един момент жената на един холандец, с който пиех, му се обади и неясно защо се стигна до момента, в който я питах дали ще ми запази един използван тампон да си направя чай…
Сутринта ми се умираше, чак сега се освестих.
(и никой не ми е налитал, май това е основния въпрос, който се задава :) )

Ще съм тук до събота, в неделя сутрин ми е полета, в момента върви asterisk devcon и седнах да пипна малко кода, който прави carrier detection (app_sndrec, carriershow) и мисля да го submit-на поне в asterisk-addons.