татко Крокодил

Тия дни прочетох “Proofs and Refutations” на Имре Лакатош (Imre Lakatos), унгарски математик и математически философ.

Книгата ми хареса много, понеже ми показа процесът на развиване на една теорема и доказателствата ѝ, пътят по който се е стигнало до нея (или терминът може би е ориентираното дърво, не точно път, понеже има и доста от задънените улици). За разлика от повечето ми учебници по математика, книгата ми дава идея защо дадено доказателство се развива по този начин, защо са избрани тези дефиниционни множества и други начални моменти, и въпреки формалното обяснение да покаже практическото/разбираемо такова.
(един учебник с толкова информация вероятно щеше да е около 5 пъти по-дебел, но щях да го чета с удоволствие)

Като погледна назад към коя математика ми е останала в главата и коя не, разделителят в общи линии изглежда като да съм си отговорил на въпроса “защо” (я има|се ползва), понякога и “защото е тривиална”. Голяма част от останалото е отказало да ми се лепне в главата, и понякога ми се е налагало по-късно да се ровя в него и да се опитвам да разбера, когато ми е трябвало (и когато много често съм се спирал на изцяло приложната му страна, без да задълбавам (полета на Галоа) , или просто да придобия бегла представа (решетки, които още не мога да докарам до някакво интуитивно ниво)).

Остават разни интересни въпроси:

– Грешно ли се преподава математика? Явно не съвсем, при условие, че една прилична част все пак съм я научил (и ако трябва, мога да си изведа формулата за решение на квадратно уравнение, например). Дали може да се подобри по смислен начин?
– Ако хората имат нужда от повествование (narrative, разказ), за да запомнят/схванат нещо, това дали не е бъг в главите ни, който трябва да оправим, или нещо, от което трябва да се възползваме?
– Някой да знае учебници, които обясняват по този начин различни математики? Не говоря за безумно глупавите от типа на “head first statistics”, а някакви, които могат да опишат процесът на извеждане на текущата теория, причините за това и по какво се работи в момента, може би комбинация от математика и история (без премълчаванията, за които Лакатос пише)?

Интересно също кои са наследниците на Лакатош. Карл Попът му е предшественик, но да речем, че неговите идеи достатъчно са се просмукали в каквото друго съм чел, и ми е интересно какво ново (и смислено) има в областта в последните 50-тина години…

p.s. ако някой знае къде има книгата на Лакатош на български, да ми пише, има някакви хора, на които искам да я дам и които няма как да я четат в оригинал.

(Добре сме, всичко ни е наред, а аз съм огладил дрехи с площ колкото Република България)

Пролетен панаир на книгата. Очаквах нищо да не си харесам, но пак си напълних раницата:
– Два тома (предполагаем) дневник на Лаврентий Берия, с коментари от тоя, дето ги е намерил. В момента ги чете Велин, да видим дали стават.
– Двата тома “Чамкория” на Милен Русков, чакат за изчитане.
– “Двадесет и петият част” на К. Вирджил Георгиу – изчетох я за нула време, оказа се страхотен роман за времената около втората световна война и навлизането на тоталитаризмите. (Изобщо, не съм очаквал, че “Комунитас” – издателство основно за християнска литература – ще издава такива ценни неща, като тази книга, книгата на Стефан Бочев за Белене, новото издание на “Архипелага ГУЛАГ”…)
– “Граница” на Капка Касабова, която чета в момента.
– “Вицове за луди, садисти и канибали” на Анатол Анчев – изследовател от БАН – събрани всичките вицове по темата от разни места и източници. Изглежда доста забавно, вероятно е следващата за четене.
– “Махалото на Фуко” на Умберто Еко, понеже не знам да ми е моето копие.
– “Хайка за вълци” на Ивайло Петров – скоро я прочетох и реших, че си заслужава да се вземе на хартия.

(панаирът свършва днес, ако не сте се сетили да идете, има още малко време)

Чел съм много неща на Стивън Кинг.

Чел съм за геноцида в Руанда.

Чел съм за психопати: 1, 2, 3.

Чел съм Колимските разкази и Архипелага ГУЛАГ.

Както и по много други теми, заради които съм се депресирал за по седмица-две.

Всичките обаче не са толкова ужасяващи, колкото The Baby Owner’s Manual, след което си извадих една бутилка и си наливах известно време. Ако Стивън Кинг пропише такива книги (или по темата), вероятно ще има много припаднали читатели.

Искрено се надявам да не сънувам нищо от книгата.
(и не знам кога ще събера желание да изчета книгата за бебешки болести, дето ми се мотае наоколо)

Има панаир на книгата в НДК (до 29ти). Аз си харесах/взех следните неща:

“Избрани техники за производство на ракия”, на Симеон Дочев (което вече прочетох, много приятно);
“Жените в ‘Ислямска държава'”, на Татяна Дрозина и Явор Райчев (чета в момента, изглежда доста интересно);
“Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, на Юнас Юнасон (стои ми в списъка за четене отдавна);
“Тежък маршрут” на Евгения Гинзбург;
“Системата за европейска сигурност и Балканите в годините на студената война” на Йордан Баев;
“Как се променят нещата – от инциденти до голямото събитие” на Ивайло Знеполски (два тома).

Като цяло се намират хубави неща, въпреки че прескачам книгите, които бих чел в оригинал (т.е. всичко английско) и че като цяло не се издават особено интересни неща. Може да наблегна по-сериозно на серията за ракията, книгите са наистина приятни за четене, може даже да си направим тестов казан в initLab за бутикови ракии (например с аромат на тинол или на нов хардуер).

Забил съм се в една огромна книга (реално web серия, някъде около 4000-5000 печатни страници) и за почивка пиша нещо за нещата, които четох тая година и си струват да бъдат отбелязани.
(това е пълният списък)

Темата за Алан Тюринг ми беше доста интересна, след като ме накараха да гледам силно некадърният филм за него (официалната му биография).

Доста странна беше книгата на Norah Vincent, “Self-made man”, за експериментът ѝ да се облича като мъж и да се представя за такъв. Доста е интересно, и не само защото след това е изпаднала в клинична депресия.

Категорията фентъзита никак не е малка, и учудващо има доста добри неща – серията “Codex Alera” (алтернативен свят, римляни, малко магия) на Jim Butcher (която май са превели в по-голямата си част на български), серията “Belisarius” на David Drake и Eric Flint (алтернативна история с византийския генерал Велизарий), последната книга от Ancillary серията на Ann Leckie, петият Mistborn на Brian Sanderson. Също така в тази категория е и най-тъжното книжно събитие на годината, “The shepherd’s crown”, последната книга на Тери Пратчет.

Комиксите тази година не бяха чак толкова, колкото предишните. Бих могъл донякъде да препоръчам Cerebus на Dave Sim – произведението е монументално, сменя много жанрове и прави какви ли не странно неща, но очевидно нещо се е случило с автора по някое време и последните 4-5 книги са тотално нечетими. Изчетох и целия Fullmetal Alchemist, но не мога да кажа, че е кой-знае какво.

Не трябва да се пропускат “Seveneves” на Стивънсън и “The Martian” на Andy Weir (учудващо добра книга, въпреки всичкия hype около нея), като единствените представители на твърдата фантастика от тая година.

По любимата ми тема за депресията, “Furiously happy” на Jenny Lawson е страхотна книга, освен, че те кара да се замислиш и да погледнеш на хората по друг начин, е и много много весела.

Преиздадоха и “Архипелагът ГУЛАГ” на Солженицин, за който мисля, че съм писал и много си заслужава.

По научно-популярната тема няколко интересни книги бяха “Structures, or why things don’t fall down” на J.E. Gordon и “Ignition!: An informal history of liquid rocket propellants” на John D. Clark. И двете ги четох с голямо удоволствие.

Най-интересна ми беше политическата тема тази година:
– “Swarmwise” на Rick Falvinge (от Пиратската партия) по темата за организиране на хора, чете се много бързо и силно я препоръчвам;
– “Capital in the 21st century” на Thomas Piketty е много добре издържана икономическа книга, която описва доста интересни неща в икономиката и поведението на капитала. Силно я препоръчвам, въпреки че оригиналният ѝ език доста е повлиял на изказа и на моменти дразни;
– И книгата, която най-вече препоръчвам е “Public choice III” на Dennis C. Mueller, учебник, в който е събрана цялата политическа теория от последните 50-100 години – системи за гласуване, организационни форми и какво ли не още. Иска ми се някой ден да направя няколко лекции (или серия blog post-ове) по нея.

Тия дни приключих с първата редакция на Reverse Engineering for Beginngers на Денис Юричев, и снощи ми е merge-нал последния pull request.

Книгата е много добра за начинаещи не само в reverse engineering-а, но и за хора, които искат да видят как работи отдолу асемблера и какво генерират компилаторите. Пълно е с всякакви интересни факти и като цяло не е много за четене (въпреки че генерираният pdf е около 950 страници). Има вид на подходящ учебник за един нормален едносеместриален курс, та даже някой може да реши да пробва да води по него :) Книгата е под creative commons лиценз, и може да се ползва за всякакви цели.

По принцип source на книгата може да се намери в github, авторът приема смислени редакции. Аз мисля да направя втори пас за редактиране, понеже досега оправях английския да звучи като английски и да е ясен, но може да се направи доста по темата да звучи наистина добре. Ако някой може да помогне с нещо друго (LaTeX-а не е чак толкова сложен), няма лошо да праща :) В todo-то на автора има “MIPS, Objective-C, Visual Basic, anti-debugging tricks, Windows NT kernel debugger, Java, .NET, Oracle RDBMS”, а в самата книга на доста места има “TODO” (например да се опишат в appendix A разни SIMD x86 инструкции).

Лабът си има две библиотеки и нещо като book crossing…
(може директно да гледате снимки, или да четете и обясненията по-долу)

Библиотеките са една голяма в коридора (1, 2) и една малка в рубинената стая.

В дясната част на голямата библиотека в коридора първия, втория и третия рафт са нещо като book-crossing. Там са оставени книги за раздаване, които всеки, който иска може да си вземе, и при желание да остави нещо друго.

В лявата и част първия рафт е с развлекателни четива (комикси, списания и т.н.). Вторият е с разпечатаните броеве на POC||GTFO (за него съм писал по-долу), а третия, който не съм снимал съдържа тениски по една инициатива.

В по-малката библиотека са подредени по-друг тип книги, които са по-скоро за вътрешна употреба. На първия рафт има разни средно-полезни технически книги, на втория са подбрани по-ценните книги, а на третия има различни неща, за които май няма общо мнение дали да не ги раздадем и по принцип една част трябва да отидат в book crossing-а. Също така там има един специален четвърти рафт, с подпори – дебели книги, чието съдържание не е особено полезно, но са много добри да се подпре нещо с тях.
(сега забелязах, че и в лекционната има едно прилично количество подпори)

POC||GTFO (т.е. Proof-of-concept or get the fuck out) е едно доста интересно списание, правено от някаква част от екипа на phrack. Издава се под САМИЗДАТ лиценз (т.е. може да го печатате и т.н., но трябва да отпечатате копия и за хората около вас), и е бая забавно.

До тук в съдържанието му могат да се срещнат неща като “как да направим един файл да е pdf и swf”, “javascript random генератор”, “операционна система в 512 байта и pdf файл, който boot-ва”, “как да познаем, че сме под QEMU, а не на истински MIPS” и всякакви други странности. Прилична част от нещата имат практическо приложение (ако се занимавате със странни/весели неща), а останалите са приятни четива за забавни хакове.

Провеждам една инициатива да печатам списанието, и в initLab има до тук всички броеве на хартия. Пращам и по другите български hackerspace-ове по някакво количество броеве, само последните два още не са пратени (понеже трябва някой да има път към София:) ).

Ако ви е интересно (а би трябвало да е), погледнете моя mirror, или минете през близкия ви лаб, за да видите хартиен брой :)

Тия дни гледах малко филми, които ме докараха до желанието да попиша.
(човек би си помислил, че като безработен ще имам повече време за такива неща, ама на…)

Гледах “The imitation game”, след което прочетох “Alan Turing: The Enigma”(по която уж е правен филма) и крайното ми мнение е, че не струва:
– Ненужно драматичен е, през цялото време основната ми мисъл беше “тука прекаляват”;
– Избрали са за ролята на Тюринг актьор, който играе аутисти и психопати (и докарва още повече драматичност);
– Сериозно се различава от реалността (има доста неща в wikipedia по въпроса) – например Enigma-та е счупена от поляците, след което англичаните доразвиват идеята, като ролята на Тюринг е сериозна, но не е като на единствен човек, който е бутал цялото нещо;
– Споменали са само малка част от работата му, криптоаналитичните му занимания не са по-важни от машината на Тюринг и приносът му в създаването на информатиката (“Computer science” звучи по-подходящо, ама “компютърни науки” не изглежда добре). Силно препоръчвам на всички програмисти и изобщо компютърджии “The Annotated Turing: A Guided Tour Through Alan Turing’s Historic Paper on Computability and the Turing Machine”, обяснение на paper-а му по темата изчислимост, в който могат да се видят в общи линии за пръв път различни основни програмистки похвати.

(самата му биография, която съм споменал по-горе не препоръчвам толкова, написана е доста зле)

А днес гледах “Citizenfour”, на чиито принцип е трябвало да направят филма за Тюринг.
(и това е филм, който трябва да гледате, и за който силно се надявам (и изобщо не вярвам) да го дават по кината в България)

Някои дреболии, дето изникват тия дни:

Описание как да си настроим ssh-а, така че да е минимално vulnerable към възможните проблеми (дето се мисли, че съществуват след лекцията на Апелбаум)
(мисля, че автора прекалява, ама па параноята е нещо важно в нашата професия)
(събирам желание да си rekey-на сървърите)

Ще има високосна секунда юли месец. Предишния път разни неща се счупиха, не мисля, че и тоя път ще ни се размине без проблеми.

Също така, в initlab ще има лекция/дискусия на тема “Design patterns for web-application scaling”, която даже ще stream-ваме online. Ще е в общи линии админска, но вероятно ще се допускат developer-и, ако не говорят много глупости.
(няма какво да се притеснявате, vloo ни е забранил да ползваме брадвата в тоя студ, а па и земята е твърде замръзнала, че да заравяме някой)

За тестове сме пуснали initLab TV, което в общи линии върти всичките записи, дето има на va.ludost.net.

Всички видеа от 31C3 са качени, ако има достатъчно желаещи, може да организираме гледане на най-добрите.

И довърших една книга, дето май всички трябва да прочетат.

(да, правя опити да пиша по-често)

Тазгодишният панаир на книгата не е зле, обиколих го два пъти (и на втория открих, че съм изпуснал един цял етаж). Основно си взех книги, които да подарявам – много от нещата, които излизат в превод
вече съм ги чел в оригинал, а българските автори не са особено много и заслужаващи си.

Нещата, които си взех за мен:
“Мир на страха ни” на Георги Мишев (автобиография, прочетох за нея в блога на Евгени Тодоров, и преди малко я приключих, заслужава си въпреки отнесения стил на писане);
“Психология на тълпите” на Густав Люобон (препоръча ми я преди някакво време longanlon);
“Патрули: училищен надзор” на Сергей Лукяненко и Аркадий Шушпанов (сега видях, че има и втори автор и май ще съжалявам);

Нещата за подаръци:
“Сигурно се шегувате, г-н Файнман” – Ричард Файнман (превели са го най-накрая, помня с какво удоволствие четох оригинала);
“Белене – сказание за концлагерна България” на Стефан Бочев (за която би трябвало да съм писал, едно от най-хубавите описания на човешката природа, освен всичко останало);
“Рекло телето дъба да мушка” на Александър Солженицин (неясно къде ми е другото копие);
“Секретността – американският опит” на Даниел Мойнихан (взех две копия и едното вече го подарих на някой);
“Невидимата горила” на Даниел Саймънс и Кристофър Шабри (превели са я скоро, една от най-хубавите книги за бъговете в човешкото мислене).

(и заедно с книгата на Файнман ми подариха “Да паднеш в черна дупка” на Нийл Тайсън, която не знам кога ще подхвана)

(ужасно вредно е да се чете Пратчет от лесно-пристрастяващи-се-хора, за поредна вечер седя до 3, за да си дочета книгата)

След някакво количество по-тежки книги – всичкия Оруел и последствията от него (Albert Maltz, Евгени Замятин, E. Tangye Lean), после Echopraxia на Peter Watts и т.н. (тук може да се види списъка), реших да си почина с малко Пратчет. Хванах каквото ми беше под ръка (Jingo), после продължих с нещата за стражата, първо по-тежките (“Night Watch”, “Thud!”), след продължих с първите (“Guards! Guards!” и т.н.).

Накрая снощи изчетох “The last continent”, и изведнъж си спомних/открих пак, че той всъщност е адски смешен – смях се бая време на разните шеги (които в оригинал определено са по-добри, май ще си планирам препрочитане на старите неща). Езикът му е страхотен, идеите му също, и малките и дребните шеги се получават много добре. Явно в някакъв момент след серията с магьосниците нещо е станало с него (и не е алцхаймера, щото той дойде доста по-късно) – докато преди идеята на книгата беше важна, но беше важно и да е смешна, в последните му неща важността на идеята избутва хумора доста назад, сяка
ш е нямал желание да се шегува толкова.

Това не пречи на книгите му и не ги прави по-трудни/бавни/тегави/лоши за четене – спомням си как като излезе “Нощна стража” на български като свърших да я чета, открих, че е сутрин (и в съседната стая Велин откри същото) – но ги прави доста различни, може би с по-силен поучителен момент.

Също така, тоя частичен препрочит ми показа, че определено серията за света на Диска трябва да се прочете от повечето хора. За предпочитане – в оригинал (и през деня, че да се намира време за сън).

Може би така изглежда щастието.

От някакво време се канех да видя какво друго е писал Оруел, и в крайна сметка п
рез антикварни книжарници и подобни успях да си събера комплекта от 11 тома със
събраните му неща извън по-дългите (романите, както и “The road to Wigan pier” и “Homage to Catalonia”). Отгоре на купа е и едно издание на романите му, които о
баче съм чел (планирам да препрочета “1984” в оригинал, след като свърша с тия тухли (в момента съм към средата)).

Има няколко сериозни причини да искам да ги изчета.

Като за начало, Оруел е един от най-добре пишещите на английски автори. Неговото владеене на езика е страхотно, като успява да го комбинира с много прост и ясен изказ, което го прави перфектният пример за всеки, който иска да пише. Може би
донякъде мога да го сравня с Георги Марков в българския език.

След това, Оруел е един от най-честните хора, които съм чел. Способен е да защитава до край убежденията си и да казва каквото мисли директно и ясно (и си проличава британското в него, въпреки, че е груб, пак звучи добре), но в случаите, когато се окаже, че не е прав, е способен да се извини и да си каже в прав текст, че е сгрешил. В повечето му есета освен това, за което говори се старае да опише и собствената си гледна точка и нещата в него самия, които може да са повлияли на написаното.

А нещото, което на мен ми липсваше беше как се е случило да е такъв човек, исках да проследя развитието на мислите и идеите му. Определено не съм съгласен с доста от тях (но мисля, че и той към края не е бил съгласен, не съм стигнал до там), но разсъжденията му провокират доста и в мен.

(прескачам дребните неща, например как показва влиянието на липсата на новини и как се променя мнението на хората през войната, или стотиците ревюта на книги, които е написал и от които си харесвам неща за четене).

Като цяло, важно и интересно четиво. Жалко, че винаги ще си остане гадно усещане за недовършеност, което идва като отворя поредния том, и в началото видя в хронологията:
“21 January 1950 Orwell dies of pulmonary tuberculosis, aged 46.”

(in other news, ще се ходи на Балканския Компютърен Конгрес, където и ще говоря, но за това – в следващите дни)

Записите от БургасConf.

Понеже местим офис и ми се събраха хиляда неща на главата, ще отложа писането на презентацията си като лекция.

От другите интересни работи – започнал съм да изчитам събраните съчинения на Оруел, за момента съм приключил с първия от 11те тома журналистика/есета (I have tried to tell the truth) и е доста и интересно. Отнема обаче доста време,
понеже редовно човек трябва да спре да помисли, а книгите са дебели, с не-особен
о-голям шрифт.

А на мен постоянно ми се спи.

Преди няколко седмици излезе първото издание на “Is Parallel Programming Hard, And, If So, What Can You Do About It?” – книга под creative commons на Paul McKinley (по принцип kernel developer). Полезна е и информацията в нея е доста прясна и точна (а и като гледам, голяма част от нещата там не са се променяли от доста време, и има неща като RCU, memory бариери и т.н.) и я препоръчвам на всички.

Аз разпечатах десетина копия, и в момента има по едно в initLab, VarnaLab, BurgasLab и hackafe, като се планира втори print run, ако има хора, които имат желание да си вземат. Цената ще е около 30лв на копие, ако имате желание, пишете.
(или може да си я четете online или да си я разпечатате сами, не е сложно:) )

Тече панаир на книгата, в НДК. Днес ходих, ето резултата:

Книги, които съм чел и не знам къде са, а искам пак да раздавам на хората:
“Промиване на мозъци”, на Робърт Дж. Лифтън;
“Черният лебед” и “Надхитрени от случайността” на Насим Талеб (още не са му издали третата книга на български, май ще им е сложно);
“Белене – сказание за концлагерна България” на Стефан Бочев;

Книги, които не съм чел:
“Възвишение” на Милен Русков (доста я хвалят, четох една друга негова и не беше зле);
“Непорочните самоубийства” на Джефри Юдженидис (чел съм “Мидълсекс” от него, и май съм гледал филма);
“Пътуването на Чудомир в Турция (1932) на Хюсеинс Мевсим;
“Лекции за въведение в психоанализата” на Зигмунд Фройд (отдавна им се каня);
“Секретността: американският опит” на Даниъл Патрик Мойнихан;
“Излъжи ме, ако можеш” на Пол Екман (тъпо са превели заглавието, книгата я изчетох до средата на английски и беше доста тегава, надявам се така да е по-лесно);
“Други цветове” на Орхан Памук;
“Психология на комунизма” на Асен Игнатов (която даже почнах и звучи доста интересно).

(свършил съм със записите от OpenFest 2013, ще се появят тия дни)

Около репетициите в initLab някой ми препоръча Understanding Comics на Scott McLoud, и след като го прочетох, мога да обясня защо точно за мен филмите рядко могат да си струват гледането (и ако гледам нещо такова, най-често е сериал).

От трите варианта – книги, комикси и филми – в комиксите ролята на нашето въображение да запълва дупките е най-голяма. Пъзелът, който сглобяваме е с доста по-различни и пръснати парчета, и когато е направен така, че да разказва история, ние можем да и отделим нужното на нас време, за да я проследим, разберем, попълним и осъзнаем. Няма някакъв реално-времеви процес (30fps), който да ни пришпорва.

Като за сравнение – книгите могат да са подробни до смърт (което рядко се случва), а филмите нямат голям избор и са невероятно ограничени в колко могат да си развият героите, какви проблеми могат да погледнат и доколко могат да натоварят зрителя с някакви интересни въпроси (за това повечето филми се спират само на един въпрос, защото няма много място за друг).

Така че – четете книги, четете и комикси. Страхотна храна са за въображението, а то ще ви трябва.

Човек не разбирал колко ценно е нещо, докато не го загубел…

Станах голям фен на серията на Iain M. Banks за Културата (“The Culture”), след като прочетох “The Player of Games” (издали я бяха на български със заглавието “Играчът на играчите”, и името на автора бяха превели като Йени М. Бенкс). Години след това се добрах до каквото можех негово по темата и ги изчетох, а когато наскоро разбрах, че умира (почина от рак преди няколко месеца), си поръчах и последната му книга, “The Quarry”, без да обърна внимание, че не е от тая серия.
(“културата” се оказва едни от любимите светове на повечето хора, като ги питат “в кое бъдеще от фантастиката бихте живели?”)

Оказа се, че в сравнение с доста от другите му книги, серията за Културата не е чак толкова велика – “The Quarry” се оказа наистина много интересна, “Dead air” и “Espedair street” забавни и идейни, “Transition” доста приятно и странно фентъзи, а в момента чета “Raw spirit”, което ме накара и да пиша за него.
Оказва се, че аз всъщност много харесвам тоя човек, и не е ясно защо не съм се хванал да му чета всичките неща приживе, но мисля съвсем сериозно да се заема с това. Като изключим няколко странно повтарящи се момента (например употребата на кокаин, с който явно е имал бая преживявания), книгите му са написани на много приятен език, не се повтарят, и са си удоволствие за четене.

А “Raw spirit” поне засега е изключително приятна книга. Започнах я, докато се прибирах спокойно с един автобус (единственото полезно свойство на градския транспорт е, че в общи линии става да се чете в него), и се усмихвах/смях през половината време. Сериозно обмислях да зарежа ИББ и да ходя да си чета на спокойствие (ама съм твърде уморен, че да чета пълноценно дълго време).

Зачетете го, заслужава си.

Това е списък с книги, които съм оставил в initLab за раздаване (натрупани са в голямата стая по дивана и т.н.), някои вече са взети. Който иска, да идва и да взима, книгите се раздават съвсем безвъзмездно :)

Посетих панаира на книгата, ето снимка на книгите и малко описание:

“Ни вест от Гурб” на Едуардо Мендоса – някъде имам нейно копие, това май ще го подарявам, щото е наистина добро и много смешно.

“Хигиена на убиеца” на Амели Нотомб – събирам си всичките нейни неща, поръчал съм и три книжки на английски на старо.

“Нов патрул” на Сергей Лукяненко (4 копия, понеже iffi ми се обади да ми каже за него и да и взема на нея и на нейни колеги).

“English for Information Technology”, за офиса да се помогне на разни колеги.

“Без заглавие” на Нася Кралева – нещо документално около прехода.

“Особености на филибейския характер” на Евгений Тодоров – чета му двата блога.

“Повярвалият” на Стефан Бочев – другият му роман не ми хареса, ще видя този.

“Пушки, вируси и стомана” (Guns, Germs and Steel) на Джарел Даймънд – отдавна ми казват да я прочета, особено около “Cathedral, forge and waterwheel” и “Sex at dawn”.

What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth”.

Амели Нотомб, “Loving Sabotage”.

Много близко до моето мнение по въпроса. Помислете си тогава какво значи да подарявате умрели цветя :)

Всъщност, май ми е любимата жена-автор. Пише рядко добре, кратко, и ако някой ден напише нещо, което е повече от 300 страници, вероятно ще е смазващо.