Следващата събота (26 януари), от 15:00 в initLab ще направя workshop по темата депресията, самоубийствата и слушането на хора. Понеже ще включва и един-двама човека с проблеми, които ще говорят и които не са особени фенове на публичността, няма да има записи/streaming и ще е invite-only. Ако има някой желаещ да участва – като слушател или като говорител, да сподели нещо – нека ми да пише директно на mail-а.
Появи се въпросът какъв ми е процесът на писане (Стефан ме пита, и той ще пише по темата). Донякъде като продължение на post-а ми работния ми процес.
По принцип широко разпространено е грешното мнение, че ползвам някакъв сръбски bullshit генератор, който ми пише post-овете. Това не е вярно. Македонски е.
(open up with a joke, they said)
По принцип пиша няколко типа неща – blog post-ове, документация (понякога се чувствам като единствения такъв човек на тоя свят), лекции/презентации и описания на системи, които са донякъде като документация.
Първо, аз съм мързелив, съответно много рядко сядам да се мъча в/у нещо. Работя на тласъци (хаха), редовно се прекъсвам с четене на поща, писане на някого, четене на 9gag, къпане и т.н.. Голяма част от идеите и мислите ми идват, когато не съм си пред машината или като правя нещо коренно различно – съответно просто идва момент, в който сядам, написвам всичко което ми е хрумнало и ако е достатъчно, минава редакция и го качвам, ако не, се захващам с други глупости. Повечето ми blog post-ове са написани на един път, защото съм издъвкал цялата идея в главата си предварително.
(например това го захващам за трети път)
(най-много неща ми се изясняват сутрин, докато се къпя)
За да не забравя в/у какво работя, просто си държа отворени прозорците с текстовете. Ако реша, че за нещо няма да имам време, го записвам и затварям и ако ми хрумне след някакво време, го отварям пак. Например идеята ми за debug workshop-а се мотае в няколко файла от поне година и половина и искрено се надявам да успея да я реализирам скоро.
Ако работя в/у нещо по-голямо, си правя план преди това (който рядко си прилича с крайния резултат), служи повече като място, на което да си водя бележки за какво трябва да говоря. Пиша го по максимално прост начин, като под-точките се отбелязват с 8-интервални tab-ове, като в C код – така ако твърде много се забия в нещо, лесно мога да го видя и да го премисля или изнеса в отделна точка/абзац.
Планът ми помага най-вече защото паметта ми е основно асоциативна и трудно мога да си спомня всички неща, свързани с дадена тема без някакво подсказване – например ми е трудно да изброя книгите, които съм чел през годината, но ако ми кажете автор/заглавие, мога да кажа за какво става въпрос в тях.
За някои от лекциите си пиша текст, понеже ми е по-лесно да си ги представя в този вид, за други правя презентация, за трети само план, а понякога като нямам време или съвсем ме мързи, импровизирам. Съответно първите се получават най-добре, последните по принцип най-зле.
При писането и редактирането на текст се старая да следвам правилата на Оруел за писането, от Politics and the English language (някои хора твърдят, че ползвам твърде много passive voice, но според мен там, където го ползвам си е правилно).
По принцип обсъждам бележките си с различни хора, най-вече за да не напиша някоя голяма глупост (помага това, че познавам няколко много цинични човека, които никак не се притесняват да ми обяснят колко съм тъп) и за да имам някакъв frame of reference за публиката. За по-сериозните неща правя поне една редакция, за да оправя текста (основно да махна неща, от които няма нужда), за някои давам текста да го прегледа някой друг. Повечето ми лекции са минавали такава редакция, повечето ми blog post-ове – не.
От известно време използвам git, за да си държа в него лекциите и нещата към тях (даже от време на време давам на някой достъп, така с Яна правихме бележките за лекцията за депресията), но още не съм го използвал за нещо повече от backup и sharing система. Използвам gvim с голям шрифт за писане на текстовете, vim в терминал за писане на бележките, както и вградения spell checker. Имам spell checker и в browser-а и понякога си хващам грешките като paste-вам там.
Като обобщение – аз съм мързелив, разхвърлян и несистемен, направо е чудо, че успявам да свърша нещо.
Във вторник (15 януари), от 19:00 в initLab ще направим едно представяне на OHM2013 – аз, Яна и Явор, ще разкажем какво представлява, колко е весело и ще навиваме още хора да дойдат с нас.
Мислех си, че съм писал нещо по темата (а ме попитаха наскоро), но не си го откривам, та накратко защо нямам facebook account и не планирам да имам:
На съвсем първо място – въпреки всичко, което някои хора казват, аз НЕ СЪМ СОЦИАЛЕН и всичката тая “социализация” на сайтове, follow-ването и т.н. основно ми лазят по нервите.
Представлява огромен поток спам, който не подлежи на контрол. Предпочитам да си подбирам rss-ите, които чета (не са много);
Дори да имах желание да давам много лична информация за себе си, нямаше да я давам на американска фирма. По подобни причини нямам и google account;
На услуга, за която не плащаш, най-често ти си продуктът. Това е почти като да проституираш без да го знаеш и да не ти плащат;
Мога да си архивирам сам цялата комуникация, вместо те да го правят вместо мен (и да я раздават после);
(по темата, за всеки, който иска да каже “е то аз нямам какво да крия, какъв е проблема” – публикувайте си целия mail, комуникации по messenger-и и т.н. някъде да го виждат всички и пак ще си говорим)
Това да получавам таргетирани реклами – ако исках да бъда заливан с лайна, щях да си спра adblock-а и spam филтрите. Също така не мисля, че насочените лайна са по-добри с нещо.
Не ми предоставя нищо, което да ми трябва и вече да нямам:
Дава ми възможност да говоря с хора, с които отдавна не съм – аз ако исках, щях да съм се свързал с тях;
Възможност да публикувам и изразявам някакво мнение – имам си блог;
Възможност да чета на всичките си “приятели” глупостите – не, благодаря;
Възможност да ме тагват в някакви снимки – пак не, благодаря;
Възможност да stalk-вам хора – за това си се намират хора да го правят;
Възможност да научавам бързо “новини” – ако е важно, ще го има във feed-овете ми или някой ще ми каже;
Начин да ме канят лесно на събития – на събитията, за които си заслужава да ида винаги има кой да ми каже;
Възможност да си губя времето – имам толкова много книги (и няколко сериала), че това не е особен проблем. В краен случай има 9gag.
Да не говорим, че вероятно Оруел се върти в гроба и се чуди как хората може да са толкова заблудени.
Една част от тези неща са ми и доводите против ползването на cloud услуги, друга част са като тези, заради които спрях да ползвам twitter (от който чета един много малък feed, през bot в irc).
Да се наспя (трябва да успея за няколко дни);
Tool, който може да сравни две книги и да каже същите ли са (около един проект с едни словенци);
Електронна ключалка за initLab (май имам идея, след разговори с хората от Artifactory)
Да организирам cryptoparty (т.е. най-вероятно да намеря кой да се занимае :) );
Да видя за колко от нещата, които търкалям мога да подкарам tor интефейс;
OHM2013 – може би някакви workshop-и, как ще се ходи до там, участие в NOC екипа и т.н.;
30C3 (и да идем повече хора);
Балканският компютърен конгрес (ако се случи);
Debug workshop в initLab (за дебъгване на проблеми и как се прави), който мисля от поне една година;
Курс по писане на бази данни, пак в initLab (базиран на “Transaction processing” книгата на Jim Gray);
Workshop-и/лекции на темата слушане на хора (след като говоря с Мич Алтман да прати малко бележки), в initLab и вероятно на OHM;
сайт на тема депресиите/слушането на хора;
турнето конференции из България и конференцията преди тях (Стефан вече го спомена);
Нещо за openfest (имам поне 3 технически лекции, дето висят в начална фаза);
Да поддържам темпото на четене (пак да докарам около 110 книги за годината);
Да се науча поне малко да свиря;
IPv6 на повече места (на 29c3 имаше 40% IPv6 трафик, явно му е време);
Отделно са нещата, за които няма срок (взимане на властта, разстрели, ремонт на света), и нещата, дето по принцип се правят (пиене).
Някой да има идея как да направим 2013 да е две-три години?
Накратко: прибрах се, винаги ми е много хубаво, като си кацна в София, въпреки всичко останало. На gate-а в Хамбург имаше някакво пищящо хлапе, което ме караше да си мисля “Дайте му морфин! … дайте и на мен …”, най-вече щото не бях спал заради болки в нещо около стомаха (не е ясно откъде е дошло, ама май кафето и топлото го успокояват, май тия дни ще се стои на топло).
Главата ми е каша. Тая година не беше особено хубава (и май ме мързи), но мисля да следвам любимия принцип “Усмихни се, утре ще бъде по-лошо”.
Като се наспя (което може и да се случи до средата на 2013), ще пиша за разните интересни планове за догодина (които на пръв поглед са за около 5 години).
Пропускам afterparty-то, понеже съм скапан, мисля да напиша тоя post и да спя, утре сутрин ще ставам в 8-9 да си хвана самолета…
Сутринта гледах Millions of lessons learned on electonic napkins, по темата за online преподаването/образованието и различните неща, които авторите са открили. Имаше интересни моменти, например това, че ако има на три минути въпрос към гледащия, това много помага да се разбере материята и също така да се получи хубав feedback дали обяснението е добро. Струва си да се гледа, мисля да я дам на Наков да види дали не може да вземе от там някакви идеи.
Лекцията за локалната gsm мрежа беше интересна, въпреки много приспивния лектор. Интересно беше, че са подкарали паралелно openbts и openbsc за малко (въпреки че са нямали handover м/у двете). Аз лично ползвах мрежата и останах доволен, работеше доста прилично.
NOC review винаги ми е интересно, разказаха доста весели неща:
Имали са 22gbps upstream (2×10 до някакви хора и 2×1 към два exchange-а), напълнили са най-много 8.2gbps, в изходящата посока;
Имало около 3000 wifi клиента едновременно в пиковия момент (което е три пъти повече от предишни събития);
В някакъв момент 40% от трафика е бил ipv6, което за мен беше най-голямата изненада;
Ползвали са прилично количество juniper железария с интересни свойства – представлява много 1U парчета, които се държат като един цял switch и по-лесно може да се инсталира капацитет във всяко нужно място;
Бая са се забавлявали с окабеляването (понеже конгресът за пръв път се прави в тая сграда).
(на dashboard-а има още статистики по темата).
Изобщо, това винаги е една от най-интересните лекции.
Ходих и на Page Fault Liberation Army or Gained in Translation, доста интересен research за използването на double fault-ове за някакви странни цели, който за съжаление почти проспах и трябва да гледам пак.
Closing event-а беше весел както винаги (и с мнооого ръкопляскания). Обясниха, че тази година е имало около 500 доброволци (от тях 100 от core организацията, останалите дошли отвън), които са дали 5000 часа смени, а 100 от тях са били и на build-up-а по коледа (измежду тях и Бобсън, който трябва да вземе да напише нещо по темата, как е било). 111 часа talk-ове (приети са били 1/3 от заявките), 71 lightning talk-а, имаше за пръв път assemblies, а се оказа и че е имало неща специално за деца (например са ги учили да запояват, страх…).
Най-интересното за мен беше, че са продали 6600 билета общо, т.е. някъде толкова хора е имало на целия конгрес, и средно още толкова на stream-овете (около 8000 в някакъв пиков момент), т.е. в общи линии два пъти повече от миналата година. Казаха, че имало 3000 стола, т.е. за половината хора, но на мен все ми се виждаше, че не стигат (това извън залите), и определено нямаше достатъчно контакти, та ако има откъде, ще им пратя feedback.
Накратко – беше весело, уморително, и ако бях се наспивал предните две седмици, вероятно щеше да ми е по-леко. CCH определено е по-доброто място за такова събитие и с малко допълнения може да е направо перфектно.
Третия ден пак мина малко отнесено.
Стоях известно време на lightning talk-овете (Ник Фар ги организира доста весело), ето няколко, за които говориха:
Weird Ass Digital Fabrication – лесно правене на физически неща с роботи, изработка и процеси и колко лесно е да е прави и подобрява това с нашите инструменти;
Motivated Misinformation: Fabricating Facts for Fun and Profit – различни неща по темата как рекламистите лъжат хората;
tos-dr.info – занимават се да анализират промените в Terms of service на различни места и да ги обясняват на хората.
OpenBTS at Burning Man – как са тествали gsm мрежа с openBTS на burning man (има доста подробна информация online и е доста интересно). Отбелязал съм си “да си намеря papa legba sticker-и”;
Fire and how it can be fun – човек, който рисуваше синусоиди с огън, беше направил и огнемет от пожарогасител, изобщо весел пироман;
Experiences with space projects – балони, сензори на тях и интересни неща, които могат да се правят;
Solving the internet innovation paradox – това беше доста глупаво, главата ми го е изтрила.
Успях да говоря с Мич Алтман, ще си пишем с него след нова година на темата за свързани с депресията workshop-и (например той каза, че на HOPE е имало workshop-и, водени от психотерапевти по различни такива теми, трябва да видя дали има бележки).
Travis Goodspeed разказа как е направил много евтино устройство, което има два usb порта – единия се държи като нормално usb устройство, от другата страна се закача машина и се командва какво се подава, като по тоя начин може да се правят всякакви fuzz-вания и симулация на различни устройства (чиито драйвер например е с известни security проблеми). Идеята беше, че с изследване на тия неща човек може да види как се държат различни драйвери/os-ове/софтуери и да бъдат лъгани (например стандартния проблем, при който някакъв софтуер първо чете файла от usb storage, валидира го, след което го чете пак и го инсталира – така първия път може да му се даде друг файл, който е валиден, втория път да му се даде нещо “весело”. Имаше и решение на проблема с кеширането на файла).
Последната лекция, която слушах беше Russia’s surveillance state, в която беше обяснено какво ползват руснаците да следят и филтрират net-а на хората (накратко, нищо не бих host-нал там). За съжаление човекът не беше техничар и не можеше да каже колко точно bandwidth се филтрира/анализира.
Последва whiskey workshop-а. Тествах мнооого различни неща, имаше всякакви весели разговори и успях да поговоря с Milos на темата балканския компютърен конгрес, вероятно ще си пишем догодина. Прибрах се на два крака, което не го очаквах.
(изпуснах лекцията за hash flooding DoS-овете, определено трябва да я изгледам)
Update: Снимка на (част от) празните бутилки от whiskey workshop-а…
Вчерашния ден леко ми се губи/замазва. Трябваше да изпия едно кафе, за да не заспя там, но ефектът беше временен и минимален. Требе да направят напитка с модафинил или амфетамини…
Romantic hackers лекцията беше скучна, малко ми напомняше на час по литература, въпреки че имаше малко интересни идеи какво да правиш, ако си в затвора.
Tactical tech обясняваха как техничари помагат на активистки групи на различни места, обяснявайки им как да ползват технологии, кое как ги пази, правят им образователни материали и т.н.. Обясниха, че по принцип много често като идат при някакви такива хора и кажат “ние сме техничари, искаме да помогнем” те им казвали – “принтерът ей-там в ъгъла не работи, оправете го”.
OMG!OER! лекцията беше наистина много интересна, обясняваше как поляците правят отворени учебници и как издателите се борят срещу идеята. Имаше дискусия за различни такива инициативи, а човекът каза, че нямат подробна история как са успели да убедят правителството си, че такова нещо трябва (което беше нещото, което аз най-трудно повярвах, познавайки нашите управници) и мисля, че може би някой и при нас може да опита нещо такова. Лекторът беше доста забавен, гледайте лекцията :)
(имаше например как издателите пращали юридически заплахи към университетите да не участват в правителствената програма)
На лекцията за екосистемата на TOR едвам влязохме, за съжаление беше в малка зала (и не стигна времето). Отбелязал съм си три интересни проекта – tlsdate, flashproxy и ooni (open observatory of network interference), които трябва да погледна, и вероятно трябва да прегледам цялата лекция наново, понеже през цялото време работех в/у някакви неща и слушах с половин ухо.
(лекцията на DJB с двете девойки за чупенето на 1024-битови rsa ключове я пропуснах, пак заради работа)
Hackers as a high risk population на Violet Blue беше доста полезна, за изследванията и как групичката болни компютърджии са рискова група като наркоманите и какво е изровила тя по въпроса. Определено пак трябва да я гледам, и мисля да я издиря някъде по конгреса да я питам разни неща (като си ги избистря в главата).
(в irc канала ми казаха да я питам за телефонния и номер – няма)
Накрая на вечерта минах през cryptoparty-то, поговорихме малко за разни весели неща (основно свързани с TOR), днес мисля да разпитам по-подробно.
И днес ме чака whiskey workshop-а. Надявам се да не умра.
Конгресът започна силно, с keynote на Jacob Appelbaum “Not my department” – идеята защо разни такива неща, дето си мислим, че не ни засягат всъщност са ни много важни (например като момента, че NSA строят купища data centre-ове из щатите, за да пазят данни за по 100 години). Като цяло много важна, много интересна лекция, намерете си записи и гледайте.
Самият конгрес е пълен с хора, но не е ад като в Берлин – има място за сядане, свободни контакти, човек може да се добере сравнително лесно до храна, само с водата е малко проблемно, понеже явно хората тук пият само matte и бира. Странна работа.
Бях на “Setting mobile phones free”, което се оказа доста скучно и не особено интересно, в общи линии правене на виртуален мобилен оператор и почти реклама.
Денят след това мина основно в workshop-и – първо беше cryptoparty workshop-а, как се организира cryptoparty (т.е. как да покажем на хората, че им трябва криптиране и как да си настроят различните услуги да ползват). Имаше доста интересни неща и един пълен piratepad с идеи, например демонстрация защо трябва криптиране – като на всеки http request ако content-type е някаква картинка, router-а (който се прави на прозрачно proxy) да я върти на 180 градуса и така да я подава на потребителя.
(note to self – да намеря някой да ми обясни как се търкалят услуги в/у tor)
Много полезен беше hackerspaces exchange workshop-а, който Весна организира – имаше хора от: Македония, Румъния, Швейцария, Германия, Ирландия, Австрия, Бразилия, Дания, Англия, Австралия, Щатите, Шотландия, Холандия, Естония, Словения, Сърбия (и вероятно пропускам някого). Всеки каза с по две думи нещо за hackerspace-а си (аз се изложих, както обикновено). Интересни неща от разговорите:
Австралийците от artifactory са си направили ключалка, която да контролират по електронен път, и която е достатъчно здрава, че да издържи нормални мизерии, може да реши един проблем на лаба;
Няколко hackerspace-ове правят проекти с деца, да ги учат на разни работи, може да помислим и ние дали може да става нещо такова, около някакви държавни/образователни работи;
Имаше няколко жени (едната каза, че е една от няколкото, за съжаление);
Говорих си доста с един сърбин за hackerspace, който искат да отворят в Нови Сад и за идеята да се направи балкански компютърен конгрес (като вариант на CCC, ама по-близо). Ще му пиша допълнително какво идеи имаме да правим догодина, може да се получи забавна програма (особено като и македонците искат да правят нещо юни месец).
Последва RIPE Atlas – бях се регистрирал и взех една джаджа, която да закача в lab-а и да помага в меренето на performance на internet.
Бях на лекцията “Enemies of the state”, където трима whistleblower-и – Jesselyn Radack (разказала за нарушаването на правата на разпитвани чрез измъчване хора), Thomas Drake и William Binney (и двамата разказали за различните програми на NSA за масово подслушване/записване на американски граждани). Не беше лошо, но не беше чак толкова интересно, като изключим, че Binney спомена нещо за някакви документи/схеми/описания на методи за подслушване и анализ, които биха били доста интересни.
Искахме да идем на лекцията за SCADA и системите в ядрени електроцентрали, но залата беше препълнена и не можахме да влезем, та отидохме на “Time is NOT on your side”. На мен адски ми се спеше и май нищо не помня.
(а на мен като много хубав ми дадоха една тениска за OHM (на нея пише само “Hack” и има някакъв странен болт) и спамих по-интересните хора да идват да говорят там)
Седя си в CCH (който е огромен, конгресът тоя път може да не е адска гъчканица), купих си вече една от локалните sim карти да ползвам тестовата gsm мрежа и се радвам на живота.
(трябва да ям…)
Пътувах през Истамбул (понеже само турските авиолинии имаха полети в свястно време да се върна), и гледката при захода над града беше страхотна – видя се Босфора, а самият град поне от въздуха изглежда страхотно.
Та пристигнах в Хамбург, посрещнахме и червото на летището (бях се объркал, че той пристига преди мен, оказа се обратното), настанихме се в хотелите (на улицата с червените фенери и sex shop-овете сме, следващия път сам ще си избирам хотела) и дойдохме да видим конгресния център и да си вземем пропуските за конгреса. Нещата са ги забързали страшно много със скенери и QR кодове, всичко стана за под минута.
Утре следват весели лекции. По някое време ще пиша :)
оммммммммм
Вече има и официален press-release по темата, та да напиша – ще има OHM 2013, наследникът на WhatTheHack и HackingAtRandom. Името значи “Observe.Hack.Make.”, което май говори достатъчно за себе си.
Ще се проведе пак в Холандия, в Geestmerambacht (което как се произнася трябва да питате някой друг), пак така на палатки, с всякакви весели хора, проекти и забавления (надявам се да не издавам нещо и не знам дали ще стане, ама се планира някаква гигантска надуваема кукла, около една от идеите за лого).
Планира се прилична групичка българи за там – до тук сме поне Яна, аз, червото, Мишо, може би Heth, bobson и още някакви хора, може да организираме пак българско посолство (както са организирали на CCC camp-а).
Та, ticket shop-а отваря тия дни, помислете по въпроса и елате – събитието ще е весело както винаги, ще може да се научат нови неща и да се запознаете с всякакви интересни (или странни) хора.
Ще има прожекции на живите stream-ове от 29c3, в initLab. Ето текущата програма, имаме event в сайта на initLab, както и хора, които да отворят и да пускат лекциите (Яна, Радо Борисов). Ето началната идея за програмата за първия ден, 27.12:
Opening event
Not my department, Jacob Appelbaum
ISP’s black boc
HOWTO Hack the law
Setting mobile phones free
The Grand EU Data Protection Reform
Privacy and the Car of the Future
Defend your Freedoms Online: It’s Political, Stupid!
SCADA Strangelove, or: How I Learned to Start Worrying and Love Nuclear Plants
Мисля, че последната лекция (за hack-ването на ядрени електроцентрали) ще е мнооого интересна…
Моята програма ще е малко по-различна, понеже имам да ходя на два workshop-а (Hackerspaces exchange и RIPE Atlas пробите), както и хич не е ясно в каква друга история ще се забъркам.
Ако някой друг иска да организира процекции, нищо не пречи да се отбележи във wiki-то на събитието, или да намери къде да иде да го гледа. Мисля си, че все някой от hackerspace-овете ни трябва да го направи, да не сме само от initLab :)
Посетих панаира на книгата, ето снимка на книгите и малко описание:
“Ни вест от Гурб” на Едуардо Мендоса – някъде имам нейно копие, това май ще го подарявам, щото е наистина добро и много смешно.
“Хигиена на убиеца” на Амели Нотомб – събирам си всичките нейни неща, поръчал съм и три книжки на английски на старо.
“Нов патрул” на Сергей Лукяненко (4 копия, понеже iffi ми се обади да ми каже за него и да и взема на нея и на нейни колеги).
“English for Information Technology”, за офиса да се помогне на разни колеги.
“Без заглавие” на Нася Кралева – нещо документално около прехода.
“Особености на филибейския характер” на Евгений Тодоров – чета му двата блога.
“Повярвалият” на Стефан Бочев – другият му роман не ми хареса, ще видя този.
“Пушки, вируси и стомана” (Guns, Germs and Steel) на Джарел Даймънд – отдавна ми казват да я прочета, особено около “Cathedral, forge and waterwheel” и “Sex at dawn”.
Тия дни разширих малко irc-то си – добавих още един сървър, достъп по ipv6, “irc.ludost.net” в dns-а, оправих сертификатите (слуша на порт 6697 със ssl) и сложих services.
Идеята тръгна от там, че около лекцията за депресията може да направим irc канал (#debug), в който хората да могат да идват да говорят (за в бъдеще и през web, като подкарам някой web irc клиент). Също така мрежата е удобна просто за ботовски неща – както аз си чета twitter-а там през един бот, който плюе в един канал, така хората могат да вържат каквото си искат там и да си го гледат.
Накратко – service без генерална цел, който обаче може да е удобен.
(не планирам да го вържа към каквато и да е друга мрежа, да му правя екип и т.н., харесвам си го прост и работещ)
Update: https://webirc.ludost.net/.
Update 2: webirc-то вече е по https.
What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth”.
Амели Нотомб, “Loving Sabotage”.
Много близко до моето мнение по въпроса. Помислете си тогава какво значи да подарявате умрели цветя :)
Всъщност, май ми е любимата жена-автор. Пише рядко добре, кратко, и ако някой ден напише нещо, което е повече от 300 страници, вероятно ще е смазващо.
Кратък status update:
След като се напихме на 12ти, се напихме добре и на 17ти, на един от хората трябваше аз да му обувам едната обувка, щото той не можеше;
Тая седмица за 4 дни успяха да гръмнат 12 диска, което е нов рекорд;
От работа и т.н. не успявам да блогна (очевидно);
Мисля по въпроса за сайта по темата депресии и т.н. и до почти никъде не сме (има идея какво ще е, ама все пак трбява да се пусне, и в ludost.net не е ясно дали няма да звучи странно);
Понеже все мен питат, ако някой иска да следи какво е качено от записите от openfest 2012, може да гледате в youtube.
Ще ходя на 29C3 в Хамбург тая година (трябва да има повече място, отколкото в bcc), та някой друг ще трябва да организира прожекциите в initLab;
На червото студентите са му измислили нов прякор – Jesus.
(това ми е post-а с най-много backspace, чак монитора сам ходи нанякъде)
Статистиката и тестовете показват, че Octomore е велико уиски, Lagavulin също, Finlaggan е добро, и всичките са дотолкова добри, та не мога да разкажа никоя простотия от вечерта, нищо, че Стефан се постара (и всички трябва да се снимат с него).
in other news, това post от типа “zler, bair, gladuvane”.
Update: Вярно стабилно съм се напил снощи, даже не бях си балансирал скобите.
Има вече запис от втората ни лекция, може да се свали от va.ludost.net/files/20121104depression.mp4, hades.erihon.com или да се види в тубата. Презентацията може да си свалите в odp или pdf.
Откриването, където си говорим с Кънев може да се гледа тук.
Препоръчвам също така да гледате depression panel-а от 28C3, който беше големият тласък изобщо да направим тая лекция.
Текстът ще отнеме малко повече време да се появи.
До тук имаше много положителен feedback, включително от един професионалист (което в общи линии made my day), много хора ми писаха, за да кажат, че и те са имали/имат проблем и в общи линии има и желаещи да слушат другите: Стефан Кънев, iffi, Нейчо Михов, аз и Яна. Още работя по идеята как да го организирам това, надявам се скоро да пиша нещо.
Преди това обаче имам да наваксам с работата, че някои неща взеха да се трупат (не-админски дейности).
Update: И Комитата е в групата на слушащите (аз бях говорил с него на феста и бях забравил, та той ми напомни на ТББ снощи).
