татко Крокодил

Today was a pretty… fun… day.

It started in the morning with a nice oversleeping (the neuralgia does show up in a lighter form and makes going to sleep a bit harder). I was greeted in the office with the fun news that the gas supply to the building was stopped, which means that the backup power generator is offline, and the central heating is dead and we need to do something about that.
(so a calculation for the whole building was made on how much electrical power can be used for heating, we agreed on not going over 12kW, after which I went with the boss to buy a few small heaters, so we don’t die of the cold. Crisis averted for now, now we’ll need to see how much the electrical network of Sofia can hold.)

Then we had to do some pretty serious calculations on why at some place it said X amount of money, and at another Y. The big difference turned out to be the VAT, there’s a small one left, which we need to discuss with the upstream telco.

Then I managed to spill half of my cup on the laptop (which is about 200ml), so we had to turn it off pretty fast (Stefan helped a lot), to have the battery taken out and to leave it to dry for a while in the server room (which we’re using as a heat source for the office, why to waste 2.5kW pure electrical power :) ).

So I finally left the machine to dry disassembled in Adsys (I’ll go pick it up tomorrow) and got home with the hard drive. At home it turned out that part of the keyboard has declined to work (an old IBM Model M), so I had to take out the backup one, tToday was a pretty… fun… day.

It started in the morning with a nice oversleeping (the neuralgia does show up in a lighter form and makes going to sleep a bit harder). I was greeted in the office with the fun news that the gas supply to the building was stopped, which means that the backup power generator is offline, and the central heating is dead and we need to do something about that.
(so a calculation for the whole building was made on how much electrical power can be used for heating, we agreed on not going over 12kW, after which I went with the boss to buy a few small heaters, so we don’t die of the cold. Crisis averted for now, now we’ll need to see how much the electrical network of Sofia can hold.)

Then we had to do some pretty serious calculations on why at some place it said X amount of money, and at another Y. The big difference turned out to be the VAT, there’s a small one left, which we need to discuss with the upstream telco.

Then I managed to spill half of my cup on the laptop (which is about 200ml), so we had to turn it off pretty fast (Stefan helped a lot), to have the battery taken out and to leave it to dry for a while in the server room (which we’re using as a heat source for the office, why to waste 2.5kW pure electrical power :) ).

So I finally left the machine to dry disassembled in Adsys (I’ll go pick it up tomorrow) and got home with the hard drive. At home it turned out that part of the keyboard has declined to work (an old IBM Model M), so I had to take out the backup one, to arrange the keys and afterwards I plugged the laptop drive in the router (they’re both 64bit, and the desktop is 32bit), and then through ssh -Y, sudo chroot and su – vasil I managed to have pidgin and the rest of the stuff from the laptop drive running, so I can come and complain :)o arrange the keys and afterwards I plugged the laptop drive in the router (they’re both 64bit, and the desktop is 32bit), and then through ssh -Y, sudo chroot and su – vasil I managed to have pidgin and the rest of the stuff from the laptop drive running, so I can come and complain :)

Днес беше много … забавен … ден.

Започна се сутринта с едно прилично успиване (невралгията се обажда в лека форма и прави заспиването малко по-сложно). В офиса ме посрещна веселата новина, че са спрели газта на сградата, от което следва че резервното захранване (генератора) не го броим изобщо, а централното отопление е умряло и трябва да се мисли нещо по въпроса.
(съответно беше направена една обща сметка за сградата колко kW може да се отдели за отопление, разбрахме се ние да не минаваме 12, след което със шефа се разходихме за няколко дребни отоплителни тела, така че да не умрем от студ. Crisis averted за момента, да видим колко може да издържи електрическата мрежа на София.)

Последваха сериозни сметки на тема защо на едно място пише X пари, а на друго Y. В крайна сметка голямата разлика се оказа в ДДС-то, остана и една по-малка, за която трябва да си поговорим малко с upstream telecom-а.

После успях да си излея половината чаша вода върху лаптопа (което е около 200ml), та успяхме бързо да го спрем (Стефан бая помогна), да му извадим батерията и беше оставен малко да съхне в сървърното (което използваме като топлинен източник за офиса, поне донякъде, що да хабим чисти 2.5Kw електрическа мощност :) ).

Та оставих машината да съхне разглобена в Adsys (утре ще ида да си я взема) и се прибрах с диска и. Вкъщи се оказа, че част от клавиатурата ми е отказала (една IBM Model M), та се извади резервната, подредиха и се клавишите и след което просто закачих диска на лаптопа си на router-а (понеже и двата са 64bit-ови, а desktop-а им е 32bit), след което през ssh -Y, sudo chroot и su – vasil си припалих pidgin-а и разните неща от диска на лаптопа и ето, сега ви се оплаквам :)

I finished reading Accelerando by Charles Stross. The book (which turned out to be available online) is full of fun ideas and builds a story from now until one somewhat “fantastic” development of the human race.

Without (hopefully) giving out a lot, I’ll just mention the following fun moments:

To get his daughter out of her mother’s grasp, he arranged for the girl to be sold in slavery to a company in Yemen, controlled by a trust fund, which will became his daughter’s when she reaches 18, and is in fact subordinate to her;
(hack that was possible because of the accepting of different jurispundeces, etc.).

They travelled three light years in a ship with a solar sail, to patch into a router somewhere around a brown dwarf;

The daughter herself found a country, in which to lower the number of corporate lawsuits a “trial by combat” was introduced.

The stuff like Economy 2.0, etc. I’ll leave to you to read :)

Изчетох Accelerando на Чарлз Строс. Книгата (освен че се оказва, че я има online) се оказа пълна със забавни идеи и изгражда цялата история почти от наши дни до едно доста “фантастично” развитие на хората.

Без (надявам се) да издавам много, ще спомена следните весели моменти:

За да измъкне дъщеря си от попечителството на майка и, той уреди девойката да бъде продадена в робство на фирма в Йемен, контролирана от trust fund, който ще стане на дъщеря му, когато тя стане на 18, и по принцип се подчинява на нея;
(hack, който е възможен поради взаимно признаване на разни законодателства и т.н.)

Пропътуваха три светлинни години в кораб със светлинно платно, за да се закачат към router някъде около едно кафяво джудже;

Същата тази дъщеря си основа държава, в която за да се намали количеството на корпоративните съдения имаше въведен “trial by combat”.

Нещата като Икономика 2.0 и т.н. ще ви оставя сами да си ги прочетете :)

Something written by Eneya made me remember how much do I hate the literature analysis and the ones who write them …

(this incident I have put as a comment in her blog too :) )
In some long forgotten times, when I was 10-11 grade (we were until the 11th) because I liked a lot the girls from the linguistic high school (I was in the maths one, but the girls there were prettier and more interesting) I went with them to a lot of weird events. One of those was a poetry reading by a schoolgirl (e.g. you can probably guess how much I liked these girls if I even listened to poetry), after which some analysis followed by one of her classmates. I felt a bit sick because of this, and when they asked if there were any questions, I got to the front and asked the author “While listening to this analysis, didn’t you feel like she was dissecting a small kitten?” (the right word was vivisecting, but I didn’t know it at that time).
Rarely have I seen so astonished stares, including from my literature teacher (who was there for some reason). I wonder if anyone remembers what I got back as an answer, but I’m sure it had a lot of stuttering in it…

In the same way I’ve argued for a full hour with this same teacher if there’s any point in the literature analysis. The whole class had a lot of fun, and she didn’t manage to convince me (and I think nobody else).

From time to time at the entrance exams for the universities there’s talk on the topic and some analysis show, from some… grandeurs is not the right word, more like wretches who have taken the thesaurus and two bottles of low-quality brandy and wrote something about some work, which has to do as much with it as a scatological porn has to do with “Gone with the wind”…

Is it possible to start a campaign “get your limbs out of the Bulgarian literature”? And isn’t it about time the kids to be taught to think for themselves, and not to just copy someone’s analysis?:)

Едно писание на Енея ми накара да си припомня как не понасям литературните анализи и пишещите ги…

(случката я пуснах и като коментар при нея :) )
В едни отдавнашни времена, когато бях 10-11 клас (ние бяхме до 11ти) поради това, че много харесвах девойките от езиковата гимназия (аз бях математическата, но при тях девойките освен по-хубави бяха и по-интересни) ходех с тях по разни странни събития. Едно от тях беше четене на поезия от една тамошна ученичка (т.е. смятайте колко съм харесвал тия девойки, щом съм слушал поезия), след което последва литературен анализ от една нейна съученичка. На мен ми дойде малко нагорно, и след като бяха запитали дали има въпроси, аз излязох отпред и питах авторката “Докато слушаше тоя анализ, нямаше ли чувството все едно се прави дисекция на малко котенце?” (правилната дума е вивисекция, само дето аз не знаех тогава).
Много рядко ми се е случвало да видя чак толкова шашнати погледи, включително от моята учителка по литература (която също по някаква причина се оказа там). Чудя се някой помни ли какво точно ми отговориха, но определено беше с бая заекване…

По същия начин съм водил един цял час спорове със същата тази моя учителка по литература по темата има ли смисъл от литературните анализи. Определено класът много сериозно се забавляваше, а тя не успя да ме убеди (и мисля, че не успя да убеди и никой друг).

От време на време около кандидат-студентските изпити се заговаря по темата и се появяват разни анализи от разни … величия не е точната дума, по-скоро нещастници, които са хванали синонимния речник и две бутилки долнопробна ракия и са написали нещо за някое произведение, което се отнася към произведението колкото някое скатологично порно се отнася към “Отнесени от вихъра”…

Възможно ли е да се поведе кампания “долу крайниците от българската литература”? И не е ли крайно време децата да бъдат учени да мислят сами, а не да преписват нечии анализи ?:)

Не е добра идея цялото свободно време да се прекарва в приемане на информация. В момента главата ми е пълна с какво ли не …

Като за начало – Buffy the vampire slayer, стигнах до четвърти сезон. Сериалчето е добре направено (все пак го е правил Joss Whedon, който е и главния виновник за Firefly), с много хубави героини (Алисън Ханиган МНОГО радва), а историите, които се завързват, нямат равни. На моменти си мисля, че би трябвало да има закон, който да забранява да се причиняват такива неща на героите.

CCC Kongress – има живо предаване и гледам някои от лекциите. Дан Камински направи страхотна на тема последиците от DNS проблема (и разни други неща по темата, наистина много разумна гледна точка по темата сигурност, нещо рядко срещано в повечето security researchers). FX от Phenoelit изнесе убийствена лекция на тема IOS exploit-и (доста полезна информация за това как да се направи такъв, който да работи на много различни версии на IOS, понеже текущите нещо не се справят добре), сега съвсем не бих си взел Cisco router (или поне няма да го оставя да се вижда отвън, доколкото мога :) ). Harald Welte разказа интересни неща за smartphones в една лекция и в друга с Dieter Spaar показа основните неща по това да си подкараме собствена gsm мрежа (само дето на демонстрацията не предаваха на живо, определено ще тормозя червото и Пейо, които бяха там, да ми разкажат подробно). Една лекция – “Embracing post-privacy” ми докара неприятни апокалиптични усещания, беше в общи линии обяснение какво да направим, така и така няма да имаме никакво privacy скоро, как да приемем факта и какво да направим (горе-долу аргумента на Девид Брин за пълната прозрачност, който Брус Шнайер доста добре оборва), в общи линии нещо като света, който Чарлз Строс описва (в “Halting state” например). Лекцията за климатичните промени също беше много добра…
Утре Слънчо (a.k.a. Solar Eclipse, a.k.a. Александър Сотиров) ще води лекция за “Attacking a piece of the critical internet infrastructure”, което се надявам също да е забавно.

Дочетох “Светлинка над главата” на Димитър Динев (основно разкази в неговия стандартен стил, някои от тях бях чел преди), V като Vendetta (комиксът определено е по-добър от филма), Watchmen (пак на Alan Moore, не виждам как ще направят филм по него, има страшно заплетена и доста … гадна на моменти история, определено ще го осакатят). Не помня и какво друго прочетох, определено трябва да погледна.

Взел съм си билет за HAR, следващото What-the-hack-подобно събитие (беше леко криво, щото не приемаха кредитни карти, ама стана с банков превод), даже открих малко хотели в околността (т.е. Atilla ми даде полезен link) (за придвирчивите хора, дето не биха спали на палатка). Мотаят ми се в главата идеи за лекция, ама много ме съмнява, че ще успея да реализирам някоя от тях, не виждам кога ще ми остане време.

Не пия вече месец и нещо. Странно е.

В главата ми е тотална каша, все едно съм си докарал ADD.

Today finally my new bookcase arrived and I started arranging it. The official conclusion is that I have too many books and need to think about switching to electronic ones…

At least I have where to put the new ones for a while (the unread ones are on piles in my room).

Here’s how the situation looks like right now – the old big bookcase, the old small one and the new one, filled.

Днес най-накрая ми пристигна новата библиотека и се хванах да я подреждам. Официалният извод е, че имам твърде много книги и май трябва да помисля преминаване към електронни такива…

Поне имам място да си събирам новите книги (непрочетените стоят на купчини из моята стая).

Ето как изглежда ситуацията в момента – старото голямо парче библиотека, старото малко парче библиотека и новото парче, напълнено.

I haven’t been to a play in a long time (the last one was “Return”), but I found something interesting and went to see it – Stereo love.

It was… weird. Short play, lots of content, really harsh at times, and, of course, weird. I’ve always loved Vesela Kazakova’s projects (as with the ones of Tony Raijekov) – there’s always something in them that you can identify with, thoughts that have gone through your head (or you’ve seen them going through someone else’s). This is the real theater for me :)

I really hope that more stuff like this will be made.

За пръв път от доста време (май откакто ходих на Return) отидох на театър, този път – в червената къща, на Stereo love.

Беше… странно. Кратка пиеса, с много съдържание, доста груба на моменти и разбира се, странна. Винаги съм обичал проектите на Весела Казакова (заедно с тия на Тони Райжеков) – в тях винаги има неща, с които да се идентифицираш, винаги има и мисли, които са ти минавали през главата (или си виждал как минават през нечия друга). За мен това е истинския театър :)

Искрено се надявам да се правят още такива неща.

At Venski’s birthday with Bachiyski we started an interesting conversation for a mass update of already deployed software (written in a scripting language, but that doesn’t matter that much). He wanted to lower his deployment time from his current 45 seconds, and I’m thinking about describing one of the ideas which I got, so Pentchev (who got in the discussion too) can find flaws.

The main principle is as follows – one server sends over multicast packets with the update (in diff form, for example), and the machines take it and apply it. It should work as follows:

1. The main server sends one hello packet to the group, to say that an update follows.
2. It waits for a timeout T1 and if someone doesn’t answer (it has a list of the machines) resends.
3. Step 2 is repeated three times, if there’s a machine that doesn’t answer, it’s removed from the list and a notification is sent to the admins.
4. The update is sent, split in packets, and every packet:
4.1. Includes ID of the update (consecutive), and each client has a list of received updates.
4.2. A sequence number of the packet (to track packet loss)
4.3. A signature of the packet (md5sum of the content+shared secret)
4.4. A diff in some format.
5. Every client that has received the update:
5.1. Checks if that one is already applied and if yes, doesn’t apply it, just acknowledges it.
5.2. If there are gaps in it, doesn’t send an acknowledgment.
5.3. If the update is not consecutive after the previous one applied, doesn’t acknowledge it and sends a notification to the admins.
5.4. If the whole update was received, checks if it can be applied. If not – sends a notification and doesn’t acknowledge.
5.5. If the whole update was received and is applicable – it’s applied, noted and an acknowledgement is sent.
6. If the central server for timeout T2 doesn’t receive a notification from everyone, repeats step 4 three times. For those, from which an acknowledgement is not received, the admins are notified.

The question is, does this protocol have any serious flaws and can it be implemented for a few days by a normal programmer (not a lazy bastard like me). Also, is there already such thing implemented :)

На рождения ден на Венски с Бачийски почнахме интересен разговор за масов update на вече deploy-нат софтуер (писан на скриптов език, но май няма чак такова значение). Той искаше да смъкне времето за deployment под текущите 45 секунди, и мисля да опиша една от идеите, които ми хрумна, а после Пенчев (който участваше в дискусията) да и намира кусури.

Основният принцип е следният – един сървър пуска по multicast пакети с update (във вид на diff например), а машините го поемат и слагат. Ето и принципно как би трябвало да работи протокола:

1. Главният сървър пуска към multicast групата един пакет, че следва update.
2. Изчаква timeout T1 и ако някой не отговори (той има списък с машините) праща пак.
3. Стъпка 2 се повтаря 3 пъти, ако има не-отговорила машина, се вади от списъка и се праща notification.
4. Изпраща се update, разделен на пакети, като всеки пакет:
4.1. Съдържа ID на update (пореден), като всеки клиент има списък с updates които е получил
4.2. Номер на пакета в update (за да се следи за загуби)
4.3. Подпис на пакета (md5sum на съдържанието + shared secret)
4.4. Diff в някакъв вид.
5. Всеки клиент, получил update:
5.1. Проверява дали вече не го е apply-нал, и ако да, не му обръща внимание, само праща обратно потвърждение
5.2. Ако има дупки в него, не праща потвърждение.
5.3. Ако update не е пореден на предишния приложен, не праща потвърждение и известява администраторите.
5.4. Ако е получил целия update, проверява дали може да бъде приложен. Ако не – праща известяване и не потвърждава.
5.5. Ако е получил целия update без проблеми и може да се приложи – прилага го, отбелязва, че е приложен и праща потвърждение.
6. Ако централният сървър за timeout T2 не получи потвърждение от всички, повтаря т.4 три пъти. За тези, от които не е получил потвърждение, известява администраторите.

Спорът е, дали протоколът има някакви сериозни проблеми и дали може да бъде реализиран в рамките на ден-два от нормален програмист (не мързел като мен). Също така, дали някой не му е хрумнало да напише такова нещо :)

Reading some stuff that was sent to me on the topic, I think I should really write something on the stuff that has gone through mu head, that’s (as usual) not really politically correct…

Let’s start with this – I definitely hate the people that try to make me feel guilty for something I haven’t done. This includes a lot of feminists.

I’ll just talk on the women in the IT, as an example of the equality and how it doesn’t really exist. Not like some people think – women aren’t discriminated against, it’s the opposite – a lot of allowances are done for them…

Let’s start with the fact that IT (not including the management, there the IQ is mostly double-digit) is a meritocracy – everyone is graded based on what can he/she can do and what does he/she accomplish – the rest is left on the background. You might be a black, gipsy, jew, leper, fitness maniac, chalga listener or a combination of them – in the end what matters is what you can, leave the rest (which is one of the main reasons for us to put up with chervarium :) ). Everyone has the same equal conditions – work to be done, time for it and grade based on does it work and how well it’s done. Pretty simple, actually.
And the practical observations – the women in the IT are not a lot. They can’t stand it, don’t stay, don’t find it interesting, don’t develop, they run. Most of them don’t ever think aout starting. And for them there are a lot of allowances made (for example, the swearing in an office goes down drastically when there’s a woman around, and swearing, disliked as it might be, is an important part of the job), we get it put into our heads to be considerable, not to shout (which is about 10% of my communication with the management), etc.. I’ve also noticed that for the really good women in the IT those don’t really matter and they fit in the teams with no trouble. And if someone does some research, it will be pretty obvious that the women can be found on all levels – and that they’re somewhat equally distributed, they just are a small number. And you can ask them, are they judged on chest size or on merit.

A nice example is the Debian project that has more than 1000 debian developer, and each and everyone of them has gotten through an one year long test and examination by a lot people (maybe working for the military is easier). They had a small percentage of women, until at some point some people started saying how women got repelled and discriminated against for being women, etc.. The example they give is how a woman asked a question in a mailing list, and got a reply how she has the hysterical woman syndrome.
So what? If I ask a question in the same way, I’ll get told to go copulate with myself sideways, they might not even talk to me that much (which has happened a few times). The whole industry is full with crazy people that have seen too many newbies with stupid questions or have too big of a hangover to car – most will treat you the same way even if you’re God. If yo can’t stand this, then it’s pretty much impossible to stand the usual stress of the job and it’s better to go do something else. Fact of life.

So, dear ladies wanting equality – come to IT. Study, read, spend sleepless nights in front of the machine, argue with people on different technical topics, make things, have fun and you’ll be accepted as equals. I know a lot of such women and have no memory of any of them saying that she was mistreated. And they’re some of the most clear-minded people I know :)
And yes, the joy of creating something working is not comparable with a lot of other things …

Четейки разни неща, които ми се пращат по темата, мисля най-накрая да спомена малко мисли, които (as usual) не са особено политически коректни…

Нека започна със следното – аз не обичам хора, които се опитват да ме карат да се чувствам виновен за нещо, което не съм направил. Това включва едно сериозно количество феминистки.

Ще се спра на темата за жените в IT-то, като пример за равноправието и как то реално не съществува. Само че не както се мисли от някои хора – че жените се дискриминират, а реално е точно обратното – заради тях се правят много отстъпки …

Да започнем от това, че IT-то (това не включва мениджмънта, там IQ-то е основно двуцифрено) е меритокрация – т.е. всеки се оценява по това, което може и което прави – всичко останало остава на заден план. Може да си негър, циганин, жена, педераст, евреин, прокажен, фитнес маниак, чалгар или комбинация от тях – в крайна сметка хората се интересуват основно от това какво можеш, и останалото остава на заден план (което е една от основните причини да траем червото :) ). Всички имат равни условия – работа за вършене, време за вършене и оценка дали работи и дали е добре направено. Кратко, точно и ясно.
И тук идват практическите наблюдения – жените в IT-то са малко. Не издържат, не се задържат, не им е интересно, не се развиват, бягат. Повечето никога не им хрумва даже да започнат да се занимават. А за тях се правят голямо количество отстъпки (псуването в един офис спада драстично, когато се появи жена, а псуването, колкото и да не го харесвате, е адски важна част от работата), набива ни се в главата да се съобразяваме, да не крещим (а за мен това е около 10% от комуникацията с management-а) и т.н.. Забелязал съм също така, че за истински добрите жени в IT-то тия отстъпки нямат никакво значение и работят в екипа съвсем нормално и ефективно. И ако някой прояви желание, ще види, че има жени на всички нива в стълбицата – и че са разпределени равномерно, но просто са много малко. Може и спокойно да ги запитате, дали те биват оценявани по интелект и способности или по гръдна обиколка.

Хубав пример е проекта Debian, в който има над 1000 debian developer-а, като всеки/всяка от тях е минал(а) през едногодишен тест и проверка от кило хора (изобщо, да идеш да работиш за военните сигурно е по-лесно). Там си имаше някакъв малък процент жени, докато в един момент не се започна да се говори как жените бивали отблъсквани, защото били жени и т.н.. Примерите, които се дават, са как една жена задала въпрос в mailing листа и и обяснили как била твърде стресирана и имало нужда да се успокои и да не е истерична.
Е и? Ако аз задам въпрос по същия начин, сигурно само ще ми кажат да ходя да се съвкуплявам със себе си на криво, даже няма да ми обърнат толкова внимание (случвало ми се е неведнъж). Цялата индустрия е пълна с психясали хора, които са видели твърде много новаци с глупави въпроси или са с твърде тежък махмурлук, че да им пука – повечето от тях ще се държат така с вас, ако ще и да сте Господ. Ако не можеш да издържиш на това, то е абсурдно да издържиш на нормалния стрес на работата и е по-добре да се преориентираш. Факт от живота.

Така че, мили дами, искащи равенство – елате в IT-то. Учете, четете, изкарвайте безсънни нощи пред машината, спорете с разни хора по различни технически въпроси, правете различни неща, забавлявайте се и ще бъдете приети за равни. Познавам много такива жени и нямам спомен някоя от тях някога да е казала, че не се третира като равна. Освен това те са едни от най-здравомислещите хора, които познавам :)
И да, удоволствието да създадеш нещо и то да работи може да се сравни с много малко неща …

I finished watching season one of “Dead like me” (really good and deep, might be too heavy for some people, thanks to Xellos for telling me about it) and finished reading the book (which I seem to have forgotten to put in the report from the book fair) – “Young people annd intimacy in times of change” by Tatyana Kotzeva and Dora Kostova, published by the Bulgarian Academy of sciences (e.g. should be available in the BAS book store).

The book consists of five parts – introduction, an overview of the tendencies of the sexual culture in Europe, tendencies in the matrimonial and sexual culture in Bulgaria after 1989, the study “Young people – friendship and intimate relations” and a list of what has been done about sexual and reproductive globally and in Bulgaria.

Most of the things explained there are pretty well known at least to most people my age, but there are definitely some clarifying moments.

For example the tendencies in the sexual culture in Europe show the lowering of the age of first sexual contact, having more aborts around 1990 and a decrease afterwards (and that we’re at about 6-7 place for the count of aborts, there some really scary cases like Sweden with about 3800 aborts on 1000 live births for 2002 (we’re with about 461)). There are also some interesting stats on the sexually transmitted diseases (like for example that we have the lowest AIDS numbers in Europe), and for the usage of contraception and the sex before the marriage (here, surprisingly, the kids are seriously using contraceptives, we seem to be a great market for condoms).

The chapter on the changes after 1989 is a bit short and somewhat meaningful – it’s mostly discussed how the sexual education was neglected before that and how the sexual revolution caught up with us after 1989 (which makes me pretty happy :) ). There’s also the description of the living together without a marriage.

The study on the young people is also pretty interesting (although it was made only with students from the economics universities) and it looks into things like age of first kiss/first serious relationship/first sexual contact, education and relations with the parents, opinions of the students and people around them on different sexual questions (acceptable age for first sexual contact and for being a virgin). At the end there’s also a focus group, e.g. a gathering of some students and talks with them on some of the topics.

The books shows a pretty nice sexual culture and we can say that at least in this regard we’re doing well :)

The style of the book is horrible, but can be swallowed (although when talking for “gender issues” and “trends” without translating the words at all it sucks a bit).

Изгледах между другото първо сезон на “Dead like me” (много добро и дълбоко, тежичко ще дойде на някои хора, благодарности на Xellos, че ми го каза) и си дочетох книжката (която май съм забравил да спомена в репорта за панаира на книгата) – “Младите хора и интимността в условията на социална промяна” на Татяна Коцева и Дора Костова, издателство на БАН (т.е. вероятно ще я има и в книжарницата на БАН).

Книгата се състои от пет части – въведение, едно изследване в тенденциите на сексуалната култура в Европа, тенденции в брачната и сексуална култура в България след 1989, изследването “Младите хора – приятелство и интимни взаимоотношения” и един списък мерки за сексуалното и репродуктивно здраве в глобален и български мащаб.

В общи линии нещата, които се обясняват вътре са познати на почти всички поне от моето поколение, но определено има някои изясняващи моменти.

Например тенденциите в сексуалната култура в Европа показват спад на възрастта на първи сексуален контакт, повишение на абортите около 1990 и след това спад (както и че ние сме на около 6-7 място по брой аборти на брой живи раждания, има някои страшни случаи като Швеция с около 3800 аборта на 1000 родени живи деца за 2002 (ние сме с 461)). Има интересна статистика за болестите, предавани по полов път (например, че ние все още сме с едни от най-ниските показатели за СПИН), както и за ползването на контрацепции и секса преди брака (при нас, учудващо, хлапетата сериозно ползват контрацепция, сигурно сме страхотен пазар за презервативи).

Главата за промените след 1989 е доста кратка и донякъде съдържателна – в общи линии се разисква как на половото образование е било отделено твърде малко внимание и как рязко ни е настигнала сексуалната революция след 1989 (за което поне аз съм бая щастлив :) ). Има го и описанието на многото съжителства на семейни начала.

Изследването за младите хора е доста интересно (въпреки че е правено само между студенти от икономическите ВУЗове) и се спира освен на неща като възраст на първа целувка/първа сериозна връзка/първи сексуален контакт, на неща като образование и отношения с родителните, мнение на студента и на хората около него по различни сексуални въпроси (приемлива възраст за ПСК или за все-още-девствен(а) например). Към края има една фокус група, т.е. събрали са едно количество студенти и са си говорили с тях по различните въпроси.

В общи линии книгата показва една прилична сексуална култура и показва, че поне в това отношение сме доста добре :)

Стилът на писане е ужасен, ама се преглъща (въпреки че като ми се говори за “джендърни различия” и “трендове” малко ми е криво)

There are moment, in which some event in some perverse way starts to entertain me a lot, although it’s based on not-so-nice things…

Through Alex Stanev’s blog I found the following story – the policemen had started discussing their protest action with the smoking of one cigarette in an internal forum. Some smart heads from the top used the methods of their youth – e.g. stopped the forum. The policemen just started another one, at a public place, visible by everyone, etc..
I felt my soul sing, to be honest. If that forums is read even a bit, it would be a better PR for the police than anything else…

A small digression – I think everyone will agree that the policemen are the most hated group somewhere after the politicians, customs and mutras in this country. Everyone has attended at least one case with the 10/20 leva and the traffic police, have seen nothing being done on some case, and have at least one story that includes policemen in a bad light. On the other side, I REALLY CANNOT explain to myself how do they survive on their salary and with a family (my own opinion is that with their kind of work the single ones either quit or shoot themselves pretty fast). According to some data some of them work in construction, or quit, and their numbers aren’t even filled (now if the numbers are in fact right is another question, that would need some better data on the expected structure). The rest take bribes and/or live in misery.
I can’t like them, but I can understand them.

Anyway. The events with the forum show to me that there are some smart people there (especially judging by some of the stuff written there), so if the whole thing is not just one big PR action (which I doubt, as I don’t think they can conceive and control it). I really hope that the forum keeps working in the future, and if they have trouble with the hosting, I’d love to host them on marla (they’ll fit perfectly with some other stuff, like the sites for organizing protest for the nature protectors :) ).
(I’m serious about the hosting)

I’m thinking also about making an archive of the whole forum, just in case.
(interesting, how will the idea of some of us going there and giving away cigarettes be taken? And can someone suggest a good brand, I don’t smoke?)

Има моменти, в които определено събитие по някакъв перверзен начин започва страшно да ме забавлява, въпреки че се базира на съвсем не-забавни неща…

През блога на Алекс Станев попаднал на следната история – служителите на МВР обсъждали акцията с пушенето на една цигара във вътрешен форум. Умните глави от ръководството приложили методите от тяхното време – т.е. спрели форума. Служителите просто си пуснали нов такъв, на публично място, видим от всички и т.н..
Напълни ми се душата, признавам си. Това ако се чете даже от съвсем малко хора, ще е по-добър PR за МВР от каквото и да е друго…

Малко като отклонение, мисля, че всички са съгласни, че полицаите като идея са някъде близо след политиците, митничарите и мутрите като най-мразена група в нашата любима държава. Всички са присъствали на поне един случай с 10/20 лв. и КАТ, попадали са на безхаберие и т.н., и имат по поне една история с участието на полицаи, дето не говори добре за тях. От друга страна обаче, аз например НЕ МОГА да си обясня как би било възможно да оцелеят с тяхната заплата и със семейство (по мое лично мнение при техния тип работа несемейните напускат или се застрелват доста бързо). По различни информации доста от тях работят в строителството например, или напускат, а от щата им пак има непопълнени места (доколко е реален тоя щат е съвсем отделна тема, за която се иска все пак да е ясно какъв трябва да е). Останалите взимат подкупи и/или мизерстват.
Не мога да ги харесам, но за съжаление мога да ги разбера.

Както и да е. Това действие с форума поне за мен показва, че се намират и там хора с акъл (особено съдейки по една част от писанията), ако то цялото не е една голяма PR акция (която ме съмнява някой да може да измисли толкова добре и да проконтролира). Искрено се надявам форума да продължи да работи и за в бъдеще, и ако имат проблем с хостинга, с удоволствие бих им дал място на marla (ще си пасват прекрасно с разни други проекти, като тия за организиране на демонстрации на природозащитниците например :) ).
(за хостинга съм напълно сериозен)

Мисля и да си направя архив на целия форум, просто за всеки случай.
(интересно, как ли ще се възприеме това да идем няколко идиота и да им дадем цигари? Някой може ли да каже някоя добра марка, че не пуша?)

I upgraded. Took about two hours to port the shit I had written for the old version (some mangled 2.3.2). You can download the diff for 2.7 and to look at the horrors I wrote (there’s also one change for the database, you need to add column ‘language’ varchar(2) for wp_posts).

I might even spend some time to do a hack to be able to use postgesql for wordpress, as I never liked mysql…